Седмичник ипи


с. 1

Институт за пазарна икономика Март 2005, брой 217




П
Седмичник

© ИПИ http://www.ime.bg/pr_bg
реглед на стопанската политика


В броя ще прочетете:

Годишното отчитане на данъците и данъкът време

Нови идеи за осигуровките

Много неотговорени въпроси за магистрала “Тракия”

3G-лицензите и управлявашите

Географско разпределение на ипотечните кредити


Създадена е страница за “Оценка въздействието на политиките и регулирането”




Годишното отчитане на данъците и данъкът време

Красен Станчев


Минало незабравимо

През миналата година по това време публикувахме изследване под заглавие “Годишни данъчни декларации - данъчно време и разход за работа с администрацията” (виж брой 167 от 1 април 2004). Идеята беше да се пресметнат разходите в пари и работно време на управител (собственик) и счетоводител на фирма за попълване на годишна данъчна декларация и отчет до НСИ, ако фирмата няма дейност. Иначе казано, формулярите на въпросните отчетни документи би трябвало да не съдържат отчетна информация, освен де факто заявлението, че няма какво да се отчита. По този начин ние получихме чистия разход за попълването, в пари и в работно време.

Очевидно е, че тази сметка не включваше текущото отчитане, реалното време за попълването да декларацията на работеща фирма или юридическо лице, ходенето до пощата или чакането по опашки в данъчната администрация.

Изводите от анализа на така изчистения от реалии феномен “годишно отчитане на данъците” бяха, че през 2004:



Логично е да се провери какво е станало оттогава досега, какви са същите разходи през 2005 (отчитайки данъците за 2004).

Развития през 2004 и 2005 г.

1. Ласкаем се от самосъзнанието, че донякъде в резултат на нашето изследване и критика, правителството създаде условия тази година желаещите да подават данъчна декларация по Интернет.

Ето как става това при пълна експедитивност и опитност на действащите лица:


  • Избирате си едната от двете фирми, които могат да ви издадат електронен подпис;

  • Започвате да попълване заявките (по две на фирма);

  • За да направите това са ви необходими, копие и оригинал и заверени:

  • Актуално състояние с давност един месец (макар обикновено валидния документ да е със срок 6 месеца);

  • Данъчна регистрация;

  • Регистрация по БУЛСТАТ;

  • Копие от личната карта на отговорното лице;

  • Пълномощно (пълномощни);

  • Когато всичко това бъде изпълнено, ще трябва отговорното лице лично да занесе декларация до НСИ и данъчната служба, че занапред въпросните отчетни документи ще се предоставят по електронен път.




    1. За процедурата са необходими около 80 астрономически часа (или десет работни дни); от тези 80 часа, при добър късмет, 4 часа (5%) отиват за чакане по опашки в съда, данъчните и НСИ.

    2. Средната цена на услугата е 215 лева, включително таксата, платима на съда за издаване на документа за актуално състояние, но без да се смятат канцеларските и други административни разходи на заявителя. Тази цена вероятно е незначителна в сравнение със загубеното време. Според различни източници, от 20 000 до 40 000 данъчно задължени лица (фирми и граждани) са решили да закупят електронен подпис и да подават данъчни декларации по Интернет. Това прави между 200 и 400 хиляди работни дни еднократен разход, за да могат тези лица в бъдеще да използват Интернет в отношенията си с данъчните власти и НСИ.

    3. По повод разумността на процедурата могат да се направят много коментари, но по-важните са:

А) едната от фирмите, които предоставя тази услуга е собственост на министерството на финансите и има информация за всички обстоятелства и регистрации, които се искат.

Б) другата фирма също има малка надбавка от около 4% над обявена цена, за да запази конфиденциалност на данните, макар че по закон е длъжна да ги пази тайна (иначе казано, заявителят и плаща, за да си спазва тя задълженията).

В) банката, на която сте клиент ще ви издаде електронен подпис, за сделките, които извършвате чрез нея за около десет пъти по-малка такса или изобщо без специфичен разход по този повод и това ще отнеме не повече от ден.

2. За да се разбере дали това е голям прогрес и дали все пак си струва да бъдат направени посочените усилия, ще трябва да се сравни данъчната декларация и формуляра-отчет до НСИ за 2003 г. с новата, за 2004 г.

2.1. Ако отново приемем, че в крайна сметка ще се подаде празна данъчна декларация, остава да сравним само броя на подписите, които ще трябва да се положат под данъчните декларации отчета до НСИ. Общо през миналата година е трябвало да се положат 110 подписа, а през тази – 113 подписа. Доколкото има някакви особености и този вид данъкоплатци не са пренебрежимо малко, струва си да погледнем и развитието при нестопанските предприятия (сдружения, фондации и пр.), които извършват стопанска дейност. През 2004 те е трябвало да се подписват на 36 места, а днес – на 41 места.

2.2. Бланките на декларацията и формуляра-отчет, които могат да се попълнят в Интернет страниците на съответните ведомства са същите като тези, които хората попълват и подписват на ръка.



Какъв е смисълът от всичко това?

1. Трябва да се провери, но е възможно през 2005 попълването на празна декларация и статистически в Интернет да отнеме също толкова време, колкото и на хартия. (Очевидно е, че след гореописаното ходене по мъките отчетността през 2005 е по-скъпа от миналата година.)

Увеличил се броя на подписите в данъчните декларации, но с един са се намалили в отчетите. По същия начин като миналата година по поне две дузини пъти трябва да се попълнят:


  • единен идентификационен код по БУЛСТАТ,

  • трите имена на ръководителя

  • трите имена на съставителя

  • трите имена на лицето за контакт и телефона.

Има и известни усложнения: макар че тази информация я има при данъчните власти, отчетът за статистиката има и каре, където се попълва адреса, на който се извършва дейността и в данъчната декларация се попълват данните на съставителя на й (ако е различен от данъчно задълженото лице.)

Това, че се попълва официална декларация и отчет по Интернет, не освобождава данъкоплатците от задължението и необходимостта те да се съхраняват на хартия в архива.

2. Можем да допуснем, че усложненията са пренебрежими като разход на време. Това ще рече, че времето за попълване на празни декларации през 2005 се е увеличило само поради броя на новосъздадените фирми и други данъчно-задължени лица.

Иначе казано вместо 124 хиляди дни за попълване, през 2005 за същото действие ще отиват 125 000 работни дни.

Стойността в пари миналата година бе пресметната при средна месечна заплата от 307 лева – такава тя бе за третото тримесечие на 2003 г. (Това бяха последните данни на НСИ, известни през април м.г.). Сега знаем, че средната месечна заплата през последното тримесечие на 2004 е била 328 лева. Всеки може да се прави сметките сам.









Нови идеи за осигуровките

Георги Ангелов


Тези дни КНСБ обяви идеи за повишаване доходите на работещите. Според синдиката доходът под 165 лева трябва да е необлагаем с осигуровки, като необлагаем за тях е доход, върху който осигуровките се плащат от работодателя. В допълнение, КНСБ предлага една десета от осигуровките да се поеме от държавата и по този начин да се намали тежестта за работниците и служителите. В същото време управителят на Националния осигурителен институт Йордан Христосков предложи да се намалят с 40% осигуровките на работниците и работодателите за сметка на въвеждане на 40% осигурителна вноска, внасяна от държавата.

Идеята на КНСБ за прехвърляне на цялата осигурителна тежест върху работодателя за доходи до 165 лева няма по никакъв начин да увеличи доходите на съответните хора. Това е така, тъй като чрез прехвърляне на осигурителна тежест от работника към работодателя не се променя общата осигурителна тежест върху труда на съответния човек. Единственото, което може да се получи, е работодателят да поеме плащането на определена сума по-високи осигуровки и да намали със същата сума заплатата на работника. В крайна сметка работникът няма да получи по-висока заплата.

Разходът, който работодателят е готов да направи за един работник, зависи от производителността на труда на работника. След това този разход се облага с осигуровки и данъци и в крайна сметка се получава нетното възнаграждение на работника. За да се увеличи нетното възнаграждение на работника е необходимо да се увеличи неговата производителност или да се намали данъчно-осигурителното бреме. Нито едно от двете неща не се постига от предложението за прехвърляне на цялата осигурителна тежест върху работодателя за доходи до 165 лева. Следователно няма причина да се очаква, че резултатът от него ще е увеличение на доходите.

Второто предложение на КНСБ, обаче, предвижда една десета от осигурителната тежест, която сега се плаща от работника и работодателя, да се поеме от държавата. Това предложение намалява ефективната осигурителна тежест върху труда и би могло да увеличи доходите на работещите. Разбира се, една десета намаление на осигурителната тежест представлява 4 процентни пункта намаление /от 42% на 38%/, което не е достатъчно голямо, за да има силно осезаем резултат, но все пак е по-добре от нищо.

Най-интересно е предложението на управителя на НОИ Йордан Христосков. Той предлага държавата да поеме 40% от осигурителната тежест /не става ясно дали се говори за общата осигурителна тежест или само за фонд пенсии/ и със същия размер да се намали тежестта, поемана от работници и работодатели. Ако приемем, че става въпрос за общата осигурителна тежест, то предложението на господин Христосков означава намаление на осигуровките върху труда от около 42% до около 25%. По същество това предложение е подобно на предложението на КНСБ държавата да поеме 10% от вноската, но е 4 пъти по-щедро. Съответно то би могло да има по-силен ефект върху разполагаемите доходи на работещите.

Важен е въпросът с финансирането на едно такова намаление. Ако се намалят осигуровките и това се постигне чрез увеличение на друг данък, начинанието е по-скоро ненужно. Ако, обаче, намалението на осигуровките се финансира чрез спестяване на неефективни разходи в бюджета, чрез приватизация или използване на излишъците, то тогава ефектът би бил силно положителен. Разполагаемите доходи на работещите ще се увеличат (с около 15%), както и нетните доходи на компаниите, ще се увеличат стимулите за труд и предприемачество, ще намалее сивата икономика и ще се ускори икономическото развитие.

Въпреки че предложението на господин Христосков е значително по-голямо от това на КНСБ, то също не е достатъчно голямо и не използва всички възможности на консолидирания бюджет. Според изчисленията на Института за пазарна икономика е възможно осигуровките да се намалят от около 42% до около 10% от брутния доход. Това би освободило значителни средства и би увеличило разполагаемите доходи на работещите с около една трета и би увеличило значително стимулите за труд, спестяване и предприемачество.

В дългосрочен план, обаче, намалението на осигуровките не е достатъчно, за да се постигне устойчивост на пенсионната система. За тази цел е задължително да се увеличи делът на частното пенсионно осигуряване от сегашните 3% до около 8% от брутната заплата. По този начин работещите ще натрупат значителни средства по личните си пенсионни сметки, които ще се инвестират и носят доходност и по този начин ще си осигурят по-висока пенсия при пенсиониране.










Много неотговорени въпроси за магистрала “Тракия”

Мартин Димитров


Според изказвания на представителите на правителството, договорът за концесиониране на магистрала “Тракия” се очаква да бъде подписан съвсем скоро. Цялата процедура беше проведена без търг или конкурс при изключителна непрозрачност (повече). Това ни дава повод да представим списък с въпросите, на които правителството би следвало да отговори преди да се стигне до сделка:

1/ Защо нямаше конкурентна процедура за избор на концесионер? Без такава процедура на практика е невъзможно да се каже, че е приета най-изгодната оферта (при най-добро съотношение между разходи и ползи). По-скоро е логично да предположим, че липсата на конкуренция е създала стимули за максимално завишаване на цената от страна на концесионера.

2/ Не ясно точно какви са ангажиментите на държавата за гарантиране на трафик и плащане на субсидии. Единствената информация по въпроса е от изказвания на политици в медиите, които си противоречат. Все пак ще се харчат парите на данъкоплатците, така че цялата конфиденциалност е абсолютно нелогична.

3/ В продължение към предишния въпрос. Какво ще се случи, ако предвиденият минимален трафик въобще не се достигне за целия срок на договора от 35 години? Ще продължи ли държавата да плаща за минимално гарантиран трафик през целия срок на договора?

4/ Ще има ли държавна гаранция за заемите, които ще взима концесионерът. Ако да, би следвало да се съобщят на обществото точните параметри. Ако се дадат държавни гаранции и за АЕЦ “Белене” държавно-гарантираният дълг ще нарасне главоломно.

5/ Какво е участието на различните компании (най-вече на двете държавни) в компанията концесионер?

6/ В пресата имаше данни, че ако строителството закъснее ще се плащат глоби между 10 и 80 хиляди евро на ден. Тъй като част от концесионера са държавни компании, то се получава така че част от плащането ще бъде от държавни компании към държавата. Би трябвало още от началото да се знае, какъв процент от възможната неустойка ще се дължи от различните фирми.

7/ Не се знае каква ще бъде неустойката, ако държавата реши да прекрати договора. Това е много важно, защото договорът може да се окаже невъзможен за прекратяване.

8/ В пресата отново се обявяват суми от порядъка на 4 млрд. евро, които се очаквало да спечели държавата. Без пояснения, това звучи като добро пожелание. Говори се че някакви приходи ще се делят в съотношение 60:40 в полза на държавата, като не става ясно точно за кои приходи и за кой период става въпрос.

9/ Не е направен анализ на очакваните разходи и ползи от проекта, който би следвало да включва сравнения с подобни проекти (най-вече в Източна Европа). Подобен анализ би трябвало да оцени сумата на разходите към тази на ползите и да покаже дали въобще да се сключва договор. Направо странно е че такъв огромен проект, с продължителност от 35 години ще се подпише без да се представи пред обществото анализ на икономическата му целесъобразност.

10/ Последен въпрос, който донякъде обединява предишните. Защо проектодоговорът не се публикува в Интернет, така че всеки да може да го види? Претендира се за отчетност и прозрачност, а такива мащабни и значими за обществото договори се сключват абсолютно непрозрачно и безотчетно.









3G-лицензите и управлявашите

Димитър Чобанов

През седмицата стана ясно, че е възможно отлагането на търга за лицензи за трето поколение мобилни мрежи. Причината за това е изтичането на мандата на трима от петте членове на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и съответно възможността за нелегитимност на издадените лицензи. Същевременно от настоящите мобилни оператори е изразено опасение, че настоящият момент не е подходящ за провеждане на наддаването. Според някои от операторите пазарът все още не е готов за навлизането на новите услуги поради високите им цени.

За съжаление даването на лицензи за трето поколение мобилни оператори няма в краткосрочен план да доведе до намаляване на цените на съществуващите досега мобилни услуги. Останалите участници в търговете са именно сегашните играчи на пазара на мобилни комуникации и по този начин не се появява нов конкурент, който да окаже натиск върху тях за промяна на цените надолу. Дори в момента пазарът не би могъл да се нарече достатъчно конкурентен, тъй като все още действат само два оператора.

Разбира се, очакваното навлизане на новия играч принуди останалите да предложат по-изгодни условия на своите абонати. Тяхната цел е да се възползват от положението си на по-рано навлезли на пазара, с изградени позиции и стабилен брой клиенти и да се опитат поне да ги задържат. Това се получава чрез фактическото намаление на абонаментните такси и предлагането на договори с фиксиран срок, които да гарантират на сегашните играчи сигурни клиенти в рамките на около година след навлизането на новия участник. Все пак е относително по-лесно да запазиш клиента си, отколкото да привлечеш клиент на друг оператор, тъй като съществуват разходи по прехвърлянето като закупуване на SIM-карта, смяна на номера и т.н.

Аргументът, че изтичането на мандата на членове от КРС може да постави под съмнение лицензите поради нелегитимност, е сериозен, но все пак не трябва да бъде основание за забавяне на процедурата. Естествено е, че е възможно да има несъгласни с избора участници в търга, но самата процедура предполага прозрачност и води до справедлив избор, определен от това кой е предложил най-високата цена. Все пак, както при всички административни решения, остава възможността за обжалване на резултата пред съда, който би трябвало да отсъди дали има някакво нарушение или не.

Причината за създалата се ситуация са народните представители, които просто не са си свършили работата да изберат членове на КРС при изтичането на мандата на предишните. Все пак досегашните членове на комисията изпълняват своите задължения, докато не бъдат официално освободени отново от Народното събрание. В сегашната предизборна обстановка и предвид несигурните изборни резултати част от депутатите от управляващото мнозинство търсят начини да останат във властта на един или друг пост. Именно затова се бави изборът за местата в КРС и други подобни институции, но това създава неудобства и разходи за бизнеса и увеличава политическата несигурност.

Цените на мобилните услуги засягат много голяма част от хората и фирмите в българската икономика и по тази причина възможното им понижение би довело до намаление на разходите за тях и възможност за използване на освободените средства за други цели. В момента цените на мобилните комуникации в България са едни от най-високите в Европейския съюз като абсолютна сума и като процент от разполагаемия доход. Така че подобна стъпка от страна на държавата, като даването на лиценз, която би могла да насърчи конкуренцията и евентуално да понижи цените не трябва да бъде забавяна по никаква причина. Депутатите трябва покажат воля и мисъл за интересите на хората, които са ги избрали, и да вземат необходимото решение за избор на нови членове на комисията и на останалите институции.

В текущата ситуация има открита процедура за три лиценза и три кандидата за тях, макар че единият от лицензите е от клас А и за него участват БТК и “Мобилтел”, докато останалите два са от клас Б. Простата аритметика показва, че всеки оператор ще получи по един лиценз и следователно пазарът ще се разпредели между съществуващите играчи. Според част от тях обаче, все още българските потребители не са готови за новите услуги поради високата им цена. Това би могло да бъде показано единствено от самите клиенти, когато действително им се предложат подобни услуги. Логично е, че операторите са направили проучвания на пазара и нагласата на хората, но не трябва да се забравя, че допреди навлизането на втория GSM-оператор потребителите на мобилни услуги също бяха малко на брой, но след това значително се увеличиха – т.е. конкуренцията е много мощен стимул и за операторите, и за потребителите стига да бъдат създадени условия да се прояви действието и.

Възможно е участието на нови играчи да е било възпрепятствано от високите начални цени на лицензите. За лиценз от клас А тази цена е 70 млн. лв., а за клас Б – 42 млн. лв. получените цени за лицензите представляват приход за КРС и съответно за бюджета, но същевременно тези пари в един по-късен момент ще бъдат калкулирани във вид на по-висока цена на услугата, която се плаща от потребителите. Така изискването за висока лицензионна цена от една страна е възможно да ограничи конкуренцията, а от друга – да накаже потребителите и следователно има по-скоро негативен ефект. Така че едно евентуално отлагане на процедурата, което не е препоръчително, би могло да се оправдае до известна степен ако бъде понижена първоначалната цена. Европейският опит подсказва, че именно високите цени на лицензите от трето поколение забавиха въвеждането на тези услуги, доведоха до значителна задлъжнялост на операторите и невъзможност за инвестиции в мрежи и оборудване и затова не би трябвало да се случва и в България.









Географско разпределение на ипотечните кредити


Светла Костадинова
Всички данни показват голямото нарастване на жилищните и ипотечни кредити в България в последните две години. Постоянно се обявяват промоции за облекчаване на изискванията и намаляване на лихвените проценти.

Всъщност, ако се замислим къде най-много се отпускат подобни кредити, то най-вероятният отговор е София, Варна, Бургас, Стара Загора, цялата черноморска ивица, някои планински курорти (Банско, Пампорово). За съжаление няма такава информация, която да се предоставя от БНБ.



Защо и как тя може да е полезна?

Пазарът на недвижими имоти на тези места е в по-голяма степен ликвиден в сравнение с останалата част на страната. Това означава, че има интерес от страна на купувачите, има предлагане и се сключват сделки за покупко-продажба относително бързо.

Атрактивността на тези места се определя от няколко фактора:


  • това са места, където са съсредоточени значителен обем инвестиции и бизнесът се развива добре

  • доходите на хората, живеещи в по-големите градове нарастват по-бързо в сравнение с останалата част на страната (затова и отпуснатите жилищни кредити в тези места формират основния дял от портфейла на банките; по принцип се наблюдава повсеместно нарастване на кредитната активност, но това е най-вече при потребителските кредити, където изискванията за доход са по-облекчени и риска за банките е по-малък)

  • курортните места съсредоточават интереса от страна на чуждите инвеститори (физически лица и институционални инвеститори).

В тази ситуация банките имат стимул и сигурност при кредитирането, защото при евентуално неплащане от страна на кредитополучателите те ще могат относително бързо и без загуби да възстановят сумата по кредита. Привлекателността на тези места и огромното съсредоточаване на банкови кредити там обаче може да бъде опасно. По принцип в страната има няколко банки, които са се “специализирали” в кредитиране на изграждането на хотели, ваканционни селища, жилища, извън градовете по Черноморието.

Поради различни причини, интересът на купувачите може да намалее и започнатите строежи (повечето финансирани чрез кредит) е възможно да не бъдат довършени или новопостроените имоти, които ще бъдат готови да кажем след половин година да не могат да се реализират на пазара. При преобладаване на предлагането на имоти, цените им ще спаднат (дори и незначително) и очакванията за печалба и изплащане на кредитите няма да се оправдаят. В такъв момент банките “изкарват” на пазара допълнително имоти и оттам цената пада все повече.

Подобна концентрация на кредитен риск, която може да е значителна във връзка с отделни кредитополучатели в определени региони крие рискове за определени банки. Затова финансовите институции може би трябва да оповестяват как се разпределят кредитите по географски райони.

Наличието на подобна информация е важно и трябва да се има предвид при наблюдение на кредитната активност на банките защото може да създаде проблеми в бъдеще.










Създадена е страница за “Оценка въздействието на политиките и регулирането”
В резултат на съвместните усилия на Института за пазарна икономика, Американския университет в България и Института за публична администрация и европейска интеграция и с любезното финансиране от Британското посолство в България, бе създадена Интернет страница за “оценка въздействието на политиките и регулирането (ОВПР)”. Страницата е достъпна на адрес - http://www.ria-studies.net. Можете да намерите методологически материали за това как се прави ОВПР, какви алтернативи на регулаторните решения могат да се търсят и как да се оценяват ефектите върху конкуренцията - http://www.ria-studies.net/page_3_bg.htm. Според нас тези материали са директно приложими, както в работата на държавната администрация, така и за неправителствените организации и бизнеса. Освен това поддържаме рубрика с коментарни статии, които засягат основно политики и регулации, за които смятаме, че е вероятно да причинят повече разходи отколкото ползи за бизнеса, потребителите и икономиката - http://www.ria-studies.net/page_4_bg.htm. Направили сме много подробен списък с връзки в Интернет сайтове от целия свят, които ще бъдат много полезни при оценка на законодателството - http://www.ria-studies.net/page_9_bg.htm.

Екипът по проекта има и консултативна функция при приемането на законодателни решения, които регламентират ОНВР - http://www.ria-studies.net/page_7_bg.htm.


Защо оценката на законодателството е важна

България се намира пред двойното предизвикателство на прехода към пазарна икономика и възприемането на европейското право. Последното разширяване на ЕС (имаме предвид 12–те страни) се случва при значителна разлика в икономическото състояние на новите членки (или кандидат-членки) спрямо средните равнища на ЕС. Освен това, европейското право, което следва де се възприеме, е далеч по-обширно и по-сложно в сравнение с предишни разширявания на Общността.

Горните обстоятелства създават стимули сред администрациите на 12-те да възприемат европейските директиви без системен анализ на въздействието на новите регулации върху средата на бизнес. В резултат на това нарастват разходите за правене на бизнес, което намалява конкурентоспособността на тези икономики и създава непредвидима бизнес среда.

Целта на оценката на въздействието е да се осигури качествена информация за тези, които вземат решенията. Това става посредством оценка на очаквани разходи и ползи на алтернативни решения за постигане на една и съща цел. Оценката на въздействието трябва да включва освен ефектите върху бюджета, също ефектите върху бизнеса (отделно малки и средни предприятия, като най-чувствителни към промени), потребителите, конкуренцията и икономиката като цяло. Резултатите се използват, за да се подобри качеството на политическите решения и административни инструменти - закони, нормативни актове, инвестиционни програми, публични инвестиции и др. Винаги трябва да се провежда някакъв вид оценка на въздействието, ако се очаква набелязаната промяна в регулирането да доведе до значителни трансформации и/или разходи - например въвеждането или промяната на данъчни закони, кодекс на труда, закони за социалното осигуряване и други. Всички оценки включват активни консултации с представители на бизнеса и гражаданството, което е изключително важно за правилното разбиране и околичиствяване на ефектите. В тази връзка проектите на регулациите, както и оценките на въздействието следва да се публикуват в Интернет. Освен това оценката на въздействието е своеобразен тест за “съвместимост” на разработваното регулиране с цялостната рамка.

Оценката на въздействието трябва да се прави преди приемането на административния инструмент (ex ante) и след известен период от време (ex post). В някои случаи първоначалните очаквания не са правилни или някои ефекти не са били предвидени. При това положение последващата оценка (примерно една година след влизането на регулирането в сила) е важна за “фина настройка” на административния инструмент.








Институт за пазарна икономика (www.ime.bg):

Георги Ангелов, Мартин Димитров, Светла Костадинова, Красен Станчев, Димитър Чобанов

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право.

От 1 февруари 2003 г. Институтът за пазарна икономика въведе абонамент за правото да се препечатват коментарни материали от бюлетина, за да покрие частично разходите по издаването му.

За връзка и въпроси: Светла Костадинова 943 33 52, 943 49 75; svetlak@ime.bg






Преглед на стопанската политика Стр.



с. 1

скачать файл