История на Паневритмията І. Първи период (1930-1944 г.). Възникване


с. 1 с. 2
История на Паневритмията
І. Първи период (1930-1944 г.).

1. Възникване на Паневритмията.

Методи Шивачев разказва за едно невероятно видение, което е имал ок. 1929-1930 г. на Мусала. Именно тази неземна картина в мистичната планина Рила се смята за първият известен до момента факт, който предхожда Паневритмията. След препоръката на Учителя сам да посети върха, през нощта Методи почувствал, че го събужда някаква незрима сила, надигнал се и тръгнал сам в полумрака към върха. Внезапно проблеснала феерична светлина, която осветявала пътя и угаснала, когато стигнал билото. В небето се появила голяма светлина с елипсовидна форма, сред която той различил множество същества в ефирно бели дрехи, играещи по двойки небесен танц и съпровождани от вълшебна музика. Когато се завърнал и разказал на всички преживяното Учителя протегнал дясната си ръка към небето и казал: „Всичко това, което си видял в небето на Мусала, ние ще го свалим тук, долу на Земята”.

Ето какво четем в книгата „Учителя”, издадена 1946 г., когато става въпрос как започва да се дава Паневритмията: „Всички движения в Природата, които имат разумен подтик са музикални. Паневритмията внася Живот, Сила, Радост и Красота в човешката душа. Паневритмията е наука за приемане разумните движение на Природата.

Движението изразява реалността така, както музиката и Словото. При съчетаване на трите – слово, музика и движение – се постига пълнота, дълбочина и сила.

Учителя даде Гамата, изпълнена с движения – най-простото упражнение, където той съчетава тези три изразни средства. Като изпълнявате това упражнение, тези широки, свободни, пълни със смисъл движения и пеете гамата, ще почувствате една малка радост, едно малко освобождение. Тези прости тонове се изпълват със съдържание, каквото не сте подозирали досега. Не ясно и определено, но вие ще се докоснете до онази неуловима, неопределима реалност, която е скрита зад тоновете. Това ще ви даде подтик да ги изучавате. Това съдържание вечно ще ви се разкрива и обогатява вашия живот.

Веднъж един от младите братя изпълни Псалм 133 с движения. Той го беше научил от Учителя. Тогава почувствахме силата, красотата и смисъла на този псалм.



Когато музиката се съедини с движението, тя е красива. Когато се съедини с речта, става още по-красива. Движенията вървят по същите закони, както и тоновете. Те трябва да бъдат музикални.

Изгрява Слънцето,

праща светлина.

Носи Радост за Живота тя.

Мелодията със същото просто съвършенство извиква картината на изгряващото Слънце. Тази песен се придружава с широки, плавни движения, като че душата се отваря, за да приеме Светлината. Учителя пояснява:



Като пеете това упражнение, вашето Слънце да изгрее. Ние не разбираме Слънцето в Природата. Ние не пеем на това външно Слънце. Когато това наше Слънце изгрее, то ни праща Светлина, която носи Радост на Живота. Тогава идва Силата – сила жива, изворна, течуща. Като приема тази Сила, човек става един жив извор – изявление на Вечния.

В третата част следва текст на непознат древен език. Ако се преведат движенията, които придружават тези думи, те означават правилно даване и приемане. Даването е начало на съзнателен живот.

Учителя даде една система от упражнения, в които музиката е съчетана с движения и слово. Двадесет и осем упражнения са свързани според известни вътрешни закони в една красива игра, израз на един светъл, възходящ Живот. Учителя я нарече Паневритмия. Той даде музиката и движенията последователно. Това голямо дело Учителя създаде просто и скромно. Създаде го незабелязано, почна го като че случайно.

Една топла лятна привечер ние се бяхме събрали около Учителя на поляната. Наскоро беше валял дъжд. Въздухът беше свеж и влажен, наситен с онзи сладостен дъх на боровете, който му придаваше вкус на горски мед. В тревите щурчетата се обаждаха вече. Слънцето се спускаше към горите. Часовете и минутите минаваха край Учителя като пратеници от далечна страна, натоварени със скъпи дарове. Всеки миг се приближаваше с почитание, слагаше своя дар и отминаваше с мълчалив поклон. Такава пълнота се чувстваше в присъствието на Учителя, даже и когато не говореше.

Мнозина от братята и сестрите, които присъстваха, бяха музиканти. Разговорът се водеше върху народната музика и игри, с които българският народ е твърде богат. Учителя обясняваше някои стъпки в народните игри, превеждаше тяхното значение, после изсвири няколко мелодии, като посочи кои са първичните, чисти мотиви в тях и кои – вмъкнатите впоследствие.

Много от народните песни и танци водят началото си от древните окултни школи. В тях е скрито известно знание. Самите те представляват методи, с които човек може да си помогне и при разрешаване на някои задачи в живота. На народа, както и на децата, знанието за Живота се предава чрез игри и песни. Традицията, живата народна летопис ги е запазила до днес, макар и изопачени и покварени от неправилния живот на ред поколения.

Учителя изсвири няколко мотива, които Той беше възстановил и очистил, и пожела някои от братята и сестрите да ги придружат с движения. Всеки по свое вътрешно чувство изрази ритъма и музиката. Получи се пъстро разнообразие. Учителя свиреше и наблюдаваше, без да поправя. После Той сам показа най-простите и естествени движения, които могат да придружават една мелодия. Някои от присъстващите ги повториха, почна се една малка работа спонтанно, естествено, като че случайно. Това беше началото на Паневритмията. Много от движенията, които братята и сестрите правеха тази вечер, влязоха след това като елементи в нея. Учителя използваше всичко, което идваше дълбоко от живота самородно, ала го поправяше и съгласуваше със законите, които Той познаваше. От тази вечер почна редовна работа, тя се разрастваше като голям и хубав пламък и озаряваше лицата на всички. Идеите се раждаха и осъществяваха тук. Тази работа увлече всички. Музикантите бяха постоянно около Учителя – от сутрин до вечер. Понякога седяха с него при пианото в салона. Опитваха и записваха мелодиите, после на поляната упражняваха стъпките и движенията. Всеки бързаше да привърши обикновените си задължения и да дойде тук. Учителя даваше нови мелодии, нови движения, свързваше ги, разработваше, проверяваше, изучаваше, поправяше, докато се постигне това, което искаше. Той работеше неуморно, с Любов и тази Любов се предаде на всички.

Създадоха се групи, които разучаваха упражненията; имаше музиканти, които изпълняваха музиката и записваха новите песни. Изгрева се изпълни с музика, с движение, с един нов живот. Вечер до късно голямата лампа осветяваше с ярка светлина поляната. Чуваха се звуците на цигулки и китари, разучаваха се упражненията на Паневритмията. Красивата работа увлече и плени всички. Сам Учителя живееше с нея постоянно. До късно през нощта горе в малката Му стаичка се чуваха звуците на цигулката Му; на другия ден Той даваше нови песни, нови упражнения.

Тъй в продължение на няколко месеца бе създадена Паневритмията. Разучиха я всички под ръководството на Учителя. Оттогава тя се изпълнява в ранните утринни часове в кръг от всички, наредени двама по двама. Един малък оркестър свиреше в средата. Учителя играеше в кръга сам и показваше упражненията.

След Паневритмията Учителя даде упражнението „Пентаграм”. След Пентаграма се дадоха и „Слънчевите лъчи”.”

Ето разказа на Борис Николов за началото на Паневритмията: „Спомням си как започна създаването ѝ. Като че бе случайно. Учителят не обичаше да чертае предварително планове. Той работеше естествено, просто, но не пропускаше момента на вдъхновението – вслушваше се във вътрешния подтик.

В онази пролетна вечер, Учителя и няколко сестри бяха на поляната край боровете и разговаряха. Ставаше въпрос за народните хора и танци. Учителя изпя малка мелодия и каза: „С какви движения ще изразите тази мелодия?” Направиха опит да намерят стъпки и движения, но не бяха сполучливи. Тогава Учителя показа движения – плавни, естествени, ритмични. Те отговаряха на мелодията. Така се роди първото упражнение на Паневритмията, като че случайно, но то послужи като подтик. Упражненията се раждаха едно след друго.

Учителя тъй се увлече в работата си, че нощем до късно можеше да се чуе цигулката му в неговата стаичка. На сутринта той опитваше с ученици новите упражнения. Те заучаваха мелодиите, стъпките, движенията, а Учителя уточняваше, поправяше, разработваше. Учителя беше съсредоточен, вдъхновен – лицето му беше като пламък. С каква любов работеше и с какво увлечение. Той пак отиваше горе и дълго време търсеше с цигулката си да долови и подеме мелодиите на Паневритмията – движенията, стъпките, ритъма. Така един възвишен свят слезе при нас и ни се изяви. Учителя го облече във форми, даде му израз чрез музика и движения. Той вложи съдържание в тях – животът на онзи свят, от който ги сне.

В София пристигна един немски професор по хореография, който обикаля по света и изучава фолклора на народите. Той записва движенията със своя система, нещо подобно на стенография. След като записва много от Софийските хора, които са доста сложни, той пристига една сутрин на Изгрева. Записва и движенията на Паневритмията, след което с удивление споделя с Учителя, че е обиколил целия свят и познава много видове фолклор, но по-прости и по-съвършени движения от тези не е виждал.”

В началото Учителя и приятелите са наричали Паневритмията „гимнастически музикални упражнения” и това продължава до около 1936 г. На 22 март 1935 г. Пеню Ганев пише в своя дневник: „Имаше хубави гимнастически упражнения, за първи път в тази пролет.”

Като първи достоверен факт за зараждането на Паневритмията можем да посочим нотния текст на „Първият ден на пролетта” с датата, на която е дадено упражнението – 19.05.1932 г. На 15.07.2006 г. Благовест Жеков и Ефросина Ангелова-Пенкова преглеждайки архива на Мария Тодорова се натъкват на първия нотен запис на упражненията „Отваряне”, „Освобождаване” и „Пляскане”, които тогава са дадени с четен брой тактове – 38. Музикантите, които по това време са записвали по-голямата част от Паневритмията са Асен Арнаудов и Ангел Янушев – и двамата много талантливи. Мария Тодорова си спомня за Асен следното: „Той бе онзи роден музикант, който беше и горе в невидимия свят музикант и беше дошъл в Школата да свърши определена работа за музиката и песните на Учителя. Той имаше такъв музикален слух, че щом чуеше една песен, веднага я запаметяваше и можеше да седне и да я запише, без да използва пианото.” Разработката на „Колко сме доволни” е на Ангел Янушев и тя намира място в изданието от 1941 г.

Ето какво си спомня Димитър Грива от това време: „Когато бях в болницата с опасност за живота си (1932-1933) Учителя през цялото време работеше с Асен Арнаудов и Ангел Янушев от сутрин до вечер. Той имаше голямо разположение към музикантите и много работеше с тях. Тогава се раждаше Паневритмията. Аз като дойдох първите упражнения вече бяха записани. Не съм участвал в създаването на Паневритмията, защото бях още малък. Тогава там бяха Асен Арнаудов, Ангел Янушев, после дойде Влади Симеонов, въобще дойдоха музиканти, също и Вапурджиев.”

Най-ранно сведение за игра на Паневритмията имаме от лятото на 1932 г. На 24 юли на езерото Махабур (Бъбрека) Елена Хаджигригорова вписва в дневника си, че се е провел разговор с учителя в 10 ч. на същата дата „след музикалните гимнастически упражнения”.

От спомените на Боян Боев за съборите през 1933 и 1934 г. на Витоша в местността Яворови присои ясно проличава, че Паневритмията вече е била неотменна част от ежедневието на братството. Ето част от разказа му: „Бяхме около 70 души на палатки. Яворови присои бяха на 45 минути разстояние от хижа „Алеко”. Първата работа на Учителя след построяване на палатките беше намиране на извори. Той откри добър извор близо до Бивака, но всред мочурища и кал, така че разчистихме местността. Местехме с лостове грамадни скали. След няколко дни на мястото изникна чешма, украсена наоколо с камъни, наредени с вкус. Учителя посочи една полянка над Бивака, като място за Паневритмия. С общи усилия я изравнихме. Понеже Паневритмията изпълнявахме всеки ден, скоро на тази полянка ясно се очерта един кръг.  

Програмата тук беше почти като на Рилските езера.  Имаше общи обяди, вечерен огън. Всяка сутрин се изкачвахме на една полянка над нашия стан, дето при изгрева на слънцето правехме молитва.  След това изпълнявахме Паневритмия на същата полянка, изравнена специално за целта от нас. В тая вълшебна местност се редяха красиви дни, изпълнени с духовни занимания. Сутрин от едно възвишение посрещахме слънчевия изгрев с молитви и песни. Често при изгрев Учителя държеше беседа. След Паневритмията провеждахме интересни разговори с Учителя или подхващахме обща работа за обзавеждане и хигиена на лагера. Вечерният огън, на който присъстваше винаги и Учителя, беше един красив завършек на деня.”

2. Данни от беседи на Учителя за началото на Паневритмията.

Най-ранни сведения в беседите и лекциите на Учителя за Паневритмията намираме през периода 1931-1935 г.



  1. „Та казвам, причините, които може да ви стимулират за вашите постъпки, могат да бъдат от тези трите свята. Така трябва да изучавате вие нещата. На първо място трябва да имате една хубава здрава къща. На второ място, тази къща трябва да бъде много добре мебелирана. А на трето място какво трябва да бъде? (да бъде тя инсталирана). Да има осветление и отопление, да може да се живее вътре. Първостепенна да бъде! Та именно сега като се правят тези гимнастически упражнения, това е съграждане къщата отвънка. Чувствата, с които си служим, това е съграждане (на) къщата отвътре – мебелиране. А мисълта, която се влива, това е инсталиране на тази къща от всички тези употребления, от които тя се нуждае.” – 22 май 1931 г.

  2. „Сега, ще отидем до Бъбрека – V езеро, където ще направим няколко гимнастически упражнения и ще се погреем малко на слънце. След това ще слезем на бивака да обядваме и да благодарим за хубавия ден.” – 20 юли 1931 г., СБ, Любов към Бога, беседа „Теория и приложение”

  3. На 22 март 1933 г. Паневритмията със сигурност е била усвоена и се е играела от по-рано. В лекцията на ООК от същата сутрин Учителя казва: „Сега ще излезем вън, да направим само шестте упражнения. Мислехме да направим и останалите, но времето пречи. Не сте всички юнаци, да играете упражненията с музика. Поздравявам ви с новата година – годината на Божията Любов.”

  4. В лекция на ООК от 26. 07. 1933 г. Учителя споменава за нивото на игра на Паневритмията от този начален период: „Искаш да пишеш една книга. И това е беля. Като излезе книгата на бял свят, хората ще започнат да те критикуват. Ще се чудиш, как да се справиш с тази критика. Изобщо, духовните хора много бързат. Например, и вие искате външните хора да видят вашите гимнастики. С какво ще се похвалите: с музиката ли, с начина, по който ги играете? Има смисъл да представите упражненията пред софиянци, но когато се хармонизирате. Като правите упражненията, вие не мислите. Движенията ви трябва да бъдат под контрола на вашата мисъл и воля. Само тогава ще бъдете господари на себе си и на своята съдба. Има смисъл да правите упражненията, ако придобивате нещо от тях. Каквото придобиете, това се отнася до вас. Едни правят упражненията бързо, други ги правят от страх, от задължение. Стани сутрин рано, направи съзнателно упражнението заради Бога и заради себе си. Като играете музикалните упражнения, избирайте си за другар този, с когото си хармонирате. Ако не си хармонирате, или се смущавате, не трябва да играете заедно… Като ви наблюдавам, виждам, че сте станали обикновени хора. Затова и песните, и гимнастическите упражнения – всичко сте довели до изглаждане. Така сте ги изгладили, че аз сам не мога да ги позная. Не се свири, нито се пее така. Тъй както са дадени упражненията, гимнастиките, в тях е вложен дълбок смисъл. Не спазвате ли този смисъл, нищо не можете да постигнете.”

  5. В разговор с Учителя на 12 септември 1933 г. изпратен от Димитър Звездински до Елена Хаджигригорова намираме: „Като правите упражненията, да стане изменение на лицето ви, в мускулите ви. Тогава упражнението е добре направено. Иначе или упражнението не е хубаво, или не е добре направено, както трябва. Най-напред гърбините ви трябва да изчезнат. За тези упражнения ще турим веднъж една стара сестра и да видим чрез тези гимнастически упражнения, каква промяна може да стане. Трябва да знаете, че в упражненията има една опасна страна. Аз я наричам инертност. Тази инертност поглъща всичката енергия на човека.”

  6. В лекция на ООК 27 юни 1934 г. Учителя казва: „При музикалните упражнения трябва да употребявате дишането. В дишането е вътрешния живот.”  

  7. На 17 юли 1935 г., пред учениците на ООК Учителя изказва едно критично отношение към начина им на игра на Паневритмия: „От гимнастическите упражнения, както ги правите, аз съм крайно недоволен. Не може да имате резултат по тоя начин. Гимнастическите упражнения ги правите много лошо. Първите упражнения ги правите много лошо. Това показва, че въобще не мислите през време на упражненията. Един се вдига, а друг през това време се навежда и сваля ръцете си. И всичко е така объркано. Няма единство в упражненията. И после, някои ги е страх да си наведат гърба. Не правите движенията както трябва. Какъв пример ще дадете с тези упражнения на другите?  И ония, музикалните, бързо почнахте да ги правите. Трябва да ги разделим на няколко части, на четири-пет части и да ги правим по части, както трябва. Иначе ще си изгубят смисъла. Едно упражнение трябва да се прави едновременно от всички, като че го прави един човек. Хармоничност трябва да има, а пък аз виждам, че един мисли едно, а друг мисли друго. Някой ще каже: „И без упражнения може.” Не, упражненията са необходими. Умрелите никак не се упражняват. Шестте упражнения, ако ги правите добре, пак е хубаво. Ако ги направите с чиста мисъл, вие ще се подмладите. Едно упражнение ако правите на ден, вие ще се подмладите с една година. Ако правите десет дни - с десет години ще се подмладите. Някой ще каже: „Дали е вярно?” Ако аз правя упражненията както трябва, ще се подмладя. А пък щом не ги правя както трябва, то аз остарявам. И вие, ако не ги правите, както трябва, ще остареете преждевременно. И съжалявам за това. Малко упражнения, но на свят да се правят. Като си вдигате ръцете, като един да ги вдигате, единство да има. Я „юнаците” как хубаво и стегнато играят [спортна организация „Юнак”]. Те под команда играят, а пък тук сме свободни. Един се навел, друг се изправил, а между тях никой не прави нищо. И който не ги знае, ще си седи настрана. Някои по-напреднали не идват на упражнения. Някой казва: „Аз съм напреднал” и не идва на упражнения. Упражненията нека да се правят три пъти на седмицата, но да има дисциплина. Ако не правите упражненията, не може да има Божието благословение.”

3. През очите на очевидците.

В спомените на Пеню Ганев от този период намираме следното: „В тетрадката си съм записал следното: І. Първият ден на пролетта – 22. 03. 1933 г.; V. Тъкане – 5. 05. 1933 г.; VІІІ Побеждаване – 5. 05. 1933 г.” 

Един от очевидците на всички тези събития е Крум Въжаров, който споделя следното: „В Братството съм от 1927 г. Първите упражнения Учителя почна да ги показва още през тази година. Когато той показваше упражненията, за да се заучат, аз присъствах там и играя Паневритмия от самото начало. Едно лято на Рила играем на езерото на Чистотата. Музикантите са в центъра, а Учителя играе сам на десетина метра от тях и се движи в по-малък кръг вътре. Както играеше, той се приближи до играещите двойки. Застана до мен и започна да играе с мене до края на упражненията. Това нещо той никога не го е правил с никого. Всички се учудихме и аз по-късно разбрах, защо го направи. Той е виждал, че аз съм този, който ще предаде Паневритмията на младежите и трябва добре да я изуча. Не само да ми покаже едно упражнение, а да събуди в мене известни центрове. И аз се постарах да я усвоя съвсем точно. Повече от 20 години работих с младите и подготвих група, която познава Паневритмията, за да може да продължи делото на Учителя.”

Елена Андреева има следния поглед за този период: „По време на първите десет упражнения и на другите не съм присъствала защото в периода 1930-1934 г., когато се даваха,учителствах и не бях постоянно на Изгрева. На поляната или пред салона, където я давал Учителя, или в салона вътре, не съм участвала. В подреждането на упражненията също не съм участвала, но Учителя ги даваше едно по едно. Боян Боев участваше в подреждането. Имаше малко съревнование и недоверие към мен, а тъй като съм малко честолюбива, затова като не са ме поканили, аз не ходех. Упражненията Катя Грива ги играеше най-хубаво от всички сестри. Ярмила според мен също ги играеше много хубаво.

Заучаването на Паневритмията внесе нещо ново в живота на братството. При всяко ново упражнение имаше оживление. Първо заучавахме стъпките и движенията на ръцете на всяко упражнение, след това ги играехме с ритъма на съответната музика. Учителят не ги даваше в определен час или ден, но ги даваше спонтанно, по някакво вътрешно творческо вдъхновение. Когато ни ги показваше и ние приемахме това вдъхновение, заучавахме ги с радост и повишено състояние на духа. За да се ползваме от Паневритмията Учителят казваше, че умът ни трябва да присъства в движенията, които правим. Всяко движение трябва да се изпълни правилно, за да може да приемем енергията, с която то е свързано. Чрез тия упражнения ние приемаме енергия от живата природа, затова ние трябва да ги изпълняваме концентрирано и само така ние ще се ползваме от тях. Музиката е жизнерадостна, събужда сили в нас, тя ни вдъхновява и внася бодрост и разположение. Когато правехме Паневритмията имаше тържественост, нещо празнично. По вътрешно чувство беше като богослужение.”

Първият запис на движенията, с който разполагаме до момента е от лятото на 1933 г. – 7 август. Надписът на заглавната страница е „Най-новите гимнастически музикални упражнения” и с големи букви в средата „Акумулиране и използване на енергиите на живата природа”. Там са описани 28 упражнения, но някои от тях по-нататък не влизат в пълния цикъл, а други се допълват и доусъвършенстват. Не е известен човекът описал упражненията, но има две вероятни предположения – Боян Боев или самата Милка Периклиева, която прави описанието в изданието от 1938 г. По това време тя е издала вече една книжка с подвижни игри, така че терминологията не ѝ е чужда, а през лятото на 1933 г. се знае със сигурност, че е на Изгрева. Последната страница представлява интерес с датата, която е написана накрая 7 юли 1933 г., тъй като се разминава с датата от началната страница – 7 август. Има една забележка на последната страница, в края: „При всички упражнения се тръгва с десния крак.” Същата забележка се появява и в изданието от 1938 г, но вече ѝ е сложен по-голям акцент, тъй като фигурира на първа страница отгоре.

Ето някои мисли на Катя Грива споделени пред Радка Левордашка: „Когато Учителя подготви Паневритмията и всичко беше готово, за да я играем, извика мен и Милка Периклиева. Двете заедно с Учителя играехме всяко упражнение. Като научихме всички упражнения, тогава Учителя ги даде пред всички, като ние двете играехме вътре в кръга заедно с Учителя и всички погледи бяха устремени към нас. Играеше се бавно, спирахме, даваха се обяснения и пак продължавахме, така че не всички отведнъж заиграха Паневритмия. Всички упражнения са дадени с обяснения, прочетете ги, преди да играете. Ръцете и краката не се опъват като струна, ръката се свива в лакътя на 45 градуса, мерено от него до китката, а тя излиза над главата. Кракът се опъва назад, като се стъпва на пръсти, повдига се петата, тялото трябва да бъде изправено и добре закрепено. Играе се ритмично, плавно, без да се стяга нито един мускул. Паневритмията играе много важна роля за човека! За всяко движение е дадена и съответна мелодия – като играеш, както трябва, ти изправяш всяка частица от твоето тяло. С Паневритмията лекуваш всеки мускул от тялото си. Затова Учителя каза: „С Паневритмията болни ще се лекуват.” Пеенето е мистично, магнетично, с ръцете си ние го изпращаме по целия свят. Мислите ни също трябва да са съсредоточени, не да се говори и да се размахват ръце, кой както му падне, а да се мисли, за да сте духом и тялом заедно. Това не е нито балет, нито резки гимнастически упражнения, това са окултни движения, които трябва да се изпълняват много точно. Не трябва да се смесват нещата.”

През очите на Пеню Ганев този период изглежда така: „От цялата Паневритмия най-трудно усвоихме Пентаграма. Вечерно време на полянката на Изгрева, осветявана от 1000-ватовата електрическа лампа , почвахме да разучаваме фигурите на Пентаграма, но завършвахме все с неуспех. Минаха много дни и Учителят вечер пак излизаше и караше братята Симеон Симеонов, Галилей Величков, Данко Симеонов (с кларинета) да свирят мелодията на Пентаграма, а другите братя и сестри – да образуват фигурите на Пентаграма в движение. След много упражнения спазването на фигурите, които заемаха главата, ръцете и краката на Пентаграма, се усвоиха и сутрин започнахме да го играем. Отначало го свирехме и играехме три пъти, защото играчите са уморявали, но Учителят отбеляза, че всяка двойка трябва да мине през позицията на глава, крака и ръце, а това може да стане само ако упражнението се играе пет пъти.

Когато се създаваше Паневритмията, Учителят даде да наредят текст. Стоянка Илиева и някои други се опитаха, обаче текстът на Олга Славчева беше най-подходящ, всички го харесаха и той се прие от всички и от Учителя.”

4. Първи печатни издания на Паневритмията.

Първото издание е на поетичния текст на Паневритмията е от 1935 г., който е издаден със заглавие „Паневритмия”, с автор Асинета – псевдоним зад който стои името на поетесата Олга Славчева.

Първото издаване на Паневритмия става през 1938 г. За времето си излиза като луксозно издание в голям формат. Състои се от три части – паневритмичните упражнения, музика на Паневритмията (разработка за две цигулки) и трета час – принципи на Паневритмията. Описанието на движенията е направено от Милка Периклиева – една от най-изтъкнатите детски учителки в София. В педагогическите среди се ползва с уважение и популярност, тъй като до 1941 г. тя издава четири книги с подвижни игри, ръководства и др. пособия подходящи за деца в детски градини. Тази нейна известност ѝ дава възможност през летните месеци да бъде назначена и за учителка на детската градина при „Близкоизточната фондация”. Тя много добре проучва както движенията на Паневритмията, така и съпровождащата я музиката, тъй като самата свири на пиано. Това я прави много подходяща по-късно за въвеждане на Паневритмията в българските училища.

Милка Периклиева си спомня ясно мигът, в който получава поръчение от Учителя за описание на упражненията: „Една сутрин, когато музиката на Паневритмията вече се чуваше, подтичвах закъсняла по шосето към Изгрева. Минавайки покрай салона, съзрях Учителя, който този път не играеше, а стоеше пред приемната и отдалеч наблюдаваше играещите. Поздравих го и за момент спрях. Бях малко смутена, че съм закъсняла.

- Харесват ли ти упражненията? - запита ме той.

- Много са хубави, Учителю. Защо не ги опишете, за да могат да се разпространяват повече? - отговорих аз.

- Ти можеш ли да ги опишеш?

Като че ли очаквах този въпрос.

- Ще се опитам.

В мълчание разменихме някакви мисли. Почувствах се с крила. Погледнах Учителя, който продължаваше да наблюдава играещите. В тези няколко минути имах чувството, че е било определено от Някого, да мина покрай Учителя в този час и да получа тази задача. Без да споделям с никого, се залових за работа. Всеки ден записвах движенията на едно-две упражнения. Когато бях готова с всички упражнения, занесох ръкописа на Учителя и му го прочетох. По израза на лицето му разбрах, че е доволен.

- Иди при брат Боев, проверете ги и нека ги напише на машина – каза ми накрая той.

Изпълних казаното. Заедно с брат Боев изгладихме текста и написан на машина, аз го предадох на Учителя. Изминаха се месеци, година, две. Една вечер, когато минавах край салона, светна лампата пред приемната. Учителят изпращаше гости от града. Както всякога, заобиколихме го. Този път той държеше в ръка книга със синя корица, голям формат. Погледна ме, подаде ми книгата и каза:

- За Бога така се работи! - наблягайки на думата „така”. От всеки звук на тази дума, като че ли излизаше светлина.

Приех подаръка, благодарих и несъзнателно повторих в себе си думите Му, а душата ми беше пълна с радост...След този случай ясно почувствах, че ми се даде някакво благословение и успех в работата и мълком, без думи, разбрах един закон: „За Бога даром се работи и даром се получава.”

Нотният текст е дело главно на Кирил Икономов, изтъкнат музикант в средите на братството. Знае се, че Учителя му поставя задача да работи заедно с Асен Арнаудов, тъй като той е човекът записвал по-голямата част от Паневритмията при нейното начално даване, но Икономов разработва всичко сам. Там той включва и своят аранжимент за втора цигулка. По спомени на приятели, Учителя му прави забележка, защото не е изпълнил неговата заръка. Кирил Икономов определя и темпата на Паневритмията с хронометър и метроном с помощта на Учителя. За третата част – „Принципи” – отговорност поема един от най-изтъкнатите и подготвени за целта ученик на Учителя, Боян Боев.

В Паневритмията от 1938 г. има един сериозен пропуск, който се мултиплицира в следващите издания, като през годините е търсен различен начин за неговото разрешаване. Съществува несъответствие между движение и музика в първите десет упражнения. Имаме забележката още на първа страница, че всички движения [упражнения] са на десен крак и след това – описание на всичките десет упражнения, че започват на десен крак. На практика музиката казва друго. Тъй като музикалните тактове на 6, 7 и 8 упражнение са нечетен брой (тек), три от упражненията 7, 9 и 10 ще трябва да започват на ляв крак.

В това издание има два интересни факта. Тук за първи и последен път се появява духовното име на Учителя, Беинса Дуно. Другият интересен момент е, че освен на български в първите страници има и текст на френски, което продължава и при имената на упражненията в музиката, т.е. съществуват два варианта – на български и на френски. Вероятно е засвидетелстван голям интерес от страна на братството във Франция и това е начин поне частично изданието да може да се ползва там.

През 1937 г. Михаил Иванов отива във Франция с поръчение и препоръки от Учителя да работи за разпространяване на учението там. В следващата 1938 г. вече има солидна група около него, която проявява голям интерес и към Паневритмията. Същата година в България през лятната ваканция се връща Ярмила Менцлова, за да попадне на Изгрева и да впечатли всички със своите танцови умения. Ето какво си спомня Крум Въжаров: „През 1938 г. Ярмила не беше виждала Учителя, нито беше виждала или играла Паневритмия. Аз я заведох на едно събиране при Симеон Симеонов, на което беше и Учителя. Когато музикантите засвириха Паневритмията, тя започна да играе. Като последователка на „свободния танц” цялото ѝ тяло и вътрешно естество трябва да даде рисунък във въздуха на музиката, която се слуша. Ярмила започна да играе онова, което ние вече бяхме изучили, а нямаше откъде да го знае. Всички се вторачихме в нея, а аз бях изненадан най-много. Тогава Учителят каза: „Вижте каква връзка има между музиката и движенията!” В музиката се съдържат движенията, но трябва да си специалист, за да доловиш това. Така тя влезе в духа на Паневритмията, защото при балета има палцово изпълнение и точно определени движения. Но при „свободния танц” има нещо друго – с цялото тяло ти изразяваш музиката. Така Ярмила се свърза в това поле, откъдето идва музиката, но за да се направи, е необходима висока култура, затова тя изуми всички, които присъстваха.

Това е причината, за да се обърне по-късно Учителят към нея и да ѝ поръча да „оправи гимнастиките”. Но тя не познаваше упражненията и аз я свързах с Катя Грива, която много добре знаеше Паневритмията. Лично Учителят на нея е показал упражненията. По-късно се включиха и други сестри. Но едно е да играеш точно и правилно, а друго е да описваш упражнения. За последното е необходимо да бъдеш специалист. И затова Ярмила се яви тук със своята професионална подготовка да опише упражненията.”

За същата случка разбираме и от писмото на Боян Боев от 21 януари 1939 г. до Ярмила, където той подробно описва думите на Учителя, които той е казал вечерта на събирането в Симеон Симеонов. Също така брат Боев записва и думите на Учителя от срещата им на следващия ден, когато Ярмила лично посещава Изгрева. Ето няколко реда от писмото: „Получи се Вашето писмо. Четохме го всички. Прочетохме го и на Учителя. Хубаво ще бъде през това лято да дойдете с нас на Рилските езера, гдето отиваме с Учителя всяка година на палатки. Ще дойдат и много наши приятели от Франция. Вие можете да дойдете с тях. Тогава Учителя може да Ви даде нови упътвания в тази област, в която работите. Вашето изкуство може да допринесе много за разпространението в света на новите идеи и за вливане на една мистична струя в живота на човечеството.” Още в първото си писмо от края на 1938 г. Боян Боев ѝ пише за това: „Много се радвам, че направихте връзка с Учителя. Вие може да го запитвате и той ще Ви дава упътвания. Както чухте, той Ви каза, че като дойдете идното лято тук и на Рилските езера с нас, ще Ви даде някои методи.”

В следващото си писмо от 20 април 1939 г., той ѝ пише: „Любезна, сестро Менцлова, хиляди поздрави от Изгрева! Получих писмото от Париж, в което се говори как Вие сте се запознали с мнозина братя и сестри и сте играли някои наши песни, между другото и „Идилията”. Това ни много радва. Ако можете да дойдете с нас на красивите Рилски езера това лято, ще можете да играете и много други наши песни. На езерата ние всяка сутрин играем Паневритмията. С братски поздрав: Б. Боев.”

През пролетта на 1939 г. във Франция в една от близките гори до Париж – Сен Ном ла Бретеш, се събира голяма група около Михаил Иванов, за да разучават упражненията дадени от Учителя. На 26 август в същата година той споделя в писмо до Боян Боев: „Относно Паневритмията вече много пъти се събирахме няколко братя и сестри, за да я разучим заедно с Ярмила (сега тя е във ваканция). Паднаха доста песни и добро настроение. Имаше моменти, когато братята и сестрите достигаха на брой 20. Бавно върви Паневритмията по много причини – поради големината на града, всеки е зает, но въпреки това все повече и повече расте интереса и желанието да се изучи. Трябват ни музиканти за това! Имаме един проект и дано Бог да ми помогне да се реализира и той е следният. Ще гледам да намеря цял оркестър, на който ще платя (още нямам идея за цената), за да може всички упражнения да бъдат зарегистрирани на грамофонни плочи. Ако това можеше да стане в София с нашия оркестър, защото тук ще трябва да се аранжират всички упражнения за различни инструменти. Това е трудно. Там вие имате партитурите за всички инструменти, вече готови, аранжирани.”

Малко преди да си замине Учителя, когато почти е спрял да излиза от стаята си, той дава едно от последните си важни наставления на Ярмила Менцлова. Мария Златева си спомня за този ден следното: „Беше към 20 декември 1944 г. Аз и сестра Ярмила Менцлова се разхождахме по кръга на поляната, където сутрин играехме гимнастиките. Бяхме приятно изненадани, когато видяхме Учителя – блед, но заметнат с пелерината си – да се приближава към нас. Когато бяхме съвсем близо, той каза на Ярмила: „Вие, сестра, ще оправите гимнастиките!” „Учителю, аз не мога да ги дам правилно. Ще ги играя като балерина.” „Не! – прекъсна я Учителя – Вие ще се допитате до тия сестри, които бяха край мен, Катя Грива и другите. Вие ще оправите Паневритмията!” След това се обърна и си замина. Тогава Учителят е избрал сестра Ярмила, тъй като тя самата е балерина и би могла да бъде добър образец за правилното изпълнение на упражненията.”

5. Последният дял на Паневритмията.

Следващото издание е „Слънчеви лъчи – музика, движения и говор от Учителя”, София, 1942, но реално излиза през 1941 г. В него се публикуват принципите и музиката на Паневритмията, без описание на движенията. В първата част, където са описани принципите се откриват определени различия. Има допълнения и пояснения, както и съвсем нови моменти. Някои неща от първото издание тук не са включени. В музикалният текст също има редица промени, които са в посока адаптиране на песните от Паневритмията за пеене, а не само за свирене, както е в първото издание. Под нотите се добавя поетичният текст на Олга Славчева от 1935 г., но вече подобрен и синхронизиран с музиката.

Ето спомените на Елена Андреева: „Аз не знам нищо за това, че Учителя е казал на Олга Славчева да напише текста на Паневритмията, но веднъж присъствах, когато тя, Георги Радев и Учителя известно време работеха по текста. Двамата ученици пееха думите и където не съвпадаше логическото ударение с музикалното, гледаха как могат да го оправят, за да съвпаднат двете. Да не бъде „Бога”, а „на Бога”, защото понякога може така да дойде, ако втората нота е по-висока. Доста време работиха, докато ги дадоха да се напечатат.”

Според Пеню Ганев ето причината за изданието от 1941 г.: „Много хора идваха от града за Паневритмия и същевременно пееха и затуй Учителя нареди да напечатат текста ниско, защото цигулките свирят много високо. Те свирят октава високо. Имаме издадена цялата Паневритмия една октава по-ниско – за пеене, защото тя се свири много високо. И да може някъде, където няма музиканти, да си я пеят и да си я играят.”

Открита е машинописна страница, която потвърждава факта, че „Слънчеви лъчи” са завършени с текст, музика и движение още през лятото на 1941 г. Там пише: „Слънчеви лъчи – текст на новото упражнение” и следва познатият ни поетичен текст, чийто автор е Весела Несторова. Накрая е изписана датата „1 юли 1941 г., Изгрев”. Така последният дял от Паневритмията се издава в края на декември 1941 г., но нормално в такива случаи на корицата да е изписано – 1942 г. За този факт съдим от две писма на Б. Боев до Елена Хаджиева. Първото е от 18 ноември 1941 г., където той пише: „Новите ритмични упражнения, които Учителят даде това лято, а именно „Слънчеви лъчи” – сега се печатат и скоро ще ги имате.” И в следващото си писмо от 24 декември 1941 г. Боян Боев продължава: „Да ви зарадвам с една новина: сега се печатат и до Нова година ще излязат от печат „Слънчеви лъчи” – новите гимнастически упражнения, които Учителят даде това лято. Ще ги получите.”

Това издание представлява тънка книжка от 32 стр., формат А3, отпечатано на ул. „Гурко” 22, в „Литопечат” – печатницата на Славчо Печеников. Състои се от три части – музика, принципи и описание на упражненията. Тук е известен авторът на принципите – Боян Боев, който стриктно е цитирал мисли от Учителя. Кой музикант е записвал музиката, до момента не е известно, а също така и авторът на описанието на движенията е неизвестен. Има изключителна приемственост в терминологията и начинът на описание на упражненията с този на предходните описания, затова може да се предполага, че е или Б. Боев, или Милка Периклиева, или и двамата заедно в екип.

Пеню Ганев също разказва разговорите си с Учителя за „Слънчеви лъчи”: „Учителят няколко пъти в рамките на три години ми повтори: „Българинът живее все в затворен музикален кръг!” Веднъж го попитах, какво разбира под „затворен музикален кръг”. Той ми отговори: „Българската народна музика се движи в затворен кръг. Всички народи си имат национален танц, за българина това е ръченицата. Като играе своята ръченица, той живо тепа, тепа. Нали си виждал как жените по селата белят и перат платното на реката, като тепат, тепат с дървото, наречено тепачка – докато свършат прането бая се баялдисват. Така и тук – той играе, но тепа с краката, после се баялдисва, запъхтява се, изморява се и седне на стола и диша с отворени уста, дано се отмори. Играл ръченица и сега седи и пъхти уморен и за нищо не го бива в момента и не иска да мисли. Ето това е затвореният кръг на българската музиката!” „А какво нещо е отворен кръг, Учителю?” – го попитвам аз неразбиращ нищо. Учителят взе цигулката си и излязохме навън, където имаше около 50-60 човека наши приятели насядали. Беше неделя към 5 часа следобед. Когато учителят се зададе с цигулка в ръка, всички се зарадваха, защото знаеха от опит, че в такива случаи той даваше някоя нова песен. Ни е присъствахме на един исторически момент, на който Учителят изсвири „Слънчеви лъчи” за първи път. Когато свърши, каза: „аз съм работил 15 години върху тази песен да я създам, но досега не съм я пял и свирил пред никого!”

В този момент имаше сестри-музикантки – сестра Давидова, Весела Несторова. И тогава Учителят повтори много пасажи от „Слънчеви лъчи” и така се научи тази песен. Според мен тогава той ни даде и думите, но останалите твърдяха друго – че са дадени от Весела Несторова. Възможно е и това.

Накрая Учителя обясни, че това което свири е българска музика в отворен кръг. Отворен кръг означава, че като свири и играе човек, да завърши песента и играта пълен с енергия, да чувства порив да се захване за работа. Да има едно възходящо течение на мисълта, да има едно разширение на чувствата във възходяща посока, а не да бъде изморен и да иска да почива от преумора. Учителят ни даде пример как да се играе ръченица в „Слънчеви лъчи”, която да има възходящо начало. Когато изучавахме упражненията беше топло време и Учителят нареди да се сложи един голям стожер на поляната и на него да се сложи голяма лампа от 1000 вата, която да осветява поляната до късно вечер. Така ние разучавахме Паневритмията и „Слънчеви лъчи” под ръководството на Учителя. Така той ни показа как българската музика може да излезе от затворения музикален кръг. Това започва от медитацията: Ти си ме, мамо, човек красив родила…”

Елена Андреева си спомня, как са дадени „Лъчите”: „Учителя даде „Слънчеви лъчи” на Изгрева и разучаването им продължаваше до вечерта. Като дойдат всички след работа и пуснат една голяма лампа от 1000 свещи и светне поляната и там ги учихме. Всичката музика от Паневритмията е на Учителя с изключение на разработката на Ангел Янушев, който направи едно допълнение към „Колко сме доволни”, която Учителя одобри.

Упражненията Катя Грива ги играеше най-хубаво от всички сестри. Ярмила според мен също ги играеше много хубаво.

Паневритмията на Рила се играе на всички езера без шесто и седмо. Ставаше непосредствено по идея на братята или най-често на Учителя, когато го питаха сутрин, къде ще играем. На първото езеро слизахме за дърва. Ако Учителя ни кажеше да слезем само за дърва, нямаше да стане, а за Паневритмия всички слизаха и на връщане носехме дърва. Друг път Учителя казваше: „Днес ще играем на третото езеро!” При лошо време правехме Паневритмията на лагера при второто езеро.”

В спомените си за този период Наталия Чакова разказва: „Оставаше един ден до Петровден – имения и рожденият ден на Учителя. Този ден се празнуваше много красиво. За случая всичко се почиства и измива, защото идват стотици от града и от провинцията, за да поздравят Учителя. Ние, няколко учителки дошли за през ваканцията от провинцията, решихме да измием и подредим салона за празника. По едно време гледаме Учителя иде и носи една чиния с едри зрели кайсии, подава ни я да се почерпим и отива на пианото. Свири някаква мелодия. Ние оставяме работата и го заобикаляме. Почнахме да тананикаме мелодията, която ни беше малко позната – част от „Идилията”. Скоро я запяхме по-високо и по-смело. „Рекох, може да се даде упражнение по тази мелодия!”Стана, нареди ни две по две и започна да дава упражнението. Пеем и играем, пеем играем… така беше дадено упражнението „Лъчите” в навечерието на Петровден.”

В спомените на цигуларката Мария Златева можем да намерим ценни препоръки: „За да не закъсняват приятелите през седмицата за работа, Учителя се съгласяваше да се съкратят упражненията, според случая. Брат Симеонов прескачаше „Първият ден на пролетта” като най-дълга. Учителят обаче препоръчва винаги да се свирят първите три упражнения – „Първият ден на пролетта”, „Евера” и „Скачане”, а после може да се прескача през едно, като единия ден се свирят четните упражнения, а на другия – нечетните. На празник и през почивни дни се свири цялата Паневритмия. Сигнал за кое упражнение предстои, да не се дава, за да наработват приятелите будност и да следят кога почва то. Учителя също препоръчва на музикантите да се разпределят на групи – едни да свирят, други да играят, защото всеки, когато играе ще наблюдава, да види какви подобрения могат да се направят.

За „Пентаграмът” Учителя препоръчва на музикантите да свирят ритмично, за да могат ритмично да се вдигат и свалят ръцете при игра. За края на упражнението, когато се правят кръговете с ръцете, трябва да се подчертава ритъмът, за да става едновременно от играещите. При „ето” – ръцете се движат нагоре, при „веч” – надолу, при „идем” – нагоре и т.н. При „Лъчите” накрая при „летенето”, когато се пее „туй” – ръцете отиват надолу, а при „рай” – нагоре, всички едновременно и според музиката да се движат ръцете.

При създаването на Паневритмията Асен Арнаудов и Ангел Янушев взеха участие, особено в „Слънчеви лъчи”.”



  1. Опит за въвеждане Паневритмията в училищата.

През 1942 г. се провежда уникален експеримент, с който се цели въвеждането на Паневритмията в училищата. Главно участие тук взема Милка Периклиева, която по това време е с висока репутация в учителските среди. В доклада си до Учителя тя пише:

„Доклад от Милка Периклиева за възложената ѝ задача – приложение Паневритмията в българското уч-ще.

София, 1942 г.


  1. От 15 април до 30 май;

  2. От 28 юни до 12 юли.

По нареждане на г-н министъра на Народното просвещение, началника по телесно възпитание, г-н Караиванов даде нареждане да се организира едно отделение, в което да се направи опит за провеждане на Паневритмията.

Опитът започна на 15 април и продължи до 30 май с 54 деца от ІV отделение при уч-ще „Тодор Минков” (сега 20-то ОУ в центъра). Учителка на отделението беше г-жа Величкова. Курсът се провеждаше от г-жа Милка Периклиева, като пианистка идваше г-жа Иринка Кисова. Работеше се в час по гимнастика и пеене. Случваше се по четири пъти седмично.

Резултатите бяха много добри. Децата играеха с желание и интерес.

При завършването г-н Караиванов ревизира работата, одобри упражненията и обеща в началото на идващата учебна година да открие курс по гимнастика в София за подготовка на всичките основни учители, където ще се проведе Паневритмията като задължителен предмет във всички училища.

*****

По желание на Учителя за поддържане на подетата работа предложих на г-н Караиванов да вземем участие с Паневритмията и в някои от летните курсове. За най-удобен се намери този, организиран от училищното настоятелство за подготовка на ръководители в игрища. По нареждане на г-Караиванов бяха ми дадени 6 часа, а в последствие още 6. Курсистите бяха учители, учителки, студенти и студентки – всичко 40 души. Курсът се провеждаше на открито.



Ритмичната гимнастика – Паневритмията се провеждаше от Милка Периклиева, г-ца Весела Несторова с китара и цигулки (Верка Куртева, А. Янушев, Ф. Стоицев и впоследствие кларинет Д. Хараламбиев).

Предадените 18 упражнения бяха заучени бързо, с голям интерес и удоволствие. Курсистите открито заявяваха, че най приятни и желани са часовете им по ритмика. Специалистите по телесно възпитание – преподаватели в същия курс, се заинтересоваха и започнаха да присъстват на нашите часове…”

Ето какво разказва Милка Периклиева по-нататък: „Наближаваше края. Курсистите очакваха да получат нотите на упражненията, но все се случваше така, че размножаването им закъсняваше и накрая курсистите се разотидоха в провинцията, без да могат да ги получат. Междувременно началникът по физкултурата при

Министерството на народната просвета замина на специализация в чужбина. Курсът завърши добре и курсистите бяха усвоили упражненията, но военизираната обстановка в страната затормозяваше изпълнението на подетата идея с Паневритмията. През декември 1943г., над София бе извършена първата въздушна бомбардировка. На 10.01.1944г. последва масирана бомбардировка над столицата, която предизвика евакуирането на

населението, учрежденията и училищата от София. Замисленото начинание с Паневритмията вече не можеше да се реализира. Припомняйки си планираната, но неосъществена инициатива на Учителя с Паневритмията, съзнанието ми се спираше на пречките, които съпътстваха това добро начало и неволно си спомням за подбраните от мен 18 упражнения и за разговора с Учителя.

Всички в Изгрева се бяха евакуирали от София. Учителят с една група от софийското Братство се бяха настанили в с. Мърчаево, Софийско.

Един ден отидох в Мърчаево, за да видя Учителя. Между другото в разговора стана дума и за Паневритмията. Запитах го дали не би могло да се направи нещо за в бъдеще.

- Късно е вече – отговори ми той. Сега ще гледаме представлението. С отправен на запад поглед Учителят искаше да ми каже, че сега имат думата самолетите с бомбените товари, които често прелитаха над страната...”



ІІ. Втори период (1945-1989 г.).

  1. Обща атмосфера след заминаване на Учителя.

Неочакваното заминаване на Учителя предизвиква кардинални промени в средите на Братството. Приятелите не са подготвени и за предстоящите събития, които са продиктувани от смяната на политическата система. Избира се братски съвет, започва масирано издаване на книги, на „Изгрева” кипи от разнообразни курсове, музикални събития и обществени прояви. Постепенно режимът започва да затяга примката около Братството. Принуждават ги да се регистрират и Братският съвет решава това да стане по закона за вероизповеданията, т.е. Учението да се води религиозна деноминация. Закриват печатницата, която е закупена с общи средства. В самото ръководство влизат не дотам предани хора на Учителя.

Някои много бързо се ориентират в обстановката и решават да напуснат страната, за да намерят по-благоприятна среда за прилагане и разпространение на учението. Такова място е Франция, където вече има десетки последователи, вдъхновени както от живата им връзка направена с Учителя през 1939 г., така също и от последователната работата на Михаил Иванов през периода 1937-1946 г. В самото начало там Братството е единно, но постепенно започват процеси на разцепление. След възстановяване на дипломатическите отношения между Франция и България през 1946 г. се възобновява кореспонденцията между двете страни, която е прекратена от 1940 г., когато Франция е въвлечена във войната. Границите отново са отворени и може да се пътува свободно, но за кратък период от време. През 1946 г. в Париж емигрира Виола Йорданова (Бауман), която по-късно (1979) ще издаде Паневритмия в Америка. През 1946-1947 г. заминава и Бертоли, който в началото работи заедно с Михаил Иванов, но впоследствие пътищата им драматично се разделят.

През същата 1947 г. за Франция отпътува и Ярмила Менцлова с цел да обучава френското братство на Паневритмия. В Париж обаче по това време обстановката не е благоприятна – води се кампания срещу Михаил Иванов. Това намира потвърждение в писмото на Ярмила до Боян Боев, за което съдим от неговия отговор на 18 декември 1947 г. Там той ѝ пише: „Любезна сестра Ярмила, получих ценното Ви писмо, което отдавна очаквах. Благодаря за сведенията, които ми давате. Бог всичко ще превърне на добро… Вашето отиване там е ценно, защото Вие ще им покажете най-вярно паневритмичните упражнения.” През същия период в Париж Ярмила се среща с Виола Йорданова (Бауман).

Вероятно поради дългия период и липсата на обмен между българското и френското братство през годините на войната Паневритмията във Франция не е разучена пълноценно. Това е предполагаемата причина около 1947 г. да се заснеме двадесет и пет минутен филм, който да покаже точно, как се играят в България всичките 28 упражнения.

Съществува твърдение, че кинооператор е Георги Парлапанов – този който заснема филм с Учителя в края на 30-те години. Най-вероятно обаче, лентата да е правена с френски средства и с тяхно оборудване и оператор. Завършващият надпис накрая – „Fin” – е на френски. Не е известно и някой от българските последователи на Учителя да говори в спомените си за такова събитие, като снимките на филм. Самият Парлапанов също не е споменавал нищо пред племенника си Данаил Жеков, който пък е операторът заснел Паневритмията през 1977 г. има друг един факт, който си заслужава вниманието. В писмото си до Боян Боев от 26 август 1939 г. Михаил Иванов споделя свое намерение в посока заснемане на филм: „Един ден ще трябва да се филмират някои сцени от братството ни (в България), в гората, от упражненията и Паневритмията.” Много вероятно тази инициатива да идва от негова страна, но точно в този период отношенията между нашето братство и това във Франция не са добри. Бертоли по това време е там и работи в тясно сътрудничество с Михаил Иванов. Задачата по филма е свършена от неговата дъщеря – Анина Бертоли. Междувременно Михаил влиза в затвора (1948), а точно тогава Анина пристига в Париж. Нейният баща вече е поел собствен курс и това е вероятната причина филмът съхраняван от нея през годините да остане непокътнат и на практика неизвестен до 1999 г. Тогава сем. Гобо от Франция го изпращат до коломенската група в Москва и оттам той идва в България.

Участват 8 човека – 4 смесени двойки, от които засега разпознати са петима: втората жена – Верка Куртева, третата – Анина Бертоли и четвъртата – Йорданка Кисьова, както и втория мъж – Неделчо Попов и четвъртия – Пантелей Карапетров. Снимките са правени пролетно време на Изгрева.

Анина Бертоли отпътува за Франция през 1948 г., след което за първи път се завръща в България едва след седем години. Вероятно за тези години по-късно тя споделя в спомените си: „Като отидох в Париж, почнаха да ме питат разни такива подробности: „Ръцете, дланите – нагоре, надолу, настрани?”. Аз играех Паневритмията, минавах за една от тия, които я знаят най-добре, но като започнаха да ме питат разни подробности, отворих книгата, която е напечатана на български, чета и тъй като ми беше прясна в ума Паневритмията, намерих доста грешки. Почнах да пиша на Елена Андреева: „Виж на еди-коя си страница какво пише, а всъщност ние иначе я играем.” И тогава тя ми пише: „Да, наистина така я играем.” И решиха да създадат нова Паневритмия, описана по хореографски начин. И тогава извикаха някои хореографи, там беше Мика – Мария Тодорова, на Борис жената. Извикаха също Ярмила, нали като балерина, Катя Грива, Елена Андреева и създадоха тогава тази нова Паневритмия и ни я изпратиха. Аз я напечатих тая книга с рисунки от Елена Андреева. Тя там се погрижи, изпрати 100 рисунки подробно за всички движения. Направих след туй издание, на което написах: „Направена в България”, т.е. коригирано второ издание в България.”

Тази Паневритмия на Анина Бертоли е издадена вероятно след 1954 г., но не в издателство, а на циклостил, в тираж ок. 100 бройки. Тя не представлява точно копие на екземпляра изпратен от България, а с нанесени корекции от самата Анина. Дотогава във Франция има две издания на Паневритмията, които са превод от 1938 г. И двете са издадени от Жерар Низе през 1949 г. и 1954 г. Той има свое издателство в Париж наречено „Куриер на книгата”, където издава и книги на Учителя. В началото Низе си сътрудничи тясно с Братството в Париж, но след като Михаил Иванов влиза за две години в затвора през 1948 г. той се отделя и открива собствен Център по природна хигиена, където се разучава и Паневритмия. Този център е в Лорг (Lorgues, област Вар), близо до Сен Тропе. Там като студент попада Жан-Луи Гобо през 1959 г., както по-късно и неговата съпруга Арлет. През лятото на 1967 г. там се появява и Ярмила Менцлова по покана на семейство Гобо, която по това време е в Париж и помага на Низе в неговата книжарничка.



  1. с. 1 с. 2

скачать файл