Образувано е по жалба на К. С. К. с постоянен и настоящ адрес в Г


с. 1
Производството е от административно- наказателен характер и е с правно

основание чл.59 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. С. К. с постоянен и настоящ адрес в Г.С., У.”Г. Д.”

№ * с ЕГН – * против Наказателно постановление /НП/ № 9 от 21.01.2010 г. на

Началник на РУ на М. - П., с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.55, ал.2 от

ЗМВР за нарушение по чл.270, ал.1 от ЗМВР му е наложено административно

наказание „Глоба” в размер на 500 лв. /петстотин лева/.

Жалбоподателят К. С. К. сочи в депозираната пред РС – П. жалба, че издаденото

срещу него наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно, тъй като

не е извършил вмененото му административно нарушение. Иска се от съда да бъде

отменено изцяло издаденото НП.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, както и с надлежно

упълномощен защитник, поддържа жалбата си и моли издаденото срещу него

наказателно постановление да бъде отменено изцяло като неправилно и

незаконосъобразно.

За ответната страна - РУ на М. - Г.П., редовно призовани представител не се

явява и не изразява становище.

По делото бяха събрани писмени и гласни доказателства, подробно описани

в протоколите от съдебни заседания.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и събраните по делото

доказателства, установи от фактическа страна следното:

На 02.01.2010 г. свидетелят П. К. Х. – полицай в РУ на М. – П. бил на

работа нощна смяна като съвместен наряд със свидетеля Н. Г. Л. – полицай в Г. –

П.. Около 23.30 часа в Г.П. на У.”Рокфелер” до бензиностанция „Паскал” Х. и Л.

спрели за проверка МПС – „Мерцедес” с рег.№ Е 04 67 ВН, при която било

установено, че предният ляв фар не свети. На водача били потърсени документите

за автомобила, след което свидетелят Х. започнал да съставя фиш за

констатираното нарушение по ЗДвП. Тогава от автомобила слязъл нарушителя К. и

влязъл в пререкание със свидетеля Х. относно съставянето на фиш на водача,

същият започнал да снима с мобилния си телефон свидетеля Х. и служебния им

автомобил, хвърлил мобилния си телефон върху документите, намиращи се при Х.,

опитал да ги издърпа от него. Поради което свидетелят Х. в присъствието на

колегата си от Г. – П. Н. Л. съставил на К. С. К. акт за установяване на

административно нарушение, в който отразил, че на 02.01.2010 г. около 23.30

часа в Г.П., У.”Р.” до бензиностанция „П." при проверка на автомобил

„Мерцедес” с рег.№ Е 04 67 ВН е съставен фиш за изгоряла къса светлина. Лицето,

което не е водач, а пътник е дошло при него и колегата му и е започнало да се

заканва. Няколко пъти е било предупредено да не пречи, но той не е искал да чуе

това. Започнал е да ги снима с телефона си и да се заканва, с което си действие

умишлено е пречило на свидетелите – полицейски служители да изпълняват

служебните си задължения, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.55, ал.2

от ЗМВР. За случая е докладвано на оперативния дежурен на РУ на М. – П., който

изпратил на място друг съвместен наряд от служители на РУ на М. – П. и Г. – П.

– свидетелите С. С. и П. Б..

АУАН е предявен на място на нарушителя К. и същият лично се е запознал със

съдържанието му, след което го е подписал.


На 21.01.2010 г. въз основа на съставения АУАН Гл.инспектор М.М. – на

длъжност Началник на РУ на М. – П., оправомощен да издава наказателни

постановления по силата на Заповед № IІз – 191/08.02.2007 г. на Министъра на

вътрешните работи, е издал обжалваното наказателно постановление срещу

нарушителя К. С. К., като е приел за установена фактическата обстановка,

описана в акта, поради което и на основание чл.55, ал.2 от ЗМВР за виновно

нарушение на чл.270, ал.1 от ЗМВР му е наложил административно наказание

„Глоба” в размер на 500 лв. /петстотин лева/.

Наказателното постановление е връчено на нарушителя на 18.02.2010 г.

На 25.02.2010 г. е подадена жалбата срещу издаденото наказателно постановление

до Районен съд - Г.П., видно от положения върху нея печат Вх.№ 631/25.02.2010

г.


Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните в

хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, подробно описани в

протоколите от съдебни заседания.

При така установеното съдът приема от правна страна следното:


Жалбата е допустима. Подадена е от надлежно лице /посочено за

нарушител и срещу което е издадено наказателното постановление/, пред надлежния

съд и в определения от закона срок.

Жалбата е основателна по следните съображения:

Настоящото производство е от административно- наказателен

характер. Същественото при него е да се установи спазена ли е процедурата по

съставяне на акта за установяване на извършеното административно нарушение;

съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити; актът

предявен ли е на нарушителя и правилно ли е оформено предявяването;

компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да

представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това

деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител и дали е извършено

виновно /умишлено или непредпазливо/; наказателното постановление издадено ли е

при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове.

Когато се установи, че в хода на административно наказателното производство са

допуснати съществени процесуални нарушения наказателното постановление следва

да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно. В тези случаи съдът не

разглежда спора по същество.

Законодателят е определил, че по съставянето на актовете за

установяване на административни нарушения по ЗМВР се прилагат разпоредбите на

ЗАНН. Това означава, че за да бъде наказателното постановление правилно и

законосъобразно, е необходимо стриктно спазване на изискванията на ЗАНН,

относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление и в

тежест на наказващия орган и задължение на съда е да докаже и установи в хода

на делото по безспорен начин, че законовите изисквания са спазени.

При съставяне на акта за установяване на административно

нарушение и издаване на наказателното постановление следва да се провери дали е

допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което самостоятелно

води до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Административно – наказателното производство е образувано на основание чл.36,

ал.1 от ЗАНН със съставянето на акта за установяване на извършено

административно нарушение.

В АУАН е отразено, че К. С. К. е нарушил разпоредбата на чл.55, ал.2

от ЗМВР, която гласи : чл.55, ал.1 – полицейските органи могат да издават

разпореждания до държавните органи, организации, юридически лица и граждани,

когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.

Разпорежданията се издават писмено или устно. Ал.2 предвижда, че при

невъзможност да се издадат писмено или устно разпорежданията се издават Ч.

действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.

В НП е посочено, че К. виновно е нарушил разпоредбата на чл.270, ал.1 от ЗМВР,

която предвижда, че който не изпълни разпореждане на орган на М., направено в

изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се

наказва с глоба от 100 до 500 лв., ал.2 - за маловажни нарушения органите на

М. налагат глоба до 50 лв.

Така повдигнатото спрямо лицето административно-наказателно обвинение

неправилно е квалифицирано в акта и в наказателното постановление. Видно от

събраните по делото доказателства с поведението си К. е възпрепятствал

полицейския служител П. Х. да изпълнява служебните си задължения, за което в

ЗМВР е предвидена норма в чл. Чл. 275. (1) (Предишен текст на чл. 275 - ДВ, бр.

93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г.), която предвижда който противозаконно

пречи на орган на М. да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до

1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление. Спрямо К. такова

обвинение не е повдигнато нито в АУАН, нито в издаденото НП, което съставлява

съществено нарушение на процесуалните, водещо до ограничаване на правото на

защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице да

узнае какво точно нарушение се твърди, че е извършил, кои законови норми е

нарушил и на какво правно основание му е наложено съответното наказание.

Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на

издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение, което е

основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление и съответно съдът

не следва да разглежда спора по същество в тази част.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът


Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление /НП/ № 9 от 21.01.2010 г. на Началника

на РУ на М. - П., с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.55, ал.2 от ЗМВР за

нарушение по чл.270, ал.1 от ЗМВР на К. С. К. с постоянен и настоящ адрес Г.С.,

У.”Г. Д.” № ** с ЕГН – * е наложено административно наказание „Глоба” в размер

на 500 лв. /петстотин лева/, като неправилно и незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване по касационен ред, по реда на АПК, пред

Административен съд-Г.Благоевград, в 14-дневен срок от съобщаването му на



страните.


РАЙОНЕН СЪДИЯ :
с. 1

скачать файл