В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!


с. 1

(1)





بسم الله الرحمن الرحيم


В името на Аллах, Всемилостивият, Милосърдният!

Възхвалата и благодарността е за Аллах, Той е Единственият, от Когото трябва да се страхуваме и молим за опрощение. Свидетелствам, че няма друго истинско божество, освен Аллах, Който няма съдружник. И свидетелствам, че Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) е раб и пратеник на Аллах.

Уважаеми братя!

Нека да се страхуваме от Аллах, защото най-доброто запасяване, с което човекът може да се запаси за Съдния ден, е “теква” - страхуване от Аллах. Той казва:





§Каквато и добрина да сторите, Аллах я знае. И запасявайте се! Най-добрият запас е богобоязливостта. И бойте се от Мен, о, разумни хора!§/Сура „Бакара”/2/:197/

Страхопочитанието е завещание на Аллах към първите и последните от човечеството. Всевишният казва:



§...И повелихме на дарените с Книга преди вас, а и на вас да се боите от Аллах...§/Сура „Ниса”/4/:131/

Затова трябва да се боим се от Всевишния Аллах, да изпълняваме Неговите заповеди и да се предпазваме от забраните Му, за да ни помилва.

Ние трябва да бъдем доволни от това, което Аллах ни е дал в този свят, защото материалните богатства са временна наслада и полза на земята, а постоянното и вечното са делата, извършени искрено за Аллах. Той, Аззе ве Джелле, ни припомня за Съдния ден с думите:

(2)





§ В Деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат, освен който дойде при Аллах с чисто сърце.”§/Сура Шуара”/26/:88,89/

Който стриктно изпълнява Исляма, той винаги се страхува от Аллах, движи се по Правилния път и се пази от забраните, които водят до падение и провал. Предпазва се от забранените страсти, капризи и наслади в този свят.

Софян ибни Абдуллах Ес-Секафи разказва:

((قلت يا رسول الله قل لي في الإسلام قولا لا أسأل عنه أحدا بعدك, أو غيرك. قال:((قل آمنت بالله ثم استقم)) – رواه مسلم.

„Рекох: О, Пратенико, на Аллах! Кажи ми нещо за Исляма, за което няма да питам повече никой друг! А Пратеникът (с.а.с.) ми отвърна: „Кажи:”Повярвах в Аллах!”, а след това следвай Правилния път!”/Муслим/



Истинското значение на думата „теква” в терминологията на Исляма е: “Човекът да повярва искрено във Всевишния Аллах, да Го приеме за Създател, Господар и Управител на всичко, след това да тръгне по Правилния път по начин, определен от Него. Да се привърже истински към Исляма, да следва Неговите заповеди и да се отдалечи от забраните Му. Всевишният Аллах казва:



§О, вярващи, страхувайте се от Аллах с истински страх от Него и умирайте само като мюсюлмани! §/Сура „Али Имран”/3/:102/

Ако вникнем в думите на Аллах, Субханеху ве Теаля: §... страхувайте се от Аллах с истински страх…!§, нима те означават пренебрегване заповедите на Всевишния и небрежност към забраните Му? Нима означават пропиляване на младините в неподчинение към Неговите заповеди? Нима означават припечелване пари по нечестен начин, чрез измама и лъжа?

Страхуването от Аллах не означава изява на претенция за това, а в действителност, то е усещане в гърдите, което проличава на практика по добрите дела, в боязънта от Аллах и подготовката за среща с Него, в Съдния ден.

Ебу Дерда (р.а.) казва:

(3)


“За пълно страхуване от Аллах може да се говори, когато човек остави и най-дребното нещо, поради опасение заради него да не попадне в харам, т.е., за да създаде така преграда между себе си и харама.”

Всевишният Аллах казва:



§Който извърши добро, дори с тежест на прашинка, ще го види. И който извърши зло, дори с тежест на прашинка, ще го види.§ /СураЗилзал”/99/:7,8./





§и които дават, каквото дават, с боязливи сърца, защото при своя Господар ще се завърнат, те се надпреварват в добрините и те първи ги извършват.§/Сура Муаминун”/23/:60,61/

Ебу Зер (р.а.) разказва, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:

((اتق الله حيثما كنت ...ٍ)) – رواه الترمذي و أحمد.

“Страхувай се от Аллах, където и да бъдеш...!”

Аллах Теаля е Този, от Когото единствено трябва да се страхуваме, опасяваме, боим, да Го възвеличаваме в нашите сърца и да правим ибадет само на Него, Субханеху ве Теаля.

Пратеникът на Аллах (с.а.с.) бил попитан: „Кое е това дело, чрез което най-много хора ще влезнат в Дженнета?” А той (с.а.с.) отговорил:

((تقوى الله و حسن الخلق)) – رواه أحمد و الترمذي.

”Страхуването от Аллах и добрият характер”.

Умер ибни Абдулазиз (р.а.) казва:

(( ليس تقوى الله بصيام النهار, و لا بقيام الليل, و التخليط فيما بين ذلك, و لكن تقوى الله ترك ما حرم الله و أداء ما افترض الله فمن رزق بعد ذلك خيرا فهو خير الى خير.))

“Страхуването от Аллах не е само в говеенето през деня, нито пък в кланянето през нощта, както и други подобни дела, а страхуването от Аллах е да оставиш онова, което Аллах е забранил, и да изпълняваш това, което Аллах е заповядал, и след това, който бъде дарен с добро, то е от хубаво по-хубаво”.

Ебу Зер (р.а.) разказва, че Пратеникът на Аллах (с.а.с.) е казал:

(4)


((أوصيك بتقوى الله فانها رأس الأمر كله)) - رواه ابن حبان.

Завещавам ти да се страхуваш от Аллах, защото това е главата на всяко дело!”

Всевишният Аллах на много места в Корани Керим говори за „теква” - страхуване от Аллах. И е пояснил да се знае, че Той е с онези хора, които се страхуват от Него. А когато Аллах е с един човек, тогава той от какво ще се притеснява и кой ще е в състояние да му навреди?! Аллах Теаля казва:



§Аллах е със страхуващите се от Него и с тези, които правят добрини.§/СураНехл”/16/:128/

За да има берекет в делата, човекът трябва да ги извършва с твърдо убеждение, истинско вярване и страх от Аллах Теаля, и с надежда, че ще бъде възнаграден за тях. Аллах, Аззе ве Джелле, казва:





§А ако вярваха и се бояха, награда от Аллах е най-доброто, ако знаеха.§/Сура „Бакара”/2/:103/



§А ако жителите на селищата бяха повярвали и бяха се страхували, щяхме да разтворим пред тях дарове от небето и от земята. Ала те отричаха и ги наказвахме заради онова, което са придобили.§/Сура „Еараф”/7/:96/



§За онзи, който се страхува от Аллах, на него ще намери изход и ще му даде препитание оттам, откъдето не е предполагал. И който се

(5)


уповава на Аллах, Той му е достатъчен. Аллах осъществява Своята повеля. Аллах направи мярка за всяко нещо.§/Сура „Таляк”/65/:2,3/
Умер ибну Абдулазиз написал писмо до един човек, в което казва:

(أوصيك بتقوى الله عز و جل التي لا يقبل غيرها، و لا يرحم إلا أهلها، و لا يثيب إلا عليها، فإن الواعظين بها كثير، و العاملين بها قليل جعلنا الله و إياك من المتقين)

Завещавам ти да се страхуваш от Аллах, Аззе ве Джелле, защото без страхуване от Него, нищо не се приема. И ще бъдат помилвани и възнаградени само страхуващите се от Аллах. Много са проповядващите към страх от Аллах, но са малко онези, които работят със страх от Аллах. Нека Аллах да ни удостои всички да бъдем страхуващи се от Него!”

Щом като страхът от Аллах изпълни сърцето на един човек и остане постоянно в него, той става истински раб на Аллах. И когато се приближи до харам, той се плаши от Аллах, не пристъпва Неговите забрани и затова Всевишният го издига. А за онези, които не се страхуват от Аллах и нарушават забраните Му, Пратеникът (с.а.с.) казва:

((لأعلمن أقواما من أمتي يأتون يوم القيامة بحسنات أمثال جبال تهامة بيضا فيجعلها الله – عز و جل – هباء منثورا))

Знам, че хора от моята общност ще се явят в Съдния ден с добри дела, колкото планините Тихамете Биида (в близост до гр.Мекка ), но Аллах, Аззе ве Джелле, ще ги превърне на пух и прах.” Севбан (р.а.) казал: “О, Пратенико на Аллах! Опиши ни ги, за да не бъдем от тях, без да знаем!” Той (с.а.с.) рекъл:

(( أما إنهم إخوانكم و من جلدتكم و يأخذون من الليل كما تأخذون و لكنهم أقوام إذا خلوا بمحارم الله إنتهكوها. )) رواه إبن ماجه بسند صحيح ـ 4345.

Те са ваши братя и от вашето потекло. Прекарват от нощта (в ибадет), както вие прекарвате. Но те са хора, които като останат насаме, престъпват забраните на Аллах.”/Ибну Маджех/

Ибну Реджеб (р.а.), пояснявайки факторите за постиженията на есхабите и техните последователи, казва:

(ما زالت التقوى بالصحابة حتى تركوا كثيرا من المباحات خشية أن تكون من المحرمات)

Есхабите се страхували от Аллах и оставяли много от позволените неща, поради опасение да не би да са харам”.

Умер ибнул Хаттаб (р.а.) често повтарял:

(و الله إني لأخشى أن أكون ممن يقال لهم يوم القيامة أذهبتم طيباتكم في حياتكم الدنيا، و استمتعتم بها، ثم يبكي حتى يبل الثرى)

Кълна се в Аллах! Аз най-много се страхувам да не би да съм измежду онези, на които ще се рече в Съдния ден: „Вие изчерпихте благата си в земния живот и им се насладихте."... След това очите му се изпълвали със сълзи и плачел.”


(6)


Айше (р.а.) казва:

Баща ми - Ебу Бекр Сиддик, имал слуга, който се хранел от припечеленото от него. Един ден занесъл храна на Ебу Бекр и той ял от нея. След като привършил, слугата му рекъл:”О, Ебу Бекр! Ти знаеш ли от каква храна яде?” Той отговорил:”Не!” А слугата му казал: „Преди Исляма, се занимавах с врачуване и припечелвах пари, въпреки че не бях много добър. И тази храна е закупена с остатъка от тези пари.” Тогава Ебу Бекр се изправил, поставил ръка в устата си и повърнал всичко, което било в стомаха му, поради опасение да не попадне в него дори частица харам”.

Страхувайте се от Аллах Субханеху ве Теаля, изказвайте му благодарност, подчинявайте Му се и не забравяйте, че с Него ще се срещнете!

Страхуващите се от Аллах са добродушни, с чисти сърца, изпълнени с боязън от Него, Субханеху ве Теаля, те са будни и се предпазват от заблудата, далеч са от грешния път, възвеличават обредите на Аллах, извършват праведни дела, с цел приближаване към Него, ненавиждат харама и се предпазват от него, в знак на следване заповедта на Аллах, Който казва:





§Така е! Който зачита обредите на Аллах, е от набожността на сърцата.§/Сура „Хадж”/22/:32/

Страхуването от Аллах предпазва хората от измамата, изкушението и заблудата на шейтана.

Муаз ибну Джебел (р.а.) казва:

“На Съдния ден ще се каже:”Къде са страхуващите се от Аллах?” Те ще бъдат под закрилата на Всемилостивия и никой няма да се скрие, нито прикрие. А (хората) ще попитат: „Кои са страхуващите се от Аллах?” Тогава ще им се отговори: „Това са хора, които са се страхували от ширк (съдружаване), от обожаване на идоли и са били искрени в техните ибадети.”

Ибни Аббас (р.а.) казва:

Страхуващи се от Аллах са онези, които се предпазват от наказанието на Аллах, като оставят лошото и се надяват на милост от Аллах, които твърдо са убедени в напътствията на Корана и Суннета.”

Страхуващите се от Аллах оставят дори някои от позволените неща, опасявайки се да не изпаднат в прегрешение. В Корани Керим те са наречени „муттекин”

(7)


Али (р.а.) относно „муттекин” казва:

Те са достойни хора, с правилно мислене, пестеливи в облеклото, смирени в походката, предпазват зрението си от харам, вслушват се и се възползват от онова, което има полза, …”



Молим Всевишния Аллах да ни напътва в Правилния път- Исляма и да бъдем от муттекин! Амин!
с. 1

скачать файл