Закон за националния архивен фонд глава І общи положения ч


с. 1
Проект!
ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНИЯ АРХИВЕН ФОНД

ГЛАВА І



ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Този закон урежда формирането, опазването и използ­ва­нето на Националния архивен фонд на Република България, организацията и управлението на архивната мрежа.

Чл. 2. Националният архивен фонд се създава за осигуряване с документна информация управлението на държавата, развитието на науката и културата и за защитата на правата и законните интереси на гражданите.

Чл. 3. Националният архивен фонд е постоянно попълваща се съвкупност от ценни документи, отразяващи материалния и духовен живот на обществото, определени за постоянно запазване.

Чл. 4. (1). Националният архивен фонд се формира от документите, създадени от дейността на държавните организации и други юридически и физически лица, независимо от времето, носителя, начина на създаване, мястото на съхраняване и формата на собственост.

(2). Националният архивен фонд се попълва и с документи и копия на доку­менти от интерес за България, получени от чуждестранни архиви, други институти и граждани.

(3). Документите по ал. 1 и ал. 2 се водят на отчет в Регистъра на Националния архивен фонд.

Чл. 5. Архивите са организации, които осъществяват приемането, обработката и съхранението на документи и предоставянето им за използване.

Чл. 6. (1). Мрежата от архиви, които постоянно съхраняват документи на Националния архивен фонд се състои от:

а) държавни архиви с общ профил;

б) специализирани държавни архиви;

в) архивни сбирки на музеи, библиотеки, читалища и други публични институ­ции;

г) частни архиви.

(2). Документите се разпределят за съхранение между архивите по ал. 1 при спазване на принципа на произхода и осигурено единство и недроби­мост на архивните фондове на отделните организа­ции, рес­пективно, лица.



Чл. 7. (1). Държавата полага грижи за опазването на документите със значение за Националния архивен фонд чрез:

1. регистриране и отчитане наличността на документите;

2. осигуряване на съхранението им в сгради със съвременно оборудване, лаборатории за реставрация и консервация и застрахователно копиране;

3. осигуряване на квалифицирани кадри за работа с документите;

4. бюджетно финансиране.

(2). Държавата полага грижи за опазването и на документите със значение за Националния архивен фонд, намиращи се у отделни граждани.

(3). Държавата полага грижи за опазването на документите от значение за Националния архивен фонд, намиращи се извън територията на страната, спазвайки вътрешното законодател­ство на държавите, на чиято територия се намират документите, както и влезли­те в сила международни актове, по които Република България е страна.

Чл. 8. (1). Документите в архивите посочени в чл. 6, букви “а”, “б” и “в” са държавна собственост и не могат да бъдат обект на сделки от страна на организации и граждани, нито да бъдат изнасяни извън страната.

(2). При сделки с документи от частните архиви и личните архивни сбирки на граждани, регистрирани в Регистъра на Националния архивен фонд, собствениците и притежателите им в едномесечен срок преди извършване на сделката, уведомяват Държавна агенция “Архиви” за предстоящата промяна на собствеността. Държавата има приоритет при придобиването на такива документи.

(3). Не могат да се изнасят зад граница без разрешение на Държавна агенция “Архиви” документи от личен произход, които представляват интерес за Националния архивен фонд.



Чл. 9. (1). Архивите осигуряват публичен достъп на потребителите до документите, съхранявани от тях.

(2). За целта архивите създават и поддържат Система на научно-справочен апарат.



Чл. 10. Документите на Националния архивен фонд, съхранявани в музеи, библиотеки, читалища и други публични институции се обработват, съхраняват и използват по реда, установен в този закон.
ГЛАВА ІІ
УПРАВЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ АРХИВЕН ФОНД
Раздел І

ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ “АРХИВИ”


Чл. 11. (1). Държавна агенция “Архиви” е орган за управление на Националния архивен фонд и провежда държавната политика в областта на издирването, комплектуването, регистрирането, обработването, опазването, съхраняването и използването на документите от Националния архивен фонд, развитието и усъвършенстването на архивното дело.

(2). Държавна агенция “Архиви” осъществява тази дейност чрез своите структури, чрез ръководителите на държавните организации от национално и регионално равнище, органите на местното самоуправление и местната администрация, неправителствените организации.

(3) Разпорежданията и указанията на Държавна агенция “Архиви” по въпросите, засягащи документалното наследство на страната са задължителни и се изпълняват от всички организации и граждани.



Чл. 12. (1). Държавна агенция “Архиви” е орган на изпълнителната власт, на пряко подчинение на Министерския съвет.

(2). Държавна агенция “Архиви” се ръководи и представлява от председател, назначаван от Министерския съвет.



Чл. 13. Държавна агенция “Архиви”:

1. осъществява общото ръководство, координация и контрол върху дейността по комплектуването, воденето на отчет и съхраняването на документите, независимо от мястото им на съхранение по чл. 6, ал. 1 и определя организацията на работата с тях;

2. създава и поддържа Автоматизирана информационна система на архивите;

3. в рамките на своята компетентност разработва и внедрява стандарти, методически указания и инструкции;

4. методически подпомага и контролира дейността по организирането и опазването на документите в деловодствата и учрежденските архиви на държавните организации;

5. определя критериите за експертиза на ценността на документите, в това число и на електронните документи;

6. определя документите за постоянно запазване и води Регистъра на Националния архивен фонд;

7. води на специален отчет особено ценните и уникални документи и документите в риск;

8. определя сроковете за временно съхранение на документите в държавните организации до предаването им в държавен архив;

9. оказва експертна помощ при изработването на типови и примерни номенклатури на делата със срокове за съхранение на документите и ведомствени списъци с такива срокове;

10. осигурява разработването на научно-справочен апарат по състава и съдържанието на Националния архивен фонд;

11. осигурява публичен достъп и използване на документите, съхранявани в архивите;

12. определя реда за използване на документите, техните копия и създадения за тях научно-справочен апарат;

13. представлява държавата при придобиване на документи или техни копия чрез правни сделки, с цел обогатяване на Националния архивен фонд;

14. осигурява научно обслужване на отрасъла, като организира и осъществява научноизследователска дейност по документалистика, архивистика и сродни с тях науки;

15. осигурява квалификация на работещите в държавните архиви, деловодствата и архивите на организациите;

16. сътрудничи със сродни чуждестранни учреждения, институти и международни организации, членува в Международния съвет на архивите;

17. сключва международни договори, спогодби, програми, споразумения и други с чуждестранни партньори и осъществява съвместна дейност в областта на архивното дело;

18. определя състава и задачите на Централната експертно-проверочна комисия и Централната оценителна комисия;

19. създава и други комисии при необходимост за решаването на конкретни проблеми от теорията и практиката на архивното дело;

20. прави предложения до Министерския съвет за създаване на нови дирекции и самостоятелни структурни звена в общата и специализирана администрация и промени в съществуващата архивна мрежа;

21. упълномощава директорите на държавните архиви да придобиват чрез правни сделки документи с цел обогатяване на Националния архивен фонд.



Чл. 14. Към Държавна агенция „Архиви” се създава обособено структурно звено, „Център за изследване и документация”. „Центърът за изследване и документация” е профилиран държавен орган за работа със специализираните държавни архиви на Министерството на външните работи, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Националната разузнавателна служба. „Центърът за изследване и документация” е самостоятелно юридическо лице.

Чл. 15. „Центърът за изследване и документация” :

1. създава и поддържа самостоятелна Автоматизирана информационна система на декласифицираните документи от посочените в чл. 14 на настоящия закон специализирани държавни архиви;

2. методически подпомага и контролира дейността по организирането и опазването на документите в специализираните държавни архиви по чл.14;

3. осигурява публичен достъп и използване на документите съхранявани в специализираните държавни архиви по чл.14;

4. определя реда за използването на документите, техните копия и създадения за тях научно-справочен апарат;

5. извършва проверки за принадлежност към специалните служби за сигурност и полицейските служби на лица заемащи публични длъжности по списък утвърден с Решение на Народното събрание на Република България;



Чл. 16. Дейността на „Центъра за изследване и документация” се регламентира от Закон за националния архивен фонд, Закон за защита на класифицираната информация, Закон за достъп до обществена информация, Закон за защита на личните данни и устройствен правилник приет от Министерски съвет, който определя и неговата структура и щат.

Раздел ІІ



НАЦИОНАЛЕН АРХИВЕН СЪВЕТ
Чл. 17. За координация при осъществяването на държавната политика за развитие и усъвършенстване на архивното дело и архивната мрежа и мерките за опазване на Националния архивен фонд се създава Национален архивен съвет.

Чл. 18. (1). Националният архивен съвет:

1. обсъжда и изразява становища по проектите на стратегии, програми и нормативни актове, свързани с опазването на Националния архивен фонд и с развитието и усъвършенстването на архивното дело в страната.

2. координира взаимодействието между учрежденските архиви и органите за управление на Националния архивен фонд, както и между Държавна агенция “Архиви” и архивите извън нейната структура.

3. съгласува критериите за експертиза на ценността на документите.

4. съгласува изискванията към комплектуването, воденето на отчет и съхраняването на документите в архив и към тяхната консервация и реставрация, предоставяне за използване и публикуване.

5. предлага мерки за опазване на особено ценните и уникални документи от Националния архивен фонд и на документалното наследство в риск, чрез осигуряване на съвременна материално-техническа база и съответно финансиране.

6. осъществява надзор върху дейността на „Центъра за изследване и документация”, с оглед спазване на действащото законодателство и подзаконова нормативна база.

Чл. 19. (1). Председател на Националния архивен съвет е заместник министър-председател, а зам. председател - председателят на Държавна агенция “Архиви”.

(2). Съставът на Националния архивен съвет се определя от Министерския съвет по предложение на председателя на Държавна агенция “Архиви”.

(3). В Националния архивен съвет се включват по право зам. министри или главни секретари на министерствата на държавната администрация, правосъдието, финансите и културата.

(4). Останалите членове са ръководители на държавни и частни архиви, представители на университети, на други научни институти и на неправителствени организации.

(5). Мандатът на членовете на Националния архивен съвет е за срок, определен от Министерския съвет.
Раздел ІІІ

ЦЕНТРАЛНИ И ТЕРИТОРИАЛНИ ДЪРЖАВНИ АРХИВИ



Чл. 20. Централните и териториалните държавни архиви са органи за управление на Националния архивен фонд и имат статут на дирекции в структурата на Държавна агенция “Архиви”.

Чл. 21. (1). Обект на дейността на Централния държавен архив са документите на централните органи на власт и управление, други централни организации, документалното наследство на значими личности и документи от интерес за Република България, съхранявани в чуждестранни архиви и други институти за времето след 1878 г.

(2). Обект на дейността на Централния военен архив са документите на Министерството на отбраната и Българската армия и техните структури.

(3). Обект на дейността на териториалните държавни архиви са документите на местните органи на власт и управление, други регионални организации и документалното наследство на значими личности от регионално значение.

Чл. 22. Централният държавен архив, Централният военен архив и териториалните дирекции “Държавен архив” осъществяват в рамките на своя профил:

1. издирване, комплектуване, регистриране, обработване, предоставяне за използване и публикуване на документите на държавните организации, както и на значими личности;

2. поддържане на съответната част от Регистъра на Националния архивен фонд;

3. научно-методическо ръководство и контрол на състоянието, съхраняването и използването на документите и на организацията на деловодствата и учрежденските архиви на държавните организации;

4. създаване на справочен апарат към съхраняваните документи;

5. регистриране, отчет, съхраняване и опазване на документите;

6. реставриране и консервиране на документите;

7. създаване на застрахователен фонд;

Раздел ІV



СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ДЪРЖАВНИ АРХИВИ


Чл. 23. Специализираните държавни архиви са тези, които съхраняват постоянно документи на специфични фондообразуватели и/или документи от определен вид, период или начин на създаване на документите.

Чл. 24. (1). Специализирани държавни архиви са и:

1. Ръкописно-документален център на Народната библиотека “Св. св. Ки­рил и Методий” - за документи от времето на възникването на българ­ската дър­жава до 1878 г.;

2. Научен архив на Българската академия на науките – за документи на Бъл­гарското книжовно дружество и институтите и сътрудниците на Българската академия на науките;

3. Дипломатически архив в Министерство на външните работи - за меж­ду­народните договори и външнополитическата документация, създадена в резул­тат от дейността на министерството;

4. Архив на Министерството на вътрешните работи;

5. Архив на Министерството на отбраната;

6. Архив на Националната разузнавателна служба;

5. Архив на Националния статистически институт;

6. Национална филмотека - за българските филми и документацията по тяхното произвеждане, за популяризиране на киноизкуството и кинематографичната култура у нас;

7. Национална фонотека - за българската фонодокументация;

8. Архив на Българската национална телевизия – за кино и телевизионни филми, видеофилми и звукозаписи;

9. Архив на Българското национално радио;

10. Геокартфонд в Агенцията по кадастъра - за геодезични, кар­тографски и кадастрални документи;

11. Архив на Националния институт за паметници на културата в и извън страната– за досие­тата по поддръжка на недвижимите паметници на културата в и извън страната.

Чл. 25. Специализираните държавни архиви се подчиняват в административно и финансово отношение на организациите, към които са сформирани.

Чл. 26. Други специализирани държавни архиви се създават със закон, по предложение на председателя на Държавна агенция “Архиви”.

.

Раздел V


АРХИВНИ СБИРКИ НА МУЗЕИ, БИБЛИОТЕКИ, ЧИТАЛИЩА И ДРУГИ ПУБЛИЧНИ ИНСТИТУЦИИ
Чл. 27. (1). В музеи, библиотеки, читалища и други публични институции по чл. 6, ал. 1, буква “в” се съхраняват исторически формирали се архивни сбирки и постъпват документи на граждани и техни организации, при писмено изразено желание от страна на собствениците.

(2). Институциите по ал. 1 нямат право да приемат документи от организации, обект на комплектуване от държавните архиви.



Чл. 28. Документите по чл. 27 са публични и се съхраняват, обработват и предоставят за използване при условията, валидни за държавните архиви.

Чл. 29. Държавна агенция "Архиви" и нейните структури методически подпомагат и осъществяват контрол върху архивни сбирки на музеи, библиотеки, читалища и други публични институции относно спазването на изискванията на този закон.
Раздел VІ
ЧАСТНИ АРХИВИ
Чл. 30. Частните архиви съхраняват документи, които са създадени или законно придобити от граждани и/или техни организации.

Чл. 31. (1). Частните архиви нямат право да приемат и съхраняват постоянно документи от държавни организации, обект на комплектуване от държавните архиви.

(2). Частните архиви могат временно да предоставят архивохранилищна площ за документи по ал. 1.



Чл. 32. Документите в частните архиви са публични.

Чл. 33. Държавна агенция "Архиви" и нейните структури методически подпомагат и осъществяват контрол върху частните архиви относно спазването на изискванията на този закон.

ГЛАВА ІІІ

ФОРМИРАНЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ АРХИВЕН ФОНД

Раздел І




ДОКУМЕНТИ НА ДЪРЖАВНИ ОРГАНИЗАЦИИ



Чл. 34. Основни източници за комплектуване на държавните архиви с документи са държавните организации.

Чл. 35. Ръководителите на съответните организации носят отговорност за опазването и текущото използване на документалните фондове на организациите и формирането на архивните им фондове.

Чл. 36. За тези дейности се създават деловодни служби (регистратури) и учрежденски архиви.

Чл. 37. Организациите осигуряват за своите деловодства и учрежденски архиви квалифицирани служители, достатъчна архивохранилища площ, необходимото обзавеждане и техника.

Чл. 38. Организациите изработват номенклатури или списъци на видовете документи на делата със срокове за тяхното запазване. Номенклатурите и списъците се одобряват от ръководителите на организациите и се утвърждават от директорите на съответните органи за управление на Националния архивен фонд.

Чл. 39. (1). Сроковете за запазване на отделните дела се посочват в номенклатурата на делата. В течение на календарната година документите се отнасят към дела със съответен срок за запазване, с което се осъществява текуща експертиза на тяхната ценност.

(2) Сроковете за запазване на документите се означават също в използваните от организацията регистрационни форми.



Чл. 40. (1). Всички приключили в деловодствата на организациите документи до 31 декември на текущата година се предават в техните учрежденски архиви до 30 юни на следващата година.

(2) Деловодствата предават документите в учрежденския архив организирани в дела съгласно утвърдената номенклатура.



Чл. 41. (1). Организациите пазят документите в учрежденските архиви, включително и в електронна форма, в следните срокове:

1. общо административна документация – до 30 години;

2. научно-техническа документация – до 30 години;

3. кино-фото-фоно документи – до 30 години;

4. ведомости за заплати и други документи за трудови отношения – 50 години;

5. регистри по гражданско и имотно състояние – 130 години;

(2). След изтичане на сроковете по ал. 1 се извършва експертиза по чл.39 от този закон.

(3). ДА “Архиви”, съгласувано със заинтересувана държавна организация може да установява по-дълги или по-кратки срокове за съхраняване на някои видове документи с оглед на техния характер или защитата на интересите на държавата и/или гражданите;


Чл. 42. (1). За организиране на документите и експертизата на ценността им ръководителят на съответната организация назначава Експертна комисия в състав не по-малко от трима квалифицирани служители.

(2) Окончателната експертиза на ценността на документите в учрежденския архив се извършва от Експертната комисия въз основа на система от критерии и резултатите от нея се оформят в описи.

(3) Заключенията на Експертната комисия и описите се одобряват от ръководителя на съответната организация и се утвърждават от директора на приемащия държавен архив.

(4) Документите определени за постоянно запазване образуват архивния фонд на организацията. В него се включват само автентични, оформени по стандарт документи.

(5) Документите, определени като неценни се описват в опис и се унищожават след разрешение от съответния държавен архив, ако други законни разпоредби не предвиждат запазването им.

(6) Документите с дългосрочно справочно значение (регистри, ведомости за заплати, документи по трудовоправните отношения и др.) се описват и се съхраняват в организацията до изтичане на определените им срокове, след което се извършва експертиза.

(7) Документите от масово-типов характер, с краткосрочно, справочно значение се унищожават с акт след разрешение на съответния държавен архив.

Чл. 43. Учрежденският архив и Експертната комисия осъществяват своята дейност под методическото ръководство на държавния архив, на който държавната организация е фондообразувател.

Чл. 44. При закриване на държавна организация в акта за нейното закриване се определя друга държавна организация, на която се предава учрежденският архив. При липса на правоприемник учрежденският й архив се предава на организация, посочена в акт на Министерския съвет.

Чл. 45. Редът за организирането, научно-техническото обработване, експертизата, съхраняването и използването на документите в организациите се определят с Наредба.

Раздел ІІ



ДОКУМЕНТИ НА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА
Чл. 46. Източници за комплектуване на архивите с документи могат да бъдат и значими за обществото личности, респективно техните наследници.

Чл. 47. Приемането и регистрирането на архивни фондове или колекции по чл. 43 става след експертна оценка.

Чл. 48. (1). Документите по чл.46 се приемат в архивите чрез дарение, завещание или срещу възнаграждение от техните създатели, наследници или лица, които са ги придобили и запазили;

(2). В случаите на дарение или завещание на документи от създателите им или от техните наследници, или лицата, които са придобили такива, могат да поставят и определени условия за тяхното използване;

(3). Документите, придобити от архивите по ал. 2 не засягат авторските права над тях;

(4). В случаите на приети срещу възнаграждение документи от граждани, стойността на възнаграждението се определя от оценителните комисии на приемащите ги архиви.



Чл. 49. Лични документи, които представляват ценност за държавата и за обществото и са застрашени от унищожение или от изнасяне извън страната, могат да се отчуждават по реда за отчуждаване на имоти за държавна или обществена нужда.

Чл. 50. Условията по приемането, съхраняването и използването на документите в архивите се регламентират с актовете за завещание или дарение.

.

Раздел ІІІ


ДОКУМЕНТИ НА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ, ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ, ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА СЪС СТОПАНСКА И НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ
Чл. 51. Източници за комплектуване на архивите с документи са и неправителствени организации, политически партии, сдружения и фондации, търговски дружества и други юридически лица, декларирали желанието си за предаване на документи.

Чл. 52. Приемането на документи по чл. 51 става по писмено искане и след експертна оценка.



Чл. 53. Условията по приемането, съхраняването и използването на документите в архивите се регламентират с договор.

.

Раздел ІV


ДОКУМЕНТИ ОТ ЧУЖДЕСТРАННИ ХРАНИЛИЩА И

ОТ БЪЛГАРИ В ЧУЖБИНА
Чл. 54. В архивите постъпват и документи или копия на документи, от чуждестранни архиви, други институти, а също от българи и техни организации в чужбина.

Чл. 55. Копия на документи, издирени в чуждестранни архиви и други институти финансирани от българската държава постъпват за съхраняване в Националното хранилище за чуждестранни документи в Централен държавен архив, а копията на ръкописни и старопечатни книги – в Ръкописно документалния център при Народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”.

Чл. 56. Документи или копия на документи от българи и техни организации в чужбина могат да постъпят в архивите след писмено деклариране на желание от собствениците и след експертна оценка на ценността на документите.

Чл. 57. Условията по приемането, съхраняването и използването на документите в архивите, предадени от българи и техни организации в чужбина се регламентират с договор.

.

ГЛАВА ІV

РЕГИСТРИРАНЕ



Раздел І

ОСНОВНИ РЕГИСТРАЦИОННИ ЕДИНИЦИ



Чл. 58. Документите се организират и регистрират като комплекси в архивни фондове, архивни колекции, частични постъпления и други.

Чл. 59. Самостоятелен архивен фонд се регистрира при наличие на цялостна доку­мен­тация за дейността на организация, респективно физическо лице.

Чл. 60. Видово и/или тематично свързани документи на раз­лич­ни фон­до­об­разува­тели, които не са достатъчни за формиране на само­сто­я­телни архивни фон­дове, се организират и регистрират като архивни ко­лекции.

Чл. 61. Като частични постъпления се регистрират отделни документи или групи от документи, недостатъчни за формиране на архивен фонд или колекция.

Чл. 62. В рамките на архивните фондове, респ. колекции документите се групират в архивни единици.

Раздел ІІ




РЕГИСТЪР НА НАЦИОНАЛНИЯ АРХИВЕН ФОНД



Чл. 63. (1). Дър­жав­на агенция "Архиви" създава и поддържа Регистър на Национал­ния архивен фонд.

(2). Регистърът се създава за:

1. централизиране на информацията за архивните комплекси от документи, архивните сбирки и отделни архивни документи, независимо от формата на собственост върху тях, мястото на съхраняването им и вида на техния носител;

2. публичността на архивните сбирки и документи, собственост на физически и юридически лица;

3. разширяване възможностите за използване на Националния архивен фонд, чрез осигуряване на публичен достъп включително и в Интернет.

Чл. 64. Регистърът на Националния архивен фонд е публичен и се поддържа като единна база данни характеризиращи архивните комплекси от архивни фондове, архивни колекции, частични постъпления, архивни сбирки и отделни архивни документи.

Чл. 65. (1). Архивите посочени в чл. 6, ал. 1, гражданите и техните организации, притежаващи ценни документи са длъжни да предоставят необходимите данни за Регистъра на Националния архивен фонд.

(2). На регистрация и отчетност подлежат всички документи от състава на Националния архивен фонд, независимо от тяхната оригиналност, време и начин на създаване и техния носител.



Чл. 66. Редът, организацията и поддържането на Регистъра на Националния архивен фонд се определят с Наредба.
ГЛАВА V

ОПАЗВАНЕ И СЪХРАНЕНИЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ

ОТ НАЦИОНАЛНИЯ АРХИВЕН ФОНД



Чл. 67. Организациите и гражданите не могат да унищожават документи без разрешение на органите за управление на Националния архивен фонд.

Чл. 68. Собствениците и държатели на документи от интерес за Националния архивен фонд ги поддържат в пълен съ­став и добро съ­стояние и уведомяват органите за управление на Националния архивен фонд за настъ­пи­ли повреди по тях или за действия спрямо тях, които нарушават закона.

Чл. 69. Всички собственици и държатели на документи, от интерес за Националния архивен фонд, осигуряват достъп на органите за управление на Националния архивен фонд до съхраняваните от тях документи.

Чл. 70. В случаите, когато граждани не могат да поемат разходите по консервацията и реставрацията на притежаваните от тях документи от интерес за Националния архивен фонд, тези дейности се извършват от държавата.

Чл. 71. За опазването и съхранението на документите в организациите до изтичането на сроковете по чл. 41, ал. 1 носят отговорност техните ръководители.



Чл. 72. При напускане служителите в организациите предават в деловодството с протокол всички намиращи се при тях документи.

Чл. 73. При смяна на ръководителите на организациите, на структурните им звена и на завеждащите учрежденските архиви, наличните документи се предават/ приемат с опис и акт.

Чл. 74. При сливане, разделяне или ликвидиране на организацията нейният ръководител е длъжен, съгласувано с органите за управление на Националния архивен фонд, да създаде организация за опазването, обработването и предаването на ценните документи в съответния държавен архив.

Чл. 75. (1). За наличието и състоянието на приетите за постоянно запазване документи в архив или друга организация, посочена в чл. 6, ал. 1 носят отговорност ръководителят на архива, лицата пряко натоварени със съхранението на документите в архивохрани­лищата и читалните зали.

(2). Между читателя и заемащата документите институция въз­ник­ва отношение договор-заем, като правилата за заемане се определят с Правила за обслужване на читателите.

(3). Сключването на договора се установява с писмени документи – читателска карта, заемни бележки, и други. Читателят носи отговорност, ако виновно причини щети на документи при тяхното ползване, като нарушението се установява с акт.

Чл. 76. (1). Особено ценните и уникални документи в Националния архивен фонд представляват национално богатство и за тях се полагат приоритетни гри­жи от държавата.

(2). За опазване­то на особено ценните и уникални документи се отделят ежегодно целе­во средства от държавния бюджет и се привличат средства чрез проек­ти по линия на ЮНЕСКО и други международни организа­ции.

(3). За осигуряване на опазването на документалните масиви, на­миращи се в тежко състояние, уп­ражняване на контрол над премества­нията и информиране на светов­на­та общественост за степента на риска и възможното му преодоляване Държавна агенция “Архиви” регистрира информацията и я поддържа в актуално състояние.

(4). На лицата, съобщили за документи в риск или предотвратили унищожаване се издават грамоти и/или изплаща възнаграждение.

Чл. 77. Изнасяне на оригинални документи извън съхранява­щия ги за постоянно архив или друга организация е забранено.

Чл. 78. (1). Документите се съхраняват в архивохранилища, които осигуряват тяхното физическо запазване, защитата им от посегателства и подреждането им по подходящ за търсене начин.

(2). Сградите, строени за архивохранилища, отговарят на строго определени изисквания.

(3). В архивохранилищата осигуряват за документите подходящи граници на температурата и влажността, противопожарна защита, защита от наводнения, защита от замърсявания и вредители, мерки за сигурност, контролиран достъп до обекта и хигиена.

Чл. 79. (1). Архивите осигуряват чрез специализирани лаборатории консервацията и реставрацията на съхраняваните от тях документи, за да бъдат те физически стабилизирани и възстановени в близък до първоначалния им вид при максимално запазване на автентичността им.

(2). Консервация и реставрация на документи се извършва само от лица, които имат необходимата професионална квалификация за извършване на съответната консервационно-реставрационна дейност.



Чл. 80. (1) Архивите задължително осигуряват копия на съхраняваните от тях особено ценни документи, както и на документите, които често се предоставят за използване.

(2) Копията на особено ценните документи формират застрахователния фонд на архива и се съхраняват в отделни специализирани хранилища с необходимия температурно-влажностен режим и постоянен газов състав на въздуха, съобразно съответните стандарти.

(3) При наличие на копие на документ, оригиналът не се предоставя за използване.

(4) Копията се вписват във фондовата картотека на архива, а копията на особено ценните документи и копията по ал. 4 - и в Регистъра на Националния архивен фонд.


ГЛАВА VІ

ДОСТЪП И ИЗПОЛЗВАНЕ



Раздел І.
ДОСТЪП
Чл. 81. (1). Архивите и други институции, посочени в чл. 6, ал. 1 осигуряват публичен достъп на потребителите до документите, които съхраняват.

Чл. 82. (1). Достъп до документите се предоставя 30 години след датата на създаването им, ако няма въведени други ограничения.

(2). Срокът по ал. 1 може да бъде удължен, когато това го изискват интересите на националната сигурност, опазването на обществения ред, финансовата, паричната и икономическата политика или защитата на личните данни.



Чл. 83. Достъпът до документите може да бъде временно ограничен, ако:

1. архивният фонд, респективно, колекция не е обработен;

2. физическото състояние на документите не позволява използването им;

3. документите са предоставени на друг потребител;

4. заинтересованите лица не са подали достатъчни сведения за намирането на търсените данни;

5. използването противоречи на законните интереси на трети лица;

6. използването противоречи на условията, поставени от създателя, държателя, дарителя;

7. използването противоречи на разпоредбите на Закона за авторското право и сродните му права и на други закони.



Чл. 84. (1). Отказът за достъп или за специално разрешение за достъп се обосновава и предоставя в писмена форма от ръководителя на съответния архив, посочен в чл. 6, ал.1.

(2). Отказът за достъп може да бъде обжалван от заявителя пред председателя на Държавна агенция “Архиви” и в случай на препотвърден отказ - пред съда.

(3). Ръководител на архив, посочен в чл. 6, ал.1, отказал достъп без основателна причина, подлежи на наказание.

Чл. 85. (1). За целите на използването архивите, посочени в чл. 6, ал. 1, изграждат научно-справочен апарат към документите.

(2). Научно-справочният апарат по документите е на свободен достъп, включително чрез Интернет.

(3). Справочният апарат съдържа данни и за ограниченията в достъпа.
Раздел ІІ
ИЗПОЛЗВАНЕ
Чл. 86. Документите от Националния архивен фонд могат да се използват за целите на управлението, за развитието на науката и културата, за защита на правата и законните интереси на юридическите лица и гражданите.

Чл. 87. Използването на документи се извършва:

1. чрез предоставянето им в оригинал или копия на различни носители в специално уредени за целта читални;

2. по кореспондентски път чрез предоставяне на копия на различни носители или справки за съдържанието на документите;

3. чрез публикуването им, в това число и в Интернет;

4.чрез организиране на изложби, създаване на филми, радио- и телевизионни предавания, CD или чрез други форми на популяризация;

Чл. 88. Редът за използване на документите се определя от председателя на Държавна агенция “Архиви” и включва:

1. организация на използването в читалните зали и осигуряване на процеса на използване;

2. права и задължения на потребителя при работа с документите и тяхното опазване;

3. отговорности на потребителя при неспазване на изискванията за опазване на документите;

4. изготвяне на копия и справки и извършване на услуги;

5. заплащане на копия и справки и извършване на услуги.



Чл. 89. Използването на документи и научно-справочен апарат е безплатно.

Чл. 90. (1). Използването на документи от фондове и колекции на лица, фамилии и родове е възможно 10 години след смъртта (когато годината на смъртта не може да бъде установена - 110 години от датата на раждането) на лицето, освен ако то или неговите наследници не са дали предварително разрешение, или са поставили други условия.

(2). Документи, съдържащи лични данни се предоставят за използване 75 години след датата на създаването им или след разрешение на техните наследници, ако няма други ограничения.

(3). Документи, съдържащи медицински данни – 150 години от датата на раждане;

(4). Лични досиета – 120 години от датата на раждане;

(5). Следствени и съдебни дела – 100 години след датата на приключването им;
Чл. 91. (1). Използването на документи може да бъде временно забранено на лице, извършило нарушение на реда по използването.

(2). При констатирано повторно нарушение лицето се лишава от право на използване на документи завинаги.




ГЛАВА VІІ
КАДРОВИ СЪСТАВ, КВАЛИФИКАЦИЯ И НАУЧНО

ОБСЛУЖВАНЕ НА ОТРАСЪЛА
Чл. 92. В системата на държавните архиви работят специалисти от различни области на знанието.

Чл. 93. Специалистите, назначени в държавните архиви на експертни длъжности без бакалавърска или магистърска степен по архивистика, в тригодишен срок от назначението си придобиват нужната квалификация, чрез:

1.задочно обучение за бакалавърска/магистърска степен;

2.следдипломна квалификация с минимум двегодишна продължителност.

Чл. 94. За повишаване квалификацията на архивистите в държавните архиви Държавна агенция “Архиви” организира различни форми на продължаващо обучение.

Чл. 95. За работещите в деловодства и учрежденски архиви Държавна агенция “Архиви” организира квалификационни курсове и издава сертификати за професионална пригодност.

Чл. 96. (1).Успоредно с работата си като експерти архивистите в държавните ар­хиви могат да развиват научноизследователска дейност и да придобиват научни степени и звания.

(2). Придобиването на научни степени и звания се осъществява при спазване на изискванията на Закона за научните степени и звания чрез научните съвети в университетите и институтите на Българската академия на науките.



Чл. 97. (1).В структурата на Държавна агенция “Архиви”се създава звено за научно-изследователска дейност по архивистика и документалистика.

(2). Звеното по ал. 1 развива теорията и методиката на архивното дело и документационното осигуряване на управлението.

(3). Специалистите, придобили научни степени и звания и зачислените в док­торантура специалисти, независимо от мястото си по щат в архивната система, са членове на звеното.

(4). Звеното развива дейността си въз основа на дългосрочен темати­чен план, обвързан със задачите на българските архиви и участва в разработки по линия на Международния съвет на архивите (МСА)

(5). Асоциирани членове на звеното са останалите специалисти от архи­вите, участващи в из­пълнението на плана по ал. 4.
ГЛАВА VІІІ

ФИНАНСИРАНЕ И ИМУЩЕСТВО



Чл. 98. (1). Държавна агенция “Архиви” е юридическо лице на бюджетна издръжка.

(2). Агенцията има самостоятелен бюджет, който се съставя, изпълнява и отчита по реда на Закона за устройство на държавния бюджет.

(3) По бюджета на Държавна агенция “Архиви” постъпват приходи от:

1. субсидия от държавния бюджет за финансиране основната дейност на агенцията;

2. държавни такси, съгласно приета тарифа от Министерския съвет по Закона за държавните такси;

3. приходи от услуги, произтичащи от дейността на агенцията, съгласно одобрени от Министъра на финансите Общи правила за ценообразуване;

4. продажба на издания на агенцията;

5. наеми на недвижимо имущество;

6. участия в европейски, международни и други програми;

7. дарения от физически и юридически лица;

8. събрани глоби и имуществени санкции по този закон;

9. други източници и дейности, разрешени от закона.

(4). Приходната и разходната част на бюджета на агенцията се съставят по класификацията на приходите и разходите на държавния бюджет.

(5). Председателят на Държавна агенция “Архиви” или определен от него заместник председател е първостепенен разпоредител, а ръководителите на териториалните дирекции - второстепенни разпоредители с бюджетни кредити.



Чл. 99. Средствата, набрани от такси, глоби и имуществени санкции по този закон се разходват за подобряване на материалната база, за повишаване на квалификацията и за стимулиране на служителите, включени в общата численост на персонала, при условия и по ред, определени с Вътрешни правила за работната заплата.

Чл. 100. За изкупуване и опазване на особено ценни и уникални документи ежегодно се осигуряват средства от държавния бюджет и се привличат средства чрез държавни проекти и такива по линия на европейските фондове, ЮНЕСКО и други международни организации.

Чл. 101. (1). Имуществото на Държавна агенция “Архиви” се състои от право на собственост и други права.

(2). Недвижимите имоти, предоставени от държавата на агенцията, са публична държавна собственост.



ГЛАВА ІХ.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 102. За неизпълнение на задълженията по чл. 8, ал. 2, чл. 65, ал. 1, чл. 68, 73 и 74 се налага глоба в размер от 1000 до 3000 лева.

Чл. 103. При неосигуряване на достъп в случаите по чл. 69 на физическите лица се налага глоба в размер от 200 до 1000 лева, а на юридическите лица - в размер от 600 до 3000 лева.

Чл. 104. (1). Длъжностно лице, което е задължено да осигури подходящи условия за опазване на документи, но не прави това и допусне те да се загубят, повредят или унищожат се наказва с глоба от 2000 до 6000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2). При повторно извършване, в едногодишен срок на същото нарушение, наказанието е глоба от 4000 до 12000 лева.

Чл. 105. Наказва се с глоба от 1000 до 3000 лева, ако не подлежи на по тежко наказание, който:

1. не изпълни разпореждане или указание на орган за управление на Националния архивен фонд по събиране, регистриране, обработване, съхраняване и използване на документи;

2. не взема необходимите мерки за опазване документите на организацията при сливане, разделяне или ликвидиране;

3. не предаде документите на държавната организация за съхранение в съответния държавен архив и онези предвидени документи, които следва да се съхраняват в държавните архиви;

4. когато ползва документи по чл.3 от този закон, ги повреди, унищожи или загуби.

Чл. 106. За нарушения на изискването по чл. 77 се налага глоба в размер на 5000 лева.

Чл. 107. Наказва се с глоба от 500 до 1000 лева, ако не подлежи на по- тежко наказание, който не изпълни друго задължение, произтичащо от този закон или от нормативен акт по прилагането му.

Чл. 108. (1). Нарушенията на този закон се установяват с актове, съставени от компетентни длъжностни лица, упълномощени от ръководителите на органите за управление на Националния архивен фонд.

(2). Въз основа на съставените актове, ръководителите на органите за управление на Националния архивен фонд, или техните заместници издават наказателни постановления.

(3). Установяването на нарушенията и издаването на наказателните постановления се извършват по реда, определен в Закона за административните нарушения и наказания, а обжалването им – по Административно процесуалния кодекс.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§. 1. По смисъла на този закон:

1. “Държавни организации” са администрациите на държавните органи и на органите на местното самоуправление и местната администрация, организациите на бюджетна издръжка, както и други държавни институции.

2. “Фондообразувател” е отделна организация или личност, създала, или за която са създадени документи, определени при условията и по реда на този закон като ценни документи за постоянно запазване.

3. “Учрежденски архив” е архив, в който се съхраняват документи на организация, фирма или друго формирование до тяхното предаване в държавен архив или до унищожаването им.

4. “Документ” е информация, записана на какъвто и да е носител, създадена, получена и запазена от организация или лице при изпълнение на задължения, определени със закон или произтичащи от работно действие (за разлика от веществените източници на информация, свидетелстващи за материалната култура на обществото или тиражираните източници на информация, обект на съхранение в библиотеките).

5. “Ценен документ” е документ, преминал през експертна оценка въз основа на определени критерии за ценност.

6. “Експертиза на ценността” е процес на определяне на ценността на документите въз основа на определени критерии с цел комплектуването за съхранение в архив и унищожаването на други.

7. “Комплектуване на архив” е системно попълване на архив с документи в съответствие с неговия профил;

8. “Опазване” е система от предпазни мерки, включваща финансови и стратегически решения за поддържане на целостта и продължителността на живот на документите, както и мероприятия за физическото им опазване от посегателства в архивите, музеи, библиотеки, читалища и други публични институции.

9. “Съхранение” е дейността на архивите по осигуряване на архивохранилища и тяхното обзавеждане, рационалното разполагане на документите, охраната, физико-химичната обработка, консервацията и реставрацията им и изготвянето на застрахователни копия.

10. “Принцип на произхода” е принцип, според който документите в държавните архиви се отнасят към архивния фонд на тази организация/лице, от които произхождат, а вътре във фонда запазват първоначалния си (даден в деловодството) ред. .

11. “Архивна единица” е: 1. Дело, прието в архив и описано в инвентарен опис, което е най-малката класификационна и отчетна единица в архивите. 2. Физически обособена група документи (отделен документ), отчитана в архива под самостоятелен номер (дело, проект или негова част, албум, фотодокумент, ролка, микрофилм, микрофиш, магнитна лента, матрица, пакет дискове и т.н.)



12. “Дело” е група от документи от документален фонд с еднакъв срок за съхранение, свързани по тематика или друг признак и физически обособени в отделна обвивка; един документ в отделна обвивка;

13. “Деловодна служба (Регистратура)” е структурно звено на организация, в което се осъществява регистрирането, обработката и експедирането на документите и което носи отговорност за създаването и контрола за наличието текущите документи.

14. “Повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото нарушение.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§. 2. Придобитите по наследство дарение или завещание или по друг начин ценни документи до влизането на този закон в сила се декларират в шестмесечен срок от обнародването му в Държавен вестник.

§. 3. Този закон отменя Закона за Държавния архивен фонд

§. 4. В чл.12, т. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър думите “Закона за Държавния архивен фонд” се заменят със “Закона за Националния архивен фонд”.

§. 5. В чл. 42, ал. 1 от Закона за счетоводството думите “Закона за Държавния архивен фонд” се заменят със “Закона за Националния архивен фонд”.

§. 6. В чл. 43 от Закона за счетоводството след думата “унищожават” се добавя “след разрешение от съответния държавен архив.”

§. 7. В чл. 44 от Закона за счетоводството думите “Закона за Държавния архивен фонд” се заменят с “държавните архиви”.

§. 8. В чл. 8, т. 2 от Закона за достъп до обществена информация думите “Държавния архивен фонд” се заменят с “Националния архивен фонд”.

§. 9. В чл. 33, ал. 2 от Закона за защита на класифицираната информация думите “Държавния архивен фонд” се заменят със “съответния държавен архив”.

§. 10. В чл. 23, ал. 1, т. 22 от Закона за избиране на народни представители думите “Държавния архивен фонд” се заменят с “Националния архивен фонд”.

§. 11. В чл. 3, ал. 2 от Закона за ветераните от войните думите “Главно управление на архивите при Министерския съвет” се заменят с “Държавна агенция “Архиви””.

§. 12. В чл. 50, ал. 3 от Закона за замяна на воинските задължения с алтернативна служба думите “Главно управление на архивите при Министерския съвет” се заменят с “Държавна агенция “Архиви”".

§. 13. (1). Министерският съвет в двумесечен срок от влизането в сила на закона преобразува Главно управление на архивите в Държавна агенция “Архиви” и приема нейния устройствен правилник.

(2). Служебните и трудовите правоотношения със служителите от Главното управление на архивите преминават в Държавна агенция “Архиви”.

§.14. Министерският съвет в срок от шест месеца от влизането в сила на закона приема предвидените в него нормативни актове.

§. 15. Собствениците на приватизирани организации в шестмесечен срок от влизане в сила на този закон предават намиращите се у тях документи – държавна собственост, създадени от дейността на държавната организация, до датата на приватизационния договор, от която договорът е влязъл в сила.

§. 16. Документите в държавните архиви, които съдържат лични данни на граждани и са били предоставяни за използване преди влизането в сила на Закона за защита на личните данни, продължават да бъдат достъпни и се предоставят по определен ред.

§. 17. За служителите в администрацията на Главно управление на архивите, които имат пълен 5-годишен стаж не се отнася изискването по чл. 90 за придобиване на квалификация по архивистика.

§. 18. Изпълнението на закона се възлага на председателя на Държавна агенция “Архиви”.

Законът е приет от 40–то Народно събрание на...2006 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.



МОТИВИ
към проекта на Закон за Националния архивен фонд
Приемането на нов закон за архивното дело в Република България се налага от:

1. Сега действащия Закон за Държавния архивен фонд е приет преди повече от 30 години, през 1974 г., несъществено изменян и допълван през 1977, 1987, 1989, 1993 г.;

1. Необходимостта от съгласуване на нормативната уредба в областта на архивното дело и с европейското законодателство;

2. Ясно определяне структурата на архивите, регламентиране на архивната мрежа и оптимизиране управлението на Националния архивен фонд;

3. Необходимостта от попълване на Националния архивен фонд с документи от нови източници;

4. Необходимостта от пълна прозрачност и публичност до архивна информация и използването й за защита на правата и интересите на гражданите, за нуждите на управлението, за научни изследвания и др.

5. Регламентиране кадровото осигуряване и квалификация в архивната система;

6. Регламентиране финансирането и имуществото на архивната институция;

7. Необходимостта от реални и превантивни санкции при нарушаване основните изисквания на закона.

В проекта на предлагания закон се регламентират редица нови и основни въпроси на архивната дейност.

Въвежда се понятието "Национален архивен фонд". То е с по-широк обхват от досега съществуващото понятие "Държавен архивен фонд". Определя се неговия състав и организация, и опазването на архивните документи. Разширява се и се усъвършенства съществуващата архивна мрежа, като се дава статут на специализирани държавни архиви на архивни центрове извън структурата на Държавна агенция "Архиви". Дава се възможност за легализиране на архивните документи и архивните сбирки - собственост на граждани и юридически лица, чрез вписването им в Регистъра на Националния архивен фонд. Предвиждат се възможности за приобщаване към Националния архивен фонд на документи за българската история, независимо от мястото на създаване и съхранение. Дава се възможност със закон по предложение на председателя на Държавна агенция “Архиви” да се създават специализирани архиви и в други държавни организации. За първи път се предоставя възможност за регламентиране статута на частни архиви – част от архивната мрежа, чрез предложения законопроект.

За управлението на Националния архивен фонд се създава Държавна агенция "Архиви" като правоприемник на Главното управление на архивите при Министерския съвет и на държавните архиви, която ще провежда държавната политика по опазването и използването на Националния архивен фонд. Подчертана е надведомствената функционална компетентност на Държавна агенция “Архиви”.

За първи път се регламентира създаването на Национален архивен съвет като координиращ орган при осъществяването на политиката за опазване на Националния архивен фонд и за развитие и усъвършенстване на архивното дело и архивната мрежа.

В законопроекта се регламентира максимално разширяване и либерализиране на достъпа до архивните документи и тяхното използване в държавните архиви. В защита интересите и правата на гражданите са предвидени ограничителни срокове за документи съдържащи лични данни. Съществен момент по отношение на достъпа и използването на архивните документи е равнопоставеността на български и чуждестранни граждани и представители на юридически лица.

В законопроекта е регламентиран и редът за съхраняване в учрежденските архиви на приключилите в държавните организации документи. Предложена е промяна на срока за съхраняване на документите от 5 и 10 години до 30 години. Практиката до този момент показва, че сроковете 5 и 10 години са твърде кратки и след изтичането им документите все още са необходими за текущи и управленски нужди. По тази причина голяма част от основните документи се задържат във фондообразувателите и в държавните архиви постъпват непълни фондове, разкъсват се информационните връзки, ощетяват се потребителите на архивна информация. Изхождайки от тази практика и от основния принцип в архивното дело за единство и недробимост на архивния фонд, предложеният срок 30 години е съобразен и с най-дългия срок за съхраняване в държавните организации на документите, съдържащи класифицирана информация. С тази промяна Република България, от една страна, ще се приобщи към архивната практика на европейските страни, а от друга страна, ще се създадат условия за по-добра организация и съхраняване на документите в учрежденските архиви.

Вносители: Младен Червеняков, Георги Юруков, Евтим Костадинов





23



с. 1

скачать файл