Реферат по история на марин костов ХI „В” клас №12 На тема: Аспекти


с. 1
РЕФЕРАТ ПО ИСТОРИЯ
НА
МАРИН КОСТОВ ХI „В” клас № 12
На тема:

Аспекти на глобализацията и нейното влияние върху развитието на България
Дефиниция и простиране на глобализацията
Глобализацията на съвременната икономика се дефинира като процес на формиране на единно стопанство в планетарен мащаб. Може да се разгледа и като взаимосвързаност на стопанствата и излизане на бизнеса от националните рамки и стандартизирани със стопанствата на останалите страни. Тя е интегриране на икономическия живот в отделните страни към най-напредналото в света, изграждане на тази основа на единно, взаимосвързано, на високо равнище на производствените сили и техническия прогрес световно стопанство.
Глобализацията се определя като намалението в международните цени или бариерите за правене на бизнес или от друга страна взаимодействието с други хора от други нации навсякъде в света. Ефектът и е да въведе и увеличи интеграция на пазарите за стоки , услуги, технологии, идеи, труд, намалявайки различията в цените за тези продукти и фактори през пространството. Падането на разходите за транспорт, огромното намаление на комуникационните и информационни цени, и премахването на митнически и немитнически бариери в търговията със стоки, услуги, финансов капитал и до известна степен труд се обединяват в късния 20 век и води до увеличаване глобализацията с една неконтролируема скорост, която не показва изглед на намаляване.

Процентът на увеличаване на глобализацията не може да се изрази с един статистически показател. Няколко показателя осигуряват само частична индикация за съдържанието на това понятие. Стандартен индикатор е отнасянето на търговията към растежа на БВП.




Технологията и глобализацията
В модерни времена има три технологични революции в транспорта и комуникациите. Цената на транспортиращите стоки се понижи значително в 19 век с откриването на парния двигател, което от своя страна спомага за изобретяването на железницата и парния кораб. Стоманените конструкции на корабите и въведените технологии по замразяване намалиха цената на океанския транспорт в късния 19 век. Телеграфът също помага за това. Втората техническа революция също в голяма степен намали цените за пътуване. В средната половина на 20 век падат цените на автомобилния и въздушния транспорт, причинени от масовото произвеждане на такива стоки(коли и самолети) и свързаните с тях услуги. Третата революция в транспорта и комуникационните технологии в края на 20 век се определя като дигитална. Тя от своя страна понижава значително цената на разговорите на дълги разстояния и осбено цената на бързо увеличаващото се знание, информация и идеи от където и да е по света. Страничен ефект на Интернет експанзията е увеличеното използване на английски език. Дори се твърде, че хората, които използват английския като втори език, са повече отколкото тези, за които той е майчин. Това също понижава комуникационните разходи между държавите. Последните проучвания сочат, че броят на използваните езици в света значително намалява. Това е следствие от процеса на глобализация, който налага използването на лесен, широкодостъпен език за по-бързата интервенция на световния пазар, за безпрепятственото общуване между хората по всички краища на света. Не случайно в настоящия етап на развитие в световен мащаб приоритетен е английския, тъй като Америка и Англия са мощни икономически сили и са сред водещите държави на международния пазар.

По-горе споменатите технологични развития са подсилени от правителствените решения за либерализиране на търговията и инвеститорските режими. По време на войната тази либерализация започва с намаляне на вносното мито на стоки. Формира се в Западна Европа Европейска свободна търговска зона. През 80те години се наблюдава засилена либерализация на чуждестранните валутни пазари. Развиват се нови финансови инструменти. Много неорганизационни структури за икономическо сътрудничествосе ориентират към външна търговия и инвестиционни полици. Повечето държави се отварят и реформират. Те увеличават възможностите за развиващите се държави до достъп на стоковия пазар и пазара на услуги. От там се увеличава техния бюджет. Голямата отвореност обаче може да доведе до известен риск. Той може да се намали с регулиране на финансовия сектор и увеличаване грижата за околната среда.Заедно с технологичната революция реформите за либерализация довеждат до много по-свързана международна търговска система и глобален капиталов пазар. Растящата мобилност на продуктовите предимства на фирмите укоражава правителствата да се съравновават за присъствието на техни представителства на територията на страната. Това става с постоянни реформи и инвеститорски инициативи. Особено огромно е желанието за привличане на чужди компании, когато данъчните постъпления в хазната са малко. В България все още нямаме добри закони, които да стимулират навлизането на капитали от вън. За тази цел Парламента и Министерския съвет трябва да работят усилено в посока на тяхното усъвършенстване.


Урбанизацията под влияние на глобализацията
Урбанизацията в развитите икономики се е концетрирала главно в мегаградовете , често един на страна. Резултатът е невероятно бързото увеличаване на мръсните , препълнени райони, непреодолимо свръхнормално презаселване и замърсяване на околната среда , както и социално , политическо и икономическо разстройство.

Обаче противно на общо възприетото вярване, урбанизацията не е непреодолимия резултат от глобализацията.

Урбанизационния процес в развитите икономики днес е в по-голяма степен продуктът от специфични стратегии за развитие , от колкото неизменна последица от модерните технологии и пазарни сили. Връзката, сливането на регионалните с чуждестранните пазари стимулира растежа на индустриални и обслужващи устройства . Все още тези устройства не трябва да се локализират в метрополиса .

Либерализацията в търговията може да доведе до индустриална децентрализация , защото дава на предприемача на местния пазар достъп до национални пазари за продукти и идеи . Съществува негативна връзка между отвореността за международна търговия и концентрация на населението в метрополиса.

Обаче либерализацията на търговията сама не може да предотврати концентрацията в градовете. Примера след Втората Световна война показва, че глобализация през либерализация може да бъде чудесно средство на индустрията да се локализира извън урбанистичния център – ако е придружена от други важни национални принципи(политика).
Влияние на емиграцията от страните
Всичките страни преживяват частична интернационална миграция – както влизане в страната, така и излизане. Говорим за “страна на емиграция”, когато броят на заминаващите си граждани чувствително превишава броя на заселващите се чужди граждани за отделен период от време. Емиграцията може да се определи като постоянно заселване в друга държава или временна миграция, обикновено във връзка със работа. Заселването на много граждани има много причини – социални, културни, политически.

За много държави емиграцията се е превърнала в икономически жизнена и широко приета икономическа стратегия. Най - ярък пример за това е САЩ и високоразвитите западно европейски страни. Това често води до “култура на миграцията”, в която да ходиш да работиш в чужбина става път за млади хора, сремящи се към икономическо благосъстояние и разширен социален статус. Мнозинството от емигрантите са млади хора в тяхната най-продуктивна възраст. В по-ранно време повечето от емигрантите са били мъже, но последните няколко декади показват “феминизъм на миграция”. Някои от основно доминиращите миграционни движения днес са доминирани от жени.

В България се наблюдава обратния процес – имиграция. Резултатите от последното преброяване на населението сочат, че повече от 1 милион българи са зад граница. Голяма част от тях са с висок научен потенциал, току що завършили висшето си образование. С падането на визовия режим границите на страната ни се отварят за останалите страни от Европа и се засилва имиграционния поток. Това води до неблагоприятното свиване на потреблението и намаляване на местното производство. В тази насока България трябвя да насочи усилията си към производсттво на конкурентноспособна за външния пазар продукция.

Емиграцията включва трансфер на най-ценния икономически ресурс - човешкия – обикновено от бедни към богати държави. Семейството, местното общество и родината понасят загубите от повишаващата се миграция към съседни държави. Главен въпрос за правителствата на емигрантските държави е дали емиграцията допринася за развитие. Въпросът е твърде сложен тъй като емиграцията предизвиква дългосрочни и дълготраещи влияния на всеки сектор от обществото. Но миграцията е богатство за страната на имигранта, само когато той се завръща обратно в родината и предоставя своите знания и умения, придобити в чужбина.

Най-очевидната причина за миграцията е липсата на висок доход, работата и социалното благоденство. Демографските различия в полова, възрасстова структура, човешкия прираст и растеж са много важни. Трябва да се очаква отделни хора да максимизират своя доход като се преместват от места с ниска работна заплата към икономики с високо заплащане на труда. Последните проучвания показват голямо влияние на социалната мрежа. Катастрофа като война или природно бедствие може да принудидори най-бедните да мигрират, обикновено под много лоши условия.

Миграцията е едновременно и резултат и причина на развитието. Развитието води до миграция, защото икономическите и научни подобрения улесняват хората да търсят по-добри възможности в останалите държави. Социалните групи със среден доход се изселват най-много. Колкото доходът расте, толкова емиграцията намалява. Миграцията също води до развитие, когато мигрантът се завръща със опит и инвестира в родината.



Мястото на България в процеса на глобализация
През 1989 година рухнаха политически и икономически модели, действали деситилетия. С падането на Берлинската стена рухна старата двуполюсна конфигурация и в новата геополитическа ситуация се създаде възможност за глобално взаимодействие между множество регионални центрове.

Новото глобално стопанство безспорно, акумулира заряд, способен да решава проблеми, изискващи широко международно сътрудничество, но от друга страна – неимоверно ще се изправи пред непосилната задача да преодолее противопоставянето на богатите държави – Западна Европа, Япония, САЩ, Австралия, Канада, с население около 2 милиарда души и бедния Юг – азиатските, африканските, латиноамериканските, бившите социалистически страни с население над 5 милиарда души. Към втората група за съжаление се отнася и нашата държава. В подкрепа на това е следния факт: у нас за беден не се счита за беден всеки получаващ повече от 56 цента на час, а в САЩ прагът на бедността е 12 долара на час, разликата е 22 пъти. За това възможните изгоди и заплахи за България в процеса на глобализация се разглеждат от позицията на страна от периферията на световното стопанство, чиято икономика се характеризира като преходна, кризисна.

Противници на идеята за глобализация има и в страните световни лидери. Разнородни групи от цял свят сключват съюз, за да се противопоставят на решенията, вземани от световните сили.Опасенията са, че липсват не средства, а желание за намаляване дистанцията между бедни и богати държави. Светът става все по-взаимнозависим, проблемите на организираната престъпност и бедността не са по силите на отделната държава. Рискът за по бедните държави да определят политиката си при разрешаване на тези проблеми под влияние на лидерите се увеличава.

Проблемите пред Мългария в процеса на глобализация са твърде сложни. Външният ни дълг е твърде голям. Той надхвърля БВП за година. България все още търси източници на финансиране от свободния капиталов пазар. Според нас включването на страната ни в Европейския съюз ще доведе още повече засилване влиянието на силните икономики и зависимостта ни от тях. Страната ни не може да изпълни все още критериите, изисквани от съюза.

Днес 20% от населението от населението ползва над 80% от благата. Сдерките при сливане и поглъщане на компании са за повече от 3.4 трилиона долара. Това неминуемо води до съкращаване на работни места. Безработните в света са над 1 милиард души. Новите мегакомпании се ръководят от страни от центъра на световното стопанство и се управляват съобразно техните интереси. Това застрашава бившите социалистически страни включително нашата, където новозараждащото се производство се разрушава още в самото начало. В мегакомпаниите е концентрирана икономическа и политическа мощ. Посредством инвестициите си в по-слабо развитите страни създават класа, обслужваща техните цели и възпрепятстват естественото развитие на тези страни. Това се отнася и за България. Но дори и да се отчете и положителния ефект от чуждестранните инвестиции за кредитиране на националната ни икономика, то със плащанията по външния дълг се изнасят в посока на развитите страни повече капитали отколкото влизат в страната ни. В България успоредно с навлизането на чужди капитали голяма актуалност придобиват темите за корупцията и мръсните пари. Корупцията се развива там, където са неразвити пазарите или съществуват забранителни режими. Най-висока норма на печалба носят точно тези пазари, които са незаконни или се ограничават от държавата. В България също така има видимо разминаване между предлагане и търсене на даден продукт или услуга. Икономиката в сянка у нас е напълнила резерва с 1.05 милиарда марки – това е валутата от “неиндифицирани” източници, изкупена от БНБ през 1998 година. Сенчестата икономика през 1997 година заема между 30 до 40% от БВП на нацията. Този процент значително се покачва през годините.

Преките чуждестранни инвестиции играят ключова роля в световнот икономическо пространство. Те са една от основните предпоставки при прехода към пазарна икономика за мобилизиране на финансови ресурси, внедряване на съвременни форми на управление в предприятията, технологично обновление и активизиране на икономическия растеж. Тревожен е фактът, че привлечените чуждестранни инвестиции в България, включително чрез приватизация, са незначителни на фона на капиталовложенията насочени към Унгария, Чехия, Полша и останалите страни от Централна и Източна Европа. В страната ни проблемите, с които се сблъскват германските инвеститори са преди всички недостатъчната покупателна способност, бюрократичната и некомпетентна администрация, неясното законодателство, непредвидимата данъчна система, забавянето на приватизацията и структурната реформа, недостаъчно развитата инфраструктура и други.

Все още нашата икономическа среда не е достатъчно привлекателна за инициатива от чужбина. В българската икономика са слабо наложени пазарните принципи. Функциониращият у нас пазарен механизъм е относително неефективен. Загубите надвишават приходите, ползите. Не е приключен процеса на приватизация, а това е от значение за гъвкавостта на производствения сектор. С преминаването на собствеността на големи наши предприятия от държавния в частния сектор се очаква голяма част от загубите да намалеят и предприятията да реализират приходи, които да ги направят конкурентноспособни, както на нашия, така и на чуждите пазари.

V икономически аспект България винаги е била свързана с друга държава, с някоя от Великите сили. Явна е зависимостта и от развитието и волята на другите държави. Много чужди интереси са се преплитали на българска територия, които не всякога са съвпадали с националните ни интереси. До 1989 година икономиката на България беше пряко обвързана със СССР и СИВ. След прехода от планова към пазарна икономика страната ни се преориентира на Запад. За съжаление до момента не са постигнати очакваните положителни резултати, по простата причина, че ние не сме конкурентно способни на развитите пазарни икономики. Единствено за сега България заема едно от първите места в интелектуално отношение. Но за съжаление през последните години се забелязва изтичане на интелектуалния ни потенциал към развитите страни поради влошеното икономическо състояние на държавата ни. Освен това безработицата сред младите хора е най-висока и бележи нарастване.

В края на 20 век се забелязва намаляване значението на националните граници в световното пространство. Комуникациите на народите един към друг стават по-интензивни и глобалната интеграция се разглежда все по-често като всеобхватен процес. Настъпващите промени в едни или други страни оказват все по голямо влияние върху останалия свят. Това е една от основните причини международните организации и институции, както и отделните правителства, учени и медии да засилват вниманието си върху процеса на глобализация.


Антиглобализация

Глобализацията се разглежда от антиглобационните движения като новопоявила се вълна, която повлича народи и правителства и създава анархистичен свят без граници. Националните държави губят контрол, докато многонационалните предприятия, придобили нови сили, в нарастваща степен имат възможността да решават изгоди, да експлоатират работницити и да потъпкват екологичните стандарти.

Проблемите, които глобализацията поражда ппроизтичат главно от това, че едновременно с много положителни черти: по бърз растеж, по-евтин внос, нови технологии, стимулиране на конкуренцията, тя поражда загуба на националната идентичност на по малките държави и засилване сферите на влияние върху тях.

Глобализацията може да се разглежда като втори процес на колонизация. Не е далеч времето, когато много от бедните страни в Африка, Южна Америка и Азия бяха под влияние на големите държави - Англия, Франция, Америка. Колонизма беше съществена черта на 18 век. С премахването му обаче не се премахва разделението на света между основните велики сили. Напротив, задълбочава се и се засилва все повече разликата в развитието на бившите колонии и на техните колонизатори.

Основна трудност при определяне на цената, заплахите, и негативните последствия от глобализацията е свързана със аасиметричната структура на съвременното световно стопанство и често антагонистичните интереси и очаквания на макро- и микроикономическите участници в този процес. Допълнителни трудности създава многообразието от последиците на глобализацията – икономически, социални и психлогически - най-вече поради невъзможността част от тези последици да се интерпретират еднозначно. Едни от най-често срещаните негативни последствия от глобализацията са:

1. Валутно-финанасови кризи – това е първата и очевидна последица от финансовата глобализация, с която се свързват финансовите сътресенияпрез 90 те години. През 1992-1993 година Европа се оказа на ръба на срив на общия механизъм на валутните курсове. Мащабите и глобалните последици от последните валутно финансови кризи стоят в основата на аргументите за необходимостта от въвеждане на контрол и механизми за регулиране на международните капиталови потоци.

2. Глобализация и несигурност – производствената и търговска глобализация оказва неблагоприятен ефект върху разпределението на доходите, сигурността за работните места и изнения стандарт на ниско квалифицираните работници в условията на ограничаване на миграцията. С увеличаванетона търговията и възможностите за инвестиции в чужбина работодателите са облагодетелствани от високата еластичност на предлагането на мобилните фактори за производство – капиталите и високо квалифицирания труд – докато еластичността на предлагането на нискоквалифициран труд и земя намалява. Това са следствия от обстоятелството, че работодателите са в състояние да пресекат границите все по лесно и да изместят един вид труд с друг.

3. Глобализацията и разпределението на доходите – глобализацията променя данъчната тежест и съответно преразпределението на доходите като дескриминира едни в полза на други:

• мобилните за сметка на неподвижните фактори на производство

• портфолийните за сметка на преките инвестиции

• чуждестранните и големите местни за сметка на малките и средни местни инвестиции

• квалифицираната за сметка на нискоквалифициранта работна ръка

Оотносително високата еластичност на предлагането на мобилни производствени фактори предполага данъчната тяжест от тези фактори да се прехвърли върху неподвижните.

4. Глобализация и екология – повишената загриженост за състоянието на околната среда в процеса на глобализаиция е предизвикана от разрастването на мащабите и срока на вредните екологични последици от стопанската дейност. Като изход от ситуацията противниците на глобализацията често предлагат съкращаване на производството и ограничаване на трансграничната предислокация на производствените фактори. Подобно становище пренебрегва обичайната практика в съвременния свят , а именно, че санкционирането на заммърсяването на околната среда се извършва приимуществено по силата на националните законодателства без да се компенсират щетите от трансграничния пренос на вредни емисии и от екологичен проблема се преявръща в компетитивен. Занижените или често липсващи национални норми за екологосъобразност в отделни страни прехвърлят екологичните разходи за производството от замърсителите в страната върху засегнатите през границита. Освобождавайки местното производство от екологични разходи страната придобива сравнителни приимущества и привлича инвестиции. От гледна точка на глобализацията може да се твърди, че страните със занижени екологични изисквания имплицитно дотират местните производства и привличат капиталови потоци чрез екодъмпинг.

От развитието на процеса на глобализация и търговска либерализация са заинтересовани всички страни, влизащи в развлични подсистеми на световното стопанство. Необходимо е отчитането, както на положителните така и на отрицателнитея последици от този процес. Глобализацията в съвременни условия е процес, който има противоречиви последици за отделните страни. Целта на страните е минимизиране на вредните последици. Необходимо е международните икономически отношения да се развиват на база съчетаване на интересите на участващите в тях страни независимо от икномическата им сила и големина. В процеса на глобализация трябва да се търси оптималния вариант за съчетаване интересите на държавите и стопанските субекти.

Интегрирането на пазарите за стоки и услуги е противоречиво. Митата на стоките намалява, което води до засилване интеграцията на пазарите, но от друга страна нетарифните бариери оказват голямо влияние. В определени периоди в някои държави те се засилват. Следователно това е причината цените на едни и същи стоки в държави, намиращи се на еднакви или сходни етапи на развитие да са различни. Поради това глобализацията на ценовата конкуренция изостава от глобализацията на търговията.

При търговските преговори в международната търговия целта на страните е да се намалят търговските бариери от страна на партньорите. Ползите от многостранното либерализиране са резултат от усилията на страните да намалят собствените си търговски ограничения.

Глобализацията и нарастващата взаимозависимост между отделните икиномически общества са обективно протичещи процеси, които е невъзможно да бъдат спрени. Този основен извод се признава от мнозинството икономисти, политици, социолози. В днешно време все по ясно се очертава тази взаимозависимост: Има редица примери за проблеми в една страна, които рефлектират върху голям брой други страни – Косовската криза, Азиатската финансова криза и други. Глобализацията обаче не се изчерпва със простата взаимосвързаност между страните; този процес е много по напреднал във еволюционно отношение. Той се свързва не само с пренасяне на ефекти през границите, но и едно много по мащабно и всеобхватно симулативно и синхронизирано функциониране на националните икономики в рамките на унифицирани условия и правила.



Използвана литература
1. Local Dynamics in the Era of Globalization

2. Сборник материали от кръгла маса по проблемите на глобализацията
с. 1

скачать файл