Тази статия е посветена на различни свръхествени опитности, които


с. 1

© Списание „Прозорец” 4/2005



КРЪЩЕНИЕ С ИЗМАМЛИВ ДУХ

Иван Вълков

Тази статия е посветена на различни свръхествени опитности, които се практикуват в християнските среди. За съжаление източниците на преживяванията невинаги се изследват, а не всичко свръхестествено е Божие. Избягвам богословската терминология, за да бъде текстът достъпен за всеки, който се сблъсква с такива проблеми. Познанията ми по темата не са само на теоретично ниво, имам немалък опит във възстановяването на измамени хора. Имам готовност и желание да помогна на всеки, който искрено пожелае да изясни за себе си тези въпроси. Хората, които се смятат за духовно силни и пребъдващи в истината и ще пожелаят да ме вразумят, съм готов да изслушам или да прочета доводите им в полза на опитности и доктрини, различни от изложените в тази статия. Имам надежда да предизвикам мнозина сериозно и задълбочено да изследват своето верую: «Изпитвайте себе си, дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли, че Христос е във вас, освен ако сте порицани?» (ІІ Кор. 13:5).

За повече по темата: http://www.prozoretz.bg/links.html

За опасността да бъдем измамени предупреждава апостол Павел: "А Духът изрично казва, че във времена, които идват, някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамни духове и бесовски учения" (I Тим. 4:1). Нека разгледаме процеса на измамното кръщение. Под влиянието на измамни духове попадат и вярващи, и невярващи. Новообърнатият, кръстен със Светия Дух човек или още неповярвалият, когато попада в среда, където действа измамлив дух, се оказват в опасна ситуация. Такава среда съществува в някои църкви, където смятат, че кръщението със Светия Дух трябва задължително да бъде съпроводено с проговаряне на непознат език. Мнозина питат: "Спасени ли са тези хора?" Да, с увереност може да се каже, че са спасени тези от тях, които идват с вяра при Христос и получават раждане от горе. У тях настъпва явна промяна, Светият Дух започва да ги преобразява. Но след като им е внушено, че трябва да получат и знамение под формата на непознат език, особени усещания или изцеления като потвърждение, че действително са кръстени със Светия Дух, те започват да желаят знамението повече, отколкото самото кръщение. Ако човек не е уверен в спасението си чрез получената прошка, мир и радост в Светия Дух, а иска от Бога знамение, за да се утвърди, той прави първата крачка към измамата. За него вече е важно не Словото и свидетелството на Духа отвътре (Римл.8 :16), а знамението. Вместо да развиват полученото от кръста и да се вглъбяват в познанието на истината, такива хора искат да бъдат кръстени със Светия Дух, без да разбират, че вече са кръстени. Обикновено при такива кръщения учат желаещия да получи език да се отпусне, да се откаже от своята воля и да не напряга устата си. Не го карат да се моли: "Господи, да бъде Твоята воля", а настоятелно да изисква: "Дай, дай, дай, кръсти, кръсти, кръсти, кръв, кръв, кръв..." Така волята на Бога се пренебрегва, Светият Дух – оскърбен и утеснен – не се проявява. Измамните духове като облак слизат върху човека, като се преправят на Светия Дух. Човекът получава друго кръщение – с измамлив дух. Макар сърцето му да гори, да обича Христос, разумът му попада под измамно влияние.

Измамните духове дават на човека лъжливи пророчества, които са фактически прорицания. Ако бяха истински пророчества, щяха да се изпълнят с точност отначало докрай. Но ако в изпълнените пророчества има 99% истина и 1% лъжа, хората се хващат за истината, а лъжата прощават: "Бог иска да ни изпита". По-често дори не я забелязват и не искат да я видят. В Стария Завет Господ говори за истинни и лъжливи пророци. Ако пророчеството не се изпълни, значи пророкът е лъжлив. Ако човек се отвърне от истината и по-важни за него станат езиците, накрая ще му бъде трудно да възприема Писанието – поразява го духовна слепота, точно както някои са заслепени от закона, който, както пише ап. Павел във ІІ Кор. 3:14 стана като покривало: «Но техните умове бяха заслепени.» Поясът на истината, с който трябва да бъде препасан умът на християнина, се разкъсва. Започват да проникват мисли, които изопачават Свещеното Писание, а накрая се превръщат в натрапчиви мисли и дори докарват човека до психическо разстройство.

«Затова препашете се през кръста на вашите помисли» (І Пет. 1:13). Умът не се препасва с истината, а се покрива от облака на измамата, човекът няма яснота как да действа във всяка конкретна ситуация, чака пророчества и за да разреши всеки проблем, тича при пророка, изпросва знамение за потвърждение или откровение чрез слухова или зрителна халюцинация. Много често се гадае по Библията - на каквото място отвориш и където се насочат очите ти, това е отговорът, естествено с изопачена интерпретация. По пророчество се женят, омъжват, решават своите жизнени проблеми. Явно им липсва познание на истината за ходене по духа, чрез вътрешно откровение и свидетелство на Духа.

Хората чуват лъжегласове, виждат лъжевидения, което се приема като пророчески дар. Такива дарби най-бързо получават онези, които, преди да повярват, са били в окултна зависимост. Занимавали са се със спиритизъм, гадания, притежавали са биополе, трето око, били са екстрасенси и т.н. Всъщност какво се случва с тях? Измамливите духове въздействат на езика им. Сатана, който свободно е прониквал и присъствал в техните умове, докато е бил техен бог преди да повярват (Римл. 1:21-25), знае как и върху какъв център от нервната система да въздейства, за да задвижи определени части на тялото и да породи свръхестествено явление. Лъжеезикът произлиза не от сърцето и не като откровение. Измамният дух просто взема езика на човека в своя власт и той произнася словата, които иска да каже духът, без самият човек да участва с разума си в този процес (това е напълно анологично с практиката на медиумите). При такъв човек не се извършва разделение на душата и духа (Евр 4:12), у него няма различие между чувствата на духа и чувствата на душата, а се налага едно общо възприятие на въздействието на външната среда, което прониква чрез всякакви усещания. По време на молитва този човек може да почувства нещо като токов удар или топла вълна, които той смята за въздействие на Светия Дух, за изпълване с Него. Понякога му треперят краката, ръцете, движи се цялото му тяло. При «харизматичните съживления», които се ръководят от прославили се “звезди” както Бонке, Бени Хин, Кеннет Хеген и др., в техните чисто спиритични сеанси се изявяват демони. Масовото събаряне, изпадане в екстаз, неистов смях, духане и движение на езика като езика на змия - това са белези на обсебени от нечист дух хора. По време на работата ми с такива жертви демоните в тях се проявяват по същия начин ( шизофрения, но с духовен произход и ако се има предвид, че шизофренията е раздвояване на личността, тук имаме работа с проява на две личности в едно тяло - човешка и демонична).
Всякво подобно свръхестествено въздействие започва отвън, чрез физиката, и се насочва навътре към душата, като се стреми да оскверни и човешкото сърце (новородения дух). Целта на измамния дух е същата като на господаря му – Сатана, който иска да се изкачи по-горе от небето и да заеме мястото на Бога.

Така и демоните в началото се явяват като ангели на светлината, за да примамят хората със своята слава, а след това да заемат централното място в сърцата им - да станат богове. Светият Дух обаче действа отвътре навън: съединява се по време на кръщението с човешкия дух, след това разпространява своето влияние върху душата и тялото. Когато Святият Дух изобличава, дори «съхнат костите», но действието започва от съкрушението на сърцето, а не от влиянието върху тялото: «Когато мълчах, овехтяха костите ми от охкането ми всеки ден» (Пс. 32:3). Когато взаимоотношенията с Бога са истинни, сърцето на човека е радостно. Давид казва: « Дай ми да чуя радост и веселие, за да се зарадват костите, които си строшил» (Пс. 51:8).

Духовете на измамата въздействат на рецепторите на душата. Същността на тези контакти е като при трансценденталната медитация. Измаменият човек чрез докосване получава временна лъжерадост. Неговият дух и Светият Дух са утеснени. Хората, които се поддават на влиянието на измамни духове, оскърбяват и угасяват Светия Дух (І Сол. 5:19). Така започва да се губи истинският божествен мир, извън сеансите настъпват униние, тревога, безпокойство, несигурност, вътрешна празнота, и неудовлетворение, притеснение за всичко, отчаяние, което води до дълбока депресия.

На тези, които ще възразят, че не е възможно в новородения човек да присъстват измамни духове, ще отговоря с думите на самия Самия Бог, изказани чрез древните пророци. Това, което се случва с вярващи хора в състояние на измама, като предобраз е показано в книгата на пророк Йезекиил. Израилският народ понякога допуска служение на езическите богове заедно със служението на своя Бог не само вън от Божия дом, но и в самия храм. И с това осквернява храма: "Те поставиха своя праг при Моя праг и стълбовете на своите врати – пре стълбовете на Моите врати, така че нямаше друго освен стената между Мен и тях, те мърсяха святото Ми име с мерзостите, които вършеха; затова ги изтребих в гнева Си." (Йез. 43:8). Тялото на вярващия човек е храм на Бога. Като се предава под властта на измамните духове, християнинът осквернява своя храм, извършва грях на мерзост и гневи Бога. Огорченият Свят Дух постепенно се отвръща от такъв християнин, а в това време измамните духове действат така, че човекът вижда в тях действие на Светия Дух. Такива християни са подобни на Оола и Оолива (Йез. 23 гл). Със своите блудства изменят на Бога, на Когото принадлежат, като получават от въздействието на измамните духове особено чувство на удоволствие и наслада и се стремят към всичко това с особено постоянство. Състоянието на екстаз е по-важно за тях и към него изпитват по-голяма потребност, отколкото към желанието да изследват самите себе си с цел освещение чрез съразпятие. В това виждат радостта на служението си, смисълът и щастието си, в това е «висотата» на техния духовен живот. Те ту се намират на планината на Преображението по време на тези сеанси, ту, когато преминават през долината на плача, когато понасят житейски изпитания, падат на дъното на ада. В момента, когато настъпи сериозна криза, тези хора забравят своите дарби и както детето в беда вика: «Мамо», зоват горещо, от все сърце: «Господи, спаси ме». И Той, понеже е много милостив, спасява и избавя. За съжаление положителните опитности с Бога и измамните преживявания за дълго време остават смесени - до момента, когато човек се замисли сериозно, анализира живота си и признае, че е бил лъган и мамен дълго време.

Нека посочим някои елементи на измамното кръщение:

През всички времена, откакто Сатана се изправя срещу Бога, той не само Му се противопоставя, но избира много успешен метод на имитация и фалшификация, и то като постоянно изпреварва историческите събития, за да привлече вниманието към себе си и лъжетроицата - дракон, звяр и лъжепророк (Откр. 19:20). Той претендира да бъде богът на земята.

Както Светият Дух кръщава в тялото Христово всеки, приел Христос като личен Спасител по вяра, и ни прави причастни на божественото естество (ІІ Пет.1:4), така лъжепророкът чрез лъжеявления кръщава – потапя в облака на измамата всеки, който търси чудеса, знамения и усещания, (а това противоречи на Писанието (Откр. 19:20). Павел пише, че ние ходим не чрез видения, а чрез вяра (ІІ Кор. 5:7).

Както истинското кръщение съединява новородените в един дух с Господа, така лъжепророкът обединява хората, за да изгражда религии и движения, подбужда т. нар. «съживления», като простира своите пипала и над избраните, за да ги увлече след себе си. «Защото ще се появят лъжехристи, и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните» (Мат. 24:24).

Светият Дух дава дарби на всеки както Му е угодно (I Кор. 12:11)

Сатана дава своите дарби на всеки, който иска, и то с пристрастие - с цел увереност, самочувствие, признание, приемане и една вътрешна скрита слава (аз съм по-духовен от другите или и аз имам същото.) Писанието предупреждава – всичко, което правите, го правете без пристрастие (І Тим. 5:21).

Ако истинското кръщение със Светия Дух води до свобода, измамното кръщение води до зависимост. Както Христос хлопа на вратата на човешкото сърце и като влезе в него, общува с човека и му дава мир и покой, и чрез това се прославя в света, така измамните духове се стремят да влязат в човешко тяло, душа и дух, извън него те нямат покой (Мат. 12:43-45.) И се задоволяват едва когато чрез такива хора се изявяват в света по много видим и дори арогантен начин, стига тези жертви да им се доверят. Всички зрелища, при които се инсценират изцеления и гонене на демони, са прояви на измамните духове, чрез които те са прославят. А името на Христос се хули.

Човек не бива да иска за себе си знамение във вид на езици или нещо друго (Ис. 7:10-14) с цел да получи увереност в спасението или кръщението със Св. Дух.

Говоренето на други езици при първите християни е било необходимо като доказателство за евреите, че и езичниците се присъединяват към църквата (Д А 10:44-47; 11:1-3; 11:15-18).

Истинското кръщение със Светия Дух е посвещение на Христос, ние предаваме себе си в послушание на правдата. Плодът е святост (Римл. 6:16-19).

Ако чрез пассивност предаваме себе си на измамните духове и бесовските учения, стигаме до лъжезнамения, лъжечудеса, лъжеезици, лъжеусещания, лъжеизцеления, които нямат нищо общо със светостта, а плодът им е екзалтация, фанатизъм, депресия, психическо разстройство, несигурност в спасението. При посвещението на Христос и послушанието на правдата участва разумът (Римл.12:1). Когато при кръщение хората предават тялото и душевните си чувства на лъжепророка (и в резултат имат особени преживяваня), се изисква обратното - пасивност на ума, дори изключване на разсъдъка. Оола, Оолива и църквата в Коринт са пример за неразумност и безразсъдство.

Посветеният на Христос търси мир и радост в Светия Дух и пази сърцето си от грях, като проверката е: «Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме дръзновение спрямо Бога» (І Иоан 3:21).

Независимо че в живота на човека, който говори език, присъства грехът, той има чудеса и видения и е убеден: « Щом говоря, значи Светият Дух е в мен - всичко е наред.» Белегът е по-важен от сърцето. Но не за дълго. Кризата ще се яви в най-неочаквания момент. Измамният дух води човека до точката, когато пак чрез усещания ще го убеждава, че е изгубил спасението си, като му посочи греха и беззаконието, в които пребъдва.

Ако решите да проверите своя дар, ще ви дам някои практически препоръки, които вече дълги години прилагам доста успешно и не една жертва е освободена.

Вярващият човек е длъжен да се научи да изпитва духовете – дали са от Бога - и да не се бои, че чрез това ще огорчи Светия Дух (I Йоан 4:1).

Преди да предприемете това изпитване, са нужни пост и молитва, както и за определено време човек да се откаже от говоренето на езици и от всякакви съмнителни практики. Той трябва да си спомни при какви обстоятелства е получил езика - «специално помазание» и т.н., с какво се е съпровождало това – полагане на ръце, падане назад, изгубване на съзнание, приспиване, чуване на гласове, видения, пророчества, изгонване на духове или въздействие на «огнена вълна». Той е длъжен да постави под въпрос всичко преживяно – от Бога ли е било? Ако нещо го смущава, трябва да се обърне към Бога в молитва и да попита от Него ли е било. Не трябва да се бои да подлага на съмнение и проверка каквото и да било явление или действие - Бог няма да се огорчи от това. Спомнете си знаменията на Гедеон, видението на Петър с нечистите животни. Ако в резултат човек разбере, че е имало място дори за най-малката лъжа, това е достатъчен признак, че полученият от него дух не е от Бога. За да се убеди в това, служителят или дори човекът, ако е сам, може да зададе няколко въпроса на духа, който се проявява. Почти всеки дух може да се изразява чрез езика на своята жертва, предоставете му възможност да говори и така ще разберете, с кого си имате работа. Със съзнанието за властта, която ви е дал Иисус Христос, попитайте духа:


1. Изповядва ли той Иисус Христос, дошъл в плът?
2. Изповядва ли той Иисус Христос като свой Господ?
3. Изповядва ли кръвта на Христос, победил Сатана и всички нечисти духове?
4. Съгласен ли е да подложи на проверка езика, който използва, и всяка друга духовна дарба – дали са от Бога?
Светият Дух никога няма да се огорчи от тези въпроси, измамливият обаче ще започне да проявява недоволство, да ви заплашва, че с тези въпроси ще похулите Светия Дух. Той може въобще да не отговаря, като се прави на обиден, оскърбен, или ще започне да издава някакви непонятни звуци, дори животински (лай, ръжене, ръмжене и т.н.), с цел да се прикрие. Това е сигурен признак, че човекът е под въздействието на измамни духове. Не отстъпвайте, постарайте се да разберете всичко докрай. Желателно е, такива изследвания да се провеждат от няколко опитни служители.

Ако в резултат на изпитанията се открие, че духът не е от Бога, непременно трябва да се извърши отричане и освобождаване от него. В противен случай може да се говори за спасение на такъв човек само "като... през огън" (I Кор. 3:11-15). След отричането е необходимо чрез името на Иисус Христос и Неговата власт да се забрани на измамния дух в бъдеще да се проявява чрез този човек и да го безпокои. Може да се случи така, че той да не отстъпи веднага. В такъв случай трябва да се продължи битката до пълна победа






с. 1

скачать файл