Обикновено за ръководители на катедри се избират професори. В българия


с. 1
ЗА БЮРОКРАЦИЯТА В НАУКАТА

доц. д-р Христина Живкова
Обикновено за ръководители на катедри се избират професори. В България професор се става в края на научната кариера, което означава, че повечето от тях навършват 68 години преди да им изтече мандата. Ръководствата на университетите (които са в същото положение) им удължават с още 2 години престоя в науката. От такъв ръководител на катедра не може да се очаква някаква нова идея или пък да се засили в края на кариерата си да върши някаква международна дейност или пък да развива наука. Целта им е да продремат 1-2 години на пост с по-голяма заплата преди пенсионирането. Разбираме ги, при тези срамни пенсии в България всеки се страхува от думата пенсиониране. За да оправдаят престоя си, обаче те трябва да симулират работа и някои го правят. Например след като свърши семестъра и асистентите и доцентите са им изкарали и техните часове (не се знае ръководителите катедра колко учебни часа натовареност трябва да имат, а те остават в катедрите след навършване на 68 години, защото уж са необходими за учебната и преподавателската работа), те ги яхват с безсмислени многочасови заседания на катедрата, с писане на лични планове (все едно, че някой ще си каже, какви лични планове за развитие на кариерата има, за да му пречат след това) и куп други тъпотии, които може да измисли един пенсионерски мозък, който дори не може да си спомни дали сутринта е ходил до тоалетната.

Дебелокожието и неграмотността на такъв тип ръководители катедри стига до там, че например за 5-дневен курс, на който присъстват петима курсисти са ангажирани да ги обучават шестима доценти. Освен това три дена се води кореспонденция между катедрата и Факултета за Следдипломна квалификация. Програмата се съставя от отговорника на курса, след това се подписва от него, от ръководителя на секцията и след това от ръководителя на катедрата, извежда се от секретарката и се изпраща с цял куп друга документация, списък на присъстващи, писма-покани, таблици с часовете, командировъчни и т.н. до Факултета по СДО. Факултетът на свой ред пише сертификати (няколко дена), които едва ли не тържествено се връчват на курсистите. Излиза, че около тия петима курсисти се въртят 10-15 човека, кипи усилена административно-образователна дейност, а полученият сертификат (в кредити, по европейски) не става и за тоалетна хартия. Е, разбира се те са получили някакви знания, а ръководителят на катедрата е "работил", без неговият подпис закъде? Преподавателите, вместо да прочетат нещо ново в областта, в която работят или да напишат нещо, всеки ден се занимават с накаква административна прищявка на т.н. ръководител катедра, или се мотаят по коридорите, за да ги види "ръководителят", че са там. За какъв Европейски съюз говорим след като ни управляват професори, които не могат да кажат "Добър ден" на друг език, освен на майчиния им. Тъй като никой от катедрата не ги счита и за "лукова глава", те се опитват чрез административни глупости да губят времето на преподавателите и да си налагат простотията, да доказват, че още командват и управляват. Защо, след като има изборност на ръководителите катедри, когато навършат 68 години, административното ръководство на Факултетите и Университетите им удължават срока на работа без гласуване и без писмо от катедрата? Такива хора не могат да защитават интересите на катедрите и преподавателите, работещи в тях, тъй като те са готови на всякакви гимнастики и подмазвачески унижения пред ръководствата на факултетите само и само да им удължат времето за престой в университетите.

Дори и в условията на пазарна икономика все още има университети, в които натовареността с часове на преподавателите над норматива не се заплаща. Средствата от тези часове са на разположение на ръководствата на факултетите и ректорите. Накрая на годината се раздават минимални суми (от т.н. икономии) на цялата администрация и на преподавателите. А тези "икономии" са изкараните от преподавателските часове над норматива, понякога 2-3 пъти повече от натоварването на базата, на която се формира заплатата им. И в най-затънтените училища в България на учителите, изработили часове над определения норматив се плащат като "лекторски", а в някои университети в София не се плащат. За каква мотивация на преподавателите може да се говори? Един доцент ще изкарва норматива часове на още трима за годината, ще му плащат само една заплата. Е, затова всеки по-млад като намери начин, изчезва в чужбина.

Минималната заплата в страната се придвижва нагоре, е добре, а другите заплати, защо са замръзнали вече няколко години? Чакат да се изравнят с минималната ли? Цените чакат ли? Излиза, че един начинаещ с основно образование получава минимална заплата 160 лева, а един работещ вишист с 30 години трудов стаж - 300 лева. Страхотна мотивация за учене и работа.

Доцентите, след като станат такива, не написват нито ред повече, защото няма смисъл. Никой нормален учен няма да се подложи на унижението да пише и защитава "голям" докторат, за да стане професор, ако оцелее.

Законът за научните степени и звания продължава да виси и никоя политическа партия в Парламента, няма интерес да се занимава с него. Къде по-интересна лапачка иде. Героите са уморени и притихнали с отворени уста в очакване на европейските фондове. А те ще дойдат ли???


5.03.2006г.
с. 1

скачать файл