Една от в одещите световни фирми в хранително-вкусовата индустрия


с. 1


И р е к с а р о м а

е наследник на Хромос Арома - Хърватия със седалище Загреб. От 1993 година е приватизирана и става дъщерна фирма на германската ИРЕКС от КУЛМБАХ – една от водещите световни фирми в хранително-вкусовата индустрия. Утвърден член е на групата Рукдешел. Разполага с модерен завод с най-съвременно технологично оборудване в град Ястребарско, Хърватия.

Към завода в Ястребарско е изграден Учебен център с мини - цехове за всеки бранш от хранително-вкусовата индустрия, със съответната технологична линия. Вратите на Учебния център в Ястребарско са отворени за специалисти и начинаещи от цял свят. Така той се превръща в център за обучение и квалификация, където се обменят както опитът, така и идеи от последните достижения на хранително-вкусовата промишленост в света.

Освен практическа работа, през време на краткотрайния курс се предлага и огромна филмова информация. В град Загреб е основната част от предприятието за ароматизирани добавки в храните за хора и животни, със собствена лаборатория и научен институт за контрол и иновативна и развойна дейност по установените Световни и Европейски стандарти (ИСО 9000) и ХАСЕП (HACCP CERTIFIKATE). Така за тези години съвместна дейност, ИРЕКС АРОМА и германската ИРЕКС се превърнаха в един от най-желаните партньори по всички континенти на света. Висококачествените и ефективни продукти на ИРЕКС АРОМА се разпространяват и предлагат в България от фирма “КОНИК АРОМА”, която е оторизирана да установи дълготрайни бизнес отношения и партньорство от взаимен интерес с български, гръцки и турски производители от бранша.




АРОМАТНИТЕ ДОБАВКИ

В ПРОИЗВОДСТВОТО НА ФУРАЖ


УВОД:
Както всяка храна и фуражът има своя хранителна стойност и характерен аромат. Хранителната стойност и характерният аромат зависят от качеството и вида на използваните суровини. Доброто хранене е съществен фактор в развитието на животните, при което значението на аромата е безспорно. Ароматът влияе върху апетита, храносмилането, отделянето на ензими и слюнка за разграждане на протеините, полизахаридите, цеуллозата и мазнините, което действа благоприятно върху ускоряването на обменните процеси. Това е от особено значение при интензивното отглеждане и поемане на много храна като енергиен и градивен материал.
Целта на настоящата работа е запознаване с възможностите за ароматизиране на фуража чрез използването на аромати за фураж, както и запознаване с предимствата на използването на ароматизанти от производствената програма на “Ирекс Арома” АД Загреб. Добавянето на аромати и ензими във фуража е разрешено от Правилника и Регламента на ЕС.

1.1. АРОМАТИ ЗА ФУРАЖ
Началото на ароматизирането на фуража е поставено преди много години. За първи път аромати са започнали да се прилагат и в човешкото хранене – ванилия и цитрус, а с развитието на промишлеността започват да се използват смлени плодове и стъбла на различни растения и билки - Кориандър, Коморач, Анасон, Мащерка.
Съществуват данни, че още по времето на Хипократ гърците са ароматизирали сеното. Те са влияели положително върху развитието и подсилването на животните чрез определени лечебни и фитотерапевтични ефекти.
Ароматът на храната има изненадващ ефект върху началото на отделянето на жлезите от храносмилателния тракт. Носителят на Нобелова награда Павлов открива, че екстрактът от месо предизвиква усилване на отделянето на сок при т.н. привидно хранене. Той установява, че стомашният сок се отделя още в момента на усещането на миризмата и аромата на храната. Опитите с животни (свине, телета) показват, че животните от една и съща хранилка, на които се дава една и съща храна, дадена със и без аромат, усвояват по-голям % от погълнатата дажба.

В процеса на развитие на животните привлекателността на всеки аромат се променя. Младите животни в началото приемат аромати, подобни на мляко и масло, а по-късно предпочитат сладникавите аромати. Тези данни подпомагат решаването на проблема с преминаването от една в друга рецепта.




Произходът на характерния вкус и миризма на всяка отделна храна трябва да се търси в съдържанието на характерни ароматични субстанции, които възникват в природата като резултат от сложните процеси на биосинтез и се натрупват в плодовете, зеленчуците, цветята, ароматичните растения, билки и подправки, и то обикновено като съставки на етеричните масла.
ЕСТЕСТВЕНИ АРОМАТИ
Естествените аромати се добиват чрез физическата преработка на естествени източници: пресоване, дестилация и екстракция. Така получените естествени ароматични вещества в процентно по-големи концентрации се използват като коректори на вкуса и аромата (например лимоновото масло).
ЕСТЕСТВЕНО ИДЕНТИЧНИ АРОМАТИ
Чрез химическите процеси на синтез е възможно да се получат ароматични съединения, чийто молекулен строеж е същият, както и на откритите в природата. Така създадените съединения се използват за производството на естествено идентични аромати.

ИЗКУСТВЕНИ АРОМАТИ
Изкуствените аромати съдържат ароматични вещества, които досега не са открити в природата. Получават се чрез химически синтез.


За интензивно отглежданите животни, които най-често са в затворени помещения, ароматизираната храна носи част от миризмата и вкуса на природата, т.е. храната, с която някога са разполагали техните предци. Изследванията в практиката показват, че добре подбраният аромат действа успокояващо на животните. Добър пример за това е ароматът на пушено месо, който, добавен в храната (500 гр на тон) на агресивните прасета-канибали, патици, кокошки и пилета предизвиква интерес към храната и действа успокояващо върху животните, които престават да проявяват агресивност и канибализъм. Същото явление се наблюдава при кронизъм (майките изяждат новородените малки животни).
Ябълковият аромат има подобно въздействие върху чинчилите, които проявяват по-голям интерес към храната и не увреждат собствената си кожа (престават да се хапят).

Чрез ароматизираната храна се осъществява и по-близък контакт между човека и животните. Добър е примерът с коня и ездача, което е особено важно при спортните състезания. Например етеричното масло на ментата и ментолът засилват циркулацията и действат освежаващо, което може добре да се използва при спортни състезания.


В началото на храненето с ароматизирана храна животните чувстват нейния аромат, спокойно я чакат, отделят по-големи количества храносмилателни сокове, а всичко това допринася за подобряването на ефекта от храненето. Съкращава угоителният период и носи големи икономии на храна и фуражи.


  1. Ароматизантите придават желаната миризма и вкус на фуража;

  2. Ароматизантите подобряват ядливостта на фуража;

  3. Ароматизантите подобряват преработката на храната;

  4. Осигуряват приемането на оптималните предвидени хранителни вещества;

  5. Осигуряват стандартния ароматично-вкусов състав на фуража, независимо от леки отклонения в рецептурата;

  6. Дават възможност за включване на добавки с по-лош вкус (уреа, палмово масло и др.);

  7. Облекчават преминаването от един вид храна на друг (от SP-0 на SP-1);

  8. Дават възможност за включване на по-евтини суровини в рецептурата;

  9. Осигуряват приятен мирис в производствените, складови и продажбени помещения;

  10. Намаляват неприятните миризми във фермата;

  11. Осигуряват на продуктите маркетингов вид: фуражи, добавки с витамини и минерали, супер концентрати, добавки и подобрители според употребявания ароматизант;

  12. Влияят положително върху поведението и намаляването на агресивността на отглежданите животни;

  13. Подобряват биологическите ефекти на дневния прираст;

  14. Увеличават дневните количество мляко, месо и яйца в стопанствата;

  15. Положително влияят върху здравословното състояние на животните и намаляват употребата на лекарства, защото билката има фитотерапевтичен ефект;

  16. Съкращават времето за угояване на животните.


Първото, което животното усеща в процеса на хранене, е миризмата на храната. Добрата миризма на храната едновременно асоциира и добър вкус. Ароматизантите за фураж са създадени така, че да съдържат много различни ароматични вещества. По правило ароматизантите за фураж, както и за човешката храна, се приготвят от стабилни и лесно изпаряеми ароматични съставки. При животните обонянието е многократно по-чувствително (в някои случаи и до 200 пъти).



Всяко живо същество има своя собствена, генно заложена миризма, както и собствени критерии за това какви аромати и миризми възприема с храната. Възприемчивостта към аромати е много различна, като в рамките на един вид зависи от възрастта на животното, начина и условията на отглеждане, начина на хранене и т.н.


Добър пример може да се даде със свинете, които в началото на отглеждането възприемат най-добре аромата на прясно мляко, кисело мляко, сметана, карамел и мед, а в по-късна възраст от угояването възприемат плодовите аромати.

Опитът на ИРЕКС АРОМА показва, че ароматизантите увеличават интереса на животните към храната и към храненето.



Производителите полагат големи усилия, за да развият формулата на фуражите, които не винаги са с приемлив аромат и вкус за животните. Творческият подход именно в този процес позволява да се подберат съответните ароматизанти, за да поемат животните и такива фуражи.
Добре подбраният ароматизант осигурява добра ядливост на фуража, което гарантира добър прираст при угояването, съответното количество мляко, месо и яйца в стопанството.
Добър пример може да се даде с една кравеферма. Производителят на фураж и суперконцентрати е заинтересован съвместно със собственика на фермата да създаде такива продукти, които да доведат до по-висок млекодобив. Добър резултат се постига едва след като на животните започне да се дава ароматизиран фураж (“Цитрус коморач”, “Ябълка”), защото едва тогава кравите получават в организма си необходимото количество суперконцентрати (витамини, минерали, мазнини, белтъчини и др.)

Микро и макро-опитите показват, че с употребата на ароматизиран фураж се постигат следните ефекти:





  1. Подобрява се преработката на храната с 5 -17% (свине, агнета, птици);

  2. Намаляват смъртността и загубите на угоявани животни с 0,1-3%;

  3. Периодът на угояване се съкращава от 3 до 5 дни за всеки цикъл;

  4. С 6 -10% се увеличават дневните количества мляко в кравефермите;

  5. Увеличават се размерът и теглото на яйцата при носачките.

Точните анализи, независимо от ценовите колебания, показват, че една парична единица, вложена за ароматизанти, се изплаща чрез 4-8 парични единици, вследствие увеличаването на добиваното месо, мляко, яйца, икономисан фураж, лекарства и т.н., което съществено увеличава рентабилността при отглеждането на домашни животни.



Проучването на възприемчивостта към фуражите, произведени от най-качествени суровини със и без ароматизант, показват, че животните винаги възприемат по-добре ароматизираната храна.



Суровини, които са неизправни от здравно-хигиенна и микробиологична гледна точка, не бива да се употребяват при производството на фуражи, за да не се застраши здравето на животните и хората.

Условно неприемливите суровини или суровините, които животните по-трудно приемат (лекарства, добавени в храната), могат да се маскират чрез добавянето на ароматизант във фуража.




Таблица 1. Съответствие между ароматизатори и фуражни смески


ФУРАЖНА СМЕСКА АРОМАТИЗАТОР

1. ФУРАЖНА СМЕСКА ЗА РАНО ОТБИТИ ПРАСЕНЦА

20% (5-10% кг ж.т.)

ВАНИЛИЯ, СМЕТАНА,

ВАНИЛЕНО-МАСЛЕН КРЕМ

2. ФУРАЖНА СМЕСКА ЗА ПРАСЕТА

10% (10-20 кг ж.т.)

ВАНИЛЕНО-МАСЛЕН КРЕМ,

ВАНИЛИЯ ФРУТИ, НЕКТАР,

КАРАМЕЛ

3. ФУРАЖНА СМЕСКА ЗА ПОДРАСТВАЩИ ПРАСЕТА

17% (до 30 кг ж.т.)


ВАНИЛИЯ ФРУТИ, НЕКТАР




4. ФУРАЖНА СМЕСКА ЗА СВИНЕ ЗА УГОЯВАНЕ

(до 60 кг ж.т.)

ЯБЪЛКИ, НЕКТАР




5. ФУРАЖНА СМЕСКА ЗА СВИНЕ ЗА УГОЯВАНЕ

(над 60 кг ж.т.)

ЯБЪЛКИ

6. ФУРАЖНА СМЕСКА ЗА СВИНЕ ЗА РАЗПЛОД

ЯБЪЛКИ

7. ФУРАЖНА СМЕСКА ЗА КЪРМАЧКИ-ДОИЛКИ И НЕРЕЗИ

ПУШЕНО МЕСО, ЯБЪЛКИ


8. ФУРАЖНА СМЕСКА ЗА ТЕЛЕТА


ВАНИЛИЯ, ВАНИЛИЯ ФРУТИ, НЕКТАР, КАРАМЕЛ


9. ФУРАЖНА СМЕСКА ЗА ЮНИЦИ


ЦИТРУС КОМОРАЧ,

ЯБЪЛКА, АНАСОН

10. ФУРАЖНА СМЕСКА ЗА ДОЙНИ КРАВИ


ЦИТРУС КОМОРАЧ, ЯБЪЛКА


11. ФУРАЖНА СМЕСКА ЗА ОВЦЕ


ВАНИЛИЯ ФРУТИ, ЦИТРУС КОМОРАЧ


12. ФУРАЖНА СМЕСКА ЗА АГНЕТА


ВАНИЛИЯ ФРУТИ


13. ФУРАЖНА СМЕСКА ЗА КОЗИ


ЦИТРУС КОМОРАЧ


14. ФУРАЖНА СМЕСКА ЗА КОНЕ


ЯБЪЛКИ, МЕНТА, ВАНИЛИЯ


15. МИНЕРАЛНИ СМЕСКИ ЗА ДИВЕЧ


ЦИТРУС КОМОРАЧ, ЯБЪЛКА, СУСАМ, АНАСОН


16. ХРАНА ЗА ЗАЙЦИ, НОРКИ, ЧИНЧИЛИ


ЯБЪЛКИ, БАНАНИ


17. ХРАНА ЗА РИБИ И СТРЪВ



ВАНИЛИЯ, АНАСОН, ЯГОДА, ЦИТРУС КОМОРАЧ, ВАНИЛИЯ ФРУТИ


18. ЛЕЧЕБНИ ПРЕПАРАТИ – ФАРМАЦЕВТИЧНИ ПРОДУКТИ


ЯГОДА, МЕНТА, ВАНИЛИЯ ФРУТИ


19. ФУРАЖНА СМЕСКА ЗА КОКОШКИ НОСАЧКИ И БРОЙЛЕРИ


ЦИТРУС КОМОРАЧ


20. ФУРАЖНИ СМЕСКИ ЗА ГЪСКИ И ПАТИЦИ


ЦИТРУС КОМОРАЧ





1.4. ТЕХНОЛОГИЯ НА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА АРОМАТИЗАНТИ
Ароматизантите се добавят по време на технологичния процес на хомогенизация-размесване във вид на прахообразен компонент, който лесно се хомогенизира с останалите съставки.

При някои съвременни смесители съществува възможност за добавяне на течни ароматизанти чрез разпръскватели.

Предлагаме Ви прахообразни ароматизанти за директно добавяне в смесителя, в количества от 0,300 кг. ароматизант на тон готов продукт. При подготовката на течна храна е възможно да се добави течен ароматизант в количество от 1 кг на тон готов продукт.

Таблица 2. Резултати от опити, проведени в Словения през 1998 г.


ОПИТНО ОТГЛЕЖДАНЕ НА ПИЛЕТА С ДОБАВКА НА АРОМАТИЗАНТ ЦИТРУС КОМОРАЧ (Финишер 0,03%)





ОПИТНА ГРУПА

КОНТРОЛНА ГРУПА

Брой пилета в началото на отглеждането

11 550


164 343

Брой пилета в края на угояването

10 900

154 631

Тегло в края

живо тегло / кг



26 045

333 258

Изразходвани фуражни смески / кг

45 878

599 020

Дни на угояване

41

39,73

Смъртност (бр.)

80

685

% смъртност

4,97

5,52

Средно кланично тегло/кг

2,39

2,16

Преработка

1,761

1,797

Дневен прираст (гр)

58,28

54,24

Индекс на производителността

314,47

283,73

Разход на храна на пиле (гр)

4,208

3,870

Използваемост на храната %

55,83

54,98

Х/42

2,45

2,261

Място на провеждане на опита: АГРОМЕРКУР Лендава Словения

Време на провеждане на опита: ноември-декември 1999 г.

АРОМАТИЗАНТИТЕ -

ПОДПРАВКИ И ПРАКТИЧЕСКА ХРАНА ЗА ЖИВОТНИТЕ
Подправките: психологически аспекти и икономически причини
Една от основните цели в модерната зоотехнология е постигане на максимална консумация на фураж с цел увеличаване интензитета на растеж и развитие на животните.
Приемът на храна и необходимостта от енергия зависят от широк кръг фактори.
В нормални условия съществува механизъм, регулиращ количеството на телесна енергия и това е свързано с “регулатор” на енергийния разход, който запазва баланса между приемането и изразходването на енергия.
При определени условия, този механизъм може да бъде разстроен и да причини прекомерно увеличаване или намаляване на теглото. И двете могат да причинят проблеми с метаболизма и продуктивността.
Поведението на животните при хранене може да бъде повлияно от различни външни фактори, като например, влиянието на обкръжаващата среда при изграждане на определено поведение на хранене.
Знаем, че основният орган контролиращ приема на храна и енергийния баланс, е централната нервна система (ЦНС), въпреки че много механизми в тази система остават неизвестни за нас.
Доказано е, че пептидите, съдържащи се в ЦНС могат да имат пряк ефект върху контрола на метаболизма, върху приема на храна и върху репродуктивното поведение.
Освен това факторите, влияещи върху поведението на хранене при животните са различни, както вече беше казано. Сред тях обонянието и вкуса могат да повлияят избора , консумацията и усвояемостта на храна при много видове животни.
Обонянието може да повлияе началото на едно хранене, а вкусът може да промени продължителността на самото хранене.
Обонятелните рецептори са разположени в мембраната на носната лигавица, която покрива в различна степен горната част на носната кухина. Носно-лигавичната мембрана е лесно разграничима от респираторната: първо по нейната жълтеникава окраска (докато другата е розова); второ – по липсата на ритмично движещи се ресници; трето и последно, по наличието на жлезите на Бауман (Bowmann).
Носната маса е изградена от сензорни носни клетки, основни клетки и помощни клетки (вж. Картина 1).
Колкото повече рецептори има и колкото по-широка е носната лигавична мембрана, толкова по-сензитивно е животното.

Броят на сензорните основни клетки варира. При кучетата той е 225 млн.; при зайците – 100 млн. на площ на носния епител 70-100 кв.см.; при хората на 5 кв.см. лигавична площ по Шулце има само 15-20 млн. носни клетки. Рибите имат 250 пъти по-висок обонятелен капацитет от човека.


Обонятелните съобщения се изпращат към таламуса и хипоталамуса, и играят важна роля при контролирането на поведението на хранене и възпроизводство.
Вкусът има свои периферни рецептори, свързани с хими-рецепторите.
Рецепторите, свързани с усещането за вкус са изградени от ІІ тип сензорни клетки (клетки, достигани от сензорни окончания) и от известен брой помощни клетки (вж. Картина 2)
Броят на вкусовите рецептори варира при различните видове животни и разпределението на този малък брой чувствителни органи е много по-широко при рибите, в устата им, и във фаринкса. При сухоземните животни те са предимно в лигавичната мембрана на устата и фаринкса.

Брой на вкусовите рецептори при различните видове животни:




Вид

Брой на вкусовите рецептори

Вид

Брой на вкусовите рецептори

Пилета

24

Хора

9 000

Патици

200

Свине

15 000

Котки

437

Кози

15 000

Кучета

1076

Едър рогат добитък

35 000







Зайци

60 000

Изглежда вкусовите рецептори отговарят на контакт с широк кръг от молекули, само с четири вкусови усещания, които се наричат основни: сладко, кисело, горчиво и солено.


Вкусовете, невключени в тези четири усещания и обикновено определяни като комплексни, са резултат от комбинация от две или повече основни усещания.
Към основните вкусове понякога се добавят лют, алкален, метален и електричен вкус.
При хората има известна топологична диспозиция на основните вкусови усещания върху лигавичната мембрана на езика: чувствителността към сладкия вкус се смята, че е най-развита при върха на езика, горчивото – в горния край (circumvallate e fungiformi телца), соленото и киселото – по ръбовете на езика (солената част е локализирана в предната част).

Все пак обонянието и вкуса играят важна роля в животинския сензорен апарат: основната част от животните не биха яли преди да помиришат храната и биха започнали едва след като получат приятно усещане.


Някои естествени продукти като синапено масло, пипер, анасон и други са в състояние да предизвикат стомашна секреция при животните, като по този начин подобрят храносмилането и усвояването на храната.
При технологичната обработка на селскостопански и индустриални суровини, прилагани в храните за животни, повечето от подправките се губят и липсата на натурални аромати, а по този начин и на стимулиращи и еупептични материали, причиняват пренасита на организмите, забавят храносмилането и намаляват консумацията на храна поради лошия и неприятен вкус.
Ето защо е необходимо заради биологичната цялост на храните да се възстанови загубата или влошаването на подправките; добавянето на някои продукти подпомага възстановяването на естествения и привлекателен мирис и вкус.
Когато са правилно подбрани, тези ароматни материали допринасят за протичането на храносмилателните процеси в стомаха и във всяка част на храносмилателния тракт като предизвикват секреция на слюнка, ензими и сокове.
Ароматните продукти са хранителни добавки, специално изследвани, за да подобрят, коригират и засилят естествения вкус и аромат на храната, повишавайки нейната привлекателност и консумация.
Подправките могат да бъдат разделени на:
Естествени подправки – материали, получени от сурови растителни или животивски продукти чрез физически обработки.
Подобни на естествените продукти – химически идентични с естествените продукти, тези материали са получени чрез сентеза или са изолирани от сурови естествени материали чрез химически процеси.
Изкуствени подправки – несъществуващи или още неидентифицирани материали на естествена основа. Те са преди всичко резултат на химическа обработка.
Както естествените, така и синтетичните подправки са създадени чрез смесване на реципрочно балансирани химични материали. Сега е ясно, че широк кръг от естествени и синтезирани съставки могат да се използват, за да се създаде безкраен набор от комибнации за подправки.
Подправките за храни за животни трябва да имат следните характеристики:



  1. Да придават на храната привлекателен аромат и вкус, в зависимост от атавистичните (наследствените) навици на животното;

  2. Подобряват доброволната консумация на храна;

  3. Стимулират секрецията на слюнка, стомашни и панкреасни сокове, които подобряват усвояването на по-голям % от дажбата;

  4. Маскират неприятните миризми, за да позволят употребата на субпродукти;.

  5. Намаляват разходите за храна, като позволяват на фермера да бъде по-флексибилен (гъвкав);

  6. Лесно се употребяват и смилат, когато са смесени;

  7. Запазват своите качества за дълго време, дори по време и след технологични процеси (гранулиране, пресоване и т.н.);

  8. Имат дълготрайна ефективност;

  9. Приятни са за фермата, производителя, склада и животните;


Институт по животновъдни науки – Костинброд

Мая Игнатова

АРОМАТИЗАНТИТЕ НА
IREKS AROMA
ПРИ ХРАНЕНЕТО НА СЕЛСКОСТОПАНСКИТЕ ЖИВОТНИ

Използването на различни вещества, подобряващи вкуса и аромата на фуражите, намира все по-голямо приложение в производството на комбинирани фуражи. Това е така, защото органолептичните характеристики на фуража са едни от ключовите фактори, определящи консумацията.

Поддържането на ароматния профил на фуража е една стратегия, както за предотвратяване намалението на консумацията при смяна на дажбата, така и за подобряване продуктивните показатели на животните

В голям брой изследвания е установено, че използването на някои растителни екстракти като добавка към фуража на животните придават приятен аромат и вкус на храната, което води до по-добра консумация. Освен това чрез своите активни съставки тези добавки оказват редица положителни ефекти върху продуктивността на животните

Положителното влияние на тези добавки се свързва със стимулиране и на ендогенната секреция на ензими, което води до по-добро използване на хранителните вещества и по-добра продуктивност – прираст и оползотворяване на фуража.

IREKS AROMA предлага на пазара широка гама ароматизанти за приложение във фуражите за животни, разработени на основата на растителни екстракти и масла, като ароматният профил за отделните видове и категории животни е различен.


СВИНЕ МАЙКИ

Продуктивността на лактиращите свине изисква висока консумация на фураж, което в някои случаи е проблем. За разрешаването му се използват различни практики. Използването на пълноценни комбинирани фуражи и ограниченото хранене през бременността са предпоставки за приемането на повече фураж през лактацията. Въпреки това, в редица случаи консумацията на фураж е по-ниска от необходимото.


От друга страна, новородените прасета растат много бързо и само с майчиното мляко не могат да задоволят потребностите си от хранителни вещества. Проблемът за приучването на прасетата към приемане на допълнителна храна е особено голям при раното отбиване. Консумацията на фураж през бозайния период е предпоставка за постигане на добро развитие и интензивен растеж през следващите периоди на отглеждане.

Използването на ароматизанти в комбинираните фуражи е един от начините за преодоляване на тези проблеми.


Проведен е експеримент за проучване ефекта от използването на ароматизанта „Пушено месо” в комбинирания фураж на кърмещи свине майки и на ароматизанта „Ванилено-маслен крем” към фуража на бозаещи прасета.

През кърмачния период свинете, получавали дажби с добавка на ароматизант са приели средно с 0.377 g или 7.7% повече фураж в сравнение с контролната група.


Броят и теглото на живородените прасета в прасило в двете групи не се различават съществено.
Добавката на ароматизант към фуража е увеличила броя на отбитите прасета в прасило средно с 0.5 или 5.0%.
Живото тегло на едно прасе от опитната група при отбиване е средно с 0.465 kg или 5.8% по-високо в сравнение с контролната група, а средният дневен прираст през бозайния период е с 6.6% по-висок.

УГОЯВАНИ ПРАСЕТА
При фазовото хранене, прилагано в съвременното свиневъдство, консумацията на фураж става особено важна. От момента на отбиването прасетата непрекъснато са подложени на промени в дажбите, които предсталяват предизвикателство от гледна точка на адаптирането към новия фураж, т.е. животните се нуждаят от известен период от време за да възстановят консумацията, когато се предлага нов фураж.
Чрез използването на ароматизанти за поддържане на сетивните характеристики на фуража е възможно да се избегне негативния ефект от промяната на дажбата върху консумацията.
Установено е, че прасетата проявяват естествено предпочитание към дажби с определена миризма. В по-ранна възраст прасетата възприемат най-добре аромати на мляко, сметана, карамел, а по-късно – плодови аромати.
Проведен е експеримент с прасета, в който е проучен ефекта от използването на ароматизантите „Ванилено-маслен крем” през стартерния период, „Нектар” – през гроуерния и „Ябълка” – през финишерния период.
При животните от опитната група се наблюдава достоверно по-високо живо тегло при приключване на експеримента (с 4.6%), в сравнение с тези от контролната група, без добавка на ароматизант.
Същата посока следват стойностите за средния дневен прираст. Прасетата, получавали добавка на ароматизант, са имали достоверно по-висок среден дневен прираст с 5.1% спрямо контролната група.
Резултатите, получени за средната дневна консумация на фураж, кореспондират с тези за живото тегло, респ. средния дневен прираст на прасетата. Животните, получавали добавка на ароматизант са имали с 4.3% по-висока средна дневна консумация на фураж.
В групата, получавала ароматизант се наблюдава намаление на разхода на фураж за kg прираст с 2.0 %.
ПИЛЕТА БРОЙЛЕРИ
Общоприето е, че птиците нямат добре развито обоняние и че те разчитат изключително на визуалните възприятия. Напоследък, обаче е установено, че сензорните способности на птиците, включително и обонянието, са много по-близки до тези на бозайниците и играят важна роля в тяхното поведение.
В експеримент, проведен с пилета бройлери, е проучен ефекта от включването на ароматизанта „Цитрус коморач” към комбинирания фураж на пилетата. Получените резултати са обещаващи и показват една възможност за използването на този продукт в птицевъдството.
При добавката на „Цитрус коморач” в смеската на пилета бройлери, живото тегло се повишава с 5.5%, средният дневен прираст – с 5.7%, а разходът на фураж за 1 kg прираст намалява с 3.1%.
Консумацията на фураж се повишава с 2.4%.
Количеството на абдоминалната мазнина намалява с 15.5% при добавката на ароматизант в комбинирания фураж на пилетата бройлери, а общото количество мазнини в трупа намалява с 23.2%.
ЗАЙЦИ
Значителните промени, които претърпява съвременното животновъдство, засягат и зайцевъдството, както по отношение технологиите на отглеждане, така и по отношение на храненето. В тоди смисъл използването на добавки, подобряващи вкуса и аромата на фуража чрез които да се гарантира определено ниво на продуктивност, да се подобри здравословния статус на животните, а също и качеството на животниската продукция намира все по-голямо приложение.

„Тимико” е продукт, който съдържа етерично масло от мащерка. Освен, че придава специфичен аромат на фуража, чрез своите активни съставки оказва положителен ефект върху някои продуктивни показатели.


Резултатите, получени при проучване ефекта от добавката на 0.03% „Тимико” към комбинирания фураж на угоявани зайци, показват, че животните от групата, получавала ароматизант, са имали по-високо живо тегло в сравнение с тези от контролната както при приключване на експеримента на 90-дневна възраст с 5.1%.
Зайците от опитната група, получавали добавка, са имали достоверно по-висок среден дневен прираст в сравнение с тези от контролната група, без добавка (съответно 37.3 и 34.0 g). Разликата между двете групи е 9.7%.
Добавката на ароматизанта TIMIKO към фуража е довела до повишаване количеството на приетия фураж през опитния период със 7.5% в сравнение с контролната група без добавка на ароматизант (6.490 срещу 6.038 kg). Средната дневна консумация на фураж от един заек в контролната група е 134 g, а в опитната - 144 g .
Разходът на фураж за 1 kg прираст при зайците от контролната група е 4.040 kg, а в опитната – 3.877 kg, или с 4.0% по-малко.
В групата, получавала „Тимико”, съдържанието на мазнини в месото е с 27.0% по-малко в сравнение с групата без добавка.

КРАВИ
Предварителните резултати от експеримент с крави показват, че добавката на ароматизанта „Цитрус коморач” към дажбата на лактиращи крави има положителен ефект върху средната дневна млечност (с 11.4%) и съдържанието на мастни вещества в млякото (с 9.2%).
Разходът на КЕ за 1 kg мляко намалява с 11.3%.

ИНФОРМАЦИОНЕН ОБЗОР ЗА ФЕРМЕРИТЕ ПТИЦЕВЪДИ И ПРОИЗВОДИТЕЛИ НА ФУРАЖИ, КОНЦЕНТРАТИ И ПРЕМИКСИ ЗА ЕФЕКТИТЕ ОТ ДОБАВКАТА “ЦИТРУС КОМОРАЧ”

Уважаеми дами и господа,
Целта на този доклад е да ви представя един атрактивен ароматизант,“Цитрус коморач”. Този ароматизант е овкусител на храните и фуражите за всички видове птици. Той е уникален и универсален овкусител от растителен произход.
Представлява по своя състав букет от цитрусови растения и билката “коморач”. В условията на забрана за използване на нутритивните антибиотици и добавки от животински произход, той се явява активен растежен стимулатор. Той е компилация от растителни екстрати и етерични масла от билки, които, освен сладкия вкус, носят със себе си ароматни и биологични ефекти.
Той притежава антимикробни и антивирусни, антиоксидантни и имунностимулиращи свойства.
Растителният произход на тези етерични и екстрактни продукти намаляват стресовите реакции при птиците, което влияе благотворно на имунната система.
Добавката “Цитрус коморач” повишава апетита и консумацията на храните и фуражите влияе положително на растежа на птиците, запазва ароматния фон на фуражите, независимо от качеството на добавките и продуктите в рецептата.
Много птицеферми у нас вече използват ароматизанта “Цитрус коморач” при носачките, бройлерите, патиците, пуйки и пилета от тях.

Ароматизантът “Шоколад” използват някои фермери при хранене на патици.


Ароматизантът “Пушено месо” дава бърз ефект при стресови ситуации и канибализъм, и бих препоръчал на всяка ферма да поддържа резерв от 10 – 20 кг. за такива случаи. Това показва, че птиците не са лишени от обоняние и вкус, макар и по-слаби от другите животни. Не случайно най-големите клиенти на “Ирекс Арома” са в ЕС, Бразилия, Аржентина, САЩ, Канада и Малайзия.
Екип от учени от Института по животновъдни науки – гр. Костинброд и Земеделски институт – гр. Шумен, изследва ефекта от добавката “Цитрус коморач” върху продуктивността и усвояването на хранителните вещества при бройлерите.
Резултатите от изследването показват подобрение в усвояването на хранителните вещества.

  • Консумацията се увеличи с 2.4%

  • Подобрената конверсия дава увеличение на живото тегло с 5.9 %;

  • Разходът за храна на 1 кг. прираст намалява с 3%;

  • Намаление на смъртността – 3%;

Икономическата страна на ефекта е следната при една ферма от 100 000 бр. бройлери:

  1. Един бройлер изяжда около 4 кг. храна, за да достигне 2 кг. живо тегло на бройлер;

100000 бр. х 4 = 400000 кг. храна х 3% = 12000 кг.


  1. Другият ефект от добавката на ароматизанта е 5.9% по-голям прираст;

100000 бр. х 5.9% = 5900 кг. живо тегло в повече;


  1. Намалената смъртност е 3% на опитната група при изследването:

100000 бр. х 3% = 3000 бр. бройлера в повече;

3000 бройлера х 2 кг. живо тегло = 6000 кг. месо в повече;

Или само от втори и трети ефект фермата реализира 11900 кг. месо в повече, ако “цитрус коморач” залегне във вашата рецепта.

Тук не включваме и икономии, реализирани от лекарствени и ветеринарно-медицински препарати.



С активната съставка на извлека от билки “Цитрус коморач” представлява фитотерапевтично средство.


  • Като се прибавят икономиите на лекарства и ветиринарно медицински препарати за няколко хиляди лева, вложените 1.14 грама ароматизант на един бройлер за целия угоителен период правят овкусяването на храната задължително в съвременното отглеждане и хранене на птиците.

  • Или за 400 т. храна х 300 гр. на тон = 120 кг. ароматизант;

120 кг. ароматизант х 8 лв. = 960 лв. разход.


ДРУГИ ЕФЕКТИ, ПОСТИГНАТИ ПРИ ИЗПИТВАНЕТО:

  • Запазва ароматния профил на храната при смяна на рецептурата (от стартер до финишер), което изключва появата на стресови състояния;

  • Намаляване на смъртността с 3%;

  • Подобряване на миризмата в птицефермата и около нея;

  • Подобряване сухостта на постилката;

  • Носи икономии на ветиринарно-медицински препарати и лекарства, поради фитотерапевтичните свойства на ароматизанта (извлек от билки с активната съставка);

  • Изпитването на органолептичните консумативни свойства показа, че ароматизантът не влияе на вкуса и миризмата на месо

  • Автори на доклада:


Николай Николов, Коник Арома, София

Мирко Сафтич, Ирекс Арома - Загреб



с. 1

скачать файл