“индивидуални управлнески решения в конфликтни кризисни ситуации”


с. 1


РЕЦЕНЗИЯ
на дисертационния труд на тема: “ИНДИВИДУАЛНИ УПРАВЛНЕСКИ

РЕШЕНИЯ В КОНФЛИКТНИ КРИЗИСНИ СИТУАЦИИ”

Докторант: Иван Цанов Цанов – шифър 05.02.18.

Икономика и управление
Рецензент: проф. д-р Ангел Георгиев Ангелов – кат.

Управление” – УНСС, шифър 05.02.20. Социално управление

С писмо изходящ № 58 от 09.10.2008 год. на Специализирания съвет по “Отраслова и фирмена икономика” при ВАК ми е възложено да разработя рецензия на дисертационния труд на тема: “Индивидуални управленски решения в конфликтни кризисни ситуации” – шифър 05.02.18. Икономика и управление автор, на който е докторанта на самостоятелна подготовка Иван Цанов Цанов от катедра “Национална и регионална сигурност” при УНСС за получаване на образователна и научна степен “Доктор”.
І. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
Предоставеният ми за рецензиране дисертационен труд е в обем 150 нестандартни (по-големи) печатни страници и съдържа: Увод, три глави; Заключение и цитирана литература от 105 източника. В текста са включени 10 таблици, плюс 4 приложения, 1 анкетна карта, 6 теста, списък на използваните съкращения и списък на научните публикации, свързани с дисертационния труд.

Избраната от докторанта изследователска проблематика е действително актуална и значима за българските условия. Актуалността и значимостта се определят от непрекъснатото нарастване броя на сложните конфликтни ситуации и значението на индивидуалните управленски решения за тяхното решаване.

Тази проблематика не е достатъчно разработена у нас. В редица изследвания и учебници по “Основи на управлението” става дума за вземане на решения в условията на голяма сложност и неопределеност, т.е. за т.нар. рискови решения. Но специални изследвания на ИУР (индивидуални управленски решения) в условията на конфликтни кризисни ситуации липсват. Досегашните изследвания и публикации по визираната проблематика се характеризират с акцент върху етапите на процеса на вземане на решение от чисто технократическа гледна точка или с акцент върху психологическите характеристики и изисквания на индивида, вземащ решение. За да избегне тези крайни изследователски позиции, докторантът фокусира своето внимание върху потенциала и възможностите на системния подход, за да анализира връзката между ИУР и конфликтната кризисна ситуация. Новото и конкретното в това изследване е и приложението (употребата) на т. нар. конфликтологичен подход. Аз като рецензент го разбирам като продължение на приложението на системния подход при анализа и синтеза на сложни конфликтни ситуации.

Докторантът се придържа към общоприетото структуриране на дисертационния си труд, т.е. Увод, 3 глави и Заключение. За достигане на изследователската си цел, той е формулирал няколко ограничения, които много ясно очертават избраното от него изследователски поле, а именно:



първото: занимава се само с ИУР и конфликтни кризисни ситуации и тяхната взаимна свързаност и обусловеност;

второто: техническите и биологичните системи са извън обсега на неговото изследване;

третото: изследва само ИУР. Груповото вземане на решение е извън обсега на изследването;

четвъртото: той не се занимава с природни катаклизми и извънредни ситуации причинени от природни сили и явления.

По-конкретно, като обект на изследването той е дефинирал ИУР в конфликтни кризисни ситуации, а като предмет на изследването – влиянието на лицето, което взема решение върху ИУР в К.К.С. Той се стреми към изследване на релациите и взаимните връзки между субекта, вземащ решение и ИУР в К.К.С. Обект на изследване в по-широкия смисъл са конкретните механизми за взаимодействие между лицето вземащо решение и ИУР в ККС. Конкретните механизми са дефинирани като процеси, качества и състояния на лицето вземащо ИУР в К.К.С.

Основната изследователска цел е дефинирана като: установяване влиянието на лицето вземащо решения върху ИУР в К.К.С.

За достигането на тази цел, той е формулирал пет основни изследователски задачи, които са разписани на стр. 13 от дисертационния труд много ясно и точно.

Според мен като рецензент първите 4 са напълно достатъчни за достигане на основната изследователска цел, докато петата, цитирам: “Да се формулират изводи и препоръки към изследователите, субектите на управление от практическата и социалните институти” е следствие от едно успешно изследване!

Основната изследователска теза, зад която докторантът застава има следната формулировка: “ИУР в К.К.С. се различава съществено от индивидуалните УР в неконфликтни ситуации. Тази теза за някои може да звучи тривиално, но тя се нуждае от изследване и конкретни доказателства! Основната изследователска теза е декомпозирана в цели 6 подтези, които няма да цитирам в рецензията си, тъй като ги има коректно разписани на стр. 14 и звучат много правдоподобно.

Изяснявайки от теоретико-методологическа гледна точка взаимната връзка и обусловеност между ИУР и К.К.С., докторантът разглежда връзката от различни гледни точки. Той анализира УР като процес, като акт, като явление и като информация. Докато конфликтът се разглежда като: социално противоречие. Според докторанта конфликтът има 5 обособени степени: тъждество; различие; поляризация; сблъсък и антагонизъм. Съвсем основателно, докторантът третира тъждеството, различието и поляризацията като некризисни степени на протичане на конфликта, докато сблъсъкът и антагонизма са кризисни степени. Този подход му позволява да изследва сполучливо взаимната връзка и влияние между лицето вземащо решение и ИУР в К.К.С. Именно този подход му дава възможност да премине сполучливо от теоретико-методологическо ниво към едно технократично, емпирично ниво с конкретно изследване.

Що се отнася до Методиката на изследване на ИУР в К.К.С., докторантът подхожда целесъобразно като разглежда накратко методологическите проблеми, след което слиза на методическо ниво относно конфликтологичните и психологични проблеми. След това слиза на най-ниско емпирично ниво и предлага кратка методика на изследване. Предлага и конкретна анкетна карта, която е представена в приложение № 1. На основата на използвани голям брой тестове в негови предишни изследвания и обучение на различни групи (това е според докторанта), той е стигнал до разписването и стандартизирането на 6 теста, с помощта на които той прави , конкретното си изследване в този дисертационен труд. Освен това твърдение, липсва фактология за предишните му изследвания. Тези 6 теста са:



  • Тест на Ханс Айзенк (приложение 2.1.);

  • Тест “Доколко е развита интуицията Ви?” (приложение 2.2.);

  • Тест “Конфликтен ли сте?” (приложение 2.3.);

  • Тест “Стратегия на поведение в конфликтна ситуация” (приложение 2.4.);

  • Тест “Готовност към риск” (приложение 2.5.);

  • Тест “Равнище на стреса на работното място” (приложение 2.6.).

Конкретното изследване не се ограничава само с попълването на въпросните тестове от определен брой лица, но и е изследване на документи, т.е. тъй нар. “контент-анализ”, който е обяснил на стр. 87 и 88.

На базата на формулирани критерии, докторантът борави с представителна извадка от 30 човека. Според него това са индивиди, които често вземат ИУР в К.К.С. Те са разделени на две групи от по 15 човека. Представителите на едната група са ръководители в сферата на икономиката и сигурността, а другата са експерти. Изследваните лица се преминали базов курс на обучение по “конфликтология”.



На основата на проведената анкета и анализа на документите разработени от анкетираните, докторантът прави един доста пълен и сполучлив анализ, с който се потвърждават или не, неговите допускания (подтези).

Първият извод е, че използваните от анкетираните лица процедури и методи за вземане на ИУР в К.К.С. са механично пренесени от управленската практика характерна за неконфликтни условия.

Вторият – докторантът е констатирал, че ефективността на вземаните ИУР е различна за различните анкетирани лица;

Третият – онези, които вземат ефективни УР (разбирай правилни и навременни според докторанта) се отличават от останалите по редица професионални и индивидуални особености.

Четвъртият – не всички лица, вземащи ИУР, действат интуитивно;

Петият – ефективността на вземаните ИУР в К.К.С. се обуславя в най-голяма степен от психологически и психофизически особености на лицето, което взема решенията.

Шестият – този извод е следствие от горните пет – спецификата на ИУР в К.К.С. изисква специализация и индивидуален тип обучение.
ІІ. КРИТИЧНИ БЕЛЕЖКИ, ВЪПРОСИ И ПРЕПОРЪКИ
Първо. Емпиричното изследване кат цяло има един недостатък. С използваните тестове докторантът се предоверява на опита, знанията и уменията на анкетираните лица. Макар всеки тест да има собствен облик и завършеност с тях се “хващат” само някои общи психологически нагласи, например, спрямо риска, стреса и други. Тази констатация ми дава основание за известно съмнение относно категоричността на направените изводи в края на трета глава. В този смисъл, може да се направи една препоръка към бъдещите изследвания на докторанта, а именно – симулирани кризисни ситуации, в които изследваните лица да вземат ИУР. При един такъв подход може да се отчете и времето като фактор за вземане на решение.

Второ, на стр. 58, принципите на ИУР в неконфликтни ситуации са измислени с изключение на принципа на обратната връзка. (Позиция на рецензента.) Според рецензента, дисертационния труд може и без тях. На страница 71, докторантът е формулирал следните основни принципи на ИУР в К.К.С.:

  • принцип на първенството (примата) на социалните фактори (при вземането на ИУР);

  • принцип на съобразяване с противоположните интереси на конфликтантите;

  • принцип на отчитане на релацията на моралните норми (при К.К.С.);

  • принцип на евристиката.

Липсата на връзка (припокриване) между едната и другата група принципи показва, че първата група е излишна за целите на това изследване.

Трето, защо докторантът счита, че кибернетичният модел днес е напълно неприложим при интерпретацията на ИУР в К.К.С.

Четвърто, какво представлява т.нар. базов модел, за който докторантът “загатва” на стр. 56.

Пето, би ли могъл да представи в силно синтезиран вид т.нар. Евристичен модел, за който докторантът твърди, че е теоретичен и дескриптивно-хипотетичен? (стр. 69).

Шесто, по какъв начин докторантът е изчислил своята представителна извадка от 30 човека – с какви статистически методи?
ІІІ. ПРИНОСНИ МОМЕНТИ
Като рецензент изразявам съгласие с първите 6 от общо цитирани от дисертанта 7 приноса. Но към втория по ред принос, който е формулиран: “апробирани са конфликтологичният подход и конфликтологичният анализ в проведеното изследване” имам резерви. Този принос би трябвало да звучи по следния начин: “апробиран е конфликтологичният подход в проведеното изследване”.

Относно седмия принос открояването на проблеми за бъдещи научни изследвания по принцип биха могли да се квалифицират като принос. Но в случая в самият акт на вземане на решение няма какво да се изследва. Обект на изследване могат да бъдат причините и факторите, обуславящи вземането на решение.



ІV. ДРУГИ ИЗИСКВАНИЯ
Авторефератът представлява сполучлив синтез на дисертационния труд. Неговият прочит дава една пълна представа за съдържанието на дисертационния труд.

Формулярът “Сирена” е попълнен според изискванията на ИК на ВАК.

Докторантът е предоставил списък на научните си публикации – 19 на брой, които са свързани с дисертационния труд. Пет от тях са на руски език и един доклад на английски. Внимателният прочит на цитираните публикации показва, че две трети от тях имат пряко отношение към дисертационния труд, а 6 напълно съвпадат с дисертационния труд. Останалите са с различна степен на свързаност с текстовете на дисертационния труд. И като брой и като съдържание цитираните публикации напълно покриват изискванията на ВАК за присъждане на образователната и научна степен “Доктор”.

Стилът на изложение е ясен и точен, макар на места да е налице употреба на специфични термини и понятия главно от областта на психологията.

Кат цяло дисертационният труд има много добре структуриран и систематизиран вид. От него личи отличната подготовка на докторанта в областта на философията, психологията и теорията на управлението. През последните години, той е навлязъл дълбоко и в една специфична, междудисциплинарна област наречена конфликтология.
ІV. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Дисертационният труд на тема: “ИНДИВИДУАЛНИ УПРАВЛЕНСКИ РЕШЕНИЯ В КОНФЛИКТНИ КРИЗИСНИ СИТУАЦИИ” и множеството публикации на докторанта са доказателство, че той може самостоятелно да формулира изследователски цели, задачи, методики. Да прави конкретни изследвания с изводи при решаването на сложни управленски проблеми. Налице са и научно-приложни резултати, които обогатяват отделните страни на управленската теория и практика.

Въпреки направените критични бележки и въпроси, препоръчвам на ИК на ВАК да присъди на ИВАН ЦАНОВ ЦАНОВ образователната и научна степен “ДОКТОР” по научна специалност 05.02.18. Икономика и управление (по отрасли)”.

София, 05.01.2009 год. РЕЦЕНЗЕНТ:

(проф. д-р А. Ангелов)




с. 1

скачать файл