Глобални енергийни сценарии до 2050 и след това


с. 1

Глобални енергийни сценарии до 2050 и след това




Основа на сценариите

Сценариите са предназначени за да се изгради вътрешно последователна представа за възможното бъдещо развитие. Ние не можем да предсказваме бъдещето, но обхвата на различните възможности съществува. Множествения подход за сценарии се старае да изследва широк диапазон от възможни траектории. Всеки сценарий е създаден използувайки множество изграждащи блокове, като например прогнозите за население, икономическите прогнози, промени в енергийната ефективност, измененията в пропорциите между различните видове първични енергийни носители – изкопаеми и не изкопаеми, повече или по-малко успешни технологични иновации и тяхното разпространение, по-сериозни или по-малки усилия полагани за проблемите на околната среда, по-голяма или по-малка мобилизация на инвестиционни фондове., повече или по-малко ефективни институции и политики. Това позволява на Световния Енергиен комитет да проследи болшинството сценарии и най-вече с тези свързани с дългосрочното изменение на климата. Работата по сценариите на Световния енергиен комитет започнаха още в края на 1970-те. С публикацията на световния енергиен комитет на нейния доклад:”Енергия за утрешния Свят” от 1993, комитетът достигна зрялост. Три алтернативни случая бяха изследвани в детайли с прогноза до 2020 и извън периода до 2100. Сценария А е разчетен при висок световен растеж, в който икономическия растеж е резултат увеличено енергийно потребление и значително увеличена енергийна ефективност. Сценария В се основава на среден вариант на развитие (но не прост обикновен бизнес сценарий), който е разработен и при модификация В1, където е направено допускането за силен ръст в енергийното потребление в развиващите се страни и лоша организация за постигане на добра енергийна ефективност. Накрая, случая в С , движещ мотив е подобряване състоянието на околната среда с добре разработени и приложени енергийни политики от различните участници в обществения живот, успешни подобрения на енергийната ефективност, технологични иновации и трансфера, използувани не изкопаеми горива и редуциране на институционалните бариери. Случая С има ниско енергийно потребление и три траектории на емисии на парникови газове.

От 1993 Световния енергиен комитет работи с IIASA (Международен институт по приложен системо анализ) да се придвижи от тези три случая или “фамилия от сценарии” към шест варианта. Три варианта бяха във фамилията А: А1 със силен акцент на използуване на петрол и природна газ; А2 който е разчетен на интензивно използуване на въглища (с приложение в няколко локални и регионални замърсявания, високи емисии на въглерод, и не са приети никакви по-скъпи или организационни за енергийна ефективност); и А3 който е с акцент на използуване на природен газ, нови възобновими енергии, ядрени мощности с цел снижаване на въглеродните емисии. Случаят В идва от единичния сценарий B – среден курс. И случаят С се разделя между С1 с акцент на енергийна ефективност подобрения, нови възобновими енергии (по-специално слънцето в дългосрочен план), но с изключване на ядрената енергия към 2100, постепенно съкращаване към 2100 поради невъзможност да се удовлетворят изискванията за сигурност; и С2, където ядрената енергия играе решаваща роля. В сценариите А3, С1 и С2 където има бързо развитие на технологично свързани ефекти от научни проекти. Главните преимущества на сценариите са показани в Таблица 1. Прогнозите за потреблението на първични енергии за света и с трите основни икономически групирания от страните са дадени в Таблица 2. Прогнозите от участието на всеки от главните енергийни източници в снабдяването с първични енергийни източници, и въглероден двуокис емисии, които се очакват, са представени в Таблица 3 за всичките шест сценарии. Само сценариите А3, С1 и С2 достигат атмосферните концентрации на въглероден двуокис по-малко от два пъти от пред индустриалното равнище към 2100 година.

Има огромни възможности, да се повиши енергийната ефективност при която се осигурява енергия при подобрено потребление. До 60% от първичната енергия, в действително е похарчена напразно и замърсяващо и едва 60% от останалата ще бъде използувана като крайно потребление. Таблица 4 показва предвиждане по сценарий с мерки за енергийна ефективност – намаляване на енергийната интензивност за единица крайна продукция. И все пак някои видове изкопаеми горива могат да изчерпат резервите си и ще ограничат действието си (както таблица 5 и таблица 6 показват) че геологичните ресурси за тези енергии и урана са огромни, както и технологичните постижения, разширяват все повече и повече тяхната експлоатация. Елиминирането на въглерода от енергиите вероятно ще бъде твърде дълъг процес.




Таблица 1:
Възможни глобални енергийни сценарии


 

Случай A
Висок растеж


Случай B
Среден растеж


Случай C
Околна среда съобразен


 

Световно население 2050 (109)

10.1

10.1

10.1

Световен икономически растеж 1990-2050

2.7%p.a.

2.2%p.a.

2.2%p.a.

Световна енергийна интензивност подобрения

средно

ниско

високо

1990-2050

-1.0%p.a.

-0.7%p.a.

-1.4%p.a.

Търсене на първична енергия (Gtoe) 2050

25

20

14

Наличност на ресурси

 

Изкопаеми горива

високо

средно

ниско

Не изкопаеми

високо

средно

ниско

Технологична стойност

 

Изкопаеми

ниско

средно

високо

Не изкопаеми

ниско

средно

ниско

Технологична динамика

 

Изкопаеми

високо

средно

средно

Не изкопаеми

високо

средно

ниско

CO2 ограничавани емисии

не

не

да

Въглеродни емисии (GtC) в 2050

9-15

10

5

Околна среда такси

няма

няма

има

Gtoe: Гига тона (109) петролен еквивалент.


GtC: Гига тона на въглероден двуокис.

Таблица 2:
Прогнози за първични енергии в случаите A, B & C


 

(Gtoe)

 

1990

2050

 

A

B

C

OECD

4.2

6.7

5.6

3.0

Икономики в преход

1.7

3.7

2.4

1.7

Развиващи се страни

3.1

14.4

11.8

9.5

Общо

9.0

24.8

19.8

14.2



Таблица 3:

Прогноза на структурата на първични енергийни доставки и въглеродни емисии до 2050 за шест сценария



(Gtoe)

  1990 2050

  A1 A2 A3 B C1 C2

Въглища 2.2 3.8 7.8 2.2 4.1 1.5 1.5

Петрол 3.1 7.9 4.8 4.3 4.0 2.7 2.6

Газ 1.7 4.7 5.5 7.9 4.5 3.9 3.3

Ядрена енергия 0.5 2.9 1.1 2.8 2.7 0.5 1.8

Хидро енергия 0.4 1.0 1.1 1.1 0.9 1.0 1.0

Нови възобновими 0.2 3.7 3.8 5.7 2.8 3.8 3.2

Традиционно възобновими 0.9 0.8 0.7 0.8 0.8 0.8 0.8



Total 9.0 24.8 24.8 24.8 19.8 14.2 14.2

Carbon Emissions (GtC )6.0 11.7 15.1 9.2 10.0 5.4 5.0



 

Таблица 4:
Промени в глобалната енергийна интензивност 1975 - 2050


 

1975-80
% p.a.

1980-85
% p.a.

1985-90
% p.a.

1990-2050 (est.)
% p.a.

OECD

-1.5

-2.1

-1.6

-2.0 to -1.1

Икономики в преход

0.9

-0.2

-0.5

-2.2 to -1.7

Развиващи се страни

0.4

0.2

0.1

-1.9 to -1.6

Света

-0.9

-0.7

-1.1

-1.4 to -0.8


















Таблица 5:
Резерви на изкопаеми и уранови енергии& Ресурси и край 19934

 

Доказани резерви1

Ресурси2

Ресурсна база3

Gtoe

Gtoe

Gtoe

Петрол

 

Конвеционални

150

145

295

Не конвенционални

193

332

525

Общо петрол

343

477

820

Природна газ

141

279

420

Въглища&лигнити

606

2,794

3,400

Общо изкопаеми горива

1,090

3,550

4,640

 

Ураний

 

В термични реактори

57

203

260

В бързи реактори

3,390

12,150

15,540

Source: WEC Survey of Energy Resources, 1995

  1. Доказани резерви са тези, които могат да бъдат произведени с наличните технологии и при настоящите пазарни условия.

  2. Ресурси са тези, които с технически прогрес могат да бъдат икономически приемливи за редукция.

  3. Ресурсна база е доказани резерви плюс ресурси.



Таблица 6:
Използувани ресурси 1990 до 2050 Gtoe


 

A1

A2

A3

B

C1

C2

Въглища

206

273

158

194

125

123

Петрол

297

261

245

220

180

180

Газ

211

211

253

196

181

171

с. 1

скачать файл