План за развитие на Община Малко Търново 2007 2013 г


с. 1 с. 2 ... с. 11 с. 12

План за развитие на Община Малко Търново 2007 – 2013 г.



С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
1. ВЪВЕДЕНИЕ 3 стр.
2. КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА

ОБЩИНА МАЛКО ТЪРНОВО 7 стр.

3. ГЕОГРАФСКО РАЗПОЛОЖЕНИЕ И ХАРАКТЕРИСТИКИ

1.1 Географско разположение 11 стр.

1.2 Релеф 11 стр.

1.3 Климат 12 стр.

1.4 Води 13 стр.

1.5 Полезни изкопаеми 15 стр.

1.6 Почви 15 стр.

1.7 Биотична характеристика 18 стр.

флора 18 стр.

фауна 20 стр.

1.8 Резервати, защитени местности, природни и

исторически забележителности 22 стр.

резервати 22 стр. защитени местности 23 стр. природни и исторически забележителности 24 стр.
4. ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

2.1 Обща характеристика 25 стр.

2.2 Промишленост 26 стр.

производство на инертни материали 26 стр.

хранително-вкусова промишленост 30 стр.

дърводобив и дървообработване 31 стр.

2.3 Селско стопанство 32 стр.

поземлена реформа 33 стр.

животновъдство 37 стр.

растениевъдство 38 стр.

2.4 Горско стопанство 39 стр.

2.5 Търговия и услуги 49 стр.

2.6 Бизнес инфраструктура и други институции 50 стр.

2.7 Туризъм 51 стр.

ресурси за туризъм 51 стр.

Съхранение и популяризиране на

културно-историческото наследство 55 стр.

странджанските села 56 стр.

функционални зони за отдих и туризъм 63 стр.

туристическа инфраструктура 64 стр.

законова и организационна структура 67 стр.

5. ОБЩИНСКИ БЮДЖЕТ 73 стр.

6. АНАЛИЗ НА ТЕНДЕНЦИИТЕ И ПРОЦЕСИТЕ В

СОЦИАЛНАТА СФЕРА

4.1 Население 79 стр.

4.2 Безработица 84 стр.

4.3 Здравеопазване 93 стр.

4.4 Образование 94 стр.

4.5 Социално подпомагане 96 стр.

4.6 Спорт 98 стр.

4.7 Култура 100 стр.

културни институции 100 стр.

културни събития 103 стр.


7. ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА

5.1 Транспортна инфраструктура 110 стр.

5.2 Водоснабдителна инфраструктура 113 стр.

5.3 Депа за твърди битови отпадъци 117 стр.

5.4 Енергопреносна инфраструктура 117 стр.

5.5 Телекомуникационна инфраструктура 120 стр.

5.6 ГКПП Малко Търново 122 стр.
8. СЕЛИЩНА МРЕЖА 124 стр.

9. ОКОЛНА СРЕДА 125 стр.

10. ГРАДСКА СРЕДА 134 стр.

11. НЕПРАВИТЕЛСТВЕН СЕКТОР 135 стр.

12. АНАЛИЗ НА СИЛНИТЕ И СЛАБИТЕ СТРАНИ,

ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И ЗАПЛАХИТЕ / SWOT / 140 стр.

13. СТРАТЕГИЧЕСКА ЧАСТ 141 стр.

14. ИНДИКАТИВНА ФИНАНСОВА ТАБЛИЦА 146 стр.

15. НАБЛЮДЕНИЕ, ОЦЕНКА, КОНТРОЛ И АКТУАЛИЗАЦИЯ

НА ОБЩИНСКИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ 150 стр.

В Ъ В Е Д Е Н И Е

С приемането на Закона за регионалното развитие през м. март 1999 год. стартира процеса на планиране на развитието на общинско, областно и национално ниво. Бяха разработени Национален план за икономическо развитие, Национален план за регионално развитие, Национален план за развитие на земеделието и селските райони, областни планове за регионално развитие, общински стратегии – такива в повечето общини липсваха и това беше отчетено като съществен пропуск.

В този момент беше дефинирана и ролята на местните власти като ключов фактор в регионалното развитие, осигуряващи процес на планиране на широка обществена основа и съответствие с плановите стратегически документи на по-горните нива на планиране. Местните органи на властта са основните двигатели в осъществяването на плана за икономическо стабилизиране и развитие, който цели да определи широка рамка за социално-икономическото, културното и инфраструктурно развитие на общината. Съгласно Закона за регионалното развитие, Закона за местното самоуправление и местната администрация и Закона за общинските бюджети, общинските съвети, са органа на местното самоуправление, който одобрява и приема стратегии, прогнози, програми и планове за развитие на общината.

Общинския план за развитие е един от основните документи, който очертава приоритетите в развитието на Община Малко Търново и пътищата за тяхното постигане, той е средносрочен планов документ, изготвян за период от седем години /2007-2013/, осигуряващ развитието на цялата община, а не само на общинския център, характеризиращ се със стремежа за постигане на резултати, улесняващи присъединяването на страната ни към Европейския съюз. Същевременно той се явява и основа за използването на предприсъединителните инструменти на ЕС. В съвременните условия стратегическото планиране е не само инструмент за ефективно използване на ресурсите, но и за тяхното привличане.

Обвързването на срока на действие на плана с плановия период на Европейския съюз определя и избрания подход – за настоящия планов период до края на 2006 год. действат заварените общински планове /стратегии/, за които ЗРР поставя изискване да бъдат приведени в съответствие със изискванията на Закона за регионалното развитие, като паралелно с това е необходимо да започне и разработването на плана за следващия планов период /2007-2013 г./

В основата на разработването на Плана за развитие на Община Малко Търново стои идеята за устойчиво развитие, което налага формулирането на последователна и вътрешно обвързана политика, основните принципи на която са интегриране на икономическите, социалните и екологичните измерения на развитието, икономично и ефективно използване на наличните ресурси, постигане на справедлива равнопоставеност между хората от различни поколения и социални групи, гражданско участие и партньорство на всички равнища.

Изготвянето на Плана за развитие на Община Малко Търново е продиктувано от необходимостта:

 общината да разполага с ориентир за посоката на движение, показващ ясно какво трябва да се постигне и как ще се постигне;

 да служи като инструмент за ефективно насочване на наличните ресурси за ефикасно предоставяне на услуги и решаване на ключовите проблеми на развитието;

 да привлича нови ресурси – плана е от изключително значение за успеха на общината на т.нар. “пазар на проекти”;

 да e изходен пункт при определянето на общинския бюджет, особено в неговата разходна част;

 да подпомогне демократизирането на управлението на общината, осигурявайки публичност и прозрачност на действията на общинските власти;

 да изпълнява ролята на организирана база данни от факти, оценки, прогнози и насоки за местното развитие, съдържаща синтезирана и систематизирана информация за състоянието на общината, за нейните предимства и възможности, профилираща имиджа й пред външния свят и информираща потенциалните инвеститори;

 да отговаря на изискванията на регионалните и централни власти и да бъде връзката за взаимодействие с областния и национален план за развитие. Съгласно ЗРР общинските планове за развитие са в основата на плановия и програмния процес. Те се разработват в съответствие с специфичните дългосрочни цели и приоритети за развитие на областта и районите за целенасочено въздействие, като се отчита спецификата на съответната община.


Разработването на общинския план за развитие е процес, ангажиращ множество участници, както от общинска администрация, така и от различни институции на територията на общината. Началото на работата по изготвянето на Общинския плана за развитие бе поставено през м. Март 2005 год., като за основа беше използвана съществуващата и действаща към настоящия момент Стратегията за развитие на Община Малко Търново 2000-2006 год. И тук основния принцип на работа беше партньорството, който е водещ в работата на групите, в които участниците са много на брой и от различни сфери на дейност.
Етапите, през които премина изготвянето на общинския план за развитие са следните:

  1. Сформиране на управителната и работните групи;

  2. Регламентиране задълженията на всеки участник;

  3. Събиране на необходимата информация;

  4. Изготвяне на анализ за ситуацията в Община Малко Търново;

  5. Формулиране на визията, стратегическите цели, подцели, приоритети в плана за развитие;

  6. Изготвяне на работен вариант на плана за развитие и обсъждане с управителната група, експерти и консултанти;

  7. Окончателен вариант на плана за развитие;

  8. Приемане на плана за развитие от Общински съвет;

  9. Създаване на група в общината за ежегодна актуализация, наблюдение и контрол по изпълнението.

Принципите при разработване на Общинския план за развитие са:



  1. Партньорство, публичност и прозрачност при осъществяване на планирането, програмирането, финансирането, наблюдението и оценката;

  2. Концентрация на ресурсите за постигане на целите на местното развитие;

  3. Допълване на финансирането от национални публични източници при съвместно финансиране с други източници;

  4. Пълноценно участие на представителите от различни институции;

  5. Умело използване на административния капацитет;

  6. Междуведомствена координация на дейността на компетентните органи в процеса на планирането и програмирането, ресурсното осигуряване, реализацията, наблюдението и оценката, доверие и взаимно познаване;

  7. Съгласуваност с другите структуроопределящи политики, инструменти и действия на национално и регионално равнище.

В процеса на работа възникнаха и редица проблеми като:

1. Липса на цялостна и актуална информация;

2. Трудности при взаимодействието с централните ведомства;

3. Липса на достатъчно подготвени кадри за цялостно разработване и представяне на проекти;

4. Липса на организация на общинско ниво, която да подпомага развитието на бизнеса.


Общинския план за развитие е план за цялостното развитие на общината. Той е концепция, платформа за жизнено важните и перспективни пътища за развитието на общината, чрез адаптиране към постоянно променящите се условия на средата. ОПР кореспондира с Регионалния план за развитие, респективно с Националната оперативна програма за регионално развитие. Изведените в ОПР мерки с надобщинско значение стават част от НОПРР, ако съответстват на изведените приоритети, цели и мерки в Регионалния план за развитие. Той е свързващото звено между целите, действията и инструментите и е стратегически документ, който ще работи за всички, ако е изготвен от всички.

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА

ОБЩИНА МАЛКО ТЪРНОВО

Мястото на общината в общественото устройство и организация на държавата се определя от Конституцията на Р България, според която “общината е основна административно-териториална единица, в която се осъществява местно самоуправление”. Местното самоуправление се изразява в правото и реалната способност на всички граждани и избраните от тях местни органи да управляват, в рамките на закона, съществена част от обществените дела на своя собствена отговорност и в полза на всички, които живеят на територията на общината.

С Указ № 2295 / 22.12.1978 год. на Държавния съвет на Народна Република България / ДВ бр. 101/1978 г./ гр. Малко Търново е определен за административен център на Малкотърновска община, включваща в състава си населените места гр. Малко Търново, с. Стоилово, с. Бръшлян, с. Сливарово, с. Граматиково, с. Визица, с. Заберново, с. Звездец, с. Близнак, с. Бяла вода, с. Евренозово, с. Калово и с. Младежко.

Община Малко Търново е включена в границите на област с административен център гр. Бургас с Указ № 1 на Президента на Р България от 05.01.1999 год.

Тя е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. Малко Търново. Общинска администрация Малко Търново е структурирана съгласно Закона за администрацията в дирекции, отдели, сектори и помощни звена, които подпомагат Кмета при осъществяване на правомощията му, извършват дейности по административното обслужване на гражданите и юридическите лица.

Община Малко Търново се намира в югоизточна България. Тя е една от тринадесетте общини влизащи в състава на Бургаска област и е разположена в югоизточната част на областта. На север граничи с община Созопол, на изток с община Царево, на североизток с община Приморско, на запад с община Средец, а на юг граничи с Р Турция. Района на общината е полупланински и граничен, общината попада изцяло в граничната зона, в резултат на което достъпа до нея до 1990 год. беше ограничен, което е една от причините довела до изоставането в нейното развитие.

Общината е третата по големина в Бургаска област. Разположена е на площ от 798 кв.км., което съставлява 10,3 % от територията на областта и 0,76 % от територията на Република България. В състава й влизат 13 населени места, от които 1 град и 12 села.

Релефът на общината е хълмист и нископланински. Въпреки малката си надморска височина, релефът на територията на общината е силно раздвижен и атрактивен.

Според климатичното деление на страната Община Малко Търново попада в Южнобългарска подобласт със Странджански климатичен район. Климатът в общината се формира под континенталното влияние от запад и север, черноморското влияние от изток и средиземноморското от юг. Като цяло странджанският климат има преходно-средиземноморски характер. Районът се характеризира със сравнително висока за надморската си височина средна годишна влажност на въздуха (ст.М.Търново – 75%). Като цяло валежите са над средните за страната. В биоклиматично отношение проучваният регион крие значителни ресурси за климатолечение.

Като цяло водните ресурси на територията на общината са сравнително ограничени в сравнение с други части на страната. Съществена неблагоприятна характеристика на ресурсите от повърхностни води е неравномерното разпределение на наличността им през годината.

Почвообразуването е под влияние на особеното съчетание на характерния за Странджа климат, уникалната горскодървесна растителност, извънредното разнообразие от коренни и почвообразуващи скали, ридовохълмистия нископланински релеф с голяма разчлененост, гъсто разклонена хидрографска мрежа с къси склонове и доминиращи припечни изложения. Преобладават лесивираните канеленовидни почви (излужените канелени горски почви), жълтоземите и плитките почви.

Флората на Странджа е сложен конгломерат от различни по произход, биологични особености и степен на еволюция растителни видове, с висока природозащитна стойност. От около 700 растителни вида, вписани в Червената книга на България, над 70 се срещат само в Странджа. В растителността на общината, независимо от месторастенията, преобладават горите, които заемат около 80 % от територията й. Най-интересни от флористична и природозащитна гледна точка за България и Европа са източно-буковите формации с примес от горун и по-рядко с благун, с подлес от зеленика и други вечнозелени храсти.

Малкотърновския район, попадащ в т.нар. “район на вътрешна Странджа” е един от най-богатите на животински видове в страната. Впечатляващо е птичето богатство, но относително най-богат видов състав има бозайната фауна – 66% от българската и 42% от европейската автохтонна сухоземна фауна.

Общината попада изцяло на територията на Природен парк “Странджа”.

Промишленият й облик се определя от отраслите: лека промишленост, селско и горско стопанство, търговия и услуги.

Перспективен, но слабо развит отрасъл е дървопреработващата и мебелна промишленост.

Ниската категория на земеделската земя, наличието на мери и пасища, както и на гори изключително благоприятства развитието на животновъдството на територията на общината – овцевъдство, говедовъдство, свиневъдство. Мерите и пасищата са 48 779.037 дка , което представлява 35% от общия селскостопански фонд .

На територията на общината няма регистрирана земеделска кооперация.

Процесът на възстановяване на собствеността върху земята е приключил и всички земеделски земи, за които има подадени заявления за възстановяване са върнати на предишните им собственици. Характерна особеност в процеса на възстановяване на земеделските земи са малките парцели, които много често са и под един декар, което затруднява механизираната им обработка. Липсват и случаите на собственост на земя над 200,300 до 500дка.

На територията на общината има 684 409,756 дка гори, които се стопанисват от три Държавни и едно общинско лесничейство. Разпределението на горския фонд е както следва :

 гори на Държавните лесничейства 594 480,765 дка;

 гори Общинска собственост 88 179,478 дка;

 гори на частни стопани 1 749,513 дка;

Търговската мрежа в общината е сравнително слабо развита – формата на собственост е 100 % частна.

В Община Малко Търново са съчетани по уникален начин природни дадености и богато културно-историческо наследство, което определя и една от алтернативите на нейното социално-икономическо развитие – туризмът. В настоящия момент се разработва програма, целяща използването на наличния туристически потенциал за създаване на траен поминък на населението. Един от основните проблеми е недостатъчната материално-техническа база.

Населението на община Малко Търново е 4 896 жители /по настоящ адрес/, съсредоточени основно в гр. Малко Търново и селата Граматиково и Звездец. Общината се отличава с висок отрицателен естествен и механичен прираст . Голяма част от населението в малките населени места / 90% / е в надтрудоспособна възраст, застаряващо. Налице са засилени миграционни процеси към областния център – гр. Бургас, водещи до обезлюдяване на населените места в общината.

Закриването на голяма част от промишлените предприятия доведе до увеличаване на безработицата в района, която към м.ХІІ.2004 год е сравнително висока – 16,49 % при 12.38 % през същия период на предходната година, характеризираща се със сравнително постоянното си ниво през годината.

В общината има едно лечебно заведение СБДПЛ Малко Търново с едно болнично отделение /20 места/, 1 Филиал за спешна медицинска помощ към ЦСМП гр. Бургас, 2 частни стоматологични кабинета и 2 заети практики на личен лекар.

На територията на общината съществуват две заведения за социални услуги – Домашен социален патронаж и Дом за възрастни с психични разстройства с. Заберново. Социалното подпомагане в общината обслужва 767 лица и семейства /2004 г./.

Общинските учебни заведения са 6 /шест/ – едно средно общообразователно училище, две основни училища, едно Обединено детско заведение и две Целодневни детски градини.

На територията на общината развива дейност Общински спортен клуб “Странджа”, който е със секции по свободна борба, лека атлетика, футбол и тенис. Общината има традиции в спортовете – борба и футбол.

Съществуват три читалища с основна дейност – библиотечна.

Общински исторически музей Малко Търново работи за съхраняване и популяризиране на богатото културно-историческо наследство на общината. Експозициите, подготвени от специалистите на музея са : история, археология, етнография и природа. Района е богат на археологически паметници, причина за ежегодното организиране на археологически разкопки.

Транспортната инфраструктура на общината е сравнително добре развита. Всички населени места са свързани с асфалтирани пътища, не е асфалтирана единствено отсечката разклон с. Сливарово /10 км./. Като цяло всички пътища се нуждаят от рехабилитация и ремонт.

Всички населени места в общината са електрифицирани и водоснабдени. Канализационна система частично е изградена само в гр.Малко Търново и селата Звездец, Граматиково и Бръшлян. Предвижда се доизграждане. Липсва пречиствателна станция на територията на общината. Има изготвен проект – работна фаза.

Телекомуникационната инфраструктура е добре развита. На територията на общината има изградена подземна магистрална и вътрешно-районна кабелна телефонна мрежа.

Природата в общината ни е уникална и едновременно с това изключително чиста. Причина за това са липсата на промишлени предприятия на територията на общината и отдалечеността й от областния град и големите производствени замърсители.

Община Малко Търново попада изцяло на територията на ПП “Странджа”. Съществуват множество резервати, защитени територии, културни и природни забележителности, които привличат интереса на наши и чужди туристи и са предпоставка за развитието на еко-, културния и познавателен туризъм.




­ ГЕОГРАФСКО РАЗПОЛОЖЕНИЕ И ХАРАКТЕРИСТИКИ
1. ГЕОГРАФСКО РАЗПОЛОЖЕНИЕ
Община Малко Търново се намира в Югоизточна България, в сърцето на Странджа планина. Разположена е на площ от 798,5 кв.км., което съставлява 10,3 % от територията на Бургаска област и 0,76 % от територията на Р България. Тя е третата по големина община в Бургаска област. Граничи с общините : Средец, Созопол, Приморско и Царево, а на юг с Република Турция.

През общината преминава международен път, който е и най-краткия път свързващ страните от Европа с тези от Близкия Изток. На територията на общината се намира и ГКПП Малко Търново.

Община Малко Търново попада изцяло на територията на Природен парк „Странджа”.

Общинския център гр. Малко Търново отстои на 76 км. от областния център гр. Бургас, който е четвъртия по големина град в България и е важен и перспективен транспортен център.




2. РЕЛЕФ
Релефът на общината е хълмист и нископланински. Около 38% от територия е с надморска височина - 0-200 м, 60% - 200-600 м, и около 2% над 600 м. Най-широко са разпространени територии с н.в. между 200 и 300 м.

Най-висок връх на територията на общината в българската част на Странджа е вр.Градище – 710 м н.в., разположен на югозапад от Малко Търново. Открояват се и върховете Ехичкиите – 491 м н.в., Босна – 453 м н.в. и Папия – 502 м н.в.

Вертикалното разчленение на релефа в общината е 50-200 м/км2, като преобладава 50-100 м/км2, което съответства на ниската издигнатост на територията. Хоризонталното разчленение обаче е сравнително голямо - 1.0-3.0 км/км2, като преобладава 2.0-2.5 км/км2, което е идентично на това в средновисоките и високите планини в страната. Това допълва извода, че въпреки малката си надморска височина, релефът на територията на общината е силно раздвижен и атрактивен.

Характерни за територията ни са заоблените форми, стръмните и врязани речни долини, на места ждрелоподобни (р.Велека, р.Младежка). Речните тераси са развити относително слабо и на места фрагментарно. Карстовият тип релеф е характерен за онази част от общината, която е изградена основно от карбонатни скали. Той е проявен като повърхностен и дълбочинен карст с разнообразни форми: кари, въртопи, понори, каверни и различни по големина и сложност пещери. Известни спелеорайони са с.Младежко, с.Бръшлян, местността Узунбуджак, гр.М.Търново, с.Бяла вода и др.

Поради високата залесеност на територията и наличието на устойчиви магмени скали денудационно-ерозионните процеси като цяло са слабо развити. Същата се отличава със сравнително добра устойчивост на абразията.

Свлачищните явления са характерни за сравнително малко терени. Ясно проявени срутища и каменопади могат да се наблюдават само по най-стръмните скални откоси (по северните части на Босненския рид, по склоновете на Малкотърновския плутон и др.)



3. КЛИМАТ
Според климатичното деление на страната Община Малко Търново попада в Южнобългарска подобласт със Странджански климатичен район.

Климатът в общината се формира под континенталното влияние от запад и север, черноморското влияние от изток и средиземноморското от юг. Като цяло странджанският климат има преходно-средиземноморски характер – зимен максимум и летен (августовски) минимум на валежите и сравнително високи средногодишни температури.

Тук валежите са по-високи, със специфично разпределение по месеци, а отделни участъци са характерни с чести мъгли. Поради липса на ефикасна защита за студените нахлувания от север и северозапад в Странджа се явяват и доста резки застудявания.

В най-общ план климата е с подчертан зимен валежен максимум и е под влияние на Средиземноморието, докато във високите части на планината и в тези на северозапад по границата с Турция се очертава втори максимум през май-юни, като резултат от континенталното влияние.


Анализът на информацията по климатични елементи показва следните особености:

Районът се характеризира с най-високи стойности на годишния радиационен баланс в страната – 57 ккал/см2.

Най-високите януарски температури на въздуха отчитани в ст.М Търново достигат до 1.4оС. Измерените абсолютни минимални температури на въздуха са едни от най-високите за страната: минус 22.3оС за ст.Малко Търново. Тези достигнати минимуми са ограничение за разпространението на субтропични култури от други региони на същата географска ширина (Кавказ). Максималните температури достигат високи граници – над 40 оС.

Продължителността на периодите с устойчиво задържане на температурите на въздуха над 5 оС и 10 оС , както и късното настъпване на първия есенен мраз (най- рано на 7 октомври) и сравнително ранното прекратяване на последния пролетен мраз (около 6 май) създават условия за виреене на множество топлолюбиви растения.

Районът се характеризира със сравнително висока за надморската си височина средна годишна влажност на въздуха (ст.М.Търново – 75%). Като цяло валежите са над средните за страната. Отчетената средна годишна сума на валежите е 859 мм в Граматиково и 969 мм в Малко Търново. Проследяването на данните за валежите през последните 15 години показва общо намаляване на сумата на валежите с 15% и продължителни летни и зимни засушавания. По официални данни средният годишен брой на дните със снежна покривка се колебае между 20-50 дни. Максималната височина на снежната покривка е измерена в гр.Малко Търново през януари – 120 см. Първата дата на появяване на снежната покривка е 15-16-ноември, а последната дата на изчезването и е 3-20 април.

Ветровият режим в района се характеризира с преобладаващи северни ветрове.

В биоклиматично отношение проучваният регион крие значителни ресурси за климатолечение. Направени са пълни изследвания на климата в района на М.Търново, които дават основание за развитие на традицията в климатолечението на алергични и белодробни заболявания, а самият град да бъде обявен за планински климатичен курорт от местно значение.



4. ВОДИ
Реките на територията на общината принадлежат към Черноморския водосборен басейн. Най-важните реки, които минават през територията й са Велека и Резовска.

Река Велека е с дължина 147 км, от които плавателна на повече от 9 км. Отличава се с най-добре развита от всички странджански реки приточна система. По-важни леви притоци са реките Младежка, Дяволски дол, Стръмница, Еленица и Трашка, повечето от които извират от рида Босна. Най-дълга е Младежка река (30.4 км, с водосборна площ 232.2 км2). Някои от по-малките притоци на Велека пресъхват при сухи години през летния период поради интензивно изпарение и инфилтрация.

Резовска река - дължината й е 112 км, известна в Турция под името Паспалдереси. Тя е гранична река между България и Турция.

Режимът на речния отток в странджанските реки е твърде различен от режима на оттока във вътрешността на страната, което се дължи основно на преходно-средиземноморския климат в съчетание с основните ландшафтни елементи.

Подземните води в общината се наблюдават в четири пункта при карстовите извори Докузак, Църногорово, Катун и карстовия извор западно от с.Евренозово, които са част от опорната хидрогеоложка мрежа на НИМХ.

Като цяло водните ресурси на територията на общината са сравнително ограничени в сравнение с други части на страната. Съществена неблагоприятна характеристика на ресурсите от повърхностни води е неравномерното разпределение на наличността им през годината. Водоносните хоризонти в региона се характеризират най-общо с ниска водообилност. Експлоатационните ресурси на подземните води в терасите на р.Велека възлизат на 160 л/сек (в т.ч. привлекаеми от реката 70 л/сек). От водовземните съоръжения на населените места по поречието на реката се черпят общо 21 л/сек, или потокът е със значителен свободен капацитет.

Около 94% от баланса на странджанския район се обезпечава от карстови и пукнатинно-карстови води. В района на Малко Търново те образуват напълно обособен водоносен хоризонт. Открити са около 120 карстови извора, но само 30 от тях са с дебит над 1 л/сек. Най-големият от тях е Докузак, който събира водите си от малмските варовици на Стоиловския карстов басейн и има средномногогодишен дебит 257 л/сек (максимален дебит до 1038 л/сек). През 1960 г. той е каптиран за нуждите на флотационната фабрика в Малко Търново. По-известни са също изворите Големият врис (10-40 л/сек) и Махленски врис (11-36 л/сек) в гр.Малко Търново, извори Църногорово (средномногогодишен дебит - 10 л/сек) и Езерото, разположени югоизточно от града, извор Катун (средномногогодишен дебит – 123 л/сек), разположен северно от с.Бръшлян, Бакъджишкият врис и др.

Карстовите води са пресни, с ниска минерализация (от 0.2 до 0.4 mg/l). С известни изключения (извор Големият врис в центъра на М.Търново) водите са чисти, но са силно уязвими от замърсяване. Водите от триаските водоносни хоризонти на босненската група са от хидрокарбонатно калциев тип, пресни от умерено твърди до твърди.

В неразчленения странджански тип триас са формирани води с по-пъстър състав. Особен интерес от тази група представляват карстовите извори при с.Младежко. По състав водата тук е изключително хидрокарбонатно-калциева с минерализация 0.5 г/л и обща твърдост 5.6 мг.екв/л. Счита се за лековита по отношение на опорно-двигателния апарат.
5. ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ
Минералните богатства с които разполага Община Малко Търново се поделят на рудни полезни изкопаеми – медни, медно-железни, медно-оловно цинкови, железни и медно-полиметални руди, съдържащи редки и благородни метали; нерудни и минерални води. Основните находища са : на рудни полезни изкопаеми – Малко Търново – участъци Бърдце, Пропада, Младеново и Граматиково – участък Граматиково; на мрамори – находища Малко Търново, Сираково и участъци Шаренково, Сушица-Пропада, Бръшлян; на гранитоиди – участък Сливарово и Дядов окуш; на кварц–фелдшпатови аркозни пясъчници – участък Гарваница. Варовиците от цяла Странджа са предмет за добив на вар и суровина – голямо находище има около гр. Малко Търново. Района около Малко Търново и с.Звездец е богат на суровини от аркозни пясъчници и стари гранити, необходими за керамичната и порцелановата промишленост.


6. ПОЧВИ
Територията на Община Малко Търново попада в Средиземноморската почвена област на Европа и е част от Странджанската почвена провинция на Балкано- Апенинската подобласт.

Почвообразуването в Странджа е под влияние на особеното съчетание на характерния за Странджа климат, уникалната горскодървесна растителност, извънредното разнообразие от коренни и почвообразуващи скали, ридовохълмистия нископланински релеф с голяма разчлененост, гъсто разклонена хидрографска мрежа с къси склонове и доминиращи припечни изложения.

В състава на почвената покривка се наброяват 7 почвени типа от 22, известни в България. Те са съставени от 12 подтипа с множество комбинации от асоциации, фази и разновидности. Преобладават лесивираните канеленовидни почви (излужените канелени горски почви), планосолите (оподзолени канелени горски и псевдоподзолисти канелени почви), жълтоземите и плитките почви (рендзини, литосоли и ранкери). Тук се срещат и червеноземите, които заедно с жълтоземите представляват рядкост за България и за Европа.

Наносни почви– (Алувиални)

Условията в общината не благоприятстват развитието на обширни площи този тип почви, поради което те заемат едва 4.09% от общата площ. Представени са от два подтипа – алувиално-ливадни и алувиално-делувиални почви.



Алувиално–ливадните почви (Eutric Fluvisols, FLe) са по-разпространеният подтип. Алувиално-делувиалните почви (Dystric Fluvio-Colluviosols) имат малка разпространеност в общината, като се срещат главно по средното и горното течение на р.Велека и в долината на р.Младежка. Тези почви се намират в начална фаза на почвообразуване. Бедни са на хумус и се характеризират с ниско плодородие и биоразнообразие.

Плитки почви (Leptosols, LP)

Почвите от този тип се намират в примитивен стадий на развитие. Площта им представлява 10.0% от площта на общината. Тези почви с топлия си и сух педоклимат са характерни само за европейските средиземноморски региони. Профилът им е с прост строеж и се състои само от хумусен хоризонт, лежащ непосредствено върху масивна или слабо напукана коренна скала. Представени са от три подтипа – рендзини, литосоли и ранкери.


Метаморфни почви (Cambisols, CM, FAO 1990)

Най-характерни в Странджа са кафявите планинско-горски почви, които са с висок бонитет. Ненаситените кафяви планинско-горски почви (Dystric Cambisols, CMd) са широко известни като кафяви горски почви. Образувани са върху силикатни почвообразуващи скали. Профилът им е с дълбочина от 40 до 60 см. Имат рохкав строеж, висока аерация, добър дренаж и висока биологическа активност.


Лесивирани почви (Luvisols, LV)

Лесивираните почви са генетично най-старите почви у нас. Това са най-широко разпространените почви в общината и заемат 45.93% от нейната територията. Образувани са от разнообразни почвообразуващи скали. Обрасли са с дъбови гори от цер, благун, горун и лъжник с подлес от вечнозелени и листопадни южноевксински храсти.

Лесивираните почви са с голямо разнообразие, представено от 2 подтипа – канеленовидни и светли лесивирани, с много фази, разновидности и асоциации с други почви.

Канеленовидните лесивирани почви (Chromic Luvisols, LVx) (излужени канелени горски почви) са представителни за Странджа и страната. В чистия си вид този подтип е разпоространен около селата Близнак и Евренозово, където се обработват. Имат добро плодородие по отношение на земеделските култури.

Плитките канеленовидни почви (Chromic Luvisolslithic phases, LVx-l) са най-широкоразпространените почви в общината. Поради плиткия си профил се отличават и с по-ниски запаси на хумус, по-неблагоприятен воден режим, по-ниско плодородие и висока податливост на ерозия.
Жълтоземи (Alisols, al., fao 1990)

Жълтоземите са уникален почвен тип за Странджа, България и Европа. В границите на общината се намират почти 100% от площта на този почвен тип в България и от площта му в Европа. Развитието им под гори с южноевксински видове ги отличава от сродните им почви в Средиземноморска Европа и ги свързва с влажните и топли територии на Кавказието и Колхида. Характеристиките им се доближават и до почвите от този тип в световните субтропични региони. Разпространени са по водосборните склонове на долното течение на р.Велека при надморска височина 300-400 м. Хумусният хоризонт е слабо развит – 15-25 см. Хумусните запаси са малки, като съдържанието на хумус в хумусния хоризонт е до 4-6% и рязко намалява под 1% в илувия. Оцветяването на почвата общо е в жълти тонове. Разпространени са два почвени подтипа обикновени (Haplic, ALh) и подзолисти (Stagnic, ALj).


Червеноземи (nitisols, Nt., fao 1990)

Червеноземите са новоустановен почвен тип за Странджа и страната. В границите на общината се намират почти 100% от площта на този почвен тип в България. Разпространени са на склонове с изложения, ориентирани срещу пътищата на средиземноморските циклони. Заемат 5.24% от площта на общината. Почвообразуващите им скали са разнообразни. При изветрянето и почвообразуването тези скали запазват очертанията на своята структура и в почвения профил. Намират се под гори от източен горун, благун и лъжник.


Почвената покривка на територията на община Малко Търново като цяло е част от субтропичния ксерофитно-горски почвен сектор на Европа, територията на който се простира от атлантическите брегове на Испания до Българския черноморски бряг. Нейният характер се определя от комбинацията на по-хумидни почвени типове в сравнение с типичните за Южна Европа, както и на инверсионното разположение на кафявите горски почви. Композицията на почвените типове в общината е доказателство за наличието на процеси на интензивно почвообразуване.


7. БИОТИЧНА ФАРАКТЕРИСТИКА
7 . 1 Флора
Специфичният климат на Странджа е причина растителността в района да притежава особености, които я отличават от европейските растителни формации и я доближават до понтийско-евксинската флора на Кавказ.

Флората на Странджа е сложен конгломерат от различни по произход, биологични особености и степен на еволюция растителни видове, с висока природозащитна стойност. От около 700 растителни вида, вписани в Червената книга на България, над 70 се срещат само в Странджа. В растителността на общината, независимо от месторастенията, преобладават горите, които заемат около 80 % от територията й.

Община Малко Търново попада в т.нар. “район на вътрешна Странджа”. Най-интересни от флористична и природозащитна гледна точка за България и Европа са източно-буковите формации с примес от горун и по-рядко с благун, с подлес от зеленика и други вечнозелени храсти. В по-високата част от територията на общината /700 м. н. в./ са разпространени чисто източно-букови и смесени, буково-дъбови гори. В тях разпръснато са локализирани находища на букова гора с лавровишня. Най-голямото от тях се намира в резерват Средока, а останалите в м.Пропада, м.Дълбок дол, м.Водицата и в резерват Витаново.

Средиземноморското влияние в района се чувства осезателно. Основните лесообразователи са дъбовете: благун, цер и горун. От подлесните и тревни видове във вътрешна Странджа участват мушмула, бясно дърво, глог, дрян, източен габър, лопух, горянче, иглика, ботурче и др. Интересна растителна формация са останките на средиземноморските маквиси : филиреята, пистация, космат дъб, мъждрян, келяв габър, рускус, аспарагус и др. Те покриват скалистите припечни склонове край реките Велека, Резовска и Айдере.

Горските масиви в общината са с площ 684 000 дка. Преобладават дъбовите гори /60%/, източнобуковите заемат 20% от горската площ, а церовите 7%. Иглолистните насаждения са изкуствено създадени /около 10% от общата горска площ/, като най-голямо е участието на черния бор. Други иглолистни видове са белия бор, дуглазката ела, атлазкия кедър, обикновен смърч и европейска лиственица. Преобладават младите и средновъзрастни насаждения. Горите в общината са антропогенно повлияни от рудодобив и металолеене в древността (римо-византийската епоха), както и в по-ново време (след 17 век) – от добив на дървесина и дървени въглища за металолеене и друга консумация, както и от пасищното животновъдство.

Естествените широколистни високостъблени гори в общината заемат 61.1% при 28.1% за страната, а горите с издънков произход – 23.8%. Нискостъблените гори заемат едва 0.1% от общата територия. Създадените иглолистни култури от интродуцирани дървесни видове заемат 8.4% от залесената площ. (През 1960 г. те са заемали 0.5%). Тополовите и акациевите култури заемат едва 0.1%. Съотношението на горите по вид говори за висока степен на естественост на горския комплекс.

Средната възраст на горите е 72 години (при 45 години средна възраст за страната), средният бонитет е 3, а средната пълнота е 0.76. Общият запас от дървесина възлиза на 16972355 m3, което съставлява 3.7% от запаса на горите в България. Средният запас от дървесина е 191 m3/ha, при 141 m3/ha за страната.

Основни лесообразуватели са дъбовете, които формират 67% от горите на общината и представляват 5.2% от общата площ на дъбовите гори в България.

Микотата и нисшата флора са твърде слабо проучени, поради което значимостта на тяхното видово богатство не е възможно да бъде оценено.

Мъховете са по-добре проучени, но се предполага, че известните за района видове съставляват най-вероятно не повече от 30-40% от възможния им брой. Семенните (и споровите) растения съставляват 47% от всички видове на българската флора и около 15% от видовете в Европа.



Вечнозелени дървета, храсти и полухрасти – обикновен тис, странджанска зеленика, пирен, лавровишня, колхидски джел, челвена хвойна, синя хвойна, миши уши, горянче, чашкова звъника, калуна, филирея, тамянка, бръшлян, зимзелен, жасмин /смин/, скрипка, аспарагус, бял имел, звездиче.

Редки и защитени листопадни растения – странджанска боровинка, мушмула, кримски чай, пролетно ботурче/кукрек/, странджански дъб/лъжник/, кавказка иглика, източен лопух, конски босилек, битински синчец, снежно кокиче, мокреш /поточарка/.

Гъби – топлия и влажен климат в района благоприятстват за растежа на различни видове гъби в горите, храсталаците, ливадите и пасищата. Същевременно честите засушавания през лятото възпрепятстват масовото им появяване и правят района неустойчив за стопанското им ползване. Основните видове са: булка гъба/ченушка/, полска печурка, манатарка, пачи крак, сърнела/кокомар/, обикновена челядинка, майска гъба/челъдница/, бяла лютива млечница/парливка/, масловка, червена млечница/рижийка/, гълъбки, коралки.

с. 1 с. 2 ... с. 11 с. 12

скачать файл