Китайският социализъм


с. 1


АНГЕЛ ДИМОВ

КИТАЙСКИЯТ СОЦИАЛИЗЪМ
Второ допълнено издание

Издателство Български аграрен съюз"

София, 2013 г.


© Ангел Димов, автор

© Издателство

“Български аграрен съюз”

София, 2013
ISBN 954-91701-2-8

Човечеството натрупа известен опит в теорията и практиката на со-циализма. Все по-ясно се очертават пътищата и средствата за формиране и развитие на справедливо и соли-дарно общество, особено след настъ-пилите през 1989 г. събития, довели до разрушаване на социалистическата система в бившия Съветски съюз и другите страни на Източна и Цент-рална Европа. Тези събития са израз на поредните исторически класови борби между богати и бедни, власт-ници и подчинени. В тях трудовите хора претърпяха тежко поражение и от господстваща класа отново станаха роби на капитала. Държавната власт и средствата за производство се овла-дяха (чрез подкупи, измами и “нежни революции”) от обединилите се пред-ставители на местната и чуждест-ранната финансова олигархия.

През периода 1989–2013 г. в бившите социалистически страни на Източна и Централна Европа е извър-шена пълна реставрация на капита-лизма. Почти всички държавни банки и предприятия са приватизирани и обсебени от местни и чуждестранни мафиоти и олигарси. Социалистичес-ката държава е демонтирана и на нейно място е установена олигархич-на диктатура. Националните иконо-мики и пазари са поставени в пълна зависимост от Федералния резерв на САЩ и своеобразните му филиали –Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ).

Вследствие на всичко това в по-сочените страни са ликвидирани цели отрасли и производства, а милиони техни граждани са оставени без ра-бота и средства за препитание. Труде-щите се са лишени и от основните им социални придобивки – право на труд и почивка, безплатно здравеопазване и образование.

В условията на реставрирания капиталистически обществен строй населението все повече се разслоява на малцина свръхбогаташи и милиони бедни и гладуващи хора. Широко се разпространяват позабравените по вре-ме на държавния социализъм болести от типа на туберкулозата, а също и на обществени явления като престъп-ност, проституция и наркомания.

Въпреки тези исторически обра-ти пак ще продължи закономерното постъпателно развитие на общест-вото. Както някога (първата полови-на на деветнадесети век) във Франция феодалната и монархичната ретавра-ция е просъществувала няколко десе-тилетия, така и връщането на капи-тализма в бившите социалистически страни от Централна и Източна Ев-ропа няма да трае дълго. В тези и много други страни неминуемо ще се формира социалистически обществен модел от европейски или китайски тип. Все повече ще се подобрява ма-териалното и духовното благосъсто-яние на народа.

Във връзка с това е целесъоб-разно да се правят задълбочени и всестранни изследвания на разглеж-даните обществени събития и явле-ния. На тази основа трябва да се на-белязват целите и да се определят ме-ханизмите на бъдещата народополез-на политика, чието осъществяване би способствало за формиране и разви-тие на прогресивни, справедливи и хуманни обществени отношения.

Привържениците на социалис-тическата идея и народите по света могат много да научат и от китайс-кия социализъм. В него, освен спе-цифични, има и общовалидни прин-ципи и правила за изграждане на со-циалистически обществен строй.

Както е известно, в борбата на китайския народ за социализъм са да-дени милиони жертви и е проявяван легендарен героизъм. Извършен е “великият поход” на китайската чер-вена армия, която за една година (1934–1935 г.) се придвижва от Южен до Северозападен Китай (към грани-цата на бившия Съветски съюз). Ки-тайските червеноармейци са измина-ли близо 13 хил. километра през ви-соки планини, дълбоки и поройни ре-ки, блата и пустини, водейки сраже-ния с военни части на създадената през 1912 г. партия Гуоминдан (Обе-динен съюз).

В резултат на тежката и про-дължителна политическа борба през 1949 г. е образувана Китайската на-родна република (КНР). Изстрадалият китайски народ тръгва по социалис-тически път. Негов авангард е ос-нованата през 1921 г. Китайска кому-нистическа партия (ККП). Неин пред-седател от 1935 до 1976 г., т.е. над четиридесет години, е верният син на китайския народ Мао Дзъдун. През периода 1949–1959 г. Мао Дзъдун за-ема и най-висшия държавен пост в Китай – председател на КНР.

След разрушаването на социа-лизма в бившия Съветски съюз и у нас би трябвало отново да се подложи на преоценка смятаното някога за “ерес” (в международното комунис-тическо движение) гледище на Мао Дзъдун, че “в социалистическото об-щество съществуват класови противо-речия и класова борба”.

Пророчески звучи изразеното от него (още в началото на 60-те години на ХХ век) тревожно пре-дупреждение, че главната опасност за социализма идва от комунисти “вътре в партията, облечени във власт и вървящи по капиталисти-чески път”. Мао Дзъдун наричал тези комунисти вътрешнопартийни “капутисти”1.

Внимателен прочит би трябвало да се прави и на публикуваните съ-вети на видния син на китайския народ Дън Сяопин.

Както е известно, десетилетия наред той се е сражавал за социалис-тическия идеал. През юни 1989 г. ка-то ключова фигура в китайската дър-жава и върховен командир на нейната армия въвежда военно положение, разгонва “протестиращите” провока-тори на площад “Тиенанмън” и пре-дотвратява опитите на вътрешни и външни сили да реставрират капита-лизма в Китай.

Дън Сяопин е категоричен, че когато враждебните буржоазни и дру-ги класи са силни, социалистическият обществен строй може да бъде запа-зен само с диктатура на народа2. [2] Тази форма на държавна власт е де-мокрация за народа и диктатура за мафиоти, аристократи и буржоа.

Дън Сяопин е инициатор и про- водник на политиката на отваряне на Китай към света, на поддържане на политическа стабилност при осъщест-вяване на икономически реформи и изграждане на социализма. Негова ог-ромна заслуга е, че отрече системата на пожизнено заемане на партийни и държавни длъжности в китайската държава.

Интерес представляват и раз-съжденията на Дън Сяопин за т.нар. десни и леви обществени сили, вклю-чително и в ККП. Според него едните и другите са в състояние “да погребат социализма”.3 Обикновено “десните” предизвикват безредици. “Левите” съ-що са опасни, тъй като проявяват дог-матизъм и робуват на стари и отре-чени от живота схеми на борба за со-циализъм.

Представящите се за независи-ми и неутрални буржоазни медии внушават на обществото, че автори-тетни китайски лидери и дори ККП нямат нищо против капитализма, като изопачават исторически факти и до-кументи.

През втората половина на 80-те години на ХХ в., т.е. при подготовка-та на общественото мнение за ликви-дация на социалистическата система и разграбване на държавните имоти и пари, масово се повтаря афоризмът, изречен от Дън Сяопин: “Какво зна-чение има дали котката е черна или бяла. Важното е да лови мишки”.

Този афоризъм се представя като едва ли не призив да се загърби социалистическия идеал. Тълкува се в смисъл, че няма значение дали общест-вения строй е капиталистически или социалистически, стига само хората да са заможни. Като пример се посоч-ват индустриално развитите капита-лисически държави, където повечето хора имат висок жизнен стандарт. Ма-кар да се премълчава фактът, че този стандарт до голяма степен се дължи и на експлоатацията на народите в сто-тици неоколониални, вассални и дру-ги страни.

През пролетта на 1976 г. току-що уволненият от заеманите партий-ни и държавни длъжности Дън Сяо-пин посещава студентски митинг и изрича афоризма за цветовете на кот-ката. Отправя го към екзалтирани сту-денти, които брутално закачвали на дрехите му цветни етикети. По този начин им намеква, че с каквито и цветове да бъде облепван, у него ще останат вродените му делови и управ-ленски качества. Дума не е казана за капитализма и социализма.

През 1980 г. на разширено засе-дание на Политическото бюро (ПБ) на ККП Дън Сяопин казва: “Нашата партия и народ успяха след дълга и кръвопролитна борба да изградят со-циалистическа система. Макар и не-съвършена и страдаща от редица не-достатъци, тази наша социалистичес-ка система по принцип е по-добра от капиталистическата, в която важи за-конът на джунглата, правото на по-силния и личната изгода”4.

В строителството на социализ-ма Мао Дзъдун, Дън Сяопин и съвре-менните китайски ръководители при-лагат реалистичен подход към нещата и отчитат спецификата на Китай. През 1989 г. Дън Сяопин казва, че “няма и не може да има готов, веднъж завинаги даден модел на социализ-ма”5.

Строителството на социализма в Китай се съобразява със специфи-ката на китайската държава, която има най-многобройното (над 1,3 млрд. души) население на нашата планета. На територията на съвременен Китай (над 9,6 млн. кв. км) живеят предста-вители на 56 националности.

Важна особеност на Китайската народна република е, че в страната се пада по много малко (0,9 дка) обра-ботваема земя на човек от населении-ето. Както е известно, за нормално изхранване на всеки човек са нужни минимум 5 дка обработваема площ.

Китай е бързо развиваща се социалистическа страна. До началото (1952 г.) на социалистическите пре-образования в китайската държава съществуват полуфеодални отноше-ния. Тогава броят на феодалите е представлявал едва 10 % от селското население, но те са владеели полови-ната от земеделските земи в страната. Сега относителният дял на селяните в китайското население превишава 70 %, а земята принадлежи на държава-та.



Китай е една от няколкото ядрени държави в света. С учас-тието на завърнали се от САЩ, Япо-ния и Европа китайски учени през 1964 г. в страната е изпитана първата атомна бомба, през 1967 г. – първата водородна бомба, а през 1970 г. е изведен в орбита и първият спътник около Земята.

Поради многобройното населе-ние в Китай все още е сравнително нисък годишния Брутен вътрешен продукт (БВП) на човек от населението.


Преди 1980 г. в Китай БВП на човек от населението е бил едва 100 щатски долара годишно, през 80-те години на ХХ в. - 300 долара, а в началото на ХХІ в. – 800 долара.

На състоялия се през ноември 2002 г. ХVI конгрес на ККП е пос-тавена задачата до 2020 г. в Китай да се постигне по над 3 хил. долара годишен БВП на човек от населението (при чист годишен прираст на населе-нието с около 11 млн. души) и задово-лително средно равнище на замож-ност и благосъстояние. Тази цел е постигната още през първото десети-летие на ХХ век. През този период в социалистически Китай има стабилен и бурен икономически растеж, вслед-ствие на който през 2012 г. БВП на човек от населението превишава 6 хил. долара.

През периода 1960–2012 г. об-щият обем на брутния вътрешен про-дукт в Китай е нараснал над седем пъти и е достигнал около 8,2 трилио-на долара (през 2012 г. т.е. пет години след избухнването на глобална капи-талистическа криза в САЩ, БВП е паднал на ниво 12,4 трилиона дола-ра). Над 200 млн. мизерстващи ки-тайци са осигурени с облекло и прехрана. Такива високи резултати не са постигнати в нито една развиваща се капиталистическа страна. През по-следните години в страната ежегодно се влагат по над 100 млрд. долара чуждестранни инвестиции.

През 2011 г. Китай е заел второ място (след САЩ) по годишен обем на Брутния вътрешен продукт. По то-зи показател и икономическа мощ след него се нареждат Япония, Герма-ния, Англия и Франция (засега Русия е на девето място по обем на БВП, възлизащ на около 1,5 трилиона долара).

След 1994 г. е построен най-го-лемият в света хидротехнически обект “Санся” на река Яндзъ. Този обект се използва за електродобив, корабопла-ване, туризъм и екозащита.

Към края на 2012 г. китайската държава е имала над 3 трилиона до-лара валутен резерв, който е най-голе-мият от всички страни в света. Вън-шната търговия на Китай е възлизала на около 3,9 трилиона долара. Изно-сът на китайски стоки превишава вноса на продукти от чужбина с около 230 млрд. долара. .



Китайският социализъм пре-минава през много перипетии: “го-лям скок” и “народни комуни” (1958 г.); “урегулиране”, въвеждане на ред в икономиката (1961 г.); неуспешен опит на министъра на отбраната Лин Бяо за държавен преврат (1971 г.); “културна революция” (1966–1976 г.). По време на “културната революция” “бандата на четиримата” (така Мао Дзъдун нарича групата на своята съп-руга Дзян Цин и нейните три протее-жета) се опитва да узурпира държав-ната власт в Китай и да разруши съ-ществуващата социалистическа сис-тема. Тази банда се опира на млади кариеристи, бивши феодали и ком-прадорски буржоа, които създават мощна (25-милионна) студентска и ученическа организация на “хунвей-бини” (за бунт) и “дзаофани” (за смут).

Първоначално Мао Дзъдун одоб-рява инициативата на своята съпруга Дзян Цин (бивша артистка) за извър-шване на културна революция. Дори на 5 август 1966 г. публикува дацзе-бао (вестник с големи йероглифи), озаглавено “Огън по щаба”, където се отправят обвинения към “някои ръко-водни другари в центъра и по места” за това, че “осъществяват диктатура на буржоазията и се опитват да заду-шат бурното движение на великата пролетарска културна революция”.

Само след няколко месеца Мао Дзъдун се ориентира в създалата се обстановка и съзнава, че е сбъркал при дефинирането на самия обект на революцията. Решително се разграни-чава от вандалските и терористични действия на хунвейбините, които ру-шат художествени произведения (вклю-чително паметника на А.С.Пушкин в гр. Шанхай) и издевателстват над уче-ни, общественици и мирни граждани.

В редица публични изказвания той изтъква, че част от учащите се и интелигенцията отново са заразени от буржоазна идеология. Формално те се представят за “леви”, но по съ-държание са “десни”.

Като отчита всичко това, Мао Дзъдун успява да опази и сплоти по-вечето стари военни командири и партийни кадри и заедно с тях да сло-жи край (през 1967 г.) на ерата на хунвейбините.

По сведение на западен наблю-дател през юли 1968 г., т.е. две годи-ни след началото на културната ре-волюция на един митинг в Пекин Мао Дзъдун произнася реч и “без да крие сълзите си” се обръща към хунвейби-ните с думите: “Вие ме предадохте и нещо повече – от вас са разочаровани работниците, селяните и войниците на Китай”.

В битката срещу китайския со-циализъм се прилагат вече познатите ни (от България, Югославия, Грузия, Украйна и Узбекистан) стериотипни борчески сценарии и способи: акции за отстраняване на “старата гвардия” партийни кадри; ликвидиране на пър-вичните партийни организации по месторабота; палаткови лагери; улич-ни “студентски” протести; подпал-ване сградата на парламента (6 април 1976 г.).

Месец след смъртта на Мао Дзъ-дун (9 септември 1976 г.) под ръ-ководството на неговите привърже-ници в партията и армията се слага край на “културната революция”. От-ново е реабилитиран и Дън Сяопин.



Китайският народ продължа-ва да върви по социалистически път. Отнася се с признателност към делата на Мао Дзъдун, Джоу Енлай и Дън Сяопин, а също и към коман-дирите на народоосвободителната ар-мия на Китай за самоотвержената им защита на социалистическите завое-вания.

Интересно какво би станало с китайския социализъм след 1956 г., ако под флага на борбата срещу култа на личността бе свален от поста пред-седателят на ККП Мао Дзъдун. Какъв развой на събитията в Китай щеше да има, ако мястото му беше заел “со-циалдемократът” по убеждения Ли Шаоци или “буржоазният кариерист” Лин Бяо.

Може би начело с тези лица ръ-ководството на китайските комунисти щеше да постъпи като Политбюро на Комунистическата партия на Съвет-ския съюз (КПСС), чиито членове и техният лидер Михаил Горбачов още през март 1990 г. решават добровол-но да се откажат от социализма. Тога-ва висшите съветски ръководители вземат историческото решение да бъ-де премахната ръководната роля на комунистическата партия и се въведе многопартийна буржоазна форма на държавно управление. Може да се предполага, че ако по онова време централата на ККП е била овладяна от противниците на Мао Дзъдун, по-добно на бившия Съветски съюз би се стигнало до разделяне на китайс-ката държава на части и разграбване на държавните банки и предприятия от олигарси и мафиоти.

В наше време китайският со-циализъм вдъхва надежди и кураж у милиони хора, които се борят сре-щу абсолютното глобално господ-ство на една отвъдокеанска свръх-държава. Неговото съществуване е нагледно опровержение на тиражира-ната от буржоазните пропагандисти лъжа, че «крахът» на социалистиче-ския обществен строй в бившия Съветски съюз е бил неизбежен и непредотвратим.

Сега строителството на социа-лизма в КНР се извършва по начер-таната основна политическа линия на ККП. Сърцевина на тази линия е политиката на вярност и отстояване на “четирите основни принципа”:


  • социалистически път на раз-витие;

  • демократична диктатура на народа;

  • ръководна роля на ККП;

  • вярност към марксизма-лени-низма, идеите на Мао Дзъдун и тео-рията на Дън Сяопин.

Засега стриктно се спазва прин-ципът за усъвършенстване на социа-лизма с китайска специфика. Реши-телно се дава отпор на всяка общест-вена проява, насочена към ерозиране и разрушаване на социалистическия обществен строй в Китай.

Китайският социализъм е насо-чен към осигуряване на благосъс-тоянието на целия народ. Преслед-ването на тази цел се съобразява с ре-алните условия в Китай. Предвижда се до 2020 г. в страната да бъде пос-тигнато средно ниво на заможност и благосъстояние. Към средата на ХХI в. стандартът на живот на повечето ки-тайци трябва да се изравни с този на живеещите във високоразвитите ин-дустриални държави.

Историческият опит показва, че антисоциалистическите сили целена-сочено използват бедността на труде-щите се за дискредитиране и ликви-диране на социализма. По време на “културната революция” в Китай (1966–1976 г.) членовете на “бандата на четиримата” подготвяха разруша-ването на социалистическата система с ултралевия лозунг “по-добре беден комунизъм, отколкото богат капита-лизъм”.

След 1989 г. реставрацията на капитализма в България започва с прилагане на политика на бързо и драстично обедняване на население-то, като се обяснява, че то е последи-ца от 45-годишното съществуване на социалистическия обществен строй. Всъщност бедността настъпва след бързото и стриктно реализиране на препоръчваните от Международния валутен фонд (МВФ) мерки: повиша-ване на лихвения процент от 2 на над 30 % (вследствие на което фалират хиляди държавни предприятия и на улицата се изхвърлят над един ми-лион работници и специалисти); ли-берализация на цените на основни стоки; премахване на държавния мо-нопол върху външната търговия; то-тална приватизация на държавните банки, предприятия и земеделски зе-ми и изкупуването им предимно от чужденци.

Сблъскалият се с недоволствата и негодуванията на милиони бедни китайци Дън Сяопин констатира, че “бедността не е социализъм”6. Ръко-водителите на ККП поставят като главна цел на изграждащото се социа-листическо общество постигането на всеобщо благоденствие.

В името на това грядуще ки-тайският социализъм се формира като икономическа обществена фор-мация. Изгражда се съответна база и надстройка, като се прилага реалисти-чен подход към действителността и се отхвърля възприетото и от Българска-та социалистическа партия (БСП) опор-тюнистическо схващане, че социализ-мът е безцелно “движение”.

Базата на китайския социализъм са икономическите отношения между хората, групите и класите в общест-вото. Както е известно, тези отноше-ния се определят преди всичко от раз-пределението на собствеността върху средствата за производство и начина на разпределение и потребление на съществуващите материални и духов-ни блага. В този смисъл базата на ки-тайския социализъм се образува глав-но от две взаимно свързани съставни части. Едната е обществената (дър-жавната и кооперативната) собстве-ност, която доминира в икономиката, а другата – социалният състав на об-ществото, в което протичат процеси на поляризация, разслояване и дифе-ренциация на населението на управ-ляващи и изпълнители, богати и бед-ни.

Решенията на състоялия се XVI конгрес на ККП извеждат на преден план изпълнението на задачата и през следващите десетилетия в Китай да се реализират различни форми на собст-веност, но като се запазва водещата роля на сектора на обществената соб-ственост. “Заедно с неговото укрепва-не, ефикасно управление и развитие да се поощрява, поддържа и ориентира развитието на необществения сектор”.

В Китай различните видове собственост (държавна, кооператив-на, индивидуална) “се развиват в съ-седство”. Допуска се създаване на сме-сена собственост, която да се реализи-ра под контрола на държавата и ККП.

Нашият опит показва, че и в многопартийна държавна система мо-же и трябва да има солиден държавен сектор, но който да функционира са-мостоятелно и със свои банки, застра-хователни компании и външнотъргов-ски организации. В многопартийната парламентарна държава всяка симби-оза на частни лица с държавни фирми и банки води до корупция и източ-ване на държавни активи и пари.

Китайският и нашият истории-чески опит показва, че без ефективен държавен и кооперативен сектор не може да има социализъм. При то-тална приватизация на държавната собственост е чиста измама да се го-вори за безплатно образование и здра-веопазване и други социални придо-бивки на трудещите се.

Другата съставна част на ико-номическата база на китайския социа-лизъм се образува от социалния със-тав и статуса на отделните групи и слоеве на обществото. В него се под-държат относително справедливи от-ношения посредством формираща се система за държавно регулиране на общественото производство и потреб-ление. Тази система е призвана да ограничава процесите на поляризация на обществото чрез икономически лос-тове (заплати, данъци, отчисления и т.н.) и да осигурява спазването на социалистическия принцип “от всекиго според способностите, всекиму според труда”.

В системата се експерименти-рат механизми, които съществено се различават от прилаганата някога по-литика на “уравниловка” на доходите и хранене от “общ казан”. Според Дън Сяопин, ако в обществото “бога-тите стават все по-богати, а бедните – все по-бедни, ще настъпи поляриза-ция”7, която е знак за отклонение от верния социалистически път. Социа-лизмът може и трябва да избегне тази поляризация.

При така формиращата се ико-номическа база на китайския социа-лизъм се издига съответна обществе-на надстройка. По определенията на К. Маркс тази надстройка включва политически, военни, правни, култур-ни и други държавни институции, чи-ято главна функция е да осигуряват господството на съществуващите фор-ми на собственост и да охраняват иму-ществото на гражданите.

Погребването на социализма в бившия Съветски съюз и у нас започ-на с разграждането на обществената надстройка. Под знака на политичес-ки “реформи” най-напред са ликвиди-рани държавни органи и звена (тайни служби, държавен контрол, държавни външнотърговски организации и т.н.), които се грижат за опазване на дър-жавната собственост в страната и чуж-бина. По такъв начин държавното и кооперативното имущество е оставе-но без надзор. То се превръща в обект на многогодишно криминално и уза-конено разграбване (главно чрез рес-титуция и приватизация).

В социалистически Китай се извършват реформи на икономичес-ката база и на надстройката с оглед да се създава благоприятна политическа и стопанска среда за разкрепостява-не и свободно развитие на общес-твените производителни сили. А производителните сили са тези, които осигуряват благата и благоденствието на народа. Ето защо в социалистичес-ки Китай се поставя централната зада-ча да се откриват широки простори за всестранно и ускорено развитие на обществените производителни сили. Извършват се реформи за усъвършен-стване на съществуващите форми на собственост и за поставянето им в съответствие с достигнатото равнище на развитие на производителните сили.

Например с отчитане на малозе-мието в Китай не се допуска денацио-нализация или приватизация на земе-делските земи, които почти изцяло са държавна собственост. Рационалното им стопанисване се постига след 1985 г. чрез взаимодействие на произ-водствените кооперативи и работещи-те на акорд семейни стопанства.

След 1992 г. в България из-куствено се задържа и сковава раз-витието на селскостопанските произ-водителни сили, като се води полити-ка на “връщане на бащините ниви” и се раздробява поземлената собстве-ност. Повечето от съвременните про-изводителни сили в селата стават из-лишни, тъй като не могат да се при-лагат на малки (до 3 дка) участъци земя чрез примитивно земеделие.

С оглед да се отговаря на изиск-ванията за освобождаване и развитие на производителните сили, в китайс-ката държава се разгръща огромна ра-бота в следните направления:


  • последователно осъществява-не на политиката на отваряне на Ки-тай към света;

  • широко прилагане на плано-ви и пазарни механизми в регули-раното от държавата социалистическо пазарно стопанство;

  • осигуряване на дългосрочна политическа стабилност;

  • демократизация на духовния живот чрез реализация на идеята на Мао Дзъдун “да разцъфтят сто цветя, да си съперничат сто школи”;

  • полагане на специални грижи за развитие на науката като “произво-дителна сила от първостепенна важ-ност”.

В едно от последните си посла-ния до китайската нация Дън Сяопин пише: “Трябва да държим на науката. Тя е единствената опора на нашите надежди”8.

Политиката на отваряне към све-та и създаването на специални ико-номически зони в Китай едва ли ще доведе до реставрация на капитализ-ма.

Китайският социализъм, по ду-мите на Дън Сяопин, се крепи на демократичната диктатура на народа и се защитава от армията и органите на реда. Ежегодните (около 100 млрд. долара) чуждестранни инвестиции не са толкова големи за мащабите на ки-тайската икономика. Тези инвестиции представляват около една пета от об-щите годишни капиталовложения в КНР.

Постъпателното развитие на про-изводителните сили и постиганите през последните 3–4 десетилетия ви-соки (около 10 %) годишни темпове на икономически растеж в Китай се осигуряват и чрез активната работа на 82 милиона членове на ККП.

На състоялия се XVI партиен конгрес се решава в бъдеще още по-вече да се засилва ръководната роля на ККП чрез реализация на идеята на Цзян Дзъмин за нейното “тройно представителство”:


  • постоянно да представлява изискванията за развитие на водещи-те производителни сили;

  • постоянно да представлява прогресивното направление на воде-щата китайска култура;

  • постоянно да представлява коренните интереси на най-широките слоеве на китайския народ.

Все в светлината на изисквани-ята за развитие на производителните сили на XVI конгрес на ККП се ут-върждава уставна норма, допускаща приемане и на капиталисти за чле-нове на партията. Дава се възмож-ност и на представители на национал-ния капитал да работят за модерни-зация на производството и превръща-нето на Китай в богата социалисти-ческа държава.

Предполага се, че частниците ще представляват малък дял от общия брой на китайските комунисти, като се отчита изискването на конгресните документи и в бъдеще да се “укрепва класовата база на партията с разширя-ването на нейната масова база”.

Привличането на представите-ли на националната буржоазия в ККП е идея, издигната още през 1957 г. от Мао Дзъдун. Като анализира състава на китайския народ, той прави извода, че при социализма държавата може да неутрализира представителите на им-периалистическия и компрадорския капитал и да регулира антагонистич-ните противоречия между експлоата-торската национална буржоазия и ек-сплоатираната работническа класа.

Нови възможности за освобож-даване на развитието на производи-телните сили в Китай се откриват и с решението на XVI конгрес на ККП периодично да се обновява висшето партийно ръководство. Въвеждане-то на мандатност (два мандата по пет години) при изборите на членовете на Политбюро и на Постоянния комитет на ПБ позволява да се издигат по-енергични партийни кадри, притежа-ващи морални и делови качества.

Според Дън Сяопин във вис-шите ешелони на партийната и държавната власт не трябва да се избират лица, които изповядват ценностите на буржоазната либера-лизация. Редовната смяна на поко-ленията кадри и издигането на преда-ни на народа и социалистическата кауза личности ще гарантира за сто години напред следването на начер-таната генерална партийна линия за развитието на китайския социализъм.9

Практиката показа, че на тези изисквания отговаря и избраният на XVI конгрес на ККП неин председа-тел Ху Дзинтао. Биографията на този политик прелива от политически опит. Бил е партиен секретар в редица провинции, включително и размир-ния Тибет, където успява да осигури ред, стабилност и разгърнато социа-листическо строителство. Това е дало основание да се приеме, че и като лидер на ККП Ху Дзинтао ще вложи всичките си умения и знания (в т.ч. и на руски език) за добруването на китайския народ и трудовите хора по света.

През октомвли 2007 г. в Пекин се състоя XVII конгрес на ККП. На него за генерален секретар на Цент-ралния комитет на ККП и за предсе-дател на Централната военна комисия на Китай е преизбран Ху Дзинтао.

Конгресът е приел научна кон-цепция за развитие на социализма с китайска специфика. В нея са поста-вени ясни изисквания за изграждане на партията с “творчески дух”. Тези изисквания са записани в Устава на ККП и са станали уставна норма на десетките милиони китайски кому-нисти.


Основните от тях са:

  • да се формира и развива хар-монично и хуманно общество, в което над всичко да бъдат поставяни гри-жите за човека;

  • ККП да продължи да прилага политика на социалистическа модер-низация на икономиката и постигане на всенародно благосъстояние;

  • и в бъдеще ръководно начало на ККП да бъде марксическият ми-роглед за развитие на обществото;

  • политиката на ККП да бъде насочена към «дългосрочен световен мир и просперитет на света».

През ноември 2012 г. в Пекин е проведен ХVІІІ-тият конгрес на ККП. На него са присъствали 2325 делегати, представляващи около 82 милиона члена на комунистическата партия в Китай. Те са дали висока оценка на работата на екипа на Ху Дзинтао през двумандатното му управление на китайската комунисти-ческа партия и на китайската държа-ва. Ръководени от възприетия прин-цип на мандатността (два мандата по пет години) във висшето партийно и държавно управление, делегатите на въпросния конгрес са избрали петото поколение лидери на китайската ко-мунистическа партия и държава, на-чело с петдесет и девет годишния Си Дзинпин (за министър-председател на Китай е избран Лю Кецян).

В отчетния доклад, изнесен от Ху Дзинтао пред 18-тия конгрес на ККП е посочено, че нейните ръково-дители ще продължат да изграждат социализма съобразно спецификата на Китай. Те ще следват курса на постепенна «социалистическа модер-низация» т.е. на усъвършенстване на социалистическия обществен строй в китайската държава. Изтъкнато е, че в Китай под никаква форма няма да бъде копиран «модела на западните политически системи». Според Ху Дзинтао в страните, където се копира политическата система на САЩ и раболепно се подражава на западната демокрация настъпват социални сму-тове и «бъркотия». Особено при разрушаване системата на държавен социализъм и реставрация на капита-лизма чрез така наречената «шокова терапия». В Китай усърдно се изучава и прилага положителния политиче-ски и културен опит на други страни.

В доклада на Ху Дзинтао са очертани основните насоки на бъде-щето устойчиво развитие на Китай. Предвидено е към 100-годишния юбе-лей на ККП (който ще бъде през 2021 г.) в китайската държава да бъде изградено «средно заможно общес-тво», а към своя 100-годишен юбелей (през 2049 г.), Китайската народна република да стане «могъща, демо-кратична и хармонично модернизи-рана социалистическа страна». В нея да се реализират мерки за възста-новяване и поддържане на «баланса на китайската икономика. Предвиде-но е да се изгражда «модел, основан на по-доброто качество и по-ефекти-вен труд», както и на по-широко «използване на научния потенциал и на иновациите».

В бъдеще ще се акцентира и върху политиката на постоянно нарастване на вътрешното потреб-ление. Както досега високите темпо-ве на икономически растеж (7-10%) ще се поддържат и чрез увеличаване на инвестициите и на износа на стоки в чужбина. Китайското правителство ще създава условия за повишаване доходите и стандарта на живот на хората от градовете и селата. То ще извърши реформа на системата за преразпределение на доходите, в посока към разширяване потребле-нието на по-бедните слоеве и групи от населението. Разширяването на потреблението пък от своя страна се превръща в устойчива движеща сила на икономиката. Реформата на сис-темата на разпределение на доходите обхваща: подобряване системата за социално осигуряване, така че хората да бъдат спокойни за бъдещето си и да са склонни да харчат повече от своите пари; повишаване на делът на доходите от БВП, за да остават пове-че пари за харчене; намаляване (чрез заплати, данъци, такси и т.н) на разликата между доходите на различ-ните социални групи в обществото. Партийните и държавните органи са задължени да изпълняват и други важни задачи:



  • подобряване обучението на кадрите във всички сфери на иконо-миката и социалния живот;

  • повишаване на образовател-ното ниво на цялото население и уве-личаване «меката сила» на страната чрез нейната култура;

  • популяризиране на социа-листическите ценности;

  • насърчаване «предприемчи-востта, инициативността и креатив-ността на хората»;

  • преустановяване на сериоз-ното замърсяване на въздуха, водата и почвата;

  • значително намаляване на «консумацията на енергия и отделя-нето на емисии от въглероден диок-сид» на единица БВП.

Взето е решение през следва-щия десетгодишен период приоритет-но да се решава проблема с «енди-мичната (местната) корупция». Тази корупция по думите на Ху Дзинтао «разяжда китайското общес-тво, може да е фатална за управлява-щата комунистическа партия и за държавата». Изразена е решимост ККП да не позволи на никой китайски лидер да злоупотребява с упражнява-ната от него партийна и държавна власт. Партията и нейните ръководи-тели трябва да гарантират равенство-то на всички граждани «пред закона». С оглед на това се изисква в Китай да се подобрява юридическата система и да се уважават и защитават човешки-те права.

На конгреса на ККП е прието решение за създаване на «здрава на-ционална отбрана и мощни въоръже-ни сили», с които Китай да «побеж-дава в локални войни». Поставена е задачата да се работи за превръщане на Китай в «морска сила». През първите дни на 2013 г. четири китай-ски кораба са пристигнали до петте основни острова в архипилага Сен-каки на Южнокитайско море. Тези острови се администрират от Япония, но в Китай ги смятат за «свещена китайска територия».

При положение, че бъде запа-зен световния мир след десетина години социалистически Китай ще стане първата икономическа сила в света. Планирано е през периода 2010-2020 г. в Китай да бъде удвоен БВП на човек от градското и селското население. Очаква се към 2020 г. обе-мът на БВП на Китайската народна република да достигне 16,2 трилиона долара годишно, а на човек от населе-нието да бъде около 10 хил. долара. Тази стратегическа цел е достижима на фона на очертаващата се в САЩ и редица страни-членки на Европейс-кия съюз (ЕС) дълга циклична иконо-мическа криза. В международните отношения ще се засилят позициите на представителите на милиардите трудови хора, които се борят за из-граждане на социалистически, спра-ведлив социално-икономически строй в национален и интернационален ма-щаб. За разлика от САЩ и другите западни капиталистически държави в социалистически Китай преобладава обществената (държавна и коопера-тивна) собственост върху средствата за производство и банките са поставе-ни под държавен контрол. Китайската икономика се развива по план и в нея почти не се допускат фрапиращи дис-пропорции, които най-често предиз-викват опустошителните капиталис-тически икономически кризи. Засега социалистическата пазарна икономи-ка на Китай остава извън обсега на избухналата през 2008 г. глобална капиталистическа криза. Тази иконо-мика се открива към външния свят, но под ръководството на ККП и чрез системно държавно регулиране на външноикономическите отношения на страната, включително чрез опре-деляне размера и предназначението на влаганите на китайска земя чужде-странни инвестиции.

По време на избухналата през 2008 г. глобална капиталистическа криза, собствениците на еврейските банки, съставящи Федералния резерв на САЩ и западни политически ли-дери не пропускат случай да внуша-ват (чрез своите високоплатени про-пагандисти) на човечеството, че в со-циалистически Китай системно се нарушават човешките права и свобо-ди. Същевременно ухажват китайски-те комунистически лидери с цел да бъдат използвани огромните парични и човешки ресурси на държавните и кооперативните стопански организа-ции в Китай за спасяване от фалит на западни държави, частни банки и компании.

Впрочем до сега няколко капиталистически кризи в САЩ са преодолявани с помоща на Съвет-ският съюз. Представители на от-въдокеанската финансова олигархия са успяли да премахнат последиците (стопанска стагнация, безработица, глад и т.н.) от тези кризи, като изпол-зват предимствата на държавния со-циализъм, природните и човешките ресурси на огромната съветска стра-на. Така е преодоляна настъпилата към края на 20-те години на ХХ век в северноамериканската държава цик-лична капиталистическа криза («ве-ликата депресия»). Тази криза бушу-вала над едно десетилетие на амери-канска земя, въпреки прилаганите през 30-те години на ХХ век кейнси-ански, конфискационни (на злато) и други «антикризисни мерки». Въп-росната криза е преодоляна едва след включването (края на 1941 г.) на САЩ във Втората световна война (1939-1945 г.), по време на която американски оръжейни, хранителни, текстилни и т.н. предприятия са за-почнали да продават свои стоки на воюващата срещу германските на-шественици велика съветска държава.

През втората половина на 80-те години в САЩ е предотвратено избухването на тлееща всеобхватна капиталистическа икономическа кри-за чрез прехвърляне на огромни количества съветско злато, сребро, алуминии, мед, петрол и други стоки на американска територия. Тогава (към 1987 г) под лозунгите за «пе-рестройка» на социалистическата по-литическа система, «либерализация», «гласност», формална свобода и фра-зеологична демокрация в съветската страна са създадени няколко хиляди американо-руски търговски фирми, които са източили от съветските дър-жавни банки и предприятия колосал-ни парични и материални богатства и са ги предоставили на американци (предимно от еврейски произход). Първоначалният капитал за този пре-стъпен «бизнес» е осигурен от пред-ставители на отвъдокеанската финан-сова олигархия.

Днес в САЩ пак се търсят чуждестранни богатства за преодо-ляване на глобалната капиталис-тическа криза (2008 г.). Прилагат се познатите схеми за колонизиране на отделни страни: «избиране» на ма-рионетни правителства; приватиза-ция на държавни банки и предприя-тия; финансиране на «неправител-ствени организации», «дисиденти», «нежни» и «цветни» революции, военни окупации. Вместо да бъдат прилагани перспективни антикризис-ни механизми (създаване на държавна централна банка на САЩ, съкращава-не на американския държавен дълг, възлизащ на баснословните 16,5 три-лиона долара, изтегляне на американ-ските войски от Европа, Азия и други континенти) в северноамериканската империалистическа държава се прави всичко възможно за стоварване те-жестите на капиталистическите кризи върху гърба на трудещите се от цялото земно кълбо.

През 2012 г., когато са про-ведени президентските избори в Русия са похарчени стотици милиони щатски долари за финансиране на проамерикански опозиционни лиде-ри» (като руския евреин Гари Кас-паров) и етнически «неправителстве-ни» оргнизации, както и на руски еврейски медии (радио и телевизион-ни канали), които подтикват хората към протесни митинги и улични из-стъпления. Но повечето руски граж-дани не са се поддали на бруталните манипулации и са гласували да бъде преизбран за президент на Руската федерация големият държавник и патриот Владимир Владимирович Путин. Така отпада възможността на отвъдокеански финансови олигарси и мафиоти отново да обсебват руски богатства и компании (като нефто-добивната «Юкос») и да ги използват за отстраняване на последствията от съвременната капиталистическа криза в САЩ.

По всичко личи, че през след-ващото десетилетие интересите на китайците и трудовите хора по света ще бъдат успешно отстоявани и от новоизбрания генерален секретар на ЦК на ККП и президент на Китайската народна република Си Дзинпин. Още през януари 2013 г. той публично заяви, че Китай ще се придържа към «икономическата ре-форма», целяща «изграждане на со-циалистическа пазарна икономика» и ще следва политика на «откритост към външния свят». Изтъкна, че неговото поколение лидери на ККП «категорично» ще отстоява «социа-лизма с китайска специфика». Този соиализъм по думите му «отразява желанията на китайския народ и отговаря на нуждите за развитието и напредъка на Китай».

По време на посещение на хора с тежко материално положение (в провинция Хъбей) Си Дзинпин казал, че «изкореняването на бедност-та и подобряването на жизнения стан-дарт на цялото население е основно изискване на социалистическата сис-тема». За това призовал да спомагат и лидерите на китайските демократич-ни партии, които под ръководството на компартията активно участват в управлението на страната.

Дни след като е избран за ли-дер на ККП, Си Дзинпин се срещнал с руски държавни и партийни ръко-водители и ги уверил, че «Китай гледа на Русия, като на своя най-важен стратегически партньор». Той посочил, че съвременната променли-ва международна обстановка налага на Китай и Русия («като градивна сила на международния стратегиче-ски баланс») «да се подкрепят взаимно в политическо отношение». Предложил двете страни да засилват двустранната координация в между-народните и регионалните дейности и съвместно да създават условия за своето развитие. Изразил съгласие с направеното от руския президент В.В. Путин предложение за задълбочаване на сътрудничеството между Китай и Русия в сферата на енергетиката, финансите, авиацията, космонавти-ката.

Очевидно в бъдеще Китай и Русия ще играят все по-голяма роля за запазване на мира в света, за уско-ряване развитието на глобалната ико-номика и за подобряване живота на милиарди трудови хора. Двете големи ядрени държави ще могат да гаранти-рат националната сигурност на миро-любивите народи и да ги освободят (включително чрез ограничаване на международните разплащания с щат-ски долари) от заробилите ги отвъд-океански финансови олигарси.



1 Цитилано по: Федор Бурлацки, Мао Цзедун и его наследники, изд. „Международные отноше-ния”, М., 1980 г., с. 295.

2 Вж. Дън Сяопин, Китайският път: реформи и стабилност, Изд. „Лик”, С., 1999 г., с. 198.

3 Пак там, с. 192–193.

4 Пак там, с. 40.

5 Пак там, с. 161.

6 Пак там, с. 147.

7 Пак там, с. 191.

8 Пак там, с. 196.

9 Пак там, с. 199.




с. 1

скачать файл