Застаряване на населението в страните-членки на Европейския Съюз


с. 1 с. 2 ... с. 11 с. 12

Министерство на труда и социалната политика

НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ


ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА АКТИВНИЯ ЖИВОТ
НА ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА В БЪЛГАРИЯ
(2012-2030 г.)

Гр. София

2012 г.
СЪДЪРЖАНИЕ








Стр.




ВЪВЕДЕНИЕ

5

1.

Демографски тенденции в развитието на населението

8

1.1.

Застаряване на населението в страните-членки на Европейския Съюз. Насоки за развитие на политики за активен живот на възрастните хора.

8

1.2.

Застаряване на населението в България – от предизвикателства към възможности.

15

1.3.

Социална кохезия, равни възможности и равно третиране на възрастните хора. Превенция на дискриминацията по признак „възраст”. Превенция на множествена дискриминация с водещ признак „възраст”.

29










2.

Визия, принципи и цели

33

2.1.

Визия

33

2.2.

Принципи

36

2.3.

Цели

37

2.3.1

Стратегическа цел

38

2.3.2

Оперативни цели и задачи

38










3.

Активният живот на възрастните хора – условие за устойчиво развитие на обществото, икономиката и социалните системи

39

3.1.

Пазар на труда. Оперативна цел 1: Осигуряване на условия за активен трудов живот на възрастните хора

39

3.1.1.

Функциониране и характеристики на пазара на труда

39

3.1.2.

Влияние на застаряването на населението върху пазара на труда

41

3.1.3.

Фактори, възпрепятстващи активния трудов живот на възрастните хора

42

3.1.4.

Идентифициране на възможности за създаване на условия за активен трудов живот на възрастните хора

44

3.1.5.

Адаптиране на пазара на труда към застаряването на населението и към необходимостта от повишаване на качеството на живот на възрастните хора

45

3.1.6.

Индикатори за текущ мониторинг на изпълнението и напредъка

46

3.2.

Пенсионна система. Оперативна цел 2: Осигуряване на възможности за активен живот на хората в пенсионна възраст

47

3.2.1.

Функциониране и характеристики на пенсионна система

47

3.2.2.

Влияние на застаряването на населението върху пенсионната система

61

3.2.3.

Фактори, възпрепятстващи активния живот на хората в пенсионна възраст

61

3.2.4.

Идентифициране на възможности за активен живот на хората в пенсионна възраст

61

3.2.5.

Адаптиране на социално-осигурителната система към застаряването на населението и към необходимостта от повишаване на качеството на живот на възрастните хора

62

3.2.6.

Индикатори за текущ мониторинг на изпълнението и напредъка

63

3.3.

Здравеопазване. Оперативна цел 3: Осигуряване на условия за достъп до здравни услуги и удължаване на живота на възрастните хора в добро здраве

64

3.3.1.

Функциониране и характеристики на системата на здравеопазването

64

3.3.2.

Влияние на застаряването на населението върху системата на здравеопазването

68

3.3.3.

Фактори, възпрепятстващи удължаване на живота на възрастните хора в добро здраве

69

3.3.4.

Идентифициране на възможности за подобряване на здравния статус на възрастните хора

73

3.3.5.

Адаптиране на системата от здравни услуги към застаряването на населението и към необходимостта от повишаване на качеството на живот на възрастните хора

74

3.3.6.

Индикатори за мониторинг на изпълнението и напредъка

75

3.4.

Образование. Оперативна цел 5: Осигуряване на условия за достъп до образование, за учене през целия живот, за повишаване на квалификацията и за преквалификация с оглед на подобряване на трудовата и социална мобилност на възрастните хора

76

3.4.1.

Функциониране и характеристики на системата на образованието

76

3.4.2.

Влияние на застаряването на населението върху системата на образованието

81

3.4.3.

Фактори, възпрепятстващи достъпа до образование и учене през целия живот на възрастните хора

81

3.4.4.

Идентифициране на възможности за подобряване на образователния и квалификационен статус на възрастните хора

89

3.4.5.

Адаптиране на системата на образование и обучение към застаряването на населението и към необходимостта от повишаване на качеството на живот на възрастните хора

91

3.4.6.

Индикатори за текущ мониторинг на изпълнението и напредъка

92

3.5.

Дългосрочни грижи. Оперативна цел 5: Развитие и модернизиране на дългосрочните грижи и осигуряване на равни възможности за достъп до социални услуги за възрастни

93

3.5.1.

Функциониране и характеристики на системата на социална закрила, достъпа до социални услуги и дългосрочни грижи

93

3.5.2.

Влияние на застаряването на населението върху системата на социална закрила, достъпа до социални услуги и дългосрочните грижи

106

3.5.3.

Фактори, възпрепятстващи достъпа на възрастните хора до социални услуги и дългосрочни грижи

106

3.5.4.

Идентифициране на възможности за развитие и модернизиране на дългосрочните грижи и за подобряване на достъпа на възрастните хора до социални услуги

107

3.5.5.

Адаптиране на системата от социални услуги към застаряването на населението и към необходимостта от повишаване на качеството на живот на възрастните хора

107

3.5.6.

Индикатори за текущ мониторинг на изпълнението и напредъка

108

3.6.

Доброволчество и солидарност между поколенията. Оперативна цел 6: Развитие на доброволчеството и солидарност между поколенията

109

3.6.1.

Функциониране и характеристики на свободната доброволческа дейност

109

3.6.2.

Влияние на застаряването на населението върху свободната доброволческа дейност

109

3.6.3.

Фактори, възпрепятстващи развитието на доброволчеството

109

3.6.4.

Идентифициране на възможности за развитие на доброволчеството

109

3.6.5.

Развитие на доброволчеството, солидарността между поколенията, позитивния публичен образ и разбиране за социална ценност на по-възрастните хора

110

3.6.6.

Индикатори за текущ мониторинг на изпълнението и напредъка

111

4.

Национален механизъм за прилагане на Националната концепция за активния живот на възрастните хора в България

111

4.1.

Отговорни институции и заинтересовани страни

111

4.2.

Национална програма за активен живот на възрастните хора

112

4.3.

Финансово осигуряване

112

4.4.

Мониторинг и оценка

112

4.5.

Развитие и подобрения

112




Заключение

112



ВЪВЕДЕНИЕ
В началото на 21-ви век, с развитието на технологиите, с подобряване на стандарта на живота и повишаване на качеството на здравните услуги, все повече европейски граждани доживяват до напреднала и преклонна възраст, като същевременно запазват своята възможност да водят активен, здравословен, динамичен и продуктивен начин на живот.

Устойчивото нарастване на продължителността на живота, в съчетание с трайните тенденции на намаляване на раждаемостта обаче, води до застаряване на населението, свързано със съществени икономически, бюджетни и социални предизвикателства.

Бързият темп на застаряване на населението в България изисква енергични икономически, институционални, административни, бюджетни и финансови промени, без които ще бъде нарушена сплотеността в обществото, солидарността между поколенията и ще възникват нови, трудно разрешими проблеми за бъдещите поколения.

Застаряването на населението ще окаже значително въздействие върху икономическия растеж и ще доведе до нарастване на публичните разходи за пенсии, здравеопазване, социално подпомагане, образование, жилища и инфраструктура.

В своето Съобщение до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Справяне с последиците от застаряването на населението в ЕС” от април 2009 г., Европейската комисия отчита, че застаряването на населението е значим проблем на програмирането в социалната област. Очаква се публичните разходи, свързани със застаряването на населението, да се увеличат средно с около 4,75 процентни пункта от БВП до 2060 г. в ЕС и с повече от 5 процентни пункта в еврозоната — по-специално чрез разходи за пенсии, здравеопазване и дългосрочни грижи.

Демографските тенденции ще доведат до значително увеличение на публичните разходи за пенсии във всички държави-членки. Реформите в пенсионните системи, предприети в редица държави-членки, обаче водят до положителни резултати по отношение на устойчивостта на публичните финанси. Почти всички държави-членки въвеждат по-строги изисквания за получаване на публична пенсия, по-конкретно чрез повишаване на пенсионната възраст и ограничаване на достъпа до схеми за ранно пенсиониране.

Планирани в рамките на дълъг период, тези реформи се очаква да доведат до по-голямо участие на трудовия пазар на по-възрастните работници, като това може да бъде и в резултат на по-стабилната връзка между пенсиите и вноските за пенсии, което представлява допълнителен стимул за по-дълго оставане на пазара на труда. Въпреки, че процентът на заетост сред по-възрастните работници нараства през последните години, все още съществува голям потенциал за по-добър напредък. Само около 50 % от населението на ЕС към 60-ата си година все още работи.

Реформите водят и до все по-малък дял на публичните пенсии като част от общите пенсии. Това е възможно да бъде осъществено чрез много механизми, включително промени в индексацията на пенсиите, които в някои държави водят до по-бавно нарастване на пенсии от заплати.

Успоредно с реформите на публичните пенсионни системи, много държави въвеждат и планират да усъвършенстват допълнителни пенсионни схеми. Някои дори прехвърлят част от вноските от публични схеми към задължителни частни схеми (България, Естония, Латвия, Унгария, Полша, Словакия и Швеция). Понастоящем тези финансирани схеми са в процес на доизграждане, но техният дял от цялостния пенсионен пакет се очаква да бъде значителен през следващите десетилетия.

Очаква се системите на здравеопазване в ЕС да бъдат изправени пред сериозни предизвикателства в бъдеще. Предвижда се до 2060 г. публичните разходи за здравеопазване в ЕС да нараснат с 1,5 процентни пункта от БВП.


По-здравословният начин на живот може да допринесе за ограничаване на бъдещите разходи. Инвестициите в превенция и в здравни технологии позволяват на населението да остане в добро здраве и да бъде продуктивно за по-дълго време.
Ефективното управление на технологиите ще бъде основен фактор за намаляване на бъдещите разходи.

За застаряващото население ще бъдат необходими и повече публични разходи за дългосрочни грижи. Въз основа на настоящите политики публичните разходи за дългосрочни грижи се очаква да нараснат с 1,25 % от БВП до 2060 г. поради факта, че най-възрастните (на възраст 80 години и повече) ще представляват най-бързо растящата възрастова група на населението в бъдеще.

Понастоящем грижите за възрастни хора с крехко здраве се предоставят в много голяма степен неофициално от роднини. Промените в структурите на семействата, все по-голямото участие на жените на пазара на труда и все по-голямата географска мобилност могат да доведат до намаляване на неофициалните грижи. За държавите, в които официалните системи за полагане на грижи са по-слабо развити, очакваното увеличение на публичните разходи за дългосрочни грижи може да подцени бъдещия натиск върху публичните финанси вследствие на вероятната потребност от повече официално предоставяне на грижи.

По отношение на разходите, свързани с публичното образование, въпреки все по-малкият брой на децата през следващите десетилетия, за постигането на настоящите цели по отношение на политиката за образованието и на целите в рамките на ЕС, както и за постигането на съществено подобрение на качеството на образованието, може да бъдат необходими повече разходи за образование в бъдеще. Инвестициите в човешкия капитал на работната ръка, съставена от младежи и възрастни, ще бъдат жизненоважни за бъдещия растеж на производителността. Ето защо очакваното слабо намаление в рамките на прогнозния период на съотношението на разходите, свързани с публичното образование, което се дължи единствено на промените в демографската структура (по-малко деца в бъдеще), може и да не се осъществи.

Националната концепция за насърчаване на активен живот на възрастните хора в България (2012г.-2020г.) е израз на разбирането и консенсусно признаване на необходимостта от намиране на противодействие по отношение на натиска от застаряването на населението върху функционирането на социалните системи и на обществото като цяло.
Понятие за активен живот на възрастните хора
Понятието „активен живот на възрастните хора” (active ageing) има три основни взаимосвързани аспекта. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в Европа акцентира върху икономическото измерение на термина като го отнася към способността на възрастните хора за осъществяване на реален икономически и социален принос в обществото. На преден план се извежда възможността за гъвкав избор за начина на живот в напреднала възраст – посредством участие в обучения, заетост, осъществяване на различни доброволни дейности и предоставяне на грижи.

Европейската комисия формулира параметрите на “активен живот на възрастните хора” в Съобщение от 1999 г., озаглавено “Европа за всички възрасти”, според което понятието означава да приспособим начина си на живот към факта, че вече живеем по-дълго и в по-добро здраве, отколкото когато и да било и трябва да се възползваме от това като възможност. На практика това означава възприемане на здравословен начин на живот, по-дълго участие на пазара на труда, по-късно пенсиониране и запазване на активността след пенсиониране. По този начин насърчаването на активния живот на възрастните хора означава предоставяне на възможности за по-добър живот, а не ограничаване на права за индивидуална реализация и житейски избор. Важно място е отредено на адекватното възнаграждение на възрастните.

Третият аспект от дефиницията за “активен живот на възрастните хора” принадлежи на Световната здравна организация и се отнася освен до продължаване на физическа активност и участие на пазара на труда и до необходимостта от комплексно участие на възрастните в социалния, икономически, културен, духовен и граждански живот.




  1. Демографски тенденции в развитието на населението

Демографските промени са в основата на формирането на една нова социална реалност, пред която са изправени обществата на Европа и Европейския съюз. Свидетели сме на процес на увеличаване на възрастната част на населението и намаляване на дела на децата и младите хора. Всичко това рефлектира върху устойчивото развитие на обществото и прави по-сложни преходите от един жизнен цикъл в друг. Младите хора вече осъществяват значително по-късно своите важни житейски стъпки и цели - като завършване на образование, започване на работа, раждане и отглеждане на деца.

Очертаващата се трайна тенденция на застаряване на населението и прогресивното нарастване с всяка изминала година на процентния дял на възрастното население е процес с изключително значение и влияние за бъдещото програмиране в социалната област, тъй като засяга сфери с висока степен на значимост. Нарастващият дял на възрастното население ще доведе до по-големи разходи в сферата на публичните финанси - до повишаване на разходите за пенсии, дългосрочни грижи, здравеопазване, образование.

В демографски план застаряването на населението е необратим процес и затова отговорът на това предизвикателство трябва да бъде насочен не просто към механична промяна на основните демографски показатели, а към прилагане и развитие на интегрирана политика за мобилизиране и пълноценно използване на възможностите на наличните човешки ресурси и целенасочено инвестиране в развитие и повишаване на качеството на човешкия капитал.


    1. Застаряване на населението в държавите-членки на Европейския съюз. Насоки за развитие на политики за активен живот на възрастните хора.


Посрещането на демографските предизвикателства се нарежда сред трите основни политически приоритети на Европейския съюз. Наред с необходимостта от адекватен отговор на последиците от глобализацията и напредването на технологиите, предприемането на действия в отговор на демографските промени се счита за неотложно и заема приоритетно място в съвместните стратегически и планови действия на държавите-членки на Европейския съюз.

Европейският съюз поставя проблема за застаряването на населението като основен политически приоритет.

Демографските промени в Европейския съюз се изразяват в трайна тенденция за промяна на възрастовата структура на населението, водеща до увеличаване на относителния дял на възрастното население, което като резултат води до цялостно застаряване на населението.

Застаряването на населението на Европейския съюз е резултат от действието на следните основни фактори:



  • Ниски съвременни стойности на тоталния коефициент на плодовитост;

  • Високи стойности на тоталния коефициент на плодовитост непосредствено сред Втората световна война, което е причина за увеличения брой хора на възраст между 45 и 65 години, т.н. „бейби-бум” поколение;

  • Относително увеличаващата се продължителност на живот, което е позитивен момент в развитието на обществата.

Значителните миграционните процеси, засягащи предимно страните от Западна Европа, не са в състояние да повлияят на трайните процеси на застаряване на населението на ЕС.

Според последни прогнози на Евростат за периода до 2030г., регионалното демографско развитие на населението в Европейския съюз ще се характеризира със застаряване. За 27-те държави-членки на ЕС се очаква населението на възраст 65 и повече години да нарасне от 17,1 % през 2008г. до 23,5% през 2030г. Броят на хората на възраст на 60 и повече години в ЕС сега се повишава с повече от два милиона души всяка година.

През 2009г., средната възраст на европейското население е 40,6г. и се очаква до 2060г. да достигне 47,9 години. Прогнозите за населението на Европа, изготвени от Евростат, представени в Европейския Доклад за демографското състояние на населението за 2008 г., показват, че до 2014г. населението в трудоспособна възраст (20-64г.) ще започне да намалява, тъй като големи групи от генерацията на "бейби-бум”, родени веднага след Втората световна война, вече навлизат в своята шейсет годишнина и пенсиониране.

Според прогнозите на Евростат, до 2050 г. населението в Европейския съюз на възраст 15 – 64 г. ще намалее с 48 милиона Коефициентът на възрастова зависимост ще придобие стойности над 50%, което означава, че съотношението между хората в трудоспособна възраст и хората в над-трудоспособна (над 65 г.) се очаква от 4:1 да намалее до 2:1.

В отговор на представените тенденции за демографското развитие на населението, Европейската комисия предприема целенасочени действия за формиране на стратегически подход за въздействие.

През 2001 г. в Стокхолм Европейският съвет прие Тройната стратегия за преодоляване на икономическите и бюджетните предизвикателства на застаряването на населението, която включва:



  1. Бързо намаляване на дълга.

  2. Повишаване на заетостта и на производителността.

  3. Реформи на пенсионните системи, системите на здравеопазване и дългосрочни грижи.

През 1999 г. чрез Съобщението на Европейската комисия “Към Европа за всички възрасти” са направени детайлни формулировки на значението на процеса на застаряване на населението - намаляване и застаряване на населението в трудоспособна възраст, възникване на необходимостта от адаптиране на публичните финансови системи и адаптиране на системите за социална закрила и здравни услуги, нарастване на нужди на възрастните хора и възникване на необходимост от адекватни действия за предотвратяване на риска от социално изключване и бедност, отчитане на джендър-аспектите на застаряването, поради по-големия брой възрастни жени.

Важността от разработване на политика по отношение на застаряването на работната сила е отразена в Лисабонската стратегия, която очертава параметрите в развитието на Европейския съюз за периода 2000 – 2010 г. Такава политика трябва да предотвратява преждевременното прекратяване на трудовата активност и същевременно да модернизира системите за социална закрила. За постигане целите на Лисабонската стратегия, държавите-членки на Европейския съюз трябва да положат усилия за постигане ниво на заетост от 50% за възрастовата група от 55 до 64 г. Средното равнище на заетост за Европейския съюз за 2006 г. е над 42 %, а за България стойностите за същата година са 39,6 %, в това число мъже – 49,5% и жени – 31,1% (по данни на ЦИН към БАН).

Европейската комисия отчита започналия процес на преобразяване на обществото вследствие на демографските процеси и през 2006 г. приема Зелена книга за демографската промяна, в която се подчертава необходимостта от пълноценно участие на хората от всички възрасти в процеса на социално и икономическо развитие на Европейския съюз. Поставен е въпросът за насърчаване на солидарността на поколенията, подобряване на интеграцията на младите хора, предприемане на подход за глобално разбиране за активност през целия живот, за предоставяне на условия за по-висока активност на възрастните хора и за облекчаване на възрастовите преходи. Настоява се за продължаване на политиките, формулирани в Лисабонската стратегия, които се отнасят до интеграция на пазара на труда, иновациите и повишаване на производителността. Отчита се и необходимостта от предприемане на политики в подкрепа на семействата, както и от модернизиране на системата за социална закрила , особено на пенсионната система.

В последвалото Съобщение на Европейската комисия “Демографското бъдеще на Европа – от предизвикателство към възможност” от октомври 2006 г. са очертани пет приоритетните насоки и действия за посрещане на демографските предизвикателства:



  • Насърчаване на демографското обновяване на населението в Европа чрез предоставяне на най-добри условия за семействата и насърчаване съвместяването на семеен и професионален живот;

  • Насърчаване на заетостта в Европа: повече работни места, по-дълъг и по-качествен активен живот;

  • Насърчаване на производителността за обезпечаване на икономическата сигурност на Европа;

  • Осигуряване на условия за интеграция на легалните емигранти;

  • Адаптиране на осигурителните системи към демографските промени.

В Заключенията на Европейския съвет от месец март 2008 г. за предприемане на мерки към проблема на застаряващото население в новия Лисабонски цикъл (2008 – 2010 г.) се акцентира върху необходимостта от продължаващо модернизиране на пенсионните системи с цел насърчаване на активното стареене чрез повишаване на възможностите за наемане на работа, съкращаване на схемите за ранно пенсиониране, увеличаване на гъвкавостта при пенсиониране и засилване на стимулите за работа. Изтъква се, че тези действия трябва да са съпътствани от усилия за отваряне на пазара на труда за по-възрастни работници и от подходяща защита за тези, които не могат да работят, например вследствие на тежки увреждания или защото трябва да се грижат за някого. Отчита се, че пенсионните реформи днес ще имат последствия за десетилетия напред и следователно е необходимо редовно наблюдение на тяхното въздействие върху бъдещата адекватност и устойчивост на пенсиите и пенсионните фондове. Отчита се необходимостта от повишаване на осведомеността по въпроси, свързани с различни пенсионни схеми, за да могат гражданите да направят информиран избор.

Социалните политики оказват силно влияние върху здравето, а то е важен определящ фактор за реализация на шансове в живота. Необходими са действия за намаляване на продължаващата неравнопоставеност по отношение на здравето. Необходим е подход за промотиране на здравната тематика във всички политики; здравната закрила е свързана с осигуряване на достъп до профилактика за всички, качествено здравеопазване, както и дългосрочни грижи, включително на най-трудните за обхващане членове на обществото. Тъй като промените в демографски и социален план пораждат нарастващи потребности за качествени дългосрочни грижи, предоставянето на достъп за всички, подобряването на координацията на грижите и осигуряването на подкрепа за неинституционалните форми на предоставяне на грижи продължават да бъдат предизвикателство. Необходимо е да се намери точният баланс между обществените и частните отговорности и институционалните и неинституционалните грижи.

Идеята за солидарността на поколенията е развита в Съобщението на Европейската комисия от 2007 г. “Укрепване на връзките между поколенията”. Европейската комисия насочва вниманието към подобряване качеството на услугите за възрастни хора, нуждаещи се от помощ, към закрилата от малтретиране, както и към мерките, които могат да бъдат предприети на европейско ниво, в сътрудничество с държавите-членки, за ускоряване на развитието и модернизацията на инфраструктурите и на услугите, предназначени за възрастните хора. Насърчава се предприемане на национални семейни политики. Като създават предпоставки за по-добро задоволяване на нуждите на семействата при отглеждането на децата и грижите за лицата, нуждаещи се от помощ, както и за по-равномерно разпределение на семейните и на домакинските задължения, националните семейни политики ще укрепят връзките и близостта между поколенията. По този начин може да се очаква по-добър живот за всички, както и по-благоприятни условия за реализиране на семейните проекти.

В началото на 2008 г. Европейската комисия постави нов акцент в политиката за посрещане на демографските промени. С увеличаване на броя на възрастните хора вследствие на демографските промени са констатирани предпоставки за нарастване на случаи на неглижиране и насилие над възрастни хора. По време на специална Конференция от месец март 2008 г., Европейската комисия призовава държавите-членки да положат усилия за идентифициране на прояви на неглижиране и насилие над възрастни хора и съответно да предприемат действия за превенция на такива прояви.

Основната тема на Третия европейски демографски форум (22-23 ноември 2010 г., Брюксел) е обсъждането на демографското измерение на Европейската стратегия 2020. Във връзка с процесите на застаряване на население и поставените цели за интелигентен и устойчив растеж, приспособяването на европейските общества към новите демографски предизвикателства изглежда все по-належащо. Форумът се обединява около заключението, че постигането на целите на Европейската стратегия 2020 за интелигентен и устойчив растеж изисква предприемане на специфични действия за решаване на проблемите на застаряването на населението, които ще засягат все по-силно системите на публичните финанси, социалната закрила и пазара на труда.


с. 1 с. 2 ... с. 11 с. 12

скачать файл