Настоящата разработка е посветена на тенденциите в развитието на


с. 1
Тенденции в развитието на компютърните информационни системи в банковото дело

Автор:

ас. д-р Росен Кирилов

УНСС, Катедра „Информатика”
Резюме: Настоящата разработка е посветена на тенденциите в развитието на бонковите компютърни информационни системи. Представени са тенденциите в кредитния процес, доколкото той динамично се променя, и изискванията които се поставят пред банковите компютърни информационни системи и по-специално тези за оценка на кредитния риск. Материалът представя накратко и няколко конкретни функциониращи системи с техните предимства и недостатъци.
Ключови думи: Компютърни информационни системи в банките; кредитиране.
JEL: G21.
1.Състояние на кредитирането през периода 2003-2005 г.
Всички станахме свидетели на кредитния бум в края на 2003 г. и през 2004 г. Вследствие на това през последното тримесечие на 2004 г. се прилагат някои активни действия от страна на БНБ [1], насочени към ограничаване растежа на банковите кредити. Очакванията за тяхното по-осезаемо въздействие върху кредитната динамика не се потвърждават и кредитите за нефинансовия сектор се запазва на ниво от около 48 % годишна база. Това се обяснява с разширяването на депозитната база с около 30 % годишно и трансформирането й в кредити. Също така нараства входящият поток на финансов ресурс от чужбина, като към края на декември достига близо 4,8 млрд. лв. Това оказва влияние върху кредитния капацитет на банковата система и допълнително стимулира предлагането на кредити. В края на 2004 г. кредитите за нефинансовия сектор достигат близо 36 % от БВП, като за 2003 г. те са около 26 % от БВП (фиг. 1).

Фиг.1. Динамика на финансовото посредничество


Във връзка с кредитната експанзия БНБ, под въздействието на Европейската централна банка (ЕЦБ), от 1 април тази година въведе някои рeстриктивни мерки с цел забавяне темповете на кредитиране, вследствие на които през 2005 г. се очаква понижение до около 30 % на годишна база. Прогнозите са, че това ще се почувства най-чувствително при корпоративното кредитиране и частично при някои форми на потребителското.

Тези рестрикции задължават банките да заделят допълнителни минимални резерви и са насочени към банките с най-агресивна кредитна политика. Те ще бъдат приложени спрямо банки, които едновременно отговарят на два критерия:



  1. да са превишили определения от ЦБ тримесечен темп на нарастване на кредитите от 6 % за първото тримесечие, 12 % за първите две тримесечия, 18 % за първите три тримесечия и 24 % за цялата година

  2. сборът на предоставените от тях кредити и рисковопретеглените, приравнени на балансови активи, задбалансови позиции (имат се предвид неусвоените кредитни линии, банковите гаранции и др.), намален с размера на собствения им капитал, да надхвърля 60 % от привлечените от тях средства от лица, различни от банки и небанкови институции.

Така банките, които отчитат стойности по-високи от двата критерия, ще трябва да заделят допълнителни резерви в БНБ в двойния размер на абсолютната сума на превишението над заложения в регулацията тримесечен ръст, т. е. за всеки лев превишение банките ще трябва да внасят два лева като задължителни минимални резерви. С това ограничение банките, които желаят да кредитират повече, ще го правят, като за това обаче ще плащат за допълнителния риск под формата на поддържане на тези допълнителни резерви. От тук нататък всяка банка ще трябва самостоятелно да регулира процента отпускани заеми за всеки месец. По предварителни данни за някои банки той ще бъде сведен до около 2 %.

Според анализаторите тези регулации се въвеждат, тъй като кредитната експанзия крие рискове от финансова нестабилност и дава отражение по дефицита по текуща сметка. Тази мярка е временна и ще действа, докато се постигнат по-умерени и по-устойчиви темпове на нарастване на кредитите [2].

Според прогнозите много от банките ще се постараят да се вместят в новите критерии, така че да не им се налага да заделят допълнителни резерви, които представляват за тях непродуктивен финансов ресурс, защото няма да се олихвява и може да доведе до оскъпяване на кредитите им.

Всички данни сочат, че България е доста по-назад от страните в ЕС по отношение на кредити за домакинствата. В еврозоната те са около 50 %, а в България те са само 13 %. Според икономистите и банкерите, когато се присъединим към ЕС, много икономически показатели ще се подобрят и ще се доближат до европейските. Във връзка с това се очаква икономиката и стандартът на населението да се подобрят, а пазарът на кредити да се разширява. Очаква се дори увеличаване на финансирането чрез лизинговия пазар и финансовите къщи.


2. КИС при банките в полза на кредитния процес – примерни информационни системи

Във всички банки общо взето действат почти едни и същи типове информационни системи. В настоящия материал се прави преглед на действието на системите в две банки – Насърчителна и Райфайзенбанк. Най-съществената тенденция в развитието на тези системи е стремежът за пълна централизация на банковата дейност.


Насърчителна банка
Цялостната система на банката се състои от две компютърни информационни системи. Едната е счетоводна, а другата е във връзка с достъпа до архивни документи и се нарича архивна.

В архивната програма се съдържат досиетата на всички клиенти. Те представляват пълен набор на сканирани документи в електронен формат. Съдържат всякаква изчерпателна информация, необходима на банката при вземане на решение дали да бъде разрешен кредит. Веднъж попаднало досието на клиент там, то остава и след приключване на кредитния процес.

Интерфейсът на програмата е подреден изключително добре цветово без ярки и дразнещи окото цветове и не повече от четири на брой, както и от горе надолу и отляво надясно във възходящ ред по степен на значимост и обшир на информацията. Основните показатели за достъп са наредени в потъмнени правоъгълници в центъра. Това наистина е от голямо значение за процеса на работа, защото улеснява използването на програмата и не натоварва излишно. Все пак това е програма, която се използва непрекъснато при вземане на решения за отпускане на кредит, тьй като съдържа пълна информация за всеки клиент. Търсенето на досиета и клиенти в самата програма се извършва по различни признаци:


  • тип документ - документите са около няколкостотин – например автобиография, визитка, БУЛСТАТ, ЕГН, някакъв счетоводен документ и др.;

  • класификация по групи - това е по-обща формулировка на предходното – например финансови отчети, обезпечения, бизнес план и др.;

  • по име;

  • по входящ номер;

  • по дати.

Документите се отварят в PDF формат. По тях не може да се прави редакция от всяко лице, ползвател на тази програма, а само от оторизирани лица от кредитната администрация, които имат достъп, но след специално разрешение на отдел „Информационни технологии”. Иначе достъп имат лицата от отдел „Кредитиране и мониторинг”, като ползват потребителско име и парола, специално създадени за тази цел.

Другата счетоводната програма се нарича CSOFT. Без нея е немислимо провеждането на кредитния процес. Тя е в тясна връзка с архивната програма. Цветовата гама подпомага ползването и най-важното – не натоварва и не натрапва цветово окото. Подредбата на компонентите наподобява изразителността на архивната, но е заложено предимно на подреждането от ляво надясно на помощните групи за работа с програмата и информацията, която съдържа. Показателите, по които се търси клиент, са систематизирани централно, а те са именно:



  • име на фирма или собственик;

  • по част от името;

  • по номер на партида;

  • по валута;

  • по продукт – има се предвид видове кредити;

  • по статус – редовни кредити, нередовни, просрочени и др.;

  • по данъчен номер;

  • по сектор.

Достъпът до тази програма става също с потребителско име и парола, които са индивидуални за всеки потребител от отдел „Счетоводство” и отделите „Кредитиране”, „Каса и плащания”. Те могат да извършват само справки – салда, просрочия и др., но в никакъв случай промени. Това е в правата на оторизирани за тази цел лица от отдели „Мониторинг” и „Кредитна администрация”, т.е. звената, които управляват кредита, след като стане активен и се одобри.

В тази програма се въвежда пълна информация за обезпечението, описани са вида и стойността му. Отделно се съдържа информация за вида на кредита, погасителния план и лихвения процент. Тези данни се въвеждат ръчно, като се одобри кредитът, а след това системата изчислява автоматично колко да са лихвите. Програмата CSOFT съдържа една подпрограма за съставяне на погасителен план след задаване на необходимите данни. От няколко основни варианта се избира най-подходящия според интересите на клиента и, разбира се, на банката. Ако има промени на лихвените проценти на банката, оторизирани лица от кредитната администрация ги променят. В тази счетоводна програма се съдържа и информация за абсолютно всички сметки на клиента и документите, с които се осчетоводяват – входящи и изходящи. Информацията се съдържа в програмата (както и в архивната програма) под формата на сканирани документи в PDF формат.

Като цяло информацията, с която разполага банката, се съхранява само по два начина:

- чрез КИС;

- на хартиен носител – папки, които са подредени в деловодството.

Софтуерът е разработен от българска фирма по поръчка на банката още при самото създаване й през 2000 г. Тогава в помощ на кредитната система е функционирала само счетоводната програма. До 2004 г. не са правени сериозни изменения освен незначителни, налагащи се от структурните промени в процеса на кредитиране на банката, както и от новите изисквания. 2004 г. се характеризира с бум в кредитирането, което налага сериозно променяне на програмата с цел да се улесни целият кредитен процес. Тогава се въвежда архивната програма, както и някои нови справки в CSOFT. Всичко това се извършва от IT отдела на банката.

Счетоводната програма работи до 17.00 ч., а след това до 18.00 ч. се извършва счетоводно приключване на работния ден. След затваряне на всички файлове започва архивирането, което е декаментално – пълно на цялата информация. То се извършва автоматично, а не ръчно, от програма, която е част от счетоводната програма. Копие от архивираните данни се съдържа върху големи хартиени рола, като информацията е под формата на кодове. За архивирането отговаря IT отдела.
Райфайзенбанк
Компютърната информационна система на Райфайзенбанк се състои от две съставни части – програма „А” и счетоводна програма.

В програма „А” са въведени всички данни на клиенти, кандидатствали за отпускане на кредит от банката. Данните се въвеждат в активни бели правоъгълни полета и съдържат всякаква информация за отделния клиент. Веднъж въведени в програма „А”, тези данни не могат да бъдат изтрити. Това може да стане единствено с помощта на IT специалисти или на специалист по кредитиране.

Интерфейсът на програмата е подреден цветово подходящо – без ярки, дразнещи цветове и не повече от четири на брой. Те са бяло, черно и сиво в няколко нюанса. Активните полета, в които се въвеждат данни, са в бяло, а те от своя страна са разположени върху сив фон. С черни букви са изписани какви трябва да бъдат съдържанията на полетата. Цветовата подредба е от голямо значение, защото става дума за програма, с която се работи през целия ден, и е много важно това, че не дразни и не натоварва окото. Единствено при допускане на грешка в попълването на някое поле, на екрана се появяват червени предупредителни надписи. Отделните компоненти са разположени от горе надолу.

Достъпът до програмата става с потребителско име и парола, които са индивидуални за всеки ползвател на програмата.

Програма „А” е създадена на база на Microsoft Excel. Недостатък е, че данните може да се редактират от всеки кредитен спецалист, което е доста широк кръг от хора, както и че не се запазва старата информация. Достъп до програмата имат всички кредитни специалисти, IT спедиалисти и администратори. В „А” седмицата се приключва най-късно до понеделник на обяд.

Другата програма, е счетоводната програма и се нарича MIDAS. В България друга банка не използва тази програма. В нея се осчетоводява всеки един отпуснат кредит.

Интерфейсът й е по-опростен от този на програма „А”. Съдържа само два цвята – черно и зелено. Подредбата на компонентите на екрана е от ляво надясно и предимството тук е, че може да се работи само с табулацията, което улеснява целия процес по клиентски номер.

Достъпът става чрез потребителско име и парола, които са индивидуални за всеки потребител от отделите „Счетоводство”, „Кредитиране”, „Администрация” и др. Всъщност достъп до тази програма имат служителите от почти всички отдели на банката, но до различни нива. От отдел „Кредитиране” могат да извършват само справки, а от „Кредитна администрация и мониторинг” (т.е. звената, които управляват кредита, след като стане активен и се одобри) могат да извършват и промени.

В тази програма се въвеждат: адрес по регистрация (ако е фирма) или за кореспонденция (ако е ФЛ), ЕГН, телефон. Информацията се променя от администраторите. Отделно се съдържа информация за кредита, лихвите и главниците, които MIDAS изчислява самостоятелно. Данните се въвеждат ръчно, а погасителният план се изготвя от програмата автоматично. При промяна на параметрите на заема администраторите правят нужните корекции. В MIDАS се съдържа информация за всички сметки на клиентите и състоянието им към определен момент – салдата по тях и др.

И в двете програми няма сканирани документи, както в Насърчителна банка, но информацията се съхранява по същия начин:

- чрез КИС;

- чрез хартиен носител – папки, подредени в архива на банката.

Софтуерът е разработен специално за целите на Райфайзенбанк и тя е единствената, която използва тези програми в този им вид в България. Те влизат в употреба от 2000 г., когато банката от корпоративни клиенти насочва дейността си към по-широк кръг потребители. Дотогава се е използвала само системата MIDAS. От 2000 г. не са правени кардинални промени в системата. С течение на времето са нанасяни незначителни промени по препоръка на кредитните специалисти за тяхно улеснение при работа, но като цяло профилът на програмата остава един и същ. Промените се извършват от IT отдела.

Системата притежава доста недостатъци и неудобства от гледна точка на обвързването на отделните данни на кредитоискателя, но от друга страна, има ред предимства, като най-важното от тях е, че с програмите може да се борави безпроблемно и напълно изчерпателно и достатъчно, без мишка, а само като се използва табулацията. Друго предимство е въведената скоринг система, както в почти всички банки. Това е система, която оценява профила на кредитоискателя като имуществено състояние и неговата платежоспособност. Благодарение на нея банките улесняват и ускоряват процеса за оценка на клиента.


Литература
1. Доклад на Емилия Миланова, подуправител „Банков надзор” на БНБ на пролетната среща на Асоциацията на търговските банки в България – гр. Пловдив, 26 – 27 април 2004 г.

2. Списание „Банкови информационни технологии”, бр. 1, 2004 г.

3. www.bnb.bg

4. www.econ.bg







с. 1

скачать файл