Настоящата рецензия е изготвена в съответствие с изискванията на


с. 1


Р Е Ц Е Н З И Я
На дисертационния труд на Петьо Тодоров Бошнаков – докторант в секция „Международна икономика” при Икономическия институт на БАН на тема „Регионална политика на ЕС: Ефекти за България чрез програма „САПАРД”, представена за присъждане на образователната и научна степен „доктор” по научната специалност 05.02.10 „Световно стопанство и международни икономически отношения”

Рецензент: ст.н.с. ІІ ст., д-р Емил Спасов Панушев – старши научен сътрудник в секция „Международна икономика” на Икономическия институт на БАН, хабилитиран по научната специалност 05.02.10 „Световно стопанство и международни икономически отношения”
Настоящата рецензия е изготвена в съответствие с изискванията на ЗНСНЗ, ППЗНСНЗ, Решението на Президиума на ВАК от 29.06.1995 г. относно рецензентската дейност при конкурсите за научни степени и научни звания и Препоръчителните научни и наукометрични показатели за оценка на кандидатите за научни степени и звания, одобрени от Научната комисия по икономически науки при ВАК през 2001 г.
І. Обща характеристика на дисертационния труд
Дисертационният труд на Петьо Бошнаков е посветен на важни аспекти на интеграционните процеси в Европейския съюз (ЕС) – развитието на регионалния подход в приложението на интеграционните политики и използването на предприсъединителните инструменти в страните, подготвящи се за членство. Разработката е насочена към изследване и оценката на приложението на програмата САПАРД в България, което е особено важно за оценката на ефективността на тези инструменти за възприемане на достиженията на правото на ЕС в страните-кандидатки, в област, която е особено чувствителна за Съюза. Приложението на регионалния подход чрез анализ на резултатите от реализирането на САПАРД в Североизточния район на планиране (съобразно дефинираните на национално равнище райони по класификацията на ЕС – NUTS II), апробирането на хипотези и интерпретиране на постигнатите резултати са важни за формулиране на теоретико-приложни изводи за функционирането на интеграционните механизми. Това дефинира дисертабилността на представената тема.

Дисертационният труд е структуриран в увод, 3 глави, заключение, списък на използваните съкращения, списък на използваната литература и 4 приложения, с общ обем 227 страници. В края на всяка глава са формулирани изводи. Структурата е построена логично и отговаря на замисъла на автора, въпреки че в някаква степен е дебалансирана.

При разработването на дисертационния труд са използвани 129 печатни литературни източника и 20 интернет страници. Посочените източници са – на български език 27 статии и монографии, и 23 официални и нормативни източника, на английски език 79 публикации. Литературните източници обхващат най-авторитетните изследователи в областта на международната икономика и регионалната политика. Представени са разработки на български автори, които отразяват проучванията в страната на разглеждани проблеми. Дисертационният труд демонстрира задълбочено познаване и добросъвестно използване на представените литературни източници.

В дисертацията е представено самостоятелно научно изследване на докторанта. Резултатите се анализират във втора и трета глава на разработката и показват възможностите на докторанта да разработва методика на оценка на прилагането на икономически инструменти, както и да интерпретира резултатите от проведеното научно изследване за резултати от функционирането на програмата САПАРД и резултатите на регионално равнище. Дисертационният труд дава основание да се твърди, че докторанта има компетентността да прилага теоретични постановки и аналитични методи, както и да оценява ефектите на приложението на анализираният предприсъединителен инструмент.

По дисертационния труд Петьо Бошнаков има 4 публикации – две участия в колективни монографии (29 с., 9 с.) и два доклада в сборници от научни конференции – един на български (11 с.) и един на английски език (12 с.). В тези публикации са представени основни резултати от проучванията на докторанта и дават основание да се приеме, че са спазени формалните изисквания на ЗНСНЗ и подзаконовите нормативни актове на ВАК.
ІІ. Научни постижения с приносен характер в рецензирания дисертационен труд
В дисертационния труд на докторанта Петьо Бошнаков се съдържат научни постижения с приносен характер, които могат да се систематизират както следва:

1. Анализът на развитието на регионалната политика и еволюцията в използваните програми и инструменти е дала възможност на докторанта да систематизира, както положителните ефекти по отношение на икономическото и социалното сближаване в ЕС, така и оценки и виждания за разнопосочната ефективност от методите на финансиране, прилагани в досегашните бюджетни периоди. Докторантът е взел отношение към позиции, изразени в публикациите на водещи изследователи на ЕС, и формулира извода си за „необходимостта от предварителна яснота за печелившите и губещите в процеса и точни изчисления за необходимия размер на компенсиращия трансфер, което е по-скоро практически невъзможно в днешния ЕС.” (с. 78). По този начин той допринася в дискусията за възможността на сега осъществяваната регионална политика да решава проблемите на интегрирането на новоприсъединените държави в Съюза, и доколко реформите и новите инструменти са подходящи за новоприсъединените държави.

2. При изследването на приложението на предприсъединителните инструменти докторантът разработва методика за оценка на влиянието на микро- и макроравнище. Той прилага регионализиран модел Input-Output, разработен първоначално от У.Айзард, доразвит с математическия инструментариум на В.Леонтиев, при изследване влиянието на предприсъединителните инструменти. Това е дало възможност да се интерпретират резултати от приложението на програма САПАРД и се дефинират хипотезите на анализа. Регионалния подход е осъществен чрез приложение на разработената методика и приетите в ЕС форми на оценка спрямо приложението на САПАРД в дефинираният Североизточен регион за планиране в България (равнище NUTS ІІ). Приложението на теоретичните подходи и модели дават възможност на докторанта да съпостави изследвания регион спрямо сходни в ЕС и да обоснове изводите си за възможностите за приложение на предприсъединителните инструменти. (с. 128)

3. Анализът на влиянието на програмата САПАРД е осъществен спрямо национално приетите подходи за нейното приложение като е отбелязано, че той директно подготвя страните-кандидатки за приложението на структурните фондове на ЕС. Оценени са усвоените средства за периода след 2000 година и резултатите от регионалния анализ. Наред с това докторантът е разработил анкета и е осъществил допитване до получателите на средства по САПАРД, като по този начин задълбочава изследването на приложението на този предприсъединителен инструмент. Изводите са дали възможност да се формулират практически препоръки за преодоляване на пречките при функционирането на програмата за подобряване усвояването на средствата от ЕС. Наред с това докторантът стига до извода за регионалната диференцираност по отношение резултатите от приложението на програмата, което е важно за бъдещото приложение на политиката на сближаване в България.

Така формулираните научни приноси, според рецензента са резултат на самостоятелна разработка на докторанта Петьо Бошнаков. По своя характер приносите могат да се дефинират като обогатяване на съществуващо знание и приложение на съществуващи знания и изследователски подходи. Научните резултати имат значима познавателна стойност и могат да се използват при бъдещи научни изследвания.

Оценявайки научните постижения в дисертационния труд на докторанта Петьо Бошнаков, смятам, че те съответстват на изискванията на ЗНСНЗ и подзаконовите актове на ВАК и са основание за присъждате на образователната и научна степен „доктор”.


ІІІ. Критични бележки и препоръки по рецензирания дисертационен труд
Към рецензираният дисертационен труд могат да се отправят и критични бележки. Някои от тях са:

    • По отношение на оценките за развитието на регионалния подход в политиките на ЕС. Докторантът се е базирал върху досегашната практика, и в по-малка степен е взел отношение към новите принципи на приложение на структурните фондове, които определено поставят под въпрос ефективността на регионална политика на ЕС. Това е от особено значение за новите страни като България, тъй като се променят значително някои от прилаганите механизми – включването на националното съфинансиране, приложеният до крайност принцип на допълняемост (субсидиарност), неясните времеви рамки на операционните програми и други, които затрудняват усвояването на средства от ЕС.

    • Значително са разширени резултатите от представения в труда SWOT анализ. Въпреки, че е включен в практиката на приложение на политиките на европейска интеграция, в определени случаи се е стигнало до включването на оценки, излизащи извън рамките на дисертационния труд. Разглеждат се оценки за развитието на селищната система в България, като някои от оценките за развитието й са донякъде противоречиви (равномерно развита мрежа от населени места – неравномерно развита мрежа от големи градове с. 117) и могат да се оспорят. Изводите в тази част не допринасят за конкретния анализ и остават впечатление на недоизказаност, поради значителния обхват на тези въпроси.

    • При оценката на финансовите инструменти авторът не е използвал конкретно програмните периоди, които особено след 2000 година са под формата на седемгодишна бюджетна рамка, наречена финансова перспектива. Това важи и за сегашния период 2007-2013 г. и е част от реформата на финансовата система на ЕС и приложението на структурните фондове. На някои места е допусната грешка като периода е 1999-2006 г. (а не 2000-2006).

    • При оформянето на труда са допуснати някои технически грешки – след като докторантът е решил да приложи отделно списък на съкращенията, би следвало той да е в началото. Приложенията би следвало да се озаглавят по един принцип, а приложение 4 няма наименование.

Представените критични бележки не намаляват постиженията в дисертационния труд, а по-скоро са предназначени да подпомогнат докторанта при защитата на труда, както и в бъдещата му научна работа.
ІV. Заключение
Дисертационният труд на Петьо Тодоров Бошнаков е посветен на важен за науката и стопанската практика проблем, който е особено актуален в условията на ефективното участие на България в общите интеграционни политики като пълноправен член на ЕС. Докторантът успешно се е справил с поставените цели и задачи на изследването. В дисертационния труд се съдържат необходимите, съгласно законовите изисквания научни постижения с приносен характер. Цялостната ми положителна оценка за защитавания дисертационен труд ми дават основание да препоръчам на уважаемите членове на Специализирания научен съвет по икономически теории и международни икономически отношения да гласуват за присъждане на Петьо Тодоров Бошнаков на образователната и научна степен „доктор” по научната специалност 05.02.10 „Световно стопанство и международни икономически отношения”.
13.05.2009 г. Рецензент:

Гр. София /Ст.н.с. ІІ ст., д-р Емил Панушев/



с. 1

скачать файл