Собствена счетоводна политика


с. 1
Счетоводна политика.

Счетоводната политика е възприет от предприятието счетоводен модел за отчитане на неговата дейност през отчетния период и представлява съвкупност от принципи, изходни положения, концепции, правила, бази и процедури, възприети за отчитане на неговата дейност и за представяне на информацията във финансовия отчет.

Въпросът за същността на счетоводната политика е от съществено значение за управлението на дейността на отделното предприятие, като се има предвид, че системата на счетоводството се възприема като главна функция на управлението.

Като се ръководи от разпоредбите на закона за счетоводството и в съответствие с изискванията заложени в Националните счетоводни стандарти, ръководството на предприятието е длъжно да разработи собствена счетоводна политика. Тя представлява съвкупност от организационни, методологични и методически принципи за регистриране, оценка, обработка, съхраняване и ползване на счетоводната информация, възприети за определен отчетен период.

Разработената и утвърдена от ръководството на предприятието в началото на отчетния период /календарна година/ счетоводна политика, служи като модел за счетоводното отчитане на осъществяваната в предприятието дейност за същия период и е основен ориентир за всеки потребител на счетоводна информация. Въпросите, които могат да бъдат включени в счетоводната политика, са разнообразни и се определят в зависимост от характера и особеностите на предприятието: определяне на формата на счетоводството; начинът за формиране на цената на придобиване на активите, а заедно с това и методите за оценка на материалните запаси при тяхното придобиване; методите за оценяването на паричните средства във валута при тяхното потребяване; методите на амортизация; определянето на основните производствени разходи за дейностите; момента на реализация и т.н.

Счетоводната политика на предприятието е вътрешен нормативен документ, който може да бъде представен като заповед, правилник, наредба или други подобни.

Възприетата от предприятието счетоводна политика се оповестява като приложение към годишния финансов отчет, а всяка промяна спрямо предходния отчетен период, се оповестява, като задължително следва да се посочат причините, които са я наложили.

Същностната характеристика на счетоводната политика при условията на пазарна икономика изисква тя да се разработва преди настъпването на отчетния период, за който се отнася, в следствие анализ на тенденциите в проявлението на посочените фактори през бъдещия отчетен период и целите на управлението в социално-икономически аспект. Спазването на законите за конкуренцията изисква разработената счетоводна политика на предприятието да бъде пазена в тайна до изтичане на отчетния период, за който се отнася.

Факторите, които предопределят параметрите на счетоводната политика на предприятието през различните отчетни периоди са следните:

1. социално-икономическа конюнктура на пазара в национален, регионален и световен мащаб;

2. обхват и съдържание на националното законодателство и преди всичко на счетоводното, данъчното и търговското законодателство;

3. обхват и съдържание на международно възприетите норми, касаещи счетоводството и търговската дейност;

4. времетраене на един икономически цикъл – депресия, подем, спад и криза;

5. съдържание на предмета на дейност на предприятието;

6. набелязани социално-икономически цели на управлението при управлението на дейността на предприятието;

7. потенциални ресурси, които предприятието може да експлоатира през един отчетен период;

8. вид на собствеността върху експлоатираните ресурси в предприятието, т.е. до каква степен те са собственост на предприятието;

9. степен на обращаемост на ресурсите на предприятието;

10. обсег на предмета на счетоводството в предприятието.



Основни елементи на счетоводната политика, са:

1)    счетоводни документи и документооборот;

2)    оценки на активи, пасиви и капитал;

3)    амортизационна политика;

4)    мотивиране инвестициите на предприятието;

5)    начини на оформяне и отчитане на договорните отношения;

6)    консолидационна политика;

7)    финансово планиране на дейността на предприятието;

8)    анализ и текущ контрол на дейността.

Целта, която се поставя с определяне на съдържанието на тези елементи, е:

- обособяване на ефективността от моделиране на счетоводната политика и практико-приложното изграждане на тези модели;

- уточняване на факторите, оказващи влияние на горепосочените елементи;

- дефиниране на задачите, свързани с оформяне на атрибутите на счетоводната политика;

- формулиране качествените характеристики на системата от елементи.

В основата на счетоводната политика стои конструирането на модели, които описват:

- икономическото поведение на конкретното предприятие;

- взаимодействията му с други контрагенти;

- социален статус на персонала му.

Видът на счетоводна политика, който предприятието може да възприеме при една или друга ситуация, трябва да се определи в съответствие с външните и вътрешните факторите, които влияят върху формирането й. Като такива могат да се посочат: степента на устойчивост при различните социално-икономически условия, данъчните изисквания от фискална позиция по отношение степента на признаване на приходите и разходите и формирането на финансовия резултат от дейността на стопанското предприятие.

При разработване на счетоводната политика на предприятието, трябва да се постави акцент върху следното:

1)                     до каква степен счетоводната политика на предприятието ще бъде съобразена с данъчното законодателство;

2)                     в коя фаза от икономическия си цикъл на развитие се намира предприятието и каква е потенциалната й продължителност;

3)                     предприятието замърсител ли е, или не на околната среда;

4)                     каква е възможната степен на устойчивост на прилаганата счетоводна политика.

Независимо от това, какъв е акцентът при формулирането на счетоводната политика, при всички случаи тя трябва да бъде законосъобразна и да отговаря на основната цел при организация на счетоводството, а именно да се дава честно и вярно отражение на имущественото и финансово състояние на предприятието.


Финансови Отчети

Годишният финансов отчет на предприятието се съставя към 31 декември на всяка календарна година. Изготвя се до 31 март на следващата година съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за счетоводството. Консолидираният финансов отчет се изготвя, само ако предприятието отговаря на критериите за задължителна консолидация съгласно чл. 37 от Закона за счетоводството. Годишният финансов отчет на предприятието подлежи на независим финансов одит,ако отговаря на критериите на чл. 38 от Закона за счетоводстото. Годишният финансов отчет на предприятието се одобрява официално за публикуване от Съвета на Директорите на дружеството до ______ март на следващата година. Отчетът се заверява от регистриран одитор или специализирано одиторско предприятие до ______ юни на следващата година.



Ако предприяето подлежни на задължителен финансов одит, то съставя и годишен доклад за дейността, който съдържа най-малко следната информация:

1. преглед, който представя вярно и честно развитието и резултатите от дейността на предприятието, както и неговото състояние, заедно с описание на основните рискове, пред които е изправено;

2. всички важни събития, които са настъпили след датата, към която е съставен годишният финансов отчет;

3. вероятното бъдещо развитие на предприятието;

4. действията в областта на научноизследователската и развойната дейност;

5. информацията, изисквана по реда на чл. 187д и 247 от Търговския закон;

6. наличието на клонове на предприятието;

7. използваните от предприятието финансови инструменти, а когато е съществено за оценяване на активите, пасивите, финансовото състояние и финансовият резултат, се оповестяват:

а) целите и политиката на предприятието по управление на финансовия риск, включително политиката му на хеджиране на всеки основен тип хеджирана позиция, за която се прилага отчитане на хеджирането, и

б) експозицията на предприятието по отношение на ценовия, кредитния и ликвидния риск и риска на паричния поток.

Предприятията, които изготвят и представят консолидирани финансови отчети, съставят и годишен консолидиран доклад за дейността

В срок до 30 юни следващата година предприятието публикува годишния си финансов отчет и консолидирания си финансов отчет, годишния доклад за дейността и годишния си консолидиран доклад за дейността, приети от общото събрание на съдружниците/акционерите в:

1. търговците по смисъла на Търговския закон - чрез заявяване и представяне за обявяването им в Търговския регистър;

2. юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност - чрез заявяване за вписване и предоставянето им в Централния регистър при Министерството на правосъдието при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел;

3. останалите предприятия - чрез икономическо издание или чрез Интернет.

Съставител на годишния финансов отчет на предприятието е главният счетоводител на предприятието. Лицето може да бъде съставител на годишния финансов отчет на предприятието , тъй като отговаря на изискванията на разпоредбите на чл. 35от Закона за счетоводството.

Годишният финансов отчет на предприятието се подписва от главния счетоводител (съставителя) и от Изпълнителните Директори и се подпечатва с печата на предприятието.

Съдържание на годишния финансов отчет:

1) счетоводен баланс (МСФО отчет за финансовото състояние),

2) отчет за приходите и разходите (МСФО отчет за всеобхватния доход),

3) отчет за паричните потоци,

4) отчет за собствения капитал

5) приложение.

Счетоводният баланс се съставя в двустранна форма ( Алтернативно само за прилагащите МСФО, Балансът се съставя в едностранна форма (нетен подход) и в хиляди лева въз основа на информацията за салдата по счетоводните сметки към края на отчетния период. Всички активи, пасиви и собственият капитал се посочват по тяхната балансова стойност. Отрицателните величини се посочват в скоби, а те са: непокритата загуба и загубата от текущия период, резерв от последваща оценка. Не се допуска компенсиране на суми между статии на актива и пасива на Баланса. При наличие на компенсирано салдо по счетоводна сметка, същото се посочва в разгънат вид. Сравнителната информация по отношение на предходния отчетен период следва да бъде прекласифицирана при промени на структурата на финансовия отчет в текущия период.



а) Отчетът за приходите и разходите се съставя в двустранна форма (брутен подход) в хиляди лева на базата на информацията от счетоводните сметки, отчитащи приходи, разходи, материални запаси и данъци.

б) Алтернативно, Отчетът за приходите и разходите се съставя в едностранна форма (нетен подход).

Сравнителната информация по отношение на предходния отчетен период се прекласифицира съобразно структурата на ОПР в текущия период.

Отчетът за собствения капитал се съставя на базата на информацията от счетоводните сметки за отчитане на собствения капитал.

а) Отчетът за паричните потоци се изготвя по прекия метод чрез представяне на паричните постъпления и плащания директно от счетоводните регистри. В статия “положителни и отрицателни курсови разлики” се посочва тази част от валутните курсови разлики, която кореспондира с паричните средства на предприятието.

б) Алтернативно (само за прилагащите МСФО), Отчетът за паричните потоци се изготвя по косвения метод.

Съставните части на консолидирания финансов отчет са:

а) консолидиран счетоводен баланс;

б) консолидиран отчет за приходите и разходите;

в) консолидиран отчет за собствения капитал;

г) консолидиран отчет за паричните потоци;

д) приложение.





Консолидираният финансов отчет се съставя към същата дата, към която е съставен индивидуалният финансов отчет на предприятието майка.

Консолидираните финансови отчети се изготвят при прилагане на еднаква счетоводна политика за сходни сделки и други събития при сходни обстоятелства.

При изготвянето на консолидираните финансови отчети, предприятието обединява финансовите отчети на компанията майка и нейните дъщерни предприятия „ред по ред", като събира сходни позиции по активи, пасиви, собствен капитал, приходи и разходи. За да могат консолидираните финансови отчети да представят финансова информация за групата така, сякаш тя е за едно стопанско предприятие, се предприемат следните стъпки:

(а) елиминира се балансовата сума на инвестицията на компанията майка във всички дъщерни предприятия и дела на компанията майка в собствения капитал на всички дъщерни предприятия;

(б) идентифицират се неконтролиращите участия в печалбата или загубата на консолидираните дъщерни предприятия за отчетния период; и

(в) неконтролиращите участия в нетните активи на консолидираните дъщерни дружества се идентифицират отделно от собствения капитал на акционерите на компанията майка в тях.

Вътрешногруповите салда и сделки, включително приходи, разходи и дивиденти се елиминират изцяло. Печалбите и загубите, възникващи по вътрешногрупови сделки, които са признати в активите, като например материални запаси и дълготрайни активи, се елиминират изцяло.





В предприятието инвестициите в дъщерни предприятия, съвместно контролирани предприятия и асоциирани предприятия, които не са класифицирани като държани за продажба (или включени в група за изваждане от употреба, която е класифицирана като държана за продажба) в съответствие с МСФО 5, се отчитат:

дъщерни предприятия: по цена на придобиване (себестойност); или



• Алтернативно, инвестициите в дъщерни, асоциирани и смесени предприятия се отчитат като финансови активи в съответствие с МСС 39.
с. 1

скачать файл