"Мисля, че мъжът ми изневерява, дядо. Как да разбера истината?"


с. 1
Всички го наричаха дядо Пън. Истинското му име вече никой не помнеше. Дали защото беше мъдър като древен китайски мислител или защото лятно време най-обичаше да си пийва ракийка до пъна пред схупената си къщурка, но веднъж някой го нарече така и от тогава всички така си го знаеха. А това беше преди много време. Стар беше дядо Пън. Много беше видял, много беше чул, много ракия беше изпил и на много хора беше помогнал със съвет. От цялата страна се стичаха като река пътници към село Церперковица и всички отиваха при дядо Пън. Малко бяха тези, които не бяха чували за него и за неговата мъдрост и святост.

"Здравей, дядо Пън" - смутено поздравяваше пътника и целуваше дребната набръчкана ръка на стареца.

"Здравей дядовото. Бог да ти даде евтино парно." - отговаряше стареца, "Какво те води насам?"

"Тъщата дядо… Много е болна. Но докторът каза, че имало шанс да и мине, какво да правя?"

"Обади се на някой екстасенс, чедо. Полекувай тъщата при него. Така не ще оздравее."

"Благодаря ти дядо Пън! До сто години да доживееш дано!" - казваше на изпроводяк доволният посетител и си тръгваше доволен от умния съвет.

"Какво ти тежи на душата, дъще? Пийни си ракийка и ми разкажи теглото си" - казваше друг път дядо Пън.

"Мисля, че мъжът ми изневерява, дядо. Как да разбера истината?"

"Вземи това пакетче и го сложи в джоба на мъжа ти, ако до една година съседката не роди значи не ти изневерява."

"Какво е това, дядо" - питаше жената.

"Спукан капут" - отговаряше мъдрият старец и отпиваше от ракията.

"Благодаря, страшно ти благодаря, дядо" казваше тя и му подаваше шише 70 градусова скоросмъртница.

От нея дядо Пън приготвяше елексира на дълголетието, чиято рецепта се предаваше от поколение на поколение.

Така живееше дядо Пън и нямаше човек, който да е дошъл при него и да си е тръгнал без съвет.

Дойде при дядото един младеж, поговори с него, пийна от скоросмъртницата и остана да живее в къщурката и да чиракува на стареца.

"Млади Пън, ила тук" - викана го един ден дядото и му каза: "Помисли, млади Пън, какъв е смисълът на живота и ела при мен като намериш отговор".

Отиде чиракът при стария казан зад къщата, седна и се замисли. Цяла седмица седя там - гладуваше, медитираше и пиеше ракия.

"Е, млади Пън, откри ли какъв е смисълът на живота?" - попита дядото.

"Да. Смисълът на живота е да оставиш нещо значимо след себе си." - отговори ученикът. "Не, не е това." - каза мъдрият Пън.

"Смисълът на живота е в търсенето на истината". "Не, не е и това".

"Смисълът е да се опиташ да разбереш вселената". "Не позна, синко. Не е и това. Още помисли."

Тръгна чиракът по белия свят да търси отговор на въпроса на дядо Пън. Минаха години. Върна се един ден в село Церперковица и попита за дядо Пън. Починал дядото. Дошли от цял свят хора и го погребали под големия селски казан. На младия си чирак оставил една 50 литрова бъчвичка с ракия скоросмъртница и едно писмо. Отвори младежът писмото и в него прочете:

 

 

Реалистичен край.



"Цял живот търся смисъла на живота, млади Пън, но така и не го открих. Дано ти да успееш. Това е всичко, което мога да ти оставя - една бъчонка ракия. Твой : Иван Пенчев, известен още като дядо Пън."

Усмихна се младежът и отвори бъчонката. Наля си чаша ракия и внимателно отля малко на земята. "Сбогом дядо Пън, никога няма да те забравя".

Наивистичен край.

"Смисълът на живота, млади Пън, е в ракията. Нека тази ракия придаде смисъл и на твоя живот".

Усмихна се младежът и надигна бъчонката. "Пия зе теб, дядо Пън".

Научнофантастичен край.

"Млади Пън, смисълът на живота е в безсмъртието. Аз открих формулата на съхранение на човешката същност. Това всъщност не е ракия, а есенцията на живота, която поддържа моето съществуване в друга форма на пространството и времето. Стария казан зад къщата е пространствен модулатор. Чрез него аз ще живея завинаги и ще продължа да те уча, млади Пън. Вземи животодеформиращата плазма и зареди модулатора зад къщата."

Младият учен изпълни нарежданията на професор Пън и влезее във връзка с него. "Ти си велик, професоре" - възхитено изрече младежът. "Не аз съм учен" - каза Пън.

Научнофантастичен край с елементи на психотрилър.

"Млади Пън, аз не съм този, за когото се представях. Всъщност аз съм интелигентна форма на материята, чието естесво е недостъпно за твоя ум. Определям себе си като Пунична Ъглова Неопределеност (ПЪН). Изпратен съм преди двеста години на планетата Земя, за да изучавам вашата форма на живот. Ти си призван от Великия Вселенски Разум да продължиш моята мисия. За тази цел в теб са имплантирани клетки от извънземна тъкан и съвсем скоро твоя организъм ще се промени. Тази течност е храната ти за следващите 100 години. Твоят изменен метаболизъм ще си набавя нужната енергия от нея, така че я пази внимателно. Твоята мисия е да извършиш подготовката за извънземната инвазия на земята. Това е и целта на новия ти живот. Сбогом и нека слънцето грее за теб"

Младежът внимателно разкопча ризата си и за момент се спогледаха с растящото на гърдите му трето око. След това се закопча и каза. Сбогом ПЪН, татко мой.

Култов край в стил Ървин Уелш.

"Земи тая ракия, пич. Изпий я. Иди си купи крек и трева. Вземи си екстази и иди тая нощ в Индиго. Денси до полуда. Обичай всички хора. Това е смисъла на живота, пич. Чао."

Младия копелдак се озъби и каза:

"Мамка му. Тва е то! Избирам да не избирам. Тва е моя избор и избора е мой!. По дяволите."

Любовен край.

"Млади Пън, ти беше като син за мен. Заклинам те, грижи се за моята внучка Лусисианита Шалварес Де Родригес Карамболанделанте. Ожени се за нея. Нека любовта бъде смисъла на живота ти!"

Мускулестият младеж влезе изправен в къщата. Пред него стоеше стройна девойка с черни като нощта очи, бяла кожа и розови устни. "О, млади Пън, люби ме!" изстена тя. "Да, любовта е смисъла на живота" каза Пън и я взе в прегръдките си…. Епилог. Ракията изпиха на сватбата.

Народен край с елементи на народна мъдрост и народна мъка.

"Земята, млади Пън, земята. Заради нея си струва да живееш. Вземи ралото, изори нивата, кърни сливата и свари ракия. Какъв друг смисъл може да има живота?"

С насълзени очи младежът докосна с длан старата слива…

Философски край.

"Какво значение има какъв е смисълът на живота, млади Пън? Просто живей! Живей в тази къща, в която прекарах толкова много години. Помагай на хората така, както аз им помагах. Пий ракия така, както и аз пих. И един ден може би ще откриеш смисъла на живота…"

Пън седна до стария казан и се замисли. Дърветата тихо шумоляха…

Фентъзи край.

"Стария маг ме извика при себе си. Вземи този елексир и го изпий. Той ще ти даде нечувани сили. Бъди смел, о магъоснико, защото сега от теб зависи да победиш силите на мрака. Твой Пън"

Сияние обви младия Пън. Той знаеше, че злото не ще го надвие.

Научнофантастичен край с елементи на бактериологична криза и философски завършек.



"Човешкият живот е безмислен, млади Пън. Погледни мравките! Ето това е съществуване изпълнено със смисъл. Да бъдеш едно цяло с обществото и да не значиш нищо като отделен индивид, какво по-хубаво от това? Затова аз създадох нов вирус, който ще промени мисленето на всички хора по света. Ще унищожи индивидуалността им и ще превърне човешката раса в един неделим и цялостен организъм, който би имал шанс да открие смисъла на своето съществуване. Тази течност е хранителна среда, в която съм концентрирал есенцията на моя щам. И ти ще бъдеш ръката на справедливостта, която ще го разнесе по света. Защото, млади Пън, ти вече си заразен, чрез писмото, което докосваш в момента. Съвсем скоро ще бъдеш част от новото общество и единственият ти шанс да оцелееш е да разпространиш заразата сред останалите хора, за да има и други като теб. Сбогом, млади Пън."

Младежът погледна писмото, усмихна се и прошепна: "О, не учителю. Няма да позволя да превърнеш целия свят в гигантски мравуняк, каквото и да ми струва това. Аз открих смисъла на живота. Той е в съвършенството и неповторимостта на всеки един човек, независимо какъв е той. Животът е най-великото произведение на изкуството и всяка отделна личност прибавя нов нюанс към милиардите цветове на тази прекрасна картина, чийто свидетел е единствено вечността." И изля течността на земята.
с. 1

скачать файл