Недоволен от този резултат е останал ищеца, същия обжалба постановения


с. 1
Частното производство пред въззивната инстанция е образувано по жалбата на “.-6" О. Г. С. чрез процесуалният представител А. Р., срещу протоколно определение на районен С.-С. от 23.02.2010г., постановено по Г.д. № 465/2008г. С обжалваното определение районният С. е прекратил производството по отношение на конституираната като ответник Р. А. Д..

Недоволен от този резултат е останал ищеца, същия обжалба постановения съдебен акт по съображения за неговата незаконосъобразност. Твърди се в частната жалба, че определението не е съобразено с процесуалня закон и правната доктрина. Излагат се в подкрепа н твърдението становища, публикувани в научни разработки и учебни помагала. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първостепенния С. за продължаване на съдопроизводствените действия.

След преценка на доводите и съображенията в частната жалба съдът напради следните фактически и правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна при наличие на правен интерес от търсената защита, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу годен за обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е изцяло основателна. Съображенията за това са следните: За да постанови обжалвания съдебен акт районния С. е приел inter alia :"........Действително допустимо е субективно съединяване на искове когато исковите претенции срещу различните ответници почиват на общи факти. Субективното съединяване на исковете, винаги е кумулативно и не може да бъде алтернативно, т.е. исковата претенция по отношение на всички ответници следва да бъде конкретно и точно формулирана. По същият начин и петитума на исковете предявени срещу различните ответници трябва да бъде точно и ясно определен въз основа на фактическите твърдения от обстоятелствената част на исковата молба за всеки един от ответниците. Видно от първоначалната искова молба насочен срещу юридическото лице-ответник и исковата молба срещу физическото лице Р. Д. фактическите твърдения на ищеца съвпадат. Разликата е в петитума към двамата ответници, а именно претенцията по отношение на ответницата Р. Д. е направена при условията на алтернативност, което е недопустимо съгласно условията на чл. 215 ГПК. При това положение съдът приема за основателно твърдението на представителя на ответницата Р. Д., че по този начин се създава неопределеност на петитума". Като последица е прекратил производството в частта по отношение на ответника-физическо лице.

Изводите на районния С. са изцяло незаконосъобразни, същите противоречат на установената съдебна практика, правната доктрина и най-вече на процесуалния закон. Никога в практиката на съдилищата не е съществувало колебание досежно възможността за алтернативно субективно съединяване на исковете. Такава процесуална възможност при това ИЗРИЧНО е предвидена в ГПК- чл. 72, ал.3 . При това положение акта на районния С. следва да бъде отменен само на това основание-поради противоречие с процесуалния закон, а делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.Уважаването на иска срещу единия ответник при алтернативното субективно съединяване на искове като последица води до неговата неоснователност срещу другия ответник. Това обстоятелство обаче в никакъв случай не води до неопределеност на петитума, в какъвто смисъл са били направени възражения. Позоваването на чл. 215 ГПК от страна на съда пък е неотносимо в тази хипотеза.

Мотивиран от горното Смолянски О. С. в настоящия си съдебен състав

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколно определение на районен С.-С. от 23.02.2010г., постановено по Г.д. № 465/2008г. , с което съдът е прекратил производството по отношение на конституираната като ответник Р. А. Д..

ВРЪЩА ДЕЛОТО на районния С. за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:
с. 1

скачать файл