И за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда


с. 1
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т.1 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от В. М. К., ЕГН *, от село Д., Благоевградска област, ул. “Б. № 27, срещу определение от открито съдебно заседание, инкорпорирано в Протокол от 05.03.2912г. по гражданско дело № 1702/2011г. по описа на РС С., с което съдът е одобрил съдебно споразумение между страните по делото – В. М. К. и Д. Д. М., с което същите като родители са се споразумели как да бъдат упражнявани родителските права по отношение на родените от съвместното им съжителство на съпружески начала деца – Д.В. К., ЕГН * и М. В.К., ЕГН *, режима на лични отношения между бащата и децата, които са оставени да живеят в дома на майката, като е определен и размера на месечната издръжка, която бащата по силата на постигнатото споразумение се задължава да изплаща на децата си, до настъпване на основания за изменение или прекратяване на дължимата издръжка.

В частната въззивна жалба се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното определение, като жалбоподателят моли съда да го отмени изцяло, като остане в сила между страните по делото Решение № 1715/24.06.2010г., постановено по гр.д. № 186/2010г. по описа на РС С.. Основното оплакване, което се поддържа от жалбоподателят е, че той е подписал постигнатата между него и майката на децата му съдебна спогодба, тъй като тя е потвърдила пред него че окончателно се е завърнала в България от Р К.р, където е била на работа преди това и че възнамерява лично да се грижи за децата си. Твърди се в частната жалба, че още на следващия ден след подписването на споразумението, Д. М. е заминала отново за Р К., град П., където има сключен граждански брак с лице на име А.. Това дава основание поради промяна на обстоятелствата при които съдебното споразумение е било постигнато и подписано от страните, частният жалбоподателя да иска определението с което съдът е одобрил така постигнатата съдебна спогодба, да бъде отменено от въззивната инстанция.

В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК, не е депозиран писмен отговор на частната жалба от другата страна.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.278 от ГПК намира подадената частна въззивна жалба за подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна.

За да се произнесе по искането и в рамките на правомощията си, въззивният съд счита за установено от фактическа страна следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск от Д. Д. М. срещу В. М. К., и двамата от село Д., с правно основание чл. 127 ал.2 и ал. 3 от СК.

Съдът е дал ход на делото и насрочил открито съдебно заседание, което е проведено на 05.03.2012г. Видно е от Протокола от откритото съдебно заседание от същата дата, че страните са постигнали съдебно споразумение, с което същите като родители са се споразумели как да бъдат упражнявани родителските права по отношение на родените от съвместното им съжителство на съпружески начала деца – Д. В.К., ЕГН * и М.В.К.ЕГН *, режима на лични отношения между бащата и децата, които са оставени да живеят в дома на майката, като е определен и размера на месечната издръжка, която бащата по силата на постигнатото споразумение се задължава да изплаща на децата си, до настъпване на основания за изменение или прекратяване на дължимата издръжка.

Съдебното споразумение е отразено надлежно в протокола и подписано от страните по делото, като съдът с изрично определение на основание чл. 234 от ГПК, го е одобрил като непротиворечащо на закона и на добрите нрави и като годно да охранява интересите на децата, родени от съвместното съжителство на техните родители на съпружески начала.

Със същото определение съдът е присъдил държавната такса във връзка с предявените искове, която е възложил на ответника по делото и е прекратил производството по гр.д. № 1702/2011г. по описа на РС С.. Посочил е че определението за прекратяване на делото, подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред ОС Благоевград.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, въззивният съд излага следните съображения от правна страна:

Съгласно чл. 125 ал.3 от ГПК съдебната спогодба има значението на влязло в сила съдебно решение между страните по делото. В конкретния случай спогодбата е надлежно отразена в протокола от проведеното открито съдебно заседание, подписана е от страните по делото и одобрена от съда като непротиворечаща на закона и на морала, както и на интересите на децата. Съдебната спогодба съставлява потвърден от съда договор между страните по висящо дело, с който се те със силата на пресъдено нещо уреждат правния спор, като десезират съда със задължението да се произнесе по предявения иск. Следователно, макар и ползваща се със значение на влязло в законна сила съдебно решение, съдебната спогодба, дори когато визира въпросите за упражняването на родителски права, изплащането на издръжка или режима на лични контакти на децата с единия родител, си оставал договор, който е източник права и задължения на страните, които са сключили съдебната спогодба, като самата съдебна спогодба не подлежи нито на обжалване пред по – горната съдебна инстанция, нито на отмяна по предвидения в ГПК процесуален ред. На обжалване на самостоятелни правни основания подлежи само определението с което съдът е прекратил производството по гражданското дело, тъй като същото прегражда по – нататъшното развитие на производството по делото.

Съдебната спогодба може да бъде оспорвана от едната или от двете страни, тогава когато са наведени доводи за пороци във волята на страните/грешка, измама, заплашване или крайна нужда/, но в този случай пътят на защита е атакуването на одобрената от съда съдебна спогодба по общия исков ред и чрез предявяване на иск пред гражданския съд по правилата за нищожност или унищожаемост, а не чрез обжалване на определението на съда, с което съдебната спогодба е била одобрена. Основанията поради които страната се е съгласила на сключената съдебна спогодба, са ирелевантни за съда одобрил съдебната спогодба, като той извършва проверка само за съответствието на спогодбата със закона и с добрите нрави, като в настоящия случай съдът е следвало служебно да бди и за интересите на родените от съвместното съжителство на страните по делото деца. Ето защо това че частният жалбоподател се е съгласил на подписването на съдебната спогодба, тъй като е получил уверение от майката на децата че тя няма да напуска страната, е ирелевантно за законосъобразността на постигнатата съдебна спогодба, още повече че такова условие за изпълнението на съдебната спогодба, не е било включено в самата спогодба и не е отразено в съдебния протокол.

Обстоятелството че майката след сключването на съдебната спогодба е заминала в чужбина и обективно е в невъзможност да упражнява пряко родителските права спрямо децата, като същите ще живеят в нейния дом но за тях ще се грижат техните баба и дядо, може да бъде основание за предявяване на искане за преразглеждане на въпроса за упражняването на родителските права и всички приозтичащи от това права между страните, но не може да бъде основание за отмяна на постигнатата между страните съдебна спогодба.

Поради изложените съображения, депозираната частна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.


Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба от В. М. К., ЕГН *, от село Д., Благоевградска област, ул. “Б.” № 27, срещу определение от открито съдебно заседание, инкорпорирано в Протокол от 05.03.2912г. по гражданско дело № 1702/2011г. по описа на РС С., с което съдът е одобрил съдебно споразумение между страните по делото – В. М. К. и Д. Д. М., с което същите като родители са се споразумели как да бъдат упражнявани родителските права по отношение на родените от съвместното им съжителство на съпружески начала деца – Д.В. К., ЕГН * и М. В. К. ЕГН *, режима на лични отношения между бащата и децата, които са оставени да живеят в дома на майката, като е определен и размера на месечната издръжка, която бащата по силата на постигнатото споразумение се задължава да изплаща на децата си, до настъпване на основания за изменение или прекратяване на дължимата издръжка, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.

Определението подлежи на касационно обжалване, с частта жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му, пред ВКС на РБ.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
с. 1

скачать файл