Икономическо развитие на Русия от 1861 г до Първата световна война


с. 1
http://unicheats.net – Безплатни студентски материали
Икономическо развитие на Русия от 1861 г. до Първата световна война



  1. Развитие на селското стопанство и промишлеността след отмяната на крепостното право – от реформата на нататък развитието е с по-големи темпове и то в промишлеността, банковото дело и търговията. Сравнително по-бавно е в селското стопанство и особено там, където в голяма степен се запазват феодалните отношения. След реформата руското селско стопанство се развива подобно на Германия по пруско-юнкерски път. Оформят се няколко типа стопанства през първите десетилетия след реформата. Една част ефективно използват натрупания капитал, закупуват машини и имат високи добиви. Втората група пък банкрутират ( 27 % ). При третата група преобладават старите феодални отношения. Четвъртият тип са стопанства от смесен тип.

Бързо се задълбочава социалната диференциация.Първата група е на селяните капиталисти, които се казват улаци.В тях се включват предимно богати помесчици и забогатели селяни. Втората група е на бедните селяни – 50 % от всички, но владеещи само 24-25 % от цялата земя. Средните селяни пък са най-мобилната група. Оформя се и многолюдна група на селяни, които губят земите си – около 11 млн. в началото на 20 век. Много от тях отиват в града, за да работят във фабриките.

През 1906 г. се осъществява нова аграрна реформа от Столипин. Със специален указ се разрешава на селяните, владеещи идеални части в общинската наделна земя, да отчуждават в реална собственост. Практически тази реформа облагодетелства улаците. В периода 1906 г. – 1916 г. тези надели се поделят от 2,5 млн., а 1 млн. я продават.

Освобождаването на селяните и разоряването им осигурява евтина работна ръка на индустрията и по- широк пазар. Така например за периода 1865 г. – 1900 г. градското население нараства 2 пъти, а фабричното – 4 пъти. Натрупаните големи капитали са другото облагодетелстване. Засилва се промишления протекционизъм, увеличават се вносните мита. За периода 1870 г. – 1890 г. митото на памучните тъкани се увеличава 2 пъти, на чугуна – 10 пъти, на ж.п. релсите – 4.5 пъти. Тези и други причини допринасят индустриалната революция да приключи през 90те години на 19 век. По-конкретно за 1861г. – 1900 г. добивът на каменни въглища се увеличава 40 пъти, на стомана- 14 пъти, на нефт – 1500 пъти. Първият нефтен кладенец е в Баку. През 90те години по темпове на развитие Русия задминава САЩ и Германия.

Извършва се преразпределение на промишленото производство. В Украйна се развива въгледобива, металургията и добива на захар. В Задкавказието се развива нефтодобива и рудодобива. В Прибалтика се развива корабостроенето, химическата и текстилната промишленост.

Бурно се развива и железопътното дело като поема по-голяма част от капиталовложенията. До Първата световна война има 70 000 км ж.п. линии.


  1. Особености на монополистическия капитализъм. Първите картели се създават през 70те и 80те години на 19 век. Отличителна черта става високата степен на концентрация на производството. В края на века в предприятията с над 500 работници вече има 45 % от всички работници. През 1910 г. вече са 54 %. По този показател Русия вече е на 1во място в света. Водещ мотив за предприемачите е да наемат повече работници вместо да внедряват скъпа техника. Производителите са облагодетелствани от големи държавни поръчки.

До края на 19 век монополите са само 30, тяхната роля рязко нараства по време на икономическата криза. Това е така тъй като кризата налага окрупняване на предприятията. До края на 1905 г. монополите са вече 60, а през военните години стават 150 и то главно под формата на синдикати. Сред тях са предприятия като „Продамед”, контролиращ 60 % от металургичното производство на Русия. „Продаугол” произвежда ¾ от каменните въглища в Донбас. В синдикати са превърнати и ж.п. заводите, тези за селскостопански машини и почти изцяло нефтената промишленост. Монополизацията обхваща и леката промишленост.

При голямата концентрация на банковия капитал чрез сливане на крупни банки се образува големия монопол „Азовско – Донска” банка. Подобни големи банки са „ Съединена банка”, „Северна банка”. Последните 2 са контролирани от френски капитал. В наве1ерието на Първата световна война 5 от най-големите банки притежават ½ от банковите активи в Русия. Създава се и финансов капитал като 5 от най-големите петербургски банки имат свои представители в управленията на разли1ни предприятия. В редица случаи отделни лица оглавяват 20 или пове1е управителни съвета на банки и предприятия. Представители на финансовия елит заемат и държавни постове.



Особености на капитализма в Русия:

  1. Силните остатъци от феодалните и капиталистическите отношения

  2. Висока степен на концентрация и ниска техническа изостаналост. Добивът на каменни въглища е механизиран почти 50 %, докато в Русия само 1,7 %.

  3. Внасяне на чуждестранен капитал в големи количества. През 1900 г. чуждестранните капитали са 45 % от капитала на Ад-та. Чуждестранният капитал монополизира отраслите с най-висока норма на печалба ( нефтодобива). Самата Русия също изнася в малки количества капитали. Един от мотивите е стремеж за политическо влияние.

с. 1

скачать файл