Мнозина адвокати и специалисти в маркетинговата и рекламната сфера


с. 1
Как „хипнотизираме“ своите деца

Мнозина адвокати и специалисти в маркетинговата и рекламната сфера се обучават да използват методите на хипнозата в обичаен делови разговор за постигане на определени цели. Те постигат това чрез определени послания и внушения. Твърде стряскащо, нали?! … осбено ако обектът на въздействие не разбира какво се върши с него…

Инцидентната хипноза обаче е част от нашето ежедневие. Без да си дават сметка за това родителите внушават на децата си послания, които напомнят за себе си в хода на целия им по-нататъшен живот. Лесно бихме се сетили за примери от нашето ежедневие подобни на тези:

- Защо не кандидатстваш за това повишение?


- А, не – не ме бива за тази работа.“


-Ами този е също като предишния ти спруг. Защо се омъжи за него?
- Щото толкоз ми е акъла.“




- Защо се оставяш да те разиграват като маймуна?


- Така ми се пада/така ми е писано.“


Тези думи – „не ме бива“, „толкоз ми е акъла“, „така ми се пада“ – не са произлезли от нищото. Те са записани в съзнанието на човека, тъй като са му били повтаряни от ранна възраст, когато не е имал способността да прецени тяхната правдивост. Детското съзнание реагира с особена чувствителност спрямо заявления, които започват с „ти си“. Дали става дума за „Ти си голям мързел“ или „Ти си голяма работа“, подобна оценка от устата на „ГОЛЯМ“ човек се загнездва дълбоко и здраво в подсъзнанието на детето.

„Големите знаят всичко, могат даже да четат мисли“ – в това е убедено всяко дете. И когато му се каже „много си несръчен“, то става притеснено, нервно и несръчно. Кажеш ли му „страшна си досада“, то се чувства отхвърлено, започва отчаяно да се нуждае от похвала и става наистина досадно дете. Дете, на което е



казано „ти си идиот“, може и да даде външен израз на бурно несъгласие, но вътрешно ще се примири с произнесената му присъда. „Ти си голям – по-добре знаеш кой какъв е“ – мисли си то.

ТИ посланието действа така на подсъзнаниео, че децата често категорично заявяват: „Аз съм лошо дете“, „Аз съм страшен досадник“, или са объркани: „Мама и тате казват, че ме обичат, но аз не смятам така“.



Какво е добре да направим

Всичко е скрито в начина, по който казваме нещата. Можем да кажем на детето: „Много съм ти сърдит и искам още сега да почистиш!“ – без да се притесняваме от дълготраен ефект. Или „Ти си мръсен малък пикльо. Не можеш ли поне един път да направиш каквото ти се казва?“ Повторете това няколко пъти и не се чудете после на резултатите.



Важно

Не се преструвайте на доволни и обичащи, когато сте ядосани и гневни. Така давате ‚грешни‘ сигнали и само обърквате детето – то става двулично, а след време и дълбоко объркано. Можем да даваме открит израз на истинските си чувства и без да нараняваме. На детето може да се каже: „Днес съм ужасно уморен“ или „Адски съм ядосан точно сега…“, когато наистина се чувствате така, защото вашите думи се покриват с онова, което усещате и излъчвате в дадения момент. Така детето разбира, че ти си човешко същество, а това е от полза за цялостния възпитателен процес.



Представете си колко по-различно би протекъл животът на вашето дете, ако у него са утвърдени следните предстви:



  • Аз съм добър човек.

  • Мога лесно да се разбера с повечето хора

  • Често се ориентирам правилно в обстановката.

  • Умен съм.

  • Аз съм творческа личност.

  • Здрав и силен съм.

Из „Тайната на щастливите деца“
на Стив Бидълф
Със съкращения А.Христова


с. 1

скачать файл