Касета 1, Страна А


с. 1 с. 2
Мими-Матилда Буко Петкова

София

България

интервюирал: Патриция Николова

м. август 2003 г.

Касета 1, Страна А



Да започнем с произхода на Вашето семейство.
Нашият род - моите предци, са дошли от Испания, когато са били изпъдени там от кралицата, минали са през Италия... казвали са се Бизанти (с “б”), минали са през Италия - през град Пиза…
И Толедо?
Те са от Толедо. Но през Италия минават през град Пиза и тогава от “бизанти” стават “пизанти”.
От Пиза.
Да, от Пиза. И от там се отправят към Турция - Одрин. Една част остава в Одрин, а другата част… Най-старият от рода се е казвал Давид. Негов син е Салтиел - моят прадядо.
Салтиел Пизанти.

Да. Той е загинал като… на Шипка.


На връх Шипка.
На връх Шипка в боевете - той е бил опълченец. Дядо ми е имал трима сина. Единият от синовете е баща на Хаим Пизанти - Юда се е казвал. Тоз Хаим Пизанти е една известна личност в България. Той е бил основател на… бил приятел на Димитър Благоев и е бил основател на партията във видинския край. И точно тогава (това говорим по времето на Благоев) e бил член на централния комитет на партията. Бил е женен за Султана. Султана била с Вела Благоева - жената на Димитър Благоев, са били в ръководството на женската организация.
Във Видин?
Във Видин, във Видин. Хаим Пизанти ‘23 година с жена си и двете си деца… и трите си деца, емигрира в Съветския съюз. И там го изпращат в Сибир. И бива убит там по време на репресиите. Дъщерята на Хаим Пизанти - Рената, се връща и се оженва за известния икономист Жак Натан. Те са имали син - Дими, Валери и

дъщеря Таня. Дими и Валери са починали, единствена останала наследници на Пизанти - това е Таня. Тя се казва Пауновска и има син Владимир Пауновски, той работи към “Шалом”. Не работи постоянно, сътрудничи там нещо в “Годишника”. Вторият син на Салтиел се е казвал Давид - на моя прадядо. Той е имал пет сина и е бил женен за танти Сара… за… Сара, баба Сара, тия Сара. Синовете му по реда на раждането са: Буко, Салтиел, Леон, Алфред и Сасон. Техните деца са родители на Жак и Давид Пизанти във Франция - фирма дамски мода “Пизанти”. Третият син на моя прадядо е Исаак, моят дядо. Той бил женен за Мазал Машиах и е загинал в Балканската война ‘13 г. Те са имали двама сина и две дъщери.


С какво са се занимавали те?
Ама онез не ги знам с какво. Знам - моят дядо е бил шивач.
И е бил религиозен?
Много религиозен. Баща ми имаше един талет, който много го пазеше, и е бил от баща му. Нали, то беше реликва.
Спазвал е празниците?
Да, дядо ми. Сега Буко е моят баща. Той е Буко, в скоби Салтиел, нали. Една дъщеря са имали - Лия, Исраел - син, и Сара - дъщеря. Първо искам да кажа за Лия. 16-годишна тя се качва на един файтон във Видин, обръща се файтонът, нали… Това е. И остават тримата. Баба ми е била вдовица и е изхранвала децата си с работа по чуждите къщи.
Значи бедни са били?
Много бедни. Баща ми, както ви казах, ‘18-та година е отишъл доброволец във войната, той е носител на орден за храброст от тая война, въпреки смъртната присъда.
Балканската?
Не Балканската - Първата Световна. Нещо, което искам да кажа за баща ми е, че преди да се сгоди за майка ми ‘20-та година, той тръгнал от Видин пеша и дошъл в София да слуша Троцки. Бил е член на комсомола и, понеже не е имал пари, тръгнал е пеша и е разправя как баба ми му е сварила три яйца и той през целия път само това е ядел и нещо, ако селяните му дават. И понеже го е било страх да не си скъса обувките, си вързал връзките и ги преметнал през рамо и ходел бос. И като стигнал на Искъра, си измил краката, сложил си чорапите и така 7-8 километра или колко - с обувки е дошъл в София. Тука от партията или не знам кой, му купили билет, за да се върне обратно. Така че е бил лудо глава. След като се е оженил ‘20-та година, ‘23-та е участвал в събитията. Затварят го и не само него - всички там ги хващат и ги затварят в един шлеп, който са искали да го потопят във Видин, в Дунава. Но международната общност ги спасява. Така че ‘25-та година бил затворен, въпреки че няма нищо общо с атентата, така много активна дейност е имал. И сега, баща ми е бил женен за майка ми, която се казвала Сара Лиджи, но всички й викали Фреда. Тя е… неграмотна беше майка ми. А баща ми е бил общ работник. Изкупувал е житото на зелено от селяните, давал им е капаро от фирма - Сасон Пинкас се е казвал собственикът. И когато вече стане реколтата готова, я докарвали в София, той им доплащал и после се е грижел да не се спари житото, да може да се товари на шлепа и да се…
На ладино ли са говорили помежду си?
Вкъщи всички сме говорили на ладино. Но аз искам да кажа, че веднъж с Венета - втората ми сестра, намерихме тефтера, на който татко записваше на кой колко е дал. И понеже там - на 28 август във Видин има панаир, и всички деца отиват, и им купуват конфети (тогава беше много модерно така) ние решихме от тоя тефтер да направим конфети. И можеш да си представиш какъв ужас - всички дадени пари на собственика са… просто не може да си спомни кои какво са… И тогава, като ден днешен си спомням, че татко отнесе нотариалния акт на къщата на собственика, защото докато не събере житото, ще ни продадат къщата. Но селяните излезли честни и всички до един си дадоха житото там. Последното, което го докараха, беше краят на август, началото на септември и татко дойде с една голяма-голяма хартия увита, вътре с колбаси най-различни и с един топъл хляб, и с нотариалния акт в ръка.
Коя година “август-септември”?
Това говоря за некъде ‘38-39 година.
Да поговорим за къщата, в която живеехте.
Да. Нашата къща беше с два входа. Купена… как се казва… ей така, купена… отначало хазяите живееха там, ние в една стая и всеки месец баща ми плащаше, плащаше… на изплащане купена. И като изплати последната вноска, чичо Стамен се казваше тоя, хазаина, той закла една кокошка и една бутилка вино… В двора имахме една черница много голяма и там под черницата седнаха и се чукаха, и пиха, и беше гуляй, и пееха. Баща ми пееше много хубаво: “Ун аморте… ун амор…” не знам какво си, много хубаво пееше татко. И така къщата стана наша. И това беше някъде ‘38-39 година.
Имахте ли двор с градина?
Не, градина не сме имали. Двор с калдъръм - едни чисти, чисти плочки... Миехме ги от помпата с маркуч. Много хубаво бе.
Електричество?
Имахме електричество, да. Но имахме и пристройки: кокошкарник, тоалетната и шупрон. Знаеш ли какво е шупрон?
Сещам се, да.
Той е така… за въглища, за дърва, за ей такива работи.
Прислуга някаква?
Нямахме прислуги, как? Майка ми ходеше да готви по чуждите къщи, какви прислуги? Ние тука… аз, що картофи съм избелвала и лук в живота си, нямаш представа. Но искам нещо да разкажа за тази къща. 1941 г., когато излезе Законът за защита на нацията, дойде тоя, Иван Звяра, и ни изкара от къщата, и отидохме да живеем под кокошкарника и шупрона. Ние (татко беше в затвора) така на сламеник… знаеш ли какво е сламеник?
Зная, да.
На сламеник спяхме - на пода. А нашта къща, наште легла, нашта посуда остана при Иван Звяра. И той беше такъв… изпратен на Беломорието и когато качиха беломорските евреи да ги изпращат в Майденек, той донесе толкова много дрехи, толкова много неща - даже неща, които жена му не знаеше за какво служат.
Например?
Ами, например, не е удобно да го казвам, затвори малко, ще ти кажа… Майка ми спазваше много, много… всички празници. И особено Кипур. Събираха се нейният брат и сестрата на баща ми.
Постиха на Кипур?
Да, не ядеха, а ние децата, в шупрона, там ни даваха нещо да ядем. И един ден на Кипур, след като свири шофара на църквата, се събирафамилията и баща ми идва: “Хайде, гладен съм”, не знам какво си… Майка ми стриктно слага там пастел с чужки пълнени, на Кипур вечерта… И изведнъж казва: “Буууко!” - и пада. Припада. Всички там, рода, какво й сложиха там под носа, да я свестят… И тя вика: “Виж какво имаш на връзката”. И на връзката той имаше едно фиденце. Значи, той през деня е ходил и си е хапнал, и майка ми ужасена: “Как може, Буко!” Баща ми атеист и много-много… Ходеше, нали, но майка ми… Искам да кажа колко много тя държеше на това. Много обичах Фрутас. Това е празникът, в който танти Сара, сестрата на баща ми…
Ту би Шват.
Да. Понеже нямахме пари, тя ни пълнеше торбички, копринени торбички. Вътре имаше, освен рошкови и фурми, и по едно портокалче, и мандаринка, и орехи, и сливи, и не знам какво си… имаше и по едно левче вътре сложено така, да имаме ние, дацета, да идеме на кино или нещо друго. И мама разказва един случай - да не сте много лакоми. Трябва да се задоволявате с това, което имате. Защото една възрастна госпожица застанала… на Фрутас се изпълняват… в 12 часа се целуват дърветата и се изпълняват всички желания от Господа. И тая си завряла… То е било на прозореца с такива отвесни пръчки.
Прозорец на какво?
На къщата на тая, възрастна мома. И през железата успяла да си завре главата навънка, и като почнали да се целуват дърветата, тя казала вместо: "Господи, дай ме голямо състояние" - “Да ми гранде кависера”, казала: “Да ми гранде кавеса” - “Дай ми голямо глава”. И Господ веднага изпълнил желанието й. И цяла година тя седела с главата навънка, и като дошъл другият Фрутас, казала: “Господи, моля ти се, нищо не искам - върни ми главата”. И така се е измъкнала. Така че изводът от всичко това, според моята майчица: няма да искаш голяма… “кависера” значи възглавница, преносно “състояние”, нали, да имаме… По-добре малко, Господ го изпълнява, иначе така наказва. Това и на моите деца съм го разказвала, и на внуците си особено. Човек трябва да се задоволява с това, което има и да се бори за толкова, колкото му достигат силите.
Дядо ви сигурно е имал определени политически възгледи?
Аз не го познавам дядо ми, той е загинал във войната.
Добре, да поговорим за съседите тогава. Що за “птици” бяха те?
В двора имаше един чичо Стамен - тоя, собственика на къщата. И той беше много, много толерантен към нас. А в дъното на двора, от другата страна комшиите бяха евреи и там беше Хаим Алхалел, той се залюби със сестра ми и се ожениха.
За Венета?
Венета. И там имат една голяма круша, той се качваше да бере и все падаха крушите в нашия двор, и аз не можех да си го обясня: защо. Но аз искам да разкажа един случай за толерантността на съседите. Аз бях много палава, много буйна и майка ми ме биеше с маша. И имахме една голяма черница на двора, и си бях заковала пирони големи. И тя ме подгони, не си спомням вече по какъв повод. И аз бърже-бърже-бърже - горе. И отидох горе. Обаче ми се плъзна кракът и между две дървета, разчепатите два клона, ми се закачи главата. Нагоре-надолу: не става! И тоя чичо Стамен боядисваше къща отвънка, и имаше една много висока стълба. Не такава, обикновена, а - за зидария. Подпреха ми краката и почнаха: ай насам, ай натам… Събраха се комшиите - не става и не става. И тогава на тая Венетка Хаим (дето там е на снимката) баща й беше… Хаим, живееше зет му там, при тях. И дойде (той беше тенекеджия), и донесе една ламарина и леко, леко качи се на стълбата, я мина покрай лицето ми, главата - и отрязаха клона. И като ме свалиха: ела да видиш какво става! Буко Пизанти какво прави… Цяла седмица по очи съм спала. Тоя ужас не се забравя, но… буйна съм била. Иначе съседите беха евреи, отсреща имахме една леля Айше - туркиня, също много коректна. Но през две къщи беха фашисти и бранници, легионери. Замерваха ни къщата с камъни: “Вън евреите от нашата страна!”.
Това ли бяха първите ви антисемитски реакции?
Да, страшни, страшни беха… и в гимназията ми, не само там, особено като ни сложиха значките, особено като сложиха табелата на къщата: “къща на лице от еврейски произход”. Татко преди да влезе в затвора беше сложил… като щори сега му казват, ама ей така летви такива отвесни на прозорците, че като хвърлят камъните, да не могат да се счупят стъклата. Почти на тъмно, нали, защото минават… къщата беше… на улица “Цар Симеон” живеехме. И тия неща не се забравят.
Помните ли ваканциите си, когато учехте?
Да, разбира се. Една единствена ваканция съм била на Мошава. Мошава е лагер на Ашомер Ацаир. Във… сега се казва Велинград… и сега, аз не обичах зелен фасул да ям. И майка ми казва: “Ако ядеш цяло лето зелен фасул, ще идеш на Мошава, ако не ядеш…” И така аз се научих да ям зелен фасул, обаче си спомням като ден днешен, че братът на дядо ми - кир Давид, за който ви разказвах, че имал пет сина, и тия Сара… отиде при нея и тя вика… Имаше едни звонкови петдесет лева с лика там на Борис: “Ето ти петдесет лева, иди плати там за Мошава. Баща ти като излезе от затвора, ще ми ги върне”. Разбира се, не му ги е върнал, но бях на Мошава. Това беше единствена ваканция. Иначе - вкъщи и работа. Няма друг начин. Работила съм в цигарената фабрика, “Арда” се казваше, работила съм на зеленчуковите градини при един, Тарзан се казваше. Като застане в началото… фитирия знаеш ли какво е? Ей така - ред със зеленчук се нарича фитирия. “Айде, айдеееееееееей!” Вика така изправен. И до ден днешен някой като работя и ми застане зад гърба, просто цялата се разтрепервам. Това остава за цял живот. Дете съм била.
А спомняте ли си някоя от военните преживелици на дядо ви?
Ама аз дядо ми не го познавам.
Не се ли разказват?
За дядо ми - не, но на баща ми знам много преживелици. Ей това, когато са го осъдили, как са го отвели, как…
Бихте ли разказали нещо?
Баща ми казваше, че отишъл доброволно да се бие за България, обаче там явно през Втората световна война България губи, били сме на страната на немците явно. И тогава партията издига лозунга: да се върнат от позициите. И той застава там начело на бунта, но той ни разказваше (на трите) как неговите другари, като го затворили, защото те го затворили в карцер, нали, докато да дойде делото и т.н. Като го затворили как неговите другари тайно са носиле продукти и вода включително да пие и тез, които са го пазели, са му я давали. Защото са виждали вероятно, че е прав. Разказвал ми е как прекрасно са се отнасяли с него англичаните, когато е бил пленник и се е разболял. Той се е разболял от малария и в Солун са го лекували много.
За 1919 г. говорим?
Да, говориме за 19-та година. Разказвал ми е за шлепа ‘23 година, как много хора долу в трюма - не стига вода, не стига въздух… И как са очаквали всеки момент… Аз искам да ви кажа, че ‘23 година баща ми са го арестували вкъщи, както е спал. И тогава на майка ми от страх се спукват двете тъпанчета и аз не познавам майка ми да чува. Венета и Лиза са я… Венета е била на 2 години, на Лиза е знаела, че мама е чувала. Мама до края на дните си не чуваше. И това е защото стражарите са идвали и…
КАСЕТА 2, страна А
Обрисувайте картина на родния си град и на еврейската общност тогава. Колко души бяха и т.н.
Аз съм родена в най-красия град на България, столицата на Второто българско царство, Видин (некога се е казвал Бдин). Тамо извивката на Дунава… и там, като застанеш на извивката на Дунава, отсреща се вижда Калафат. И свметлините на Калафат са светлините на живота: идват отначало широки и дунавските води ги свиват, свиват, свиват и накрая идват като един лъч завинаг. Това са незабравими спомени. Детството съм си изкарала с всички приятели. Живеела съм в еврейския квартал. Нашта общност… Градът беше малък тогава, около 19 000, евреите беха около 8 000. И Розанов беше председател на еврейската организация. Аз не съм учила в еврейско училище, учила съм в българско училище. Адони…
Защо?
Ами, защот’ така са ме дали. А адони…
Господинът”?
Господинът, който преподаваше там, като ме срещаше на улицата, ми викаше: “Пизантика, тряблва да дойдеш при мен”. Обаче… родителит ми така са преценили. Но искам да кажа, че наред със всички прекрасни неща, които съм имала във Видин, със всички приятели, които съм имала, с цялата любов на българи и… - има много арменци във Видин, турци… - е имало и много ненавист. Аз няма да забравя, когато излезе Законът за защита на нацията, и как ни строи директорът… тогава гимназиите беха девически и мъжки, отделно си - строи директорът на гимназията, девическата, ние бяхме вече със жълтите звезди, и каза: “Мими Пизанти, Бека Арие, Фифи Коен и другите - две крачки напред”. И каза: “Нежелани сте от днес нататък в нашето училище”…
Директорът как се казваше?
Ами… Чолаков. И представяте ли си? Тръгнах си. Тя беше гимназията доста далече от нас (аз казах, че живеехме близо до еврейското училище) и през цялото време плаках. Баща ми още не беше в затвора и каза: “Не ти трябва. Ше дойде социалистическият строй, ше направиме наши училища, ше отидеш в Русия да учиш, не плачи…” Значи, това не се заб… Душичката ми беше - ей това… Месец и нещо след това (това беше през март), месец и нещо…
През март ‘41-ва?
‘41-ва, да, през март. Некъде през април или началото на май, дойде представител на полицията - Милушев, там… Държавна сигурност. И ми връчи една заповед. 14 или 15 години през септември щях да навърша, това е април. 14 години и половина (баща ми вече беше в затвора) и требваше една от трите да отиде да работи в Държавната болница във Видин. И във Видин имаше отделение за немци, тъй като беше вече построен фериботът на Калафат, нали, той още съществува. И на… от източния фронт ранените немски войници ги докарваха във Видинската болница, по-възможно… привърваха ги, а тез, които можеха да издържат, ги товареха на самолетите да отиват в Германия. А другите, тежко болните, оставаха там. И понеже другите сестри… казаха: една от три требва да отиде. Татко в затвора, мама прецени, че аз съм… най-безопасно ше изживея тоя период; те - момичета, може да ги изнасилят, може нещо да направят… И каза там на тоя представител на Държавна сигурност, че аз ше отида. И тогава над значката, под значката ми сложиха една табела такава - че имам.. как се казвам и че имам право сутрин от 6 до излизам до 6 и половина, да минавам по улица “Цар Симеон” не знам коя си - до Държавна болница. И вечер… само имам право от 5 до 5 и половина да се връщам по същия път. Тъй като вече законът важеше и всички евреи излизаха само от 10 до 12, два часа. [пауза] Питам се, как… би ли издържало сега моята дъщеря, моят син, мойте внуци - един такъв тормоз. Не би имал сили никой. Тоя ужас, който съм го изживяла, не се забравя. ‘41-ва до ‘44-та година аз съм работела, две стаи съм обслужвала като санитарка, изнасяла съм подлоги, подмивала съм, мила съм, чистила съм, преобличала съм… какво ли не. Шестнайсет души! И те те пощипват, и те обиждат: “Юда” и не знам… “Юда капут” и не знам какво си… И тоя ужас си го изживявал: немци да стоят там. А понеже вкъщи беше страшен глад, от храната, която оставаше, от остатъците… съм ги събирала и съм ги носела да изхранвам семейството си. И сега, когато излезе това разпореждане на немските там власти и международния еврейски комитет - за робския труд, съм жестоко обидена. Затова, защото може ли едно 14-годишно дете да работи 3 години близо и да не се счита това за робски труд! А какво е това, да ти отиде детството и началото на младостта, да се отвратиш от мъжкия вид, какво ли не съм виждала, сонди съм поставяла, ама какво ли не… И на тия години, когато за мене това беше нещо съкровено, нещо… Може би и затова така се отрази, че аз много, много късно - чак след войната намерих моя другар. И не след войната - ‘48-ма година чак ми беше първата любов. Всичко това се… бех покрусена.
Като дете спомняте ли си някакви военни паради, празници?
Да, ние… нашето училище манифестираше.
Да поговорим на тази тема.
Да. На 24 май [празникът на славянската писменост и кирилските букви, създадени от солунските братя Кирил и Методий], много хубав празник беше. Аз Ви показах една снимка, там на Лазаровден, със униформе също. Минавахме на манифестация. И съм изненадана сега - демокрация, демокрация, но на най-българския празник, 24 май, трябва да има манифестация, трябва да минат децата, родителите да ги гледат, бабите да гледат… Па и официалните лица да видят каква е нашата младеж. Ходили сме… на църква са водели класовете ни, на нас, еврейките ни казваха да стоиме отвънка, и ние ограехме в двора на българската църква. Но на Великден не съм ходела аз.
Една синагога сте имали тогава във Видин?

Във Видин била най-хубавата синагога. Във Видин е и домът на Луи Паскен, нали. Нашта синагога много акустична беше. Аз съм ходила със мама на балкона. Майка ми ходеше редовно - шабатуа ночи ? там сме, на църквата. И пасхалните бомбони, които ни раздаваше хазанът… Между впрочем, тоя Хаим, хазан дет беше във Видин… почина тука, в София, е видинският хазан.


Така ли?
Неговият внук, Хаим…
Хаим Мешулам?
Да, Мешулам.
А имахте ли си шохет?
Имахме шохет и той беше на вуйчо ми баща.
Колко равини - един, два?
Не знам. Не си спомням. Обаче знам, че аз носех на синагогата пилетата, да г колят там. Не беше много често, щот’ нямахме пари. Но аз бех завеждащата тия неща. Освен това, искам да кажа, че когато станах на 13 години, баща ми ми подари една верижка със един шадай, още си го пазя - седефен.
За бат мицвата.
Да, бат мицва. И ми каза: “От днеска нататък вече си жена”. Няма да забравя, татко беше… и още си го пазя тоз шадай. Той ми е много скъп. Може би не е било сребърно ланчето, щот много бърже почерня, но така седи във едно, там дет’ си държим… Аз нямам бижута много де, но дет’ си ги държа там…
По това време във Видин кои бяха типичните еврейски професии?
Ами търговци!
Търговци?
Да. Тия, на тио Давид, братовчедите на баща ми - петте сина, беха внос и износ на южни плодове.
Опишете тогава един типичен пазарен ден.
Видин - петък беше пазара и... Моят баща, преди да се родя, е живял с майка ми в село Градец, Видинско. Аз и там съм родена, във Градец. И имаше много добри приятели - чичо Лозано и чичо Руско. И когато стана това… Законът за защита на нацията, те идваха и ни носеха… носеха ни тикви, носеха ни царевица, брашънце, други неща. Но пазарът във Видин беше колоритен - типичен селски пазар. Наседали жените със забрадки, с кошнички така… Нямаше сергии, нямаше птакива неща. И минаваш, и всеки ти вика: “Ела тука, ше ти давам, ела там”… И много обичах, мама ходеше на пазар, и тя… обикаляше… по три пъти! Викам: “Бе, мамо, все същото е!” - “Не, може - вика - да стане некъде по-евтино”. И си купувахме. Но, докато баща ми работеше и не беше в затвора, докарваше от пазара по една магарешка каручка с дини и пъпеши. И ние от входа на къщата… я внасяхме в мазето. Трите се нареждахме и татко - отпред, и ги хвърляхме: хоп-хоп… И който изпусне нещо, ядеме после. Но… това съм запомнила: приятни неща, които си спомняш. Но, спомням си и как никога не сме могли да идеме на пазар. Аз искам да кажа тука за една Виктория Илкова. Тя е моя съученичка - влаинка. Във Видин има много власи. И когато излезе Законът за… брат й беше политически затворник, в една килия с баща ми.
Във Видинския затвор?
Във Видинския затвор. Когато излезе Законът и когато ни изключиха от гимназията, тя живееше в квартала, влашкия - Кум баир, доста далече от нас. И идваше оттам, върху пликчетата си слагаше едни шорти и между шортите и пликчетата, във такова… платно ткано - си слагаше брашно, слагаше си месо, пиле нещо… и така ни е хранила Виктория. И сега, и сега, това е една приятелка - вече колко? - 60 години. Не се забравят тия неща. Ние сме оцеляли, защото са били добри и толерантни българите към нас.
Да започнем с темата за родителите. Какви са били по характер? Остроумни ли, приказливи ли; строги ли, мълчаливи ли…?
Баща ми се казва Буко Салтиел Исак Пизанти и е роден на 20 декември 1897 г. във Видин. Не е живял на друго место; след като се омъжих аз в София, дойде да живее в София. Баща ми беше много строг човек, но справедлив, много строг. Не позволяваше така… да си позволяваме много неща. И казаната дума не се пречупваше на Буко Пизанти.
Атеист ли е бил или религиозен?
Не може да се каже пълен атеист, защото той пазеше (аз ти казах) талета на дядо ми като реликва, и кипата, и не даваше да се пипа. Но когато отиваше на църква, си слагаше той талет още от вкъщи, близко бехме до синагогата, и кипата. Редко ходеше на църква. Баща ми е починал на 16 март ‘70-та година от задух. Това е заболяване, което е получил, понеже е работил общ работник, аз казах - житар, и е лопатирал, обръщал е житото, да не се запарва и т.н. И е получил тоя задух. След 9 септември е бил търговски работник. А вкъщи се говореше ладино - всички.
Майка Ви?
Един момент да кажа за баща ми още една дума. Баща ми… държеше, и майка ми - не всичко да разбираме. И говореха на турски помежду си, когато нещо искат да кажат, което не е за децата. Владееха перфектно турски. Майка ми се казва Сара. Всички й викаха Фреда Аврам Лиджи по баща, иначе Пизанти. Родена е на 8 август ‘895-та година във Видин. Тя не познава баща си. Познава го, но била е на 7 години, когато е починал баща й. А майка й е починала преди баща й, когато след три години е родила последния си син и при раждане е починала. Така че аз немах… не съм имала баба и дядо ни по майчина, ни по бащина линия.
Те как са се запознали?
Те са… Във един квартал са живели - комшии. И майка ми е починала на 30 октомври ‘81-ва година, беше диабетичка. Беше завършила І-во отделение тука, но… почти неграмотна. Искам да ти кажа, че по време, когато ние учехме, майка ми непрекъснато е била домакиня, но по време на Закона за защита на нацията, ходеше по къщите и готвеше при богатите евреи. И аз съответно, като послредна, ходех с нея и белех лук, картофи и не знам к’во си… И те, евреите… беха толератни и даваха по нещо.
Как са сключили брак?
Църковен брак, аз показах снимката там. Сватба са имали.
Те традиционно са се обличали по това време?
Да, нормално, не са имали кафтани, такива работи... нормално са се облиали. Мама разказваше, че брат й е купувал едни големи обувки, високи като боти - всички ходели с пантофи с токове, той за по-евтино. Понеже брат й я е гледал. И е гледал всички братя и сестри. И тя един път си отрезала със нож… те били над кокалчето, малко по-високи, с връзки. И отрезала отгоре надолу с нож и вика: “И тогава - вика - той ме накара да си ги зашия и така ги носих дълго време. И никога - вика - това нема да го забравя.” За пръв път хубави обувки, които, като се сгодила, й купил чичо Яко (там брат… и така, била много щастлива.
Какви книги са се четяли тогава е вас?
Баща ми четеше, майка ми не толкова…
Религиозни, светски?
Светски книги - “Мъртви сибирски полета”, други такива, за Троцки, не знам кой си...
Лев Троцки?
Да. Освен това, баща ми много обичаше да пее. И когато се събираше с неговата сестра и мъжа й, или със нейния брат и жена му, винаги се пееше вкъщи.
Какво пееше?
Пееха на ладино: “Una morte union” ?, “Оtra muher nokero” ? Ей такива песни, които…
Уна чика корасон”?
[смях] Да, да.
Политическите им възгледи?
Баща ми е бил твърд комунист.
Така. А тя?
А майка ми – безпартийна, тя… винаги се е страхувала за него и винаги му е казвала: “Ту … ” (“Ше си изядеш главата и ше съсипеш децата”). Нали, това беше нейният девиз. Къщата, семейството, дома – това беше мама. Мама шиеше на машина, тя ни шиеше дрехите, винаги сме били спретнато облечени… Верно, че от една на друга, една на друга… Между впрочем, аз се ожених с палтото на… с което бех - от сестра ми. И го дадахме на шивач да ми го обърне, понеже – второ обръщане, но от хастара мъх… се размъхало, така, и беше като новичко. И така се оженихме.
Да поговорим малко за сестрите, Венета и Лиза.
Венета е родена на 6 август ‘25-та година, Лиза е родена на 22 януари ‘22-ра година. Лиза е завършила средното си образование във Видинската гимназия, а Венета е била шивачка, защото нямали пари за двете - заварили са се в гимназията. Лиза се оженила за Цветан Пенев и се казва Лиза Буко Пенева, а Венета се оженила за Хаим Алхалел и се казва Венета Буко Алхалел. Говорили са ладино. Лиза знае италиански. След туй тя завърши полувисше, фармацефтика. Венета има прогимназиално образование.

Живели са във Видин. Когато аз се ожених… а, когато се ожени Лиза, отиде да живее в Бяла Слатина и тогава аз отидах там да уча техникум в Бяла Слатина, за да живея при нея. Но когато аз се омъжих, всички дойдоха във София. И мама и татко, и Лиза и Цветан, и Венета и Хаим. Лиза има двама сина, единият се казва Фреди – на мама, другият – Валентин. А Венета има една дъщеря, Соня. Венета винаги е била болна от сърце, много тежко; тя така почина, от сърце. И си спомням, че Соня аз я чаках една нощ и половин ден да се роди, да видиме – ше остане ли Венета жива, тя много тежко роди. И си спомням, че Соня (там немаше ей такива коли, не знам к’во си) я взех от родилния дом и така я занесах вкъщи, като свое дете. Венета е починала в София от сърдечна недостатъчност на 24 февруари 93-та година, а Лиза - на 5-ти, 6-ти 95-та година, паднала и си ударила главата и така… починала в “Пирогов”.


Ранни детски и ученически години. Казахме, че сте от село Градец, Видинско…
Не, аз само съм родена там. Не съм учила там.
Майка Ви се грижеше за Вас, не сте ходили на детска градина?

Не, не.



с. 1 с. 2

скачать файл