Северната граница на България от устието на река Тимок до град Силистра


с. 1
БЪЛГАРСКИТЕ ОСТРОВИ ПО РЕКА ДУНАВ

Северната граница на България от устието на река Тимок до град Силистра е естествена и се маркира от втората по дължина река в Европа – Дунав. Тя е единствената голяма река, която тече в посока от запад на изток, което определя и нейното изключително значение на важна връзка между Западна Европа и Черно море от векове.

По течението на реката има множество острови, като около 50 от тях са български. Те са образувани от речните наноси. Макар и бавно речната вода непрекъснато ги изменя. Затова островите са непостоянни, променят площта и конфигурацията си. Имат издължена форма, по посока на речното течение. Имат чело, нос и опашка. Магарешкият остров /Ешекада/ срещу Свищов, който до 1907г. е бил български, макар близо до отсрещния бряг, вече не съществува. Слял се е с румънския бряг и на него е разположено пристанището Зимнича.

Образуваният в началота на века остров Матей, западно от Русе, върху плитчина е вече слят със сушата. Слял се е със сушата и остров Суютлука при Тутракан. Изчезнал е и измитият остров Раст срещу Лом. Някои острови се пораждат около определено препятствие в реката. Например, през Балканската война 1912г., един потънал гръцки шлеп предизвиква наносите, които образуват остров Совата /Катакуя/. На мястото на потъналия германски шлеп през 1943г. се е образувал остров Малка бързина, на запад от Свищов. Подобен е произходът на малкия остров, където потъна пътническия кораб „Цар Симеон ІІ” на 1 май 1944г., при устието на река Огоста.

В района на Видин са островите Кошава, Кутово, Богдан-Сечен и Близнаци /Чифтилер/ . Последният е бил естествен зимовник на кораби в миналото. Следват Довлек, Добрина и Скомен. След островите Цибър, Козлодуй, Байкал /Борил/, Средняк, Лакът, Палец, Павел е най-голямата наша островна група – Беленската. Тя се състои от един голям и девет по-малки острова с обща площ 51 кв.км. Според легендата остров Персина /Белене/ носи името на красива българка, насила взета в харема на беленския бей.

На изток от Свищов е интересният остров Вардим. След него, чак до Русе, преди 15 години се срещаха уникалните дунавси еднодневки – русалки. Тоталното замърсяване на дунавските води бе фатално за този вид и той изчезна от състава на Дунавската фауна.

След островите Батин, Люляк, Мартен, Алеко, Мишка, Гостин, Малък и Голям Бръшлян, Пясъчник, Грънчар, Калимок, Радецки, Тутракан, Косуй, Славянин, Гарван, Чуканещи, Девня, Ветрен и Чайка.

На българските острови няма селища като на чуждестранните острови Житен, Маргит, Чепел и потъналия под водата на язовир Джердап-Адакале. Само на Персина има обитавани сгради на затвори и стопанства.

Белене е най – големият български дунавски остров /41.4 кв.км./. Дълъг е 13 км. и широк – 5 км. Зает е от гори, пасища, градини и езера. На север от него са островите Голяма Бързина, Милка, Люта, Малък Кондур / румънски/, а на юг – Магарица, Белица и Предел. Остров Белене има и друго име – Персина. Той е на четвърто място по големина между всички дунавски острови – Житния, Сентендре и Чепел.

Трите големи блата – Мъртвото, Песчина, Старото както и малките Плое, Вирците и Лашева, са богати на риба. Блатата са обитавани от диви патици, чайки, ням лебед, лопатар, водни кокошки, шеварче, бъбрици, белобуза рибарка, калугерица, червеногуш гмурец, черни щъркели / единственото убежище у нас/, черна каня, морски орли, ибиси, саблеклюни, бухала, няколко вида кълвачи. Голяма е колонията на корморани край блатото Песчина – над 400 гнезда, по 30-40 на дърво. Чаплите – бели, сиви, черни, гривести в миналото са били избивани за украса. Разпространени са много гривеци и гълъби хралупари. През лятото в блатата гостуват къдроглавите пеликани, бърнета, зеленоглави гъски и други. Край мъртвото езеро има „птичи град” с над хиляда гнезда на чапли, ибиси и корморани. Според орнитолога Божидар Иванов тук има 19 редки изчезващи птици.

Много интересно е и флористичното богатство на района. В блатото Дульова бара се намира най – голямото находище на водна лилия у нас. Характерни елементи на растителността в блатата са и дяволският орех, водната папрат, четирилистното разковниче и други. Островът е обрасъл с върби, тополи, мента, дяволски орех и много други.

Резерватът „ Персински блата” е обявен през 1981г. Обхваща Писченското, Мъртвото, Старото блато и Дульова бара. Буферната му зона е с площ от 551.3 хектара.

По същото време в непосредствена близост до Персински блата, е обявен и резерватът „Китка”/25.4 ха/. Той е създаден с цел опазване първичната характерна растителност, представена от върбови и тополови гори, както и местообитанията на изключително редкия за страната ни морски орел.

В края на 40 – те години на миналия век за резерват е обявен и дунавския остров Милка, разположен в същата островна група. Неговта площ е 30 ха. Целта е отново опазване на характерната първична растителност.

Остров Вардим е втори по площ /4.9 кв.км./ от българските дунавски острови след Белене. До него са островите Малък Вардим, Бъбрек и Пясък. Геоморфолозите го разглеждат като част от крайдунавската низина, откъсната от реката. Доказателство за това е фактът, че на друг наш остров няма диви круши, диви ябълки, полски бял бряст и най – вече уникалния вардимски дъб. На острова е резерватът „ Стария дъб”. Това ценно дърво расте по – бързо от тополата. На острова растат блатно кокиче, жълт ирис, мента, къпина и много други. Има големи колонии корморани и различни видове чапли. Жълъдите на вардимския дъб са храна на много глигани. На остров Батин има един вековен екземпляр вардимски дъб.

На остров Цибър, който отстои на 420 м от брега, почти срещу устието на река Цибрица, е обособен резерватът „Ибиша”/34.6ха./ през 1984г. Островът е изграден от речни наноси, главно тиня и пясък. Средната височина на резерватната територия над водната повърхност е около 3.5 метра. Естествената му растителност е представена от чисти тополови насаждения с единични индивиди от бряст, липа, а по бреговата ивица и от върба.



Научното значение на резервата се определя преди всичко от гнездящата тук чаплова колония – главо нощни чапли. Неколкократно са наблюдавани и сиви гривести чапли, а също бяла лопатарка, голям пъстър кълвач и зелен кълвач, зеленоглава патица и други.

Българските острови са не само убежище за редки птици, животни и растения, но и са обект на дърводобив, лов и риболов. Тези малки кътчета от България са една прелюдия към българската земя и заслужават по-голямо внимание.
с. 1

скачать файл