Рискът в инвестиционните анализи


с. 1
Рискът в инвестиционните анализи

Алтернативната посока, в която биха могли да се оценяват инвестиционните проекти, е техният риск. Рискът е свързан основно с възможността (вероятността) фактическите постъпления от дадена инвестиция да не съответстват на очакваните. Съществува общ (пазарен) риск, който се отнася за всички ценни книжа и е породен от колебанията в общите пазарни постъпления, както и от свойството на акциите да се движат заедно при промени в състоянието на икономиката. Рискът, свързан с особеностите в дейността на отделните фирми, се нарича уникален (специфичен). Той може да се намали или елиминира , ако инвеститорите комбинират акции на различни фирми. Съществува още финансов риск, валутен, ликвиден риск, които също трябва да бъдат отчетени при инвестиционния анализ. Отчитането на риска е много важен елемент при вземането на инвестиционните решения.

При реалните инвестиции носители на риска са всички базисни компоненти на проекта. Най-чувствителен е бъдещият паричен поток, защото е най разтеглен напред във времето. Това определя и сравнително широкия диапазон, в който се вмества вероятността от възможни отклонения в прогнозираните нетни парични потоци. Познаването на този диапазон позволява да се оцени рисковия характер на инвестиционния проект. Оценката на риска се извършва на база на основните показатели за финансова ефективност на инвестиционните проекти – NPV, IRR, PBP, PI. Целта е да се определи диапазонът на възможните отклонения – колкото по-голямо е отклонението от средните стойности, токова по-висок е рискът на съответния проект. Изчисляването на средните стойности на финансовите показатели може да се извърши като се разработят поне три варианта на инвестиционния проект:


Тези три типични проектни варианта определят рамката (диапазона) на възможните колебания на прогнозираните парични потоци. На всеки от вариантите се придава определена степен на вероятност за настъпване на всяка от очертаните ситуации в стопанската конюнктура. Крайният резултат е получаването на т.нар. среднопретеглен нетен паричен поток.


NCF – очакван среден нетен паричен поток, лв.

NCFi – нетен паричен поток при i-я вариант,лв

Pi – вероятна достоверност на i-я вариант (в %)

N – брой на проектните варианти

Допълнително условие: Р1+Р2+.....+Рп=100%
По подобен начин могат да се изчислят средните стойности на останалите оценъчни показатели – NPV, IRR, PI

Например:




Пример 1
Инвестиционен проект има годишни нетни парични потоци и вероятност за отклонение от очакваните стойности за всеки един от проектните варианти както следва:





Проект А

Проект В

Варианти

Нетен паричен поток, хил. Лв.

Вероятност

Нетен паричен поток, хил. Лв.

Вероятност

Оптимистичен

72000

30%

90000

30%

Реалистичен

35000

50%

45000

60%

Песимистичен

15000

20%

-15000

10%

Среден нетен паричен поток

42000

52500

Получените стойности за очаквания среден паричен поток ни ориентират към втория проект. Той е по-атрактивен от гледна точка на една предварително зададена цел за максимизиране на акционерното богатство. От друга страна, проект А, въпреки по-ниския среден нетен паричен поток, не допуска отрицателни резултати дори и при най-неблагоприятни въздействия на стопанската среда върху инвестиционния проект. Това би представлявало един сериозен аргумент в полза на проект А за онези инвеститори, които имат склонност към бягство от риска.

За да се измери разсейването около средната величина на разглеждания показател и се оцени рисковата компонента на двата проекта, е необходимо да се изчислят дисперсията и стандартното отклонение на очакваните парични потоци. Проектът с по-малък диапазон на отклонение на очакваните нетни парични потоци предполага по-ниско равнище на риска.
Количествената оценка на това отклонение дават дисперсията и стандартното отклонение. Рискът е толкова по-голям, колкото по-силни са отклоненията на фактическите постъпления от очакваните (прогнозирани) стойности на инвестицията. В общи случай дисперсията се изчислява, като разликата между действителните и очакваните стойности на изследваната величина се повдигне на квадрат ( за да се елиминират отрицателните значения) и се претегли с относително тегло на достоверност на всеки от възможните случаи.

- дисперсия на нетния паричен поток

NCF – очакван среден нетен паричен поток, лв.

Pi – тегло на достоверност на i-я вариант, в %
Стандартното отклонение се определя като положителен корен квадратен от дисперсията


Аналогично се подхожда към дисперсията и стандартното отклонение на нетната настояща стойност, вътрешна норма на възвръщаемост и другите оценъчни показатели. Колкото стойностите на стандартното отклонение на търсения показате за един инвестиционен са по-високи, толкова по-рисков е той.
Пример 2:
Използвайки данните от пример 1, оценете риска на двата проекта, заложен в широчината на диапазона на разсейване на очакваните нетни парични потоци


Показатели

Проект А

Проект В

1. Среден нетен паричен поток

42000

52500

2. Дисперсия

440300000

911250000

3. Стандартно отклонение

20983

30186

Стандартното отклонение доказва по безспорен начин по – широкия диапазон на разсейване на очакваните нетни парични потоци на проект В в сравнение с проект А, което свидетелства за съдържащия се в него по-висок риск.


Измерване на пазарния риск чрез Бета – коефициента
Известно е, че чрез включване на максимален брой ценни книжа в портфейла уникалният риск може да се намали или напълно да се елиминира. Обяснението е в това, че постъпленията от отделните акции в портфейла могат да се изменят нееднакво и дори в противоположни посоки. Така спадането на доходите от едни акции в портфейла може да се компенсира от увеличаване на постъпленията от други. Този ефект е толкова по-силен, колкото е по-малка корелацията между тях. Това означава, че при формирането на портфейла следва да се търсят ценни книжа с нисък коефициент на корелация.

Акциите могат да бъдат позитивно корелирани, цените им се изменят в една и съща посока, негативно корелирани, когато цените им се изменят в противоположни посоки и с нулева корелация, тогава когато между цените им не може да бъде открита никаква връзка.

Корелацията между очакваната възвръщаемост на финансовите активи може да се пренебрегне само в един случай – когато инвеститорът разнообрази своя портфейл така, че да включи в състава му всички ценни книжа, които се търгуват в момента на финансовия пазар. В този случай портфейлът заличава напълно специфичния риск, обозначаван още като несистематичен. Никаква диверсификация обаче не може да елиминира пазарния риск (наричан още систематичен), защото той не зависи от подбора на активи или сфери на стопанска дейност, а от общите пазарни колебания. Така с диверсификацията на портфейла се намалява или отстранява единствено несистематичния риск.

В един добре диверсифициран портфейл от ценни книжа е останал само пазарния риск. А той зависи от пазарния риск на ценните книжа включени в него. Самият пазарен риск на отделната акция се измерва с нейната чувствителност към промените на пазара. Това дава възможност да се изведе зависимостта между възвръщаемостта на всеки отделен актив и пазарните колебания. Измерител на тази зависимост е корелационния коефициент бета. Той е показател за еластичността на финансовите активи по отношение на ценовата динамика на капиталовите пазари. Например ако бета-коефициентът на акциите на фирма Х е 2.0, това означава, че цените на тези акции ще се увеличат с 20% при всяко увеличение на пазарните постъпления с 10%. И обратното, ако пазарните цени намаляват с 10%, акциите на фирма Х ще намаляват с 20%



В първия случай графиката е със силен наклон нагоре – това означава, че акциите на фирма Х имат по-висок пазарен риск, отколкото е пазарният риск средно за всички обикновени акции, т.е бета =2. Във втория случай, когато бета коефициентът е 0,5 (т.е доходът от акциите на фирма Х се променя с 5% на всеки 10% изменение на възвръщаемостта на пазара), графиката е със силен наклон надолу. Това показва, че акциите на тази фирма са с по-нисък риск от средния за всички обикновени акции. Следователно колкото бета коефициентът е по-голям, толкова рискът на съответните ценни книжа е по-висок и обратното.




Стойности на бета

Значения на бета коефициента

Бета = 0

Възвръщаемостта на акциите е независима от пазарните колебания. Пример за такива акции са безрисковите ценни книжа (съкровищни бонове)

Бета = 0.5

Възвръщаемостта на акцията е равна на ½ от пазарната възвръщаемост

Бета = 1

Акцията има възвръщаемост или риск равни на пазарния (т.е среден риск). Това е бета – стойността на един пазарен портфейл, например Standard and Poor’s 500 в САЩ

Бета = 2

Акцията има възвръщаемост, съответно риск, два пъти по-голям от пазарния

Бета коефициентът като измерител на чувствителността на отделната акция спрямо пазарните колебания показва с колко ще нарасне или падне цената на акцията, информирайки по този начин инвеститорите за посоката, в която се очаква да се развие пазарът. Бета коефициентът позволява да се пресметне рискът и очакваната (изискуема) възвръщаемост на един актив




Колкото по-висок е бета – коефициентът за една акция, толкова по-голяма е очакваната (или изискуемата) от инвеститора възвръщаемост. Да илиюстрираме това със следния пример:
Акциите на фирма Х имат възвръщаемост 8%. Допускаме, че безрисковата норма на възвръщаемост (например съкровищни бонове) е 5,5%, пазарната възвръщаемост (напр. индекса Standard and Poor’s 500) е 9% и бета на акциите е 1.2. Каква е очакваната норма на възвръщаемост от акциите на фирма Х?

Тъй като действителната норма на възвръщаемост (8%) е по-малка от изискуемата възвръщаемост (9.7%), инвеститорите няма да закупят от акциите на тази фирма.
с. 1

скачать файл