Възможност и предизвикателство Миграцията в Европейския съюз


с. 1
Европейска комисия

Генерална дирекция „Комуникация“

Ръкописът е завършен през май 2009 г.


Възможност и предизвикателство
Миграцията в Европейския съюз

Исторически Европейският съюз е привличал милиони имигранти. Повечето от тях пристигат законно, но с някои това не е така. Имиграцията е както възможност, така и предизвикателство за Европа. Законните имигранти са необходими за преодоляване на недостига на работна сила в ЕС, тъй като населението на ЕС остарява и раждаемостта му намалява. ЕС трябва обаче да ограничи незаконната имиграция и да си сътрудничи с другите страни за уреждане на връщането на незаконните имигранти на доброволни начала. ЕС има също задължение да закриля лицата, които наистина търсят убежище, като бягат от преследване или тежки посегателства. Целта на европейските лидери е разработването на обща стратегия, която подпомага всяка страна да се справи с предизвикателствата и да се възползва от възможностите. По тази причина те се споразумяха за Европейски пакт за имиграцията и убежището.



Европейски съюз

Съдържание

Традиция на откритост


Магнит за имигранти
Законната имиграция е в наш общ интерес
„Не“ на имиграцията без интеграция
Намаляване на незаконната имиграция
Убежище: задължение за закрила
Споделяне на отговорностите
Допълнителна информация
Традиция на откритост


Осмислянето на числата
Възгледите относно имиграцията могат да се различават радикално. Докато водещите представители на икономическия сектор в много страни на ЕС призовават за повече работници имигранти за попълване на свободните работни места, други гласове твърдят, че ЕС е наводнен от незаконни имигранти. Понякога е трудно да се намерят надеждни данни, а и те често се тълкуват погрешно. Тук, в този текст броят на основните видове имигранти е поставен в съответния им контекст.
Към 2007 г. е имало 18,5 милиона имигранти от страни извън ЕС (така наречените „граждани на трети страни“), установени законно в 27-те страни от ЕС и представляващи около 4 % от общото население.
Около 9 милиона граждани на ЕС са живели в страна от ЕС, различна от родната им.
Незаконните имигранти съставляват сравнително малобройно малцинство. Въпреки че по дефиниция не може да има официални данни, някои оценки на Европейската комисия показват, че има поне 4,5 милиона души, които пребивават незаконно в държавите-членки на ЕС. Около 500 000 биват задържани всяка година на територията на ЕС.
Лицата, търсещи убежище, са дори по-малко. Техният брой е на най-ниското си равнище от десет години насам, достигайки средно около 200 000 годишно.

Имиграцията в ЕС е и ще продължи да бъде реален факт. Имигрантите са част от икономическата и културната структура на Европейския съюз. Те присъстват на всички равнища на работната сила, като запълват празноти, които местното население не може да запълни. Сред тях има висококвалифицирани ИТ специалисти, медицински сестри и други здравни специалисти, както и работници, които извършват дейности, каквито гражданите на ЕС не искат повече да вършат. Ето защо предизвикателството е да се гарантира, че имиграцията е от полза за всички нас ― гражданите на ЕС и обществото, имигрантите и техните семейства, и по възможност за техните страни на произход.


Всяка държава от ЕС е свободна да определи броя и вида на работниците имигранти, от които се нуждае, и да издава техните разрешения за работа и постоянно пребиваване. Приемащите държави поемат след това отговорността за интегриране на имигрантите и техните семейства в тях. Имиграцията обаче е чувствителна тема. ЕС и неговите държави-членки са единодушни, че тя изисква както внимателно управление, така и повече сътрудничество.
Справяне с незаконната имиграция
Незаконната имиграция в ЕС трябва да се намали поради многобройните ѝ отрицателни последици, не на последно място заради връзките ѝ с престъпни групи и трафиканти на хора. Тя затруднява също така идентифицирането на същинските бежанци. Много често хората, които се намират в движение, пристигат в смесени групи. Те включват имигранти, чиято основна мотивация е търсенето на по-добър живот в Европа, и други, които идват, за да избегнат преследване и сериозни нарушения на правата на човека.
Нелегалната имиграция и гласността, която тя получава, увеличава загрижеността на някои държави и региони в ЕС за проблемите на сигурността и хуманитарните въпроси. Ето защо държавите-членки на ЕС работят в сътрудничество с цел разубеждаване на хората от незаконно влизане в ЕС и постигане на съгласие за начините на връщане на онези, които въпреки това идват.
Закрила на лицата, търсещи убежище
Страните от ЕС имат дългогодишна традиция да предоставят безопасно място за лицата, които законно търсят убежище. Международното право също ги задължава да закрилят тези лица. Правото на убежище е гарантирано от Хартата за основните права на ЕС, приета през 2000 г. Националните правителства вече са предприели редица действия, за да гарантират, че всички, които търсят закрила в ЕС, ще бъдат третирани справедливо и ефикасно. Правилата на ЕС хармонизират националните процедури за разглеждане на молбите за убежище. Те установяват минимални стандарти относно приемането на лицата, търсещи убежище, и определят критерии за тези, които имат право на международна закрила. Това означава, че се прави разлика между хората, които наистина се нуждаят от закрила, и онези, които са избрали да пътуват, за да подобрят жизнения си стандарт.
В действителност страните от ЕС са отбелязали по-голям напредък по отношение на определянето на обща политика за предоставяне на убежище, отколкото по по-сложния и по-широк проблем на имиграцията.

Магнит за имигранти
Повече от 400 години емигранти от Европа са се отправяли масово към Северна и Южна Америка, Австралия, Нова Зеландия и (в по-малка степен) Африка. Те са заминавали, за да търсят по-добър живот за себе и своите семейства или за да избягат от религиозно и политическо преследване в родината си. Днес държавите от Европейския съюз са на свой ред магнит за имигранти, привличайки хора от други страни със своето благоденствие и политическата си стабилност.
В хода на възстановяването си от Втората световна война европейските държави поканиха имигранти от съседните райони и бившите колонии, за да подсилят местната работна сила в условията на икономически растеж през 50-те и 60-те години на ХХ век. Имигрантите, които дойдоха тогава, и тези, които ги последваха, помогнаха за създаването на познатия ни днес проспериращ Европейски съюз.
Имаше също известно вътрешно движение на хора в рамките на ЕС, тъй като неговите граждани се възползваха от правото да движат и пребивават свободно на територията на ЕС.
По-голям приток
Броят на хората, пристигащи в ЕС от страни извън неговите граници, нарасна през последните години с увеличаване на разликата между богатите и бедните страни и с нарастване на броя на местните и регионалните конфликти пред прага на Европа и отвъд него. Друг фактор е по-лесното пътуване.
Около началото на новото столетие нетната миграция в ЕС е била значително по-малко от един милион годишно. Сега обаче средният годишен брой е почти 1,75 милиона.
Статистическите данни за нетната миграция обаче са само приблизителни. Те отразяват разликата между новопристигналите в ЕС и постоянно пребиваващите, които си отиват. Те не правят разлика между икономическите мигранти и другите нови постоянно пребиваващи, като студентите и пристигащите по причини, които нямат икономически характер.
През последните години най-големият дял от нови разрешения за постоянно пребиваване са предоставени на членове на семействата на имигранти, които вече са постоянно пребиваващи (35 %), следвани от нови работници имигранти (28 %) и студенти (15 %).
От общо 18,5 милиона граждани на трети страни, които пребивават законно в ЕС, най-големите групи са от Турция (2,3 милиона), Мароко (1,7 милиона), Албания (0,8 милиона) и Алжир (0,6 милиона). Броят на родените в чужбина постоянно пребиваващи лица е по-висок от тези цифри. Много имигранти получават гражданството на приемащата ги страна и не фигурират вече в данните.

Свобода на движение за гражданите на ЕС
Всеки гражданин на ЕС има правото да живее и работи във всяка друга държава от ЕС. Това е едно от най-осезаемите предимства на членството в Европейския съюз, на които се радват неговите граждани. За някои това включваше преместване от по-бедните страни в по-богати, най-често в Северозападна Европа, с цел да се възползват от по-високите заплати и по-добрите условия на живот. Но това не е еднопосочна улица. Много мигранти предпочетоха да се придвижат в обратната посока, особено след пенсионирането си. Те замениха по-суровия климат на Северно и Балтийско море с по-приветливите брегове на Средиземноморието.
До неотдавна сравнително малко граждани на ЕС отиваха в други страни. Но икономическата миграция от изток на запад нарасна след разширяванията от 2004 и 2007 година поради разликата в благосъстоянието между най-бедните новоприсъединили се страни и останалата част от Съюза. Най-богатите региони от ЕС на 27-те бяха девет пъти по-богати от най-бедните и имаха свободни работни места, които да бъдат заемани. Мигранти от Полша и балтийските държави се отправиха към Германия, Ирландия, Швеция и Обединеното кралство, докато румънците, по културни и езикови съображения, търсеха работа в Италия и Испания.
Тази тенденция обаче забави развитието си. С икономическата криза през 2009 г. свободните работни места в тези страни намаляха. Друга причина за това беше намаляването на разликата в благосъстоянието между старите и новите държави-членки на ЕС, което насърчи някои мигранти да се завърнат в родните си места. Някои страни от ЕС ограничиха първоначално притока на работници от новите държави-членки, но тези временни ограничения постепенно се премахват.

Законната имиграция е в наш общ интерес
ЕС се нуждае от допълнителни работници, идващи от страни извън неговите граници. Те са от жизненоважно значение за икономическия растеж и благоденствието. Тази тяхна роля ще се засили още повече през следващите години, тъй като населението на ЕС остарява и работната сила намалява. Това стареене е дългосрочна тенденция, която трябва да бъде компенсирана дори ако безработицата се увеличи поради икономическата криза през 2009 г.
Имигрантите, и особено квалифицираните имигранти, ще играят значителна роля за поддържане на високи равнища на заетост, като заемат важни работни места и помагат за финансиране на пенсиите за нарастващия брой възрастни граждани.
Имиграцията може да даде само част от отговора. Трябва да бъдат разгледани и други начини за справяне с проблемите на застаряващото население и намаляващата работна сила. Те включват повишаване на раждаемостта и осигуряване на работа за повече хора, особено жени, като се улесни съчетаването на професионалния и семейния живот. Можем също така да насърчим хората да работят по-дълго, като осигурим образование и обучение през целия живот.
Предприемане на действия: първите стъпки
В Европейския съюз всяка държава-членка създава своя собствена национална политика относно имиграцията. Тя е свободна да взима решения относно процедурите на влизане, видовете трудова дейност, достъпни за имигрантите, техните страни на произход и колко хора да бъдат допуснати. Лидерите на ЕС обаче осъзнаха, че справянето с имиграцията е общ приоритет и че техните страни са изправени пред сходни предизвикателства. Ето защо те решиха да съгласуват помежду си важни аспекти на политиката относно имиграцията.
Тези аспекти обхващат законна имиграция и интегриране на имигрантите и техните семейства в местните икономически и социални структури. Лидерите на ЕС се споразумяха също така по общ подход за справяне с основния проблем, свързан с незаконните имигранти: как те да бъдат откривани и връщани, както и за по-тясно сътрудничество с транзитните страни и страните на произход.
По отношение на законната имиграция, ЕС въведе набор от общи правила за събиране на семейството. Според тях на преките членове на семейството ― брачния партньор и непълнолетните деца на двойката ― се разрешава да се присъединят към имигрант, който е законно установен в една страна на ЕС най-малко от една година. Отделните страни могат да разширяват обхвата на закона, ако искат да включат родителите на имигрантите и пълнолетните им деца, които още не са сключили брак.
Втори закон на ЕС уточнява, че след петгодишно пребиваване в една страна законният имигрант може да подаде молба за дългосрочен статут на постоянно пребиваващ, който му позволява между другото да бъде назначен на работа или да участва в професионално обучение в друга страна от ЕС. Други законодателни актове поставят общи условия за приемане на студенти и изследователи в ЕС.
Недостиг на квалифицирани кадри
Някои страни от ЕС са въвели национални системи за привличане на квалифицирани и висококвалифицирани имигранти в определени сектори. Тези сектори обхващат информационни технологии и инженерство, когато няма достатъчно квалифицирани граждани на ЕС, които да заемат свободните длъжности. ЕС работи за създаването на такава система за целия Съюз. Това ще означава на висококвалифицираните имигранти да се предложи ускорена процедура на влизане, признат в целия ЕС титул за постоянно пребиваване (синя карта на ЕС), благоприятни жилищни условия и възможността за преместване от една страна на ЕС в друга след две години първоначално пребиваване.
Ползи за двете страни
Потокът от мигранти към ЕС е от полза и за страните, от които те идват. Работниците, които изпращат пари вкъщи, могат да допринесат значително за доходите на семейството и косвено за държавните приходи; те са с голямо значение например в някои страни на Западна Африка като Гана, Сенегал и Мали. Емиграцията в Европа може да действа и като предпазен клапан за намаляване на местната безработица и отслабване на потенциалните социални напрежения, особено сред безработните млади хора. При завръщането си имигрантите носят със себе си умения и знания, които са от полза за тяхната родина.
ЕС разглежда различни начини да се избегне „изтичането на мозъци“ на квалифицирани работници от бедните страни. Една от идеите е чрез „кръгова миграция“. Тя ще позволи на имигрантите да идват да работят и да развиват уменията си в ЕС, при условие че след определен период от време ще се върнат в страните, от които са дошли, за да предоставят на разположение уменията си там. При това съответното лице би могло да прекара още известно време в ЕС, ако желае.
От друга страна, имигрантите имат обикновено по-високо образователно равнище от това на обществото, в което идват. Едно проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие през 2007 г. показа, че 20 % от местните хора в развитите страни имат висше образование в сравнение с 25 % от работниците имигранти. Ако европейските страни нямат отговорна и стабилна политика на назначаване, мигрантите са изложени на риска да работят на длъжности, които са по-нискоквалифицирани по отношение на тяхното образование и така да загубят своите умения.
Не“ на имиграцията без интеграция

Откриване на скрити таланти
Една португалска неправителствена организация, Йезуитската служба за бежанци, е установила, че работниците имигранти, посещаващи нейните езикови курсове, често извършват работа, която не отговаря на университетската им квалификация. Разбрало се по-специално, че някои от работниците, заети главно в строителния сектор, имат медицинска квалификация. Сред имигрантите, главно от Русия, Украйна и Молдова, имало общопрактикуващи лекари, педиатри, хирурзи и други специалисти.

В сътрудничество с друга доброволческа организация, фондация „Калусте Гулбенкян“, Йезуитската служба за бежанци започнала програма за признаване на квалификацията на лекарите. Програмата включвала курсове в медицинско учебно заведение, болнични стажове, полагане на изпит и регистрация в Португалския медицински съвет. Като последица от това, повече от 100 от тези лекари сега официално практикуват медицина в цяла Португалия.

Успешната политика относно имиграцията изисква ефективни стратегии на интеграция. Лидерите на ЕС са се споразумели за набор от общи принципи за интегриране на имигрантите, идващи извън Съюза. Тези принципи отчитат характера на интеграцията като двупосочен процес, при който имигрантите и местните жители се включват в конструктивни отношения за изграждане на взаимно уважение и търпимост.
Интеграцията има обаче практическа страна. На регионално или местно равнище страните от ЕС предлагат на имигрантите езикови курсове, помагат им да намерят работа и жилище, предлагат образование на децата им и достъп до здравни грижи. Други инициативи включват преквалификацията на работниците на зряла възраст, мерки за предотвратяване на дискриминация и насърчаване на заетостта на жените имигранти.
Страните от ЕС осигуряват също така курсове по гражданско ориентиране, често на родния език на имигрантите, за да ги запознаят с правните, административните и културните практики на новата им приемна страна.
Фокус върху децата и младите хора
Образованието и обучението са много важни инструменти, помагащи на имигрантите да използват в пълна степен професионалния си потенциал и да станат активни членове на обществото. Това се отчита от програмите на ЕС за образование и обучение. Децата и младежите от имигрантски семейства често изостават в училище в сравнение с другите ученици. Ето защо се полагат допълнителни усилия за справяне с този проблем. Има също инициативи, насочени към подпомагане на младите хора в неравностойно положение от имигрантските общности да се интегрират по-лесно в обществото и трудовата среда. Това се постига чрез образователни, спортни и културни дейности.
Взаимно уважение и търпимост
Самата цел на интеграцията е да изгради взаимно уважение и търпимост и така да помогне за създаването на повече сближаване в обществото, чиито граници са определени от закона и общите ценности на Европейския съюз.
Един от начините да се направи това е да се повиши осведомеността в местните общности колко голям всъщност е приносът на имигрантите за икономическото и социалното развитие на ЕС и за неговото културно многообразие. Предприемачите имигранти например създават работни места и често допринасят с нови идеи за продукти, гъвкавост и действително познаване на потребителските групи на един все по-многообразен пазар. Много страни от ЕС имат програми за подпомагане на предприемачи от имигрантски общонсти и етнически малцинства.

С малко усилия могат да се постигнат големи резултати

Една програма в италианския град Торино с годишен бюджет от само 120 000 евро е помогнала между 2000 и 2007 г. за основаването на почти 500 нови дружества, управлявани от имигранти. Повечето от тях са били в секторите на строителството и услугите. Делът на оцелелите две години по-късно е бил над 85 %.


Управлявана от местната служба на Националната конфедерация за малките и средните предприятия (CNA), програмата предлагала редица услуги. Те включвали повишаване на деловите и управленческите умения на имигрантите, улесняване на достъпа им до финансиране и помощ да се справят с местните законови, административни и данъчни изисквания. Тя предлагала също така консултации по застраховките и договорите, както и курсове по бизнес италиански.
Успехът на програмата довел до нейното мултиплициране в национален мащаб със създаването на 25 областни служби на CNA в цяла Италия, които предлагат подобни програми.

Намаляване на незаконната имиграция
Намаляването на незаконната имиграция в Европейския съюз е приоритетна задача. Поради характера на това явление липсват точни данни. Оценката на Европейската комисия е, че има най-малко 4,5 милиона незаконни имигранти, пръснати из целия ЕС. Други източници сочат по-високи цифри.
Строителството, земеделието, домакинската работа, чистотата и хранителното обслужване са икономическите сектори, където намират работа повечето незаконно пребиваващи имигранти. Страните от ЕС са приели правила за противодействие срещу последиците, които предлагането на незаконна работа оказва по отношение на привличането на незаконни имигранти към тях. Тези правила включват превантивни мерки, санкции срещу работодателите и задължението на националните органи да подобрят контрола, упражняван от техните инспекции по труда.
Всяка година органите в страните от ЕС задържат около 500 000 незаконни имигранти на своята територия. Около 40 % от тях се изпращат обратно в родината им или в страната, от която са заминали за ЕС.
Снимки на нелегални имигранти, наблъскани в негодни за плаване лодки, които извършват рисковани пътувания от Африка до Европа, заемат заглавните страници и са се превърнали в символи на това явление. Макар че такива пътешествия предприема незначително малцинство от хората, които влизат незаконно в ЕС, необходими са големи съвместни усилия на бреговата охрана и морските служби на страните от ЕС, за да спрат прилива, а в някои случаи и да спасят застрашени човешки животи. Европейската комисия финансира центрове за приемане на имигранти, пристигащи незаконно в Гърция, Малта, Италия и Испания.
По-ефективен граничен контрол
Повечето незаконно пребиваващи имигранти са лица от страни извън ЕС, които влизат в ЕС законно с визи за краткосрочно пребиваване, но остават в Съюза по икономически причини след изтичането на визите им (т.нар. „лица, надхвърлили разрешения им срок на пребиваване“). Ето защо най-доброто място за спиране на незаконната имиграция е на външните граници на ЕС. Те станаха двойно по-важни след премахването на вътрешните граници и на граничния контрол на територията на ЕС. Веднъж влезли в ЕС, незаконните имигранти могат да преминават безконтролно в други страни от ЕС.

Съвместните усилия водят до резултати
Frontex е агенцията, която насърчава практическото сътрудничество между страните от ЕС, когато става въпрос за контрол на външните му граници. През 2008 г. тя е координирала повече от 25 съвместни операции на границите по суша и море, както и на летищата в ЕС. Frontex е създала общ парк от технически средства на разположение на държавите-членки на ЕС, сред които 100 плавателни съда, 20 самолета, 25 хеликоптера и стотици съоръжения за граничен контрол. Повече от 600 гранични патрули са готови да реагират незабавно, ако на дадена граница ненадейно възникне извънредна кризисна ситуация.
При съвместните операции през 2006 и 2007 г. в Средиземно море и Атлантическия океан между бреговете на Западна Африка и Канарските острови са заловени 14 000 имигранти, които са били отпратени обратно към точките, от които са тръгнали. В съвместните патрули на Frontex между Африка и Канарските острови са участвали кораби и самолети от Испания и няколко други страни от ЕС. Сенегал и Мавритания също са взели участие в тези патрули.


Разбита европейска мрежа на трафиканти на хора
В един-единствен ден през юни 2008 г. полицаите в девет страни от ЕС арестуваха 75 души, заподозрени в участие в кръг от трафиканти на хора. Операцията беше една от най-големите от този вид и включваше повече от 1300 полицейски служители. Тя беше координирана от европейската агенция за правоприлагане Европол.
Операцията беше насочена срещу мрежа от лица, предимно от иракски произход (поради това нейното кодово наименование беше операция „Багдад“), които са прехвърляли незаконно хора през границите и са превозвали до Европа незаконни имигранти от Афганистан, Китай, Турция, Бангладеш и Ирак. Европол подозираше, че всяко от лицата е платило на трафикантите около 10 000 евро.
Успоредно с това Евроюст, структурата за съдебно сътрудничество в ЕС, помогна за издаването на европейски заповеди за задържане. Те улесняват правоприлагащите органи в една страна да задържат заподозрян престъпник в друга страна.

Най-естественото решение е засиленият контрол на официалните входни точки. Това обаче е по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Годишно на около 300 000 души от страни извън ЕС вече е било отказано влизане на външните граници на Съюза поради подозрение, че те може да се окажат незаконни имигранти. На страните от ЕС в Южна и Източна Европа, които носят главната отговорност за осигуряване на максимално ефикасен и ефективен граничен контрол на граници на Съюза по суша и море, се предоставят финансови средства от ЕС.


Целта на ЕС е да разработи интегрирана стратегия за управление на границите, която да улесни влизането на законните туристи и останалите краткосрочно пребиваващи. Предприемат се също действия да се направи по-трудно за имигрантите да влизат незаконно в ЕС с помощта на информационни технологии и биометрични характеристики (напр. пръстови отпечатъци) за установяване на самоличността. Тези проекти обаче са дългосрочни.
Ефективно, но хуманно репатриране
Връщането на нелегално пребиваващите имигранти в родните им страни създава голяма загриженост. Съюзът е започнал преговори по споразумения за предаване с няколко от страните на произход или транзит. Твърдата, но справедлива политика за връщанията е основният крайъгълен камък на стратегията на ЕС за справяне с незаконната имиграция. Тя предвижда по-скоро доброволни отпътувания, отколкото принудително връщане, когато има такава възможност.
Когато връщат хора в техните родни страни, държавите-членки на ЕС трябва да гарантират спазването на законовите процедури и това, че човешките права на репатрираните няма да бъдат нарушени. Това обхваща и правото на обжалване. ЕС има също желание да сътрудничи с някои от страните на произход за създаването на по-систематизирана и по-стабилна основа за законната имиграция в Европейския съюз.
Сериозни последици
Имигрантите, влизащи в ЕС по тайни пътища по суша и море, или придобилите фалшиви документи за пътуване, често попадат в ръцете на престъпни организации. Те включват лица, които незаконно превеждат хора през границите, изнудвачески банди и посредници, свързани със сивата икономика, както и трафиканти на хора. В някои случаи имигрантите продължават да бъдат зависими от такива престъпници след пристигането си в ЕС.
Страните от ЕС засилват полицейското си сътрудничество в борбата с тези престъпници. Те освен това се опитват с различни средства да направят незаконната имиграция по-малко привлекателна.
Един от начините за това е въвеждането на законодателство срещу работодатели, които вземат на работа незаконно пребиваващи имигранти без здравна осигуровка и социална закрила и често пъти с възнаграждения под минималните равнища. Този вид „заетост“ поражда критики, лишени иначе до голяма степен от основание, че имигрантите отнемат работни места от граждани на ЕС.
Друга сериозна последица от незаконната имиграция е отрицателното ѝ въздействие върху пристигащите в ЕС същински бежанци и лица, които наистина търсят убежище. Понякога незаконно пребиваващите имигранти подават фалшиви искания за убежище или статут на бежанци, забавяйки по този начин обработката на истинските молби за закрила. Тези злоупотреби със системата на убежище засилват освен това широко разпространеното впечатление, че много от лицата, които наистина търсят убежище, може да са икономически мигранти, опитващи се да се промъкнат в ЕС под фалшиви претексти.

Убежище: задължение за закрила
Ако имиграцията е чувствителна тема, обикновено това не се отнася до лицата, търсещи убежище, които бягат от преследване, войни и конфликти. На първо място ЕС и неговите държави-членки имат задължението да ги закрилят, както е посочено в Хартата за основните права и други международни текстове, включително Женевската конвенция за статута на бежанците. Освен това, в сравние с броя на законните или незаконните имигранти, броят на лицата, търсещи убежище в Европейския съюз, е малък. Броят им се увеличи през периода 1999—2003 г. главно поради събитията в Косово, Афганистан и Ирак, но оттогава отбелязва спад.
Броят на лицата, търсещи убежище, които пристигат в ЕС, обаче не е равномерно разпределен. Заради географското си положение и малките си размери Кипър и Малта приемат непропорционално голям брой. Така е и с Швеция, чиято по-открита политика я превърна в предпочитана дестинация за бежанците от Ирак. През последните години повечето лица, поискали убежище, са дошли от Ирак, Русия, Пакистан, Сърбия, Сомалия, Афганистан, Турция, Иран и Китай.
Първи набор от правила
ЕС прие между 1999 и 2006 г. редица регламенти и законодателни актове, свързани с убежището. Те имат за цел да гарантират, че страните от ЕС прилагат сходни условия и равностойни равнища на закрила за бежанците, чиито молби се разглеждат. Те регламентират също така справедливото и ефикасно третиране на хората, чиито молби се отхвърлят.
Законодателството на ЕС включва освен това правила за определяне на страната от ЕС, която отговаря за разглеждането на молбите за убежище. Това може да бъде страната, в която е влязло лицето, търсещо убежище, страната, която е издала неговата виза, страната, където търсещият убежище се намира в момента, или тази, в която той/тя може да има роднина. Властите вземат пръстовите отпечатъци на търсещите убежище и ги използват, за да не допуснат подаването на молба в няколко страни на ЕС едновременно или подаването на молба във втора държава-членка, след като им е било отказано убежище в първата (т.нар. „пазаруване на убежище“).
Други правила на ЕС определят общи процесуални стандарти за разглеждане на случаите с предмет търсенето на убежище и общи критерии за решаването на въпроса на кого да се предостави убежище. Те определят също така условията за бежанците и техните семейства в хода на процедурата по разглеждане на молбите (Могат ли да работят? Какъв достъп имат до социални и здравни грижи? Получават ли помощи в брой? Или в натура?). Отделен законодателен акт определя как държавите-членки на ЕС трябва да подхождат при ситуации, когато по едно и също време пристигат голям брой хора, нуждаещи се от временна закрила.
През 2000 г. ЕС освен това създаде Европейския бежански фонд, с цел да подпомогне и да подобри усилията на държавите-членки да разглеждат молбите за убежище по справедлив, ефикасен и прозрачен начин.
По-интегриран подход към закрилата
На практика обаче тези законодателни актове предоставят на всяка страна от ЕС значителна гъвкавост по отношене на начина, по който те се прилагат, създавайки разлика в третирането на лицата, търсещи убежище. Целта понастоящем е да се създаде една истинска обща европейска система за убежище, която гарантира на търсещите убежище еднакво третиране и едно и също равнище на закрила в целия ЕС. Това ще се постигне чрез повишаване на общите стандарти за закрила, насърчаване на практическото сътрудничество между националните служби за предоставяне на убежище и подкрепа за солидарността между страните от ЕС, както и между ЕС и трети страни. Освен това молбите на уязвими бежанци, като жени и деца, ще бъдат разглеждани с приоритет.
Нови молби за убежище, 1999―2008 г. (EС-27)
1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008

380 000 407 000 424 000 421 000 345 000 277 000 235 000 197 000 223 000 238 000


Източник: Евростат.
Споделяне на отговорностите
Макар всяка страна от ЕС да носи отговорност за имиграцията на национално равнище, необходимостта от по-съгласувани и общи действия нарасна през последните години.
Съществуването на единния пазар на ЕС налага в редица случаи държавите-членки на ЕС да действат съвместно. Това включва задължението да се гарантира, че постоянно пребиваващите в една страна чужденци, могат да се ползват от същите права за социална сигурност като гражданите на ЕС, ако отидат в друга.
Премахването на границите в единния пазар означава също така, че ЕС и неговите държави-членки трябва да помагат на страните, които носят големи отговорности за контрола на влизанията и излизанията през външните граници на Съюза. Самостоятелните решения на една държава от ЕС, например за предоставяне на амнистия и легализиране на пребиваването на незаконни имигранти, може да подкопае усилията на съседните страни за ограничаване на незаконната имиграция.
Сътрудничество със страните на произход и транзит
Партньорството със страните, от които идват или през които преминават имигрантите, е един от приоритетите на Европейския съюз. По-тясното сътрудничество може да предостави възможност на властите да наблюдават, насочват и управляват миграционните потоци в интерес както на европейските страни, така и на техните партньори извън ЕС.
През 2005 г. ЕС въведе глобалния подход към миграцията като обща рамка в тази насока. Става въпрос за широка стратегия, която включва различни области на политиката в една съгласувана политическа рамка, обхващайки въпроси, свързани с външната политика, развитието и миграцията. Трите основни теми са законна миграция, миграция и развитие и борба срещу незаконната миграция. В началния етап действията, предприети в рамката на глобалния подход, бяха фокусирани върху Африка и Средиземноморието, като впоследствиие те бяха разгърнати и обхванаха съседите на ЕС на изток и югоизток.
С поглед напред
Имиграцията е и ще продължи да бъде един от десетте най-сериозни поводи за загриженост на европейските граждани. Поради това в интерес на ЕС и на неговите държави-членки е да покажат, че се разработва обща стратегия за управление на имиграцията в полза на всички заинтересовани ― ЕС, неговите граждани, мигрантите и страните на произход ― но при твърд подход към нейните отрицателни аспекти, преди всичко към незаконните притоци.

Финансова солидарност
Правителствата в някои страни от ЕС трябва понякога да изпълняват задачи, които са от полза и за всички останали държави-членки. Така например поради географското си положение страните в южните и източните части на Съюза трябва да защитават границите и заради държавите-членки на ЕС, които се намират на север и на запад от тях. В знак на солидарност лидерите на ЕС решиха да поемат част от разходите за това чрез създаването на четири фонда на ЕС с общ бюджет от над 4 милиарда евро за периода 2007—2013 г.


  • Най-големият от тях е Европейският фонд за външните граници с бюджет от 1,8 милиарда евро. Тези средства се разпределят между страните от ЕС в зависимост от относителната тежест, която всяка от тях носи за контрола на външните граници и визовата политика. Парите от ЕС помагат да се плати за трансгранични инфраструктури, транспортни средства за граничните патрули, както и за обучение и инвестиции в технологията.




  • Европейският фонд за интегриране на лица от трети страни помага на държавите-членки да улеснят интегрирането на имигрантите в европейските общества. Фондът насърчава междукултурния диалог между имигрантите и местното население. Освен това в рамките на фонда се предлагат езиково обучение и обучение на имигрантите как да се приспособяват към живота и работата в новата им среда.




  • С бюджет от 676 милиона евро Европейският фонд за връщане подпомага страните от ЕС в усилията им да подобрят управлението на връщането и повторното установяване на незаконни имигранти. Той предоставя специална помощ за уязвимите групи и покрива разходите за връщане, включително тези за ескорт, медицински персонал и преводачи.




  • Европейският бежански фонд с бюджет от 628 милиона евро за периода 2007—2013 г. има за цел да увеличи капацитета на системите за убежище в страните от ЕС. Той освен това подпомага усилията за дългосрочното установяване на бежанците и търсещите убежище и за по-равномерното разпределяне между държавите-членки на тежестта по приемане на бежанците и търсещите убежище.

Лидерите на ЕС откликват на тази загриженост. На среща на върха през октомври 2008 г. те приеха нов Европейски пакт за имиграцията и убежището. Той поставя основата на обща стратегия, позволявайки на страните от ЕС да работят съвместно за положителното и активно управление на миграционните потоци и да следват политика за увеличаване на броя на общите правила и стратегии. В този пакт лидерите на ЕС се подписаха под пет политически ангажимента.




  • Законната имиграция ще бъде третирана по начин, който взема предвид приоритетите, потребностите и приемните капацитети на всяка държава-членка на ЕС. Интеграцията ще бъде насърчавана.

  • Незаконните имигранти ще бъдат репатрирани в тяхната родина или изпращани в една от транзитните страни.

  • Ще бъде повишена ефективността на граничния контрол по външните граници на ЕС.

  • Ще бъде създадена рамка за разглеждане на молбите на търсещите убежище, която обхваща целия ЕС.

  • Съюзът ще се стреми към партньорство със страните на произход и транзит, с цел да увеличи двустранните ползи от имиграцията (избягване на „изтичането на мозъци“, организиране на контролирана кръгова миграция и разширяване на помощта за икономическото развитие на тези страни).



Допълнителна информация
На уебсайта на Европейската комисия се предлага по-подробна информация за имиграцията и убежището на адрес:

ec.europa.eu/justice_home/index_en.htm и

europa.eu/pol/justice/index_bg.htm
Комисията публикува Наръчник по интеграция за политически ръководители и практици, който е достъпен на адрес:

ec.europa.eu/justice_home/doc_centre/immigration/integration/doc/2007/handbook_2007_en.pdf
Frontex има свой уебсайт на адрес:

frontex.europa.eu




с. 1

скачать файл