Мисля, че на всеки са му ясни тези двете понятия. Стереотипното е


с. 1





Мисля, че на всеки са му ясни тези двете понятия. Стереотипното е нещо като повтарящото се, нещо като шаблоното, нещо като традиционото, нещо като националното, нещо като родовото, нещо като семейното, нещо и т.н. Опитвам се да обединя всичките тези понятия в едната дума. Понятието за личното се възприема почти еднозначно. Все пак, като синоним приляга и думата индивидуално. Интересното в случая е това, че тези двете понятия са невероятно динамични и всеки волею-неволею преосмисля тяхната същност постоянно, бих казал, денонощно.Предполагам, че сте съгласни с казаното и, ако е така, нека да видим що за "животни" са това. Ще засегна тези понятия в два аспекта: във физическото естество на човека и в духовната му същност. Вероятно е излишно да спомена, че конструкцията на човека е много сложна система състояща се от тези двете основни съставки.

Като най-понятна е физическата същност на човека. Нея можеш да я пипнеш и даже, при необходимост, да я щипнеш. Тук всичко е ясно. Стереотипното тук се изразява основно в сходните телесни конструкции, в цветовете на кожата, в родовата прилика, а личното или индивидуалното се изразява в неповторимите физически особености на всеки индивид. Тази съставляваща на човешката същност е най-консервативната на възможните промени, освен на старостта Ами да, как можеш да я измениш по другия начин? Почти никак, освен, ако изрисуваш върху кожата си някаква дивотия наречена татуировка. Това е. За другото в момента не се сещам. А да, забравих "дреболийката". Доказано е експериментално, че тялото ни се състои от милиарди клетки, които се подмладявят на всеки седем години Става въпрос за процесите, при които старите клетки умират, а на тяхното място се настаняват новите. Медицинските светила, обаче, правят оговорката, че в процеса на подмладяването участват всички части на тялото освен мозъка. Добавят, също така, че мозъчните клетки са също милиарди на брой, но не се подновяват, а само загиват и най-вече от приемането на алкохола. Тъй че трябва да се съобразява с тази констатация и да се внимава с пиенето на подобни течности. Консервативните сили в моето съзнание, обаче, нашепват ми, че вероятно в малки количества алкохолът няма да изтребва така безпощадно мозъчните клетки или въобще той няма да ги закачва. Освен това мърморят, че не са съвсем съгласни, че мозъчните клетки не се подновяват. Подхвърлят, че медиците засега, вероятно, не разполагат с по-съвършено оборудване, което в бъдеще може би ще се появи. Лично аз не давам ухо на подобни неща и се старая да се придържам към медицинските заключения. Засега спирам да се разпростирам за физическата съставляваща на човешкото тяло с малката оговорка. Смисълът на тази оговорка е този, че в процеса на нататъшните ни разсъждения е възможно в определена степен да се връщаме към физическата съставляваща във взаимовръзката й с духовната такава.

И така, стигнахме и до духовната съставляваща на човешкото тяло. Веднага да ви предупредя, че тази съставляваща е невидима, невероятно е сложна, малко все още е изяснена и е грамадна по своя обем. Фигуративно казано, обемът на информацията за духовната съставляваща на човека в сравнение с физическата му същност е като обемът на Слънцето към обема на Земята. Е, може би малко преувеличавам, но има нещо вярно в подобно твърдение. Задачата се усложнява от това, че тази част на човешката същност не можеш нито да я пипнеш, нито да я щипнеш, а трябва да я осъзнаеш и да я почустваш. Голяма популярност, по отношение на духовната същност на човека, са предобили такива понятия като дух и душа. От научна гледна точка произходът и същността на тези понятия все още не са изяснени и все още не се знае дали този венец на духовната енергия е познаваем за хората или е непознаваем. В най-сериозните писания за тези неща, включително и в религиозните, все още има голямата бъркотия. Имам предвид, че едни и същи духовни понятия на едно място се именуват като дух, а на друго място като душа. Не искам да се впускам в подкрепата на едната или другата теза по обяснените вече причини. От друга страна, това не е и предмет на нашата тема. Независимо от това, за нашите цели, ще си позволя да им дам следните определения. Духът може да бъде приет за някаква разумна енергийна конструкция с положителен знак, а душата е подобното нещо с отрицателен знак. Първото нека да бъде огънят, а второто - водата или съответно Слънцето и Луната или мъжкото и женското в духовния свят. Да приемем, също така, че духовната същност на човека е възможна само в съвкупността на тези две понятия. Без тази съвкупност имаме някаква неизвестна за хората абстрактна енергийна конструкция. Между другото, лично за мен, това е основата за природосъобразната организация на партньорството между мъжете и жените и за семействата.с брак или без брак.

Нека да се ограничим до тук с приведените разсъждения за духа и душата и да преминем към понятията за психиката, разделяйки я на съзнателна и подсъзнателна. За по-голямо удобство ще говорим за съзнанието и подсъзнанието. Какво представлява, от какво зависи и как се формира едното и другото? Ето, все добри въпроси изискващи и добри отговори.

Съзнанието е мисълта, чувството, ясното разбиране на нещото. Това е способността на човека да мисли, да разсъждава и да определя своето отношение към действителността. Може да се каже, че съзнанието е психическата дейност като отражение на действителността. Формира се през целият човешки живот от постъпващата отвсякъде информация. Като се има предвид, че постъпващата информация винаги е целенасочена по своята същност и съдържание, то може да се каже, че този процес е обикновеното внушение. Отчитайки противоречивостта на човешките интереси, то и постъпващата информация е разнопосочна по своята същност. Следователно, може да се каже, че съзнанието е своего рода среднопретеглено внушение, имащо неповторимите нюанси във всеки индивид. Като се има предвид, че битуващата информация в дадената страна или в дадената културна среда и т.н. е стандартизираната, то и съзнанието на хората живеещи в дадената среда в голямата си част също така е стандартизирано. В този смисъл съзнанието, в по-голямата си част, е стереотипното, което е някъде над 80% от общото съзнание. Личното съзнание, което е около 20% от общото съзнание, възниква по много сложна формула отчитаща енергията на стереотипното съзнание и енергията на подсъзнанието. Това е резултатът на много сложният анализ, който се извършва в нашият мозък. Трябва да се отбележи, че подсъзнанието е огромната енергия, която конкретната личност използва съвсем незначително и редуцирано. Нейното естество все още не е изяснено, но се знае, че подсъзнанието е много по-сложно и е по-консервативно от съзнанието, което определя и бавното му изменение. По-бързите начини за промяната на личното съзнание и на подсъзнанието са свързани с прилагането на специалните техники, които се използват в хипнозата, и в психотерапията.

Необходимо е да бъде уточнена и същността на подсъзнанието, което е също психологическа дейност, но не е като отражението на действителността, а като отражение на заложеният в индивида личностен психологически код, който се изменя през целия човешки живот под въздействието на стереотипното и личното съзнание или чрез прилагането на специалните психотехники. Подсъзнанието винаги е личното. Механизмът за формиране на подсъзнанието или на личностен психологически код (чип) все още не е изяснен от науката. Подозирам, че тази съставляваща на духовната същност в по-голямата си част е неопознаваема за хората. Незавесимо от това могат да бъдат формулирани няколко фактора участващи във формирането на подсъзнанието. Един от безспорните фактори това е наследствената предопределеност, която се формира по неизяснена още схема, допускаща онаследяването на особеностите не само на преките родители, но и на предишните такива до незная кое коляно или пък като някаква загадъчна тяхна комбинация. На следващо място, но като дискусионен още фактор, това е влиянието на обкръжаващата ни енергия или електромагнитните пулсации от най-различни източници. Под енергията нека да разбираме "нещо неизвестно" в широкото му тълкуване обхващащо безброй неща, които го пораждат. Това са Вселената, съзвездията, Слънцето и слънчевата система, Луната и така нататък, стигайки даже до енергиите на дадените райони, до енергиите на жилищата, до енергиите на звуците и до енергиите на какво ли не още. При това особена популярност, бих казал епидимична, за формиране на подсъзнанието са получили енергиите идващите от Слънцето. Това е слънчевото въздействие в едногодишния период разбито на дванадесетте зодиакалните части. Според нас, нещата са много по-сложни, за което ще стане въпрос по-нататък. Като важен фактор за формирането на подсъзнанието някои споменават въздействието на предишните животи на дадената човешка душа. Това е мнението на хората, които вярват в преражданията. Като имам предвид, че абсолютната истина все още не е установена, то и подобно мнение придружено с вярата трябва да се уважава и да се зачита. На следващо място, не по брой, а по смисъл, може да бъде приведено мнението на вярващите за смисъла на подсъзнанието. Те са категорични, че подсъзнанието е формата за общуването с бога и неговото обкръжение. Разбира се, трябва да се уважава и подобното мнение, до доказването на противното. Както вече споменах, факторите за формиравето на подсъзнанието, на стереотипното и на личното съзнание са и специалните психотехники. Вероятно някой ще се сети и за други не по-малко важни фактори, с които може да бъде обяснено подсъзнанието на човека. Обаче, забележете, става въпрос за обясненото, но не и за доказаното. Това в общи линии е информацията в тази област.

Иска ми се, в тази неизяснена още от науката ситуация, да акцентирам вниманието само на няколко неща, преследвайки принципа за приложната им насоченост. Както се изясни, съзнанието, в по-голямата си част, е стереотипната същност на човека, оформяща се в течение на целия човешки живот. При това на оформянето му влияят редицата стандартни психологически клищета, които е полезно да бъдат анализирани и при необходимост да бъдат подложени на съмнение. Бързам да спомена, че най-голямото противодействие спрямо всевъзможните внушения се явява именно съмнението. Да напомня, че съмнението това е отсъствието на вярата в някого или в нещото. При това, колкото по-малка е вярата, толкова и по-малка е вероятността нещото да ви бъде внушено. С други думи, съмнението представлява съпротивителната енергия на организма противостояща на енергията на стереотипното съзнание и способстваща за формирането на личното съзнание по даденият въпрос.

Нека да вземем стереотипното психоклише гласящо, че възпитанието на човека в по-голямата си част се оформя през неговите първи седем години. Безспорно е, че това е така, защото съпротивителната енергия на организма в този период е много малка и детето се зарежда със стереотипното или чуждото съзнание почти автоматически. При достигането на по-зряла възраст човекът е желателно да подложи на анализ стереотипното си съзнание и да оформи личното си съзнание по тези неща. Считам, че няма възражение за подобен подход, който в по-голямата си част се извършва автоматически и постоянно в зависимост от промяната на обкръжаващата ни енергия в широкия смисъл на нейното тълкуване. С други думи, съзнанието и стереотипното и личното е променливата енергия определяща нашето отношение към философията на живота и влияе пряко на физическата ни същност, на начина на функциониране на милиардите клетки, от които тя се състои.

Следващото психоклише, което формира стереотипното ни съзнание и влияе на личното ни съзнание, а също така и на подсъзнанието е отношението към продължителността на човешкият живот. Сега се налага стеретипното съзнание, че продължителността е някъде около осемдесет години. Ако се върнем само едно столетие назад ще установим, че тя се смятала за около седемдесет години. Но ако се върнем с още две или четири столетия назад ще установим, че тази продължителност е възприемана в първият случай на шестдесет, а във вторият случай даже на четиридесет години.

Интересно е следното, тази психологическа нагласа породена от стереотипното съзнание се възприема от нашият мозък като задължителна програма за изпълнение. Да напомня само, че човешкият мозък е суперточна биосистема, с която не могат да бъдат сравнявани даже и последните аналози на изчислителната техника и в частност на компютрите. Всички те са нищожни частички в сравнение с нашият мозък. При това мозъкът така конструира нашето тяло, че до тридесет години то се чуства младо. Между тридесет и четиредесет години то се чуства вече не толкова младо. Между чериредесет и петдесет години прави го улегнало. Между петдесет и шестдесет години прави го застаряващо се и към осемдесет години го подготвя за умирането. По аналогичен начин се конструира и функционира и всяка една от многомилиарните ни клетки. За отбелязване е, че стереотипното съзнание за продължителността на човешкия живот, се изменя много бавно с времето. Това е много тромава и бавна психоконструкция, изменението на която във времето няма ограничение. Следователно, не би трябвало да има и ограничение за продължителността на човешкият живот, ако има надлежаща за това психонагласата.

Перспективите в тази област са две. Първата се свежда до пасивното възприемане на тази информация, което означава кротко подчинение на битуващите психостереотипи. С други думи, не се предприема нищо и нещата вървят така, както и до сега са вървяли. Втората перспектива се свежда до създаването и активирането на енергиите на личното съзнание и на подсъзнанието за промяната на съществуващото положение. Веднага нека да напомня, че това ще бъде не еднократен акт, а продължителна и упорита борба. Ето защо нека да си потърсим съюзниците, които да ни подкрепят и да ни помагат в тази борба. А такива съюзници ги има и това са мощните психоконсрукции създадени от Природата или от Господа. Имената на тези всемогъщи помощници са Волята и Вярата… Ето, вече не сме сами, с което нашите скромни възможности стават невероятно големи. Нататък трябва да се извърши обективен анализ на нашето психическо и физическо състояние с цел установяване на фазата на нашето развитие. Естествено, на по-младите и по-здравите ще им бъде по-лесно от напредналите във възрастта и в болестите. Но да не се плашим от предстоящите задачи и от това, че най- критичните мнения вероятно ще получим от нашите най-близки хора. Да се постараем да ги направим съучастници в борбата със стереотипното съзнание или поне да ги убедим да не ни пречат.

Нека да концентрираме вниманието си върху конструкцията на една от многомилиардните клетки на нашето тяло. Има научни твърдения, че всяка една от клетките представлява нашето умалено Аз с всичките наши подробности. Понеже има още много загадки по тези подробности, то нека да си представим нашата клетка като някакво важно и мило за нас устройство или конструкция. Нека да наречем последващите действия, като виртуално моделиране на човешката клетка. Същата може да бъде представена, като къщичка за живеене или нещо друго. Избираме, например, къщичката и продължаваме нашата работа. При нашето раждане къщичката е съвършено нова, чиста и е без всякакво оборудване. Нека да си представим, че с напредването на възрастта и съобразно стереотипното съзнание, къщичката започва да се запълва с различни неща. При това вътрешната вместимост на къщичката все повече се запълва и се заталачва. За отбелязване е, че заталачването на клатките при "алчните" ще бъде много по-бързо от подобните процеси при останалите хора. Под "алчни" хора ще разбираме условните такива със съответните психически и физически отклонения от някакво среднопретеглено състояние. При това запълването на къщичката стига до там, че свободното пространство се изчерпва. Живеещите в нея частички от духа и душата я напускат, при което човекът се разболява или умира. И при клетките има случаи, когато частичките от духа и душата загубват нормалната, природосъобразна ориентация. С други думи, същите получават болезнените отклонения или, казано по-просто, те полудяват. Както и при хората, степентта на увреждането при това се движи от някакъв минимум до някакъв максимум, при което частичките от духа и душата стават невероятно агресивни. В началният стадий възникват случаи, когато тези болни духовни частици разширяват клетъчното си пространство, но само в локален мащаб, за сметка на съседните клетки. Образно погледнато, това е нещо като образуването на незлокачествените тумори. Лечението при това е възможно по пътя на коренното изменение на хранителния режим, приемането на подходящи медикаменти или чрез оперативното им отстраняване. В напредналият стадий на заболяването действието на болните клетки става много агресивно и те вече разрушават не само съседните клетки, но и по-отдалечените. За целтта те разпръскват своите вируси неконтролируемо, тоест става въпрос за злокачествените разпръсквания. Лечението в тези случаи е изключително трудно, както е трудно, също така, да бъдат локализирани с оперативна намеса. С други думи, в тези случаи са налице симптомите на злокачественото заболяване. Приведеното пояснение не се базира върху медицинските термини, а върху условното поведение на една разболяла се клетка или както сме я нарекли "къщичка". Но стига с тези невероятни разходки на нашата фантазия, макар, че научните обяснения на тези явления не са по-ясни от приведените.

А сега нека да си представим, че населяващите клетката частички на духа и на душата решават, че прекомерното трупане на мебели и друго оборудване ще затрудни живеенето в нея. В случая имаме явлението, когато стереотипното съзнание се замества от личното съзнание и подсъзнанието. Взема се решението, че, например, към тридесетгодишната възраст съотношението между квадратурата и обзавеждането е най-подходящо и не се налага по-нататъщно запълване на къщичката. Това предполага отправянето на командата от два вида: за хората до тридесетгодишната възраст и за хората над тридесетгодишната възраст. При първият вид, отправя се "нареждането" от личното съзнание и подсъзнанието натрупването на оборудването на клетките да не надвишава по обем тридесетгодишната им възраст. След тридесетгодишната възраст на мястото на устарелите мебели и оборудването да се поставят нови такива, без никакво изменение на съотношението между обема на къщичката и обема на необходимите неща. Подменящата се мебел и оборудване, както и постъпващите нови неща се изхвърлят и се запаметяват в дневника на къщичката. Под дневника нека да се разбира клетъчната памет, за съхраняването на която се изисква съвсем малка площ. При вторият вид, отправя се "нареждането" от личното съзнание и подсъзнанието съотношението на обема на клетката и на обема на мебелите да се върне към съотношението им в тридесетгодишната възраст. Това предполага установяването на реда по постояното разчистване на терена в къщичката, както и документирането на целият този процес. Новопостъпващите неща също така се документират и се изхвърлят. Вярно е, че по-възрастните хора ще имат значително повече работа за почистването на своите клетки. Обаче, нещата тук се компенсират от повечето време, с което обикновено може да разполага всеки от по-възрастните хора.

Погледнато конкретно, имаме задачата в удобно време през всяко денонощие да отправяме посланието към личното съзнание и подсъзнанието за привеждането на "къщичките"- клетките в надлежащият вид, съобразно тридесетгодишната им възраст. Образът на тридесетгодишното АЗ се задава в желаното му естество от ненавършилите тридесетгодишната възраст. Тези, които са надхвърлили тази възраст го извикват от своите спомени.Това извикване да бъде свързано с някакъв особено щастлив образ и чувството на личното Аз. Този щастлив образ на личното Аз може да бъде стереотипен, тоест повтарящ се във времето съобразно нашето желание. Важен момент при това е личното Аз да действа в синхрон със своите съдружници Волята и Вярата. Трябва да се отбележи, че представената психотерапевтична схема има невероятно мощно въздействие върху личното Аз, тъй като възможностите на личното съзнание и подсъзнанието имат не само земно, но и космическо измерение. Между другото, за неограничените възможности на личното съзнание и подсъзнание говорят последните научни публикации в тази област.

Някои ще питат, че както тръгнахме да разсъждаваме, ще стигнем до понятието за безсмъртието на човешкият живот и дали е възможно всичко това. Считам, че при успешна борба със стереотипното съзнание, и в идеалният смисъл, това е напълно възможно.В реалната действителност, както сме заталачени с предразсъдиците на стереотипното съзнание, това е възможно частично. Под частичното имам предвид възможността да се прекрачи стогодишната психонагласа на личното съзнание и подсъзнанието за продължителността на човешкият живот. Това е напълно възможно и реално. Наредете на своята психика да преобразува стереотипното съзнание от осемдесет на минимум сто или повече години и автоматичното изменение на личното съзнание и подсъзнанието ще настъпи неминуемо. Естествено, това ще бъде процес, а не еднократен акт. И в този случай, е задължително съдружието на нашите верни приятели Волята и Вярата.

Иска ми се да поясня, че избраните от вас години за продължителността на живота трябва да бъдат добре обмислени и, веднъж зададени, не трябва да бъдат изменяни до изпълнението на вашето желание. Това предполага денонощно мислене за така формулирана задача. Като важен момент при това е и вашето ежедневно, ежечастно и постоянно поведение. Имам предвид, че трябва да имитирате всичко, което сте представлявали, например, на тридесетгодишната възраст или, за по-младите, какви искате да бъдете на тридесетгодишна възраст. Походката трябва да бъде младежка, тялото да бъде винаги изправено и гъвкаво, настроението да бъде между доброто и отличното, лицето да бъде в лека усмивка. Бързам да поясня, че подобно поведение се постига постепенно и не с месеци, а с години. А на леката усмивка обърнете особено внимание, нейното благотворно влияние вероятно е оценено още в древността от някой азиатски народи. Е, ако не можете да бъдете усмихнати, то нека поне да бъдете ненамусени, а ведри. Естествено, заобичайте движението, гимнастиката, физическото занимание от различно естество. Това помага за по-бързи резултати. И така, бъдете упорити и последователни по изпълнението на целият психокомплекс, бъдете (в разумните граници) даже и маниакални, започвайки от клетката, та … до усмивката. Желая ви успех!

Съвсем бегло да поясня, че удължаването на човешкият живот над осемдесет години е възможно и по друг начин. Имам предвид следното. С напредването на възрастта в човешката психика възникват асоциациите на рутинната задоволеност, която е част от стереотипното съзнание. С други думи, с напредването на възрастта и придобитият житейски опит човекът става много консервативен и не възприема или почти не възприема настъпващите изменения в икономическата, социалната, културната и във всичките други сфери. Един от ярките примери в това отношение е "търканията" между поколенията или, както казват, противоречията между старите и младите. Съгласни сме или не сме съгласни това е така. Това е едно от скритите ъгълчета на стереотипното съзнание. И какво се получава? Огледайте се! Вероятно ще видите, че тези които не разбират или почти не разбират младите остаряват се, разболяват се и умират много по-рано от тези, които опитват да ги разберат. Това е неоспоримият факт. Уловката тук е да измените, "да надхитрите" стереотипното съзнание, като се усъмните в правотата на вашите житейски изводи. Опитайте се да разберете младите или, което е едно и също, новите постановки. Ако това е невъзможно за вас, не отхвърляйте нищо ново и сляпо вярвайте в целесъобразността на новите явления. Спрете титаническата борба за запазването на старото, за това което считате, че е истинското. Трябва постоянно да се помни един от философските постулати, че абсолютната истина не съществува, тя винаги е относителна. Вярно е, че във вашата битност относителната истина е била "почти" абсолютна. Но ето, настъпили еди какви си изменения, възможно и най-идиотските, според вас, и "почти" абсолютната истина става вече относителна в новите условия. Съгласете се с младите, изхвърлете рутинният шлак и… автоматично ще удължите вашият земен живот. Независимо от това, че този начин за удължаването на продължителността на живота е най-лесен и тук е необходимо да извикате на помощ и Волята и Вярата. Уверявам ви, че без тяхното съдействие нищо няма да се получи.

Стереотипното съзнание вероятно трябва да се приема като целенасочена енергия, която въздейства на всеки от нас. Обикновено източниците на тази енергия са някакви Сили преследващи своите лични интереси. В някои случаи то има епидемичен характер и е трудно за разграждането на нивото лично съзнание и подсъзнание. Няма област или сфера, която е засрахована от възнкването на една или друга психоепидемия. Особено са опасни такива епидемии в областта на политиката и културата, което може лесно да се види от един обективен исторически анализ. Особеното в случая е това, че оценката на тези епидемии не винаги е познаваема за хората. Няма съмнение, обаче, че те имат надчовешки контрол и насоченост. Независимо от това човешките възможности за противоставянето на тези епидемичните енергии са неограничени, което пак се постига в съдружие с Волята и Вярата. Нещо повече, в процеса на това противопоставяне изкристализирва личното съзнание и подсъзнанието, което придобива по-качествено естество от предишното такова. Всичко пасивно или сковано от страх загива, което има своят очистителен ефект.

Безспорно е, че последиците от стереотипното съзнание не са само отрицателни, в много случаи те са жизнено важни и са положителни. Само че трябва да ги осъзнаваме от гледна точка на природосъобразният начин на живот. Например, човеколюбието, милостта, взаимоуважението, прагматичните религиозни послания и други такива показват, че без тях не може и те са жизнено необходими. Независимо от това, е полезно да расъждаваме над тях и при възможност да ги освобождаваме от вредните догми, страховете и мистицизмите. Всеки по-своему оценява такива изживелици. Сигурен съм, че изводът не е еднозначен. Обаче, волею-неволею всеки осъзнава определената нелепост и безсмислието на някои неща. Не мога да не спомена някои от тях. Първото, което ми идва на ум, е суеверието и предразсъдъците. Например, въпреки перфектното си възпитание и образование едните потреперват от пресичащата техният път черна котка или някое друго безобидно същество, другите се страхуват от фаталността на някои предмети или действия и т.н. Стереотипното съзнание за тези неща в по-голямана си част е чисто символично. Обаче, в конкретния човек символичното стереотипно съзнание прераства в личното съзнание и подсъзнанието под въздействието на самовнушението или самохипнозата, което е едно и също явление. Като най-добър лек в такива случаи е съмнението в тяхната достоверност, което се постига пак чрез съюзяването с Волята и Вярата.

Иска ми се да докосна следващото психоклише оформящо се като мощно стереотипно съзнание влияещо на нашият духовен живот. Става въпрос за астрологическите предсказания за стереотипните духовни характеристики (хороскопи) на хората, изведени въз основата на електромагнитните пулсации на Слънцето в момента на тяхното раждане.Тези изводи се базират на определени методики вземащи предвид мястото на раждане на Земята и ъгъла на Слънцето спрямо това място. По този начин са формирани дванадесет годишните сектори или зодиите. Освен това се отбелязва, че на тези особености влияе и разположението на останалите планети от Слънчевата система, които също така имат своите електромагнитни пулсации. Трябва да бъде взето предвид също така и положението на Луната в часа на раждането и звездният знак, който изгрява на източният хоризонт в момента на раждането и т.н. Като капак на всичко, остава неизвестен един от основните фактори за формирането на стереотипните духовни характеристики, а именно: личният избор на всеки индивид или, с други думи, степента на проявлението на личната свободна воля и подсъзнанието. Освен това почти не се споменава нищо за наследствените особености и стереотипнатото съзнание характерно за дадените държави, за конкретните етноси, за родовете и за семействата. Вижда се, че масираните внушения под формата на хороскопите не вземат предвид редица важни фактора. Независимо от това, средствата за масова информация бълват стереотипните внушения за духовните характеристики на хората подреждайки ги в дванадесетте редички (зодиите). Волею-неволею стереотипните внушения прерастват в стереотипното съзнание на хората, което е равносилно на вредата нанасяна от тоталната глобализация. В случая са налице ограбването на параметрите на личната индивидуалност и личната свобода на хората. Замислете се над това, че някой със стереотипното хороскопно съзнание ще оценява вашите лични възможности при назначаването ви на работа или деформацията на личното съзнание и подсъзнанието при формирането на брачните двойки, или предубеденото и опростенческото отношение към околните, или някаква друга дивотия посягаща, в края на краищата, върху личната свобода на хората.

За порочността на този сив поток ше позволя да изкажа и следните съображения. Добре, нека да се пренебрегнат редица фактори, които не се вземат предвид в хороскопите и да се приеме, че това е истината с "натяжка". А сега нека да ви кажа, какво имам предвид под натяжка. Първото нещо е това, че значителният брой от солидните учени астролози считат, че не е почтено да се внушават на хората хороскопните измислици. Това все едно е да се уеднаквяват различните народности или животни, или пък всички професии. Независимо от това все пак могат да бъдат изведени някои зодиакални "закономерности", влияещи на духовните особености на хората. Обаче, не се пояснява как се проявяват тези "закономерности" в различните райони на Земята. Става въпрос за следното. Да предположим, че електромагните пулсации на Слънцето са от изключително значение за формирането на особеностите на човека при неговото раждане. Обаче, веднага да се замислим за районите на раждането. Това предполага сравняването на интензивността на електромагнитните пулсации на Слънцето достигащи Земята в Северното и Южното полукълба. А интензивността на тези пулсации е коренно различна. Така например, ако на Северният полюс плюс прилежащите към него определени географски ширини през цели денонощия е ден, то на Южният полюс с прилежащите към него географски ширини през цели денонощия е нощ. Това е вследствие на сезонното изменение на разположението на Земята спрямо Слънцето, при което, ако в Северното полукълбо е лято, то в Южното полукълбо е зима и обратно. Следователно, елекромагнитните пулсации на Слънцето спрямо различните райони на Земята ще бъдат коренно различни в Северното и в Южното полукълба. А известно е, че основните доводи на привържиниците на зодиакалните хороскопи е именно различието в интензивността на електромагтитните пулсации на Слънцето.. И според тази логика внушаваните "закономерности" би трябвало да бъдат максимални на двата полюса на Земята, с намаляването им към Екватора, където на определени екваториални ширини те се изравняват. Като вземем предвид, че на Северният и на Южният полюс няма коренни жители, а плътността на населението на Земята се увеличава към Екватора, то даже и да има нещичко вярно в хороскопите те засягат ограничен брой от земните жители.

Нека да съпоставим хороскопите на Северното и Южното полукълба. Няма значение от коя зодия да започнем. Например, определяме в Северното полукълбо зодията "Лъв". Същата се определя от електромагнитните пулсации на Слънцето от 24 юли до 23 август включително. Електромагнитните пулсации на Слънцето в Южното полукълбо през този период ще съответстват на зодията "Водолей".По аналогичният начин могат да бъдат посочени и следващите двойки съответно за Северното и за Южното полукълба: зодията "Дева" от 24 август до 23 септември и зодията "Риби", зодията "Везни" от 24 септември до 23 октомври и зодията "Овен", зодията "Скорпион" от 24 октомври до 22 ноември и зодията "Телец", зодията "Стрелец" от 23 ноември до 21 декември и зодията "Близнаци", зодията "Козирог" от 22 декември до 20 януари и зодята "Рак", зодията "Водолей" от 21 януари до 19 февруари и зодията "Лъв", зодията "Риби" от 20 февруари до 20 март и зодията "Дева", зодията "Овен" от 21 март до 20 април и зодията "Везни", зодията "Телец" от 21 април до 21 май и зодията "Скорпион", зодията "Близнаци" от 22 май до 21 юни и зодията "Стрелец", зодията "Рак" от 22 юни до 23 юли и зодията "Козирог". Вижда се, че даже и с приетите компромиси при формиране на хороскопите не може да се докаже достоверността им. Налага се категоричният извод, че стереотипното съзнание за достоверността на хороскопите не се базира почти на никакви доказателства и може да бъде лесно преобразувано в личното съзнание и подсъзнание отхвърлящо натрапваните внушения. А любителите на хороскопите нека да вярват в безсмислиците, в илюзиите и в миражите. Блажените са вярващите.

Разбира се, може да се каже още много за духовната същност на човека, за загадъчните енергии на стереотипното и личното съзнание, за познаваемото и непознаваемото в нашият земен живот Обаче, нека да спрем до тук, тъй като изложението постигна своята приложна насоченост със следните цели: развенча някои от психоклишетата, имащи почти епидемичен характер, предложи оздравителни и животоудължаващи психотехники и начините за противопоставяне на неупоменатите и бъдещи психозаблуди, които нямат край.
Юрий Петровеч Банько

Вила "Боровец"



Гр. Варна

24.10.2008 г
с. 1

скачать файл