Семинар увод домашното насилие


с. 1


ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ
СЕМИНАР

Увод

ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ
Един основателен вапрос: Като всички младоженци са щастливи, от къде се раждат нещастните бракове? Бог е вложил в сърцата ни копнеж за обич и приятелство и когато влюбените се женят и си дават обещание за любов и щастие те искрено вярват, че ще го имат, вярват,че любовта им ще надживее всички предизвикателства на съвместния им живот.

Но реалноста често се разминава с очакванията. Напрежението, натискът на хора и обстоятелства, не рядко сриват мечтите за безоблачен семеен живот. Невероятно негативна ,понякога ,се оказва намесата на родителите, които желаят да наложат своя модел за семейство.

Оказва се, че бракът, не е безкраен романс, но той е безкрайно споделяне на задачи и отговорности. А и новостта между мъжа и жената бързо увяхва и започват взаимните разочарования , напрежение в отношенията, конфликти. А предпоставки за конфликти, колкото искаш :

На първо място генетично заложените разлики между половете, особено в емоционалните им нужди и приоритети, което често е непознато за двамата партньори, както и различните темпераменти, които са комбинация от вродени характерни черти, също съчетани генетично и неразбирането им води до раздразнение, напрежение и издигане на стени от студенина и отчуждение. Като се прибавят и егоизма, който кара човек да се съобразява повече със собствените си желания, неконтролируемото поведение и говорене неща под влияние на емоциите, се получава за съжаление, така че НЯКОГА ПРИВЛЕЧЕНИТЕ ЕДИН КЪМ ДРУГ, МЪЖ И ЖЕНА ОТ ЛЮБОВНО ЧУВСТВО, СЕГА СА ОПЛЕТЕНИ ОТ ЧУВСТВО НА ОМРАЗА, ЖАЖДА ЗА ОТМЪЩЕНИЕ И СЕ СТИГА ДО НАСИЛИЕ ВЪВ ВСИЧКИТЕ МУ ФОРМИ: ФИЗИЧЕСКО МАЛТРЕТИРАНЕ, ПСИХИЧЕСКИ ТОРМОЗ, УНИЖЕНИЯ и др.



Насилието е нещо, за което хората не желаят да говорят и дори да признаят, че съществува в християнските семейства. Някои дори се опитват да го извинят, казвайки, че е част от културата на даден народ, но с коя култура ще се съобразяваме , с местната или с НЕБЕСНАТА.

Председателката на отдел Служба на жените към Генералната Конференция в обра щението си през 2003 г по случай Денят, посветен на предотвратяването на насилието, казва следното:

Църквата, трябва да застане открито срещу насилието, защото то е ГРЯХ.Някои казват, че насилие в християнските домове няма, но не са малко онези, които са напуснали църквата, защото са били наранени или чувстват, че тя не обръща достатъчно внимание на този въпрос. Трябва да се говори против насилието, заради хората, които страдат, защото самият Бог говори и най вече, защото НАСИЛИЕТО СЕ ПРЕДАВА ОТ ПОКОЛЕНИЕ на ПОКОЛЕНИЕ. Ако ние не разсъждаваме за това ставаме“ МЕД ЩО ЗВЪНТИ И КИМВАЛ ЩО ДРЪНКА” .Да останеш безразличен, значи да затвърдяваш и дори да задълбочаваш домашното насилие. Рискуваме да пропуснем небето.Там няма да влезе никой, който обижда, наранява чувствата или бие. Длъжни сме още сега да превърнем домовете си в късче небе”

Псалм 31:8, 9 ни дава насоките на християнското служене:

Отваряй устата си за безгласния, за делото на всички, които загиват. Отваряй устата си, съди справедливо и раздавай правосъдие на сиромаха и немотния."

Много хуманитарни организации, включително ООН , се занимават с борбата срещу домашното насилие. Правителствата – също.

На 19.10.2006г беше одобрена от Кабинета на Правителството: „ Програма за превенция /предотвратяване/ и защита от домашно насилие.” Програмата предвижда:



  1. Във всеки областен да бъде изграден приют за пострадалите от домашно насилие, сексуален или психически тормоз. Там ще остават 30 дни и специалисти ще им помагат да преодолеят стреса.

  2. Да бъде открита национална 24 часова телефонна линия за обаждания. До тогава полицията трябва да приема обажданията и да реагира.

  3. МВР ще разработи ”Справочник за защита от домашно насилие” в 15000 екземпляра.

  4. Ще бъдат приети законодателни промени: ако мъж редовно малтретира жена си и съдът му наложи мярка да не се доближава до нея, но той я наруши, действията му ще се считат за криминално престъпление и за тях може да лежи в затвора.

Предотвратяване на насилието е върховен приоритет и на ЦАСД. През 2001 г. ГК гласува всяка година четвъртата събота на м. Август да бъде посветена на предотвратяване на насилието. Няколко отдела в ЦАСД решиха да поставят този проблем сред своите върховни приоритети, между които са: Пасторски отдел, Младежки отдел, отдел Служба на жените, отдел Семейно служене, отдел Служба на децата и др.

Защо това е върховен приоритет?

Защото Божието слово осъжда насилието в личните взаимоотношения, защото Христовия дух – това е любов и приемане, утвърждаване и съзидание на другите, а не насилване и унижаване. Сред Христовите последователи няма място за тираничен контрол и насилие от позиция на властта.

Семинарът за “ Домашното насилие “ съдържа 3 теми. Заглавията на темите са:



1. ЩО Е НАСИЛИЕ. ВИДОВЕ НАСИЛИЕ. Съдържа важна информация за 5-те вида насилие.

  1. КАКВО МИСЛИ БОГ ЗА НАСИЛИЕТО. Посочени са Библейски факти, от които се вижда, че нарастването на насилието, винаги е предизвиквало Божията намеса.

  2. ФАЗИ НА НАСИЛИЕТО. ПРОФИЛАКТИКА НА НАСИЛИЕТО. Как да помогнем при всяка фаза на насилието, за да спрем цикъла на нарастващо насилие, как да обучаваме във всяка възраст, за да предотвратяваме насилието.

Тема 1

ЩО Е НАСИЛИЕ? ВИДОВЕ НАСИЛИЕ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА НАСИЛИЕ


Домашно насилие има, когато се използва сила, за да се доминира над друг човек; т.е. по-силният използва насилническо, заплашително поведение и контрол, в резултат на което настъпват: физически, психически и сексуални поражения. КОНТРОЛЪТ се осъществява, когато единият непрекъснато следи другия, изисква отчет къде е ходил, с кого се е срещал, забранява да се вземат решения без него и вдига скандал, когато е направено нещо самостоятелно, когато има принудителна социална изолация и икономически лишения или поведение, което кара жертвата да живее в страх.

Насилието е нещо повече от спор или несъгласие. То включва страх, контрол, доминиране, измъчване и причиняване на болка. Някой страда. Какво означава “физически, психически и сексуални поражения”. Означава, че човек може да бъде наранен не само физически (рани,синини,счупвания ...), но и психически, т.е. да пострада душата му – да започне да се страхува, да смята себе си за лош, да стане неспособен да се радва на живота, да развие фобии, да се откъсне от другите хора; сексуални поражения означава да не може да изпитва радост и удоволствие от интимното общуване, дори да изпитва отвращение и болка, да не може никога повече да се почувствува привлечена от друг мъж/жена.

БОГ ни е създал, за да получаваме и отдаваме любов, а насилието не е любов.

Някои насилници оправдават своето поведение, че това е израз на любов, но насилието е ЛИПСА на ЛЮБОВ. Любовта носи радост и щастие, а насилието наранява, уврежда, опустошава душата. Но най- вече съсипва семейството, защото лишава дома от мир и радост.



Пораженията от насилието са големи – жертвите губят чувството за собствено достойнство, защото разбират, че не са уважавани и зачитани от хората, които са най-важни в живота им, живеят в непрекъснат страх, да не предизвикат неволно нов пристъп на ярост на насилника. Много от жертвите развиват страхова невроза и добиват комплекси за малоценност, откъсват се от другите хора, стават неспособни да се радват на живота.
ВИДОВЕ НАСИЛИЕ

1. Физическо насилие

Това са действия, като блъскане, удряне, ритане, замеряне с предмети, душене, заливане с киселина, използване на нож или огнестрелно оръжие. Може да се стигне до убийство.

А ето и някои стряскащи статистики:

- 1/3 от жените по света са насилвани под някаква форма.

- 50% от убитите жени, са убити от собствените си съпрузи.

- 6/10 от жените в Латинска Америка и Караибския басейн са страдали от физически и психически тормоз от страна на интимния си партньор.

- Всеки час в САЩ се изнасилват и бият над 200 жени.

Друг вариант на Физическо насилие е лишаването от жизнено необходими неща като храна, медицинска помощ, лекарства, сън, контакт с други хора, затваряне и изолация.



2. Емоционално насилие

Това е нараняване и разстройване психиката на човек, чрез обиди относно външния вид, способноста да се справя с проблемите, системно и остро критикуване, унижаване, говорене с пренебрежение и незачитане личността на другия, насилствена финансова зависимост. Целта е жертвата да се почувствува безполезна, да бъде държана в постоянен страх, да се счита за виновна, ненужна и некадърна. Пример:

Деспотична свекърва, решава да превъзпита снаха си, за да отговаря на нейните лични предастави за съпруга на любимия си син. Младата жена отстоява правото си на лично мнение за възпитанието на детето си, за устройството на дома си, за определяне на развлеченията в семейството. Не рядко резултатът от такава груба намеса е влошаване отношенията между съпрузите и раздяла- едно дете ще расте без единия родител. Ще кажем, че това е вечния конфликт между поколенията, но нека все пак да бъдем умерени в съветите си към младите.

Психическият тормоз включва и заплахи за унищожение на вещи, на домашен любимец или заплаха за самоубийство, което е особено извратен начин жертвата да бъде държана в страх.

Жените също могат да са насилници. Но жените най-често тормозят с езика си.

Ето ви и образа на жената/мъжа – диктатор: Все тя е компетентна, не търпи да й се противоречи, все тя е правата. Със саркастични забележки мачка самочувствието и достойнството на мъжа си, рядко се признава за виновна, подронва авторитета му пред децата. Познавате ли такива жени/мъже?



3. Социално насилие

То е разрушаване обществения статус на жертвата, т.е разрушаване авторитета сред приятели, колеги, съседи, роднини, чрез:

- словесни нападки в присъствието на други хора.

- подигравки и критикуване на външния вид, интелигентността и сексуалните умения, разкриване тайни от семейния живот с негативни оценки и обиди. Резултатът: разрушаване авторитета на семейството и не рядко децата се срамуват заради родителите си.

- изолиране на жертвата от роднини, приятели с цел да се откаже от социални контакти, да се усамотява, което води до парализиране на способностите.

4. Сексуално насилие

Всеки принудителен сексуален контакт, който е отказан, като нежелан от другата страна е сексуално насилие. Тук се включват и кръвосмешения, насилствено проституиране, опипване тялото на жертвата без нейно желание, като всичко се върши от позицията на власт и сила. Този вид насилие е особено отвратителен, защото жертвата се срамува да признае и от това пораженията на психиката са още по-големи.

Тя се чувствува като предмет за употреба, унизена, изгубва способността да изпитва удоволствие и е възможно да предаде на децата си негативно отношение към секса, като нещо отвратително. А това неминуемо осакатява психиката на детето с далечни последици.

Ето разказа на една пострадала: От 5 до 8 години бях подложена на сексуален тормоз от един мой чичо. Не разбирах играта ,която играехме, но когато станах на 13 години и осъзнах какво сме правили ме завладя постоянно чувство на срам и вина; чувствах се омърсена. Заради преживяното се страхувах да се доверя на някого. Бях самотна и нямах никакви приятели .” - Ето ги далечните последици .


  1. Духовно насилие

Това се случило в арабска страна, бивша френска колония. Жена повярвала от мисионер в Евангелието, посещавала група за изучаване на Библията, станала християнка. Съпругът й обаче намерил Билията и други книги унищожил всичко, малтретирал жена си и й заповядал да се откаже от Христос. Тъй като тя отказала, той я затворил в пещера вън от селото, където я очаквала гладна смърт. Приятели я намерили и освободили, прехвърлили я през границата и тя останала да живее във Франция.

От примера се вижда, че духовно насилие има в случай на различни вероизповедания.

. То може да бъде и само словесно - нападки и подигравки срещу вярата на другия, че той или тя не са добри християни. Това може да се случи в семейства, където единия от двамата съпрузи е невярващ или са от различни християнски деноминации. В резултат жертвата започва да изпитва духовни съмнения, чувство за вина , за собствена греховност и не рядко отпада от вярата.

Особен вид духовно насилие е, когато се злоупотребява с Библията, като се цитират стихове за изобличение, унижение и иронизиране. Напр. от Притчи 31 гл. се чете за образа на добродетелната жена и мъжът казва: „Виждаш ли каква трябва да бъдеш, а виж се каква си!” Това е противно на БОГА , защо се използва Неговото слово за унижения и нападки.

Друг малко по фин начин за духовно насилие е да си въобразяваш, че всичко трябва да се върти около твоята религия. Съпругата отказва да сервира обяд в събота, не му дава да гледа телевизия. Но това само отблъсква партньора от вярата и вместо да го доведе при БОГА, го отдалечава.

Божията вест е: Всеки има право на собствено мнение, да изрази собствената си индивидуалност и никой не бива да потиска чуждия дух. Това се случва не само между съпрузите, но и между родители и деца.

Духовно насилие има и когато следваш собствените си учения и принуждаваш другите да се съобразяват с тях. Това е опит за манипулиране на нечии мозък, защото си убеден, че си прав.

Духовно насилие има и тогава, когато се използва невежеството и незнанието на другите, като се използват думите: “Така казва Господ”, а Той не го е казал. Това често се използва при децата, чиито познания върху Библията са малко и приемат за чиста монета казаното от мама и тате.

В Галатяни 5:19-21 е записано: „А делата на плътта са явни: блудство, нечистота... вражди разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, зависти...за които ви предупредих, че които вършат такива работи, НЯМА ДА НАСЛЕДЯТ БОЖИЕТО ЦАРСТВО.”

Всички цитирани по горе термини, използвани от ап. Павел, всъщност означават различни форми на насилие. ДА ПРОПУСНЕШ НЕБЕТО – ТОВА Е СЕРИОЗНА ПОСЛЕДИЦА!

А в Псалом 73:8, 9 се описват онези хора, които твърдят, че имат връзка с БОГА, но поведението им показва друго. „Присмиват се и говорят нечестиво за насилие, говорят горделиво. Издигат устата си до небето и езикът им обхожда земята.” Не е ли това описание на хора, които изглеждат святи, идват на църква, но като си отидат в къщи малтретират и насилват членовете на семейството си.

Такъв е случаят с Робърт и Лусил.

След сватбата Робърт се проявявал като внимателен съпруг, самоуверен, с покровителствено отношение към жена си. Тя чувствала, че той се грижи за нея. Но постепенно контролът му станал непоносим. Не я пускал да излезе без разрешение, карал я да проси пари, искал отчет за всяка стотинка. След няколко месеца положението станало още по тежко. “НЕ е твоя работа да задаваш въпроси. Задължението ти е да изпълняваш или да умреш”. Ето я причината за насилие - желание да властваш, да контролираш.

Многобройните приятели на Робърт и Лусил ги познавали и уважавали, като благочестиви християни. От къде тогава идвала тази невероятна арогантност? Подобно на много набожни лицемери Робърт тълкувал погрешно някои библейски текстове, в които се дава съвет жените да се подчиняват на мъжете си. (Виж Еф. 5:22-24) Всъщност такива хора вярват, че Господ им позволява да превърнат жените си в робини, а истината е друга – мъжете трябва да обичат жените си - така, както Христос обича църквата си и даде дори живота си за нея. Само 9 месеца след сватбата, започнали побоищата. Робърт търсел най-малкия повод, за да малтретира жена си и децата си. И така 14 години. Никой в малкото градче не подозирал за драмата .

Един ден Робърт се върнал в много лошо настроение и казал ,че малко ще поспи. “Когато се събудя-предупредил той Лусил - ще те убия.” Решителността в очите му я убедила, че наистина ще изпълни заканата си. Решила да спаси живота си, като го убие и затова влязла в стаята, където той спял, провряла ръка под възглавницата и измъкнала пистолета, който Робърт винаги държал там и с треперещи ръце го застреляла, после завела синове си при приятели и позвънила на полицията. Всички в малкото градче били потресени от случилото се. Била обвинена в убийство и я изправили пред съда – март 1984г. Но съдебните заседатели я оправдали, след като чули потресаващия й разказ. (из “Победители” на М. Финли.



КОЯ Е ОСНОВНАТА ПРИЧИНА ЗА НАСИЛИЕТО?

Отговорът намираме в Яков 4:1 “Отгде произлизат боеве и отгде крамоли между вас? Не е ли от вашите сласти, които воюват в телесните ви части.” ст. 3 ни обяснява “Просите, но не получавате, защото зле просите, за да иждивявате в сластите си.” Навсякъде, където коментира тази тема Яков ни внушава, че насилието във всичките му форми се генерира и подхранва от егоизма.

Егоизмът, това е стремежът да задоволиш всеки свой импулс и желание, но за сметка на някой друг. Този друг може да бъде дори безпомощно дете или старец или брачния партньор.

Във време на силен стрес хората започват да спорят разгорещено и някой мъже откриват че логическите аргументи не достигат и прибягват до насилствени методи за убеждение. Но колкото и да е силно напрежението, за физическото малтретиране и психическия тормоз няма извинение. Под никакъв предлог не може да се толерира насилието.

Разсъждавайки върху тази тема, сме длъжни да зададем на себе си някои въпроси: „Дали аз съм сърдит човек? Дали в моят дом, в моята църква, на моето работно място има хора, които се страхуват от мен? Дали държа всичко да става, както аз смятам за добре и разстройвам ли се, когато другите не се съгласяват с мен.” Извънредно трудно е да видим себе си отстрани и обективно да преценим собствените си действия и мотиви.

Ето защо, добре е да превърнем молитвата на Давид в своя ежедневна молитва:

Изпитай ме, о Боже и познай сърцето ми. Опитай ме и опознай мислите ми и виж дали има в мен оскърбителен път и води ме по вечния Си път.

Ако това стане наша ежедневна молитва , Бог ще ни отговори, като ни покаже дали и кога сме се провинили в причиняване болка на човека, когото обичаме. С мъдрост и сила от небето можем да се променим от насилващи в смирени ,кротки и любящи християни, защото Христовия дух е дух на любов, утвърждаване и няма място за тираничен контрол.


Тема 2

КАКВО МИСЛИ БОГ ЗА НАСИЛИЕТО

В първата тема говорихме КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА НАСИЛИЕТО. Вероятно някои са били изненадани, че нещо, което не са смятали за насилие, изведнъж се оказва, че е такова. Критики, обиди, унижения, презрително отношение, подронване на авторитета - всичко това причинява душевни страдания и е НАСИЛИЕ. Всяко физическо малтретиране, лишаване от жизнено важни неща, като сън, лекарства, храна–също е насилие. Всеки принудителен сексуален контакт е насилие. Словесните нападки за вярата, която изповядваш, внушение, че не си добър християнин, пораждащи съмнения или отпадане от вярата, също е насилие.

ОБОБЩЕНИЕ: ВСЯКО ДЕЙСТВИЕ, ВСЯКА ДУМА, КОЯТО ПРИЧИНЯВА СТРАДАНИЕ Е НАСИЛИЕ!

Днес ще говорим за това, какво мисли БОГ за насилието и ще потърсим в библейската история отговорът на този въпрос.


БОЖИЕТО МНЕНИЕ ЗА НАСИЛИЕТО.

В Псалм 11:5 е записано “Господ изпитва праведния, а душата Му мрази нечестивия и ОНЗИ, КОЙТО ОБИЧА НАСИЛИЕ”, т.е. Бог мрази не само този, който насилва, но и онзи, който обича да гледа насилие и го одобрява. Нима не сме казвали: „Тя си заслужава боя” или даваме съвети на някой родител: ”Дръпни му един бой, та да му изкараш всички глупости от главата”. Оказва се, че при подобно одобрение сме попадали под знака на онези, които обичат насилие. Вярно е, че има един известен стих от Библията: Притчи 23:13 „Да не ти се свиди да наказваш детето, защото и да го биеш с пръчката, то няма да умре”, но Бог не ни дава право да пребиваме децата си. Едно е да накажеш детето, друго е да си изкараш яда на него. А и преди да използваш пръчката трябва да покажеш грешката, която детето е направило, да го убедиш, че си е заслужило наказанието. Бог ясно казва: “АЗ мразя онези, които обичат насилие.” Днес ТV ни предлага изобилие от филми с насилие, побоища, кръв, трупове и децата ни привикват с тях; няма защо да се чудим тогава, че посягат едно на друго. Едно изследване на психолозите показва , че деца които гледат повече от 2 часа телевизия, стават нечувствителни към страданията на другите и стигат до извода ,че насилието е нормален начин за разрешаване на конфликтите.



Божието слово категорично осъжда насилието!

В Битие 6:11, 13 четем “И Земята се разврати пред Бога; Земята се изпълни с насилие. И рече Бог на Ноя: “Краят на всяка твар се предвижда от Мен, защото Земята се изпълни с насилие чрез тях; затова ето ще ги изтрeбя, заедно със Земята.” Значи Бог изтреби предпотопния свят, а също и градовете Содом и Гомор не само защото бяха развратни, но основната причина беше преумножаването на насилието. Щом Бог изтреби цяла цивилизация заради насилието, как ли ще се отнася към него днес. Бруталното отношение на египтяните към Божия народ и отказът им да зачетат правата, дадени им от Бога , доведоха до язвите 10 на брой и издавянето им в Червено море.

Лично Бог даде 10–те заповеди, една от които е “Не убивай!”, а Исус я разшири до пълното й значение. Мат 5:22 „...всеки, който се гневи на брата си, излага се на съд..., а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл”. Или убийство може да се извърши, не само с нож или пистолет, но и с думи на презрение и обида.

Какво каза Бог на народа си, когато те се оплакваха, че Той не чува молитвите им и обвиняваха Бога, че не вижда постът им, с който те претендираха за вниманието Му и за благословенията Му:/Исая 58:2,3/



Исая 58: 4-6 “Ето вие постите, за да се препирате, карате и да се биете нечестиво с песници. Днес не постите така, щото да се чуе горе гласът ви. Такъв ли е постът, който Аз съм избрал – ден, в който човек да смирява душата си? Значи ли да навежда човек главата си като тръстика и да постила вретище и пепел? Не това ли е постът, който Аз съм избрал – да развързваш несправедливи окови, да разслабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот?”

Много силни думи на обвинение на Бог срещу неговия народ. Той предпочита те изобщо да не постят, отколкото да постят така. Когато постът или какъвто и да е религиозен обряд не води до единство, а разделя, този пост или обряд е отвратителен за Бога. Той не го зачита. Бог ни казва: „Аз предпочитам да бъдете милостиви един към друг, да си показвате съчувствие и да се грижите един за друг, вместо да спазвате обредите, а в същото време да се карате, мразите и биете.” Каква полза, ако един баща идва навреме на църква, облечен в най-хубавите си дрехи, участва активно в съботното училище, избран е в църковния съвет, ходи да проповядва на съседите си, дава големи дарения, а в същото време тормози съпругата си, обижда я, бие я и т.н.? Мислите ли, че Бог ще приеме неговата служба?

В Римляни13:10 четем: „Любовта не върши зло на ближния, следователно любовта изпълнява закона” Ако ближният ми плаче поради моите думи, извършил ли съм зло? Ако ближният ми ходи с насинено лице, или съм му счупил ръката, извършил ли съм зло ?

Ако ближният ми се страхува от мен, извършил ли съм зло? А ако не съм изпълнил закона, какво следва? Знаем как Бог нарича това – нарича го БЕЗЗАКОНИЕ.

Нека често се оглеждаме в Божието определение за любов :1Коринтяни 13гл.

Имат ли място оправдания от рода: „Тя или то си го заслужават?”. А ние какво заслужаваме, като грешници? В Римляни 6:23 е казано: Заплатата за греха е смърт .” Ето какво заслужаваме, а какво получаваме: БЛАГОДАТ И ПРОЩЕНИЕ, а Той понесе на кръста, наказанието, което ние заслужаваме. В1 Солунци 5:15 четем: “Внимавайте, никой да не връща никому зло за зло; но всякога търсете доброто един на друг и на всички.”

А Римляни12:10 ни съветва: “В братолюбието си обичайте се един друг като сродници. изпреварвайте се да си отдавате почит.” Изкушението “да раздадеш справедливост” е голямо, особено, когато другата страна явно и очевидно заслужава да бъде наказана по някакъв начин, когато се държи непристойно и грубо, но както виждаме Божиите изисквания са други.

Не можем да гледаме леко на насилието и поради още една причина. В домовете, където има насилие има голяма вероятност и децата да пострадат. Те могат да получат “непреки” наранявания, поради хвърлени предмети или ако се използва оръжие. По големите деца могат да пострадат, докато защитават майката.

Резултатите от изследванията показват, че боят е единствения начин за възпитание при малтретираните майки ,т.е. те се разтоварват от напрежението и гнева си за сметка на децата си. Но ето какви са ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ НАСИЛИЕТО ВЪРХУ ДЕЦАТА:

1. Деца от домове с насилие е по вероятно да злоупотребят с алкохол, наркотици и да станат малолетни престъпници.

2. Деца от домове с насилие могат да имат езикови проблеми - да заекват, да възприемат трудно учебния материал, да имат забавено умствено развитие и да имат физическите болести, свързани със стреса: главоболие, язва, обриви, страхови неврози - имат постоянно безпокойство, че ще има нов бой или изпитват вина, че не могат да спрат насилието или че обичат насилника.

3. Момчетата, които са свидетели на насилие в дома е по вероятно да бият съпругите си като пораснат.

По този начин насилието се прехвърля от едно поколение на друго. Така се създава непрекъснат цикъл на насилие във всяко следващо поколение.

Библията описва Бог като мразещ насилието и Той ни предупреждава, че ще има Божествено наказание за онези, които засягат малките – децата. Богът на Писанието иска да чуе хваления и песни в нашите домове, а не треперещи писъци. Бог желае съпрузите да се обичат по същия нежен и себепожертвувателен начин, по който и Христос обича църквата.

4. Друго много важно последствие на насилието върху децата е отношението, което ще имат към Бог. Децата изграждат своята концепция /виждане/ за Бога и Божията любов като резултат от това, как се отнасят родителите към тях, най-важните за тях хора. Родителите са тези, които ги запознават с Бога и Неговото отношение на любов и милост. Следователно, ако методите на дисциплиниране са били плесници, юмруци, щипане, скубане, обидни думи, лишаване от храна, на детето ще му бъде много трудно да проумее какво е това ЛЮБОВ И ДОВЕРИЕ.

Какво е отношението на Исус към децата можем да видим от една от най нежните и затрогващи сцени от земния Му живот, записана в Матей 18:4-6,10. Учениците са в разгара на един спор за това, кой е по-голям в небесното царство, когато Исус повика едно малко детенце и го използва като илюстрация за това, какво се цени в небесното царство. Това са простотата, отзивчивостта и доверчивата любов на детето. Бог не желае нито едно дете да бъде изгубено за небето. Бог ще търси отговорност на тези, които съблазняват децата с лош пример, чрез което детето да се подтикне към грях. Освен това, ако едно дете е пренебрегвано или ощетявано от най-ранна възраст то не може да се развие емоционално.

Ето един интересен случай: Когато новият пастор, поел работата си в определената му църква, започнал да получава сведения от членовете на църквата, за твърдия начин, по който възрастният старейшина поучавал и ръководил. “Сякаш стиска църквата като в юмрук и изцежда всичките и жизнени сокове” - споделила една жена – “Той ни казва, че: Не сме достатъчно верни в десятъка и доброволните дарения! Не изучаваме Библията достатъчно! Не ядем здравословна храна! Не се обличаме с подходящи дрехи! Нищо не правим както трябва.” Критики, критики и недоволства! Младият пастор, доста притеснен се решил да се срещне със старейшината и да поговорят. Очаквал сериозна съпротива, но бил изненадан, когато старият човек се разплакал като разбрал, какво мислят членовете на църквата за неговата служба. След това изтрил сълзите си и започнал да разказва историята на едно малко момче, което много искало да угоди на своя баща, но като че ли не можело нищо да направи, както трябва. Старият човек, бил това малко момче. “Казват, че Бог е любящ баща и аз го проповядвам, но не зная какво означава това.” Не получил любов от своя суров баща, като голям той се превърнал също във вечно недоволен, критикуващ суров баща, а членовете на църквата били неговите деца. Ето какво означава да осакатиш едно дете емоционално. Ето как се изопачава и представата за Бога. Този човек е чел Писанието, което описва Бог като любящ баща , но това му било непознато.

Как се раждат насилниците?

Типичният насилник не прилича на чудовище или рецидивист. Той може да бъде любимия ви лекар, уважавания адвокат или професор. Дори много мъже не осъзнават, че постепенно са се променили от любящи съпрузи в насилници. Те могат да са чудесни за колеги и приятели, но в същото време да са насилници за близките си. Причините за насилието може да са:



  1. Били са насилвани като деца.

  2. Ниско самочувствие и самосъжаление.

  3. Емоционална зависимост от брачния партньор; т.е. страхуват се да не изгубят властта си и да бъдат изоставени.

  4. Религиозно лицемерие – религиозният тероризъм винаги се е вършил под маската на свещената война.

Христовия пример:

Нашият съвършен пример във всичко е Христос. Вярно е, че Той нямаше семейство в класическия смисъл на думата–жена и деца, но имаше други близки, приятели, ученици. В глобален план, целият свят беше Негово семейство. Как се отнасяше Той към другите? Някого да е обидил или унижил или наранил? Вярно е, че преобърна масите на търговците в храма, но това криеше дълбок смисъл, направи го от ревност за Бащиния дом. Вярно е, че нарече фарисеите “варосани гробници”, но това не беше самоцелна обида, а характеристика, огледало на духовното им състояние.

Ако прочетем Исая 59 глава, ще видим, че Исус предпочиташе да поеме оскърбления и обикаляше, за да изцелява и помага, отнасяше се със състрадание към прокажени, болни. А многото случай , когато утешаваше отритнатите от обществото: бирници, проститутки и др. А как се отнесе към своята майка, когато беше на кръста, а какво беше отношението Му към децата?

Нека никога да не забравяме Христовия пример!

Един любящ християнин е смирен, търпелив, загрижен, любезен и жизнерадостен.

Съветите на Библията към нас:

Ето още някои важни библейски съвети:

Ефесяни 4:26 – “Гневете се, но не съгрешавайте; слънцето да не залезе в разгневяването ви.” Това означава, да не си “изкарваме” гнева на другите в семейството. Гневът е лош съветник и моментът на гняв не е най-подходящия за раздаване на правосъдие, наказания и търсене на обяснения. Често наказваме детето си в гнева си, като в същност не търсим да постигнем възпитателен ефект, а просто даваме воля на раздразнението си. Когато порасне това дете ще приложи същия модел на възпитание в собственото си семейство.

Гневът е нормална човешка емоция, т.е. нормално е човек да се възмущава от греха, но не изливайте гнева си върху другите, не слушайте съветите на нараненото си его. Мразете греха, но обичайте грешника. Такава любов не можем да притежаваме естествено, от само себе си. Грехът е разрушил способността ни да се обичаме безусловно. Нашата любов един към друг е условна. “Ще те обичам, ако...”



Но Бог иска да всади в нас Своята любов: “АГАПЕ”.

1 Йоаново 4:12 „Ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас и любовта към Него е съвършена в нас.”

Една история:

Веднъж един равин попитал своите ученици:

“Как можем да определим точния момент на зазоряване, когато свършва нощта и започва деня?”

Един ученик предположил:

“Не е ли, когато вече можеш да различиш куче от овца в далечината?”

“Не е.” – казал равинът.

“Не е ли, когато можеш да различиш смоковница от лоза в далечината?” - предположил друг.

“Не е.”- отговорил отново равинът

“Молим ви кажете ни отговора” – настояли учениците.

Тогава мъдрият учител казал:

“Това е: когато е достатъчно светло, за да можеш да различаваш човешките лица на всички човеци около нас и да ги разпознаеш, като братя. До тогава сте в тъмнината.

ИЗВОД: ДОКАТО САМО ФОРМАЛНО СЕ ВОДИМ ЧЛЕНОВЕ НА ЕДНО СЕМЕЙСТВО, СМЕ ВСЕ ОЩЕ В ТЪМНИНА. ЗОРАТА ИДВА, РАЗВИДЕЛЯВАНЕТО ЗАПОЧВА САМО, КОГАТО СМЕ СПОСОБНИ ДА ПОГЛЕДНЕМ В ЛИЦАТА НА ВСИЧКИ ЧОВЕШКИ СЪЩЕСТВА ОКОЛО НАС И МОЖЕМ ДА ГИ РАЗПОЗНАЕМ КАТО БРАТЯ И СЕСТРИ.

Тази случка е чудесна илюстрация на писаното в 1 Йоаново 2:9, 10„Който казва, че е в светлината, а мрази брата си, той още и до сега е в тъмнина, а който люби брата си пребъдва в светлината и в него няма причини за грях.”


Становището на Ц А С Д за насилието:

Адвентната църка не е безразлична по въпроса за насилието в дома. Нашият неприятел не спи. Той знае, че атаката срещу дома е най ефикасното оръжие за отделянето на един човек от Бога.

Когато една жена е подложена на постоянен тормоз, когато се чуди как да оправдае синините по лицето, когато се страхува от неговото завръщане у дома, нейната вяра в Бога се разколебава. Тя започва да се пита: „Защо? Нима Бог не вижда? Защо не направи нещо, за да ме защити? Аз ли съм най-лошата съпруга и майка, та съм наказана по този начин?” Изчезва желанието й да ходи на църква – там тя вижда спокойни и усмихнати жени, и разбира, че не може да бъде като тях; слуша прекрасни проповеди, но те не могат да докоснат нейните проблеми, всичко й става чуждо; започва да изоставя молитвата и бдението, защото смята, че Бог не я чува. И какъв е резултатът? Още една душа е напуснала пътя на спасението и Сатана ликува. Абсолютно същото се отнася и за мъжете подложени на психически тормоз в къщи – ако постоянно му крещят, колко е некадърен и мързелив, ако постоянно му се натяква, че другите мъже се справят по-добре от него, ако го унижават пред приятелите му и пренебрегват най-важните му човешки нужди, той също започва да се откъсва от църквата, от Бога и от Словото. Започва да смята, че е отхвърлен, забравен, че участта му е справедлива, че сам си е виновен и няма смисъл да търси Бога и т.н., и т.н.

Да не говорим за децата. Малтретираните деца, които са научени на послушание от страх, добиват извратена представа за Бога и започват да мислят, че това е нормалното – щом си по-силен, бий, за да те уважават. Как после такова дете ще създаде нормално семейство.

За това нашата църква е категорична по въпроса – НАСИЛИЕТО Е ГРЯХ!

То разрушава представата за Бога, разрушава отделната личност, за която Христос е умрял, отнема възможността за СПАСЕНИЕ на много хора и открадва мира и радостта от живота, които са дар от БОГА И СА ПЛОД НА СВЯТИЯ ДУХ.

“Отдел Служба на жените”, заедно с отделите: “Дом и семейство”, ” Младежки отдел“, “Служба на децата”, ”Здравен отдел”, “Мисионски отдел” и “Пастирски отдел” работят съвместно по въпроса за предотвратяване на насилието. Пасторите биват специално обучавани, как да помагат на такива семейства в криза, а църковната дисциплина става все по-сурова по отношение на насилниците. Църквата трябва да бъде убежище за онеправданите и не бива да се търси вината в жертвите.

Има нужда да се срещнем с това зло на бойното поле с духовни оръжия, както и с подкрепа, утеха, съветване към жертвите и с гневна непримиримост към извършителите. Евангелието е програмата на Бога, която води до възстановяване и на жертвите и на насилниците.

Тема 3

ФАЗИ НА НАСИЛИЕТО. ПРОФИЛАКТИКА.
Насилието не идва като гръм от ясно небе. То не започва изведнъж, без никакво предупреждение. Има много признаци, че съпругът или родителят има склонност към насилие и нашата задача е да ги уловим предварително, за да помогнем още преди да се е “разразила бурята”.

Често се смята, че самата жертва е тази, която трябва да коригира поведението си, за да бъде избегнато насилието. Но това е погрешно. Дори казваме; ”Тя като знае какъв е избухлив, като знае, че мрази да закъснява, да не го предизвиква, да не го дразни и всичко ще е наред.” Това, обаче не е вярно! Човек, който има склонност да изисква от другите, да командва, да употребява сила, винаги ще намери повод. Няма извинение за различните култури и темпераменти. Божията везна е една за всички- никой не се ползва със специални привилегии и приоритети.

Колкото жертвата се старае да избягва “опасните” теми, колкото повече се стреми да му угоди, толкова по-раздразнителен става той, толкова повече търси недостатъци, толкова повече недоволства, докато се стигне до момента, когато за нещо съвсем дребно избухва. Някои търсят оправдание в алкохола, който стимулира агресивността, но изследванията сочат, че повече от половината мъже са упражнявали насилие в трезво състояние и то нараства с времето.

Ще разгледаме фазите, през които минава цикъла на насилието в дома и как да си помогнем сами или да помогнем на другите.


ФАЗИ НА НАСИЛИЕТО
Трябва да сме наясно, че насилието е циклично. Цикълът е повтарящо се действие през определено време. Седмицата е цикъл от седем дни, годината е цикъл от 4 сезони – след зимата идва пролетта... Цикълът е нещо предвидимо, тъй като повторенията следват определена закономерност. Насилието също е цикъл. Най-голямата заблуда е, че боят е бил нещо инцидентно, че е предизвикан поради лошото държание на жертвата, че при други обстоятелства това не би се случило. НАСИЛИЕТО СЕ ПОВТАРЯ!

ПЪРВА ФАЗА НА НАСИЛИЕТО – увеличаване на напрежението

Това е периодът, когато насилникът става раздразнителен и се нервира за най-малкото нещо. Тази фаза е най-дългата и при различни хора може да продължи от няколко седмици до няколко месеца. Понякога при един и същ човек не е еднакво дълга. Атмосферата в семейството се променя, насилникът става все по агресивен. Каква е реакцията на другата страна? Жертвата си казва: “Трябва да внимавам. Трябва да успокоя нещата”. И наистина прави всичко възможно, за да свали напрежението – съгласява се, мълчи, угажда, претърпява, с две думи – прави неща, с които вътрешно не е съгласна, но само “мир да има”.

Колкото са по старателни усилията на жертвата, толкова повече може да се удължи този период.

Как можете да разберете, че семейството ви се намира в тази фаза? - По дребните неща. Когато другата страна е все недоволна, когато съвсем дребни неща предизвикват гневни изблици, когато другият се е променил и виждате, че неща, които преди е приемал съвсем спокойно и с усмивка, сега го карат да се мръщи и сърди.

Как да разберем ние страничните хора, дали в едно семейство има насилие и дали се намира в тази фаза на увеличаване на напрежението?

Ако виждате, че вашата приятелка става все по-затворена, все повече говори как трябва да бърза да се прибере, че мъжът й не обича да му се сервира студена вечеря, когато премълчава или отговаря уклончиво на въпроси от рода “Как я карате?” с „Горе, долу”



Ако насилникът не осъзнава състоянието си и жертвата не знае, че става въпрос за ЦИКЪЛ, тогава неизбежно настъпва ВТОРА ФАЗА. Но, ако насилникът осъзнава състоянието си, би могъл да овладее гнева си и раздразнителността си.

Как да помогнем в тази фаза?

Изпълнявай съветите на Матей:18:15- 17.



Първа стъпка. „Ако ти съгреши брат ти, иди и покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брат си.” Чрез разговори , да се помогне на малтретиращия да осъзнае нуждата от контрол върху себе си и как да избира не насилническо поведение при възникнали конфликти. Трябва да му заявим категорично: „Не приемам такова поведение! Не желая такива взаимотношения!”

Втора стъпка. „Ако не те послуша , вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всякя дума.” Жертвата трябва да се учи да търси помощ от приятели ,от пастора, от братя и сестри. Важното е да не се премълчава, но да се действа. Съветникът трябва да бъде авторитетен и духовен човек, който да разисква с двамата причините за конфликтите и да може да предложи решения за разрешаването им. Само така може да се предотврати насилието и да се укрепи семейството.

Трета стъпка. „И ако не послуша тех, кажи това на църквата.” Може да се направи верижен пост и молитви по случая. Бог обича посредническите молитви, защото това ни обединява в загрижеността ни за спасението на души.

ВТОРА ФАЗА - НАСИЛИЕТО

Някоя съвсем малка искра може да подпали огъня. Тогава започва същинското насилие. Може да се изразява, само в грозни думи и заплахи, в свирепо мълчание, в хвърляне на предмети и изблици на ярост, във физическо насилие, стигащо до терор. Жертвата е наплашена от дългия период на нарастване на напрежението и знае, че всеки опит на противопоставяне, да се защити или оправдае ще предизвика още по-голямо насилие, затова предпочита да мълчи и да търпи, надявайки се това по скоро да отмине. Много характерно е, че насилникът изцяло прехвърля вината за случилото се върху жертвата – „Ти си виновна! Ако не беше направила това и това, нямаше да се ядосам така!”

ВАЖНО! Насилникът никога не признава вината си, но я прехвърля на друг. Ако се опитате да му направите забележка, отговаря: “Ама ти не я познаваш жена ми/мъжа ми/. Нямаш представа как ме тормози. Направо не издържам понякога и затова избухвам.”

Тъжните статистики твърдят, че по-голяма част от жените, станали жертва на престъпление, не са нападнати от чужди хора на улицата, но от собствените си половинки.

Възниква един основателен въпрос: Защо жените търпят насилниците?

Отговорът ще намерим, след като разгледаме един действителен случай, описан в книгата на М. Финли и Ст. Мосли “Как да израстнем през най-тежките си моменти?”

“Том изглеждал толкова дружелюбен и очарователен, когато започнали да се срещат с Рита и тя почувствала, че между тях има дълбока връзка. Но след брака им той се променил от подкрепящ, разбиращ приятел, във взискателен, потискащ съпруг. Том си имал свои прекалено строги представи, за това, какъв трябва да е “съвършения брак”. Смятал, че съпругът трябва да контролира абсолютно всичко. Оправял се с парите, казвал на Рита как да поддържа дома. Започнал да подценява приятелите на жена си, да я обвинява, че му изневерява и да критикува начина, по който тя правела всяко нещо. Когато Рита се подчинявала била възнаграждавана, но когато отказвала, й крещял или после не й обръщал внимание. Постепенно гневът му става все по-насилнически. Словесното малтретиране се превърнало в насилие, като я замервал с предмети, блъскал я в стената, размахвал юмрук пред лицето й. При един случай я извел навън по нощница и я поставил в кучешката колиба, като й казал: „Тук ти е мястото!” В очите на приятели и съседи Том и Рита изглеждали преуспяваща, щастлива семейна двойка. Никой не подозирал , че той, бележития бизнесмен, малко по малко съсипвал жена си. Решила да си намери работа вън от дома и именно тогава той започнал да й нанася побой.”

Когато я запитали: „Защо се е примирявала с насилието, защо просто не го е напуснала”, Рита отговорила така: “Страхувах се. Том ме заплашваше, че ще ме убие, ако го напусна.

Никога не бях живяла сама и си мислех, че няма да се справя без него.

Продължавах да очаквам, да се случи някакво чудо и нещата да се оправят.

През целия ми живот, като се започне от баща ми, постоянно ми се натякваше, че не съм добра. Мислех си, че вероятно грешката е в мен и че заслужавам да се отнасят с мен така.”

А сега да обобщим: Защо жените търпят насилника:

1. Ниско самочувствие – няма да се справя сама.

2. Страх – той ме заплашва , че ще ме убие ако го напусна.

3. Надежда за промяна, към добро – ще се случи нещо и той ще се промени.

4. Влияние на емоционалното насилие в детството – винаги съм упреквана, че не съм добра.

Ето какво казва Бог на тази жена: „Ти си Божие дете и заслужаваш нещо по добро.”

А в Исая54:5 четем: „Понеже Създателя ти е твой съпруг, Господ на Силите Му е името. Твоят Изкупител е Светия Израилиев, Който е Бог на цялата земя. Защото Господ те повика като жена оставена и наскърбена. Да! Жена взета в младостта, а после отхвърлена.”

Милостивия Бог ти казва, че не си случайно на тази земя ,че си създадена не за да бъдеш малтретирана, но да бъдеш обичана и уважавана.


КАКВО ДА СЕ ПРАВИ В ТАЗИ ФАЗА?

Ако се примирявате с насилието то никога няма да спре, напротив ще става още по-ожесточено и продължително. Ето някои препоръчителни стъпки:

- ЖЕРТВАТА ДА ПОТЪРСИ ПОМОЩ И ОЩЕ ЩОМ ЗАПОЧНЕ БОЯ, ДА НАПУСНЕ ДОМА СИ И ДА ПОТЪРСИ БЛИЗКИ, СЪСЕДИ, ПРИЯТЕЛИ И АКО ТРЯБВА ПОЛИЦИЯ.

Както знаем ,вече е гласуван проект на Правителството /на 19 октомври, 2006г/ за предотвратяване и защита от домашно насилие. Упълномощените за това лица са задължени да реагират по предвидения при такива случаи начин.

Разумно е да се отдръпнеш, за да се възстановиш физически и емоционално, а и така другия ще усети празнината и това може би ще го накара да промени поведението си.

В Матей 10:23 Исус ни съветва “А когато ви гонят от тоя град, бягайте в другия...”

В 1 Коринтяни 6:19, 20 четем: „Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас и вие не сте свой си, защото сте били с цена купени...”, а чрез пророк Захария сме насърчени: Захария 2:8 „...понеже, който докача вас, докача зеницата на окото Му.”

Не е Божията воля да се търпи насилието, това е казано по категоричен начин в Библията.

Не се връщайте, докато не стане безопасно и не се убедите, че той принася плодове достойни за покаяние.

- ДА СЕ ДОКУМЕНТИРАТ, ЧРЕЗ ЛЕКАР НАРАНЯВАНИЯТА, АКО ИМА ТАКИВА.

- КОГАТО ЖЕРТВАТА Е НА БЕЗОПАСНО МЯСТО, ДА СЕ МОЛИ И ДА УПОВАВА НА БОЖИИТЕ ОБЕЩАНИЯ: Псалм 91:2

Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на Когото ще уповавам”.

Исая 41:10

Не бой се, защото Аз съм с теб; Не се ужасявай, защото Аз съм твоя Бог; Ще те укрепя,да! Ще ти помогна. Да! Ще те подпра с праведната Си десница.



  • ЦЪРКВАТА НЕ БИВА ДА СЕ КОЛЕБАЕ, ДА СЕ НАМЕСИ. ТОРМОЗЪТ И НАСИЛИЕТО ПРОЦЪВТЯВАТ, АКО ДОБРИТЕ ХОРА НЕ ПРАВЯТ НИЩО.

  • Волята на Бога е раните на страдащите да се превързват от любящи хора.

Ако при нас дойде мъж или жена претърпяли насилие, често от неудобство и нежелание да се намесваме казваме: „Виж какво, това са си ваши семейни работи и не е хубаво да се оплакваш от жена си/мъжа си/баща си. Сигурно си направила нещо, за да го предизвикаш, нали? Той без причина няма да скочи да те бие. По-добре се прибери у дома и се опитай да изгладите отношенията си.”

Това е изключително погрешна позиция. Как постъпваше Исус, когато хората отиваха при Него с проблемите си? Той никого не върна, но на всеки помогна. Спомнете си парализирания от 38 години човек край къпалнята Витезда, спомнете си паралитика, когото спуснаха от покрива, спомнете си блудницата Мария Магдалена... Той не се притесняваше да Го обвинят, че работи в събота или че опрощава греховете. Най важното за Него беше да облекчи страданията и да помогне.

Христовия пример ни задължава да мислим най напред за страдащия.
ТРЕТА ФАЗА – УСПОКОЕНИЕТО

Насилникът се успокоява, напрежението спада и ежедневието поема нормалния си ход, сякаш нищо не е било. Дори нещо повече – насилникът става изключително мил, дори може да носи цветя, подаръци, държи се много нежно. Сякаш се повтаря медения месец. Жертвата се успокоява и си казва: “Той ме обича, това е бил просто лош епизод. На всеки се случва да си изтърве нервите. Няма да се повтори.” А и той обещава най-тържествено и се кълне, че никога вече няма да направи подобно нещо. Има, обаче важна подробностНАСИЛНИКЪТ ОТНОВО НЕ ПРИЗНАВА ВИНАТА СИ! Обикновено подаръците са придружени от думи като “Страшно съжалявам за случилото се, направо се срамувам, но ти ме предизвика! Ако не беше ми отговорила така, ако не беше направила еди какво си..., нямаше да стане така. Пък и бях уморен, нали знаеш, че работя много и то за семейството. Нека забравим всичко, да сложим кръст. Няма да се повтори. Обещавам, но и ти ми обещай, че няма повече да се държиш така.” Ето как се посява в ума на жертвата съмнението, че наистина е виновна. Тя толкова се радва на успокоението, на любовта на своя съпруг, че с готовност поема вина за неща, за които всъщност не е виновна. И така се поставя началото на един порочен кръг.


Как да помогнем в този момент?

Облекчението, което се получава през фазата на успокоението, може да преспи всички в бездействие. Жертвата трябва да бъде предупредена, че “Меденият месец” не продължава дълго и че всичко ще се повтори с още по голяма сила. Това е моментът, когато трябва да се потърси специализирана помощ – пастор, съветник, психолог и дори приятел, който да проведе разговори и с двамата. Трябва да започне терапия, като на първо място насилникът трябва да оцени лошото си, неприемливо поведение, да поеме вината върху себе си, трябва да бъде убеден, че това е болестно състояние и че в такива моменти го владее Сатана.



С третата фаза на насилието се затваря цикъла. Какво следва? Отново първа фаза. Минава известно време, всичко е наред, отношенията между съпрузите са чудесни, той е мил, нежен и търпелив. Но след известно време се появяват съвсем малки, в началото направо незабележими симптоми на покачване на напрежението. Това може да стане след няколко седмици, след няколко месеци, дори след година. Жертвата се самозалъгва, че това е поради умората, поради служебните неприятности, поради нещо друго и не усеща, че нещата се повтарят.

Тук стигаме до един много сериозен въпрос: “Какво трябва да посъветваме една жена, жертва на системно насилие? - Дали да се разведе? Или да търпи? Кое е по-доброто?

Църковният наръчник предвижда клауза за развод поради тормоз. Някои може би ще кажат, че е по добре да търпи заради децата, но помислете за обстановката, в която ще пораснат те. Говорихме вече за последствията от домашното насилие върху децата и за това, че насилието се пренася от поколение на поколение и сякаш няма край. Не може, обаче, да не кажем, че разводът трябва да бъде крайна мярка. Той прилича на ампутация на крайник. Никой лекар, не би пристъпил към подобно действие, ако има и най-малкия шанс да го спаси. По същия начин трябва да подхождаме и към развода. Към него трябва да отиваме, когато са опитани всички други средства: когато многократно е говорено, когато пасторът и църквата са съветвали семейството, когато е имало пост и молитва и др.
КАК ДА ПОМОГНА АЗ, АКО ПРИ МЕН ДОЙДЕ ЧОВЕК, ПРЕЖИВЯЛ НАСИЛИЕ?

Ето опита на нашата сестра Мейбъл Гуедес отговорник на отдел Служба на жените в Южно-Бразилския съюз:

“Най напред се моля на Бог и Му казвам: “Какво мога да направя, за да помогна на тази приятелка. Господи, дай ми подходящи думи в подходящо време.”

Една моя приятелка, преживя тежки моменти. Съпругът й я подлага на постоянни подигравки и се отнася към нея с презрение, сякаш е абсолютно некадърна за нищо.Тя се поддава на тези внушения. Аз, обаче, започнах да изброявам добрите й качества. И когато тя се чувствала склонна да повярва на злобните и жестоки думи, изговаряни от съпруга й, тя се съсредоточавала върху моите позитивни твърдения за добродетелите й. По много пъти си повтаряла на ден: “Аз не съм такъв човек, какъвто ме описва мъжа ми, а съм такъв, какъвто ми казва моята приятелка. Повтаряла си молитвата: „Боже, отмахни тези негативни мисли от мен. Ти ме обичаш, аз съм ценна за Теб, за децата си и за приятелите.”

По този начин тази жена успявала да се справи с депресията си и ниската си себеоценка.
Профилактика на насилието.

Ап. Павел във 2 Коринтяни 13:5 ни съветва “Изпитвайте себе си, дали сте във вярата; опитвайте себе си.” В духа на този съвет всеки може да провери себе си, дали има някои черти на насилник, чрез този тест:

1. Смятате ли, че като глава на семейството, желанията ви трябва да се изпълняват без обсъждане и спорове?

2. Изпитвате ли чувство за собственост и ревност към брачния партньор?

3. Бързо ли се ядосвате?

4. Искате ли отчет за времето, когато той/тя не са били с вас?

5. Обвинявате ли партньора си пред други хора?

6. Упражнявали ли сте физическо насилие срещу някого?

7. Обичате ли да критикувате, осмивате и обиждате?

Всички тези белези, говорят за склонност към насилие и трябва да се предприеме нещо, след като знаем Божието категорично становище за насилието.

Ето някои стъпки за справяне с гнева и с раздразнителността, защото тази емоция ограничава работата на Святия Дух .

1. ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПРАВИМЕ ЛИЦЕ В ЛИЦЕ С ГНЕВА СИ, т.е. да признаем, че сме гневливи , за да сме честни пред себе си и пред Господа.

2. РАЗПЛАЩАМЕ СЕ С ГНЕВА СИ, КАТО ГО ПРЕДАДЕМ НА БОГА. Тъй като не можем да се справим с гнева си със собствени сили, затова трябва да го предадем чрез молитва на Бога и да Го помолим да ни излекува.

3. СТАРАЕМ СЕ ДА ПРЕВЪРНЕМ НАТРУПАНАТА В НАС НЕГАТИВНА ЕНЕРГИЯ В НЕЩО КАЧЕСТВЕНО РАЗЛИЧНО. Това означава да пренасочим емоциите си към цел, която си струва да преследваме – към нещо по-добро.Гневът ни трябва да ни доведе до изобилие от любов.


Най-важната част от профилактиката е ОБУЧЕНИЕТО.

За най-малките деца – още прохождащи да ги възпитаваме нежно, но настоятелно кое е добро и кое не. Те трябва да израснат с убеждение, че са обичани, но че мама и татко, когато изискват нещо от тях то е за тяхно добро.

За по-големите деца – да се обучават как да правят правилния избор. Да се използват Библейските истории, за да научават от тях отношението на Бог към грешащите при различни обстоятелства.

За младите хора – Трябва да се открие от родителите и от самонаблюдение, личностните качества, които могат да доведат до насилие. Да се борим с тях и да не допускаме насилие, да обучаваме младите мъже как да обичат, без да насилват.

Проучванията показват, че още по време на ухажването не малко момичета са бити и психически тормозени от бъдещите си съпрузи, като оправданието е “Голямата любов” и ревност. Не се заблуждавайте, мили момичета. Запомнете, че насилието не е случайно явление, то е повтарящ се цикъл, като с времето нараства. Не се обвързвайте с човек, който не е доказал, че е осъзнал пагубните черти на характера си, които ще доведат до много страдание.



СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ :

Ако децата ви получават несправедливи упреци , се научават да презират.

Ако са заобиколени с враждебност, се научават да се бият.

Ако растат в страх, се научават да се тревожат.

Ако вдъхвате на децата си кураж, те се научават да бъдат уверени.

Ако срещат одобрение, се научават на самоуважение.

Ако живеят сред честност и почтеност, децата научават какво е истина и справедливост.

Всеки родител трябва да знае, че физическите наказания подхранват негативно отношение.

Нежността, уважението и чувствителността са качествата, които трябва да се култивират в отношенията между родителя и детето .

ДОБРАТА ВЕСТ ЗА НАСИЛНИКА

Бог обича насилника, но мрази насилието. Исус не дойде да осъди, но да спаси, да вдигне бремето на вината и да ни даде сила да се обичаме един друг. Той знае, че собственото ти насилие наранява теб самия.

По правило, ние насилваме, защото сме били насилвани. Но този омагьосан кръг може да бъде разкъсан. Павел го направи. Страхът, омразата, контролът и горчивината могат да бъдат стопени чрез прилагане на Божията любов и прощение в живота ни. Великата вест е, че можем да спрем насилието и да се научим как да обичаме. За да се справите с лесната си раздразнителност и гневливост, научете се да се вглеждате в хубавите черти на характера на своята съпруга/съпруг/. Ако бъдете любезни, жалостиви и мекосърдечни ще имате винаги одобрението на Бога, Неговия мир и любов.

ЗА НАСИЛВАНИТЕ

Светът е пълен с несправедливости, но най-голямата несправедливост беше извършена на кръста, когато Безгрешния понесе наказанието на всички грешници. Затова от каквато и несправедливост да страдаме, знаем, че и Бог в лицето на Христос е пострадал много повече.



Как да преживеем прошката и сдобряването?

Бог ни казва ,че трябва да прощаваме, но прошката не означава, че се съгласяваме с насилието.



Да простиш, значи да се откажеш от правото си на отмъщение и да повериш това право на Бога, за да въздаде правосъдие, така както само Той може.

Но ако насилникът не се покае искрено, не е възможно истинско сдобряване, защото семейните взаимоотношения се градят върху доверие.



Заключение:

НАСИЛИЕТО Е ДЯВОЛСКО ИЗОБРЕТЕНИЕ, ИЗПОЛЗВАНО ОСОБЕНО В СЕМЕЙСТВАТА НИ, ЗА ДА НАРУШИ МИРА, ДА ИЗГОНИ СВЕТИЯ ДУХ И ДА ОТДАЛЕЧИ ХОРАТА ОТ БОГА. Трябва решително да му се противопоставим.



Как да помогнем на жертвите на насилие?

1. Изслушвайте, без да осъждате – нито жертвата, нито насилника.

2. Покажете, че се интересувате и се молите за нея. Представете случая пред Бога и Го помолете за мъдрост да вземете правилното решение.

3. Потърсете обществени лостове, за да подпомогнете жертвата – Служби за защита от домашното насилие.

4. В това трудно и опасно време жертвата има нужда от нашата подкрепа, разбиране и молитва.

5. Каквото и решение да вземе тя – да остане при насилника или да го напусне – подкрепете я, без да я съдите.



6. Обърнете специално внимание на опазване правата и нуждите на децата.
ЖЕРТВИ ИЛИ НАСИЛНИЦИ – ВСИЧКИ СМЕ УХАПАНИ ОТ ЗМИЯТА НА ГРЕХА И СМЕ ОБРЕЧЕНИ. Но Бог ни е спасил в Исуса и в Него сме Божии деца – обичани, приети, значими и в безопасност. Ако сте ухапани, погледнете към Него и Той ще ви спаси!


с. 1

скачать файл