Уважаеми дами и господа


с. 1
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Чувствам се отговорна към аудиторията, да обоснова причините и условията, при които се появи програмата учене през целия живот и да споделя последните новини по нейното развитие.

Преди всичко трябва да определим появата на тази програма като необходимост от етапа на развитие на ЕС и разбира се необходимост за всички страни – членки. Глобализацията, пред която сме изправени всички, интензивното развитие на технологиите, динамиката на пазара на труда и задълбочаващото се разделение на труда прведизвика необходимостта да се отговори на натиска на големите играчи на световната сцена. Не беше възможно единствено и само със знанията и уменията, които се предоставят в училище или в университета да се задоволят нарастващите потребности – както в индивидуален, така и в обществен план. Знанията трябваше да се комбинират с умения и практически нагласи, навлезе употребата на компютърни и комуникационни технологии, разшири се изискването да се познават и ползват други езици и култури. Всичко това определи практически една нова парадигма за образователната система. Всъщност това не е само образователна система – това е една комбинация от образование, обучение, конкретна подготовка и тя се осъществява също в една сложна комбинация на различни структури и участници.

С други думи трябваше да се повиши конкурентноспособността на всеки участник в обществено-икономическите процеси, а това от своя страна да доведе до изграждане на конкурентна икономика , която беше наречена икономика, базирана на знанието. Разбира се, икономиката винаги се е базирала на знанията и уменията, но днес това е въпрос на приоритет и на ново качество, провокирано от нивото на развитие на технологиите и техниката.


  • От Декларацията от Болоня, подписана от министрите на образованието на 29 европейски държави на 19 Юни 1999, за изготвяне на междуправителствена стратегия за създаване на “Европейско висше образователно пространство” до 2010 с подкрепата на Общността.




  • През Съвета от Лисабон от 2000 , който постави като стратегическа цел превръщането на Европейския съюз в конкурентноспособна и динамична икономика на знанието в световен мащаб,която да гарантира устойчиво икономическо развитие, по-висока и качествена трудова заетост и социално сближаване, като прикани Съвета по образованието да формулира конкретните цели на образователните системи, вземайки под внимание общите проблеми и приоритети и съществуващото национално разнообразие.

...изминаха достатъчно години, за да задълбочат тази програма, за да създадат перспективите за участие на всички страни- членки и на всички възможни участници от тях в оползотворяването на нейните ресурси.

Приета беше тезата, че изграждането на общество на знанието е ключът към икономическия растеж и повишаване нивото на трудовата заетост, а образованието и обучението са приоритетни дейности за Европейски

съюз, за да бъдат постиганти целите от Лисабон.


...За да се стигне до Решение No.1720/2006/EC на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г, с което е създадена програмата "Учене през целия живот (2007 г. - 2013 г).

За постигането на целите на Лисабонската стратегия по-специално превръщането на Европейския съюз в конкурентноспособна и динамична икономика на знанието в световен мащаб, която да гарантира устойчиво икономическо развитие, Европейският съюз определя образованието и обучението през целия живот като приоритетни в следващите години.

Това е и основен приоритет на българското правителство, което още през 2005 година постави главния приоритет на своята програма за развитие на ”икономика, базирана на знанието”
За всички вас, целите на програмата са ясни, в по-малка или по-голяма степен е ясни и структурата на Програмата с нейните хоризонтална и секторни програми.
Най-важната задача както в институционален и личностен план е да се намери мястото на всеки в тази програма, за да бъде включен и да не бъде изолиран. Днес е много важно всеки човек да има диплом за завършено образование – икономиката наистина изисква участието на знаещи хора, но много по-важно е тази база, която се получава в училището и университетите да бъде надграждана непрекъснато. Така никому няма да е нужен голям адаптационен период, независимо от мястото, което ще се наложи или което той ще си избере да заеме в икономиката.
Тази необходимост се подсилва от факта, че ние, в качеството си на страна – член на ЕС, влизаме в единно икономическо и единно образователно пространство. От тази позиция следва да се очертаят общите рамкови задачи на тази програма и да се свържат включително с политическите цели, които трябва да се покриват, за да се изпълнят приоритетите на Лисабонската стратегия.
Няколко са ключовите зони, които са определящи:
1. Предоставяне на всеки индивид да вземе участие в динамичния учебен процес на всеки етап от неговия живот и навсякъде на територията на Европа при задължително предприемане на мерки и инструменти като приоритетни за изпълнение от ЕК. В съответствие с решението на ЕП това се съотнася към задълженията на всяка страна- член.
2. Мобилност на пазара на труда.

От една страна сме свидетели на достатъчно висока мобилност на пазара на труда е / в момента ЕП обсъжда доклад относно План за действие на ЕС в областта на трудовата мобилност по съобщение на ЕК “Мобилността като средство за повече и по-добри работни места :План за действие на ЕС в областта на трудовата мобилност” – и сме наясно, че всичко това едновременно със създаването на повече и по-добри работни места повишава в много висока степен конкуренцията/. От друга страна това създава високи изисквания за качество при изпълнение на задълженията на тези работни места. Следователно качеството на работната сила не може да бъде поддържано единствено и само с ординарното училищно и университетско образование.


3.Съвършено очевидно е, че подготовката на мобилността чрез изучаване на чужди езици е също толкова необходима, колкото останалите компоненти, имайки предвид, че мобилността има ясно изразен транснационален характер

4. Плановете за изпълнение на програмата за учене през целия живот и Планът за действие в областта на мобилността определят като желателни повече действия, отнасящи се до заздравяване връзките между образователните системи, икономическите структури и пазара на труда,


5. Изпълнението на тези планове ще съдействат за изпълнение на Европейската социална програма, главно тези на глобализацията, индустриалните промени технологичния напредък, демографските промени, миграцията и промените на социалния и трудов модел. Тук трябва да се търси и успешното функциониране на вътрешните пазари чрез целите на Лисабонската стратегия и принципите, приети в областта на гъвкавата сигурност.
Достатъчно на брой са институциите, които са отговорни за реализирането на програмата учене през целия живот. Нито една институция обаче не би могла да бъде успешна без съдействието на всички останали, без активността на гражданските структури – мотивацията и обединените усилия са задължителен елемент от целия процес. В противен случай целите на Лисабонската стратегия, макар и включени в приоритетна цел № 1 на Бюджета на ЕС през последните две години, не биха били изпълнени – т.е. ще продължават да съществуеват на книга , без реално да се изпълняват. Този процес трябва да се динамизира – само тогава икономиката действително може да придобие съдържанието “икономика, базирана на знанието”. Това означава, че вече нямаме право да говорим за ключови термини и думи , а да се ориентираме към “ключови действия”.

Пожелавам успешна работа.
с. 1

скачать файл