Производството по делото е образувано по протест и жалби от страните


с. 1
Производството по делото е образувано по протест и жалби от страните против присъда № 465 / 22. 04. 2010 г. по НОХД № 450/2007г. по описа на ПРС.

С обжалваната присъда районният съд е признал подсъдимия за виновен в това, че на 31.12.2004г., около 19.30 ч. по пътя С. – Г. в м.”И.”, като правоспособен водач на моторно превозно средство категория В, С, Д, Е, М, Т, управлявайки лек автомобил марка „Лада”, с рег.№ С* РС, нарушавайки правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата /ЗДП/, а именно разпоредбите на чл.5, ал.1,т.1 от ЗДП – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората”, чл.5, ал.2 , т.3 от ЗДП, „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да не управлява пътно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда”, чл.20, ал.2, изр.1, пр.6 и изр.2 от ЗДП „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с характера и интензивността на движението, водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението”, чл.15, ал.1 от ЗДП „на пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най- вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най –дясната свободна лента”, чл.16, ал.1, т.1 „ На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1/когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне” е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта 1.07 на хиляда, навлязъл в насрещната лента за движение, като блъска челно лек автомобил марка „Форд Ескорт”, с рег.№ С . РР, собственост на Д. Е. С. и Н. И. С. от Г. като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на водача на Форда - Н. Д. Б., изразяваща се в счупване на третия долен зъб отдясно, с което се е затруднило трайно дъвченето и говоренето, като деянието е извършено в пияно състояние – престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б. „а” пр.2, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК и чл.36 от НК му е наложил наказание „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева, като го е оправдал затова, че е причинил на Б. сътресение на мозъка с пълна загуба на съзнание, което и е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота и за квалификацията по чл.343, ал.1 от НК -причинил значителни имуществени вреди на автомобила на С. и С. в размер на 5 640 лева. Със същата присъда съдът го е осъдил да заплати на гражданската ищца Н. Д. Б., ЕГН * от Г. обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди в размер на 800 /осемстотин/ лева, като е отхвърлил иска над уважения размер като неоснователен, както и да и заплати направените разноски за адвокатско възнаграждение и го е осъдил да заплати на гражданските ищци Д. С. и Н. С. обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди в размер на 900 /деветстотин/ лева, като отхвърлил иска над уважения размер, като неоснователен.

В протестът Районната П. пледира, за налагане на кумулативно предвиденото в чл. 343г. от НК наказание”лишаване от право да управлява МПС” и в този аспект се излагат подробни доводи за изменение на първоинстанционната присъда.

В жалбата от гражданската ищца Б. се претендира увеличаване размера на присъденото обезщетение, а в жалбата на подсъдимия се излагат аргументи в две насоки- за оправдаването му за част от нарушенията, а именно управлението на автомобила в пияно състояние, тъй като била нарушена процедурата по изследване на кръвта, както и се претендира, че възприетите от първоинстанционния съд последици за здравето на пострадалата не били настъпили. Освен това се обжалва и определение № 50/02.02.2011г. , с което съдът е осъдил подсъдимия да заплати по сметката на РСПетрич сумата от 1951 лв разноски по делото и сумата от 100 лв държавна такса, както и на гражданската ищца сумата от 936 лв. разноски по делото. Иска се изменение на присъдата в съответствие с направените в защита възражения.

В становището на Окръжната П. се развиват съображения за неоснователност на жалбата. Пледира се присъдата да се потвърди във вида постановен от Районния съд, тъй като същата е обоснована, законна и справедлива и се иска отново лишаване от правоуправление на подсъдимия.

Въззивният съд като прецени ревизирания акт, съображенията на страните и Закона приема, че протестът и жалбите са допустими. Подадени е от легитимна и заинтересована страна в законния срок. Разгледани по същество ги приема за частично основателни.

Аргументи за това се съдържат в установената и правилно отразена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Анализа на събраните доказателства дава следната информация за инкриминирания случай:

Подсъдимият е млад мъж на 29 години, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, бил е правоспособен водач на МПС, категория „В”, „С”, „D”, „Е”, „М” и „Т”. На 31.12.2004г. подсъдимия П. употребил алкохол и около 19.30 часа с лек автомобил марка „Лада”, с рег.№ С 42-79 РС, собственост на С. В. Ж. от Г. потеглил от С. в посока Г.. В същото време, свидетелката Н. Д. Б. от Г. с лек автомобил марка „ Форд” Ескорт”, с рег.№ С * РР се движела в обратна посока гр. П. – с. П.. В тъмната част от денонощието, двата автомобила се движили на фарове. Пътят бил сух, с асфалтово покритие, без неравности по него, двулентов с непрекъсната разделителна линия. Автомобил „Лада”управляван от подсъдимия се движил с около 60 км.ч. излизайки от десен завой в местността „И.” в прав участък и пресичайки непрекъсната разделителна линия навлязъл в насрещната лента за движение и ударил л.а „Форд Ескорт”, управляван от гр. ищца Б.. Последвал челен удар между двата автомобила, в резултат на който получили деформации в предните си части и останали един в друг. На пострадалата Б. били причинени телесни увреждания, изразяващи се в счупване на третия долен зъб отдясно, с което се затруднило дъвченето и говоренето, причинени били и други увреждания, които не са предмет на обвинителния акт , поради които съдът намира, че не следва да обсъжда същите. В резултат на удара, като пряка и непосредствена последица на лек автомобил „Форд Ескорт”, с рег.№ С * РР, собственост на семейство С. били причинени материални щети.

От назначената и изготвена в хода на съдебното производство авто-техническа и оценителна експертиза за изясняване на механизма на пътно транспортното произшествие и причинените материални щети се установява следното: Скоростта на движение на двата автомобила в района на ПТП е била около 60 км/ч; като опасната зона за спиране посочена от вещото лице е 49 м. Мястото на удара –съобразно протокола за оглед, свидетелските показания и скицата към протокола за ПТП и снимковия материал вещото лице е посочило, че се намира в лентата за движение на лек автомобил „Форд ескорт”, т.е лек автомобил „лада” се е намирал неправомерно в насрещната лента за движение и ПТП е било предотвратимо в случай, че водачът на л.а. „лада” не е употребил алкохол 1.07 промила и не е навлязъл неправомерно в насрещната лента, по която се е движил лек автомобил „форд ескорт”. С оглед липсата на твърдения за наличие на неизправности по двата автомобила, вещото лице е дало заключение че причината за станалото ПТП не е техническа неизправност, а е субективна.

Вследствие претърпяното ПТП на двамата водачи на леките автомобили били причинени увреждания на здравето, а автомобилите били останали вкопчани един в друг с нане­сени имуществени увреждания, поради което в заключението по изготвената експертиза е направен извод, че преди удара водачите на автомобилите са употребили инстиктивно спирачки и удара е станал почти в края на спирането – при намалена скорост и поемане на удара /погасяване/ следствие деформация на купетата/. В частта от приетото заключение касаещо извършената оценка на причинените имуществени увреждания на лекия автомобил управляван от Б., вещото лице М. след подробен анализ на данните относно увредения автомобил, неговото техническо състояние, датата на първоначалната регистрация и стойност е приел, че тъй като стойността на ремонта на същия – 3721 лв. значително надхвърля стойността на автомобила преди ПТП – 1200 лв. е налице тотална щета. Съобразно пазарната стойност на автомобила преди настъпването на ПТП и стойността на запазените части се определя обезщетението, което съгласно методиката на гаранционния фонд от 60 до 80 процента от справедливата пазарна стойност на автомобила /преди ПТП/. Вещото лице е посочило, че приема 75 процента или стойността на обезщетението за лек автомобил „Форд ескорт” възлиза на 900 лв.

По делото е допусната и назначена тройна съдебно медицинска експертиза, от заключението по която се установява, че в резултат на настъпилото ПТП на пострадалата Б. е получила мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание, което и е причинило временно разстройство на здравето неопасно за живота. Отразено е, че мозъчното сътресение представлява временно нарушение на мозъчните функции и е увреждане, което няма морфологичен субстракт, т.е не може да се обективизира с преглед, изследване или други методи. В заключението вещите лица са посочили, че затова дали едно мозъчно сътресение е протекло с пълна загуба на съзнание или не изводи се правят единствено на база на показанията на очевидците. В конкретния случай са събрани достатъчно данни, че се касае за мозъчно сътресение, но липсват сигурни данни дали то е протекло с пълна загуба на съзнание или не. Единствено анамнестичните данни на пострадалата сочат за липса на спомен за период от време след произшествието, което не може да бъде отъждествено с пълна загуба на съзнание. По отношение на последното описано травматично увреждане в експертизата, а именно избиването на зъб и с оглед възникнали оспорвания по отношение на констатациите в съдържащите се в делото медицински документи и изготвените две съдебно медицински експертизи е изготвено заключение от лекар по дентална медицина. В заключението на експерта е прието наличие на счупване на долен трети зъб на ниво венец /което по тежест е посочено, че е равносилно на избиване на зъб . Отразено е също, че счупването на предни зъби затруднява дъвченето във фазата на отхапване и затруднява говорната функция поради невъзможност да се изговорят всички звуци. Дъвченето е нарушено трайно, ако не се проведе ортопедично лечение / т.е до поставяне на корона на счупения зъб/, а при проведено лечение до 2-3 месеца. Посочено е в заключението, че травмите в областта на лицето и по конкретно зъбите са в резултат на претърпяното ПТП.

Видно от извършените в хода на досъдебното производство химически експертизи на кръвните проби иззети от двамата водачи участници в пътнотранспортното произшествие е, че в кръвта на пострадалата Б. не е констатирано наличие на етилов алкохол. В кръвта на подсъдимия било констатирано наличие на алкохол в кръвта 1,07 на хиляда. По повод изложени възражения относно това, че подписа положен в талон и протокол за медицинско изследване срещу освидетелстван не е положен от подсъдимия П. е приобщено и изготвеното заключение по назначената графологическа експертиза, от което по един категоричен начин се установява, че подписът „водач на МПС” в талон за медицинко изследване №0070950 и подписът за „освидетелстван” в протокол за медицинско изследване от 31.12.2004г. не са положени от подсъдимия П..

Със Заповед № 88/2005г. за прилагане на административни мерки от 13.01.2005г. на основание чл.22 от ЗАНН било постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на подсъдимия П. до решаване на въпроса с отговорността. Спрямо подсъдимия е бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение № 468032/12.01.2005г. и е издадено НП 88/21.01.2005г. по което е наложено наказание глоба от 200 лв. и ЛП за срок от 6 месеца във връзка с управление на автомобила с концентрация на алкохол в кръвта от подсъдимия П.. Същото не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Изложената фактология се основана на информацията съдържаща се в показанията на свидетеля Б., П. и В., Б. и Е.. Правилно първоинстанционният съд ги е обсъдил в тяхната съвкупност за изясняване на фактите. В този аспект районният съд е изложил подробни и логични съждения по отношение тяхната достоверност и взаимно съответствие по отношение на съществени за обвинението факти. Гласните и писмени доказателства събрани в хода на досъдебното и съдебното производство са безпротиворечиви относно подлежащите на доказване факти в частта, в която съдът кредитира същите. Фактическите констатации относно времето, мястото на настъпилото ПТП, причините за настъпването му, последиците, а именно причинените телесни увреждания на пострадалата, са били правилно установени от районния съд.

Въззивната инстанция приема, че се налага корекция само по отношение на част от интерпретацията направена от районния съд касаеща оценка на доказателствата и излагане на правни доводи свързани с пряката причина за настъпване на ПТП. В този контекст приема, че пряката причина за удара между двете превозни средства както между впрочем е било възприето и от експертите по автотехническата експертиза е било преминаването на автомобила на подсъдимия в насрещната лента за движение, въпреки забраната за пресичането й. Останалите цитирани нарушения имат връзка с настъпилия резултат, но тя не е в пряко причинно- следствено отношение с него. Изложените факти дотук правилно са анализирани от първостепенния съд, като обосноваващи извършено от подсъдимия престъпление по по чл. 343 ал. 1 б. „б” пр. 1 вр. с чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК, чиито субект е именно той, като водач на МПС е осъществил изпълнителното деяние изразило се в управление на МПС в нарушение на правилата за движение регламентирани в ЗДвП, в резултат, на които бил предизвикан резултатът от ПТП и средна телесна повреда на пострадалата.

Предмет на настоящето обвинение е нарушение на чл.5, ал.1,т.1 от ЗДП – „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората”, чл.5, ал.2 , т.3 от ЗДП, „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да не управлява пътно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда”, чл.20, ал.2, изр.1, пр.6 и изр.2 от ЗДП „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с характера и интензивността на движението, водачите са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението”, чл.15, ал.1 от ЗДП „на пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най- вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най –дясната свободна лента”, чл.16, ал.1, т.1 „ На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1/когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне” , но както се възприема от настоящия съдебен състав нарушението в пряка причинно следствена връзка с резултата е това по последното нарушение на чл. 16 ал. 1 т. 1 от ЗДП. За останалите нарушения подсъдимият следва да бъде оправдан. Освен изложеното отново се застъпва виждането , че нормите на чл. 5 и чл. 20 от ЗДП регламентират общи права и задължения на водачите и при наличието на специално нарушение следва да се изключват от съставомерните причини за настъпване на ПТП.

От друга страна правилно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият е извършил деянието при условията на непредпазливост при хипотезата на небрежност, тъй като не е предвиждал настъпването на пътното транспортно произшествие, от което на пострадалото лице е причинено описаното телесно увреждане, но е бил длъжен и могъл да го предвиди.

Въззивният съд не намира, че мотивите на първоинстанционния съд се нуждаят от корекция, по отношение наведените в защита възражения за несъставомерност на деянието по квалификацията- пияно състояние. Употребата на алкохол е установена със законните процесуални способи и се приема за безусловна. Сочените нарушения в процедурата по вземане на кръвна проба са несъществени и нямат влияние върху крайно отчетените стойности алкохол в кръвта на подсъдимия. Несъстоятелни са и възраженията за липсата на съставомерен резултат за здравето на пострадалата. Както правилно е застъпено в мотивите на районния съд телесната повреда е безусловно установена и по медикобиологичните си характеристики съответства на средна телесна повреда, тъй като е било причинено счупване на зъб трайно затрудняващо дъвченето и говоренето именно от неправомерното управление на МПС от страна на подсъдимия.

По отношение доводите в протеста, съдът констатира, че действително районния съд не е наложил кумулативно предвиденото наказание лишаване от правоуправление, след като е бил длъжен, защото е приел , че административното му наказване изключва наказателната му отговорност. Разглеждайки характера на деянието и степента му на обществена опасност съдът намира, че лишаване за срок от 6 месеца съответства на целите на соченото наказание, като се застъпва трайно възприетото в практиката на ВКС виждане, че е не само допустимо но и законосъобразно понасяне на наказателна отговорност със съответните наказания за престъпление, деянието по което макар и да осъществява административно нарушение. Двете отговорности са различни не само по характера си но и по основанията за които се понасят. В този аспект наложеното административно наказание лишаване от право да се управлява МПС, не изключва понасяне на санкцията по чл. 343г от НК.. По отношение на оправдателната част от присъдата липсват съображения в протеста, поради което не са предмет на разглеждане от настоящата инстанция.

По отношение възраженията в жалбата на гражданската ищца, съдът приема, че присъденото обезщетение от районния съд е справедливо съобразно изискванията на чл. 52 от ЗЗД и не се налагат корекции в размера му. Съответства на степента и тежестта на причинените вреди от неимуществен за пострадалата характер.

При контрол върху присъдата в частта, с която е индивидуализирано наказанието не се отчитат факти и обстоятелства, които да не са взети предвид от първостепенния съд. Правилно и справедливо е разграничил отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства и е посочен при какъв техен баланс се определя конкретното наказание. В този смисъл въззивният съд не намира основания за ревизиране на съдебния акт и по отношение размера на наложеното наказание.

По отношение обжалването на разноските настоящата инстанция приема, че същите са правилно изчислени и са в тежест на подсъдимия по аргумент на чл. 189 от НПК, следователно обжалваното определение по чл. 306 от НПК е правилно и законно.

С оглед изложените съображения и на основание чл. 337 ал. 1 т.2 и ал.2 т.1 от НПК, съдът

Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА присъда Присъда № 465 / 22. 04. 2010 г. по НОХД № 450/2007г. по описа на ПРС, КАТО УВЕЛИЧАВА наказанието и НАЛАГА на подсъдимия на основание чл. 343г от НК “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, считано от постановяване на настоящото решение, и го ОПРАВДАВА за извършени нарушения по чл.5, ал.1,т.1 от ЗДП, чл.5, ал.2 , т.3 от ЗДП, чл.20, ал.2, изр.1, пр.6 и изр.2 от ЗДП и чл.15, ал.1 от ЗДП и ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА в останалата част , както и определение № 50/02.02.2011г. по същото дело.

Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2
с. 1

скачать файл