Любимите ми книги са Библията и „Християнско служене. Току-що научих


с. 1 с. 2 с. 3
ЖЕРТВАТА НА АВРААМ

П-р Дейвид Гейтс
Любимите ми книги са Библията и „Християнско служене”. Току-що научих, че един от евангелистите в Африка поставил Африка с главата надолу. Неотдавна го бяха пратили в село, където са се случили едно или две кръщения за последните 20 години. Той имал при себе си само Библията и „Християнско служене” и кръстил около 20 хиляди души. Той каза: „Това са наистина две книги, които воюват” (или нещо подобно). Аз съм напълно съгласен с него.

Нека да поканим присъствието на Святия Дух и, ако се присъедините към мен, да склоним глави и да започнем.

Небесни Татко, толкова сме Ти благодарни да бъдем тук, на това прекрасно място, да бъдем в Твоето присъствие и да имаме увереност в това, че където са събрани двама или трима (а ние сме много повече днес), то и Ти присъстваш там чрез Святия Си Дух. Изпълни ни със Святия Дух. Отвори ума и сърцето ни, говори ни, научи ни, приготви ни и най-важното – приведи ни в пълно съгласие с Твоята воля, за да умрем за себе си и да се радваме да живеем за Тебе. В името на Исус Христос молим. Амин!

Свикнал съм след моето отсъствие да давам отчет за нещата, които Бог прави по целия свят, защото наблюдението на Божията работа носи огромно въодушевление и всичко, което е необходимо на света, е да види как Бог работи. Не че аз или вие полагаме някакви велики усилия. Когато хората видят Бог, всичко наоколо внезапно се променя. Ако ние позволяваме на Бог да живее в нас и да действа чрез нас, не трябва да правим нищо, за да привличаме хората. „Когато бъда възнесен, ще привлека всички при Себе Си”, каза Исус. И всеки път, когато Бог бъде възвисен в нашия живот, Той е способен да привлече хората. Сам по Себе Си.

Хората търсят отговори на много въпроси и ще ви кажа, че няма никакви отговори. Светът не им предлага никакви отговори. Повече пари, повече власт, повече влияние, повече развлечения, повече пътешествия, повече вино, жени, песни. Избирайте! Но тези неща не дават никакви отговори. Всичко, което дават, е пустота. И внезапно, когато настъпи кризата и защитното покривало над тях се раздере, хората гледат и казват: „Така не може да продължава дълго! Трябва да има някакви отговори!” Някои извършват самоубийство, защото не могат да намерят тези отговори. И това е тъжната част. А добрата част е, че такива отговори има. Ако познаваме Исус Христос и знаем, че Той скоро ще се завърне, като адвентисти от седмия ден ние имаме мисия в този свят и имаме отговори. И най-странното е, че колкото по-малки възможности имаме, толкова по-могъщо е нашето свидетелство. Ако всичко, което имате, е Исус Христос, то вие вероятно имате най-великото свидетелство в света. Колкото повече се надяваме на човешките възможности и съображения, толкова по-малко влияние оказваме.

Бих искал накратко да ви кажа какво прави Бог. Първото, което прави, е, че кризата носи нови възможности в този свят – такива, каквито по-рано не е имало. Кризата, депресията, рецесията – това е раят за богатите хора. Този, който има много пари, започва да купува света. Това е, което те на практика правят. Създават кризи, за да изкупуват всички банки и всички хора. Това, което струва долар, се купува за копейка. Това е изключително за себе си, за егоистите. Но Бог може да използва и другата страна на това. Мечът има две страни. Когато дойде кризата, това е времето за Божия народ да се задвижи, защото в него наистина има неограничени възможности. Виждам, как това се случва повсеместно. Виждам как Бог действа в тази ситуация. Само един пример.

Има самолет, за който постоянно мечтая. Едномоторен, за шест човека, просторен, 350 възела (това е примерно 500 км/ч.). Изглежда необичайно, но лети наоколо като малък куршум. Много икономичен, защото има само един мотор. Много безопасен, защото е турбина. Знаете ли защо турбината е безопасна? Защото движението вътре е кръгово, а цилиндровият двигател работи в една равнина. Има много движещи се части, резки спирания и резки възвратни движения. И, естествено, това се чупи при бутането и обтягането на детайлите. А турбината само се върти на вала и там почти няма какво да се счупи. Това е много проста технология, с висока точност за горивото, за топлинния контрол на климера. Всичко, което става вътре, е просто въртене на вала. Беше открито, че едномоторната турбина е 20 пъти по-безопасна от двумоторния самолет с цилиндров двигател. Изчисляват броя на авариите за определено време. И вътре в двигателя винаги има голямо налягане, така че можете да излетите много високо. Планините не са проблем за него. Произвеждат го в завода, принадлежащ на една фамилия и тя има сертификат за този модел. Трябва да чакате около седем години, за да се сдобиете с него. Записват ви в списъка, плащате парите предварително. Звъннах в компанията и разбрах – след плащането трябва да чакате седем години, за да получите този самолет. Сега, във времето на криза, можете да отидете, да платите и самолетите просто стоят и чакат. Собствениците са се отказали от тях. Те са си чакали реда 7 години и сега не са им нужни. И вие идвате, плащате и вземате самолет. Това е само една от възможностите, която можете да използвате за Божията работа. Това е идеален самолет за нашите нужди. Необходим е по един на всеки континент. Полетите над Австралия не са проста задача. Прелетът от Бристол (Англия) до Сидни (Австралия), не много голям участък до крайбрежието, е за час и половина с голям самолет. Ако летите оттам в Пърсън (Северна Каролина), Борбон (Филипините) – говоря за големи разстояния, и примерно летите обратно, ви е нужно нещо по-добро от развиващото 100 мили/час. Затова на всеки континент – в Африка също имаме наша зона за полети – пилотите ми пращат имейли. В Чанги, Камерун, Замбия, Танзания, Южна Африка, екваториална Гвинея. Те са навсякъде там. И вземат лицензи за филмово разпространение и за самолетоводене. Откриват училища и летят навсякъде на маломощни самолети, малко по-бързи от 120 мили/час. Понякога летят цяла нощ, опитвайки се да се доберат до някъде. После не могат да намерят гориво за самолета, за да продължат. Принуждават се да останат там няколко дни, докато се намери гориво. Затова на тях също е нужен такъв самолет. В Африка е нужен един, в Европа, Австралия, в Тихоокеанския регион един, в Азия един, в Южна и Северна Америка са нужни по един. Нещо от рода на 10 милиона долара. Когато сте на война, ви е нужно да превозвате войници. И сега това е възможно и достъпно.

А как е с телевизията? Аз работех в Северна Америка, но моите проекти бяха за всякъде, само не и за Северна Америка. Мислех, че на Северна Америка не й трябва никаква помощ. Те си имат Три Ай Би Ен, Хоуп Ченъл. За какво да им се помага? Но Бог ни показа, като ни подари едно подземно помещение непосредствено в двуетажен медиен център с площ 1000 кв.м. Ние искахме просто малко да се разширим. Бог ни даде и ние го открихме. „Боже, какво се каниш да направиш тук? Ако мислиш да направиш медиен център, това е повече отколкото ни трябва. Това не е просто офис. Струва ми се, че искаш да направим предаване за Северна Америка.” Решихме да го направим. Преди месец нашият испански пастор ми позвъни и каза: „В Тексас имаме толкова много испанци, но никакви възможности да се обърнем към тях. Трябва ни испанска телевизионна станция в Тексас.” Казах му: „Вижте, може да се продава нещо.” „Как ще го купим?” „Не зная. Това не е мой проблем. Само трябва да намерим някоя.” Той ми звънна и ми каза: „Дейвид, не се продава нищо. Но намерих компания, която има 60 телевизионни станции и всичките се дават на лизинг. Още сега можеш да започнеш сутрешното предаване.” Казах: „Дайте ми да поговоря с тях.” Попитах: „Какво имате?” Той ми отговори: „Това са маломощни телевизионни станции, но са разположени на най-добрите точки, на високи сгради, и покриват практически целите градове. Ще ти пратя схема.” И той ми прати схема за Далас. Тази станция покриваше целия град. Мислех, че маломощната станция служи само за съседите, а тя покрива целия град. Помолих: „Пратете ми схема за Остин (столица на щата Тексас).” Той ми изпрати карти за десетина градове и ме попита: „Кои искаш да вземеш?” Погледнах този списък и казах: „Боже, как мога, кое да зачеркна от това? Не ми давай Далас, не ми трябва Остин, не искам Корпус Кристи… Но там живеят хора и те трябва да научат за Бога. Направи това. Щом си ми дал списък и ми говориш чрез това, моят единствен отговор е: Дай ми всичко това.”

Естествено, знаех, че това ще струва скъпо, защото обслужването е пълно. Ти само даваш парите ежемесечно, а те водят спътника, снемат сигнала и транслират. Всичко това е техен проблем. А на вас ви остава само да спите здраво през нощта. Аз казах: „Дайте ми четири сега, още четири след месец и още четири следващия месец и т.н. Мислех, че изпитвам Бога. Поставих единия си крак във водата и, ако водата се оттегли, тогава ще поставя там и другия си крак.

Започнахме с Далас, Корпус Кристи, Сан Анжело и Сан Антонио. По този начин обхванахме 10-12 милиона човека. Подписах договор. В сметката си нямахме и 1000 долара. Но казах: „Боже, искам да се движа срещу банкрута колкото се може по-бързо. Защото ако банкрутирам, ще мога да се отпусна. Ще хвърля палтото си и ще кажа: „Сега вече няма нужда да работя толкова тежко и мога накрая да се порадвам на живота!” Но ако платиш, искам да продължа това дело.” И аз подписах договора и го изпратих.



Когато бях в Южна Америка, не зная как, но прихванах треска денге. Тропическата треска денге е почти като маларията. Продължава около 10 дни, едва ходите, главата е замаяна, костите въртят. Ужасно усещане! Внезапно в края на февруари легнах. И това момче от Тексас ми звъни: „Трябва да платите по сметката. 65 хиляди долара.” Преди това той звъннал на моята братовчедка. Тя завежда нашия офис. Не трябвало да говори за това. После се извини, но тогава не се замислила. Казала на момчето: „Нямаме никакви пари! Даже 1000 долара. Молим се за пари.” „Какъв бизнес е това, когато се молите за пари? Сякаш работите се вършат по този начин!” Тя казала: „Нямаме пари.” Той се изплашил и казал: „Искам незабавно да говоря с Дейвид.” „Той е в Боливия.” „Дайте ми телефона му.” Отговорих: „Ало?” „Здрасти! Тук е Хауърд.” „О, здрасти, Хауърд!” Той каза: „Днес трябва да заплатите.” Казах: „Да, зная. Аз съм в Боливия.” Той каза: „Говорих със сестра ти. Тя каза, че нямате пари. Дейвид, ние правим честен бизнес.” „Зная. Аз също честно подписах договора.” „Можете ли да платите днес?” Казах: „Слушай, аз се разболях от треска. Едва стоя на краката си. Ще дойда в щата след няколко дни. Може ли да се видим в понеделник?” Той каза: „Но ти нямаш пари!” „Хауърд, това е дреболия. Ние работим така. Днес нямаме нищо, а утре имаме достатъчно, за да се разплатим.” „Как така?” „Защото нашите дарения постъпват пилообразно (sawtooth ). Утре мога да платя. Възможно е дори днес. И не си е струвало моята сестра да говори за това. Трябвало е да прехвърли разговора на мене. Тя каза ли как работим?” „Не.” И той добави: „Добре. Съжалявам, че си се разболял. Ще поговорим в понеделник.” Но аз се чувствах крайно неспокойно. В понеделник сутринта прелетях до вкъщи. Окачих униформата. Беше ми се наложило да летя два дни и половина, 38 часа полет. Цялата джунгла и целия океан. Две нощи подред. Добрахме се до вкъщи. И в понеделник отидох. Помолихме се с една група и казах: „Боже, благодаря Ти, че си намерил пари, за да се разплатим.” След това телефонът звънна. „Хауърд е.” „Хауърд, ние още отваряме пликове. Даваш ли ни още 10-15 минути?” „Разбира се.” Оставих слушалката. Отпуснах се в креслото и казах: „Христина, когато приключиш с пликовете, ще видим какво се кани Бог да направи.” Тя каза: „Впрочем, Дейвид, жената на един от нашите спонсори утре отива на операция. Може би си струва да му позвъниш и да го подкрепиш.” „Разбира се, с радост ще му позвъня.” Не се чувствах особено щастлив, но можах да вдигна слушалката.” „Здравей, Бил!” „Кой е там?” „Чух, че жена ти отива на операция.” „А, здравей, Дейвид! Благодаря за обаждането! Да, тя утре е на операция.” „Обаждам ти се специално, за да ти съобщя, че се молим за нея. Благодарни сме, че ви има и се молим за вас. Искаме да знаете за това.” Поговорихме малко и той каза: „Впрочем, Дейвид, ти днес молил ли си се за нещо?” Казах: „Бил, ти ни познаваш. Ние винаги се молим за нещо. Но днес се молим за 65 хиляди, които трябва да платя буквално след няколко минути. А имаме в наличност само 4 хиляди.” Той каза: „Не зная дали ще можем да ти дадем толкова… Можем да ти дадем 60 хиляди и ако ти добавиш вашите 4 хиляди, ще можеш да платиш 65 хиляди.” Това беше чудо само по себе си и, естествено, аз се зарадвах. Казах: „Бил, даже не зная какво да кажа. Благодаря ти!” И чух гласа на жена му: „Бил с кого говориш?” „С Дейвид Гейтс.” „Какво му трябва?” „Казва, че ще се моли за теб.” „Ти предложи ли му някакви пари?” „Да.” „Колко?” „60 хиляди.” И чух как жена му извика: „Това е малко! Дай му 80 хиляди!” Той се върна на телефона. Бях доловил разговора им с крайчеца на ухото си. Той каза: „Моята жена не одобри предложението ми, Дейвид. Тя каза да изпратя 80 и ние ще изпратим 80. Утре сутринта ще ги получиш.” И те изпратиха парите – 80 хиляди. Станах, върнах се към телефона и звъннах на Хауърд: „Хауърд, трябва да свикнеш с начина, по който работим. В нашата мисия един ден няма нищо, а на другия имаме достатъчно, за да покрием всички разходи. Утре сутринта ще получиш чек за 65 хиляди.” „Какво, намерихте ли пари?” „О, да, не се изненадвай. Постоянно ще бъде така. Един ден нямаме да платим, но на следващия – всичко е наред.” Той каза: „Е, човече, не зная как твоята фирма преживява. Но аз се уча. Уча се. Искам да ти кажа още нещо. Нашият главен инженер, който инсталира цялата станция, е уверен, че на теб може да ти се вярва. Той е бил католически свещеник във Ватикана около 10 години. Оставил е службата си. Има документ, подписан от папата, че му се разрешава да остави службата си. Стана инженер и работи при нас много години. Тъкмо ми се обади по телефона. Звънна между нашите разговори днес.” Хауърд добави: „Надявам се да не се оскърбиш.” Попитах: „Защо трябва да се оскърбявам? Оскърбленията са лоши новини по правило.” Той отвърна: „Инженерът ми позвъни днес и ми каза: „Гледам тази станция на испански” – той разбира испански, – „която Дейвид Гейтс ни предложи да транслираме. Гледам я вече няколко седмици и искам да ти кажа: Това не е празна работа. Това е истина. Това е вярната истина.” Това го казва католически свещеник, който се е срещал с кардинали и е слушал всички тези човешки традиции! Той каза: „Това са добри хора, Хауърд. Това са добри хора.” Между първия звън, когато си уреждаше делата, и втория звън на Хауърд му е било дадено свидетелство за мен. Каза ми: „Ние се гордеем, че можем да те пускаме в ефир от нашата станция.”

Това е чудесно, нали? Сега виждате как Бог работи.

Естествено, аз му платих и казах: „Включете ни следващите 4 станции. Вече подписах документите.”

Така или иначе всичките 60 станции са достъпни за излизане в ефир.

17 март за нас е голям ден. Започваме да излъчваме в Ню Йорк от Емпайър Стейт Билдинг. Това ще покрие почти целия град. Едва мога да повярвам, че Бог ни е дал главния град на Северна Америка на открит телевизионен канал. Всичко, което трябваше да направим, беше да платим по сметка и толкова. Нищо повече. Те имат лиценз. Обслужват, правят всичко. Просто плащаме всеки месец. И достигаме хората в Ню Йорк, Далас, а скоро и в Маями, и в Чикаго – това е нашата следваща крачка. Аз просто не мога да повярвам какво прави Бог за нас.

Тогава се натъкнахме на малък проблем. За да транслираме в Ню Йорк… (Вие не сте против моята история, нали? Историите за това, какво прави Бог, вдъхновяват. И те ни дават инструкции от Божието Слово.)

В Ню Йорк не позволиха да поставим за транслация голяма сателитна чиния (антена) на покрива на Емпайър Стейт Билдинг. И трябваше да поставим малка чиния. А малката чиния означава друга честота на транслация. Замислих се как мога да присъединя на тази честота и Три Ай Би Ен, и Хоуп Ченъл, защото, както ми казаха, адвентистите имат от какво да избират и не е необходим още един ретранслатор. Но след като поговорих със Стивън Бор и с Дъг Бачелър, открих нещо. Хоуп Ченъл повече няма да излъчва, поне в Северна Америка, никакви проповеди по Откровение и Даниил относно звяра. Стивън Бор казал: „А какво ще правим по време на високия вик „Падна, падна великия Вавилон”? Какво ще правим тогава?” „Е, ще мислим за това” – такъв бил отговорът от Генералната конференция. След това Три Ай Би Ен също започнаха да снемат отделни проповеди. Те казваха: „Не можем да показваме това. Твърде предизвикателно е. Някой зрител може да бъде оскърбен.” Разбрах, че Три Ай Би Ен са взели позиция да не се изнасят някои проповеди. Даже Хоуп Ченъл няма да ги транслира. Само приятни неща ще минават. А къде е нашата твърда вест към света? Ние казваме: „Вавилон падна! Излезте от нея, люде Мои!” Ако искате да бъдете коректни спрямо политиката, не трябва да го правите. Но ако искате да говорите истината, Бог ще ви благослови и ще ви въздаде. Защото това е нашата вест. Ако се каните да провъзгласите „Бог е Любов”, то всеки има тази вест. Но ако искате да провъзгласите, че Исус скоро ще дойде и че Той има определени изисквания за Своя народ, то тогава?...

И така, аз установих, че Бог търси друга телевизионна мрежа, която е съгласна да се проповядва прямата истина. Казах на Бор и Бачелър: „Ние излизаме в ефир в САЩ след Три Ай Би Ен и Хоуп Ченъл. И добавяме още две станции – френско езична, започвайки от канала в Квебек, Канада, за целия регион там. Там говорят френски и нямат адвентни станции. Ние ще покрием тази нужда. Откриваме още една, наречена Мисионерска телевизия – най-пресните новини от целия свят, и гарантирам, че и вашата работа ще се излъчва там. И ще имаме вече 4 телевизионни станции заедно с Хоуп Ченъл и Три Ай Би Ен.”

Когато Стивън Бор чу това, каза: „Аз ще прехвърля всичките си програми на вашите станции.” Така каза и Дъг Бачелър: „Ще прехвърля всичките си програми на вашите станции.” И внезапно ми хрумна нещо. Попитах: „Защо решихте да дойдете при нас?” Той каза: „Ние плащаме ежемесечно 15 хиляди долара, за да транслират чрез Три Ай Би Ен.” „Какво, плащате ли?” „О, да, трябва да плащаме, за да ни излъчват там. Не разрешават и да молим за пари в ефир. Даже да си платим. Защото те имат своя програма за събиране на пари чрез мрежата.” Аз казах: „Искам да ви кажа, че чрез нашата мрежа няма да плащате нищо.” „О, не! Ще платим.” „Не! Няма да вземем пари от вас!” „Защо?” „Използвайте своите пари за придвижване на вашата мисия. Бог ще се погрижи за вас, ще се погрижи и за нас. Всеки от нас има своята манна, която Бог ни дава. Няма да взема храната, която Бог ви дава на вас. Използвайте своята храна за своето служене. Бог ще ни нахрани също и нас. Той има достатъчно за всички.” Те казаха: „О, каква философия!” И Стивън Бор, и Дъг Бачелър продават своята продукция. Казаха: „Но, Дейвид, как правиш всичко това безплатно?” Отговорих: „Това е само по-интересно. С най-малко проблеми. Никакви налози не трябва да се плащат. И ако това не ви убеждава, аз имам много повече пари от вас.” „Но как така?” „Защото Библията казва: „Давайте и ще ви се даде”. Ако продадете, ще получите само малко, всичко на всичко някакъв процент. Но ако дадете, ще получите обратно всичко.” Те ме изслушаха. Дадох им урок за друго мислене. „Давайте и ще ви се даде. Добра мярка, натъпкана, стърсена (Лука 6:38). Или продайте и ще ви се даде едва-едва.” Естествено, говорихме и за служенето. Исус никога не е продавал Своите проповеди и не е служил за пари. Ние не говорим сега за бизнес. Говорим за служене.

Всичко се случва много стремително и ние излизаме в ефир заедно с Три Ай Би Ен. На 16 март сме в ефир, а на 17 март трябва да ни дадат сигнал в Ню Йорк за присъединяване. Всичко върви едно след друго: клик, клик, клик – всяко в неговото време.

Вчера решихме неотложно да направим нещо в Австралия. Казахме: „Трябва ни медиен център. След това ще се пуснем чрез спътник.” Да, това отнема няколко години. Но не. Във Филипините излязохме в ефир буквално след 4 седмици. В момента, в който решихме, ни дадоха излизане в ефир. Във Филипините имахме възможност да подадем сигнал на спътник. След месец или 6 седмици ще можем да се появим в ефир и да покрием цялата територия в Австралия, Нова Зеландия, Азия и Китай, също и Индия. Можем да им предаваме нашата програма чрез Интернет, а те ще я пускат в ефир, докато намерим място, изход към спътник и своя станция. Един ден ще им кажем „благодаря”, ще изключим сигнала и сами ще транслираме сигнал на спътника. Това ще отнеме 6-8 месеца. Но сега можем да започнем предаването след около месец. Вчера решихме и всички се съгласиха с проекта. Излизаме в ефир чрез един от спътниците. Ще направим за това телевизионна станция.

Бог ни открива буквално цели нации. Както разказах днес сутринта, позвъниха ми и казаха: „Купете станциите и излизайте в ефир. Аз ще платя за тях.” Казах: „Боже, не съм готов да се занимавам и с Индонезия.” Но Бог ми отговори: „Хайде, момчета, действайте бързо, използвайте възможностите, докато вратите са отворени. Трябва да разберете, че така няма да продължава дълго.”

Харесва ли ви да измисляте сценарий? Ще ви покажа нещо. Ще нараснем изведнъж и врагът ще установи, че адвентната вест се носи по целия свят. Те започват да атакуват тази вест. Хората започват да се интересуват от това, което става. Започват да гледат нашите станции както никога дотогава. Започват да ни цитират по Си Ен Ен. Предават части от наши проповеди, наред с новините: „Те казаха това, те казаха онова. Ватиканът каза това, а адвентистите – еди-какво си.” И внезапно всичко прераства в огромно стълкновение между истината и заблудата. Ще започнат преследвания. Всички, които са се считали за членове на адвентен клуб, ще се разбягат на различни страни. А който остане тук, ще приеме сила от Святия Дух и „високият вик” ще се разнесе по целия свят и ще изпълни всяка църква, всяко дело, всяко село и град по цялата земя. И всеки ще направи своя избор. След това всичко ще приключи. След това ще започнат ужасни преследвания и някой от нас може да каже: „Ако знаех, че нещата ще се обърнат така, може би нямаше да постъпя така.” Но книгата „Великата борба” казва, че те не са можели да сдържат огъня, който е бил в костите им, и не са можели да не проповядват. Огънят в нашите кости е неудържим. Ние не можем да направим нищо, щом Бог ни дава пари и възможности. Нашият отговор е само „Да!”, не е ли така? Отговорът е „Да!”. Защо? Защото големият успех идва от работа. Как можем да кажем на това „не”?! Тогава ще кажем: „Ако знаехме, че ще стане така, може би нямаше да го правим.” Сестра Вайт казва: „Вие не можете да се борите с това. Божият Дух подтиква хората да се движат напред.” И когато всеки вземе своето решение, тогава ще започне времето на Якововата скръб. И всеки ще плати с кръвта си. Но Божията особена защита ще бъде над нас в това време.

Моята жена и аз се смяхме веднъж колко лесно Бог може да направи технологиите безполезни.



Това се случило в Пуерто Рико. Долетял вертолет. Чичото на моята братовчедка получил телефонно обаждане: „Мистър Ернандес, не излизайте от къщи. На вашия двор се крие престъпник. Останете вкъщи и затворете всички врати.” Той затворил, както му казали, и започнал да гледа през прозореца. Долетял полицейски вертолет и полицаи скочили на неговия двор. Слушал как крещели от вертолета: „Той е там!” Чичото погледнал натам, но имало само трева. Полицай от земята отговорил: „Там е само висока трева. Няма никого.” „Не! Там!” – те викали още по-силно по високоговорителя. Хората от земята казали: „Няма никого. Насочвате ни към пуст участък.” От вертолета отговорили: „Не, под тревата, на половин метър под земята.” Полицаите се огледали и видели тръба, водеща под земята. От вертолета можали да видят човек, скрит в тръбата, на половин метър под земята. Те го намериха и извадиха оттам.

И се питате: Възможно ли е изобщо някъде да се скриеш?” И отговаряте: „Не.” А след това: „Бог Който е измислил тези технологии, не може ли да ги излъже?” И как бързо Този, Който обитава в непристъпни места в Небесата, може да спусне сянката Си на някое място. Ще гледате и няма да виждате нищо, сякаш няма нищо там, където някой стои. Това се случи с мен буквално. Миналата година. Имах 7 хиляди евро и бях тръгнал на съвет във Венецуела. Не знаех новите правила. Новото правителство забранило да се носи чуждестранна валута. У когото намерят, я вземат. Това е проява на комунистическото движение във Венецуела, за да удържат хората от износ на пари. Те искат да задържат валутата вътре в страната, защото там живеят милиардери, които се занимават с валутни операции. Правителството иска да задържи парите в страната и забранява да се изнасят. И така, щастлив с моите 7 хиляди евро в джоба, дойдох на аерогарата и помислих: „Да летя ли или да пътувам с автобус? Ако летя, ще бъда там в 2 часа посред нощ. Може би ще бъде по-добре с автобус. Ще мога да поспя цялата нощ. Освен това е и по-евтино. Сутринта ще бъда на мястото. А в 2 часа посред нощ кой ще ме вземе от аерогарата?” Взех такси, стигнах до автогарата, седнах в автобуса, който прави рейс до моя Съюз. Пътувах цялата нощ и сутринта се прехвърлих на друг автобус, който продължаваше по-нататък. Седях точно зад шофьора. Имах куфар с всичките ми вещи, компютър. И просто пътувах, усмихвах се на целия свят, щастлив до небето. Изведнъж, както пътувахме, ни подгониха две полицейски коли и ни накараха да спрем. Аз съм свикнал на проверки на пропускателни пунктове, но не съм свикнал полицаи да спират автобуси. В автобуса влязоха полицейските войници и казаха на шофьора: „Трябва да проверим всеки пътник в автобуса.” Те стояха точно пред мен, а аз стоях и им се усмихвах . Те поговориха с шофьора, после с останалите и едва не ме настъпиха. Погледнаха наоколо и казаха: „Да тръгваме най-сетне.” Отидоха някъде 3 места зад мене и казаха: „Всички от това място нататък излезте от автобуса.” Аз си казах: „Те говорят на хората зад мене”, така че не излязох. Седях, усмихвах им се, макар че те не погледнаха към мен нито веднъж. Нито веднъж не се срещнахме с очи. Излязоха навън. Провериха всеки билет, всяка хартийка във всички пътници и казаха: „Всички обратно!” Отидоха при шофьора и му казаха: „Обискирахме всички. Всичко е наред. Можете да тръгвате.” Аз продължавах да седя и да им се усмихвам. Те гледаха просто през мен. Как мислите, не биха ли могли да забележат чужденец с куфар? Но те така и не ме видяха. След това излязоха. Казаха, че са обискирали всички. И когато стигнах в Съюза, разказах всичко, което се случи с мен. Те се хванаха за главата: „О, ако те бяха обискирали и бяха намерили 7-те хиляди, щяха да ги вземат. Такъв е новият закон.” И знаете ли какво правят с парите? Слагат си ги в джоба. Помислих си: „Бог толкова се грижи за 7-те хиляди евро, че положи ръката Си над тях. И полицаите дойдоха, обискираха всички и заминаха. Мене дори не ме забелязаха.”

И как мислите, какво биха направили с тези прекрасни прибори за следене? Нищо няма да видят. Ако Бог каже: „Те са невидими”, тези хора може да търсят и да търсят, да претърсват небесата, вертолети ще летят навсякъде… Не зная. Просто си казвам: „Няма от какво да се боим!”

Ние служим на велик Бог, Който държи със Словото Си цялата вселена. Той няма проблем да завърши делото Си на земята.

Бих искал сега заедно с мен да отворите Библиите си на книгата „Битие”. За да вършим Божията работа, трябва да знаем някои изисквания. Когато Бог желае да се свърши Неговата работа, Той призовава хора. После ги превежда през подготвителен процес. Книга Битие, глава 22, стих 1: „


с. 1 с. 2 с. 3

скачать файл