Господи, Ти отначало ме призова да Те следвам, но скоро почувствах


с. 1
Благовеста Христова

Христовият призив

Господи, Ти отначало ме призова да Те следвам, но скоро почувствах , че Ти ме призоваваш благо не само да Те следвам, но и да Ти се отдам всецяло. Чувствам, че Ти искаш всеки мой ден, всеки мой час, всяка моя мисъл и мое дихание да бъде за Теб, а не за страстите ми или за самата мен. И чувствам, че ако стане така аз ще стана юродива дори в очите на някои от тези, които вярват в Теб и се смятат за християни. Дори вече някои започват да ме подозират, че нещо ми има след като Те чувствам като мой насъщен Хляб и като Смисъл на моя живот. Зная че мога да Те отхвърля напълно и всеки момент. Зная, че мога и имам право да избера да живея като повечето православни – номинално и традиционно. Зная, че мога да не се обвързвам с Теб, а да съм православна само на повърхността, само по традиция, само доколкото това е модерно и е в реда на нещата. Не чувствам призива Ти като обсебване, а като живот в Теб. И именно затова предпочитам да съм юродива, предпочитам да ми се подиграват, да ми се смеят, да ме мислят за безумна. Не чувствам призива Ти като смърт на моята личност, а като смърт за греха, като възкресение с Теб и като съцарстване с Теб. Не чувствам, че Ти искаш да ме направиш Твое бездушно копие, а чувствам, че Ти искаш да ме явиш Твоя съпричастница.

О, Христе, иди си от мене, аз съм грешна и недостойна за Теб... Понякога се чудя защо поиска и искаш именно мен да призовеш. Аз съм най-обикновена грешница. Няма нещо с което да се отличавам от останалите хора. Не зная защо ме призоваваш и не зная защо Те чувам. Само зная, че аз нямам никаква заслуга нито за това, че ме призоваваш нито за това, че аз Те чувам. Да, вярно е, че аз само чувам гласа Ти, а все още не следвам непрекъснато подире Ти като си нося ежечасно кръста. Но все пак чувам все по-ясно и по-ясно гласа Ти. И не само чувствам по-ясно гласа Ти. Аз все повече виждам, че мога и че трябва да Ти се доверя и да тръгна подире Ти където и да идеш, и да направя каквото поискаш от мен и за мен. Ти винаги Си ми помагал в трудни моменти и винаги Си бил до мен. Но сега Ти не искаш нещо от мен. Дори вече не искаш само аз да говоря Твоето слово. Сега Ти освен, че искаш аз да говоря Твоето слово искаш аз да Те понеса в сърцето Си. Искаш моето сърце да стане Твой храм. Искаш да не живея вече аз, но Ти да живееш в мен (Гал. 2:19). Знаеш, че и преди съм чувала понякога този Твой призив, но ме беше страх че Ти ще ме обезличиш. Страх ме беше, че искаш да ме направиш Твое зомби, Твой бездушен инструмент. Не съм Те познавала. Не мисля, че и сега Те познавам (е, може би Те познавам съвсем малко). Но почвам да усещам, че желанието Ти Ти да живееш в мен означава, че жертвайки постоянно цялата себе си аз не само че няма да умра като личност, но напротив – жертвайки се от любов към Тебе, принасяйки Ти се като богоугодна жертва Ти ще направиш така, че само страстите ми да умрат, а аз да съвъзкръсна с Теб и да заживея. И не само че ще съм с Теб, но ще имам като дар от Тебе това, което имаш Ти. И не само даровете Ти ще имам, но ще имам Самия Теб. Понякога си мисля, че дори никога да нямам Теб аз пак би трябвало да пожелая да започна да умирам за страстите си. Пак би трябвало да поискам и да започна с Твоя помощ да умирам и за себе си. И пак би трябвало да пожелая спасението на ближните си повече от моето собствено. Би трябвало да Те следвам дори и да ме пратиш в ада. И дори и да ме изпратиш заслужено в ада аз зная, че си е заслужавало поне да опитам да Ти бъда верна докрай.

Това, което сега чувствам е както Твоя призив, така и Твоята благодат да не желая нищо за себе си. Не искам да знаят името ми, не искам да ме знаят, дори понякога искам да умра в забвение. В такива моменти ми се иска само едно – да умирам заради Тебе и с Тебе и да възкръсвам с Теб. И ми се иска и това, Ти да ме сподобиш да стана свидетел на Твоето възкресение, но не за да стана известна за Твоя сметка (ех, понякога и това ми се приисква Христе!). Не, не ми давай никога да желая да заграбвам славата Ти. Христе, аз зная, че дори и да Ти послужа, Ти не си длъжен да ме съвъзкресиш. Аз съм длъжна да умра за страстите си, дори ако се наложи би трябвало да дам и самия си живот за Теб, но чувствам, че Ти не Си длъжен в замяна на това да ми дариш спасение и вечен живот. Между нас не може да има сделка. Между нас не може да има отношения на взаимноизгодно даване и взимане. Аз чувствам, че Ти въпреки че Си всесилен не искаш да ме принудиш да Ти бъда безкористно вярна. Аз зная и чувствам, и виждам, че чрез дела на благочестието аз не мога и не бива да Те карам да правиш за мен каквото и да било. Спомням си ясно, че преди години понякога аз се правех външно на скромна и тиха, само и само да Те привлека към себе си и да Те накарам да направиш нещо за мен. Сега не искам да Те лъжа. Сега знаеш, че всичко Ти казвам – дори понякога знаеш че Те и хуля, че Те и отхвърлям, че дори и Те мразя. И знаеш ли, може да е абсурдно, но когато понякога изпитам към Тебе гняв или омраза, аз чувствам, че Ти Си жизненоважен за мен. Чувствам, че имам към Тебе някакво отношение. И затова и когато съвсем Те оставя и захвърля, аз чувствам, че умирам без Теб.



Винаги съм знаела и зная, че ако един ден започна поне малко да Ти служа то няма да е защото ще ме осъдиш на адски мъки, нито защото Ти ме би сподобил с блаженство в рая, а ще почна да Ти служа само и единствено заради Твоя призив, заради Твоето желание, заради Тебе Самия. Това е толкова велико призвание! Ти ме призоваваш като Твоя дъщеря, като спътница от Твоята свита с която Ти не се отнасяш като с робиня, а като с почетна служителка и дори като с обична Твоя приятелка.

О, Господи дай ми, моля Те, дай ми само и единствено да започна да Ти служа! Не зная нито как да започна това, не зная нито как да Ти се моля, не зная нито как да извършвам дела на обич за Теб! Дори не зная дали това, което чувствам е истинско. Дори мога да допусна, че съм прелъстена. Чувствам се като новоначален неофит. Но зная, че ако искрено пожелая да сторя всичко това за Теб, Ти Сам ще ми помогнеш. Само не зная това дали не го искам заради себе си. Или дали пък не го искам само за малко. Или пък дали не се самозаблуждавам, че го искам. И затова Те моля, моля Те, не ми давай друго освен да виждам греховете си, да се кая истински, да обичам ближните си и най-вече да заобичам Теб с цялото си сърце, с всичката си душа, с целия си разум и с цялата си воля (Вт. 6:4-5)! Амин!
с. 1

скачать файл