Производството по делото е образувано с жалба на "З.", със седалище


с. 1
Производството по делото е образувано с жалба на “З.” , със седалище и адрес на управление гр. Б., Б. “Св. Димитър Солунски” № 9, представлявано от В. Д. С. – изпълнителен директор, против Наказателно постановление № 10731-0002664/14.10.2011 г., на Директор О. Б. при ТД на Н.-С., с което за административно нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г., за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социалното осигуряване, на основание чл. 355, ал. 1 от Кодекса за социалното осигуряване е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500.00 лева.

С жалбата изпълнителния директор на дружеството-жалбоподател изразява становище, че извършеното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН и моли НП да бъде отменено.

В съдебното заседание процесуалният представител на “З.” поддържа депозираната жалба и моли НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, че е налице маловажен случай по смисъла на закона.

Административнонаказаващият орган, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна, а НП да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Р. П. – Б., редовно уведомена, не ангажира представител, не са взели становище по същество на делото.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

С резолюция за извършване на проверка № 1124936/29.04.2011 година, е възложено на Емил Коемджиев и А. Б., и двамата на длъжност “старши инспектор по приходите” при ТД на Н. - С., отдел “Обслужване” – Б. да извършат проверка на дружеството-жалбоподател.

На 15.06.2011 година, свидетелят А. Б., в присъствието на К. К., в качеството й на представляващ дружеството лице, с пълномощно рег. № 3390/26.04.2007 година, извършил проверка, при която констатирал, че “З.” , в качеството му на осигурител, не е подал в ТД на Н.-С., декларация образец № 1 “Данни за осигурено лице” за месец септември 2010 година, в установения с разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-8 от 29.12.2005 година срок. При извършената в търговеца проверка на ведомостите за заплати също е установено, че трудовите възнаграждения за месец септември 2010 година са начислени и изплатени на 15.10.2010 година. На основание чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от КСО, когато трудовите възнаграждения са изплатени, осигурителят внася осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или част от него, т.е. осигурителните вноски за месец септември 2010 година, дължими за изплатените на 15.10.2010 година, възнаграждения следва да бъдат внесени в бюджета на 15.10.2010 година. Срокът за подаване на декларация образец 1, за всеки календарен месец е не по-късно от деня следващ деня на възникване на последното задължение за внасяне за този месец или в конкретния случай, срокът за подаване на декларация образец 1 за месец септември 2010 година, изтича на следващия ден - съответно на 16.10.2010 година. Декларация образец № 1 за месец септември 2010 година работодателя е подал след изтичане на законоустановения срок, като е подадена е на 29.10.2010 година и коригирана на 01.11.2010 година.

Констатираното нарушение свидетеля Б. материализирал в протокол № 1129542 от 15.06.2011 година, който е подписан от упълномощеното от дружеството лице – К. К..

За констатираното нарушение, на 19.07.2011 година, старши инспектор по приходите в отдел “Проверки” при Н.-С., О. Б. – А. Б. в присъствието на свидетеля Т. Ц. е съставила на дружеството-жалбоподател АУАН, за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-8 от 29.12.2005 година, вр. чл.5, ал.4, т. 1 от КСО. АУАН е съставен в присъствието на упълномощеното лице К. К. и връчен лично на нея, без възражения. Такива не са постъпили и в законоустановения 3-дневен срок от съставяне на акта.

Въз основа на този акт, на 14.10.2011 година Директорът на О. Б. при ТД на Н.-С., като надлежно упълномощен представител на административнонаказващия орган със заповед № ЗЦУ-28/06.01.2010 г. издал атакуваното НП № 10731-0002664, с което за административно нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социалното осигуряване, на основание чл. 355, ал. 1 от Кодекса за социалното осигуряване е наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 500.00 лева.

НП е връчено чрез разписка на 18.10.2011 година на К. К. – упълномощено лице.

Посочените в акта фактически констатации се потвърждават от разпита на актосъставителя А. Б. и свидетеля по акта Т. Ц..

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган /видно от заповед № ЗЦУ-28/06.01.2010 г./. Както в акта, така и в НП е отразено, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и в НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно Търговския закон - име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление и представляващото го физическо лице.

Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно нарушение, осъществено от .

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП.

В конкретния случай АУАН е съставен от А. Б., инспектор по приходите към ТД на Н.-С., О. Б., който дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. Чрез изпълнение на изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на дружеството-жалбоподател. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП.

Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

От друга страна, с ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи следното:

“З.” е осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО. В това си качество “З.” не е подал в ТД на Н.-С., декларация образец № 1 “Данни за осигурено лице” за месец септември 2010 година, в установения с разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-8 от 29.12.2005 година срок. При извършената в търговеца проверка на ведомостите за заплати също е установено, че трудовите възнаграждения за месец септември 2010 година са начислени и изплатени на 15.10.2010 година. На основание чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от КСО, когато трудовите възнаграждения са изплатени, осигурителят внася осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или част от него, т.е. осигурителните вноски за месец септември 2010 година, дължими за изплатените на 15.10.2010 година, възнаграждения следва да бъдат внесени в бюджета на 15.10.2010 година. Срокът за подаване на декларация образец 1, за всеки календарен месец е не по-късно от деня следващ деня на възникване на последното задължение за внасяне за този месец или в конкретния случай, срокът за подаване на декларация образец 1 за месец септември 2010 година, изтича на следващия ден - съответно на 16.10.2010 година. Декларация образец № 1 за месец септември 2010 година работодателят е подал след изтичане на законоустановения срок, като е подадена е на 29.10.2010 година и коригирана на 01.11.2010 година.

В тази насока са показанията и на актосъставителя А. Б., че процесното нарушение е установено след извършена проверка на дружеството-жалбоподател, като в протокол за извършена проверка № 1129542/15.06.2011 г. материализирал констатираното нарушение.

По изложените съображения, съдът намира за доказано осъществяване от страна на дружеството-жалбоподател на фактическия състав на разглежданото административно нарушение от обективна страна.

Доколкото в случая се касае за нарушение извършено от , чиято отговорност по аргумента на чл.83 ал.1 от ЗАНН е невиновна, а обективна такава, деянието не следва да се изследва от субективна страна.

След като правилно е квалифицирал процесниото нарушение, на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, административнонаказващия орган е наложил на дружеството-жалбоподател административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500.00 лева.

Съгласно посочения законов текст, който наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4, чл. 6, ал. 8, чл. 7, чл. 8, ал. 2, т. 1 и чл. 158 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, се наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

В настоящия случай съдът намира, че е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, вменяваща в компетентността на административнонаказващия орган /АНО/ и съда, при наличие на материалноправните предпоставки за третиране на случая като маловажен, да не наложи административно наказание. Касае се за формално по характера си нарушение, такова на така нареченото „просто извършване”, при което с факта на установяването му законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената в правната норма административнонаказателна санкция. Ето защо при формалните административни нарушения е невъзможно да се направи преценка относно липсата или незначителността на вредните последици, поради липсата на такива. Относно визираните като алтернативна предпоставка по чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс други смекчаващи обстоятелства, определящи по-ниската степен на обществена опасност на деянието, съдът намира, че в случая такива не са налице. Преценката относно смекчаващите обстоятелства, при които е осъществен фактическия състав /ФС/ на нарушението, следва да се извършва и като се държи сметка, че освен за маловажността на случая, с общата разпоредба на чл. 27, ал. 3 от ЗАНН законодателят е визирал наличието на смекчаващи обстоятелства и като критерий за налагането на занижен размер на установената с правната норма санкция. Следователно не всяко смекчаващо обстоятелство може и следва да се третира непременно като предпоставка за освобождаването от административнонаказателна отговорност, съгласно чл. 28 от ЗАНН, а при използването на гъвкав подход е необходимо да се ограничат онези от тях, които действително обуславят по-ниската степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. При положение, че с факта на просрочието на подаване на декларацията в компетентното учреждение задълженото лице е осъществило ФС на формалното нарушение на чл. 355, ал. 1 от КСО, безпредметно е, в аспекта на чл. 28 от ЗАНН, да се обсъжда продължителността на просрочието - и при едни ден, и при една година ще е налице все нарушение на установения правов ред, при това при наличието на презюмираните общественоопасни последици. Краткото просрочие в случая може да обуслови единствено извод за по-ниска степен на обществена опасност на деянието, а от там и определянето на по-нисък размер на установеното с чл. 355, ал. 1 от КСО административно наказание. В конкретния случай, в разпоредбата на чл. 355, ал. 1 от КСО, размерът на наказанието имуществена санкция е определен в размер от 500 лв. до 5000 лева, като на дружеството-жалбоподател е наложен минималния размер предвиден за това нарушение – 500.00 лева. Така определеното наказание е съобразено с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, както и обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път.

След като прие разглежданото нарушение за доказано по несъмнен начин, както и наложеното наказание за правилно определено, съдът намира обжалваното наказателно постановление за законосъобразно, което води до неговото потвърждаване.



Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление № 10731-0002664/14.10.2011 г., на Директор О. Б. при ТД на Н.-С., с което на “З.” , със седалище и адрес на управление гр. Б., Б. “Св. Димитър Солунски” № 9, представлявано от В. Д. С. – изпълнителен директор, за административно нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г., за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социалното осигуряване, на основание чл. 355, ал. 1 от Кодекса за социалното осигуряване е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Административен съд-Б. в 14 - дневен срок, считано от съобщението му.
РАЙОНЕН СЬДИЯ:
с. 1

скачать файл