На финансите


с. 1 с. 2 с. 3
Министерство

НА ФИНАНСИТЕ

НАРЕДБА № Н-18

от 13 декември 2006 г.

за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ



Чл. 1. (1) С тази наредба се определят условията, редът и начинът за одобряване на типа, за отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация, отчитане и сервизно обслужване, експертизите и контролът на фискалните устройства, техническите и функционалните изисквания към тях, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки.

(2) Наредбата регламентира задължението на всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ.



Чл. 2. (1) За целите на тази наредба “фискално устройство”, “търговски обекти” и “фискална касова бележка (фискален бон)” са тези по § 1, т. 40 и 41 от допълнителната разпоредба и чл. 118, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

(2) Видове фискални устройства:

1. електронни касови апарати с фискална памет (ЕКАФП);

2. фискални принтери (ФПр);

3. електронни системи с фискална памет (ЕСФП) за отчитане оборотите от продажби на течни горива чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за измерване на разход.

Чл. 3. (1) Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва по банков път.

(2) Лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да регистрира и отчита продажбите на течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП, включително за платените по банков път.



Чл. 4. Не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез ФУ лице, което извършва следните дейности:

1. продажби във или от търговски обекти, специализирани само за вестници и списания;

2. продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция от физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси и тържища или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни;

3. продажби на билети или други удостоверителни знаци за услуги (квитанция, талон и др.), които съдържат трайно вписана при отпечатването номинална стойност и най-малко два защитни елемента върху хартията и/или при печата, и са отпечатани по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа, приета с Постановление № 289 на Министерския съвет от 1994 г. (обн., ДВ, бр. 101 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 38 от 1995 г.; изм., бр. 73 от 1998 г., бр. 8 от 2001 г.);

4. продажби на самолетни билети;

5. продажбата на вещи и извършването на услуги, свързани с осъществяването на религиозна, социална, образователна и здравна дейност от Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;

6. дейност на наемодатели-физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, включително отдаващите под наем складови помещения;

7. упражняване на занаят по смисъла на Закона за занаятите, с изключение на автомонтьорство и автосервизни услуги и при условие че лицата са занаятчии-пенсионери по инвалидност или за изслужено време и старост, които извършват услугите с личен труд и не са търговци по смисъла на Търговския закон;

8. дейност на лица, упражняващи свободна професия;

9. продажби във или от търговски обекти, намиращи се в населени места с брой на лицата с постоянен адрес под 300 души и разположени във високопланински и труднодостъпни места, с изключение на курортите.



Чл. 5. Не са задължени да издават фискални касови бележки:

1. държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, за които последните не са данъчно задължени лица по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС);

2. банките, когато извършват банкови или валутни сделки; финансовите къщи, когато извършват сделки с чуждестранна валута по безкасов начин, както и лицата, извършващи търговска дейност с предмет съгласно чл. 1, ал. 1, т. 3, 4, 6, 8, 9, 10, 11 и 12 от Търговския закон.

Чл. 6. Задълженото да използва ФУ лице може да регистрира и отчита извършваните от него продажби с интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД) при условията и по реда на глава осем от наредбата.

Чл. 7. (1) Лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) ФУ от датата на започване на дейността на обекта.

(2) Не се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл. 3 без функциониращо ФУ, освен в случаите, посочени в тази наредба.

Глава втора

ТЕХНИЧЕСКИ И ФУНКЦИОНАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ, РЕД ЗА ОДОБРЯВАНЕ И РЕГИСТРИРАНЕ НА ТИПОВЕТЕ ФИСКАЛНИ

УСТРОЙСТВА

Чл. 8. (1) Фискалните устройства трябва да отговарят на:

1. функционалните изисквания съгласно приложение № 1.

2. техническите изисквания съгласно приложение № 2.

(2) Фискално устройство от одобрен тип е устройство, което отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно ал. 1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9.

(3) За одобряване на типа ФУ производителите или вносителите предоставят в Българския институт по метрология (БИМ) (или в обекта, когато изпитването е в реални условия) за изпитване нефискализиран образeц от съответния тип заедно с писмена заявка-декларация съгласно приложение № 3, придружена от следните документи на български език:

1. инструкция за монтаж и експлоатация;

2. сервизно описание;

3. фирмен проспект;

4. паспорт;

5. тест-програма за функционална проверка на ФУ и на комплектоващите го технически средства;

6. ръководство за органа на НАП;

7. образец от фирмената пломба на ФУ и на модула фискална памет (ФП);

8. декларация за съответствие със съществените изисквания, определени в Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието за електромагнитна съвместимост, приета с Постановление № 203 на Министерския съвет от 2001 г. (обн., ДВ, бр. 78 от 2001 г.; изм., бр. 13 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 65 от 2004 г., бр. 24 от 2006 г.; изм., бр. 40 от 2006 г.) и в Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението, приета с Постановление № 182 на Министерския съвет (обн., ДВ, бр. 62 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 74 от 2003 г., бр. 24 от 2006 г.; изм., бр. 40 от 2006 г.);

9. заверено копие от картата за идентификация по БУЛСТАТ.

(4) За одобряване на програмни модификации на одобрен тип ФУ кандидатстването се извършва по реда на ал. 3.

(5) Заявката-декларация не се приема при отсъствие на някой от посочените документи или на нефискализиран образец от съответния тип ФУ, когато такъв се изисква.

(6) При кандидатстване за одобряване на типа ФУ производителите или вносителите предоставят в централното управление на НАП копие на следните документи на български език:

1. инструкция за монтаж и експлоатация;

2. фирмен проспект;

3. паспорт;

4. ръководство за органа на НАП.

Чл. 9. За одобряване на тип ФУ се извършва:

1. преглед на документите по чл. 8, ал. 3;

2. изпитване за съответствие с функционалните и техническите изисквания съгласно чл. 8, ал. 1;

3. издаване на свидетелство за одобряване на тип.



Чл. 10. (1) Изпитване за проверка на съответствие с функционалните и техническите изисквания съгласно чл. 8, ал. 1 се извършва от БИМ с участието на междуведомствената комисия по ал. 5 за:

1. електронните касови апарати с фискална памет и ФПр-в лабораторни условия в БИМ, като изпитването на ФПр се извършва в конфигурация с персонален компютър под управлението на софтуер;

2. електронните системи с фискална памет-централното регистриращо устройство на ЕСФП се изпитва в лабораторни условия в БИМ, с помощта на симулатор на включеното в състава на ЕСФП измервателно средство за разход на течни горива, след което ЕСФП се изпитва в реални условия на обекта;

3. локална мрежа се изпитва функционално в реални условия на обекта, на мястото за експлоатация на мрежата, като се следи регистрацията на продажби да се извършва само чрез одобрени типове ФУ.

(2) За програмни модификации се провеждат само функционални изпитвания.

(3) Ако към ФУ има възможност да се включват средства за измерване, те следва да са изпитани, одобрени и вписани в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.

(4) Ако към ФУ има възможност да се включат средства за измерване или други устройства за въвеждане вида и количеството на стоките, тези устройства не трябва да променят функциите на ФУ, което се доказва чрез функционални изпитвания.

(5) Изпитванията се извършват от БИМ с участието на междуведомствена комисия с по един представител на Министерството на финансите, ДАМТН и БИМ, определени със съвместна заповед на министъра на финансите, председателя на ДАМТН и председателя на БИМ. В заповедта се определя и по един резервен член на комисията за съответното ведомство.

(6) За изпитването БИМ издава протокол в предварително съгласуван със заявителя срок, но не по-късно от 60 дни от датата на предоставяне на образеца от типа ФУ и документите по чл. 8, ал. 3. Комисията може да изисква допълнителна информация или да върне изпитвания образец за отстраняване на несъответствия с изискванията на наредбата. В тези случаи срокът за изпитване започва да тече от момента на предоставянето на допълнителната информация и/или образеца.

(7) Въз основа на резултатите от изпитването за съответствие на типа ФУ при наличие на обстоятелствата, изисквани от наредбата, комисията в 7-дневен срок от издаване на протокола представя на председателя на БИМ становище за съответствие на типа с изискванията на тази наредба.

(8) Председателят на БИМ или упълномощено от него лице:

1. издава и вписва в регистъра по ал. 9 свидетелство за одобряване на типа ЕКАФП или ФПр съгласно приложение № 4 при положително становище на междуведомствената комисия;

2. издава и вписва в регистъра по ал. 9 свидетелство съгласно приложение № 5 за одобряване на локална мрежа от ФУ за обекта, в който е изпитана при положително становище на междуведомствената комисия;

3. мотивирано отказва издаване на свидетелство за одобряването на типа, когато комисията е изразила отрицателно становище във връзка с установено несъответствие с изискванията на наредбата.

(9) Българският институт по метрология води публичен регистър на одобрените типове фискални устройства, локални мрежи и системи и подготвя информация за тях за публикуване в официалния бюлетин на БИМ.

Чл. 11. (1) В случаите по чл. 10, ал. 1, т. 2 за започване на изпитване в реални условия на ЕСФП комисията по чл. 10, ал. 5 съставя протокол съгласно приложение № 6.

(2) През периода на изпитване в книгата по чл. 39, ал. 2 се вписват показанията на броячите на средства за измерване при всеки дневен финансов отчет с нулиране и запис във ФП.

(3) В 20-дневен срок от започване на изпитването лицето по чл. 3 чрез производителя или вносителя на ЕСФП, предоставя на БИМ детайлен отчет на ФП за периода на изпитване заедно с книгата по чл. 39, ал. 2. Книгата се връща на лицето след проверка.

(4) При констатирани несъответствия с изискванията на наредбата комисията по чл. 10, ал. 5 изисква отстраняването им в срок 7 дни. В тези случаи срокът за изпитване по ал. 3 започва да тече от момента на отстраняване на несъответствието.

(5) Резултатите от извършеното изпитване се отразяват в протокола по чл. 10, ал. 6.

(6) Въз основа на резултатите от изпитването и положително становище на комисията по чл. 10, ал. 5 за съответствие на типа с изискванията по тази наредба председателят на БИМ издава или мотивирано отказва издаване на свидетелство за одобряването на типа ЕСФП съгласно приложение № 7 или допълнение към издаденото свидетелство за одобряване съгласно приложение № 8, в което вписва новото средство за измерване.

(7) При одобрена ЕСФП производителят или вносителят на ЕСФП демонтира ФП по реда на чл. 22 и монтира нова ФП.

(8) В срок 7 дни от издаване на свидетелство за одобряване на типа ЕСФП по реда на чл. 11 или допълнение към издаденото свидетелство за одобряване представител на сервизната фирма, с която лицето по чл. 3 има сключен договор за техническо обслужване и ремонт, въвежда ЕСФП в експлоатация и издава свидетелство за регистрация на ЕСФП.

(9) В срока по ал. 8 лицето по чл. 3 предава в компетентната ТД на НАП:

1. протокола по ал. 1 за започване на изпитване;

2. детайлен отчет на ФП за периода на изпитване;

3. протокол, съставен от БИМ за некоректни записи във ФП, ако при изпитването са установени такива;

4. свидетелството за регистрация на ЕСФП за заверка.

(10) За изпитване на нов тип ЕСФП в обект за продажба на течни горива, в който е извършено изпитване по реда на този член, може да се кандидатства, ако е изтекла една година от приключване на предходното изпитване.



Чл. 12. (1) Свидетелството за одобряване се издава за срок 10 години или до промяна в техническите и/или функционалните изисквания към ФУ, произтичащи по силата на закон. Този срок може да бъде продължен при условията и по реда на чл. 9, 10 и 11 с допълнение към свидетелството, издадено от председателя на БИМ, когато производителят или вносителят подаде писмена заявка-декларация преди изтичане на срока, посочен в свидетелството.

(2) След изтичане на този срок или при промяна в техническите и/или функционалните изисквания към ФУ устройствата от съответния тип не са от одобрен тип.

(3) Фискалните устройства, които са в експлоатация преди изтичане на 10-годишния срок, се считат за устройства от одобрен тип, ако:

1. няма промяна в техническите и/или функционалните изисквания към ФУ;

2. се използват от лицето, което ги е въвело в експлоатация към датата на изтичане на срока.

Чл. 13. (1) Председателят на БИМ със заповед отменя одобряването на типа, когато:

1. се установи несъответствие на ФУ с изискванията съгласно чл. 8, ал. 1, което не може да бъде отстранено;

2. несъответствието подлежи на отстраняване, но производителят или вносителят не го е отстранил в срока по чл. 59, ал. 3.

(2) В 7-дневен срок от издаване на заповедта по ал. 1 БИМ уведомява производителя или вносителя и централното управление на НАП. Отмяната се вписва в регистъра по чл. 10, ал. 9.

(3) Разпространените и въведени в експлоатация ФУ, чийто тип е отменен, се считат от одобрен тип, освен ако несъответствието влияе на фискалните им функции, свързани с регистрирането и отчитането на оборотите.

Чл. 14. (1) Експертиза на ФУ е проверка за съответствие на устройството с одобрения тип ФУ.

(2) Експертиза на ФУ се извършва по искане на държавен орган или на лицето по чл. 3.

(3) Възложителят изпраща мотивирано предложение за извършване на експертиза от БИМ с участието на производителя, като предава на БИМ с протокол устройството, а в случай че обектът на експертиза е част от конфигурация-и устройствата в конфигурацията. На БИМ се предава паспортът на устройството и други необходими документи.

(4) Срокът за извършване на експертиза е до 7 работни дни, считано от датата на предаване на устройството за експертиза.

(5) В заключението за извършената експертиза се посочват:

1. данните за възложителя на експертизата;

2. обектът на експертизата (тип, индивидуални номера на ФУ, собственик и др.);

3. опис на устройствата в конфигурацията, в случай че обектът на експертиза е част от конфигурация;

4. опис на документите, включени към експертизата;

5. състояние на устройството при започване на експертизата;

6. списък на използваните технически средства за експертизата;

7. извършените експертни действия;

8. констатациите на експертизата.

(6) След извършване на експертизата БИМ предава на възложителя на експертизата заключението заедно с устройството, обект на експертизата, и документите по ал. 3.



Чл. 15. (1) Производител или вносител на ФУ е длъжен да:

1. разпространява и/или продава ФУ само от одобрен тип и с определен гаранционен срок;

2. осигури сервизно обслужване на устройствата в продължение най-малко на 7 години от одобряването на типа, за което подава в БИМ декларация по образец съгласно приложение № 3;

3. осигури обучение на сервизните фирми за работа и техническа поддръжка на съответния тип ФУ, което се урежда в договорите със сервизните фирми;

4. подава заявка по образец съгласно приложение № 9 за даване на индивидуални номера на ФУ и на фискалните памети до централното управление на НАП; централното управление на НАП упражнява контрол върху броя на разпространените ФУ чрез заявените индивидуални номера;

5. въвежда със специализирана апаратура индивидуалните номера на ФУ във фискалната памет и да ги вписва в паспорта на ФУ;

6. обозначава върху трайно прикрепена от външната страна на корпуса на всяко ФУ табелка с данни за номера и датата на свидетелството за одобряване на типа ФУ, типа, индивидуалния номер и датата на производство на ФУ, както и други данни по негова преценка; табелката не трябва да е набръчкана, нагъната или набраздена и трябва да бъде видима, четлива и незаличима след:

-изтриване в продължение на 15 секунди с парче плат, потопено във вода;

-повторно изтриване в продължение на 15 секунди с парче плат, потопено в петролев етер;

7. в случай на промяна на данните по т. 6, изписани върху табелката, да постави нова табелка с променените данни и датата на промяната;

8. води списък на номерата на демонтираните модули фискална памет, като тези номера не могат да се използват повторно;

9. подава ежемесечно до 15-о число в компетентната ТД на НАП на технически носител (дискета 3,5”, CD) или по електронен път данни за разчетените фискални памети през предходния месец, с формат и параметри на записа по образец съгласно приложение № 10; данни се подават и в случаите, когато няма разчетени фискални памети;

10. оказва съдействие на БИМ при извършване на експертиза на ФУ по чл. 14.

(2) Компетентната ТД на НАП мотивирано отказва приемане на данните по ал. 1, т. 8, когато:

1. не отговарят на изискванията за формат и/или параметри;

2. липсват или не могат да бъдат прочетени.

(3) За удостоверяване на приемането или отказа от приемането на данните се изготвя протокол.

Глава трета

ВЪВЕЖДАНЕ В ЕКСПЛОАТАЦИЯ, ИЗДАВАНЕ И ЗАВЕРКА НА СВИДЕТЕЛСТВА ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА ФИСКАЛНИ УСТРОЙСТВА

Чл. 16. (1) При въвеждане в експлоатация и работа с ФУ лицето по чл. 3 трябва да има сключен писмен договор за техническо обслужване и ремонт с регистрирана от ДАМТН сервизна фирма, която притежава удостоверение за сервизно обслужване на съответния тип ФУ.

(2) При сключване на договора по ал. 1 сервизната фирма вписва и заверява с подпис и печат в паспорта на ФУ следните данни:

1. наименование, адрес, единен идентификационен код по БУЛСТАТ и телефон на сервизната фирма;

2. номер и дата на удостоверението за регистрация на сервизната фирма по чл. 45, ал. 3;

3. номер, дата и срок на валидност на договора.

Чл. 17. (1) Въвеждането в експлоатация на ФУ се извършва при спазване на разпоредбата по чл. 7, ал. 1 от сервизен техник на вписаната в паспорта сервизна фирма в присъствието на лицето по чл. 3, като техникът е длъжен да:

1. запише във фискалната памет датата, часа и минутата на въвеждане в експлоатация, единен идентификационен код по БУЛСТАТ на лицето по чл. 3, съответно единния граждански номер, ако лицето по чл. 3 е физическо лице, с изключение на физическите лица-еднолични търговци;

2. впише в паспорта на ФУ данните по т. 1, наименованието на сервизната фирма и трите си имена, а при въвеждане в експлоатация на ЕСФП-и типа на работещите в обекта средства за измерване на разход на течни горива.

(2) При въвеждане в експлоатация сервизната фирма издава свидетелство за регистрация на ФУ по образец съгласно приложение № 11. Свидетелството се издава в 3 екземпляра, като единият от тях се съхранява в досието по чл. 50, ал. 1.

(3) Свидетелство за регистрация се издава при изчерпване на позициите, определени за сервизни фирми в него, както и при загубване, повреждане или унищожаване на свидетелството.

Чл. 18. (1) Преди да започне да отчита продажби чрез фискалното устройство и не по-късно от 7-дневен срок от въвеждане в експлоатация на ФУ, лицето по чл. 3 е длъжно да представи двата екземпляра от свидетелството за регистрация на ФУ и копие на касовата бележка от въвеждането в експлоатация пред компетентната ТД на НАП за заверка върху свидетелството. Териториалната дирекция на НАП заверява или отказва да завери свидетелството в рамките на същия ден. Екземпляр от завереното свидетелство заедно с копието на касовата бележка се съхранява в досието на ФУ в ТД на НАП, а другият заверен екземпляр се връща на лицето.

(2) Лицето по чл. 3 може да представи двата екземпляра от свидетелството за регистрация и копие на касовата бележка от въвеждането в експлоатация в срока по ал. 1 на компетентната ТД на НАП и по пощата с обратна разписка. В 7-дневен срок от получаването ТД на НАП е длъжна да завери или да откаже заверката на свидетелството. Териториалната дирекция на НАП съхранява заверения екземпляр от свидетелството заедно с копието на касовата бележка в досието на ФУ и изпраща заверения екземпляр на свидетелството или отказа за заверка с писмо с обратна разписка, в която се вписва извършеното действие на адреса за кореспонденция по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, чрез лицензиран пощенски оператор.

(3) Лицето по чл. 3 няма право да отчита продажби чрез ФУ, въведено в експлоатация след закупуване или промяна на собствеността, без заверено свидетелство за регистрация.

(4) Извън случаите по ал. 3 лицето по чл. 3 има право да отчита продажби чрез ФУ до заверка на свидетелството за регистрация в срока за заверка по ал. 1 или 2.



Чл. 19. (1) При промяна на обслужващата сервизна фирма новата сервизна фирма отбелязва това обстоятелство върху свидетелството за регистрация.

(2) При промяна в адреса на търговския обект лицето по чл. 3:

1. уведомява писмено в 7-дневен срок от датата на настъпване на промяната компетентната ТД на НАП, като посочва данните на ФУ, адреса на търговския обект, в който ще го използва и датата на промяната;

2. отразява на първа страница на книгата за дневните финансови отчети и в заглавната част на касовата бележка адреса на търговския обект в деня на настъпване на промяната.



Чл. 20. (1) Извеждане от експлоатация на ФУ и прекратяване на регистрация се извършва:

1. по инициатива на лицето по чл. 3, при което се демонтира фискалната памет;

2. при бракуване на ФУ по инициатива на лицето по чл. 3, при което се демонтира фискалната памет и устройството не може да бъде използвано.

(2) За дата на извеждане от експлоатация се счита датата на заверка от компетентната ТД на НАП на протокола за демонтаж на фискалната памет.



Чл. 21. (1) При загубване, повреждане или унищожаване на свидетелство за регистрация на ФУ лицето по чл. 3 е длъжно в срок до три работни дни от настъпване на събитието да уведоми обслужващата сервизна фирма за издаване на ново свидетелство.

(2) В случаите по ал. 1 лицето по чл. 3 е длъжно да представи свидетелството за регистрация на ФУ в 7-дневен срок от издаването му за заверка в компетентната ТД на НАП. Свидетелството се заверява по реда на чл. 18.

(3) При загубване, повреждане или унищожаване на паспорта на ФУ лицето по чл. 3 е длъжно в 3-дневен срок да уведоми писмено компетентната ТД на НАП.

(4) Дубликат на паспорта на ФУ се издава от производителя или вносителя по искане на лицето по чл. 3 след представяне на документ, заверен от компетентната ТД на НАП, че е информирана за събитието. Върху паспорта се отбелязва, че е дубликат.



Чл. 22. (1) Демонтаж на фискалната памет на ФУ се извършва в следните случаи:

1. препълване на фискалната памет;

2. смяна на собственика;

3. смяна на типа;

4. прекратена регистрацията на ФУ;

5. бракуване на ФУ;

6. повреда на фискалната памет, която не позволява разчитането є;

7. грешка в блок на фискалната памет;

8. грешка при въвеждане в експлоатация на ФУ;

9. след приключване на изпитване на ЕСФП в реални условия.

(2) Сервизен техник на вписаната в свидетелството за регистрация на ФУ сервизна фирма извършва демонтаж на фискалната памет.

(3) В присъствието на лицето по чл. 3 сервизният техник съставя в четири екземпляра протокол за демонтаж на фискалната памет съгласно приложение № 12, като отразява причината за демонтаж в протокола и в паспорта на ФУ.

(4) В срок до 3 работни дни от съставяне на протокола лицето по чл. 3 или упълномощено от него лице представя четирите екземпляра в компетентната ТД на НАП заедно със съкратени отчети на фискалната памет по години за работния є период, а при повреда на оперативната памет и контролната лента заедно с изчисления по нея оборот след последния записан във фискалната памет отчет.

(5) В случаите по ал. 1 компетентната ТД на НАП проверява и заверява или отказва да завери екземплярите на протокола в деня на подаването. Екземпляр от протокола за демонтаж на фискалната памет заедно с отчетите се съхранява в досието на ФУ в ТД на НАП, а останалите екземпляри се връщат на лицето по чл. 3.

(6) Лицето по чл. 3 съхранява екземпляр от протокола за демонтаж на фискалната памет в книгата за дневните финансови отчети на страницата на датата на съставяне на протокола, а другите екземпляри в еднодневен срок от датата на получаването им се предават на сервизния техник.

(7) В срок 3 работни дни от предаването на протокола за демонтаж на фискалната памет сервизният техник предава по един екземпляр на БИМ и на производителя или вносителя на ФУ, а демонтираният модул фискална памет предава на:

1. производителя или вносителя на ФУ, ако няма нарушаване на фабричната пломба на фискалната памет и/или външно въздействие върху модула; или

2. Българския институт по метрология при нарушена фабрична пломба и/или външно въздействие върху модула фискална памет, а на производителя или вносителя на ФУ предава приемо-предавателен протокол за предадения модул фискална памет, издаден от БИМ.

(8) След смяна на фискалната памет сервизният техник отразява в паспорта на ФУ и в досието по чл. 50, ал. 1 данните за новата фискална памет.

(9) Производителят или вносителят е длъжен да:

1. осигури нов модул фискална памет в срок до 5 работни дни от предаването на протокола за демонтаж на фискалната памет; нов модул фискална памет не се осигурява при бракуване на ФУ;

2. разчете фискалната памет в 14-дневен срок от предаването є по реда на ал. 7, да попълни втората част на протокола и да го съхрани заедно с разчетените данни в 5-годишен срок от разчитането, като при поискване да представи протокола за демонтаж на фискалната памет на органите по приходите.

(10) Правото да разчита фискалната памет принадлежи само на производителя или вносителя и е непрехвърлимо.

(11) Въвеждането в експлоатация на ФУ след смяна на фискалната памет се извършва по реда на чл. 17. Въвеждането в експлоатация се извършва на датата на монтиране на новата фискална памет във ФУ, с изключение на случаите по чл. 20, ал. 1, т. 1 или при смяна на собственика.



Чл. 23. (1) Националната агенция за приходите създава и поддържа база данни за ФУ.

(2) Служител на съответната ТД на НАП отразява в базата данни данните за всяко фискално устройство, както и всички настъпили промени, за които е уведомен писмено.



Чл. 24. (1) Компетентната ТД на НАП съставя и води досие на ФУ като неразделна част от досието по чл. 79 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(2) В досието на ФУ се съхраняват всички документи, получени или издадени във връзка с регистрацията и експлоатацията на ФУ.

(3) Досието на фискалното устройство се съхранява в 5-годишен срок от датата на извеждане от експлоатация.

Глава четвърта

ИЗДАВАНЕ НА ДОКУМЕНТ ЗА ПРОДАЖБА

ЧРЕЗ ФИСКАЛНО УСТРОЙСТВО



Чл. 25. (1) Независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата:

1. по чл. 3, ал. 1-за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането е по банков път;

2. по чл. 3, ал. 2-за всяко плащане, включително за платените по банков път.

(2) При разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането.

(3) Фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

(4) Фискалната касова бележка се издава в два екземпляра-един за клиента (от боновата лента) и втори за лицето по чл. 3 (на контролната лента).



Чл. 26. (1) Фискалната касова бележка трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити:

1. наименование и адрес за кореспонденция на лицето по чл. 3;

2. наименование и адрес на търговския обект, а когато не е налице стационарен обект-текст “БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ”;

3. пореден номер на касовата бележка;

4. единен идентификационен код по БУЛСТАТ на лицето по чл. 3;

5. идентификационен номер по ЗДДС за регистрираните по ЗДДС лица;

6. име или номер на касиера;

7. наименование, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги;

8. обща сума за плащане;

9. дата и час на издаване;

10. текст “ФИСКАЛЕН БОН”;

11. индивидуални номера на ФУ и фискалната памет.

(2) Всички регистрирани и натрупвани суми се изразяват в левове и стотинки.

Чл. 27. (1) Лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите:

1. група “А”-за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;

2. група “Б”-за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност;

3. група “В”-за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива;

4. група “Г”-за стоки и услуги, продажбите на които се облагат със 7 % данък върху добавената стойност.

(2) Лицето по чл. 3 независимо дали е регистрирано или не по ЗДДС задължително регистрира всички продажби по данъчни групи съгласно ал. 1.

(3) Задължително се програмират и регистрират с наименование и единична цена като отделни артикули стоките или услугите:

1. отнасящи се към данъчна група А;

2. с фиксирани цени в нормативен акт;

3. представляващи горива, продавани чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за измерване на разход.



Чл. 28. При извършване на сделки с чуждестранна валута в наличност небанковите финансови институции и обменните бюра са длъжни да регистрират всяка сделка по групи според вида є:

1. група “А”-за обмяна-продажба на чуждестранна валута, при която стойността на сделката е равна на получените от обменното бюро левове;

2. група “Б”-за обмяна на левове за чуждестранна валута-покупка, при която стойността на сделката е равна на получените от купувача левове.

Чл. 29. (1) Когато лицето по чл. 3 извършва дейност като комисионер от чуждо име и за чужда сметка или събира суми от името и за сметка на друго лице, продажбите се регистрират, както следва:

1. чрез ФУ на доверителя, или

2. чрез ФУ на лицето по чл. 3.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 продажбите се регистрират по общия ред.

(3) В случаите по ал. 1, т. 2 ФУ се програмира така, че продажбите на доверителя да се регистрират като продажби в отделен департамент за всеки доверител, като департаментът посочва името на доверителя.

(4) В случаите по ал. 3 в дневния финансов отчет на лицето по чл. 3 се отпечатва оборотът на всеки доверител и в книгата за дневните финансови отчети на страницата за последния ден от месеца лицето по чл. 3 сумира и вписва натрупания оборот от продажбите за месеца по доверители.



Чл. 30. Лицето по чл. 3 задължително прикрепва фискалните касови бележки за количествата гориво, издадени във връзка с вътрешен оборот, проверки на ДАМТН, проби, обезвъздушаване и други служебни операции към регламентираните за тези събития документи. Тези документи са основание за намаляване на дневния оборот.

Чл. 31. (1) Корекция при връщане, рекламация на стока или при грешно натрупване след приключена сметка на клиента (сторно операция) се документира:

1. при използване на ФУ-чрез издаване на касова бележка от кочан;

2. при използване на ИАСУТД-чрез касова бележка с надпис “сторно”.

(2) Документът по ал. 1, т. 1 съдържа реквизитите съгласно чл. 35, ал. 1 и надпис “СТОРНО”, номер, дата и час на издаване на фискалната касова бележка, по повод на която се издава сторно документът, причината за сторно операцията и данни за клиента (единен идентификационен код по БУЛСТАТ, наименование, седалище и адрес за кореспонденция), когато последният е едноличен търговец или юридическо лице.

(3) При извършване на покупка от или под наблюдението на орган на НАП (контролна покупка) лицето по чл. 3 връща сумата, когато предметът на покупката може да бъде използван за търговска продажба и неговата потребителна стойност не е намаляла или услугата не е консумирана изцяло или частично. При издадена фискална касова бележка лицето по чл. 3 извършва сторно операция по реда на ал. 1 и 2, като отбелязва номера и датата на съставения протокол за проверка.

(4) Не се допуска сторно операция при продажби на горива, натрупани през ЕСФП, и на стоки или услуги, които не са програмирани и регистрирани с наименованието си и с единична цена, ако такова програмиране се изисква, съгласно чл. 27, ал. 3.

(5) Сторно операция по време на ремонт на ФУ се извършва по реда на ал. 1, т. 1.

(6) Сторно операция за продажба, документирана с фактура по чл. 34 или чл. 58, ал. 2 се извършва чрез издаване на кредитно известие, на което освен задължителните реквизити по ЗДДС са отбелязани и индивидуалните номера на ФП и на ФУ, от което е издадена фактурата, по повод на която е съставен сторно документът.



Чл. 32. (1) При продажба по цена с отстъпка или надбавка регистрацията във ФУ се извършва по обявената цена, след което се извършва операция “процентна или стойностна отстъпка или надбавка”.

(2) Когато по искане на клиента лицето по чл. 3 издава обща фактура за извършени покупки, документирани с отделни фискални касови бележки, към екземпляра на фактурата за клиента се прикрепват всички издадени фискални касови бележки за получените плащания по фактурата.



Чл. 33. (1) Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите “служебно въведени” или “служебно изведени” суми.

(2) За фискалните устройства, които не притежават операциите по ал. 1, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на извършването є с точност до минута.



Чл. 34. Фискалните касови бележки са и фактури по смисъла на ЗДДС, ако отговарят на изискванията на ЗДДС и имат надпис “ФИСКАЛЕН БОН”.

Чл. 35. (1) Касова бележка от кочан, издавана в случаите, предвидени в тази наредба, се издава в два екземпляра, съдържа данните по чл. 26, ал. 1, т. 1-9 и подпис на касиера.

(2) Кочанът с касови бележки се прономерова и прошнурова от лицето по чл. 3. На първа страница в книгата по чл. 39, ал. 2 се посочват началният и крайният номер на касовите бележки в кочана. Не се допускат касови бележки с повтарящи се или липсващи номера.



Чл. 36. (1) Продажбите се документират с касови бележки от кочан в случаите на спиране на захранващото напрежение, извършване на експертиза на ФУ от БИМ или по време на ремонт на ФУ за вписаното в паспорта време.

(2) При повреда на ФУ, включително нулиране на оперативната памет (“НУЛИРАН RAM”) или препълване на фискалната памет, лицето по чл. 3 е длъжно незабавно да повика сервизната фирма, с която има сключен договор за сервизно обслужване.

(3) За всяко ФУ се осигурява отделен кочан с касови бележки на гърба, на който предварително се изписва индивидуалният номер на устройството.

Чл. 37. При регистрирана от съответните органи кражба на ФУ регистрацията и отчитането на продажбите в обекта, където е извършена кражбата, се извършва с касови бележки от кочан за срок не по-дълъг от 7 дни.

Чл. 38. (1) В стационарен търговски обект лицето по чл. 3 е длъжно да постави на видно за клиента място до ФУ:

1. копие на актуално свидетелство за регистрация на ФУ;

2. съобщение, уведомяващо клиента за неговото задължение да съхранява касовата бележка до напускане на търговския обект, и телефон за контакт с ТД на НАП по местонахождение на търговския обект.

(2) Клиентът е длъжен да съхранява касовата бележка до напускане на търговския обект. Когато търговският обект се намира в общо помещение с други търговски обекти или на територията на пазар или тържище, за напускане на търговския обект се счита напускането на общото помещение, съответно пазара или тържището.

Глава пета

ОТЧЕТНОСТ НА ОБОРОТИТЕ ОТ ИЗВЪРШЕНИ ПРОДАЖБИ



Чл. 39. (1) Лицето по чл. 3 отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби.

(2) Лицето по чл. 3 съхранява отчетите по ал. 1 в хронологичен ред в прономерована и прошнурована книга за дневните финансови отчети за календарната година, водена в единствен екземпляр за всяко ФУ и съдържаща страници за всеки календарен ден. На първа страница на книгата се отразяват данните на лицето по чл. 3, наименованието и адресът на търговския обект, описват се кочаните с касови бележки и данни от въвеждане в експлоатация, индивидуалните номера на ФУ, както и промените на данните в деня на настъпване. Книгата се съхранява в търговския обект.

(3) Дните, в които търговският обект не е работил, се вписват в книгата по ал. 2 с текст “неработен ден”, удостоверено с подпис.

(4) Дните, в които не са регистрирани продажби, подлежащи на регистрация, се вписват в книгата по ал. 2 с текст “няма регистрирана продажба” за съответната дата, удостоверено с подпис.

(5) В случай на загубване, кражба, унищожаване на ФУ и/или на книгата лицето по чл. 3 е длъжно в срок до 3 работни дни от настъпване на събитието да уведоми за това компетентната ТД на НАП, а в случаите, свързани с ФУ-и сервизната фирма.

Чл. 40. (1) Лицето по чл. 3 при работа с касови бележки от кочан на страницата за съответната дата в книгата по чл. 39, ал. 2 вписва началния и крайния номер на издадените касови бележки за деня и общия оборот, изчислен въз основа на всички тях, както и текст, указващ причината:

1. ремонт на ФУ-“ремонт”;

2. спиране на захранващото напрежение за определен период-“спиране на напрежението”, начален и краен час на периода;

3. кражба на ФУ-“кражба”;

4. експертиза на ФУ от БИМ-“експертиза”.

(2) При повреда на ФУ, водеща до нулиране на оперативната памет (“НУЛИРАН RAM”), лицето по чл. 3 вписва на страницата за съответната дата в книгата по чл. 39, ал. 2 данните по ал. 1 и оборота, изчислен по контролната лента от последния записан във фискалната памет дневен финансов отчет до настъпване на повредата.

(3) Времето, през което ФУ е било в ремонт, се доказва пред органите по приходите чрез вписаните от сервизната фирма данни за ремонта в паспорта на устройството и вписаните данни за ремонта в книгата за дневните финансови отчети от лицето по чл. 3.

(4) Ремонт без направено вписване в паспорта на ФУ от сервизния техник не се признава от органа по приходите, съответно лицето по чл. 3 се санкционира със санкцията за неизползване на ФУ за времето на ремонта.



Чл. 41. (1) В 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година лицето по чл. 3 отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на всяко устройство в обекта за съответния период.

(2) Отчетите по ал. 1 се съхраняват в книгата за дневните финансови отчети на всяко устройство на страницата за датата на последния ден от периода.

Глава шеста

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА СЪХРАНЯВАНЕ

НА ДОКУМЕНТИ

Чл. 42. (1) Лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект:

1. свидетелството за регистрация на ФУ;

2. паспорта на ФУ, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6;

3. контролните ленти-в тримесечен срок от датата на отпечатване на последната касова бележка на съответната лента, с изключение на случая по чл. 14, ал. 3 и електронните контролни ленти (ЕКЛ);

4. книгата за дневните финансови отчети за текущата година, с изключение на случаите по чл. 11, ал. 3 и чл. 14, ал. 3.

(2) Лицето по чл. 3 е длъжно да съхранява ЕКЛ, прикрепена в книгата за дневните финансови отчети на страницата за датата на отпечатването.

(3) Лицето по чл. 3 без стационарен търговски обект съхранява:

1. в търговския обект-свидетелството за регистрация на ФУ;

2. в търговския обект-паспорта на ФУ, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6;

3. на адреса за кореспонденция-контролните ленти и книгите за дневните финансови отчети.

(4) Лицето по чл. 3 е длъжно да съхранява отчетните документи, включително книгите за дневните финансови отчети и контролните ленти, в 5-годишен срок.

Чл. 43. Лицата по чл. 3 са длъжни при поискване от органа на НАП да предоставят необходимите ключове и/или кодове/пароли за пускане на отчетите.

Глава седма

РЕГИСТРАЦИЯ НА СЕРВИЗНИТЕ ФИРМИ И СЕРВИЗНО ОБСЛУЖВАНЕ НА ФИСКАЛ-

НИТЕ УСТРОЙСТВА



Чл. 44. Сервизно обслужване на тип ФУ се извършва от регистрирана в ДАМТН сервизна фирма, притежаваща удостоверение за регистрация на сервизната фирма, издадено по реда на чл. 45, ал. 3 за сервизно обслужване на същия тип ФУ.

Чл. 45. (1) Кандидатите за регистрация като сервизна фирма на ФУ трябва да са търговски дружества и да имат сключен договор за сервизно обслужване за съответния тип ФУ с производителя или вносителя.

(2) Лицата по ал. 1 подават заявление за регистрация съгласно приложение № 13, към което прилагат:

1. копие от сключения договор с фирмата производител или вносител за сервизно обслужване на посочените в договора типове ФУ;

2. заверено копие от картата за идентификация по БУЛСТАТ;

3. графично изображение на сервизната пломба;

4. списък на сервизните техници.

(3) Председателят на ДАМТН или упълномощено от него лице издава удостоверение съгласно приложение № 14 за регистрация на сервизна фирма с вписани в него номера на свидетелствата за одобряване на тип ФУ, посочени в договора по ал. 2, т. 1, или мотивирано отказва, когато не са спазени изискванията по ал. 2.

(4) Държавната агенция за метрологичен и технически надзор води публичен регистър на фирмите по чл. 44.



Чл. 46. Сервизната фирма уведомява писмено ДАМТН при промяна на вписаните в удостоверението за регистрация на сервизната фирма данни за сервизната фирма и/или в списъка на сервизните техници в 7-дневен срок от промяната.

Чл. 47. (1) При неспазване изискванията по чл. 45 или при системни закъснения при ремонта на фискалните устройства и фискалните памети, установени при контрола от БИМ, или по предложение на органите по приходите или на производителя/вносителя председателят на ДАМТН или упълномощено от него лице със заповед прекратява регистрацията на сервизна фирма. Заповедта подлежи на вписване в регистъра по чл. 45, ал. 4 и се уведомява сервизната фирма в 7-дневен срок от издаването є.

(2) Сервизна фирма, за която е издадена заповед по ал. 1, има право да кандидатства за издаване на удостоверение за сервизна фирма, ако е изтекла една година от издаване на заповедта.

(3) Държавната агенция за метрологичен и технически надзор изпраща копие на заповедта в срок до 3 работни дни от издаването є на ЦУ на НАП.

(4) При прекратяване на дейността по инициатива на сервизната фирма ДАМТН уведомява ЦУ на НАП за това в срок до 3 работни дни от настъпване на събитието.



Чл. 48. В случаите на прекратяване на регистрацията по чл. 47, ал. 1 или ал. 4 сервизната фирма е длъжна да уведоми за това обстоятелство в 14-дневен срок от издаване на заповедта лицата по чл. 3, с които има сключен договор за сервизно обслужване.

Чл. 49. (1) Сервизното обслужване по време на експлоатация на ФУ се извършва от регистрирана в ДАМТН сервизна фирма при сключен писмен договор с лицето по чл. 3.

(2) Не се допуска извършване на ремонт на ФУ от сервизна фирма, различна от посочената в договора.

(3) Сервизното обслужване по време на гаранционния срок е безплатно в рамките на поетите от производителя или вносителя гаранции.

Чл. 50. (1) Всяка сервизна фирма води на отчет ФУ, като открива за всяко устройство сервизно досие, в което съхранява документите, получени или издадени във връзка с регистрацията и сервизното обслужване. Профилактичните проверки и/или ремонти се вписват в досието в таблична форма.

(2) Датата и часът на приемане за ремонт се вписват в паспорта на ФУ и в досието по ал. 1 в момента на приемането.

(3) Датата и часът на завършване на ремонта, както и описание на дефекта се вписват в паспорта на ФУ и в досието по ал. 1 при завършване на ремонта.

(4) Вписванията в паспорта се заверяват с подпис на сервизния техник и печат на сервизната фирма.

(5) След всеки ремонт ФУ задължително се пломбира.

(6) При приемане на ФУ за ремонт в сервизна фирма сервизният техник съставя протокол в два екземпляра, в който задължително посочва датата, часа и причината за приемане. В този случай паспортът придружава ФУ.

(7) Сервизните фирми са длъжни да съхраняват досиетата на ФУ, за които договорите за сервизно обслужване са прекратени, в 5-годишен срок от датата на прекратяването.

Чл. 51. (1) Всяка сервизна фирма е длъжна да подава ежемесечно до 15-о число в компетентната ТД на НАП данни за издадените през предходния месец свидетелства за регистрация на ФУ, за прекъсване или започване на сервизното обслужване, както и за получени уведомления по чл. 21, ал. 1. Данните се подават на технически носител (дискета 3,5”, CD) или по електронен път с формат и параметри на записа по образец съгласно приложение № 15. Данни се подават и в случаите, когато през предходния месец няма издадени свидетелства за регистрация на ФУ или прекъсване/започване на сервизно обслужване или получени уведомления по чл. 21, ал. 1.

(2) Служителят на компетентната ТД на НАП отказва да приеме данни в случай, че данните не отговарят на изискванията за формат и параметри, данните липсват или не могат да бъдат прочетени.

(3) За удостоверяване на приемането или отказа от приемането на данните се изготвя протокол.

Чл. 52. (1) Срокът за ремонт на ФУ, с изключение на смяна на ФП по чл. 22, е не повече от 2 работни дни на територията на градовете и не повече от 4 работни дни на територията на селата от момента на повредата, съответно от уведомяването на сервиза.

(2) Срокът за ремонт при повреда на фискална памет е не повече от 5 работни дни от предаването на протокола за демонтаж на фискалната памет от сервизния техник на производителя/вносителя по реда и в сроковете по чл. 22, ал. 9.

Глава осма

ОСОБЕНИ РЕЖИМИ ЗА РЕГИСТРАЦИЯ

И ОТЧИТАНЕ НА ПРОДАЖБИТЕ

Чл. 53. (1) Не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез ФУ лице, което отговаря едновременно на следните условия:

1. регистрира и отчита оборотите от извършени продажби на стоки или услуги чрез одобрена за съответния търговски обект ИАСУТД;

2. има реализирана от него постоянна електронна връзка с компетентната ТД на НАП за ежедневно автоматично предаване на обобщени данни при дневното приключване (във вид на дневен финансов отчет) на търговския обект, за който е одобрена системата;

3. реализирани на територията на Република България инвестиции по смисъла на Закона за насърчаване на инвестициите, които надхвърлят левовата равностойност на 10 000 000 евро.

(2) Лицата по чл. 6 са длъжни да монтират и използват ИАСУТД от одобрен тип от датата на започване на дейността на обекта.

(3) Регистрирането на продажба на стоки и услуги от лицата по чл. 6 без функционираща ИАСУТД е в нарушение на тази наредба.



Чл. 54. (1) Интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност от одобрен тип е система, която има издадено свидетелство за одобрен тип за обекта съгласно приложение № 5, в който е изпитана, вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9.

(2) Право да използва ИАСУТД за всеки отделен обект има лице по чл. 6, което:

1. за съответния обект притежава издадено от БИМ свидетелство за съответствие на системата с изискванията по тази наредба;

2. има писмено потвърждение от компетентната ТД на НАП за изпълнение на условието по чл. 53, ал. 1, т. 2.

(3) При неизпълнение на някое от условията по чл. 53, ал. 1 или при установено нарушение на наредбата с влязъл в сила акт правото по ал. 2 се отнема със заповед на председателя на БИМ, издадена по реда на чл. 13.

Чл. 55. Интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност трябва да отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно чл. 8, ал. 1.

Чл. 56. (1) За одобряване на ИАСУТД лицата по чл. 6 предоставят в БИМ писмена заявка-декларация съгласно приложение № 3, придружена от следните документи на български език:

1. пълно техническо и функционално описание на системата;

2. документ за изпълнение на изискванията по чл. 53, ал. 1, т. 3, издаден от Българската агенция за инвестиции или друг компетентен орган;

3. заверено копие от картата за идентификация по БУЛСТАТ.

(2) В централното управление на НАП лицата предоставят:

1. пълно техническо и функционално описание на системата;

2. документ за изпълнение на изискванията по чл. 53, ал. 1, т. 3, издаден от Българската агенция за инвестиции или друг компетентен орган.

(3) Изпитването на ИАСУТД се извършва в реални условия на обекта, на мястото за експлоатация на системата, като се следи за осъществяване на пълен контрол върху движението на стоките и изпълнението на изискването за ежедневно автоматично предаване на данни при дневното приключване към компетентната ТД на НАП, с която е реализирана постоянна електронна връзка.

(4) Одобряването на ИАСУТД за съответния обект и издаването на свидетелство за съответствие съгласно приложение № 5 и вписването му в регистъра по чл. 10, ал. 9 или издаването на мотивиран отказ се извършва по реда на чл. 10.

Чл. 57. Лицата по чл. 6 регистрират продажба и издават документ от ИАСУТД в съответствие с изискванията и по реда на глава четвърта.

Чл. 58. (1) Документите за регистрирани продажби, издадени от ИАСУТД, имат надпис “СИСТЕМЕН БОН”.

(2) Документи за регистрирани продажби, издадени от ИАСУТД, са и фактурите по смисъла на ЗДДС, ако отговарят на изискванията на ЗДДС и имат надпис “СИСТЕМЕН БОН”.

Глава девета

КОНТРОЛНИ ИЗПИТВАНИЯ НА ОДОБРЕНИТЕ ТИПОВЕ ФИСКАЛНИ УСТРОЙСТВА



Чл. 59. (1) Контролните изпитвания на одобрените типове ФУ и на единични бройки ФУ се извършват от БИМ по предложение на органите на НАП или на лица по чл. 3, когато възникнат съмнения за несъответствие на ФУ с изискванията. Резултатите от изпитванията се предават на комисията по чл. 10, ал. 5 за изразяване на становище.

(2) При установено чрез изпитвания несъответствие на типа ФУ с изискванията, което може да бъде отстранено, председателят на БИМ издава заповед за временно спиране на разпространението на ФУ до отстраняване на несъответствието.

(3) Със заповедта по ал. 2 председателят на БИМ задължава производителя или вносителя да отстрани несъответствието, като определя подходящ срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 месеца. Отстраняване на несъответствия в продадените ФУ се извършва от производителя или вносителя в срок, предложен от същото лице, съгласуван от комисията по чл. 10, ал. 5, който не може да бъде по-дълъг от 6 месеца.

(4) Срокът по ал. 3 тече от съобщаване на производителя или вносителя на заповедта, издадена от председателя на БИМ.

(5) При констатирано несъответствие на отделно ФУ с одобрения тип, което влияе върху фискалните функции и не подлежи на отстраняване, БИМ уведомява за това ЦУ на НАП, а упълномощен от изпълнителния директор на НАП орган указва на лицето по чл. 3 да замени в 7-дневен срок ФУ с друго.

(6) При установено неотстраняемо несъответствие комисията по чл. 10, ал. 5 изготвя отрицателно становище и предлага на председателя на БИМ да отмени одобряването на типа ФУ, при което производителят или вносителят спира производството и разпространението на този тип ФУ.

(7) Когато несъответствието по ал. 6:

1. не влияе на фискалните функции, свързани с регистрирането и отчитането на оборотите, разпространените и въведени в експлоатация ФУ, чийто тип е отменен, се считат от одобрен тип;

2. влияе на фискалните функции, свързани с регистрирането и отчитането на оборотите в 3-месечен срок от отмяна на одобряването на типа ФУ, производителят или вносителят е длъжен да осигури за своя сметка ФУ от друг одобрен тип на клиентите си, закупили устройство от отменения тип, и да уреди отношенията си с търговците и дистрибуторите на ФУ, произтичащи от окончателното спиране и изтеглянето на дефектните ФУ от търговската мрежа.

Глава десета

КОНТРОЛ

Чл. 60. Контролът за спазване на наредбата се осъществява от органите на НАП и БИМ.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА




с. 1 с. 2 с. 3

скачать файл