Област перник стратегия за развитие 2014-2020 Перник, м май 2013


с. 1 с. 2 ... с. 14 с. 15
ОБЛАСТ ПЕРНИК

СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ

2014-2020


Перник, м. май 2013 г.

Съдържание





Въведение 2

1.Анализ на икономическото и социалното състояние на област Перник 4

1.1.Географско положение 4

1.2.Инфраструктура 5

1.2.1.Достъпност и свързаност 5

1.2.2.Здравна инфраструктура 7

1.2.3.Образователна инфраструктура 9

1.2.4.Културна инфраструктура 10

1.3.Демография 11

1.4.Икономика 15

1.5.Селско и горско стопанство 19

1.6.Туризъм 20

1.7.Пазар на труда 20

1.8.Околна среда 27

1.8.1.Въздух 27

1.8.2.Води 29

1.8.3.Почви 31

1.8.4.Управление на твърдите отпадъци и сметосъбиране 31

1.8.5.Защитени зони 32

1.8.6.Инвестиции 34

1.9.Анализ на силните и слабите страни и на възможностите и заплахите (SWOT анализ) 35

2.Стратегически цели и приоритети за развитие на област Перник за периода 2014-2020 г. 40

2.1.Визия 40

2.2.Стратегически цели 40

2.3.Приоритети за развитие 42

Стратегическа цел 1: Достъпност и мобилност 42

Приоритет 1: Физическа инфраструктура 43

Приоритет 2: Икономическа мобилност 47

Стратегическа цел 2: Интелигентно и устойчиво икономическо развитие: 47

Приоритет 1: Подкрепа на предприемачеството 48

Приоритет 2: Подкрепа на клъстерите и мрежите 49

Приоритет 3: Оптимизация на услугите за бизнеса 51

Стратегическа цел 3: Качество на живота 52

Приоритет 1: Качествено, интелигентно и мобилно здравеопазване 53

Приоритет 2: Качествено и иновативно образование 54

Приоритет 3: Активни и активиращи социални политики 56

Приоритет 4: Иновативни политики за подкрепа на културните институти и насърчаване на културни индустрии 58

Приоритет 5: Спортът като ресурс за икономическо развитие и повишаване качеството на живота 60

Приоритет 6: Младите хора: основен капитал за развитие на територията (хоризонтален приоритет) 62

Стратегическа цел 4: Устойчиво развитие и опазване на околната среда 62

Приоритет 1: Управление на енергийните ресурси 65

Приоритет 2: Енергийна ефективност 67

Приоритет 3: Интелигентно териториално развитие 69

Приоритет 4: Опазване и възстановяване на околната среда 70

2.4.Логика на стратегическата рамка 71

2.5.Връзка между ОСР и стратегически документи от по-висш йерархичен клас – синергия на интервенциите 77

3.Обща оценка на необходимите ресурси за постигане целите на стратегията 85

4.Териториален обхват на районите за целенасочена подкрепа 93

5.Критерии за оценка на изпълнението на областна стратегия за развитие Перник 102

5.1.Индикатори за въздействие и контекст 102

5.2.Индикатори за резултати 104

6.Стратегически насоки за разработване на целите и приоритетите на общинските планове за развитие 106

7.Описание на необходимите действия за прилагане принципа на партньорство и осигуряване на информация и публичност 117

8.Списък на приложенията 120




Въведение


Стратегията за развитие на област Перник за периода 2014 – 2020 год. е изработена при спазване на изискванията на „Методически указания за разработване на Национална стратегия за регионално развитие на Република България (2012-2022), Регионални планове за развитие на районите от ниво 2 (2014-2020), Областни стратегии за развитие (2014- 2020) и Общински планове за развитие (2014-2020)”, одобрени със заповед № РД-02-14- 2402/22.11.2011 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството и в изпълнение на чл. 12, ал. 3 от Закона за регионалното развитие.

Областната стратегия за развитие има своето определено място и роля в холистичната система за стратегическо планиране на устойчиво интегрирано регионално и местно развитие. Тя се разработва в контекста на актуалното социално-икономическо състояние на областта и в съответствие със стратегическата ориентация на регионалната политика в Европейския съюз и националните цели и приоритети за регионално развитие, при съобразяване с нормативната и институционалната среда за нейното прилагане, наблюдение и оценка.

Нейното структуриране беше изцяло съобразено с всички значими национални и европейски документи за интегрирано развитие:


  • Национална стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2012 – 2022 год.;

  • „Националната програма за развитие: БЪЛГАРИЯ 2020” – дългосрочният програмен документ за целите и приоритетите за развитието на страната за период от 10 години;

  • Националната програма за реформи на Република България (2011-2015 г.), която определя националните ангажименти в изпълнение на целите на Стратегията на ЕС „Европа 2020”;

  • Актуализирания във връзка с разпоредбите на чл.11, ал.1, ал.2, ал.3 от ППЗРР документ за изпълнението на Националната стратегия за регионално развитие за периода 2011-2015 г., приет от МС с Решение № 922 от 16 декември 2011;

  • Актуализирания съгласно чл.19, ал.1, ал.2, ал.3 от ППЗРР документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Югозапазен район от ниво 2 за периода 2011-2013 г., одобрен от Регионалния съвет за развитие на района от ниво 2;

  • Актуализираният документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Югозападен район;

  • Регионален план за развитие на Югозападен район 2014 – 2020;

  • Изготвените през 2011 г. „Методически указания за разработване на Национална стратегия за регионално развитие на Република България (2012-2022), Регионални планове за развитие на районите от ниво 2 (2014-2020), Областни стратегии за развитие (2014- 2020) и Общински планове за развитие (2014-2020)”, одобрени със заповед № РД-02-14- 2402/22.11.2011 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството;

  • Становищата и препоръките, формулирани в Междинната оценка на Областната стратегия за регионално развитие на област Перник за периода 2005 – 2010 год., разработена през м. декември 2010 год.;

  • Становищата и препоръките в Междинните оценки на общинските планове за развитие на общините на територита на област Перник;

  • Формулираните цели и приоритети в Договора за партньорство и оперативните програми, чрез които ще се управлява финасирането от общността през следващия програмен период 2014 – 2010 год.

Областната стратегия за развитие на област Перник се разработи от консултантски екип в непрекъснат диалог както с експертите от областна администрация Перник, така и с представители на всички заинтересовани страни.

Бяха организирани срещи по тематични направления на два основни етапа – при старта на разработване на документа и при приключване на аналитичната част и формулиране на приоритетие за развитие. В Приложение №.. са представени протоколи от заседанията на работните групи, както и списък с участниците. Цялата текуща информация, илюстрираща процеса на разработване на документа беше достъпна през интернет страницата на областна администрация – Перник (http://www.pernik.e-gov.bg/index.php?option=com_content&view=category&layout=blog&id=132), както и през специално създадената група в социалната мрежа Фейсбук (https://www.facebook.com/groups/429050660522789/)

На проведените заседания на областния съвет за развитие бяха обсъдени и приети както заключенията на анализа, така и стратегическата рамка за развитие. Стратегията беше представена и на заседание на регионалния съвет за развитие на Югозападния район, проведено на 21.05. 2013 год.

При разработването на аналитичната част, с преимущество се ползваха данните, предоставени за целите на документа от Териториалното звено на Националния статистически институт – Перник. При липсващи данни, те се осигуряваха от съответните отговорни структури, чрез областна администраци – Перник. При констатирано разминаване на данните в някои от областите на анализа, консултантът се е съобразил с тези, предоставени от ТЗ на НСИ – Перник.

Окончателния текст на документа е съобразен с всички коментари, които екипът е счел, че имат основание и са базирани на фактологията и заключенията на анализа, отговарят на стратегическата рамка, в която се вписва областната стратегия, както и на изискванията на приложимото законодателство.

  1. Анализ на икономическото и социалното състояние на област Перник

    1. Географско положение


Област Перник се намира в рамките на Югозападен район (NUTS II) и включва шест общини: Перник, Радомир, Брезник, Трън, Земен и Ковачевци. Близостта на областния център до гр. София (около 30 км) и границата със Република Сърбия (около 80 км.) представляват ключовите географски фактори по отношение стратегическото развитие на областта.

През територията на областта преминават главни пътни връзки с европейско и балканско значение: Европейски транспортен коридор № IV (Дрезден - Прага - Братислава - Гьор - Будапеща - Арад - Крайова - София - Пловдив – Истанбул) и Европейски транспортен коридор No VIII (Дурас - Тирана - Кафтан/Kaфaсан - Скопие - Деве Баир - Гюешево - Сoфия - Пловдив – Бургас). Автомагистрала Люлин допълнително ускорява трансфера между областта и столицата, като планираната автомагистрала Струма ще предостави добра връзка на областта с Гърция.

Железопътните линии, преминаващи през областта, са част от международните линии София – Атина и София – Скопие, като летище София се намира на 40 км от областния център.

Климатът на общината е умерено-континентален, със средногодишна температура от 10.3 градуса.

Най разпространените почвени видове са чернозем, подходящи за отглеждане на пшеница, картофи, ръж и лен. Голяма част от почвите са ерозирали и замърсени или не се ползват за земеделски цели.

    1. Инфраструктура

      1. Достъпност и свързаност


Под достъпност и свързаност разбираме възможността на населението за достъп до услуги и локации от стратегическа важност. В контекста на засилващата се концентрация на публични услуги от първостепенна важност в големите центрове, е много важно да разглеждаме транспортната инфраструктура като ключов елемент на достъпността, който позволява осъществяването на социално-икономическо взаимодействие между населените места. Другият ключов елемент, който разглеждаме в рамките на тази точка, е покритието на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) в областта. Като втора тематична област на Общата стратегическа рамка за периода 2014-2020, ИКТ инфраструктурата има първостепенно значение за достъпа до редица услуги в частния и административния сектор и за свързаността на гражданите. Това налага и смисловото обвързване на транспортна и ИКТ инфраструктура за целите на социално-икономическия анализ.

Пътната инфраструктура в областта, която е част от Републиканската мрежа, възлиза на общо 568 км. (към 2011 г.), от които:



  • Автомагистрали – 10 км;

  • Първокласни пътища – 80 км;

  • Второкласни пътища – 66 км;

  • Третокласни пътища – 412 км.

Автомагистрала Люлин, открита през 2011 г., свързва град София с град Перник и има стратегическо значение за областта и особено за община Перник, осигурявайки връзка с най-високо платения пазар на труда в страната, както и с огромен пазар за реализация на бързо-оборотна продукция.

В момента е в процес на изграждане автомагистрала Струма, която свързва магистрала Люлин при пътен възел Даскалово с ГКПП Кулата. Към момента е завършена отсечката ПВ Даскалово – Долна Диканя, като втората отсечка – Долна Диканя – Дупница, се очаква да бъде открита през м. август 2013 г.

Автомагистрала Люлин, автомагистрала Струма и инвестиционното намерение да бъде изградено „международно гражданско летище за обществено ползване от висок клас според международните стандарти“ „СОФИЯ УЕСТ“ – бивше военно летище „Кондофрей“, създават предпоставки за изграждане на интермодален център, който предвид близостта на областта до Сърбия и до столицата може да има стратегическо значение за икономическото развитие на Пернишка област.

Дължината на железопътната мрежа в област Перник възлиза на 111 км. с гъстота от 46,4 км./1000 кв. км. (по данни на НСИ към 31.12.2008 г.). В областта оперират 76 автобусни линии, от които 10 републикански, 13 областни, 37 общински и 16 градски. Въпреки големия брой линии, качеството на автобусния транспорт, обслужващ малките населени места, и състоянието на третокласната пътна мрежа значително затрудняват връзката на населението от малките населени места с градските центрове и особено с областния център.

Данните за наличието на компютър и достъп до интернет показват, че 40% от обитаваните жилища в областта имат компютър, а с достъп до интернет са 37,1%, при среден интернет достъп на национално равнище от 50,9%. Относителният дял на домакинствата с достъп до интернет е доста по-нисък от средния за Югозападния район – 59,3 %, но това се дължи предимно на изключително голямото покритие на широколентов достъп в столицата.

Много е важно да се отбележат разликите на ниво общини – в община Ковачевци интернет покритието е рекордно ниско – едва 5% от домакинствата разполагат с интернет достъп. Следват Земен и Трън със съответно 9,3% и 14,4%. Това показва наличието на райони, почти откъснати от технологиите на 21-ви век, което в перспектива пречи да бъдат посрещнати бъдещите предизвикателства и възможности пред обществото, като електронно здравеопазване, застаряващо население, образование, електронно приобщаване, енергийна ефективност, електронно управление и информираност.



Графика : Относителен дял на обитаваните жилища с достъп до интернет и наличие на компютър по общини, 2011


Източник: НСИ

      1. Здравна инфраструктура


Нивото на системата за здравеопазване в областта е сравнително ниско. По данни на НСИ на територията на областта към 2012 г. функционират общо 36 здравни и лечебни заведения с общ капацитет 591 легла (86% от които в заведения за болнична помощ). В сравнимост, на 100 хил. души в областта се падат 453.81 легла, докато в ЮЗР този коефициент е 667.45. По принцип популацията в областта е сравнително ниско покрита от здравна инфраструктура, като по показателя брой пациенти на лекар, областта е почти 50% над средното за страната.

Графика 2: Брой жители на един лекар по общини, 2011 г.
Източник: НСИ

Интеррегионалните разлики, които наблюдаваме при практически всички показатели за социално развитие, са видими и тук – докато средната за областта тенденция е неблагоприятна, тя скрива катастрофалните резултати на ниво малките общини в региона: с изключение на община Брезник (където показателя е около 3 пъти по-висок от средното), в останалите общини на лекар се падат над 5 пъти повече пациенти от средното за страната.

Ниското развитие на здравната система транслира директно в сравнително ниското ниво на обществено здраве в общината. Смъртността с възможност за превенция в областта е с 30% по-висока в 2011 г. (като разминаването е с тенденция за увеличение – разликата в 2007 г. е 23%).
Графика 3: Смъртност на 1000 души в популацията до 65 годишна възраст, 2007 г. - 2011 г.
Източник: НСИ

Докато позицията на областта в рамките на ЮЗР дава сравнително лесен достъп до най-добрите в страната болнични заведения, това е ресурс, който не може да замени покритието на здравната система на местно ниво.

Нивото на детска грижа в здравната система, от друга страна, е устойчиво по-добро от средното за страната.

Графика 4: Детска смъртност на 1,000 новородени
Източник: НСИ

Специфичен за областта остър и задълбочаващ се здравен проблем е високото ниво на замърсяване на въздуха (вж. раздел Околна среда). Заболеваемостта в областта от болести на дихателната система е много висока, особено при децата до 18 годишна възраст.



Графика 5: Заболеваемост на 1000 души от болести на дихателната система
Източник: Регионална здравна инспекция: Перник

Специфично заболеваемостта е съсредоточена в Перник и Радомир (над 1200), като проблемът е значително ограничен в останалите общини (под 400). Съсредоточението на заболяванията в общините с високи степени на замърсяване, според РЗИ-Перник, подкрепя хипотезата за причинно-следствена връзка.


      1. Образователна инфраструктура


Системата от образователни институции в областта на ниво средно образование е сравнително добре развита: на територията на областта работят, по данни на НСИ за 2011 г., 36 общообразователни и специални училища и 9 училища за придобиване на III степен на професионална квалификация. Основно инфраструктурата е съсредоточена в община Перник, но във всяка от общините в областта има поне едно общообразователно училище.

Графика 6: Разпределение на училищата в областта, 2011 г.
Източник: НСИ

В рамките на областта се намира едно висше училище, открито в 2010 г.: Европейски политехнически университет, в което в момента са заети 76 преподаватели, но се обучават едва 195 студенти.

Структурата на образованието в областта е значително по-неблагоприятна от средното за страната (вж. раздел Пазар на труда). Тъй като не съществуват обективни данни към момента относно качеството на образователната инфраструктура (напр. данните от международното изследване PISA не са достатъчно дисагрегирани), не е възможно да се отговори еднозначно доколко това е един от факторите, обуславящи ниско образованата работна сила в областта. При все това, системата страда от проблемите общи за цялата страна: липса на ресурси, липса на възможности за привличане и задържане на персонал, липса на гъвкавост и реформи, които да позволят да се отговори адекватно на нуждите на икономиката, и т.н. Особено остра е липсата на системно сътрудничество на професионалните гимназии с бизнеса. Ценен ресурс в рамките на образователната система представлява Информационният център за образование при Районен младежки дом – Мошино, който предоставя кариерни и образователни консултации и ориентация.

Графика 7: Ученици в общообразователните училища, промяна у.г. 2009/2010-2012/2013
Източник: НСИ

Ведно с тенденцията за застаряване на населението и депопулация на малките общини, наблюдаваме значително намаление на броя ученици в общообразователните училища. С изключение на община Трън, намалението е съсредоточено в малките общини в областта. Учащите в училища за придобиване на III степен професионална квалификация в областта също спадат с 16% за периода 2010-2012 г. Не наблюдаваме значителни проблеми с отпадане на ученици от системата: по данни на РИО-Перник, средно едва около 0.5% от учениците преждевременно прекъсват формалното си образование в последните 3 години.

Наличните места в детските градини в областта покриват почти 100% от нуждите на населението. В едно с тенденцията за застаряване на населението и депопулация на малките общини, там се наблюдава наличие на повече места от деца, които ги посещават.

Графика 8: Места в детските градини на 100 деца, 2011/2012 г.
Източник: НСИ

      1. Културна инфраструктура


В областта функционират разнообразни културни институти, включително един театър, четири музея, една библиотека с фонд на 200 000, Държавния архив – Перник, 61 читалища, както и широк спектър формални и неформални организации. По информация на Министерството на културата, на територията на областта се намират 40 паметника на културата с национално значение1. Читалищната мрежа е фокусна точка на културната дейност на местно ниво.

Наличната статистика за активността на културните институти (музеи и театри) показва тенденция към ръст на посещенията, която обаче не транслира в по-високи приходи. В голямата си част организацията на културния живот (в институционализираната му част) все още не разчита на културата като продукт. Инициативите в тази посока са основно базирани на туризма и са несистематични. В огромната си част културните институти се финансират чрез държавни или общински субсидии или чрез проекти с финансиране от националния бюджет или европейските фондове (община Перник е особено активна в това направление). В рамките на областта се провеждат разнообразни фестивали и културни събития, като най-значителното от тези (и единственото със значима добавена стойност и потенциал за монетизация) е международният фестивал на маскарадните игри „Сурва”.

Областта е на едно от последните места в страната по издадени книги: през 2011 г. е издадена само една с тираж под хиляда броя (по данни на ТСБ, гр. Перник).


    1. с. 1 с. 2 ... с. 14 с. 15

скачать файл