Национална стратегия за защита правата на децата на улицата


с. 1

НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ДЕЦАТА НА УЛИЦАТА

ЗА ПЕРИОДА 2003 - 2005 Г.


Реформата в системата на грижи и закрила на децата в България се осъществява при спазване и изпълнение на международните и национални нормативни актове в областта на грижите и закрила за децата и най-вече на Конвенцията за правата на детето на ООН и Закона за закрила на детето.


В основата на принципите на Националната стратегия за защита правата на децата на улицата са принципите на Конвенцията на ООН за правата на детето и принципите на Закона за закрила на детето:

- всички права са гарантирани за всички деца на основата на недискриминация и равнопоставеност;

- интересите на децата са определящи при всички дейности, отнасящи се до тях;

- мнението на децата трябва да се взима предвид при всички въпроси, които ги засягат;

- участие на детето в обществения живот, определяне на неговите граждански и политически права;

- осигуряване на основните права и изисквания за оцеляване на децата-здравословно състояние, образование и околна среда, подходящи за развитието им;

- защита на децата от експлоатация, малтретиране /физическо, сексуално и психологическо/;

- развитие на детето в неговата естествена среда – семейната.



І. Обосновка



1. История на проблема

Децата на улицата са относително нова социална група за България, която възниква в края на 80-те и началото на 90-те години на 20 век.

Появата на деца, които живеят за известен период на улицата е свързано с обедняването на населението, увеличаването на безработицата в национален мащаб и особено сред ниско квалифицираните слоеве на населението, липсата на адекватни механизми за социална защита. Резките социални и икономически промени на макрониво доведоха до дестабилизация на действащите до момента механизми за социална регулация, които не бяха заместени от нови. В символна и практическа криза се оказа действащият модел на семейна институция. Множество семейства бяха изправени пред трудности при отглеждането на децата си – както чисто финансови, така и на взаимоотношенията родители-деца.

Съществуващата система на грижи за децата все още предлага почти изцяло институционална грижа, която не може да отговори на нуждите на децата, а и самата тя се оказа във (финансова) криза.


2. Характеристики на целевата група

Групата на децата на улицата обхваща деца, за които улицата (включително и навеси, постройки, шахти, подлези) се явява временен или постоянен дом и които изкарват своята прехрана на улицата. В зависимост от типа контакти, които децата поддържат със своето семейство (биологично или разширено), може да се говори за 2 групи:



  • Деца, които прекарват деня си на улицата, изкарват прехраната си (често и на своето семейство), но вечер се прибират в дом;

  • Деца, които изцяло са прекъснали своите връзки със семейната си среда и са развили устойчиви навици за живот на улицата и “уличен начин на живот”.

Данните за броя на децата на улицата от появата им до момента са относителни като трудностите идват от два фактора: поради вариацията в състава на групата и поради недостатъчната достоверност на източниците (които обхващат или деца само от някои райони на страната или част от цялата група).


Проучване на ДАЗД сред институциите, работещи с деца на улицата, съдържа информация от РДВР в 22 области в страната и 9 приюта за безнадзорни деца към НПО.

По получените данни от РДВР за календарната 2002 г. броят на децата по улицата – деца, които имат пряка връзка със семействата си и прекарват по-голямата част от деня на улицата, е 551 деца, а броят на децата, които са далече от семействата си или нямат такива, т.е. живеят на улицата, е 35.

Данните от неправителствените организации сочат, че броят на децата, които живеят заедно със семействата си, но прекарват времето си на улицата, в проучените области са 329. Общият брой на децата, живеещи на улицата, е 50. За периода в деветте центъра са били настанени 528 деца - 322 момчета и 206 момичета, на възраст между 7 и 18 години.

Данните показват, че по-голямата част от децата на улицата са на възраст от 10 до 18 години, повечето са момчета. Значителна част от децата са от ромски произход. Повечето деца имат родители, но семействата им са със сериозни социални проблеми. В много случаи децата идват от разпаднали се семейства, семейства с тежки финансови проблеми, родителите са безработни, с ниско образование, с криминогенни прояви.


Животът на улицата е свързан с множество рискове и проблеми за децата и с невъзможност за достъп до правата, гарантирани им от Конвенцията за правата на детето на ООН и Закона за закрила на детето.

Децата на улицата са изправени пред недохранване, физическо, сексуално и психологическо насилие, наркомании, въвличане в престъпна и противообществена дейност, въвличане в тежки форми на детски труд (като просия и проституция).

Децата на улицата остават откъснати от образователната система. Една част от тях не са ходили на училище, други са прекъснали. При съществуващата образователна система те могат да бъдат записани на училище от родител или от притежаващия родителски права, т.е. или от родител /настойник, попечител/, или от директор на специализирана институция за деца. Такива права нямат организациите, които полагат грижи за тях в момента, повечето от които са неправителствени. Поради факта, че образователната им степен не отговаря на възрастта, често на тях им бива отказано записване в общообразователно училище. По тази причина съществува практика децата да посещават помощно училище.

Получаването на професионално образование по Закона за професионалното образование е обвързано с получената общообразователна степен. Отчитайки факта, че децата са на възраст 12-13 години и са без образование, това в много случаи е пречка пред тях за придобиването на професионална подготовка.

Неполучаването на образование и на професионални знания, липсата на реални социални познания и умения ги поставя в слаба позиция на пазара на труда и стеснява възможностите за бъдещото им развитие.

Промените в закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ регламентират здравното осигуряване на децата до 18 годишна възраст. Поради факта, че една част от децата на улицата са с неизвестни родители, други имат родители с непостоянен или неизвестен адрес, цялостният процес на лечение се затруднява.


3. Анализ на съществуващия опит

Грижите и услугите за децата на улицата се предлагат предимно от неправителствени организации като първите действия се предприемат през 1993 г.

През 1995 г. излиза 252 Постановление на МС, което регулира създаването на приюти за безнадзорни деца. През 1996 г. излиза и Наредба на МТСП за устройството и дейността на приютите за безнадзорни деца, отменена от Правилника за устройството и дейността на приютите за безнадзорни деца от 1999 г. на МТСП. Създаването на приютите се регламентира и в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, с което децата на улицата се дефинират като целева група на органите за борба срещу противообществените прояви и престъпления, извършени от малолетни и непълнолетни. В това отношение съществува ясно разминаване със Закона за закрила на детето, който включва децата на улицата в по-общата група на децата в риск и задава задължения за тяхната закрила на Дирекциите по социално подпомагане /Отделите за закрила на детето/.
Проучването на практиките за работа, грижи и закрила на децата на улицата показват, че към момента с тях се работи в 12 центъра (дневни и денонощни). Настаняването в тях е доброволно и безплатно за децата. Основната цел на дейността им е да предоставят временно подслон на децата, като в същото време издирват родителите или заведението, в което е било настанено детето, за да го върнат там. По време на престоя им децата получават храна, медицинска помощ, облекло, имат възможност за развлечения, организират се различни форми на обучение /на място, или децата се записват в училище/, в някои случаи – начална форма на професионална подготовка, различни форми на работа с децата за тяхното психическо възстановяване. Работи се и по създаването на различни навици у децата – хигиенни, здравни, училищни и др. В някои от центровете е застъпена работата на улицата с децата и работата със семействата на децата.

Мерките за закрила, които се прилагат спрямо децата на улицата са поставяне под полицейска закрила и основно настаняване в специализирани институции за деца.


  

Националната стратегия за защита правата на децата на улицата се основава на натрупания опит в работата с децата на улицата и е насочена към решаване на установените проблеми, изложени по-долу.
Основните групи проблеми при сега действащите услуги за децата на улицата са следните:

Те се предлагат почти изцяло от неправителствени организации. Основни партньори на центровете и приютите са полицейски органи. Като цяло липсва мрежа от партньори, институции, които да работят по проблемите на децата на улицата и да правят възможна работата на самите приюти и центрове. До голяма степен в момента последните работят в изолация от системата на социална закрила. Дирекциите за социално подпомагане са едва в началото на разпознаването на децата на улицата като деца в риск, с които те трябва да работят по Закона за закрила на детето.

Липсата на институционална подкрепа и мрежа определя до голяма степен насочеността на работа на действащите приюти – към посрещане на спешни нужди на децата, трудно се осъществява дейността по превенция и реинтеграция и по предлагането на услуги на улицата.

Основна услуга за децата на улицата продължава да бъде настаняването в специализирани институции за деца.

Проблем е още липсата на специална подготовка на работещите в приютите и центровете, на социалните работници от отделите за закрила на детето.

Слаб е ангажиментът на общините към развиването на социални услуги за децата на улицата на тяхна територия.



Развитието на грижите и услугите за деца на улицата от 1993 г. до сега позволява да бъдат направени следните изводи:

Практиките на различните неправителствени организации представляват уникален опит в стремежа за развитието на модели на работа, адекватни на българските /и регионални/ особености, било чрез приспособяване на чужди модели или чрез сътворяване на собствени.

Освен това, в отделните части на страната има приюти, организирани по различен начин, дневни центрове, които предлагат различни услуги, екипи, действащи по различни методологии. Това дава възможност за тестване на похвати, методики, за изкристализиране на това, което работи в български условия и това, което не е подходящо за децата.

Това е областта на грижи и услуги за деца в риск, в която е най-ясно изразен ангажиментът на гражданския сектор. Независимо, че общинските и държавни социални услуги за децата на улицата не са достатъчни, то вече може да се каже, че има традиция и реален ангажимент на гражданските организации в тази посока.



ІІ. Стратегическа цел



Настоящата стратегия има за своя стратегическа цел създаване на институционални възможности децата на улицата да се ползват ефективно от правата, гарантирани им от Конвенцията за правата на детето на ООН и Закона за закрила на детето.
В рамките на периода на стратегията усилията на българското Правителство ще бъдат насочени към:

  1. Превенция на попадането на децата на улицата.

  2. Гарантиране на живот в подходяща семейна среда, адекватен жизнен стандарт на децата от улицата, достъп до образование, здравна помощ, професионална подготовка, защита от всякакви форми на злоупотреба и насилие.

  3. Насърчаване развитието на социални услуги и грижи за деца на улицата и повишаване на тяхното качество.

  4. Индивидуализиране на грижите спрямо потребностите и ресурсите на всяко дете.

  5. Осигуряване на условия за синхронизиране на законодателството.

  6. Синхронизиране действията на органите на полицията, прокуратурата и социалните работници от Дирекциите за социално подпомагане с цел прилагане на практика на законодателните възможности за закрила на децата, които биват принуждавани да работят на улицата.

  7. Създаване на условия за ефективна социална интеграция на децата от улицата.

  8. Развиване на междуинституционална мрежа от услуги, развиване на междуинституционалното сътрудничество при грижите и услугите за децата на улицата.

  9. Създаване на механизми за сътрудничество на национално и общинско ниво.

  10. Насърчаване широкото участие на гражданските организации и общностите в грижите и услугите за децата на улицата.

  11. Осигуряване на устойчиво развитие на добрите модели на работа с деца на улицата.

  12. Преодоляване на негативните обществени стереотипи и нагласи към децата на улицата.



ІІІ. Основни дейности

Основните дейности по изпълнението на целите на стратегията ще включват:



  1. Развиване на социални услуги на общинско ниво за подкрепа на семействата при отглеждането на децата им. Целенасочено социално подпомагане на семействата от високорискови общности.

  2. Развиване на социални услуги за превенция на изоставянето на децата, които ще включват семейно консултиране и подкрепа, звена за временно настаняване на млади майки, образователни програми и др.

  3. Изясняване на партньорските роли на държавните институции, ЦКБПМНП и МКБПМНП, както НПО и общините за развитие на услугите превенция и реинтеграция на деца на улицата.

  4. Разработване и приемане на механизъм за координирани действия на местно ниво, касаещ бърза и ефективна намеса на полиция, прокуратура, МКБПМНП и социалните служби за закрила на децата, работещи на улицата.

  5. Изработване на общински програми, в които да се включат бюрата по труда, Дирекциите за социално подпомагане, представители на местния бизнес за разрешаване проблема с работещите на улицата деца.

  6. Детските градини и предучилищната подготовка да станат достъпни за децата от високорискови общности.

  7. Развиване на програми в специализираните институции за деца за подготовка на децата за самостоятелен живот.

  8. Създаване на алтернативни общообразователни форми и програми за обхващане на децата от улицата.

  9. Изработване на индивидуална оценка на нуждите на дете на улицата и система за проследяване на случая.

  10. Създаване на възможности за индивидуално обучение и професионална подготовка на деца, отпаднали от общообразователната система чрез промяна в нормативната база на МОН.

  11. Създаване на механизъм, който да регламентира ползването на специализирани здравни услуги и медицинска помощ за децата на улицата, включително стоматологична помощ и болнично лечение.

  12. Създаване на достъпни програми за здравно образование.

  13. Развиване на алтернативни форми за настаняване на децата – приемни семейства, близки и роднини, семейни домове, социални апартаменти.

  14. Развиване на форми и механизъм за трайно реинтегриране на детето в биологичното семейство – оценка на капацитет, подкрепа, проследяване.

  15. Създаване на мобилни екипи от различни специалисти за реагиране в спешни ситуации.

  16. Създаване на професионални екипи от улични социални работници.

  17. Разкриване на дневни центрове, както и такива с възможности за подслон в кризисна ситуация на областно ниво и в големите общини, включително подкрепа на действащите. Осигуряване на спешна социална помощ за деца на улицата – 24-часова, както и в неработни дни.

  18. Въвеждане на минимални държавни стандарти за качеството на грижа и услуги за деца на улицата.

  19. Създаване на система за наблюдение на изпълнението на стандартите от доставчиците на социални услуги за децата на улицата.

  20. Създаване на система за лицензиране на доставчиците на социални услуги за децата на улицата.

  21. Развиване на капацитета на институциите на местно ниво за предлагане на социални услуги за деца на улицата (общински власти, Дирекции за социално подпомагане) – наемане на персонал, специализирано обучение, финансиране.

  22. Поддържане на информация за децата на улицата в Националната информационна система за децата в риск на общинско и национално ниво.

  23. Създаване на информационна база данни за видовете социални услуги за деца на улицата.

  24. Създаване на механизъм за договаряне на социални услуги с неправителствени организации и частни доставчици от държавни и общински институции.

  25. Предприемане на кампания за повишаване на обществената информираност относно проблемите на децата на улицата на общинско и национално ниво.

  26. Извършване на промени в нормативната уредба за въвеждане на единни стандарти, регламентиране на новите образователни форми, достъпа до здравна помощ, регламентиране на статута на социалния работник, синхронизиране на нормативната уредба по отношение на децата правонарушители и децата в риск.



За осигуряване навременното и успешно изпълнение на стратегията ще бъде разработен План за действие, който ще включва конкретни отговорности на различните институции, срокове за изпълнение и финансиране.
  

Изпълнението на Националната стратегия за защита правата на децата на улицата ще се осъществява в съответствие с програмните документи на Правителството в областите на превенция и третиране на наркоманиите, детската престъпност, интеграцията на ромите, средното образование, борбата срещу най-тежките форми на детски труд.








с. 1

скачать файл