Моята вечна пролет


с. 1

© Списание „Прозорец”2/11

МОЯТА ВЕЧНА ПРОЛЕТ

Ширинай Досова
В един от университетите в Узбекистан имах възможност да споделя евангелската вест със студентите. След лекцията всички желаещи можеха да си вземат Инджил – Евангелието на узбекски език. На следващия ден рано сутринта при мен дойде млад узбек и ме помоли да му дам Евангелие. Попитах го защо вчера не си е взел.

- С мен вчера се случи чудо. По време на лекцията отначало изпаднах в ярост. Как може да се сравнява Коранът, святата книга на мюсюлманите, с Библията и дори нещо повече: да се твърди, че целият Коран е основан върху Библията. Та Библията е чужда, руска книга, а християнството е чужда религия! Но когато реших да стана и да ви спра, не можах да помръдна от мястото си. Исках да проговоря, но не можeх да отворя уста, а след това започнах да треперя. Когато се върнах вкъщи обаче, за първи път през последните осем години веднага заспах. Със сигурност знам, че това е свързано с всичко, които говорихте вчера, че тази книга е необикновена. Моля ви, дайте ми я.

Когато бил на 12 години, този млад човек поради силен стрес престанал да спи. В продължение на осем години къде ли не го водили: при лекари, психиатри, екстрасенси, врачки – нищо не помогнало. Но настъпил моментът за среща със Словото... и както винаги, отначало имало бунт и вътрешен протест... „Трудно ти е да риташ срещу остен” – чува ап. Павел, когато се противи на благовестието.

И така, когато беседвах със студентите, в едната си ръка държах Корана, а в другата Библията. Когато проповядвам благовестието на мюсюлманите, никога не започвам разговора с противопоставяне или с предимствата на Библията пред Корана. Има безспорни истини, които обединяват тези две книги: пророците, някои закони, празниците и най-главното – единобожието.

В Корана дори има пряко указание и призив да се чете Библията, например: „Вие сте без опора, докато не спазите Тората и Евангелието...” (Сура, 5:68). Или: „И изпратихме по следите им Иса, сина на Мариам, да потвърди Тората, която бе преди него, и му дарихме Евангелието, в което има напътствие и светлина...” (Сура, 5:46)

А първата Сура в Корана много прилича на първия Псалм в Библията, който говори за двата пътя: на праведника, който ще „бъде като дърво, посадено при потоци води”, и на нечестивия - той ще бъде „като плява, която вятърът отвява”. Как да изберем правилния път? В Корана четем (Сура 3:55, 56): „Когато Аллах рече: “О, Иса, Аз ще те прибера и ще те въздигна при Мен, и ще те пречистя от невярващите, и до Деня на възкресението ще сторя онези, които те последваха, над онези, които не повярваха... А онези, които не повярваха, ще накажа с тежко мъчение в земния живот и в отвъдния. И не ще има за тях избавители.” Тук недвусмислено се говори за смъртта и възкресението на Иисус Христос („Ще те прибера и ще те въздигна»), а също и за второто Му идване - „Деня на възкресението”, когато ще възкръснат всички мъртви и ще бъдат съдени според това, как са се отнасяли към Иисус Христос. Тези, които не са Го приели, ще бъдат наказани с „тежко наказание” както в този земен живот, така и в отвъдния, т.е. във вечността.

Веднъж след такава лекция в голяма аудитория един от слушателите се провикна:

- Кажете, вие християнка ли сте, или мюсюлманка?

Веднага разбрах, че това е провокационен въпрос, тъй като лекцията беше свършила, всички бяха доброжелателно настроени и готови да получат Евангелия. Тогава попитах този млад човек:

- Знаете ли как се превежда думата „мюсюлманин”?

Настъпи мълчание, никой не знаеше.

- „Мюсюлманин” означава „боящ се от Бога, покорен на Бога”, т.е. смирен пред Бога и хората човек. А това е най-важното пожелание на Библията за човека: да има страх от Бога – благоговеен трепет пред Твореца и послушание, защото „началото на мъдростта е страх от Господ” – казва мъдрият Сюлейман (Соломон). Много искам да принадлежа към тази категория хора - смирени и покорни - и вярвам, че в моето сърце живее Иса (Иисус). Това е отговорът на вашия въпрос, а сега позволете ми аз да ви попитам какви мюсюлмани сме ние, ако живеем така, че все едно Бог не съществува, макар да се бием в гърдите, че сме „правоверни”? Истински „мюсюлманин” е бил Иса, защото Той е „бил послушен на Бога до смърт, даже смърт на кръст”. Той е дал живота Си за нас, грешните и недостойни хора, и на този, който Го последва, ще даде свобода от греха и вечен живот.

Помня, че тогава почти всички от аудиторията взеха Евангелия, а днес някои от тези слушатели следват Христос и Му служат.

Една млада узбекистанка, студентката Диля, за три месеца прочете цялата Библия на руски език и два пъти Евангелието на узбекски. При това не са й разрешавали да държи вкъщи тези книги и тя през цялото време ги е криела, чела ги е тайно. Когато брат й дошъл на богослужението, за да я отведе оттам насила, чул песен, която развълнувала сърцето му. Така започнал да идва на събранията, както по-късно разказвал, само за да чуе тази песен.

Този химн го трогнал и той се покаял. Сега заедно със сестра си служат на Бога. Всеки път, когато се връщали от богослужение вкъщи, майка им ги посрещала на вратата с лопата в ръка. След това ги гонела от къщи. Накрая опряла нож в гърлото на дъщеря си и казала:

- Избирайте: или аз, или вашият Христос!

Синът й отговорил:

- Мамо, много те обичаме, но ти по-добре опри ножа до моето гърло и кажи: „Или аз, или Христос” и със сигурност ще ти отговоря: „Христос.”

Ножът паднал от ръцете й. Безсилна седнала и заплакала. След това няколко седмици не разговаряла с децата си.

Друга майка отначало не разрешавала на двете си дъщери да четат Библията, да посещават богослужения, но пътищата на Господ са неведоми. Тя решила тайно да прочете Инджил (Евангелието на узбекски език), а след това, пак без да я види никой, изляла черпак с вода на главата си и казала:

- Вярвам в теб, Иса Месих (Иисус Христос), Син Божи, и се кръщавам в Твоето име!

Но има и случаи, когато родители бият своите деца, удрят главите им в стената за това, че са станали последователи на Христос. Много сърца се ожесточават срещу Божието Слово и както казва Иисус Христос, „не знаят какво правят”. Една студентка казачка ми каза, че в началото родителите й не я пускали на богослужение, но по-късно нейната майка, която страдала от силно главоболие, забелязала, че щом се докосне до християнските книги, болката минава. Тогава майката помолила дъщеря си да посещава богослуженията и да носи вкъщи духовна литература. Много хора са подвластни на нечиста сила. Само поради тази причина мразят Божието Слово и гонят роднините си от къщи, когато разберат, че се интересуват от Библията.

А децата как приемат Евангелието! Имам много племенници на възраст от 5 до 16 години. През деня те пасат кравите. Когато се връщам на село, прекарваме вечерите заедно, имаме библейски уроци. Те седят около мен изцапани, изморени, с напукани прашни крака, но ме слушат внимателно. Веднъж им казах:

- Евангелието е живо, всеки ден извършва промяна в нас. Забелязахте ли някакви промени в живота ви през тази седмица?

- Забелязахме! – извикаха те радостно. - Когато вечерта имаме урок, кравите се прибират вкъщи по-лесно.

Веднъж децата дойдоха натъжени: кончето им се беше разболяло.

- Нека се помолим за него - предложих аз.

- Не, не! – изплашено замаха с ръце брат ми. - Нима можем заради един кон да безпокоим Бога? Така или иначе, до утре кончето ще умре.

Помолихме се с децата и на сутринта кончето започна да тича.

Брат ми преподаваше една година история в училище – точно по време на „перестройката”, когато нямаше програма по този предмет, тъй като цялата ни история се оказа лъжовна, а новата още не беше написана. Той реши да запълни тази празнина с библейски истории. Децата много го обикнаха. Ако преди това влизаха в класната стая само през прозореца и шумът кънтеше в цялото училище, сега вече имаше ред. И когато директорът на училището получи заповед от началството да уволни брат ми заради библейските уроци и го помоли да напусне, децата цяла седмица не ходеха на училище и настояваха директорът да върне учителя им по история.

В дома му идваха съседски деца да гледат филма „Иисус”. Сред тях имаше едно момче немец. Майка му не го пускаше на детските събирания. Той винаги идваше тайно. Седем години по-късно това семейство замина за Германия. Когато майка му отишла в Ташкент на гости, започнала да разпитва всички за моя брат, тъй като искала да му благодари за сина си. Щом видяла с какво се занимават младежите в Германия – най-вече с наркотици и алкохол, - страшно се изплашила за бъдещето на сина си. Но той вече имал добри навици и веднага тръгнал на църква, а след него и тя, защото другаде няма спасение от този зъл свят. И помолила бившите си съседи да предадат на „този таджик” огромни благодарности за това, че спасил сина й.

Брат ми реши да се премести със семейството си в града, в който беше започнала да се оформя група от вярващи студенти. И още първите дни съседите им откраднали седемнадесет кокошки и петела. Когато съпругата на брат ми помолила съседа да й върне кокошките, той отказал. След два часа се извил ураган и стената на къщата на съседа била отнесена. Домът му изглеждал странно: трите стени стоели, а вътре всичко се виждало. Съседът се хванал за главата и седнал пред дома си, а жена му хукнала към пилчарника и бързо започнала да хвърля откраднатите кокошки през оградата в двора на брат ми. Тя му казала:

- Вземете, вземете си кокошките! Всичките ви ги връщаме, само една сме изяли днес.

След известно време властта започнала да пречи на събиранията на вярващите. А за това винаги са нужни компромати от съседите. От страх пред полицаите хората подписват каквото се иска от тях. Така и съседът на брат ми подписал предварително подготвен от полицията донос, че в дома му се събират някакви странни хора и не е известно какво правят, но пречат на всички наоколо. Не било лесно на семейството на брат ми с тези разправии и заплахи. Но след известно време този съсед се сбил с жена си така, че тя постъпила в болница. Тогава полицията дошла да събира от съседите заявления, за да го пратят в затвора, а най-вече, за да му поискат голям подкуп. Обърнали се към брат ми за показания: да подпише, че е видял и чул как съседът му е бил жена си. Но брат ми нищо не подписал. Скоро жената на съседа се върнала от болницата при мъжа си. А после той дошъл при брат ми и казал:

- Прости ми! Може би не знаеш, че съм подал заявление срещу теб, въпреки че си невинен. Аз пък съм виновен и ме заплашваше затвор, но ти не се възползва от това, за да ми отмъстиш. Благодаря ти.

Взел Евангелието на узбекски език, после жена му дошла и помолила за още няколко Евангелия за роднините им в аула.

***

Когато поглеждам назад, определено мога да кажа, че най-щастливите минути в живота си съм преживяла, докато съм проповядвала благовестието. Дори ако понякога отиваш да проповядваш съвсем без сили, винаги се връщаш вкъщи окрилен и щастлив. И усещаш такъв прилив на сили, че и планини можеш да повдигнеш. По време на проповедите си виждах млади мъже, особено в началото на „перестройката”, които криеха сълзите си. Чувствах, че в сърцата им става нещо. Около нас винаги има жадуващи и търсещи души, за тях Христос казва: „Моите овце чуват гласа Ми.” Спомням си веднъж в дъждовно време дойде едно семейство с дете. Дълго слушаха, след това жената и детето отидоха да се стоплят в магазина. Майката няколко пъти пращаше детето да извика бащата, накрая сама дойде и започна да вика:



- Да се прибираме, детето замръзна! Не си дошъл сам!

А той стоеше като прикован, сякаш не я чуваше, лицето му беше много сериозно и съсредоточено. Жената си тръгна, а той, без да промълви нито дума, остана докрая. Чутото така развълнува неговото сърце, че мъжът беше забравил всичко наоколо: и жена си, и детето си. Сергей Иванович, така се казваше, после се покая и прие кръщение.



Когато Господ премахне злата утайка от сърцето на човека, в душата се вселяват вярата и мирът. Тогава ти се иска да споделяш с другите това безценно съкровище.


с. 1

скачать файл