Паоло Бенини 13. 06. 2011 г., понеделник, 10 ч


с. 1 с. 2
Паоло Бенини

13.06.2011 г., понеделник, 10 ч.

Проект за пасторите, мисията и СУ. Аз самият съм пастор, вярвам, че всеки църковен член е свещеник, но пасторите играят ключова роля. Първият път, когато чух този възглед за живота, беше на семинар на Калвин Смит, беше ръководител на СУЛС към ГК. След това имах няколко срещи с Даниел Белведере, после с Марио Брито. След това мен ме призоваха да бъда в тази роля.

Разбирам, че някои сигурно си мислят, пак ще ни говорят за познати неща. Няма нищо сложно, аз самият съм имал трудности в служенето си в тази област. През 2005-2010 г. бях призован да отговарям в Италианския съюз за това. Имах трудности. Председателят на конференцията в Италия си има църква. Започнахме програмата, след 3 месеца имахме ЦС, дневен ред, утринно бдение, сега да започнем с дневния ред. Но 3-4 членове на съвета поискаха първо да обсъдим някои проблеми, които имаха в СУ. Дълга дискусия, тогава решихме да отделим 3 месеца по църквите и да ги обучим. В северната област имаше 43 църкви. Многократно съм го обсъждал и пасторите като цяло се съгласиха с програмата, но някои църкви отказаха да сътрудничат. Даже когато ИК на събора смени абсолютно всички членове на съюза, пак имаше проблеми. Северното съединение поиска аз да остана председател на северната област и пак ме помолиха да остана за СУЛС. Но тогава дойде ГК в Атланта и бях принуден да напусна Италия. Казах на Бруно Верталие: „Не мога!” Но той: „Решихме да те призовем и да приложиш в Дивизията това, което си направил в Италия. Започнах работа няколко месеца със Северната област, за да реализирам няколко проекта – компромисен вариант. Така че в Берн съм от януари.

Не искам да ви стресирам, просто искам да споделя с вас опит – не от Перу или Индия, които са го приложили. През март бях на среща в ГК, бяха ръководителите на СУ от всички дивизии. Ръководителят на … Мерчол Ферейра каза: „Когато ние в Перуанския съюз го приложихме, се увеличихме от 220 000 на 800 000 членове за 6 години.” В Индия – същото. Църквата там е на повече от век, но преди 20 години е имало 20 000 членове, а сега – 1 600 000 членове.

Ако в края на срещата видите нещо, което искате да приложите, не принуждавайте църквата да го приеме веднага. Работим стъпка по стъпка – лидери, старейшини и т.н.

Части на срещата ни:

1. Библейски и социологични принципи;

2. Практическо приложение.

Аз също се уча. ЕУ: „Може да подейства само методът на Христос.”

Някои картини от Италия: Графика на кръщенията от 2006 до 2009 г. в 4 полета. Италия е много дълга. Преди няколко години я разделихме на 4 области, първо Сицилианското поле. Бях там, много млад. 1988 г. целият Италиански съюз беше разделен на 4 области. Ръководителят на областта си избира съветниците. 2005 г. ме избраха за ръководител на северната област. Не да върша работата сам, а да обучавам. В Северното поле почти всички пастори ме последваха. Мисля, че трябва да обсъдим нещата първо с пасторите.

Най-малката е Южната област – 700 члена, но има 600 км от едната до другата част. 2006-2009 г.: 18-30-18-18 кръщения. Сицилия: 58-34-29-56. Централната – най-голяма – 115-99-98-98. Северната: 97-138-150-203.

Но резултатът не е само в броя на кръщенията, а и в посещенията на църквата. Много хора започнаха отново да посещават църква. Някои възразяват, е този растеж е от имиграция, но така е предимно в централната област, не в северната. Данните са такива. Нямам ясни данни за младежите. Мисля, е броят е средностатистически, както преди. Процентът е същият, както и в другите полета. Имаме Ганайска църква в Северна Италия, 10 църкви, но нито една от тях не прие този метод, отказаха го, защото за тях СУ е малка проповед, изнесена от учителя. Само една от църквите го прие и имаше разлика.

Църквата в Бе’ргамо – чували сте, говореха на сесия на ГК. Благодарен съм на Бога за опитността, която ми даде в тази църква. Бях пастор на тази църква от края на 2006 г. поради заболяване на пастора – не можеше да работи. Така я поех аз. Бях там само веднъж на тримесечие, защото имах друга църква, областта и СУ на съюзно ниво. Съгласиха се да ги посещавам само веднъж на 3 месеца, но при условие всяка седмица да се срещам със старейшините да ги обучавам. Бог благослови тази църква, ръководителите й и мен самия чрез това. Много хора отидоха да гледат – председателят на Дивизията, Марио Брито, Шотландският съюз, мнозина писаха статии. Основана 1971 г., 20 члена, 2-3-4 кръщения годишно, нарастване от имигранти. 2006 г. – 71 члена, 55-70 души посетители в събота. Оттогава за една година достигнаха 200 души посетители. Кръщенията станаха средно 28 годишно. Имаше интересен феномен на основаване на църкви. 2007 г. бе основана църква в Боарио, следващите 3 години – в Лекко и Тревильо. Не ми се беше случвало да имам 71 кръщения, но от тях съм давал библейски курс само на няколко души, останалите – от църковните служители там.
Мисията е естеството на църквата. Ако няма мисия, църквата ще умре. Църквата съществува за мисия. Бог е Бог на мисия. С Авраам, можел е да започне и с хората в Египет. Той е ръководителят на мисията. Тя не е наша, а на Бога. Това е мисионското заявление на църквата, намира се в Работната политика: „Всеки истински последовател на Христос е мисионер.” (ЕУ).

В църквата има средно 710 хиляди кръщения годишно. Но Тед Уилсън констатира, че населението на света расте по-бързо от църквата. Америка намалява, само благодарение на латиноамериканците се поддържа положително. Вземете средно за изчисление 1 млн. годишно. По-голямата част не се дължи на радио, ТВ и страхотни дейности с много средства, а поради свидетелството на нашите членове. Проблемът е, че нашите членове не се чувстват комфортно да свидетелстват.

4 текста за разсъждение. Най-силният, сигурно сте установили, е между възкресението и възнесението на Христос.

Марко 16:14-17 – „После се яви на самите 11 ученика… Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар…”

Това е много ясен текст за мисията. Акцентът е върху вярата. Учениците се съмняваха. Марк казва, че вестта на Исус е била проповядване, кръщение за спасение. Мисията е се вярва, да се проповядва вярата с вяра. Хората имат нужда от вяра. Тя е средството преди грехопадение. Първото изкушение е свързано с вярата: „Истина ли каза Бог… Не, няма да умрете.” Святият Дух ще убеждава за грях, защото не вярват. И днес нашият свят умира поради липса на вяра.

Сега живея в Швейцария – красива, богата, хората имат всичко. Но с най-висок процент самоубийства в света – защото нямат вяра. Мисията на вярата.

Лука 24:46-48 – „… трябва да се проповядва в Негово име … Вие сте свидетели на това.”

Същата тема за мисията. Голямата поръчка. Повярвайте ми, вярата е най-голямата нужда на човешките същества. Провеждах семинар в Северна Сицилия за необходимостта на вярата. Имаше един психолог в публиката, вдигна ръка и поиска да каже нещо. Малко се притесних – ръководителят на асоциацията на психолозите в Сицилия. Каза: „Прав сте! Виждаме много бебета и дечица да умират, защото не чувстват любовта на своите родители.”

„Без вяра умираме.” (Ерик Фрейсис).

Мисията е да се донесе вяра, любов, прощение. Хората са отрудени от усещането за конкурентност. Тук на мюсюлманската конференция научих много важни неща – мюсюлманите винаги чувстват липсата на Божията любов. Те трябва да правят много неща, за да заслужат рая. А Исус дойде, за да изгради вярата. Моли ни да вярваме. „Ако имате вяра, колкото синапово зърно…” Святият Дух също. Но хората се нуждаят и от прощение, за което трябва покаяние. Нашата мисия е най-голямата нужда на света. Хората се нуждаят от покаяние и прощение. Затова хората отиват в аптеките и си купуват лекарства.

Йоан 20:19-23 – „Мир вам… Както Отец изпрати Мен, така и аз изпращам вас…”

Това е част от Йоан, много ясен текст за мисията. Мисията е да се израства, да вършим нещата, които Исус е правил. Мисията означава да вървим с Исус, защото мисията е Негова.

А сега ключовият текст за мисията:

Матей 28:19,20 – „Идете… научете… кръщавайте ги…”

Това е страхотен текст, „великата поръчка”. Борех се с този текст. Ще го обсъдим втората част екзегетически.

ЕУ: „Всеки истински последовател на Христос е мисионер… у дома или в чужбина, той ще намери много начини да свидетелства за Бог…”

Не съм ви казал нищо ново, но за мен беше важно да започнем с тези текстове.
11,20 ч.

Екзегетически анализ, т.е. да извлечем смисъла на текста.

„Идете, научете всичките народи…”

Разбираме, че мисията означава научаване на хората на Евангелието. 4 пъти една и съща дума: „всички”, гр. „пас”. „всяка власт”, „всички народи”, „всичко, което съм ви заповядал”, „всички дни”.

Установих, че има и още една употреба на „всичко”. „Като ги кръщавате в името на Отца, Сина и Святия Дух”, т.е. цялото Божество. Но след това беше публикуван нов италиански превод, намериха различия. Понеже съм учил еврейски и гръцки, затова бързо разбрах кой превод е верният – не „научете”, а „направете ученици”. Т.е. ние трябва не само да учим, поучаваме, а и да правим ученици. Това е голяма промяна.

Известно време, докато живеех в Рим, посещавах протестантския колеж. От време на време посещавах лекции, никога не успях да го завърша, после ме преместиха в Неапол. Проф. … 2 часа говори върху тази глава, 35 студенти, мъртва тишина, погълнати бяхме от неговото проповядване. Когато свърши, имахме пауза, излязохме навън и се срещнах с Декана на колежа. Казах му: „Ермано, много съм ти благодарен за тази тема, беше фантастична. Но ми кажи, в коя църква е пастор?” Той: „Знаеш ли, той дори не е вярваш, атеист е.” = „Но той така проповядваше евангелието!?” – „Да, така е.” Ако не вярва, човек може да учи, но не и да прави ученици.

всяка власт

всички народи

Отец, Син, Святият Дух

всичко научено

всички дни

Но в този текст има и нещо повече.

Матей 28:16,17 – „… И като Го видяха, поклониха Му се, а някои се усъмниха…”

ЕУ казва, че това е Планината на благословенията. От тук са започнали, сега оттук „идете и правете ученици”.

18 – „Даде ми се всяка власт…” Коя е тя?

17 – „някои се усъмниха.” Спомнете си Тома. Някои хора се съмняваха. И сега Исус им се представя с цялата Божия власт. С цялата си власт ще бъда с вас всички дни (хиастична структура). Учите всички народи на всяко учение. В името на цялото Триединство. Преди няколко месеца написах книга за триединството и сега се изкушавам да говоря повече по този въпрос. Учех студентите във Флоренция. Триединството е сила и власт от вечност до вечност, сила вътре в мен, Отец, Синът и Святият Дух.

Но не само това научих. Един ден проповядвах на студентите си, взех си гръцкия оригинал – защо да се правят ученици? Трябва да се впуснем в граматиката на текста. Имаме 4 глагола: идете, направете ученици, кръщавайте, учете. От тези 4 глагола 3 са причастия: „Отивайки (лат. андандо), създавайте ученици, кръщавайки, учейки”. Има само един силен глагол, императив аорист актив. Мисията на църквата е да се донесе вяра, прощение, но уникалният момент, ясната заповед, законът на мисията е да се правят ученици.

Малко се е променило. Мога да бъда Св. Николай, да проповядвам, да достигам ума, да убеждавам, но правенето на ученици е промяна на ума, промяна на целите, на живота. Това е нашата мисия. Не! Извинете! Това е мисията на Бог. Аз не мога да променя, да превърна камъните в хляб. Само Исус може да възкресява, да създава ново сърце, нови хора. Само Създателят! На Никодим Той каза: „Само Святият Дух може да те новороди.” Тук трябва да коленичим и да се помолим.

Последователността при четирите глагола:

1. Отивайки

2. Правете ученици

3. Кръщавайки

4. Учейки

Т.е. другите са функции на правенето на ученици. Те са преходни, но учениците са вечни. Защо е тази разлика? Обикновено аз проповядвам 2 години, уча и след това кръщавам. Но тук ученето идва след това. Защото учениците остават да учат, докато станат на 120 години и след това във вечността. Кръстихме хора в Бергамо. След 3 месеца една църква отказа да промени плановете си. Със съвета решихме всяка събота да отделяме време да учим събранието. Правихме го, после поискаха да го правим и в Сесто. Но други: „Ако продължиш с тази програма, отивам в друга църква. Има 7 църкви в Милано.” В град Сесто има 7 църкви – италианска, румънска, латино-американска, американска… 8 съботи отделих, за да се опитам да ги науча как да правят СУ. Отиването дава необходимата подготовка за кръщение. Хората трябва да са наясно с основните учения на Библията. Но кажете ми, вие сте пастори, всичко ли знаете за Библията? Аз знаех малко, кръстих се, после продължих да уча още и още. Този текст има план за църковен растеж. Църквата в Сесто за 2 ½ г. имаше 51 кръщения. Ако бяха започнали по-рано, щяха да имат и повече.

Обучението е един от аспектите на ученето. Не кръщавам хора, които не са приели истината за десятъка и т.н. Но това е началото, после ученето продължава.
Ученичество. Имаме 2 ключови текста. Дисертацията ми като студент в Колонж беше за свещеничеството. Благодаря на Бога, че ме срещна с Готфрид Остервалд, в момента е пенсионер, много болен. За мен е един от най-великите мисионери в Адвентната църква. 1971 г. беше избран за… В Колонж изнесе няколко семинара за студентите и заедно обсъдихме. Даде ми идея за дисертацията ми като студент – свещеничеството на всички вярващи. Сега трябва да разберем практиката на СУ – колко велика е силата на СУ-дейни групи. За съжаление, в Наръчника на ГК не пише за свещеничеството на всеки вярващ. Ще ми се да отделим 1 час, за да се задълбочим върху темата.

Исая 54:13; 61:6

Открих, че на еврейски има една дума, „лема”, преведена като „ученик”.

Исая 54:13 – „И всичките ти синове ще бъдат направени ученици от Господа; и благоденствието им ще бъде велико.”

Има пророчества за последното време, новото небе и земя. Исая 53 е месианската глава пар екселанс. Няма друг месиански текст, така ясен, както нея. А в 54 гл. се намира друг текст, в този контекст, така че в ДНК-то на последователите на Бога е било да правят ученици.

Исая 61:1-6 – „Духът на Господа Йехова е на Мен…”

Исус започва служенето Си и прочита този текст. Съвсем естествено го прилага към Себе Си. Това е текстът, който използва в първото Си публично изявление. Първата Му проповед. В събота той отиде в Синагогата и прочете този текст. Исус го приложи към Себе Си като Своя служебна характеристика. Убеден съм, че когато Исус е чел този текст тогава в Синагогата, Той го е направил по същия начин, както го правим ние у дома. Мисля, че е прочел един по-дълъг текст. И както е практиката при старозаветните цитати, обикновено се цитира само първият ред. Той е поставен като заглавие на книгата. Убеден съм, че Исус е прочел повече, но даже и да не е, Той е знаел, че в ст. 6 има нещо, което може да бъде написано със златни букви:

6 – „А вие ще се наричате свещеници Господни…”

Така че мисията за правене на ученици и на свещеници е била част от Исусовата мисия. Давам ви позволение да нямате същото мислене като мен, но за 2 минути. Сега ще прочетем основния текст на моята дисертация:

Откр. 1:4-6 – „Йоан до 7-те църкви… царство от свещеници на своя Бог…”

Искам да направя нещо, за да бъда малко по-лек. Колко стиха в Библията намирате, които говорят за триединството? Бях убеден, че има 5 основни:

Матей 28, 1 Кор., 2Кор., Откр.1, кръщението на Исус.

Не използвам много коментари. Когато се нуждая, ги вземам. Срещнах се с мисионския ръководител по времето на Лудешер – Йоханес Магер. Преди да стане ръководител на пасторския отдел на Дивизията, преподаваше във Фрийденсау. Един път, преди да изнесе проповед в Колонж, каза на студентите: „Искате ли да знаете всичко, да можете да изнасяте проповеди, лекции на студенти и т.н. – изучавайте Библията!” 9 пъти го повтори. За мен това беше изключителен урок за минути.

Книгата Откр. започва с Триединството: „От Него, от 7-те духове и от Исус”

Откровение 1:5,6 – „… и ни е развързал (или умил) от греховете ни…”

Работата на Исус на земята бе не само да спаси хората, а и да ги направи царство от свещеници на Бога. Установих, че моето служене за Бога е да направя онова, което Той е правел – правел е ученици и свещеници.

И да насочим сега прожекторите към малките групи. Първият цитат за свещеничеството на всички вярващи е в:

Изх. 19:6,7 – „И вие ще ми бъдете царство от свещеници и свят народ.”

Това е след избавлението от Египет, измиването от греховете – преминаването през Червено море е символично за измиването от греховете от земята на греха. Не свещеничеството на Папата.

Моисей е бил много стресиран, като някои пастори, като мен и вас. И тъстът му Йотор му дава съвет: „Ще се разболееш много скоро, ще умреш. Раздели общността на групи, нека всяка си има ръководител, трябва да ги обучиш, „научи ги”, ръководителите.”

Следобед ще приключим с този принцип, после ще видим как Исус използваше малките групи и правеше практични приложения.
14,30 ч.

Ученици и свещеници

Често нашите църковни членове искат пасторът да се моли, защото молитвата на пастора стигала с по-голяма скорост до небето. Имаме трудности в разбирането на свещенството на всички вярващи.

Някои: „Щом всички вярващи са свещеници, аз какво ще правя?” Преди няколко години имаше публикувана статия за пастора в Италия, където авторът развива идеята: Да, има свещенство на всички вярващи, но има свещенство на пастора и на миряните. Не му отговорих, но имаше реакция. Какво означава да си свещеник?

Няколко библейски текста, които ни дават представата какво е да си свещеник. Свещенство на всички вярващи, но и каква роля имам аз като пастор в свещенството на миряните.

Идеята и представата е от Стария завет – свещенството на Аарон. Има и някои идеи в НЗ за свещенството на миряните, които се позовават на СЗ.

Откровение най-често говори за свещенството на миряните.

Откр. 1:4 – „Йоан до седемте църкви, които са в Азия…”

Контекстът на това видение е 7-те църкви – това е Божията църква, показана в развитие. Много харесвам това 7-църковно пророчество, което дава църковната история. Посредством това видение разбираме свещенството на вярващите – те са в църквата, работят като свещеници за израстване на Божието дело.

Откр. 5:9,10 – „и си ги направил на нашия Бог царство и свещеници…”

Свещениците са изкупени и направени такива от Бога.

Контекстът на 7-те печата. Доколкото не ме лъже паметта, значението на 7-те печата е Божията църква и нейните отношения с небето. Укор и апел към всяка църква. 7-те печата е историята на Божията църква на земята, но в контекста на взаимоотношенията й със света. Ако изчетете 5 гл., ще видите, че когато се въвежда ролята на свещениците от земята и небето, към Бога се издига хваление от всяка жива твар. Така че свещениците са там, за да насочват хвалението от всяка църква на земята. Така че тук има свещенството в историята.

Откр. 20:6 – „да съдят…”

Непонятно – свещениците съдят. Това не е представителна комисия, излъчена от мнозинството, а всички са свещеници съдии.

И така, свещенство в историята на църквата, на света и на Милениума. Има и още един:

Откр. 7:9 – „едно множество, което никой не може да изброи…”

Има 2 части – за 144-те хиляди и …

Великият актьор в това действие се явява Божият народ.

3 основни отговорности на свещеника: свещеник на църквата, на света и да хвалиш Бога пред вселената.

1Петр. 1:4,5,9 – при когото идвайки като при жив камък…” Думата тук не е същата, както в Откр. – „йерейс”, т.е. личен, индивидуален свещеник. В СЗ само мъжете са могли да бъдат свещеници, а в НЗ вече няма разлика, така и относно свещенството.

„При Когото идвайки…” Първата и най-важна служба на свещеника е да остане в Божието присъствие. От първостепенна важност, за да бъдеш ученик. Втората е да съгражда църквата, да бъде жив камък:

„… и вие като живи камъни…”

Голямо зло е сътворила Католическата, а и Православната църква – лишила е миряните от служба. Имало е времена, когато са проповядвали на неразбираем за миряните език. А тук всеки вярващ е жив камък. Вие се надграждате над този камък. В Откр. Йоан си служи с думата „йерейс”. А Петър тук използва друга дума – вграждането на камъните дава идеята за общението.

Преди да следвам в Колонж и Флоренция, работех във фабрика за запояване. Вече бях кръстен и хората знаеха, наричаха ме „епископа”. Един ден мой приятел ми каза: „Знаеш ли, вчера домът ни беше посетен от свещеник, говореше на баща ми: „Мистър Джани, искаш ли и ти да вложиш своя камък? Ние изграждаме църква.” Той: „Господин свещеник, там, където искате да бъде моят камък, нека бъде прозорец.”

В Божия храм има само една врата и няма прозорци. ЕУ: „Когато хората отсъстват от църквата, на тяхното място сяда някой демон.”

Всеки член на църквата е живият камък. Задълженията на свещениците:

1. Да се приближим при Бога

2. Да служим и да изграждаме църквата

3. Прославяне на Бога.

1Петр. 1:9 – „Вие обаче сте избран род…”

Достойнството на църквата. Едно свещенство, което възвестява Божията слава на обществото.

Ние сме свещеници според модела на Христос – Той е главата на църквата. Исус, макар че не беше от свещенически род, беше наречен Месия, помазан, той благославяше дечицата, което могат само бащата и свещеникът.

Когато Исус беше прикован на кръста, войниците хвърлиха жребий за дрехата, не я разкъсаха, защото тя не беше разкъсана, а изтъкана в едно. Това беше свещеническа дреха.

Исус направи 4 неща, с които прослави Бога. Той направи принос, а това може само свещеникът. Исус никога не поставяше на обсъждане този въпрос, за да не влиза в конфликт със свещениците.

Ефесяни 4:1

Там не се казва, че ние сме свещеници.

4:15 – „Но действащи истинно в любов да пораснем по всичко в Него…”

„И той даде едни да бъдат апостоли… за делото на служенето…”

3 насоки в целите:

1. Святост – да бъдеш посветен на Господа, да назидаваш и се грижиш на тялото Христово

16 – „от Когото цялото тяло…”

Думата „любов”. Насоката на любовта в Библията. Исус казва, че има една велика заповед – „Да възлюбиш Господа…” И още една: „Да възлюбиш ближния си…”

Думата „любов” има приложение в 3 насоки:

1. Към Бога. 15 пъти в Библията се казва „Обичай Бога с цялото си сърце, сила и ум.” В Колонж имахме такъв наръчник, в който има темата за любовта.

2. Към ближния. „Нова заповед ви давам…” 31 пъти в НЗ сериозно се подчертава обичането на ближния. „Алелус” – взаимно. 22 пъти: „Обичайте се един друг…”

3. Любовта към хората. За Исус се казва, че е възлюбил света. Но това ще бъде конкретна любов. „Обичай врага си…”

Тройна идея – към Бога, към братята и към света. Това е първото и фундаментално наше задължение.

На практика. В социологията една малка група е естествената идеална реалност, за да се развие любовно действие. Работата в малката група дава възможност за взаимно приемане на членовете й. Библията казва, че Бог иска това да е начинът да се приложи Божият принцип за любовта. Ние трябва така да обичаме нашите братя и сестри, че да разберат що е любов. Това е начинът да осъществим нашата програма – в малки групи.

Ние не сме задължени от Бога да обичаме. Създадени сме с потребност да обичаме. Със съпругата ми имаме нужда да се обичаме. Така е и в църквата.

Изследване, направено в Милано, анкета сред студентите, имаме 5 университета с 130 000 студенти. 31 000 отговора. Първият отговор за нуждите им бил любов – те имали нужда да бъдат обичани. Църквата е ключов фактор за раздаването на тази любов. Църквата има нужда от любовта към ближния. Ако дойдат хора и почувстват любов, те отново ще дойдат.

В Англия бяхме в една църква дойдоха хора, Уимбълдън. На втори етаж имаше църква от Англия, от Ямайка. Отидох в английската, докоснах един брат и той се отдръпна – там се страхуваха. След 30 минути отидох в църквата от Ямайка. Всички ни прегърнаха: „Здравей, братко!” Ние двамата бяхме единствените бели в черно море. Поканиха ни на обяд, обичаха ни. Можете да си представите къде отидохме следващата събота. Нуждаем се от любов.

Имаме нужда не да проповядваме за любов: „Братя и сестри, имаме нужда да се обичаме. Библията казва да се обичаме.” Но любовта не се изпълнява със заповед. Това е първото голямо задължение на свещеника – да обича.

Това са трите измерения на любовта.


15,40 ч.

Практически занятия. Какъв беше способът на Исус да създава ученици.

Римл. 15:15,16 – „

Съветът на Йотор към Моисей има най-голямо приложение в икономическата сфера. В миналото фирмата Фолксваген била в криза, променят управлението. Призовават някого с име Йгнацио де Лойола (съвпадение на името) и под негово управление ФВ става един от най-мощните производители в света. Фирмата толкова се разраства, че закупуват Фиат, Порше, Шкода. Днес са едни от най-мощните производители в света. Какво е направил? Допитал се е до ръководителите за управлението. Същото направили и във фирма Волво.

Една сутрин започнах темата с презентацията в Падуа и една сестра излезе, плачейки. Боях се да не съм я наранил, но тя дойде след проповедта, беше старша сестра и каза: „От няколко години настоявам църковното ръководство да приложат този метод и те винаги ме отхвърлят. Много се радвам, че вие го казахте.” Една събота ми каза, че провеждат обучение – медицински сестри обучават. Казали им да се разделим, професионалните сестри, на групи от по 8, най-много 10.

1Петр. 2: - „пожелавайте като новородени младенци чистото духовно мляко…” Интересно би било да изследваме цялото послание – това е в контекста на свещенството на всички вярващи.

Римл. 15:15,16 – „но за да ви напомня, пиша ви донякъде по-дързостно… за да бъдат езичниците благоприятен принос, осветен от Святия Дух.”

Отново свещенството.

8 – „защото Христос заради Божията вярност стана служител на вярващите.”

17 – „аз съм служител Христов” – но друга дума, „лейтургос”, т.е. литургичен служител. Литургичен учител заради Христос, и то на езичниците. За да се превърнат в един свещенически принос за Христос.

2Тим. 2:1,2 – „… И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай и на верни човеци, които са способни и другите да научат.”

Т.е. научете ги как и те да учат други. Моето задължение при подготовката на библейски уроци е не просто да им преподам теорията, а да ги обуча. Врагът чрез Католическата църква с течение на вековете е превърнал хората в слушателите.

Бях избран във фабриката за работнически представител, 250 човека, управително тяло от 20 работни представители, които водеха преговори. Междинно време, в което трябваше да се подновят трудовите договори. Запоявахме тръби за петрол. Колегата ми ми предложи нещо. Преди 35 години заплатата беше сегашни 200 евро. Предложи: „Искайте заплатата да ви бъде 1 лира на ден и всеки ден да ви я удвояват.” Геометрична прогресия – 1,2,4,8,16 и т.н. В края на месеца се получи 800 лири на месец. Ако удвоявате броя на учениците, ще се получи геометрична прогресия.

Това казва Павел на Тимотей: Когато обучавате другите, гледайте да бъдат такива, че те да предават знанието си на другите.

ЕУ: „Само Христовият метод ще осигури истинският успех в достигането на хората.”

Какъв беше Христовият метод?

Думата „ученик” се среща 40 пъти в СЗ.

Йоан 5:19,30 – „Не може Синът да върши нищо от само-себе си…”

Има 3 глави за призоваването на апостолите: Матей 10, Лука 6, Марко 3

Лука 6:13 – „И като се съмна, повика учениците си и избра от тях 12 души…”

Последователите били много, те се наричали ученици. Но четем, че мнозина се оттеглили от Него в един момент, затова Исус ги помоли да направят избор. Той не можеше да работи с всички тях. Затова се моли цяла нощ и избра 12. Остава с тях 3 години.

В Талмуда е записано: „Истинският учител има поне 12 ученици и трябва да остане с тях поне 3 години.” Това ми го каза един евреин.

Често са питали Исус: „Защо Твоите ученици не постят? Или защо правят това, което не е позволено да се прави в събота?”

Марко 3:13-15 – „След това се възкачи на хълма и повика онези, които си искаше. И определи 12 от тях…”

Какво е различното от Лука?

В Лука се казва: „И повика”, а в Марко: „И определи”. При мен има сигнал, когато има разлика, да потърся гръцкия текст. Там е „и създаде 12 ученици”. Той не само избира, той създава ученици.

Тук можем да намерим редица практически уроци:

1. Исус първо се молеше.

Трудно! Тук има нещо, което трябва да научим. Че имаме сериозен проблем с молитвата. Голям проблем!

2. Призова ги. Преди време ги беше призовал: „Следвай Ме!” Трябва да се научим да отправяме призиви.

3. Исус отделяше време да бъде с тях – ядеше с тях, ходеше с тях, говореха. И те се сприятелиха с Него. Станаха приятели. Това е велик урок.

4. Той ги е поучавал. В Бергамо ме искаха за пастор, защото един от моите старейшини беше с мен в Сицилия. И обучението беше върху Библията. Трябва да я чувстват като част от себе си. Днес нашите членове изобщо не отделят време за изучаване на Библията. А Исус след 3 месеца ги разпраща по двама практически да осъществят учението Му.

В град Исни има църква, пасторът е основал мисионско училище. В началото е започнал с членове на църквата. С времето се е разраствало, сега има мисионска школа, 21 ученика, 1 година обучение, 2 пъти седмично по 3 часа той ги разпраща да посещават отделни семейства – защото Исус е правел така. Разбира се, сърдят му се някои адвентни семинарии, защото те преподават само теория.

Къде в Библията е заложен принципът за малките групи? Има много примери. Защо Исус ще създава група от 12 души? ЕУ пише, че Исус разделил учениците на 3 групи, назначил водачи – Филип, Вартоломей, Матей. Исус е организирал тези малки групи, работел е с тях и в края ги е карал да създават ученици – и се развиват експлозивно.

Църквата в Кремона (градът на Антонио Страдивариус), казаха ни, че не расте. Били са 13 души, а след 9 години са 27. Помолиха ме да обуча някои от тях, 6 младежи поискаха, отделиха си „1 година за Исус”. 2 пъти седмично ги обучавах, организираха малка група. За 2 години църквата нарасна от 20 на 70. Те работиха с тази малка група.

Един брат от църквата в Бергамо отиде в съседния град Тирано. За 25 години малката църква там достигна до 50 присъстващи в нея – в резултат на обучение. Друга църква в съседство – от 25 на 70.

Помолих ръководителя на мирянския отдел да назначи комисия. Латиноамериканската църква в Милано 3 месеца работиха, после помолиха да сменят пастора, назначихме им моя стажант. След 3 години броят им се увеличи от 110 на 150, а присъствието нарасна от 40 на 200. Става въпрос да се възвърне духът на общение в църквата.

Аз вярвам, че трябва да научим повече работи за молитвата. Когато Исус приключи работата Си с учениците Си, Той ги изпрати да проповядват, да помагат, да изцеляват – и учениците изпълниха това поръчение. След 2 години с Исус те Му зададоха въпроса: „Господи, научи ни да се молим!” Те не искаха от Него да ги научи как да изцелява прокажените. Един път Го попитаха: „Защо ние не можахме да го изгоним?” Но Исус им даде същия отговор, засягащ връзката с Бога.

Една сестра от Китай, един ден я изпращат с партийна задача в Хонконг, там намира Библия, започва да я изучава, кръщава се в евангелска църква, после прочита за съботата, пита в църквата защо не я спазват. Един ден при нея дошла непозната жена да си поръча дреха, тя била наша сестра от гр. Кантон. Започнала да споделя вярата си с нея. Била много предпазлива, защото имало доносници. По това време казала: „Каня те на нашите събрания – събираме се в едно семейство недалеч оттук всяка събота.” – „В събота?” = „Да, в Библията пише така.” 1983 г. Става адвентистка. Започва да се моли Бог да й даде възможност да среща хората и да им говори за Исус. И след известно време полицията получила информация, че тя събира хората. Три пъти я предупредили, четвъртия път я арестували. 2 години принудителен труд. Но след 4 месеца директорът на затвора й казва: „Ти можеш да си излезеш.” – „Но аз съм идвала само 4 месеца.” = „Не, трябва да си излезеш.” – „Не може така. Трябва отново да има присъда.” Причината била, че 200 души в затвора повярвали в евангелското благовестие. И сега имаме най-голямата местна църква в света – в Китай. Допреди ГК в Атланта мислех, че най-голямата местна църква в света е в Лома Линда – 9 000 членове. Събира 5 пъти повече пари от десятъците в Италианския съюз. Но сега тази в Китай е по-голяма. 1996 г., изградили църква с 8 000 места. Сега тя има 26 000 членове. Само тази сестра е довела в църквата повече от 5 000 човека. Само чрез молитвено служение. Преди 3 години имахме в Китай 600 000 членове. ЦАСД в Китай е известна като църквата на молитвата, защото тази сестра е станала образец за свещеническа молитва. Моли се дотогава, докато определените хора не приемат евангелието. Тя е дамски шивач, идват с поръчка, прави проба, но тайно се моли в сърцето си, докато прави проби. Има няколко проби, за някои хора урежда 8-9-10-11 проби, назначава проба, докато не усети, че тази жена е отворена за благовестието. Трябва да се научим да се молим.

В църквата в Бергамо всяка събота-сутрин всяка съботно-училищна група се моли поне 10 минути. Примо Чивидини, кръстен преди 2 години, дошъл и видял на екрана имената на всички, за които се молят. Видял и своето име, изненадал се. В деня на кръщението си ми даде Библия, публично. Каза: „30 години продавах библии и жития на светци. Но сега чета Библията. Затова искам да ти подаря Библия.” Струва 70 Евро.

Някои питат какво правим в тези мисионски молитвени групи.

1Тим. – „И тъй, увещавам преди всичко да отправяте молитви, молби и прошения за всички човеци, за царе…, за да поминем добър и спокоен живот… Защото Той иска да се спасят всички човеци.” Ние не трябва да молим Бога само да ни научим да се молим, но и да научим нашите братя да се молят. Трябва практически да отделим време за молитва. Молитвата не се учи и преподава, трябва да го живеем.

Когато имаме молитвено събрание, трябва да попитаме има ли тема за молитва, проблем, за който да се помолим. И веднага виждам ръце: „Етърва ми е болна.” „Синът ми търси работа.” Пасторът на една църква извиквал всеки път двама души да излизат и да се помолят. Но след 3-4 съботи, откакто започна църковният ми мандат там, аз помолих ЦС да обсъдим това. Защото имаше болни хора в града – защо да не се помолим за всички болни в града? И за спасението на хората. Също за тези, които искаме да ги докосне Бог с евангелието. Разбира се, молете се за болните, но и за разпространението на Евангелието. Малките СУ-групи също имат задължението да се молят.
17,15 ч.

Ще завършим с практически неща. 3 думи: общение, служба, прогласяване. Ключови думи в адвентната история. Имали сме проблеми: първо с Дезмънд Форд; вторият с кн. „Бялата лъжа” от Уолтър Рий, създала много голям проблем с писанията на ЕУ; третият – финансова трудност в САЩ, защото братът, отговарял за финансите, е загубил много, по тази причина президентът Робърт Пирсън напуснал поста си. Църквата ни била 1,5 млн. Няколко списания излезли с твърдението, че с ЦАСД е свършено. Стартирала програма: „1000 дни на жътва”. „Жътва 90”, „Глобална мисия”, „Кажи на света”. Уилсън издигнал тези 3 думи: общение, служба, прогласяване. На ГК в Атланта тези 3 думи били написани: да достигнеш, да изкачиш, да достигнеш отвъд. Да достигнеш Бога, да достигнеш братята, да достигнеш хората с евангелието. Правите ли връзката между призванието на свещеника и достигането на хората?

4-те цели на СУ:другарство, достигане, библейско изучаване, мисия. Те са от 1887 г. Във вашите църкви изпълнявате ли ги? Членовете ви знаят ли ги? А практикуват ли ги? Достигане в хоризонтално измерение, достигане отвън. Или: вяра, общение, мисия в обществото, световна мисия.

Причината за растежа е прилагането на тези 4 цели в СУ.



  • Стоян Петков: Май месец кръстихме 3 души, питахме ги в ЦС за мотивите им, оказа се, че са дошли от СУ.

Знам, че сте чували по-рано за тези 4 цели. Какви трудности намирате в църквите?

  • Апостол Стойков: В моята църква представихме пред хората предимствата, но срещнах опозиция, един приятел на истината каза, че няма да влезе в църквата, ако се разделяме на групи.

Проблемът ми в една от църквите беше, че майката на църквата, дама на 80 години, повечето църковни членове я възприемаха като духовна майка, започна да ми се ядосва. И следващите 4 години няколко членове на църквата казаха: „Сменяме църквата.”

  • Боби: Няколко проблема. Първият, няма убеждение, че това работи, няма и мотивация. Вторият, не знаем как на практика да го направим. Църквите имат индивидуални особености, няма общ шаблон. Трябва да намерим практическо приложение на принципите. Третият, станало ни е вече отвратително, чуем ли за малки групи.

Чух, че групите ви са 20-30 души. Първата стъпка е да помогнем на членовете ни да осъзнаят, че колкото по-малка е групата, толкова по-добре. Знам, че вие сте убедени. Има ли някой, който още смята, че е по-добре групите да са по-големи? Белведере представи идеята пред 19 пастора, окачествиха я като глупава, написал на черната дъска 3 въпроса, направил библейски тест, помолил групите да дискутират и да отбележат колко хора са взели участие, 30 минути, накрая 3 пастори са говорили повече от 1 път, 5-6 само 1 път, всички останали са запазили мълчание. Тогава ги разделил на 3 – всички участвали.

Библейският модел – Исус изгражда група от 12 души. Ако изучавате книги по психология, социология, ще откриете, че групата трябва да бъде не повече от 10.

Ясно, основната трудност е, че хората не чувстват нужда от промяна.


  • Христо Станев: Ние сме убедени, че трябва да има малки групи. Църквата е за 20 групи, но имаме 7-8 учители.

Този проблем не е само при теб. Опитах веднъж на едно лагерно събрание, бяхме около 340 души. Опитах се да развия всички малки групи, но учители? Имаше много лесно решение. Написах на хартия някои въпроси, дадох ги на всички в залата и ги помолих да споделят преживяванията си във връзка с въпросите. И си проличаха. Разбира се, ако искате традиционен учител, нямате друга възможност.

  • Витан: Има хора от църквата, които искат групи с дискусия, а шефът на СУ смята, че това ще бъде вредно за църквата. И в СУ обикновено се изнасят проповеди. И тъй като има много посетители, той е убеден, че върви много добре.

Прав си, дискусията може понякога да разруши общението. Случка в Италия, имаше дискусия на много висок тон. На 3 етаж живееше католически свещеник, слезе: „Чада мои, вие викате чак до 3 етаж! Моля ви, не говорете чак толкова силно!” Дискусията е време за общение, участие в споделяне какво Бог е направил за нас, учим се да свидетелстваме. Можем да бъдем или дискутиращи, или споделящи хора. Ако дискутираме, ще срещна приятел и ще го нападам. Но ако се учим да свидетелстваме, ще се научим да споделяме какво Бог е направил за нас.

  • Стоян Петков: Някои гледат на СУ като на място за разглеждане на урока. Но целта не е да разгледаме всичко, а да се учим.

Трябва да научим църковните членове, че целия урок трябва да си го научим вкъщи. В църквата не можем да преминем целия урок, дори за 1 час. Трябва да изберем 2-3 основни теми и да споделяме около тях. Мисля, че трябва да научим, че главната роля на учителя не е да преподаваме урока, а да се научим да задаваме добри въпроси. Добрите въпроси помагат на хората да се отворят. Изкуството на добрите въпроси е много старо. Сократ говори за него. Добрите въпроси не са катехизиращи въпроси. Например: „Какво се случва с момчета, които викат след Елисей?” Или „Колко пъти Петър се отрича от Исус?” Добър въпрос е: „Мислили ли сте някога, ако бяхте на мястото на Петър, каква щеше да бъде вашата реакция?” Добрите въпроси трябва да бъдат актуализирани. Приготвил съм ви за утре папка с въпроси, която може да помогне на учителите да задават добри въпроси.

  • Димитър Димитров: Проблемът при нас е, че липсва приятелското отношение в СУ.

Не е лесно за прилагане, но вижте следното – време за организиране на СУ:

1. Мисия: 3-5 мин. – време за представяне на световната мисия, т.е. мотивиране и ангажиране. Добре е да имате брошурка с истории.

2. Другарство: 8-10 мин. Достигане между нас.

3. Библейско изучаване: 30-40 мин. Достигане на Бога.

4. Мисиониране: 10-20 мин. Достигане на външните.

Разбира се, за 8-10 минути не можем да създадем другарство, но тези минути са продължаващо напомняне за групово приятелство. Библейското изучаване не може да се ограничи до тези 30-40 мин., но това е време за мотивиране за лична връзка с Бога и изучаване на Библията.



  • Христо Станев: Друг проблем е, че много хора нямат пари за уроци и идват да слушат проповед на СУ.

Ако идват така, не могат да получат много от СУ. Утре ще говорим за мотивирането им.

Пробуждането се получава от лична връзка с Исус. Аз лично като пастор и учител по теология се нуждая лично от време за четене на Библията, време за размисъл. Не ми е достатъчно да правя екзегетическо проучване за личния си духовен живот, а да се храня с Божието слово. Исус казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате вечен живот.” Трябва да размишляваме върху Библията. Това е ключова дума за пробуждането. Това прави ученици. Лутер: „Когато имате Библията си в ръце и се учите от Божието слово, вие сте истински свещеници.” Св. Франциск от Асизи, 3 века преди Лутер, е написал: „Когато обикновеният вярващ се моли на Бога, той е свещеник на Бога.” И ние имаме нужда да имаме църкви от свещеници и трябва да направим всичко, което можем, за да представим свещеничеството на нашите членове.

Научих нещо, което разказвам на старейшините – да отделям време редовно да изучавам Библията заедно с тях. За мен това време е по-важно от лекциите в чужбина. Ако Исус е Господарят на мисията, Той познава всеки дом в България. Кои са хората Му в църквата? Които го търсят. Имам опитности с моята жена, които утре ще споделя с вас. Да се помолим.

14.06.2011 г., вторник, 8,30 ч.

Паоло Бенини: Молитвени размишления

(Пропуснах началото)

Спасението и проблемът с греха. Римляни.

1:21-3:11 – Павел обяснява специфичната доктрина за греха. Хамартиа – грях; а когато има конкретизиране на действието – хамартема(?). Грехът е нещо, което е в нас.

5:9-11,12 – това, което ни отличава от другите християни, не е съботата, свинското и т.н., а христологията.

Във втората част на посланието Павел акцентира върху доктрината за греха. „Искам да върша добро, но върша зло. Защо? Защото съм грешник. Раждам се с грешно естество. Работата не е да се вършат добри дела, но да се промени естеството ми.”

6 гл. – вратата за греха. Аз трябва да умра на кръста, за да се родя отново. Да участвам в новия живот чрез възкресението. Проблемът е как мога да умра? Мога ли да се убия? Или само кръщелната церемония ме превръща в умиращ човек? Предполагам, разбирате, че влизането в кръщелния басейн не ме превръща в нов човек. Какво е животът за

Гр. грегореско, глагола грегорео – искам. Искам от Бога пред публиката, моля – за нов живот.

Прочетете си сами 8 гл. Сега нямаме вече време. Ако някой е в Исус, той умира, превръща се в ново създание. Голямата нужда е да умрем за греховете си.

8-10 гл., с парентезата 9-11 гл. за евреите, Павел обяснява как мога да съм умиращ и възкръсващ човек. В 7 гл. Павел признава провала си – не мога да се справя. Но от 8 гл. посочва решението – аз съм в Христа и мога.

Тази сутрин се събудих в 5,40 ч. и си отделих време за молитва, размишление, изучаване на Божието слово. Евреи 10 – чудесно преживяване: сега нека влезем в Светая Светих. Да бъдем истински пробудени, да живеем с Христос.

Защо избрах тази тема? Защото е свързана със СУ. Нуждата да организираме СУ по един специфичен начин. Това не е въпрос на методология, общуване, мисиониране и т.н. Това е въпрос на нов живот.

Сега ще ви прочета един стих. Когато го прочетох за първи път, трябваше да се подпра. Върху него написах доклад от 22 страници за студентите в Рим. Задайте си въпроса: Кой е начинът за спасение? Какво трябва да направя? Библията казва: „Всеки, който вярва в Исус, е спасен.” Но… Подканвам ви да четете и да четете този текст. Ако желаете, мога да ви изпратя моя доклад върху него.

Римл. 10:9,10 – „Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.”

Когато го прочетох за първи път, си казах: О, католиците са прави, че казват, че не е достатъчно само да повярваш, трябва и да се изповядаш. Ако беше само един текст в Библията, не можем да изградим доктрина върху него. Но има поне 15.

10:10 – „Защото със сърце вярва човек и се оправдава”

Със сърце упражняваме вяра, схващаме кръста, приемаме декларацията за праведност от Бога. Бог дава декларация в моя полза. „Отче, прости им, защото не знаят какво вършат!” – това е една декларация в моя полза. Но:

„… и с уста прави изповед и се спасява.”

Спасението е чрез изповед. Толкова се уплаших, когато го прочетох, че бързо отидох на гръцкия вариант и го прочетох. Почти всички преводи, които имах (60), превеждат „изповед”. Затова отидох на гръцкия. Там е „хомологео” – изповед.

Евреи – „хвалебна жертва” Кой може да принася жертви в СЗ? Свещеникът. А сега? Ние, ние сме призовани да бъдем свещеници. Колко важна и страхотна е доктрината за свещенството.

Това не е жертва на агне, нито е като онзи човек, когото срещнах във Флоренция, без ръка, който прочел: „Ако ръката ти те съблазнява, отрежи я.” Той дошъл от Руанда, използвал мачете и я отрязал.

„… сиреч плод от устни, които изповядват Неговото име.”

Италианската лекарка Рита Монталчини през 1960 г. получава Нобеловата награда за медицина. Срещнах се с един човек от нейния екип, психолог, който се опита да ми обясни проучването, което извършва с Рита Монталчини. Каза ми: „Установяваме, че онова, което чуваме, остава в нас 30%, защото то е дошло от въздуха, влязло е в главата ми и ако нещо пречи на въздуха, онова, което е влязло, го приемам до 95%. Костите са като резонаторна кутия (на китара). Ние чуваме по-добре онова, което ние самите казваме, отколкото онова, което вие ни казвате.” Затова трябва самите ние да изповядваме Исус.

Вчера ми казахте, че църквите предпочитат да слушат. Но СУ, малката група е мястото, което подпомага изповедта на всички. И колкото по-малка е групата, толкова повече могат всички да участват и да изповядват колко скъпоценен е Исус, да изповядват своята нужда от Него. Защото, ако вярваме и изповядваме Исус, ние се спасяваме.

Ако работим, за да реализираме този вид изповед в църквите си, ние прославяме Бога. Ако проучим въпроса за прославянето на Бога, ще видим, че това простичко действие ще увеличи вярата ви, ще ви постави в по-тясна връзка с Исус.

Ефесяни – това ще ни позволи да преживеем кръщението със Святия Дух.

„Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име…” – това не е молба, а прослава. В нашата църква и богослужение ние не правим това, а трябва да се научим. Защото изповедта навлиза във вътрешното ни разбиране. Преобразяваме се и тялото ни става храм на Бога.

Преди години един онколог от университета в Милано написал книга: „Можем да живеем с рак”. Той бил една жива опитност, защото починал на 88 г. с два вида рак. Изучавал рака в своето тяло – Луиджи Реста Спечани. Купих си книгата му, после я дадох на един човек, болен от рак, който почина, без да я прочете, а книгата се изгубих. Но си спомням най-важното: „Най-добрата превенция на рака е радостта.” Говори за хвалебно настроение. И мога да го обобщя: Най-доброто лекарство е прославянето на Бога.

Пр. 4:17? – „Веселото сърце е благотворно лекарство…”

Винаги прославяйте Бога. Нашите СУ-групи да се превърнат в групи за прослава. Психотерапията е възникнала на база ефекта от това. Истинската прослава на Бога изхожда от Неговата любов и величие. Тя е истинското лекарство. Нека изповядваме величието, красотата и славата на Бога. Нашата вест е:

Откр. 14:7 – „отдайте Нему слава”

Амин.
9,40 ч. СУЛС и мисията на църквата

Днес искам да ви покажа това, което искаме да обясним. Започвам с моя личен опит. За първи път чух за такъв проект 1993 г. – Калвин Смит го представи в Италия. Тогава ръководител на СУ в Италия беше Корадо Коци, също и на Младежкия отдел. Опита се, съюзът не го подкрепяше, аз се опитах, но не беше достатъчно. 1998 г. бях избран за ръководител на СУ, но успях да го реализирам само в църквата, в която бях пастор. Но пасторите не ме подкрепяха и нямаше успех. След 1 ½ г. ме преместиха в Сицилия и в някои църкви нещо се случи. Една църква имаше много добро и видимо нарастване. След това ме преместиха в Северна Италия и нещата се промениха. Вече имах опит и казах: „Ако СС не ме подкрепи 100%, няма да започна.” Имаше само 1 въздържал се при гласуването, останалите бяха „за”.

Започнах да обсъждам със старейшините. Поради моето теологично образование разбирам, че Библията представя идеята за група от старейшини. Отделих време за старейшините – те са лидерите на църквата. Някои не бяха съгласни. И вие трябва да работите с тях като с уникални хора. Представяйте нещата библейски. Благодаря на Бога, че в двете църкви, на които бях пастор, всички приеха. В Милано. След това говорих с ръководителите на СУЛС. После включихме и главния дякон. Гласувахме СУ-съвет с ръководителя на МО и главния дякон. В църквата в Бергамо ни бяха необходими 3 месеца изучаване. Отделяхме си време за молитва, защото промяната не е нещо просто. В западна Европа винаги е така. Отидох в Испания, говорих с Елиасип Санчес. Имаше църкви с групи от 4 и от 40 души. След това църквата.

Срещахме се веднъж седмично. Всеки път правех кратки посещения и обсъждахме принципите, които прилагам, за да може Святият Дух да изработи промяна и разбиране с тях. Армандо Миранда, вицепрезидент на ГК, дойде преди 3 месеца в църквата в Бергамо, за да види работата. Също и … Сованя, Томас Кориока (Австрийския съюз) ме покани с една група за 15 ч. в рамките на 3 дни да ги обуча. Те дойдоха в Бергамо, за да видят. Останаха 3 дни и ми казаха: „Сега вече видяхме това, което ти ни казваш.” Не е проста работа. По-лесно е да построиш нова сграда, отколкото да промениш вече построената. Но вие правите хубаво нещо – започвате с пасторите. И мисля, че като пастори сте убедени. Но много старейшини и църковни членове са убедени, че СУ трябва да бъде теологична лекция. Църквата в Сесто има една сестра и няколко църковни членове, които си излизат редовно. Интерамериканската дивизия е най-голямата и най-бързорастящата в света. Когато обясних там принципа за 20 минути, президентът удари с ръка по масата: „Опитвах се да направя това!” Трябва да бъдете търпеливи, трябва да можете да спрете, когато трябва. Църквата в Сесто се съпротивляваше. Чаках кога някой от ЦС ще ме подкрепи. Накрая един съветник каза: „Трябва да направим това, защото дава добри резултати.” Отдъхнах си – най-после някой да ме подкрепи.

В църквата в Бергамо започнахме да се молим третата събота на януари 2007 г. със списък от имена. Една жена дойде при мен: „Аз съм Соня. Искате ли да разберете защо съм тук? Ако искате, кажете ми. Мога ли да се храня тук с вас? Добре. Миналата седмица бях в автобуса и се молех, хваната за дръжката отгоре. Преди 1 година дойдох от Венесуела, родителите ми са йеховисти, търсех тук, но няма. Молех се: „Боже, искам да отида в твоята църква.” Возех се в автобуса и се молех. Един висок мъж застана зад мен, потупа ме и ми каза: „Ти се молиш.” = „Да, моля се.” – „Ако търсиш Божията истина, трябва да потърсиш адвентистите от седмия ден.” Продължих да се моля и след няколко секунди осъзнах, че бях питала Бога точно за това.” Соня била в онзи блок, в който наша сестра била записала всички от блока за молитва. Соня беше много подозрителна, но след 1 година се кръсти. 6 месеца групата от СУ се молеше за нея. Но това е църква, която все още отказва принципа.

Какво да направя? Какво вие бихте направили? Нищо, трябва да изчакаме. Но през онази събота нещо започна да се случва. И вече 4 години църквата расте.

Църквата от Леко предприеха стъпката да изучават Божието слово. Осъзнах, че това е добър начин, който да следвам.



  • Боби: Всяка църква е страшно индивидуална.

Знам. В моята църква изчаквах много дълго време. Сега са казали, че който и председател на СУ да дойде, искат да продължат по същия метод. В Бергамо сега са изпълнени с ентусиазъм и живеят живот, какъвто никога не са живели. Но всяко нещо изисква търпение и практика.

Демонстрация на СУ-урок.

Първо, време за приветствие. Една дама се сприятели с жена ми, една вечер я заварих вкъщи, жена ми ни запозна и се сприятелихме. Тя пък ни запозна със съпруга си, който се оказа един от най-добрите преподаватели в Римския университет. Католическата църква имаше юбилей, а ние благодарение на този човек организирахме паралелно честване. Той помоли жена ми да преведе доклад от Сорбоната на италиански. Проучване на хотелите, защо някои имат добри приходи от дейности, а други не. Един от изводите бил, че приходите се увеличавали там, където имало добре организирана служба за приветстване на гостите. Ето пример:

Митко още го няма, днес закъснява. Най-сетне пристига. Поглеждам си часовника, изводът ми е, че Митко е закъснял. Влиза, ставам и сърдечно го приветствам, прегръщам го. Митко се чувства добре сред нас.

Как сте? Седмицата добре ли мина? Целта е да разкажат.

Обаче, внимавайте, това наистина се е случило. Една сестра, Асунта, имала проблеми, седеше и плачеше. Една сестра я прегърна. След малко тя започна да говори, разказа проблема си – нейният 19-годишен син имал проблеми с наркотиците, полицията го арестувала. Отделих време за съчувствие на тази сестра. Но отляво една сестра непрекъснато си посочваше часовника. Не й обръщах внимание. После започна да говори: „Брат Бенини, СУ!” Отговорих й: „Сега сестра Асунта е най-важна.” Тя спря. След 1 година Асунта стана старейшина. Защото почувства, че я ценим, че е важна.

А, брат Евгени го няма. Ти знаеш ли нещо за него? И миналата събота го нямаше. Ти ще му се обадиш ли? Така групата се превръща в дяконска група. Следващата събота той ми докладва дали е посетил Евгени. Така цялата църква се запознава с брата. Трябва да ви кажа да се опознаете един с друг, но това не е толкова ефективно. Трябва да се потърсим и посетим. Следващата църква цялата група заедно отиваме при Евгени. Организираме това. И се случва нещо удивително. В църквата в Бергамо имаше един брат. Баща му ме помоли: „Моля те, посети Андреа.” Пасторското посещение е по-добро. Обаче Андреа не дойде. Организираме посещение – не само пасторът, старейшините, дяконите. Групата е дяконска група. Отиваме събота-следобед. Приготвили сме нещо за децата и жена му. Андреа е главен мениджър на бензиностанции Шел, а жена му е ръководител на група в социалните служби. Казах на старейшината: „Следващата събота имаме господна вечеря. Занеси на Андреа и семейството му нещо от общия обяд на църквата.” Следващата събота видях Андреа в църквата в 9,15 ч. Започна да идва редовно. За съжаление, баща му почина. Той ме помоли да няма ангажименти в църквата. Но изнася библейски часове, има малка група вкъщи, жена му води детска група. Отново започна да си дава десятъка. Има заплата 8000 евро на месец. Не заради десятъка, но и това влиза.


  • Свилен: Защо Интерамериканската дивизия расте най-бързо, след като няма това мнение по този въпрос?

Тя е най-динамична, но и мога да ти кажа, че 65% от членовете имат това разбиране по въпроса.

  • Свилен: Добре е с това въведение, но кога все пак трябва да започне СУ? Може ли накрая да се помолим?

За мен братската любов е поклонение на Бога. Не само доктриналната дискусия. Ако имаме екип, който иска да дискутира, организираме среща следобед. Защото събота-сутрин е време за общение и поклонение на Бога. Братската любов е поклонение на Бога.

В нашата статистика причината, поради която хората напускат църквата, е една и съща в целя свят – не поради доктринални проблеми, а поради липса на любов, на общение, на приветствие. Бъдете уверени, че това е истината. Какво правят маймуните, когато някоя е ядосана? Конрад Лоренц е направил проучване, пише статия, страхотен учен. Когато някоя маймуна не е в стадото, ядосана, гладна, другите идват близо до нея и я галят. Така постъпва определен вид маймуни. Но нима Исус не каза да обичаме враговете си? „Любовта изпълнява закона.” Ако законът се изпълнява в любовта, какво по-добро място за това от СУ? Ако хората дойдат, за да се покланят на Бога, ако са обичани, ако почувстват топлата любов, те пак ще дойдат.

Искам да те поканя у дома. Има ли някой, който не яде месо? Добре, ще приготвим храната хубаво. И ставаме семейна група. В някои църкви в северна Италия 50-60-70% от членовете се включват в такива посещения в събота. Един брат споделя в мисионските минути в събота колко е хубаво така, и други чуват и се включват. Братската любов не е: „О, братко, колко те обичам!” И да го потупаш по рамото. Любовта е това.


  • Емо Гроздев: Лидерството на СУ-група? Колко време може да остане, ако се справя?

Лидерът трябва да бъде уравновесен и да има визия. Ако я придобие, ще върви в правилната посока. Не може да кажеш на хората: „Ти ще правиш това, а ти – това.” Ръководителят трябва да бъде обучен и ако не се справя добре, ръководителят на отдела и старейшините трябва да му помогнат. Ако хората искат традиционно водене, дайте им друг ръководител. Но ако не се справя, трябва да промените лидера. Абсолютно. В северна Италия имахме традиция всяка събота да посещаваме групите. Трябва да има ясна организация. Йотор посъветва Моисей да има ръководител за всяка група. Това не е нещо като да хвърлиш купчина банкноти във въздуха и те да паднат подредени. Йотор му каза: „Научи ги.” Това не е измишльотина на СУ. Август миналата година ме поканиха да разкажа опитността на църквата в Бергамо на семинар в Южна Франция. Бернар Сованя ме покани. Чух, че обстановката във Франция не е здравословна, защото от 100 души 60 ходят на църква. Посъветвах ги: „Не започвайте с цялата програма. Въведете само общението и стъпка по стъпка въвеждайте другите части.” В една църква с 300 души на СУ ходели максимум 120. Казах им да започнат само с общението. Преместих се в Париж, но някои посещения ги правех от Милано. Защото ръководителят на северната конференция във Франция чу за семинара в южната. Една жена дойде да ме вземе от гарата в Париж. Първото, което ми каза, е: „Знаете ли, започнахме с програмата в нашата църква. За 3 месеца посещаемостта на СУ нарасна от 30 на 70 души.”

Мисля, че средно 1 година е лидерството. В Бергамо променяме лидерите всяка година. Година, година и половина.



  • Витан: На какъв принцип се сменя съставът на групата?

Ако групата не нараства, трябва да промените нещо. Но само групи, които не практикуват внимателно принципа, имат проблеми. Ако има посещения, групата започва да расте и трябва да я разделим – това е естествена промяна. В Милано започнахме с една група, сега имаме 4. Хората обичат да бъдат обичани – ела с мен! И нараства. Но ако групата не расте, какъв е принципът за промяна? Зависи от визията. Ако имате визия, че една СУ-група трябва да се превърне в семейна, да се срещат веднъж седмично в дома, трябва да ги организирате. Друг принцип е, какво обичат да правят. Ако един обича да дискутира, пратете го в такава група. Синергия. Една група е като клетка в тялото – трябва да расте и да функционира. Така действа принципът навсякъде. Всяка година швейцарското членство намалява с 15-20 члена. Преди 1 седмица бях на техен съвет. От 2900 члена за 4 години намалели с 50 члена. Но една църква расте, защото прилага същия принцип. Молитва в групата, сбирки по домовете и общение. Това е принципът.

  • Пепи Кузев: Какво да правим с „образите” в дадена група, които я тормозят? Например, говорим за състоянието на мъртвите, а той все обръща към оправдание чрез вяра.

Ма вие и в България ли имате такива? В Италия са много. Търпение, търпение, търпение. И постоянство. Трябва да имате визия и да я следвате. Трябва да имаме ясен принцип и след това да видим начина, по който да го приложим. В Библията пише: „Не гледай назад! Помни Лотовата жена, за да не се превърнеш и ти в статуя от сол.”

Как да действат дяконите? Преди време ви казах, че съветът трябва да се състои от секретаря на СУ, старейшината и главният дякон. Но осъзнахме, че не е толкова просто дяконът оттук да види дали там присъства член на онази група. Затова решихме дяконът да отговаря за членове от същата група. В малка църква лесно се забелязва дали Евгени отсъства. Но в Сесто не е лесно. Ако дяконският отдел работи чрез малките групи, вие подпомагате работата на дяконите.



с. 1 с. 2

скачать файл