Всеки живее по някаква диета, т е. по някакъв режим на хранене. Диетата


с. 1




Всеки живее по някаква диета, т.е. по някакъв режим на хранене. Диетата може да бъде най-разнообразна: от стандартна и специална до национална и интернационална и каква-ли не още. Най-нежелателната е гладната диета по неволя, т.е. бедняшката такава. Според статистическите пресмятания на най-авторитетните световни институции, което в същност е верен сбор от неверни данни, половината от човечеството живее по бедняшка диета, а другата половина живее по някаква по-нормална такава. При това и тази уж нормална диета е също така афиф понятие, тъй като всеки смята своята диета за относително правилна. И тук някои преяждат, а други недояждат. Статистите все още не са посмели да посочат съотношението на преяждащите и недояждащите от втората половина на човечеството, които уж се хранят относително нормално. Но и да посочат, кой ще им повярва! Разбира се, има научно обосновани диетични стандарти разработени от диетолозите. В тях храните са пресметнати по калории и са диференцирани според възрастта и заниманието, според пола и годишния сезон, според здравословното състояние, според незная какви други критерии и т.н. Само че и те са невероятна заблуда облечена в солидни одеяния, тъй като и самите диетолози не са единни относно оптималността на тези стандарти. Това е така, защото и спазващите някакъв научно обоснован режим за хранене се чувстват с него не много удобно. Образно казано те са като ходещите с някаква стандартна униформа, която в края на краищата бива намразена и изоставена. И всеки измисля някаква своя диета придържайки се към своите навици и знания, към определените традиции и моди, към желанията на своята душа и тяло. Такава, според нас,е действителността независимо от това дали ни харесва или не.

Разбира се, някой ще възрази на този обобщаващ и нищо не значещ подход по отношение на толкова важна за хората тема. Ще ни упрекне, че не говорим нищо за допустимите еконорми, за по-качествената продукция, която може да се купи или да се произведе. Например, колко е полезно да консумираме продукцията от свободните животни и птици и за другите чисти храни и напитки. Под свободни животни или птици разбираме такива, които се движат свободно и консумират незамръсена храна.

Каква идилия, колко правилно звучи! Нещо повече, всички тези премъдрости са описани в специализираната литература и общо взето са известни на хората. Проблемът е там, че това нещо не се спазва. И защо? Отговорът не е еднозначен. На първо място за това е, че местоживеенето на хората все повече се отдалечава от естествената среда, в която могат да живеят свободните животни и птици. На второ място, производителите на хранителни продукти все повече интензифицират производството прибягвайки до помощта на химията и генното инженерство. Естествено, за едното и другото съществуват определени стандарти на безвредност, които трябва да бъдат добре контролирани и спазвани. Друг е въпросът, че не всички изисквания за безвредност се спазват, което е проблемът на всеки потребител, на производител и на държавата. На трето място, прирастът на хората все още има неконтролируем характер и не е съобразен с логическите изисквания за качеството на хранителните продукти, което е естествена спирала за надпревара в хранителната индустрия. Вероятно могат да бъдат приведени и други причини, за които в момента не се сещам.

По всички тези проблеми се вдига страхотен шум, води се сериозна борба между производителите и потребителите за спазване на необходимите изисквания за качеството на храните. Може да бъде посочена и добрата тенденция, че продължителността на живота на средностатистическия жител на земята непрекъснато нараства, за което една от основните причини вероятно е и на консумираните храни. Могат да бъдат зададени и много все още необяснени въпроси. Например, защо продължителността на живота на хората спазващите научнообоснованите диети не се отличава съществено от продължителността на живота на хората неспазващи тези диети? Защо приказваме и пишем толкова много за физическата храна и толкова малко за духовната храна? Защо има толкова много загадки в тази толкова важна за хората област? Нека да се опитаме да изразим нашето мнение, тъй като въпросът е сериозен и заслужава особено внимание.

Вероятно приносът за увеличаване на продължителността на живота на средностатистическия жител на земята се дължи не само в подобряване на качеството на храните, но и в по-доброто здравоопазване, образование, информация и т.н. Обаче приносът на храните е неоспорим и, забележете, при постоянно отдалечаване на тяхното качество от това на първоприродните им стандарти. Следователно, метаморфозите с храните не са толкова вредни, а може-би даже и полезни? И по следващия въпрос има повече въпроси отколкото отговори. Става въпрос за неголямата разлика в продължителността на живота на спазващите и на неспазващите на научнообоснованите диети.Нещо повече, защо, например, свръхбогати имащи неограничени възможности да ядат продукцията от свободните животни и птици живеят даже по-кратко от простосмъртните нямащи такава възможност? Причината вероятно трябва да се търси не само във физическия, но и в духовния свят Но нека да продължим нашите разсъждения по физическата същност на храните и да ги групираме по някакви условни схеми.

Иска ми се да започна с първата схема с първосигналната погика за диета, която гласи: "Яж при глад, жени се млад". Нека да не се захващаме за женитбата, тъй като това е невероятно сложен въпрос заслужаващ отделно разглеждане. И така, да ядем само тогава, когато сме гладни, а не в някакво друго време. Приемаме условно, че приеманата храна е някаква обичайна за даденото място, т.е. концентрираме вниманието си само на времето за приемане на тази храна. Възможно ли е това? Определено не е възможно, тъй като всеки живее в сложни условия, в регламентирани взаимоотношения и в динамично време, а не като Робинзон Крузо или Петкан Дивака на самотния остров. Нека все пак да се съгласим, че постановката да се яде само при глад е доста оригинална и заслужаваща внимание.

Класическата или втората схема предполага няколкократно до еднократно приемане на храна в строго регламентиран час на денонощието, като трикратното хранене (сутрин, обяд и вечер) има най-голямо разпространение във всички страни Има привърженици на четирикратното, на петкратното и даже на денонощното хранене през определени интервали от времето.. Спори се кое хранене е по-полезно многократното или еднократното. Привържениците на многократното хранене утвърждават, че при това хранене организмът не се презапасява с храна и то е по-полезно от еднократното хранене, при което се извършва презапасяване. Превържениците на еднократното хранене имат някои свои съображения. Не искам да заставам на ничия страна по отношение на броя на храненето, но нека да отбележим, че тази схема се придържа към постановката за строго регламентирания час на хранене с някакви незначителни временни отклонения.

Доста популярна е и третата схема на хранене предполагаща определена цикличност, т.е. храненето се редува с определени пости, включващи намаляване на храните до пълното гладуване. Не искам да се разпростирам за полезността или вредността на очистителното гладуване, тъй като и тук мненията не са еднозначни. Мисля, че всеки ще се съгласи за евентуалните опасности от прекаленото гладуване започващо се с главозамайване и стигащо се до анурексия или до пълното унищожаване на организма. В интерес на истината трябва да се отбележи, че има определен негласен консенсус за полезността на разумното ограничаване на храните, включително и свързаното с разнообразните релилигиозни пости. По своето същество тази схема на хранене може да се приеме близка до класическата или втората и заслужава особено внимание.

Четвъртата схема за хранене е свързана с биоритмите на човешкия организъм. Става въпрос за променливата способност на организма да усвоява храните в различните часове на денонощието Тези различия са забелязани още в древността и са на почит в източните страни и предполагат наблягане на храните на закуска, на умереното им приемане на обяд и определеното въздържане при вечерното хранене. И тук не всичко е еднозначно и стандартно, тъй като душевната нагласа на хората е различна и всеки трябва сам да прецени достойноствата и недостатъците на тази схема. Вероятно ще бъде уместно да спомена за денонощния режим на хранене на един именит български генерал столетник, който се хвалил със своята "конска диета", предполагаща основно хранене на вечеря. Независимо от някои изключения съществуването на биоритмичните особености на организма е факт заслужаващ необходимото внимание. Има постановки, че този режим на хранене предпазва тялото от затлъстяване и оказва положително влияние върху продължителността на човешкия живот.

Следващата пета схема предполага използването на специални лекарствени съставки, периодично преливане на кръв, имплантиране на стволови биоклетки и други органически и неорганически стимулатори. Мнението на специалистите по тази схема е раздвоено. Едните смятат, че тя е полезна, а другите имат противоположно становище. Не мога да отрека, че тази схема е ефектна и е търсена от много смелчаци имащи необходимите финансови средства поради нейното бързо действие в краткосрочен аспект. В дългосрочен план, обаче, тази схема предполага периодично приемане на тези стимулатори с постоянно скъсяване на сроковете за тяхното приемане.. За съжаление сроковете за периодичното приемане по-нататък се скъсяват и всичко преминава в постоянна необходимост с нежелателен край. Това е нещо като наркотик - отначало стимулира, а по-нататък вреди. Не мога да отрека, че с това становище попадам в числото на критиците за полезността на петата схема, но всеки преценява сам. Разбира се, има и положителни примери и особено при имплантиране на стволови клетки на деца с увреждания. Вероятно тук се наблюдава полезно съчетание на стимулатора с природните закони на всеки растящ организъм.

Идеята за разделното или изборното хранене нека да бъде наречена схема номер шест. Има се предвид постановката за не смесване на отделните храни при тяхното консумиране и даже за забраната на някои от тях Към тази схема за хранене могат да бъдат отнесени вегитарианската диета, суровоядството, месоядството, рибоядството, макробиотичните диети и други подобни. Някой от екзалтираните привърженици, както и диетолозите пропагандиращи тези диети твърдят, че при този начин на хранене човекът изпитва едва-ли не постоянното чувство на щастие. Това твърдение е доста спорно, тъй като възникването на подобно чувство навежда на мисълта за някой други причини пораждащи подобните ефекти. Действително, при разделното хранене се получава определено по-добро усвояване на тези храни. Обаче, трябва да се помни и за възможните рискове съпътстващи тази схема. Има се предвид това, че организмът при този режим на хранене временно загубва някой от своите защитни функции и при рязка, случайна или принудителна смяна на приеманите храни могат да възникнат нежелателни кризи. Нека да не се обявяваме за крайни противници на разделното или изборното хранене, тъй като действително е полезно да не се смесват някой от храните, както и да се спазва подходящо време за консумиране на течностите. Обаче, това да не води до маниакалното зацикляне или до забраната на някой храни и течности, а само до тяхното по-здравословно съчетание по вид и време.

Моля да бъда извинен за представената номерация на схемите за хранене и нека тя да се счита за условна. При това е важен не съответния номер на схемата, а нейното същество.Вероятно могат да бъдат приведени и други възможни и невъзможни схеми, но нека да се ограничим с приведените такива. Още повече, че те могат да се разглеждат както по-отделно, така и в някакво разумно съчетание. Всички те са схеми на реалния физически свят и имат своите предимства и недостатъци. Разбира се, всеки сам доброволно или доброзорно се придържа към една или друга от приведените условни диетични схеми за хранене или към някакво тяхно съчетание. Ще позволя само да напомня, че всяка от възможните физически храни била тя от растителен, месен или рибен произход има биологично сродна структура на техните клетки. При това независимо от това кой вид храна се употребява тя е еднакво биологически жива, с което отпадат доводите за някакво принципно различие при приемане на една или друга храна. Образно казано вегитарианците с нищо не са по-хуманни от хората употребяващи и месни храни. В това отношение има много предразсъдъци и измислени забрани. Разбира се, хората за разлика от животните, винаги трябва да се придържат към цивилизованите подходи и норми при производството и употребата както на растителните, така и на меснорибните храни. За отбелязване е, че като цяло съществуват определени медицински стандарти за хранене, където са посочени определените храни, тяхното количество и препоръчителното време за тяхното приемане. Всеки продукт е посочен с неговите специфични качества и калорийност, с което се занимават диетолозите. Има официални методики за препоръчително хранене с посочване на калорийността на всеки продукт. Към принципните недостатъци на тези методики могат да бъдат отнесени значителните усреднявания на посочените в тях данни и съмнителните ползи при тяхното стриктно спазване.

Това е накратко по отношение на физическите храни във физическия свят. Обаче, освен реалния физически свят съществува и духовен такъв. Нека да не влизаме в дискусия кой от тези светове е по-важен. Важно е да се съгласим, че съществува и духовен свят с който искаме или не искаме трябва да съобразяваме. В същност, съгласяваме се не с някакви догми, а с реалната действителност, която е научно доказана и не подлежи на съмнение. И се получава така, че до сега говорихме само за диетите от физическия свят, а това не е достатъчно. Образно казано, до сега очертавахме само някакъв физически крак на проблема с диетите. Но нека да се замислим за необходимостта и на втория духовен крак. И най важното да изкажем нашето мнение по какъв начин разглеждания проблем да проходи.

В интерес на истината трябва да отбележим, че се захвашаме с важен и невидим проблем, по който има оскъдни данни. Безспорни са обаче фактите, че без храна човекът може да живее малко повече от два месеца, без вода - около 7 дни, без въздух - около 6 минути. Обаче, при духовна криза тези възможности на организма могат да бъдат съкратени не с проценти, а с пъти. Излиза, че не са случайни приказките и за духовната храна, която може да бъде целебна, но може да бъде и отровна. Мисля, че всеки е съгласен с тази постановка и нека да навлезем в това невидимо и загадъчно пространство. Да започнем със съзнанието и подсъзнанието на човека, които са носители на невидимата духовна храна. В случая под съзнание, имащо линеен и триизмерен характер, ще разбираме някакво енергийно поле съдържащо информация придобита по природен, научен и емпиричен път. Тази информация постоянно се изменя и влияе на избора на разгледаните шест диетични схеми във физическия свят и има някакви свои варианти на реализация. По своя смисъл и значение тя е водеща спрямо информацията от физическия свят и представлява някаква енергия движеща се в енергийното поле на съзнанието. По свята същност това е сложен вид енергия влияеща се от много фактори, включително и от всеки хранителен елемент от схемите на физическия свят. Съставляващата енергия на всеки елемент от схемите на физическия свят от своя страна се мени от нула до някакъв максимум. И се получава така, че само при подходящо съчетание на физическите елементи от схемите на физическия свят и свързаните с тях заряди на мисловната енергия се получават и оптимални варианти на диетите. При това тази оптималност ще бъде индивидуална и променлива и трудно може да бъде сведена в някакви осреднени таблици.

Вижда се, че влиянието на съзнанието върху храненето е доста сложно. Обаче, влиянието на подсъзнанието на тези процеси е още по-сложно, тъй като то има нелинеен и многомерен характер. Това влияние е особено силно по време на сън, когато подсъзнанието " се разпорежда" с приетата храна извличайки от нея необходимите за организма елементи. В медицината тези елементи се именуват като витамини. Работата на човешкия организъм е толкова по-съвършена при преработване на храните, колкото по-съвършен е работния синхрон между съзнанието и подсъзнанието. За отбелязване е, че произвежданите от подсъзнанието необходими за организма елементи в някой случаи са недостатъчни за организма. В такива случаи се приемат с определено предимство храни богати та тези недостигащи елементи или както ги наричаме витамини. При по-голямо разстройство на работата на организма се прибягва до приемане на витамини произведени по фармацевтичен път. Приемането на тези витамини не е толкова полезно и безобидно както е прието да се смята. Работата е там, че по своя химически състав витамините само в някаква степен се доближават до изработваните от подсъзнанието елементи, имащи много сложна и загадъчна структура. И може да се получи така, че при най-малка грешка в предписаната дозировка с витамините или "при несъгласието" с тях на подсъзнанието могат да се получат непредведими отрицателни последици за организма.Това се отнася и за другите лекарства, които трябва да се приемат само при крайна и доказана необходимост, а не изхождайки от рекламните или в отделни случаи от некомпетентните предписания от лекарите.

Вижда се, че влиянието на съзнанието и подсъзнанието на една или друга диета е невероятно важно и съществено. И ако за избиране на една или друга физическа диета е необходимо будно съзнание, то в духовната област нещата стоят по-сложно и изискват определена подготовка и нагласа. Ще се опитам да изложа мнението си в най-опростена и стегната форма. Започвам с това, че приемането на физическа храна трябва да се осъществява в определена духовна нагласа, която може да започне от спазването на някои формални духовни правила на поведение и се стигне до осъзнатата и постоянната необходимост от тях. Същността на тази нагласа се свежда, на първо място, до осъзнатата необходимост от исключване или поне от ограничаване на душевните емоции свързани с обкръжаващата действителност, със страха, с гнева, със злобата и със завистта. На второ място, всеки трябва да извика от подсъзнанието си най-приятните душевни моменти в живота си свързани с приемането на физическата храна. Тези моменти са строго индивидуални и са свързани със спокойствието, с уюта, с комфорта, с любовта, с добротата, с радостта и т.н. Посветените в елементарните знания по психология могат да създадат тази двустепенна душевна нагласа чрез обикновен битов транс. Не искам да се разпростирам за неограничените възможности на организма при използване на този душевен феномен. За непосветените мога да кажа, че тези знания са елементарни и могат да бъдат придобити с лекота от специализираната литература. Естествено, трябва да се пазим от всяка недобросъвестна, комерсиална и конюнктурна информация по въпроса, която може да ви отведе в погрешната посока.

Това е накратко нашето мнение за възможните и невъзможните диети в нашата действителност. Веднага искам да кажа, че този въпрос е невероятно сложен и не може да бъде обхванат изцяло в представеното изложение, имащо основна цел да предизвика обикновен размисъл. И нека да не забравяме, че всеки природосъобразен размисъл зарежда организма с невидима и огромна душевна сила.

Искрено се надявам, че за в бъдеще въпросите за рационалното хранене ще получат нови и научнообосновани подходи. За тази цел са необходими много неща, които се разпростират от достигнатото ниво на знанията до достигнатото ниво на съзнанието както на отделните индивиди, така и на обществото като цяло. Последното е доста манипулативно и може да бъде повлияно от много фактори. И най-вече да се пазим от душевните епидемии, които са по-опасни и от вирусните епидемии във физическия свят. Да не забравяме, че всичко което не е естествено и не е природосъобразно е безобразно.
Юрий Петрович Банько

Вила "Боровец"



Варна

31.03.2008 г
с. 1

скачать файл