Хранене на бебето


с. 1 с. 2 ... с. 8 с. 9

Хранене на бебето

Съдържание:




Хранене на бебето 1

“Хранене на бебето” -доказаният бестселър 3

Проф. д-р Лиляна Трифонова 4

Най-добрата инвестиция за бъдещето на децата ни -здравословното им хранене днес 4

Значение на храненето за здравето и нормалното развитие на детето 5

Кои са най-честите увреждания при неправилно хранене в кърмаческа и ранна детска възраст 5

Какви са рисковете от системното недохранване на детето 6

Какви са рисковете от системното прехранване на детето 6

Какво трябва да знаете за особеностите на организма на бебето, които имат значение при храненето 8

2. Кърмене 9

Майчиното мляко 9

Кои са предимствата на естественото хранене 9

Правила за успешно кърмене 13

Времетраене на кърменето 14

Интервали между кърменията 14

Образуване и отделяне на кърма 15

Основни правила при кърменето 17

Имате ли достатъчно кърма 19

Какво трябва да направите, ако се съмнявате, че нямате достатъчно кърма 19

Как да се справите с някои затруднения при кърменето 20

Може ли да се възстанови млечната секреция, след като вече е спряла 25

Нощното кърмене 25

Хранене на кърмещата майка 26

Кърмене и медикаменти 28

Тютюнопушене и кърмене 30

Отбиване на детето 30

3. Захранване на бебето 32

Правила при захранване на бебето 33

Ред на въвеждане на новите храни 35

Преходна храна 40

Вода 42

4. Смесено хранене 46



Обективни показатели, доказващи необходимостта от смесено хранене 47

Недостатъчна ли е кърмата на майката 47

Как да провеждате смесеното хранене 48

Кога и как да се захрани детето, което е на смесено хранене 49

5. Изкуствено хранене на бебето 49

Съвременни заместители на майчиното мляко 49

Адаптирани млека 49

Кисело (квасено) краве мляко 52

6. Режим на хранене на бебето 54

Колко храна трябва да приема бебето 54

Хранене според апетита (свободно хранене) 55

Примерна схема за хранене на детето през първата година 57

7. Готови детски храни 60

Сокове. Плодови, зеленчукови и месни пюрета 60

Готови бебешки каши без варене (инстантни каши) 62

Храна от детска кухня 63

8. Как да приготвяте храната на бебето 64

Състав и хранителна стойност на продуктите 64

Основни хигиенни изисквания при приготвяне на детската храна 67

Кулинарна обработка на продуктите 71

Как да избегнете канцерогените в храната 72

Как да намалите нитратите в храната на детето 73

За какво още трябва да внимавате при приготвянето на храната на детето 74

Как да приготвяте храната за бебето в домашни условия 74

9. Поведение на детето по време на хранене 84

10. Хранене на недоносените и родените с ниско тегло деца 88

11. Алергия към белтъците на кравето мляко 90

Храненето като профилактика на алергичните заболявания 92

12. Когато детето има разстройство 93

Изпражненията като показател за правилно хранене и добро храносмилане у бебето 93

Диариите - едни от най-честите заболявания във възрастта до 1 година 94

13. Когато детето няма апетит 98

14. Принадлежности за хранене 99

15. Растеж и развитие на детето 109

Домашни посещения от екипа на личния лекар 110

В какво се състоят профилактичните прегледи 110

Критерии за оценка на физическото развитие на детето 112

Ръст и тегло в зависимост от възрастта 114





“Хранене на бебето” -доказаният бестселър

Първото условие, за да се радваме на здраво, нор­мално развито и устойчиво на болести дете, е да осигурим правилното му хранене.

Организмът на кърмачето се отличава с редица осо­бености, най-важните от които са усиленият растеж на де­тето и незавършеното развитие и незрелост на неговия ор­ганизъм, вкл. на храносмилателната му система. Тези осо­бености определят и спецификата на храненето в кърмаческа възраст, което се различава значително от храненето във всички останали възрасти.

Всяко отклонение от правилата на храненето в кърмаческа възраст е свързано със сериозен риск за развитие­то и здравето на детето и на бъдещия пораснал човек. Ето защо е толкова важно да познаваме в детайли особености­те на храненето на бебето и да ги спазваме стриктно.

Книгата “Хранене на бебето” на проф. Лиляна Три­фонова съдържа всички основни теми, отнасящи се до хра­ненето на детето от раждането до 1 година, като: особенос­ти на детския организъм, имащи значение при храненето, кърмене, смесено и изкуствено хранене, захранване, преходна храна, храна от детска кухня, схеми за хранене на детето за всеки месец, готови детски храни. В книгата са разгледани и често срещаните проблеми, свързани с хране­нето, като: хранене на недоносено и родено с ниско тегло дете, алергия към белтъка на кравето мляко, когато детето има разстройство, когато детето няма апетит. Изключител­на ценност представлява информацията в главата “Как да приготвяте храната на бебето”, където препоръките се от­насят както до специфичните за детското хранене правила, така и до здравословното приготвяне на храната въобще. В главата “Принадлежности за хранене” се разглеждат различните видове стоки, свързани с храненето. Книгата включва и специалната глава “Растеж и развитие на бебе­то”, част от която са и ориентировъчните норми за теглото на детето и неговия ръст в зависимост от възрастта му. Предимство на книгата е цветното приложение “Бебешки храни и аксесоари”, съдържащо разнообразна информация за бебешките храни и приспособления за хранене на водещите световни и български фирми, които се предлагат на нашия пазар.

Силно постижение на книгата е начинът, по който е поднесена информацията: максимално подробни практи­чески съвети - в съответствие с нуждите на читателя, в съ­четание с максимална изчистеност; научно доказана инфор­мация, поднесена на достъпен език, разбираемо и ясно.

Изискванията на издателството за високо качество се проявяват и в оформлението на книгата, както и в нейно­то полиграфическо изпълнение.

В заключение можем да кажем, че книгата “Хране­не на бебето” представлява уникално съчетание на светов­ните постижения в областта на детското хранене и на опи­та на българската школа в него, съобразени с нуждите на родителите и с условията в нашата страна.


Проф. д-р Лиляна Трифонова

Проф. д-р Лиляна Трифонова е педиатър. Работи 30 години като научен сътрудник и преподавател в Института по педиатрия към Медицинския университет в София - в от­деленията за здрави кърмачета и деца до 3-годишна въз­раст и за недоносени и хипотрофични деца. Последовател­но изпълнява длъжностите завеждащ секция по физиология на храненето и завеждащ секция по хигиена и хранене.

Има над 150 монографии и научно-практически ръ­ководства по въпросите на рационалното хранене в кърмаческа и ранна детска възраст. Акцентите в научната й дейност включват физиология на храненето в кърмаческа и ранна детска възраст, хранителни нужди в кърмаческа и детска възраст, отглеждане на недоносени и хипотрофични кърмачета, готови детски храни, недоимъчно хранене, прех­ранване в детска възраст, хранене на децата в детските гра­дини.

Активно участва при разработване на рецептура и технология за производство на готови детски храни у нас.

Сътрудничи като консултант на Световната здравна организация по въпросите на детското хранене.

Най-добрата инвестиция за бъдещето на децата ни -здравословното им хранене днес

Научните изследвания от последните десетилетия убедително сочат огромното значение на правилното хра­нене от най-ранна детска възраст не само за здравето и нор­малното развитие на детето, но и за предпазването от реди­ца широко разпространени хронични заболявания (т. нар. болести на цивилизацията) в зряла възраст.

Настоящата книга отразява пълно съвременните схващания за рационалното хранене на бебето, както и по­вече от 30-годишния научноизследователски и практически опит на автора в тази област.

Изложени са основните принципи и съвременни изисквания на рационалното хранене и мерките за предпаз­ване и диетолечение на някои от най-честите хранителни увреждания и отравяния в детска възраст.

Тя е предназначена за хората, които се грижат за де­тето - родители, близки, медицински специалисти.

Проф. д-р Лиляна Трифонова


Значение на храненето за здравето и нормалното развитие на детето

Кои са най-честите увреждания при неправилно хранене в кърмаческа и ранна детска възраст


Кърмаческата възраст (до 1 година) се отличава преди всичко с усилен растеж. Поради бързия си растеж детето се нуждае от относително повече енергия и храни­телни вещества. Общото недохранване и недостигът дори на отделни хранителни съставки - белтъци, витамини, же­лязо и минерални вещества - предизвикват сериозни нару­шения в обменните процеси. Забавят се растежът и разви­тието на организма, намалява имунитетът. Настъпват смущения в развитието на мозъка, в кръвообразуването, в кос­тната система. Появяват се някои специфични за кърмаческата и ранната детска възраст хранителни недоимъчни за­болявания като хипотрофия, рахит, анемия, зачестяват ин­фекциите.

С не по-малки рискове за здравето е и прехранване­то на малкото дете, както и даването на неподходяща, по-трудносмилаема, бактериално или химически замърсена храна. Незрелостта на организма е причина за лесното въз­никване на храносмилателни разстройства и нарушения в обмяната на веществата. Колкото по-малко е детето и по-незрял е организмът му, толкова по-големи са опасностите от увреждания при едни или други грешки в храненето. То-вае особено важно, тъй като в кърмаческа и ранна детска възраст се полагат основите на бъдещото здраве.

Затова първото условие, за да се радваме на здраво,нормално развито и устойчиво на болести дете, е да осигу­рим правилното му хранене.

Какви са рисковете от системното недохранване на детето


Общо недохранване (белтъчно-енергийна недоста­тъчност). Продължителният недостиг на белтъци и енергия води до хипотрофия, със забавяне до спиране на растежа, намаляване или изчезване на подкожната тлъстина. Същевременно с това намалява активността на храносмилателните ензими, което затруднява сми­лането и усвояването на храната. Намалява и устойчи­востта на организма към инфекции.

Сериозен здравен проблем, особено в кърмаческа възраст, е желязонедоимъчната анемия, особено при хранене с краве мляко, което е бедно на желязо.

През зимно-пролетния сезон, когато консумацията на пресни зеленчуци и плодове намалява, зачестява не­достигът главно на витамини С и А (хиповитаминоза).

Какви са рисковете от системното прехранване на детето


1. Системното прехранване на детето води до наднор­мено тегло, което в началото обикновено радва роди­телите, защото те го считат за израз на “добро здраве”.

Затлъстяването в ранна детска възраст е предпос­тавка за възникването на редица сериозни заболявания в по-късна възраст - атеросклероза, сърдечен инфаркт, захарен диабет, повишено кръвно налягане.

Пълното дете не е по-здраво, напротив, то боледу­ва по-често и бъдещото му здраве е изложено на по­вече рискове. Затлъстяването, което обикновено е в резултат на системно прехранване още в детска възраст, се съпътства от промени в обмяната на мастите и въг­лехидратите, които могат да имат трайни последици. Настъпва 4-5-кратно увеличение на мастните клетки, което се запазва за цял живот. В страни, в които деца­та се прехранват и консумират повече животински мазнини и захар, се откриват начални атеросклеротич­ни промени в кръвоносните съдове още на 3-4-годиш-на възраст, докато при останалите - едва към 20-годишна възраст.

2. Консумацията на повече захар - подсладени храни и напитки - предизвиква покачване на глюкозата в кръв­та и усилено отделяне на хормона инсулин. Увеличава се синтезът на мазнини и се повишава нивото им в кръвта. Намалява поносимостта към захари и детето е застрашено от захарен диабет. Доказано е, че кърма­четата приемат до 25% повече храна, когато към нея е добавена захар. У тях се създава привикване и трайно предпочитание към сладки храни, което е предпостав­ка за системно прехранване и затлъстяване. От дру­га страна, захарта благоприятства развитието в устна­та кухина на микроорганизми, които разграждат зъб­ния емайл и предизвикват зъбен кариес.

3. При консумация на повече белтъчни храни (млечни продукти, месо, яйца), а на малко растителни храни съществува риск от прехранване с белтъци, което съ­що има неблагоприятен ефект върху организма. Дете­то расте по-бързо, организмът му не само съзрява, но и остарява по-бързо. Устойчивостта към инфекции намалява както при недостиг, така и при системно претоварване с белтъци.

4. Увеличената консумация на мазнини (масло, тлъс­ти меса, пържени храни, мазни ястия и десерти) също е условие за прехранване и затлъстяване на детето. Мазнините доставят много енергия, водят до засища-не на детето и отказ от зеленчукови, зърнени и други храни, доставящи повече витамини, минерали и баластни вещества, които предпазват от запек, атероск­лероза, рак на дебелото черво и други хронични забо­лявания в по-късна възраст.

5. Консумацията на солени храни води до задръжка на повече натрий и вода в тъканите и предразполага към повишено кръвно налягане. Създава се привикване, с предпочитание към солените храни, което се запазва за цял живот. Затова към бебешките храни не бива да се добавя сол!

Според съвременните схващания за профилактика на най-честите хронични заболявания в зряла възраст (ате­росклероза, сърдечен инфаркт, високо кръвно налягане, ди­абет, затлъстяване и някои ракови заболявания) е важно:



  • да избягвате прехранването и затлъстяването на детето от най-ранна възраст;

  • да му създавате правилни хранителни навици.

Ето защо храната на детето трябва да бъде:

  • по-малко сладка

  • нетлъста

  • безсолна

  • разнообразна

  • богата на зеленчуци, плодове, варива и зърнени храни.

Важно е винаги да се съобразявате с апетита на детето, а не да го храните насила. Когато де­тето е здраво, апетитът обикновено отразява потребностите на неговия организъм!

Какво трябва да знаете за особеностите на организма на бебето, които имат значение при храненето


Кърмаческата възраст се отличава преди всичко с:

1. Усилен растеж. В никоя друга възраст детето не расте така бързо. Към 5-ия месец то удвоява, а до края на годината утроява теглото си. За 1 година то израства с 20-25 см и наддава 6-7 кг. Колкото по-малко е детето, толкова по-бързо расте и толкова по-големи са нуж­дите му от енергия и хранителни вещества и особено от белтъчини, които са основната градивна съставка на всяка клетка. Затова недостатъчният внос на енер­гия и белтъци в детска възраст води преди всичко до смущения в растежа - вкл. и на мозъка на детето.

2. Незавършено развитие и незрелост на организма, вкл. на храносмилателната система.

Стомахът на новороденото бебе има малък обем -30-60 мл., който постепенно до края на годината дости­га 250-300 мл. Затова количеството на храната трябва да се съобразява с възрастта на детето.

Чревната лигавица е нежна, лесно ранима и по-пропусклива за бактерии, токсини и непълно разградени белтъчни вещества. Намалена е секрецията на хранос­милателни сокове и е затруднено смилането и усвоява­нето на храната. Всичко това създава рискове от: хра­носмилателни смущения (особено при даване на по-го­лямо количество или на по-груба и трудносмилаема храна), чревни инфекции и алергизиране на организма (при ранно захранване с краве мляко и други храни).

През първите месеци черният дроб е все още функ­ционално незрял и не може да обезврежда и изхвърля някои токсични вещества. Затова кърмачето е застра­шено от хранителни отравяния - например с нитрати.

През първите месеци бъбреците имат ограничени възможности за отделяне на минерални соли (вкл. гот­варска сол), фосфор и някои киселини и продукти от разграждането на белтъците. Ето защо, в случай че не кърмите бебето, най-добре е през първите месеци да го храните с адаптирано, а не с кисело мляко, тъй като киселото мляко е по-богато на соли и белтъци и обременява бъбреците на детето.

Водата, с която приготвяте храната или давате на бебето, също трябва да е с ниско и подходящо съдържание на соли. Такива води са бутилираните трапези води с гарантирано качество отговарящо на международните стандарти.

Избягвайте минералните води, те по правило съдържат много соли, които са вредни за бъбреците бебето. Някои видове минерални води с ниско съдържание на соли могат да се ползуват, но само след консултация с лекар.

Много често питейни водопроводни води са с голямо съдържание на соли или видимо замърсени (ръждиви от стар водопровод, поради аварии и др.), и следва да се избягват да се дават на бебето.

Във всички случай водата с която приготвяте храна та или давате на бебето трябва да се преварява поне - 7 минути. Преварявайте за всеки случай дори бутилираната трапезна вода, за която е гарантирано, че е обеззаразена в заводски условия.

Детският организъм губи повече и по-лесно течности, поради което е застрашен от обезводняване, особено при прегряване, повръщане, диария и висока температура. Затова е изключително важно бебето приема достатъчно течности.



с. 1 с. 2 ... с. 8 с. 9

скачать файл