Проект на Решение за оттегляне на Решение №427 на Министерския съвет


с. 1
Точка 1

Проект на Решение за оттегляне на Решение № 427 на Министерския съвет от 2011 г. за издаване на разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за подземните богатства, в площта „Блок 1 Нови Пазар“, разположена на територията на областите Разград, Силистра, Добрич, Шумен и Варна.
БОЙКО БОРИСОВ: Трайков!

ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги, става дума за решението, с което Министерският съвет сме натоварени да подпишем договор с „Шеврон” за проучване на нефт и природен газ.

Решението е стандартно за проучване на нефт и природен газ. В решението не се споменава каква е технологията. Впоследствие стана обществен дебат нагорещен на темата използването на хидравличен удар при добива на шистов газ и тъй като ние от неформални разговори с компанията знаем, че те имат намерение да използват тази технология при проучването, направихме този факт известен за обществото. Това е единствената причина поради която въобще имам дебат на тази тема, защото решението е стандартно за проучване на нефт и природен газ.

За да стане ясно каква е технологията трябва да бъде сключен договор и компанията да представи работна програма. Така че ако ние искаме да променим нещо в решението в посока да предотвратим използването на тази технология, която е именно темата на обществения дебат, предлагам да променим решението. Всъщност най-добре би било да изчакаме решението на Народното събрание, но като втори вариант предлагам да променим решението така, че разрешението е валидно с условието в работната програма да не се използва технологията хидравличен удар, ако има в сила мораториум или законова забрана за използването на тази технология.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Мисля че е полезно или да се промени решението, но много твърдо в тази посока – тази технология не може да се използва не само докато трае мораториума, а и докато не излязат повече анализи конкретно в българския случай – по какъв начин, дали, какви са екологичните проблеми, които евентуално могат да излязат. Да се направи доста по-обстоен анализ и той да е обект и на публична дискусия – нещо, което обществото според мен заслужава. Така че тук трябва да се помисли дори да се отложи действието на това решение дали по някакъв начин във времето това е възможно. Мисля че е възможно с това много строго допълнително условие.

ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Вчера предложих на парламента, ако счете за необходимо да създаде специална парламентарна комисия, както има в редица други държави, например в Англия, в Щатите, която да разгледа всички научни екологични факти по тази технология и да представи резултатите за обществено обсъждане. Би могло и това да е в сферата на действие на решението.

СИМЕОН ДЯНКОВ: И трети вариант – просто да се спре изпълнението (тук юристите ще ни кажат) на това постановление до този анализ, до всичката работа, която трябва да се свърши. Всички да сме сигурни, не само и ние за нас, а и обществото да е сигурно, че каквото се прави то по никакъв начин няма да има екологични проблеми, свързани с работата.

ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Решението е за проучване на нефт и природен газ, не става дума никъде за технологията, нямаме основание, за което да спрем немотивирано. Обаче имаме основание да кажем, че не могат да предвиждат този метод в работната си програма.

БОЙКО БОРИСОВ: Колеги, не случайно аз съм вносител на тази точка, защото на практика от чисто техническо решение, което по смисъла именно на това, което каза министър Трайков, ние приехме преди няколко месеца, че даваме разрешение за проучване на нефт и природен газ без да уточняваме технология, без нищо, такива, каквито даваме десетки. Грешката е, че по тази тема не се направи широкият необходим обществен дебат – да се обясни на хората какво всъщност значи това.

И след като още лятото в Добрич им обещах на площада, че няма да допусна нещо, което има и минимален процент съмнения върху вредата, което би нанесла на природата, околната среда, водите… В края на краищата защо ние искаме това разрешение да го дадем? Да се върнем назад, защо сме се мотивирали да го дадем? Защото от това нещо сме очаквали да се извлече огромно количество природен газ, който първо да служи на българските граждани да му се намали цената на топлоенергия, на българската индустрия – да се снижи цената на производство за хикс продукция. Затова сме го правили. След като народът не е убеден, хората не са убедени, че това сега е правилно, моята логика е – спираме го и оттук нататък при спряно решение, при оттеглено решение започваме от начало дебата. Ако има технология, която не вреди на природата, няма опасност да се замърси околната среда, водите, не предизвиква такива хидравлични удари, няма никъде в света възникнали проблеми вследствие на това, аз съм убеден, че… Народът защо не протестира, че примерно при Дъбниците или плевенско се дупчи и вадят нефт, защото в цял свят се прави.

С една дума явно е, че по тази технология има световен дебат. Има държави, в които е забранено, има държави, в които са изгонени, има държави, в които придобиват и всичко е окей.

Въпросът е след като има неизяснени неща ние чий интерес защитаваме първо. Защитаваме интересите на българските граждани. Щом, и затова сме го искали да го правим този проект в техен интерес, само че не само че те не ни разбират, има протести и казват, че това ще съсипе екологията. Е тогава за какво го правим?! В наш интерес не е, в интерес на хората е. Щом е в интерес на хората и те не го искат или не искат тази технология, оттегляме решението, нека юристите така да го формулират, тъй като имаме и съдебни процеси по тази тема, да не влезем в юридически казус. Но смисъла на оттеглянето е това – искали сме в името на хората да го направим, хората не го искат, страх ги е поради една, втора, трета, четвърта причина. Спираме. Ако един ден пожелаят – лесно се вкарва ново решение. По този начин ние показваме и политическа воля, показваме прагматичност и в същото време казваме на всеки инвеститор, който иска да дойде в тази държава – първо убедете хората, че това е рентабилно, че това е безопасно, че това носи ползи за тях – добре дошли сте.

Затова молбата ми е към Желязков, чисто юридически и във връзка и със съдебния процес, който се води, да се прецизира само текста, а оттук нататък министър Трайков да инициира всички тези дебати с обществото, с инвеститорите и повтарям – ако един ден дойде технология, която да е гарантирана, че няма проблеми за околната среда, лесно можем да им дадем разрешение тогава.

ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Господин премиер, аз знам, че всички ние смятаме, че не само гражданите на България, а и всеки от нас не би направил или инициирал нещо, което да доведе до рисковете за здравето на хората и за природата. Затова ние сме дали решение, което може да включва включително и стандартни технологии.

Аз смятам, че трябва да оставим решението валидно в тази част, че ако искат те да си използват стандартна технология, на това не трябва да се пречи. Все пак е направен международен конкурс, загубили сме две години, за да предизвикаме тази международна конкуренция да стигнат до някакъв резултат. Но трябва да им забраним по определени от нас критерии до изясняване или до законово регламентиране (това можем да го уточним) да използват тази технология. Ако искат да използват стандартни конвенционални технологии, нека да го правят, ако решат, това ще бъде в работната програма. Но ако ние решим те в работната програма няма да предвиждат тази технология.

НОНА КАРАДЖОВА: Подкрепям министър Трайков, защото по тази логика би трябвало всички, които правят такова проучване стандартно, което от години се прави, от 50 години, и сега има проучвателна дейност, трябва ли на практика да забраним. Тоест, значи само по тази технология, която е неясна към настоящия момент до изясняване на случая. Въпреки че моето твърдение винаги е било, че може да се оцени дали даден проект е вреден или не за околната среда, когато бъде представен проект, когато се представи на обществеността, защото такива са процедурите, за да се види дали е вреден или не е вреден.

Но по отношение на стандартните проучвания, мисля че няма логика да оттегляме решението, за стандартните проучвателни дейности, каквито се правят и в момента и се правят от 50 години.

БОЙКО БОРИСОВ: Фактически проблемът е в тази технология, която предлагат точно „Шеврон” за дупчене, взривяване или там с какво…

ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Ние не знаем дали я предлагат, защото още не сме им дали възможност да си предложат програмата. Говорим по принцип за технологията хидравличен удар, която в момента е най-широко разпространената за добив на шистов газ.

БОЙКО БОРИСОВ: И вие от сега, още преди да са я предложили, ние знаем, че тази технология няма да им я одобрим.

ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Точно така.

БОЙКО БОРИСОВ: Хората не я искат.

ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: И затова можем да кажем, че в работната си програма въобще не трябва да предвиждат такава технология, при определени условия, каквито ние решим, че са те.

Ако искат обаче да правят вертикален сондаж без използване на хидроудар, без използване на химикали – такива, каквито се правят навсякъде в България, добре дошли са да го направят във всеки момент.

НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Всички сте наясно, че в Европейския съюз в момента предстои приемането на регламент за шистовия газ и за тези технологии и има много голяма вероятност тя да бъде забранена в цяла Европа, не само в България.

БОЙКО БОРИСОВ: Прочитам пак.

Проект на Решение за оттегляне на Решение № 427 на Министерския съвет от 2011 г. за издаване на Разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за подземните богатства, в площта „Блок 1 Нови пазар”, разположена на територията на областите Разград, Силистра, Добрич, Шумен и Варна, като изрично подчертавам, че става въпрос за проучване с такава технология, която не е доказана, че е безвредна за околната среда на шистовия газ – това, което възбуди общественото неодобрение. И възлагам на министър Трайков, заедно с всички инвеститори в тази област да проведе широка обществена дискусия и едва тогава можем отново да минем на вариант да разговаряме на тази тема.

Така че приемаме точка 1.

Освен това в скоро време ние очакваме решение на Европейската комисия за територията на цялата Европа, така че това да подпомогне съответно дебатите, които министър Трайков ще води с подобни организации, ако има подобни желаещи за в бъдеще.

ТРАЙЧО ТРАЙКОВ: Ще наблюдаваме и ще участваме в дебата в Европейската комисия на тази тема.



БОЙКО БОРИСОВ: Да. С една дума – това, което сме обещали на хората август месец с днешното решение го изпълняваме и в същото време искаме вече когато няма от какво да се тревожат да предизвикаме този дебат на експерти, защото, ако се окаже, че има огромни количества газ, което повтарям – би могло да е от изключителна полза на България, което на практика да доведе до диверсификация на източниците за газ, да ни помогне. Защото напомням, в края на годината ще водим вече преговори без посредници за директно доставки на природен газ в България и цената на природния газ, знаете колко трудно се договаря с Русия, това би било много добре да ни помогне в преговорите.

Нека в края на краищата в тези дебати да остане българският народ да помисли в частта, ако притежава такова огромно богатство, кога и по какъв начин да има възможност да се възползва от него – след сто, след двеста години, но да знаем дали го има или не.
с. 1

скачать файл