Първият човек бил сътворен от Бога съвършен, т е. получил всички


с. 1
РЕЛИГИЯ И КУЛТУРА

          Ценностната ориентация се свързва с постигане на истинско качество на живота като творчески синтез на осмисляне и претворяване на преходното обществено битие и социален опит в хармоничното им съчетание с неизменните начала на естествения нравствен закон и божествените принципи, дадени на човека.


          По същество християнската ценностна система е съчетание на добродетели - природни, придобити и харизматични, а самият живот на човека, изпълнен с подобни добродетели съответства на идеалната норма на човешкото битие. Ако тази ценностна ориентация се установи дълбоко и трайно в човека, в човешкото битие, то тогава отслабва и намалява възможността за отклонение и от естествената нравствена норма.
          Човек е в състояние да осъществява по-високи степени на своята човечност тогава, когато твори самия себе си като личност с нови качества по пътя на духовно-нравственото съвършенство и богоподобие и когато изгражда също така човечен и хармоничен живот с по-добри и по-справедливи социално икономически отношения.
          Първият човек бил сътворен от Бога съвършен, т.е. получил всички сили и средства да изпълни своето високо назначение. Но съвършенството му не било точно и завършено. Бил нагоден, настроен да приеме добродетелта. Настроенността е само стремеж към добродетелта, а не е още добродетел. Стремежът към нея трябвало да укрепне у Адам чрез самодейно развитие и упражнение в доброто. Човекът бил създаден и свободен, което не изключвало възможността той да върши зло, поради което се нуждаел от особеното Божие съдействие и Бог е проявил големи грижи за сътворения човек.
          Човекът бил сътворен по Божий образ и подобие ”и да господарува над морските риби и над небесните птици, над добитъка и цялата земя” (Битие 1:26) Според старозаветната антропология човекът е образ на Бога, който притежава в съответна мяра качествата Му и изпълнява определена мисия тук на земята. В библейския разказ се говори за човешките творчески действия и за изискването на Бога към човека да обработва и стопанисва земята (Битие 1:28), да изгражда култура и цивилизация.
          Първоначално понятието култура означавало обработване на земята (лат.cultura - обработване, развитие) или облагородяване на средата. По-късно смисълът се разширява и днес включва и същностната характеристика на човешката творческа личност.
          Богообразността на човека се проявява в конкретно съработничество с Бога за осъществяване на неговото назначение. Процесът наличното богоуподобяване се изразява и в създаване на култура. Участието на човека в Божия творчески процес е път към съвършенство. Човекът развива естествена култура - опознава земята си, създава материални блага и свръхестествена култура посредством Божията благодатна помощ да усъвършенствува себе си и всичко, с което е свързан при изпълнение на Божия план. Посредством изпълнението на Божието възложение да стопанисва земята, човекът създава огромна природонаучна култура. В същия смисъл се схваща и възложението за създаване на социална и духовна култура чрез благословеното от Бога семейство. Призванието на човека е да твори култура.
          Обществената антропология изследва формите за възпитаване на човека и смисъла на духовните му дела. Тя може да се определи като наука за културата на различните народи. Обществената антропология изяснява въздействието на обичаите и традициите върху творческия и социалния живот на различните общества, както и структурата на техните култури.
          Видимо влияние върху културата упражнява богослужението и неговите извършители. Известно е, че голям дял от човешкото познание се развива във връзка с култа, който е външен израз на религиозния живот, поставен в свещена и благочестива форма. Култът е отношение между творението и Твореца. Характерът на култа отразява културното ниво на народа, религиозната представа на човека.
          Култът на езичниците е насочен към измислени божества, в принасяне на животински и дори човешки жертви.
          Християнството е изчистено от всякакви нисши и груби култови елементи. Извършването на Св. литургия е най-висш израз на човешката възхвала към Бога и добро училище за духовна култура и религиозно-обществен морал. Чрез богослужението в Православната църква се формира културата на молитвата и светогледа.
          Религията и културата възникват заедно с човека и го съпътствуват. Религията свързва хората с Бога, а културата съставлява земния им творчески живот. Не може да съществува човечност без култура, както истинска религиозност без човечност.
          Каква е богочовешката култура? На какво почива Тя? Тя цялата почива на личността на Богочовека Христос. Бог е станал човек за да издигне човека до Бога. В центъра на света стои Богочовекът Христос. Той е ос, около която се движи целия свят. Той е тайнствен център за душата, към която гравитират всички души, гладни за вечната Истина и Живот. Той е извор на всички творчески сили на християнската култура. Бог работи, човекът сътрудничи. Бог твори с човека, човек твори с Бога, Божие творчество чрез човека. Заради това човек влага от себе си всичко, което е божествено, прилага го на практика, превръща го в творчество, в живот. Но за да сътрудничи човек успешно с Бога, трябва да привиква да мисли с Бога, да действа с Бога, да живее с Бога, да чувства с Бога. А това ни разкрива целта на християнската култура. Каква е тя? Целта й е да внесе и осъществи у човека и в света около него колкото може повече от божественото. Поради това християнската култура е служение на Христос. Човек служи на Бога чрез себе си и чрез всички твари около себе си; чрез постоянно прилагане на Божието в своята дейност, във всяко свое творчество; събужда всичко, което е божествено в природата, така че цялата природа да служи на Бога.
          Богочовешката култура преобразява вътрешността на човека. Промяната става от вътрешното към външното – първо душата, после тялото. Целта на богочовешката култура е да преобрази не само човека и човечеството, но чрез тях и цялата природа. Но как се постига тази цел? Единствено с богочовешки средства. А това са евангелските добродетели: вяра, надежда и любов, смирение, кротост и милост. С практикуването на тези добродетели се изгражда богочовешката култура, която преобразява душата на човека от грозна в красива, от мрачна към светла, от грешна към свята. Християнската култура е преди всичко култура на душата. Човек е велик единствено с Бога - това е мотото на богочовешката култура. Практикувайки евангелските добродетели, човек става непреходен и вечен, осъществява православната култура, изгражда, украсява и обезсмъртява душата си. Всяко благородно чувство, всяко евангелско дело, всяко добро желание е строител на християнската култура.
          Културата на човека включва знанията и уменията му, интуитивния опит и творчество, които се придобиват бавно и нелеко.
          Културата е много ценен пласт в нашето битие, който означава личността на човека и неговата уникалност. Тя е съдържанието му, с което човекът продължава пътя си във вечността, но и посредством което оставя трайни следи във физическия и духовния свят на нашето общество.
www.pravoslavieto.org

© Използването на материали от тази страница е разрешено при коректно посочване на първоизточника
с. 1

скачать файл