Република българия


с. 1 с. 2 с. 3


РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ


НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА БОРБА

С НАРКОТИЦИТЕ



2009 – 2013 г.

СЪДЪРЖАНИЕ



ВЪВЕДЕНИЕ
ЧАСТ І. АНАЛИЗ НА СИТУАЦИЯТА.

1. Състояние и тенденции.

2. Анализ на дейността в областта на намаляване на търсенето на

наркотици.

3. Анализ на дейността в областта на намаляване предлагането на наркотици.

4. Законодателство.


ЧАСТ ІІ. ГЛОБАЛНИ ЦЕЛИ И ПРИНЦИПИ.
ЧАСТ ІІІ. СТРАТЕГИЧЕСКА ОБЛАСТ НА ДЕЙСТВИЕ: Намаляване на търсенето на наркотици.
ЧАСТ ІV. СТРАТЕГИЧЕСКА ОБЛАСТ НА ДЕЙСТВИЕ: Намаляване на предлагането на наркотици.
ЧАСТ V. ПРЕСЕЧНА ОБЛАСТ НА ДЕЙСТВИЕ:

Публична информационна система и научно изследователска дейност.


ЧАСТ VІ. ПРЕСЕЧНА ОБЛАСТ НА ДЕЙСТВИЕ:

Национална координация и международно сътрудничество.


ЧАСТ VІІ. ПРЕСЕЧНА ОБЛАСТ НА ДЕЙСТВИЕ:

Усъвършенстване на законодателството.


ЧАСТ VІІІ. МЕХАНИЗЪМ НА ИЗПЪЛНЕНИЕ.

1. Координиращ орган.

2. Институции, отговарящи за изпълнението на национално ниво и местно ниво.

3. Партньори по изпълнението.

4. Финансиране на дейностите и контрол на разходите.

5. Мониторинг на изпълнението на Националната стратегия.


Приложения:

1. Данни за намаляване търсенето на наркотици

2. Данни за намаляване предлагането на наркотици
ВЪВЕДЕНИЕ

Правителството на Република България утвърждава тази Национална стратегия за борба с наркотиците, основана на интегриран и балансиран подход към проблемите, свързани с намаляване на търсенето и предлагането на наркотици. Този подход е подкрепен от Специалната сесия по наркотиците на Генералната асамблея на ООН през 1998 г.

Успехът в борбата с наркотиците зависи от обединяване усилията на правителствените институции, гражданското общество и международните партньори.

Настоящата стратегия зачита фундаменталните принципи на законодателството на Европейския съюз (ЕС) и основните европейски ценности - уважение на човешкото достойнство, свобода, демокрация, равенство, солидарност, върховенство на законите и човешките права.

Стратегията е изготвена в съответствие със Стратегията на ЕС за борба с наркотиците (2005-2012 г.) и се базира на оценка на ситуацията по наркотиците и резултатите от изпълнението на Националната стратегия за борба с наркотиците (2003-2008 г.) и Плана за действие към нея.

Тази стратегия е съобразена и с други национални стратегии и програми:


  • Национална здравна стратегия

  • Програма ”Превенция и контрол на ХИВ/СПИН”, финансирана от Глобалния фонда за борба със СПИН, туберкулоза и малария

  • Политика за психично здраве

  • Политика за намаляване на употребата и вредата от употребата на алкохол

  • Стратегия за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията за периода 2006-2008 г.

  • Национална стратегия за борба с престъпността

  • Стратегия за интегрирано гранично управление на Република България

Националната стратегия за борба с наркотиците (2009-2013 г.) включва две основни области на действие - намаляване на търсенето и намаляване на предлагането и три пресечни области - публична информационна система и научно изследователска дейност, национална координация и международно сътрудничество и усъвършенстване на законодателството.

За изпълнение на Националната стратегия за борба с наркотиците (2009-2013 г.) е изготвен План за действие, съдържащ конкретни мерки за намаляване на търсенето и предлагането на наркотици, срокове за изпълнението и отговорни институции.


ЧАСТ І. АНАЛИЗ НА СИТУАЦИЯТА.
1. Състояние и тенденции
А. В областта на употребата на наркотици
Употреба на наркотични вещества сред населението в страната
През последните години се наблюдава известна динамика в основните показатели за употребата на наркотици в България, което съответства на общите тенденции в Европейския съюз.

По данни от Годишния доклад за 2007 г. по проблемите на наркотиците и наркоманиите, около 345 000-360 000 български граждани от 15 до 64 години поне веднъж в живота си са употребили някакво наркотично вещество.

Най-масово използвания наркотик е марихуаната. Хероинът е най-силно свързания с проблемна употреба наркотик. Нараства употребата на синтетичните стимуланти - амфетамини и вещества от типа на екстази. При употребата на кокаин се наблюдава тенденция на леко увеличение

(Приложение 1).


Тенденции в употребата на наркотични вещества
1. Нарастване употребата на наркотични вещества сред младите хора и най-вече сред учениците:

Младите хора на възраст между 15 и 34 години представляват около 88-90 % от всички лица във възрастовия диапазон 15-60 години, които поне веднъж в живота си са употребили някакъв наркотик. 35,2 % от студентите и всеки трети български ученик от 9-ти до 12-ти клас поне веднъж в живота си е пробвал наркотични вещества. В сравнение с 2003 г., през 2007 г. употребата на марихуана сред учениците (по показателя”употреба поне веднъж в живота”) е нараснала от 27,1 на 30,3%.


2. Снижаване възрастта на първа употреба

По данни за преминали през детските педагогически стаи, за разпространение и употреба на наркотици, приблизително 10 % са на възраст от 8-14 години.


3. Проблемна употреба на наркотици

Хероинът е наркотичното вещество, най-силно свързано с проблемната употреба на наркотици в България. По-голямата част от проблемно употребяващите хероин използват инжекционната форма на прием. Броят на проблемно употребяващите хероин в България е между 20 000 и 30 000 лица. като през последните години остава сравнително постоянен, дори с тенденция към намаляване.

Продължава да нараства интензивната форма на употреба на марихуана.

Наблюдават се тенденции за нарастване броя на проблемно употребяващите синтетични стимуланти.

При употребата на кокаин се наблюдава тенденция на леко увеличение.


4. Здравни последици от употребата на наркотици

Запазва се тревожната тенденция в България да се откриват нови ХИВ - позитивни сред употребяващите интравенозно наркотици. Броят на новорегистрираните през 2007 г. е 114 души.

Наблюдава се тенденция на нарастване броя на смъртните случаи, свързани с употреба на наркотици. Според официалната статистика през 2003 са регистрирани 15 смъртни случая, а през 2007 г. - 52.


Б. В областта на незаконния трафик и разпространението на наркотици
Географското разположение на България на т. нар. Балкански път на наркотиците и членството ни в ЕС, определя политиката на държавата в областта на противодействието на незаконния трафик и разпространение на наркотични вещества и прекурсори.

България отчита сериозната опасност, която представлява трафика на наркотици в и през страната. Голяма част от организираните престъпни групи се занимават с трансгранична престъпност, извършват икономически престъпления, включително пране на пари и финансиране на международен тероризъм. Те често променят тенденциите и начините за използване територията на страната ни за временно съхранение и транзит на незаконни наркотични вещества и прекурсори. През последните години се използват вече изградените вътрешни пазари за незаконна търговия с различни наркотични вещества, в т.ч. канабис, хероин, екстази и кокаин. Не можем да не отчитаме и факта, че през последните години български граждани все по-активно се включват в мрежите на престъпни наркогрупировки, осъществяващи своята незаконна дейност в световен мащаб.

След 01 януари 2007 г. се увеличиха отговорностите на Р България като външна граница на ЕС и по-конкретно задачите й, свързани с предотвратяване и пресичане на незаконното пренасяне на наркотични вещества и прекурсори.
Компетентните правоприлагащи органи – митници и полиция, са изправени пред нелеката задача да поддържат високи стандарти и да следват най-добрите практики на другите държави членки на ЕС в областта на прилагане на законовите норми, обмена на информация на национално и международно ниво, организационната структура и професионалната подготовка на служителите.)
Премахването на митническите формалности на вътрешните граници след 01 януари 2008 г. за България, също следва да се отчита при анализ на настоящата ситуация. Като цяло за ЕС, премахването на повечето гранични проверки и вътрешни граници го направи по-атрактивен за криминалните групировки пазар за незаконни наркотици и прекурсори.

За да даде адекватен отговор на тези относително нови за България предизвикателства, наред с контролните си действия по външните граници, българските правоприлагащи органи следва да осигурят адекватни контролни мерки и във вътрешността на страната, включително и мерки за запазване и развиване добро сътрудничество както помежду си, така и с европейските партньори.

През 2007 в обстановката по линия на трафик, разпространение и производство на наркотици и прекурсори, се наблюдават следните тенденции:

- в известна степен намалява използването на класическия “Балкански път”, като трафикът на наркотици се пренасочва към неговото южно разклонение през Адриатика или през т. нар. “Северен път”;

- налице е устойчива тенденция на участие на български граждани, изпълняващи поддържаща роля в организирани престъпни групи, осъществяващи трафик на хероин;

- в международния наркотрафик участват местни криминални групи, което доведе до увеличаване разпространението на наркотични вещества в страната;

- в България не се складират големи количества наркотици. Те преминават транзитно, като престояват за сравнително кратък период от време на определени места, с цел преразпределение или пренатоварване;

- налице е намаляване производството на амфетамини в страната (Приложение 2).




Анализ на дейността в областта на намаляване търсенето на наркотици
Разработените и прилагани дейности и мерки за предотвратяване въвличането на нови хора в злоупотребата с наркотични вещества са насочени, както към цялото население на национално и общинско ниво (универсална превенция), така и към конкретни групи от населението, считани за рискови по отношение на злоупотребата с наркотици (селективна превенция).

Провеждането на информационни кампании за превенция на употребата на наркотици повишава информираността на населението за въздействието на наркотичните вещества върху физическото и психическо здраве.

Разработени са и се прилагат програми за учители, родители и подрастващи, с основен фокус върху избягване на рисковото поведение, чрез предлагане на алтернативни дейности, като спорт и изкуство. Въвеждането на програми, базирани в училищата за превенция на употребата на наркотици спомага за придобиване на умения за здравословен начин на живот и социално адаптивно поведение.

Извършваните превантивни дейности са в съответствие с разработените принципи и стандарти за добра практика в областта на превенцията на употребата на наркотици.

За провеждане на политиката по наркотиците на местно ниво са изградени и функционират 26 Областни съвети по наркотични вещества (ОбСНВ). Основни дейности, които се осъществяват от ОбСНВ са разработване, осигуряване и координиране изпълнението на общински програми за борба със злоупотребата с наркотични вещества.

Към 22 ОбСНВ са създадени и функционират Превантивно-информационни центрове (ПИЦ), които осъществяват превантивни и информационни дейности на местно ниво.

За улесняване на достъпа на пациентите и техните семейства до професионална помощ и актуална информация, към Националния център по наркомании (НЦН) е разкрит Център за информация, консултации и насочване. Изготвена е карта на лечението на зависимости в България.

В страната са разкрити и функционират над 10 програми, осъществяващи долечебни дейности за намаляване на здравните щети от употребата на наркотици.

През последните години се наблюдава нарастване на броя на обхванатите инжекционно употребяващи наркотици в различни дейности за намаляване на вредите – програми за обмен на игли и спринцовки, дневни центрове за употребяващи наркотици, дроп-ин центрове, консултиране за безопасно инжектиране и намаляване риска от предозиране и други.

В страната функционират 18 кабинета за анонимно и безплатно консултиране и тестуване за HIV/СПИН.

Нивото на HIV инфекцията е ниско, сравнено с нивото на разпространение в други страни от региона, но през последните две години бележи тенденция на повишаване при употребяващите инжекционно наркотици.

Нивото на инфектирани с вируса на Хепатит С, при инжекционно употребяващи наркотици е между 50 – 60 %.

Броят на наркотично зависимите в местата за лишаване от свобода през 2007 г. е 1 342 (съответстващо на 10,2 % от цялата затворническа популация). За сравнение – през 2005 г. е 1 071, а през 2003 – 565. Тенденциите за нарастване броя на наркотично зависимите в местата за лишаване от свобода налагат развитие на превантивни дейности, прилагане на консултативни и терапевтични услуги в затворите и пробационните служби.

За лечение на зависими от наркотични вещества в страната е изградена мрежа от лечебни центрове и програми. Психиатричната помощ, в обхвата, на която се включват и зависимостите, се осъществява в 11 държавни психиатрични болници, 12 психиатрични диспансери, 11 психиатрични отделения към многопрофилните болници за активно лечение и 4 психиатрични клиники към университетските болници.

В страната е развита мрежа от лечебни програми за субституиращо и поддържащо лечение. За периода 2003-2008 г. са разкрити и функцио-нират 29 субституиращи и поддържащи програми.

В страната функционират 7 програми за социална рехабилитация и реинтеграция на лица, зависими от наркотици, от които 5 тип ”Дневен център за рехабилитация” и 2 дългосрочни рехабилитационни програми тип ”Терапевтична общност” (комуни). Дейността им е в съответствие с разработените принципи и стандарти за добра практика в областта на рехабилитацията на наркозависими.

Изпълняват се национални програми за заетост и професионално обучение за лица, зависими от наркотици, преминали успешно курс на лечение.

Повишаването на професионалната подготовка, знания и умения на специалистите, работещи в областта на превенцията, лечението и рехабилитацията на зависимости, е една от най-важните и дългосрочни задачи, изпълнявана в рамките на Националната стратегия за борба с наркотиците (2003–2008г.). В различни форми на обучение и продължаваща квалификация се обхванати голям брой специалисти – лекари, психолози, учители, социални работници и други.



Анализ на дейността в областта на намаляване предлагането

на наркотици
В изпълнение на Националната стратегия за борба с наркотиците (2003-2008г.) и Плана за действие към нея, и в съответствие със законовите им функции и задачи, правоприлагащите органи, митническите органи и специализираните служби на МВР осъществяват ефективни действия за ограничаване на наркотрафика и наркопрестъпността в страната, в резултат на което през последните години постигнаха високи резултати в борбата срещу незаконното производство и трафик на наркотици и прекурсори.(виж Приложение № 2).

За изпълнение на дейността по предотвратяване на незаконен трафик на наркотични вещества и прекурсори, в митническата администрация са създадени през 1998 г. и функционират специализирани отдели с максимално висок статут, в които работят квалифицирани и с добър професионален опит служители.

Повече от десет години Българската митническа администрация развива дейността по митническо разузнаване в областта на борбата с наркотрафика. В Агенция “Митници” са разработени и успешно се прилагат национални рискови профили по трите основни вида транспорт - сухопътен, въздушен и морски. На всеки граничен митнически пункт, съобразно неговата специфика и степен на риск, се прилагат и локални рискови профили, които се актуализират регулярно. От 2004 г. е въведена и непрекъснато се усъвършенства специализирана информационна система за обмен на оперативни данни в реално време между отделите в страната. Непрекъснато се полагат усилия, включително и в рамките на международни проекти, за развиване на дългосрочен и постоянно действащ разузнавателно-аналитичен капацитет в митническата администрация.

Агенция “Митници” осъществява регулярен обмен на митническа разузнавателна и историческа информация със заинтересованите международни организации, с аналогични митнически и полицейски служби в редица държави, с чуждестранните митнически и полицейски офицери за връзка, с които е установила дългогодишно ефективно сътрудничество.

Специализираните звена за борба с наркотрафика в Агенция “Митници” участват в международни операции по противодействие на нелегалния трафик на наркотици и прекурсори, организирани от Работната група по митническо сътрудничество към Съвета на ЕС, Инициатива за сътрудничество в Югоизточна Европа (ИСЮЕ), с център в Букурещ и др., като за последните пет години Агенция “Митници” взе активно участие в 16 международни операции.

Между специализираните звена за борба с наркотрафика в Агенция “Митници” и специализираните служби на МВР има установено традиционно добро сътрудничество, както на централно, така и на регионално ниво. Осъществява се регулярен обмен на оперативна и историческа информация.

С присъединяването си към Европейския съюз на 1 януари 2007 г., България пое отговорност за охраната на 1 647 км от външните граници на обединена Европа. В зоните на ГКПП е постигнато добро взаимодействие между служителите на МВР, Агенция "Митници" и Прокуратурата за ефективно противодействие на трафика на наркотични вещества и прекурсори.

За по-ефективна борба усилията следва да бъдат насочени към по-усъвършенствани методи и средства в борбата с трафика и разпространението на наркотични вещества и взаимодействието между компетентните институции и международното полицейско сътрудничество.


4. Законова уредба

Международни правни актове/ Международни споразумения

Република България е ратифицирала Единната конвенция на ООН по упойващите вещества от 1961 г., както и Протокола от 1972 г., с който е изменена и допълнена, Конвенцията на ООН за психотропните субстанции (1971), Конвенцията на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества от 1988 г.

Република България е ратифицирала и Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателни дела, която е насочена към усъвършенстване на правилата за взаимопомощ по наказателни дела между страните-членки на Европейския съюз. С присъединяването на Република България към ЕС на 1 януари 2007 г. влезе в сила глава 5 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест.

В националното ни законодателство са отразени Рамково решение 2004/757/ ПВР за минималните разпоредби, съставляващи елементи на криминалните деяния и наказания в сферата на незаконния трафик на наркотици и Рамково решение на Съвета на Европейския съюз (2005/212/ПВР) относно конфискация на облаги, средства и имущества от престъпления - условие за общата и надеждна политика на ЕС срещу наркотиците.

Република България е сключила 7 двустранни спогодби за сътрудничество в областта на превенцията, лечението, рехабилитацията на наркоманиите и контрола на дейностите с наркотични вещества за медицински цели.

Република България е сключила 20 двустранни спогодби в областта на митническото сътрудничество.

В областта на полицейското сътрудничество България е ратифицирала Конвенцията за Европол и три Протокола за съвместни екипи за разследване, за “прането” на пари и Датския протокол за разширяване мандата на Европол.

България е сключила 19 споразумения за полицейското сътрудничество със страни-членки на ЕС, които предвиждат опростяване на обмена на информация и данни между правоприлагащите органи на тези страни.

С други 16 държави са подписани двустранни споразумения, които предвиждат сътрудничество в борбата с наркотиците.

Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, посочените международни договори са част от вътрешното право на страната и те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.


с. 1 с. 2 с. 3

скачать файл