Програма за развитие на сектор „Рибарство /2007-2013/, проведено


с. 1 с. 2 ... с. 8 с. 9
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ


СТЕНОГРАФСКИ ПРОКОЛ
от Десетото редовно заседание на Комитета за наблюдение на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” /2007-2013/,

проведено на 18 декември 2012 година,

Парк-хотел „Пирин”, гр. Сандански

ПРЕДС.ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Добър ден! Уважаеми дами и господа, радвам се да ви видя отново на Десетото редовно заседание на Комитета за наблюдение на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство”. Благодаря на всички, че се отзовахте, надявам се работата ни да е конструктивна днес. Ще ви помоля да ни извините за малкото закъснение, но то беше продиктувано от някои технически проблеми. Добре дошили още веднъж. Надявам се, че на днешният Комитет за наблюдение, както на предишния, да си кажем откровено много неща, да видим до къде сте стигнали. Надявам се всеки да изрази своето мнение в един конструктивен план, защото сега е момента, в който тези мнения са много необходими. Това, че 2012 година е една, не бих я нарекъл преломна, но много важна година за този сектор от икономиката на страната. Тези година се прие новия закон, има редица предизвикателства в него. Паралелно с това на ниво Европейски съюз се дискутира новия програмен период, новата политика, съответно изискванията към новите програми. Това са все неща, които изискват от нас по един или друг начин да решаваме краткосрочно проблемите си, защото знаем, че имаме такива, а да се опитаме да погледнем какво би се случило в новия програмен период, дали той ще започне от 1 януари 2014 или от 1 януари 2015 година – това засега е все още под въпрос. За никого не е тайна на ниво Европейски съюз как се развиват нещата по отношение на финансовата рамка, оттам пък ние като подсектори, както земеделието, така и рибарството сме зависими, но това не бива да ни успокоява, защото някой би си казал „Да, имаме една година в аванс”, тази година може да се окаже, че я нямаме, така че от Комитет като днешния, който е към края на програмния период, от решенията, от идеите ще зависи това до 2020 година как ще може да поддържаме и да развиваме, подчертавам – да развиваме, този сектор.

Още веднъж, дами и господа, ви благодаря за това, че се отзовахте. Ще ми позволите да дам думата на господин Самарас, както винаги той е сред нас, поздравяваме го. Заповядайте, господин Самарас.
СТЕФАНОС САМАРАС: Добро утро, господин заместник-министър! Нищо конкретно в момента не искам да кажа. Искам само да изтъкна, че днешната среща наистина е важна с оглед на това, че се намираме почти в последната година от изпълнението на Оперативната програма. Имаме проблеми в изпълнението на Програмата и се надявам, че днешната среща ще хвърли светлина, ще даде решения на тези проблеми, така че до следващата година да се окажем в по-добро положение, отколкото в миналото. Но аз ще взема думата по време на това заседание по различните проблеми, за да изразя мнението на Комисията. Благодаря.
ПРЕДС.ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря. Сега давам думата на д-р Господинов, изпълнителен директор на ИАРА.
ДРАГОМИР ГОСПОДИНОВ: Благодаря, господин заместник-министър. Уважаеми дами и господа, членове на Комитета за наблюдение и гости, искам да ви поздравя с „Добре дошли” на Десетото заседание на Комитета за наблюдение на Оперативната програма. За мен и моя екип е изключително важно, че ще имаме възможност да представим пред вас своята работа и резултатите от усилията ни за времето от последната ни среща, която беше май месец до момента, а също така целия напредък на Оперативната програма. Целенасочените усилия на Управляващия орган през изминалите месеци на укрепване на различни етапи на изпълнение на Програмата и проектите по нея дадоха и своите резултати. Ще споделим с вас проблемите и трудностите, с които се сблъскваме, но за мен и моя екип ще бъде много ценно, ако споделите вашите идеи, мнения, предложения по темите, които ще бъдат обсъждани днес. Преодоляхме не малко предизвикателства през настоящия програмен период и това ще бъде основата, на която ще стъпим и в следващия. Убеден съм, че сътрудничеството между Управляващия орган, бенефициентите и Европейската комисия даде резултат за напредъка, който е в момента. Доста работа свършихме, смея да твърдя, че изпълняваме успешно поетите ангажименти, които поехме още май месец и си даваме сметка, че трудностите и проблемите, както и разрешаването им са вече част от ежедневието ни, но от друга страна сме удовлетворени, че помагаме на хората да реализират идеите си. Да, всички ние сме убедени, че можем и още и това ще се докаже в следващия период. Предлагам да преминем към дневния ред.
ПРЕДС.ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря. Уважаеми колеги, за протокола – имаме необходимия кворум. Присъстващите членове с право на глас са 17, общо присъстващи са 25.

Предлагам на вашето внимание дневният ред. Той се състои от осем точки, имате го раздаден. Трябва да го приемем. Виждате точките, предвидени са дискусии, съответно обяд, кафе-пауза. Ако някой има нещо да добави към дневния ред, моля да заповяда. Не виждам. Благодаря.

За протокола – дневният ред може да се счита за приет.

За членовете с право на глас, предлагам първо за коментари и след това за одобрение протокола от Деветото редовно заседание на Комитета за наблюдение. Имате го представен предварително. Моля за коментари.

Не виждам желаещи. Приемаме протокола от Деветото редовно заседание и преминаваме към втора точка от дневния ред – Общо изпълнение на Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” /2007-2013/ и напредък в изпълнението на ОПРСР за периода юни-ноември 2012 година. Госпожа Цветанка Палазова, директор на дирекция „Европейски фонд за рибарство”. Заповядайте.
ЦВЕТАНКА ПАЛАЗОВА: Добър ден на всички! Казвам се Цветанка Палазова. Ще представя напредъка на Оперативната програма.

Данните, които са представени в нашата презентация са към 30 ноември 2012 година. Почти всички мерки по програмата са отворени с изключение на мерки 2.1., 2.6., 3.1. и 3.4. След като пуснахме заповедите за прекратяване на приема по тези мерки в дирекцията имаше „бум” от входирани проекти, което изключително много ни удовлетвори и означава, че има някакъв ефект от подобни стъпки.

Общият бюджет по Програмата е 101 милиона приблизително, от които постъпили има общо около 372 проекта за този период. Отхвърлени 107 заявления. Одобрени са 179 проекта на обща стойност 63 009 886 евро или това представлява 62,28 %. Анулирани договори 14. Има 106 броя плащания към бенефициентите на стойност 18 млн.евро приблизително или това представлява 18,2 % от бюджета на програмата. Окончателно платени са в размер около 15 милиона, или това са 83 проекта, което представлява 15,53 % от общия бюджет. Проекти в процес на обработка са 72 броя, което представлява 33,3 % от общия бюджет на Програмата. Сертифицираните са около 17 милиона или приблизително 13 милиона усвоени евросредства.

Изпълнението по приоритетни оси. Сключените договори са 74,84 % или това са 70 договора на обща стойност около 35 млн.евро. По приоритетна ос има сключени 40 договора или това представлява 33,14 % от общия бюджет по оста. По Ос 3 има сключени 10 договора или това представлява 9,39 % от предвидения бюджет по оста. Както знаете имаме сключени договори с 6 МИРГ-а на обща стойност около 21 милиона. По Техническата помощ имаме сключени 53 договора на обща стойност около 1,5 милиона или общо договорените средства са 62,28 % от бюджета на Програмата, което представлява около 38 милиона евро. Следващият слайд показва плащанията по нашата Програма. Най-голям процент на плащания имаме по Ос 2 или това представлява 28,1 % или около 13 милиона евро, следвана от Ос 1, където стойността е около 1 668 433 евро, след това е Ос 4 на стойност около 2 милиона евро, Ос 5 – там плащанията са доста по-малко, около 17,16 % от бюджета на оста. Или общо плащанията по Програмата са около 18 милиона евро, което представлява 18,2 % от бюджета на Програмата.

Следват сертифицираните разходи. Сертифицираните разходи към 30 септември 2012 година са на стойност около 17,5 милиона. По Ос 1 са сертифицирани около 1,6 млн. евро, по Ос 2 около 12 млн., по Ос 4 около 2 млн. и по Ос 5 около 800 хил.евро.

Този слайд представлява финансовото изпълнение по години. До края на 2011 година са договорени общо около 29 млн.евро, от които до този момент сертифицирани са около 17 млн. или близо 60 %. До 30 ноември 2012 година са сключени договори за около 4 млн.евро повече спрямо периода 2009-2011 година.

За периода 2009-2011 година са подадени заявления за кандидатстване на стойност около 74 млн. или това представлява 74 % от общия бюджет по Програмата. За сравнение през настоящата година са подадени заявления за около 54 млн.евро или 54 % от бюджета на Програмата.

По отношение на напредъка за периода юни-ноември са подадени около 127 заявления за кандидатстване с безвъзмездна финансова помощ около 46 милиона евро. Отхвърлени са осем заявления, одобрени са 69 проекта с безвъзмездна финансова помощ за 13 млн. или това представлява 13,13 % от общия бюджет на Програмата. Има анулирани 4 договора, 37 броя плащания към бенефициенти или това представлява около 3,39 % от бюджета на Програмата.

Окончателно са платени 25 проекта или това представлява 1,49 % от общия бюджет.

Регистрираните проекти в процес на обработка към 30 ноември 2012 година са общо 72 броя на обща стойност около 33 млн. безвъзмездна финансова помощ.

Както стана вече ясно най-голям е интереса към мярка 2.1. и мярка 3.4., която касае най-вече промоционалните кампании, като процента на подадените по тези мерки проектни предложения са на стойност 40,43 % по мярка 2.1. и 21,46 % по мярка 3.4.

Тук вече преминаваме към изпълнението по райони на Оперативната програма. Най-висок процент на сключените договори имаме в Североизточна България или това представлява 29,34 %, броят е 49 на обща стойност около 9 млн.евро. Постъпили са общо 79 проекта, като безвъзмездната финансова помощ е около 23 млн.евро. Извършени са плащания от около 3 млн.евро.

В Южен Централен район са постъпили 49 заявления за кандидатстване с обща стойност на заявената субсидия около 15 млн. За 24 от тях са сключени договори на обща стойност от около 7 млн.евро безвъзмездна финансова помощ.

В Югоизточен район постъпилите проектни предложения са 43 на брой, където безвъзмездната финансова помощ е около 21 млн.евро, сключените договори са 23 на стойност около 6 млн.евро, където плащанията са в размер на около 1 млн.евро.

В Югозападен район подадените заявления са 31 на брой на стойност на безвъзмездната финансова помощ около 31 млн.евро, от тях сключени договори са 13 за около 3 млн.евро, където плащанията по проектите са в размер на 284 029 евро.

В Северен Централен район са подадени общо 23 заявления, където безвъзмездната финансова помощ е около 12 млн.евро, сключените договори са на стойност 3 млн.евро.

Най-нисък е интереса в Северозападния район, където постъпилите проектни предложения са 18 на брой на обща стойност около 8 млн.евро. Сключените договори са 5 на стойност около 2,5 млн.евро. Извършени са плащания на около 185 хил.евро.

В тази връзка ние възнамеряваме да разширим своята комуникационна кампания в този район с цел да се разшири интереса към програмата и съответно да има повече кандидати.

Тук вече ще представя напредъка по индикатори. За периода до 30 ноември 2012 година сме намалили бруто тонажите от 8 147 на 1 097, а общата мощност на двигателите на риболовния флот е намален в киловати от 64 хиляди на 4 056. Има шест броя проекти за модернизация на кораби.

По отношение на Ос 2 продукцията от аквакултура от 3 143 тона за 2005 година е нараснал на 7 750 тона за 2011 година. Продукцията от преработка от 7 185 тона през 2005 година е нараснала до 78 504 тона и тоновете разтоварена риба около р.Дунав от 400 тона са намалели на 136 тона през 2011 година. Увеличаване на оборота в производството на аквакултурите – от 2,5 млн. евро са намалели на 2 261 хил.евро. Увеличение на оборотите в рибопреработка – от 9,8 млн.евро са намалели до 8,6 млн. приблизително. Добавената стойност на един зает в аквакултура – имаме увеличение от 500 евро до 2 544 евро. Добавената стойност на един зает в преработката е стигнала 9 472 евро.

По Ос 3 – повишаване средното ниво на потребление на риба, ние сме установили, че 2005 година населението е консумирало 3,5 кг на глава, докато сега потреблението е 5,4 кг за 2011 година.

По отношение на Ос 4, знаете, че вече имаме шест местни инициативни рибарски групи. Тяхната територия обхваща около 7 280 кв.м. Населението, което обхващат тези групи е 211 800 души, създадените работни места са 500.

Това са т.нар. добри практики или добри проекти, които ние сме одобрили и смятаме за едни от най-успешните. Няма да цитирам фирмите, стойностите са изписани в края на колоните. Основно те касаят изграждане на ферма за интензивно отглеждане на аквакултури, рециркулационни системи в Добричка област. Много често нашите бенефициенти започнаха да кандидатстват за изграждане на рециркулационни системи, което за нас е една стъпка към възприемането на иновациите и изграждането на иновативни и по-добри производствени мощности.

Другото, което бихме искали да споделим с вас е, че беше одобрен проекта на община Бургас за реконструкция и модернизация на рибарското пристанище. Това е първото пристанище, което вече има възможност да бъде изградено, даже колегите тук са тези, които активно участваха в одобрението на този проект. Следващият проект, който очакваме всеки момент да бъде одобрен това е проекта на община Созопол, който също касае изграждането на рибарско пристанище на стойност около 5 млн.евро.

Благодаря за вниманието.
ПРЕДС.ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря. Уважаеми дами и господа, членове на Комитета за наблюдение, имате думата за кратки коментари, тъй като след това ще имаме по-обстойна дискусия по материала, който ви представи госпожа Палазова. Доктор Господинов, заповядайте.
ЙОРДАН ГОСПОДИНОВ, БГ ФИШ: Благодаря, господин председателстващ. Ще се постарая да бъдат кратък, ще се съобразя с вашата молба, тъй като действително малко закъсняхме и ще спестя от времето да изказвам похвали.

Ще премина към документа, който ни предостави Изпълнителна агенция по рибарство. Няколко са основните моменти, върху които искам да се спра. Отзад напред започвам. В индикаторите мисля, че има малък пропуск, но за мен е съществен, в индикаторите са отбелязани тонове преработка през 2011 година 78 хил.тона риба, мисля, че е допусната съществена грешка – това е два пъти по-малко от така изписаната цифра. Реално в България се внасят 28 хил.тона риба и се ловят около 10 хил.тона риба заедно с аквакултурата, може би малко повече около 15 хил.тона. Мисля, че тези неща трябва да се проверят.

За аквакултурата са изписани 7 750 тона, наистина за тази цифра не съм подготвен, но искам да кажа, че никъде не е отразен уловът на риба в България, който е съществен индикатор и нито в Ос 3 е записана като стоварване, даже се пропускат въобще пристанищата като такива, на които трябваше да бъдат изградени места за първа продажба. Искам да кажа, че само цацата е над 5 хил.тона през последните две години, заедно с рапаните представляват доста сериозни количества стоварени улови.

По отношение на това, че има шест броя рибарски групи. Ние на миналото заседание взехме отношение по този въпрос, както и взехме отношение и по рибарските пристанища, но сега отново ще повторя, че реално рибарските пристанища, въпреки че проектите са посочени като много перспективни, много ценни за агенцията, те не отразяват нуждите и желанията на бизнеса, защото се строят на места, които по никакъв начин не кореспондират с нуждите на бизнеса. Знам, че са много факторите, които влияят къде ще бъдат строени рибарските пристанища, но исторически и географски големите марини на България са съсредоточени в две пристанища – това е пристанище Варна, където се стоварва половината улов от Черно море и пристанището в Созопол, където се стоварва 80 % от улова на цаца, на шпроти и някои други видове проходни риби. Виждам, че сериозни пари са заделени и може би грешка на езика от страна на госпожа Палазова като казва, че ще се изградят пристанища, предполагам, че става дума за реконструкция и модернизация. Аз лично и двете пристанища не ги познавам, но по информация от членовете на нашата асоциация едното практически няма да бъде използвано за рибно-стопанска дейност, защото нито представлява интерес, нито могат да се трансформират там марините, а другото пристанище е с много малко място за изграждане на тилови съоръжения, което означава, че нито ще бъдат изградени места за първа продажба, за окачествяване, нито други изисквания на регламента, да кажем хигиенния пакет, което означава, че за тези пристанища просто ще бъдат хвърлени едни пари за тях, което е добре от да кажем от гледна точка усвояване на средствата, но те няма да вършат работа от гледна точка на бизнеса.

Жалкото е, че има държавна фирма и тя е подразделение на Министерство на земеделието, за което ставам банален може би, не коментирам, че в протокола не е отразено моето мнение от миналия път, но ще го повторя – тази фирма не свърши това, за което беше създадена. Тя трябваше да направи организация по регистрацията, както и по осъществяването на проекти за реконструкция и модернизация на съществуващите рибарски пристанища. Реално целия труд на нашата асоциация, на колегите от другите асоциации свързани с морския риболов отиде на вятъра, защото ние направихме всичко възможно с много власти и сега властимащите да бъдат регистрирани няколко пристанища като рибарски, каквито са нуждите на бизнеса, защото и Балчик, и Варна, и Созопол, това са традиционните рибарски места. Там са ситуирани и рибарските фабрики, които с годините са направени, защото е нормално да бъдат ситуирани там, където се стоварва рибата и там където е флота. В крайна сметка жалко, че няма да бъдат изградени тези пристанища. Разбирам, че за следващият програмен период въобще не се предвиждат пари за реконструкция и модернизация на пристанища. Съжалявам, че с рибарските групи, които са тук не можахме да направим колаборация или да работим в една посока и те да помогнат, ако не за пристанища, поне за места за разтоварване, ако не са направили междувременно нещо, за което не знаем.

Малко удължих изказването си, но смятам, че това което казвам е важно. Вярна е цифрата за 5,4 кг консумация, тя е взета от доклада на Министерство на земеделието. Не знам дали е обект на статистиката на ИАРА, но едва ли, предполагам, че е от НСИ. Нашата информация е за по-голяма цифра, но тъй като ние нямаме претенции за обективност на цифрите, приемаме, че това е вярната цифра, която е отразена в доклада на министъра.

И още нещо искам да кажа. Виждам, че на слайда за сертифицирани суми сте поправили сумата, това което беше качено на сайта ви беше 18 235 хил.евро и мислех да отправя забележка, че 560 хил.евро е разликата в сумата, предполагам, че е техническа грешка и сте я оправили.

Благодаря за вниманието.


ПРЕДС.ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря. Колеги, заповядайте. Заповядайте, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ, „Черноморски изгрев” Варна: Ще взема повод от думите на колегата Господинов, който наистина направи по-пространно изказване и имам надеждата, че ще чуем ясен отговор по отношение на пристанищата. Ако мога да резюмирам така въпроса – чувстват ли се агенцията и министерството удовлетворени от това, което се случва с рибарските пристанища? Това, което каза колежката безспорно звучи добре от гледна точка на усвояването, обаче като цели, които са постигнати дали агенцията и министерството са удовлетворени от това, което се случва с пристанищата, с идеята, със стратегията, която се създаде чрез създаването на държавното предприятие, което следваше да оперира с тези пристанища. Това е въпросът ми, надявам се да чуем ясен отговор. Благодаря.
ПРЕДС.ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря и аз. Господин Пашов, ще вземете ли думата? Заповядайте.
ТАЧО ПАШОВ: Благодаря, господин Димитров. Да разбирам, че ще изчакате всички въпроси и тогава ще отговорите. Добре. Имахме искане за анализ и оценка на изпълнението на Оперативната програма към ИАРА, даже бяхме написали официално писмо, надявахме се да го чуем така както искаме. Предвид на това, че казвате „няма време” аз ще си позволя да го прочета малко по-късно, по време на дискусията, която ще направим и може би, ако се гласува нещо, ще се гласува накрая.

Ще спомена по слайдовете на презентацията това, което имам като забележки. Това, което казах и на предишната сбирка на групата, думата „голям интерес” към мерките нека я заменим с „най-много подадени проекти”. Това, че не са подадени проекти по дадена мярка не значи, че няма интерес. И ви давам пример с 2.2. Интересът от нашите членове е много голям от нашите членове, но все още намираме, че не са създадени достатъчно предпоставки да кандидатстваме, все още ще чудим на тази наредба, чудим се как да го направим. Искам да вметна, че въпреки екшън-плана, който се прие на миналия Комитет за наблюдение, а и според мен трябваше да се направи едно кратко резюме от пет минути и да се припомни на членовете какво са приели миналия път и са гласували, ако не са го погледнали в документите, които са дадени. Там се гласува един екшън-план и според мен трябваше да се направи един отчет какво е направено по него.


ИРЕНА ПЕНЧЕВА: Само да спомена, че това е обект на следващата презентация, която представя изпълнението на екшън-плана.
ТАЧО ПАШОВ: Добре, благодаря. Това ми е препоръката не „голям интерес”, а „най-много подадени проекти”, да направим разликата, защото там са малко нещата, които трябва да се направят.

Както и преди съм казвал в представянето на цифрите, добре е да споменавате в Ос 2, защото там в изброени средства броите и Гаранционния фонд, там сумата не е никак малка. По мои сметки, не твърдя, че съм най-добрия математик, но тук се споменава 11 600 хил.евро извършени плащания по Ос 2, към тези 11 млн. предполагам, че влизат и 7 млн. от Гаранционния фонд, което говори, че реално в сектора са влезли около 4,5 млн.евро. Ние сме 2013 година след няколко дни, последната година от Оперативната програма и от 48 млн.евро бюджет по тази програма ние реално в сектора сме вкарали 4,5 млн.евро, което за мен е около 10 % от парите, които бяха предвидени в началото. Като правим съпоставки и игра с цифри може да го погледнем и от този ъгъл – колко пари влязоха в сектора. Интерпретацията може да бъде и по-дълга, но ще се постарая да бъда максимално кратък.

Другото, което ми направи впечатление. „Техническата помощ”. Парите, които бяха отделени за дейност на Управляващия орган по Оперативната програма до този момент са усвоени 17,16 % за пет години от „Техническата помощ”. А в същото време задължение на Управляващия орган и по Регламент, и в този Комитет приети механизми, че трябваше да изработят механизми за избягване на свърхпроизводство, механизъм за наблюдаване на пазара за търсенето на видове риба, механизъм, който да определи кои са видовете риба с добри пазарни перспективи и т.н. Пари има, а ние ги връщаме и това нещо не е направено. Учудвам се, че ще успеят другите 80 % до края на периода Управляващия орган на Програмата и да свършат нещо с тях. Прескачам другите слайдове, за да бъда максимално кратък. Това изпълнение по райони за мен е малко безсмислено, защото може би пак трябваше да се разбие по кои оси е изпълнението, защото знаете, че източните райони имат море и т.н. Там една инвестиция в пристанищата ще бъдат много средства. Брой подадени проекти и средства по Оперативната програма – това са различни интерпретации. Десет проекта може да са на обща стойност 1 милион, а може един проект да е за 20 милиона. Така че по райони, ...не виждам какво ще ви даде основание да говорите с хората. Ние сме малка държава, не е проблем да разпространите в цяла България идеите на Програмата.

И отивам на индикаторите. Това, което го искахме още при залагането на индикаторите в Оперативната програма, това което беше отчетено и като грешка в Междинната оценка, която беше дадена на тази Оперативна програма, че няма разделение на аквакултурата като аквакултура соленоводна и аквакултура сладководна. Там трябваше да се поставят различни индикатори, направи се забележка, че тези индикатори са нереални от гледна точка на това, че с два-три проекта за миди ние си изпълнихме индикаторите за тонаж за аквакултури. Така казано – 3 хил.тона, 7 хил.тона, - това за нас не значи нищо. Тук трябваше да се направи едно разграничение от тия 3 хил.тона колко е било риба, колко е било не риба, така да кажа, защото ние освен миди не знам дали имаме някакво друго въдство в аквакултурата, може би раци, но то е много малко количество. И от тези 7 700 тона, които имаме към момента, което значи около 4 400 тона аквакултура, с които сме направили повишение 4,5 млн., които са изплатени да видим какво сме произвели – риба ли, от рибата колко е шаран, колко е пъстърва и т.н. За нас това е по-интересно. Там може да се направи един анализ.

За тоновете преработка, аз също искам да се присъединя към думите на д-р Господинов и да добавя нещо. Много ми е интересно от тоновете преработка с колко се вдигна преработката на българска риба, която сме произвели. Ако ние сме преработвали от българската риба да речем 500 тона, с парите, които сме вложили в преработка, с колко сме повишили преработката на българска риба. Дали тези вложения, които сме направили ние са се отразили на българската аквакултура, защото преработвайки българската аквакултура това е един от векторите ние да си повишим производството на аквакултура, преработвайки част от нея, а не да преработваме чуждата аквакултура и да я изнасяме на Запад. Примерно от Китай влиза риба, тук само я пакетираме и заминава за Скандинавските държави, казвам примерно. Наистина остават някакви пари в България, но в случая правим услуга на китайската аквакултура, не правим услуга на българската аквакултура. И в един по-далечен план, според мен е логично да наблегнем на преработка на българска аквакултура, за да останат парите в нашите производители.


с. 1 с. 2 ... с. 8 с. 9

скачать файл