На Ханаанците от Израилтяните, по заповед на Бога. Може ли този вид


с. 1
Бог като Върховен Главнокомандващ

Въпрос: Винаги съм имал трудности да разбера унищожението на Ханаанците от Израилтяните, по заповед на Бога. Може ли този вид война да бъде справедлива?

Това е труден въпрос и няма бърз и лесен отговор. Мога само да очертая няколко елемента, които би трябвало да се вземат в предвид. Не можем да се съсредоточим само на няколко стиха, които да осигурят библейския отговор; трябва да вземем под внимание Библейското учение относно Бога, злото, човешкото общество и войната, а също и да отхвърлим прекалено опростените отговори ( например: старозаветната идея за Божията същтност е различна от тази в Новия завет; отношението на библейските автори към езическите народи и т.н.). Ще огранича коментара до три важни довода.



1.Времевата рамка: Библейският текст показва, че унищожението на Ханаанците е било ограничено до периода на завладяването им. Често Бог е напомнял на Израилевия народ за тази отговорност, представяйки Неговите намерения казвайки “Когато пресечете Йордан и влезете в Ханаан….”(Числа 33:51); “Когато Бог….те въведе в земята, в която отивате да притежавате…” (Втор. 7:1; Втор.12:1; 18:9). Бог не мисли това да бъде постоянна характерна черта на Израилевата война. Веднъж завладяването щом приключело Израилевите племена, можели да воюват само ако бъдат предизвикани към самозащита. Няма библейска подкрепа за практикуването на така наречената “свещена война” (джихад).

2.Морално оправдание за войната: Този който отива на война, възнамерява да победи на каквато и да било цена и това от само себе си прави унищожението на врага присъща характеристика на войната. Това е било несъмнено случая в древния Близък изток. По интересен начин Старият завет прави специални усилия да докаже, че Божията заповед да унищожи Ханаанците, не е била произволна или ръководена от експанзионистични интереси. Бог представя причината: те принасяли в жертвоприношение своите деца на боговете си, били отдадени на магьосничество и магии, и се допитвали до духовете на мъртвите (Втор. 18:10-12). Техният морален упадък и религиозна поквара достигнали до непоносими, нетърпими размери. Стотици години преди това Бог казал на Авраам: “В четвъртото поколение потомството ти ще се върне тук, защото греха на Аморейците не достигнал още върха си” (Бит. 15:16). По времето на завладяването, грехът на Аморейците достигнал “върха си (пълната си мярка),” посочвайки това, че Бог извършва съд над народите и над тяхното престъпване на моралните ценности и религиозни практики. (Бит. 18:20-33). Бог изпълнявал присъда над греха и неразкаянте грешници.

Втората причина за унищожаването на Израилевите врагове е, защото ако те останели в земята, те биха станали инструменти за поквара на Неговия народ (Второз. 7:4). Един свят народ се нуждае от свято място за да живее. Войната била Божия начин да въведе нов ред, базиран на Неговите принципи на правда, справедливост и любов, в земя където биха тържествували мир и сигурност. Каквото и да било нещо, което би могло да бъде заплаха за Божественото намерение трябвало да бъде отстранено.

3.Израилтяните като Божии сътрудници: Това, че Бог включил Израилтяните като Негови инструменти в този вид война повдига морални и етическите неудобства. Ако Бог бе използвал силата на природата много малко биха изпитвали подобно неудобство. Но Той използвал война.

Войната е неизбежна характеристика на падналия и изпълнен с грях свят. Чрез превръщането на Израел в политическа същност и сила и чрез обявяването на това, че Той е техен Цар, Бог и Неговия народ щяха да бъдат въвлечени във война. Техните врагове щяха да бъдат различни нации, неприемащи Божието морално изискване към тях и щяха да правят опити да унищожат Неговия напрод. По време на завладяването на земята, Бог обучаваше Неговия народ за война подходящо за тях, за да си сътрудничат с Неговото Божествено управление в изпълнение на Неговите Божествени намерения за тях и за света. (Съдии 3:1,2)



Може да не разбираме напълно този въпрос, но има едно нещо което знаем, а именно, че Бог е любящ, милостив и справедлив. Това Библейско описание на Бога е основното в дискусията на теми като тази. Той е Този Който е дал Своя Син да умре за нашия свят, Този Който в акт на любов и справедливост, ще унищожи греха и неразкаяните грешници от нашата планета, за да създаде едно мирно и вечно царство.
с. 1

скачать файл