Нови правила за кариера в науката чрез нов закон


с. 1
НОВИ ПРАВИЛА ЗА КАРИЕРА В НАУКАТА ЧРЕЗ НОВ ЗАКОН
Галя Маринова

главен асистент, доктор-инженер

член на Инициативния комитет "Учени за нов закон за научните степени и научните звания"
Прекрасен есенен ден. В университетския двор се разминават сенки от миналото. Влачат крака, демонстрират присъствие. Подминават почти нехайно портретите на героичните си колеги, прегърнали принципа "на пост до последен дъх". Хвърлят заплашителни погледи, сдушват се - пазят статуквото. Студенти - бакалаври и магистри обсъждат въпросите с бригадите за черноработници зад Океана. Калкулират - какво ще остане след като платят таксите за семестъра. Да си магистър е скъпо удоволствие. Но пък дава право на бригада. Чудесен стимул да останеш студент за цял живот. И днес преподавателят отсъства. Дори не могат да се зарадват на свободното време, защото едвам са уредили отсъствието от работа. Всички работят, нали трябва да се платят таксите. Визия за бъдещето? - като начало магистратура или докторантура в чужбина, а после и работа там. Дори и намек за бъдеще в българската наука предизвиква недоверчив поглед. Дух на тъга и обреченост в този красив есенен ден. Млада студентка вози с количка още един бъдещ кандидат емигрант. Какво е една страна без младост, без мечта, без устрем?

Гледката в родните университети и научни институтине не само навява тъга, тя е израз на престъпно нехайство, дори злоупотреба от страна на тези, които избирахме да служат на народа. Петнадесет години не стигнаха на министри и депутати да приемат съвременни закони за кариерата в науката и висшето образование (ВО). Според вестник "24 часа" от 1.11.2004г. разходът за български депутат за една година е 400хил. лева. В Комисията по образование и наука има по двадесетина от тях следователно за петнадесет години се получава оценка от 120 милиона лева разход, без да се приеме един Европейски закон за научните степени и научните звания. Скъпо - да, но затова пък удобно. В университетите и институтите, висшите управленски кадри намираха резервната скамейка, за някои титлите се превърнаха в моден аксесоар към собствения им имидж (как приятно звучи "професор" в ушите на парвенюто). Колко публични личности влизат, излизат и употребяват удобния параван на университетите и институтите. Междувременно се правят на бизнесмени и политици, но не напускат, въпреки нулевата си научна и слабата си преподавателска работа. А в университета и института параван, се държат послушни, безлични и безформени сенки. Докато 20- и 30- годишните зад Океана се опияняваха от новите технологии и откритията валяха едно след друго, тук се разиграваше театърът на сенките. Малцината оцелели млади асистенти и докторанти се крият за да напишат някоя и друга статия и инвестират семейните спестявания за да отидат на конференция в чужбина. Играта на криеница се налага за да опазят резултатите си от грабливите нокти на шефове, които им ги вземат и ги публикуват без тях. Проектите и връзките с чужбина отново се обсебват от местната университетска и институтска върхушка, дори за сметка на уронване на престижа на България. Върхушката желае да се идентифицира с България, а тези, които са работили нямат право да получат резултатите от труда си. Пред перспективата на Еврофондовете, принципът на привилигированите кадри е "Да не допуснат до Еврофондовете никой освен тях!". На това неравно противостоене никой не желае да обърне внимание. Кадрите на върхушката са последна инстанция, държавата нехае, обществото се държи в неведение, проблемът на репресираните млади и способни хора се омаловажава и подминава.

Къде се къса веригата? Къде е средното поколение, къде са успелите и симпатичните, усмихнатите млади преподаватели и учени, които да заразят с примера си, които да запалят огъня в студентите, да внушат обичта към науката, обичта към България, вярата в успеха и собствените възможности. Избягали ли са? Не, не всички. Но какво правят те сега, какво правиха през последните 5,10, 15 години? Тези, които бяха на 35 години през 1989-та и тези, които са на 35 години днес. Липсващото поколение, излишните, прогонените, досадната пречка за звездите на соца и на прехода. Ами те учиха, образоваха се, обиколиха Запада и Изтока, Севера и Юга, минаха през иглени уши, разхождаха празни джобове, преживяха раздялата и самотата и научиха, прозряха, изтриха неудобството и срама от лицата си, преодоляха бариерата между прогреса и упадъка, между технологията и фалша на кражбата, между свободата и безправието, между реда и насилието, между диалога и монолога, между своето и чуждото. Научиха се да комуникират в съвременния свят, съизмериха се навън, съизмериха се тук и проумяха. И сега са тук, сред нас. Подеха уникална битка с вятърните мелници на самозванците в картонените кули на узурпираната научна и университетска структура. Издириха и подкрепиха хората, които са опитали тази неравна схватка преди тях. Стъпваха по плъзгащи се пясъци, изтегляха им килимчето под краката на всяка крачка, изтърпяха всевъзможните нечестни игри на върхушката, парадираща с термини като наука и висше образование и радваща се на небивали привилегии, безконтролност, безотговорност и ненаказуемост.

Време е и в тази олигархична структура да се въведе нов ред. Да проникнат светлината и демокрацията. Без наука и ВО България е обречена. България и българите не заслужават слугинската пристройка, която им се посочва така настойчиво. Не заслужават мутри в науката. А жалките сенки, които кръжат из университетските и институтските дворове в очакване да окачат портретите си, както и нахаканата върхушка, която държи властта в тези учреждения здраво и непоклатимо като прилапва каквото падне, къде от фирми, къде от международни фондове, заеми и субсидии, къде от такси и същевременно мачка безцеремонно и обезверява интелекта и младостта, са само пионки в тази игра. Игра срещу България. За да не играем сами срещу себе си и срещу бъдещето си трябва да направим промени в правилата на играта и по-точно промени в законодателната уредба на ВО и науката и то още сега. Въпросът е на политическа и държавническа воля, трябва да се вземат решения, не заради Запада или Изтока, нито заради Севера или Юга, а решения за нас, решения за България. Това, което трябва да се направи стана ясно почти на всички, освен разбира се на засегнатите, които за съжаление днес са болшинството от заетите в сферата на ВО и науката.



Инициативният комитет "Учени за нов закон за НСНЗ" внесе чрез Комисията по петициите на Народното събрание Законопроект за научните звания и за образователната и научна степен доктор. Законопроектът е изработен даром (виж за сравнение оценката от 120 милиона лева от данъците на българите, изразходвани безрезултатно от парламентарните комисии по образование и наука през 15-те години на прехода). Той цели освобождаването на ВО и науката от оковите на върхушката и променя правилата, които ù позволяват да се възпроизвежда в ущръб на бъдещето на България. Основните принципи в този законопроект са:

  • Пълна деполитизация и деилогизация на науката и ВО. Отпадане на всички противоконституционни текстове, съществуващи в наследения от 1972г. закон, свързани с изграждане, развитие и т.н. на социализма и нуждите на социалистическото общество.

  • Елиминиране на политическата намеса в научната кариера, чрез закриване на ВАК и разформироване на свързаните с нея СНС (специализирани научни съвети) и ФНС (факултетни научни съвети).

  • Преминаване към двустепенна система на звания - асистент и професор и на една научно-образователна степен доктор.

  • Инициативата при откриване на процедура за хабилитациа, да се предостави на редовия учен, който да изисква това от декана или от директора на института чрез писмен доклад, при наличие на предварително дефинирани условия.

  • Рецензентите, както и тричленните и петчленните комисии, които оценяват кандидата за професор да се избират на случаен принцип от Национален регистър на хабилитираните лица, като се набляга на външни за звеното, факултета, дори университета или института кадри, за да се предотвратят конфликтите на интереси, които зачестиха напоследък и придобиха размер на ръкопашни баталии.

  • Премахване на тайното гласуване. Всички гласувания в научните комисии следва да са явни, научно аргументирани и надлежно протоколирани.

  • Цялата документация по научните конкурси да е публична и достъпна.

  • Въвеждане на институцията омбудсман в науката, който да подпомага юридически кандидатите и да поддържа Националния регистър на хабилитираните лица. Също така да приема и да задвижва процедури по сигнали за плагиатство на научни трудове.

  • Допускане на съдебен контрол при нарушаване на процедурите за придобиване на научни степени и звания.

  • Атестиране на 3 години на всички преподаватели във ВУЗ и на всички учени в институтите, включително и професорите, по ясни и предварително дефинирани правила и върху зависещи от самите преподаватели и учени приноси, а не от такива, които се разпределят и разрешават отгоре. При негативна атестация следва отстраняване от работа.

  • Званията член-кореспондент и академик да отпаднат или да имат само почетен характер, но без привилигии при държавна работа.

  • Пенсиониране на всички преподаватели и учени (днешни доценти, професори, член-кореспонденти и академици) в деня на навършване на 65 години без право на удължение.

  • Повишаване на пенсиите на преподавателите във ВУЗ и на учените според възможностите на държавата.

  • Към конспектите за конкурсите за докторанти или асистенти да се посочва към всеки въпрос достъпен литературен източник, за да се избегнат нагласените конкурси.

  • Да се предостави възможност на докторите в университетите да предлагат лекционни курсове.

  • Задължаване на ръководствата на университетите и институтите да подкрепят на равни начала всички учени и преподаватели, които подготвят и предлагат проекти по международни програми. Да се преустанови вътрешноуниверситетското подтискане на едни учени за сметка на други, да няма елиминиране на вътрешноуниверситетско и национално ниво. Необоснован отказ на подпис от страна на ръководството за подготвен от редови учен проект или договор да се наказва с 1000лв. глоба, както е при административните пречки за международните инвестиции. За доказано плагиатство на научен проект или за силово иззземване на проект чрез манупулирани гласувания в съвети, да се налагат дисциплинарни наказания на инициатора на изземването и на ресорния зам.ректор (зам. директор), ако не се е противопоставил ефективно.

  • Заемането на административен пост в университет или институт да се ограничи до един мандат.

  • На учен или преподавател заел административен или държавен пост да се забрани участието в процедури за повишаване в научна степен или звание, до една година след напускане на поста,освен за получаване на почетни титли.

Има и други важни постановки, които следва да намерят място в нормативни актове регулиращи отношенията в науката и ВО, като например:

  • Да се осигури регулярност, масовост и автентичност на студентските анкети и оценки, както и възможност те да се осъществяват от няколко различни центъра, включително и граждански сдружения.

  • Необходимо е да се възпитава в преподавателите, учените и студентите уважение към авторското право. Да се стимулира закупуването на български учебници от студентите, за да се стимулира писането на учебници на български език от преподавателите. Защото, ако българските преподаватели не могат да издават и да продават своите учебници, няма да мине много време и ще трябва да се купуват само чужди учебници, които няма да са на български език и ще са поне 20 пъти по-скъпи от българските. Следователно призивите срещу закупуването на учебници от българските преподаватели, са призиви срещу употребата на българския език, т.е. срещу България.

  • Трябва да се събуди гражданското поведение при кадрите заети във ВО и науката.

Целта на тези промени е да се вдъхне живот на кретащите наука и ВО в България. Да се центрира пирамидата на кадрите заети в тази сфера във възрастта 35-55 години, която е най-активната и плодотворната за научната работа. Да се наложат ясни и обективни критерии за израстване в научната кариера. Да се освободи висококачествения човешки ресурс от излишното триене с администрацията, дори със съда и да се насочи към реалната научна и преподавателска работа. Да се осигури равен достъп на всички преподаватели до кандидатстване за финансиране от Еврофондовете. Само така ще се постигне пълното им усвояване. Редовите учени трябва да усещат във всеки момент подкрепата на институцията, в която работят, за да творят със самочувствие за доброто на всички и за бъдещето на България. При кариерата в науката и във ВО няма място за преразпределение отгоре. Нужни са безпристрастни администратори, а не лобисти на политически и групови интереси.

Тези въпроси са разгледани подробно в наскоро излезлата книга "Храмът". В нея са представени типични случаи на психо-тормоз върху учени от различни възрасти и в различни сфери на науката. Анализирани са причините, които затормозяват научната кариера в България. Предложени са решения на проблемите, като са използвани и положителните примери представени от двама чуждестранни автори. Предложен е отговар на тиражираните клишета срещу реформата. Книгата представлява ръководство за гражданска поведение, написана е с много обич и грижа за България и за младите хора в нея. Авторите се надяват да помогнат на институциите да извършат дълго отлаганата и без съмнение трудна, но задължителна реформа.
с. 1

скачать файл