Правната норма представлява правило за поведение, чиято цел е да


с. 1
Лекция 2 10.10.2006
Правна норма. Структура, видове правни норми и действие на правната норма


  1. Понятие за правна норма

Правната норма представлява правило за поведение, чиято цел е да уреди най-важните отношения между субектите на правото. Правната норма е обшо правило за поведение. Това означава, че тя се отнася до неопределен брой лица и неопределен брой случаи. Правната норма се създава от държавата за разлика от останалите правила за поведение. Правната норма цели да регулира обществените отношения чрез предоставяне на права и възлагане на задължения. Правната норма е гарантирана от принудителната сила на държавата. Ако има отклонения държавата е създала механизми, за да въведе ред.




  1. Структура на правната норма

В общия случай правната норма има логическа структура, която обхваща три елемента. Тези елементи са хипотеза, диспозиция и сакнция.



    • Хипотезата съдържа предпоставките, при наличието на които правната норма получава своето действие.

    • Диспозицията съдържа правилото за поведение

    • Санкцията са неблагоприятните последици, които ще настъпят при отклонение от предписаното правило.




  1. Видове правни норми

При използването на различни критерии правните норми могат да бъдат разгледани както следва:



  • Регулиращи и охранителни. Регулиращите норми са най-често срещани и те съдържат в себе си правило, което урежда определени категории обществени отношения. Охранителните норми уреждат реда за осъществяване на юридическата отговорност. Обикновено те определят каква е санкцията при отклонение от предписаното правило.

  • Забраняващи, задължаващи, оправомощаващи. Забраняващите правни норми изискват определено пасивно поведение (да НЕ правим нещо). Задължаващите норми са онези, които изискват определено активно поведение. Оправомощаващите норми са тези, които създават възможност да имаме определено поведение, но то зависи в крайна сметка от нашия интерес.

  • Дефинитивни правни норми са тези, които не съдържат правило за поведение, а единствено определят съдържанието, което влага законодателят при използване на една дума или термин.

  • Декларативни правни норми също не съдържат конкретно правило, а провъзгласят основните положения, принципите, които намират израз при регулиране на обществените отношения.

  • Препращащи правни норми са тези норми, които не съдържат диспозиция /няма правило за поведение/. Вместо това има препращаща



Лекция 2

норма, която насочва към една друга правна норма, от където трябва да се извлече правило за поведение.



  • Императивни и диспозитивни правни норми. Императивни са тези правни норми, които не допускат отклонение от предписаното правило. Докато диспозитивните правни норми уреждат отношението, но само до колкото участниците в него не са предвидили нещо друго. При диспозитивните отново има правило за поведение, но то се задейства само в случай, че участниците в отнопението не са уговорили друго. Императивните се срещат най-вече в публичното право, а диспозитивните в частното.




  1. Действие на правната норма

Действието на правната норма е ограничено в три насокивъв времето, в пространството и по отношение на лицата.



      1. Във времето: Правната норма действа от момента на влизането й в сила до нейната отмяна (на третия ден след обнародването влиза в сила. Отмяната: може да има срок; Чрез приемането на друг акт, който урежда същата материя). Ex nunc – занапред. Законът действа напред във времето. Ex tunc – обратното действие е допустимо ако нов закон е по-благоприятен или ако е изрично предвидено в нормативния акт.

      2. В пространството – Българският закон е в сила на територията на България и екс-териториално (посолства и т.н.)

      3. По отношение на лицата правната норма действа за българските граждани независимо къде се намират съгласно нормите на съответната държава.

Юридически факти. Понятие, обща характеристика, видове



        1. Юридически факти са онези обстоятелства от обективни действия, с настъпването на които правото свързва пораждането на определени правни последици. Правните последици, които могат да се породят при проявата на един юридически факт се свеждат до:

  1. Възникване

  2. Изменение

  3. Погасяване на правни отношения, а също така и в придобиване и изгубване на определени правни качества.

2. Видове юридически факти

1.) С оглед на правните последици, които ре пораждат юридическите факти могат да се разграничат на:

- правопораждащи – напр. навършване на 18 год.

- правопроменящи

- правопогасяващи – напр. смърт

2.) Положителни и отрицателни



Положителните факти са такива, че настъпването на правните последици е резултат от настъпването на юридическия факт, докато при отрицателните факти определените обстоятелства трябва да не са се осъществили, за да настъпят правни последици.
Лекция 2

3.) Юридическите факти се разграничават на прости и сложни. Прости са тези юридически факти, които се състоят само от едно обстоятелство, което е достатъчно, за да настъпят правните последици (напр. завещание). Сложни са тези юридически факти, които изисикват настъпването на две или повече обстоятелства, за да възникнат правни последици.



  1. Действия и събитияДействията са онези юридически факти, които са пряк резултат от проявата на човешката воля (сделката е юридически факт вид действие). Събитията са тези юридически факти, чието настъпване не е пряк резултат или изобщо не зависи от проявата на човешката воля. Действията от своя страна могат да бъдат действия или бездействия. Действията могат да бъдат правомерни и неправомерни. Правомерни са тези действия, които съвпадат с предписаното в правната норма, а неправомерни са онези, които не съответстват на предписаното – правонарушения.

3. Фактически състави – система от самостоятелни обстоятелства (факти), които трябва да се проявят, за да настъпят правни последици (напр. пенсиониране). Фактическите състави могат да бъдат разграничени на:

  • Прости, сложни и смесени: При простите няма значение реда, по който са се проявили отделните факти. Сложните се осъществяват по определен ред. При смесените част от фактите трябва да следват някаква последователност, а за други няма значение (напр. пенсиониране).

  • Завършени и незавършени

В определени случаи от наличието на един факт се прави предположение за това, че е настъпил един друг факт. Това се нарича презумпция (предположение – лат.): Необорима презумпция; Фикция (измислица – лат.) – признаване на несъществуващо обстоятелство, че съществува (напр. приравняването на електричеството с вещите).







с. 1

скачать файл