Доклад на нпо за напредъка на България в процеса на


с. 1




Алтернативен доклад на НПО

за напредъка на България в процеса на

присъединяване към ЕС, 2004

РЕЗЮМЕ И ПРЕПОРЪКИ



Октомври 2004, София, България


Настоящият документ обощава основните въпроси от Алтернативния доклад на НПО за напредъка на България в процеса на присъединяване към ЕС и препоръки за действие към българското правителство.

Алтернативният доклад беше разработен от коалиция неправителствени организации в България, специализирани в областта на социалната политика и защитата на правата на човека. Той разглежда редица проблеми, които бяха включени в Редовния доклад на Европейската комисия от 2003 г. за напредъка на България в процеса на присъединяване към Европейския съюз и които трява да бъдат включени в предстоящия Редовен доклад на Европейската комисия за 2004, очакван в началото на м. октомври 2004 .

Докладът има за цел да допринесе за изясняване на основни въпроси, свързани с приближаването на България към членство в ЕС като предлага цялостен преглед на постиженията в социалната сфера, въз основа на местния опит и задълбочени проучвания на територията на цяла България.

Пълният доклад можете да намерите на www.savethechildrenbg.org.



РЕЗЮМЕ

Права на детето
Деца в институции

Стратегията на българското правителство и Планът за действие за закрила правата на детето 2000 –2003 съобщават, че “броят на децата, които живеят в институции към края на 1999 е 35123”. Сега българското правителство твърди, че в институции живеят 11384 деца. Детските правозащитни организации обаче, смятат че все още има около 31000 деца в институции, каквато е и преценката на Европейската комисия в Редовния доклад от 2003. НПО смятат, че обявената по-ниска бройка е статистическа манипулация в резултат от силно стеснената дефиниция за ‘институционализирано’ дете: новата цифра напълно изключва всички деца, които не са настанени в институции съгласно Закона за закрила на детето. Това означава, че децата настанени по реда на Закона за народната просвета (около 16000) не влизат в бройката. Не са взети предвид и децата, които са настанени в институции съгласно Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (около 2000).
Всъщност, съществуват доказателства за това, че има реално увеличаване на броя на децата от 0 до 3 годишна възраст настанени в Домове за Медико-социални грижи (често наричани домове „Майка и дете”): през 2003 там са били настанени 3155 деца, което всъщност е повече от стойностите за 2002 г. - 3141. Броят на тези институции остава непроменен - 32. Това е изключително важно, като се има предвид, че веднъж влезли в системата на институционална грижа – в повечето случаи първо в домове за медико-социални грижи – се увеличава вероятността децата да останат в институции за дълъг период от време, ако не и завинаги. Увеличаването на броя на децата в тези институции е неуспех, който подкопава всички други усилия в тази област.

Условията в много домове остават напълно неприемливи. Сградите се намират обикновено в отдалечени места, които могат да бъдат недостъпни през зимата, с недостатъчно отопление и малко, ако изобщо има такива, приспособления за терапия или обучение на децата. Понякога дори основни нужди на децата, такива като от храна и дрехи, остават незадоволени, а персоналът рядко е обучен да работи с деца. В резултат на това децата, които живеят в тези домове имат твърде ограничени възможности за образование или за развиване на своите социални умения, така превръщайки всички опити за реинтеграцията в обществото неимоверно трудно.


Алтернативи на институционалната грижа – нуждата от професионално обучени социални работници

Правителството трябва да задели ресурси за превенция на изоставянето на децата и реинтеграцията на тези, които са в институции, но имат семейства. Едновременно, алтернативи, като приемната грижа и осиновяването трябва да бъдат развити в национален мащаб. Нито една от тях не е възможна без големи инвестиции в обучението на професионалисти, по-специално социални работници, които могат да предоставят подкрепа на деца и семейства в нужда.

Броят на тези, които в момента изпитват предизвикателството да преобърнат системата е съвсем недостатъчен. В Белица, един социален работник отговаря за територия с население 11200. В Троян двама социални работници и един юрисконсулт отговарят за 38 градове и села с общо 25823 жители. В никое от посочените места социалните работници не разполагат с транспорт или дори с компютри, за да поддържат елементарна база данни на децата, с които се очаква да работят.

Осиновяване и международно осиновяване

Въпреки последните изменения на Семейния кодекс, продължава необходимостта от реформа в уредбата на осиновяванията. Най-важна е необходимостта от единен национален регистър за деца и осиновители, който да бъде създаден за вътрешните осиновявания. (т.е. осиновяване от българи, а не от чужденци). Това ще оптимизира възможността за българските деца да се намерят родители от български произход, дори те да живеят в различни части на страната. Необходима е по-голяма прозрачност на системата за международни осиновявания, по специално по отношение на разходите, свързани с осиновяването: официален списък на тарифите, които се събират следва да бъде достъпен на уеб-страницата на Министерство на правосъдието. Такава прозрачност би спомогнала за намаляне на възможността за злоупотреби със системата и би намалила финансовия стимул за тези, които гледат на осиновяването като на „бизнес”. Международното осиновяване трябва да прилага като последна мярка, когато всички останали алтернативи са изчерпани и само тогава, когато е в най-добрия интерес на детето.



Хора с увреждания
Деца с увреждания

Правата на децата с увреждания са нарушени в два аспекта – често те нямат възможност да растат в семейна среда (практика е те да бъдат настанявани в специализирани институции на държавна издръжка, особено ако са от бедни семейства), както и от правото да получат качествено образование (чрез отделянето им в специални училища). Поради тясното определение на понятието „ специализирана институция”, въведено в Закона за закрила на детето1 над 16000 деца със специални образователни потребности, настанени в училища-интернати (или помощни училища), изпадат от плана за деинституционализация. В много случаи настанените там деца нямат специални нужди, които биха оправдали специализираното им обучение. Предвид законовата дефиниция за „специализирана институция” тези училища не се считат за такива, но е необходимо да се разработи специален план на Министерство на образованието, чийто фокус да бъде тази група деца.
Архитектурната среда в училище, както и организацията на училищния процес на обучение са непригодни за децата с физически увреждания. Същевременно липсата на регламент за заетост на ресурсни учители лишава децата със зрителни и слухови увреждания от възможността да получат качествено обучение. Същото е валидно и за децата със затруднения в научаването. Ако детето остане в семейството, то подлежи на индивидуално обучение в дома, провеждано от учители от местното училище. Законовата рамка на интегрираното обучение е разработена от правителството, но все още няма активни мерки за приобщаване на децата със специални образователни потребности в общообразователните или професионални училища.
Пълнолетни лица с увреждания

По отношение защитата на правата на хората с увреждания, положително развитие е приемането на Закона за защита от дискриминация в края на 2003 г. И внасянето в Парламента на нови проекти на Закона за интеграция на хората с увреждания. След приемането на Националната стратегия за равни възможности на хората с увреждания през юни 2003, през м. септември 2004 г. бе приет Закон за интеграция на хората с увреждания. Социалната оценка (без подоходен тест) вече е задължително условие за получаване на интеграционна добавка. Предстои изработване на подзаконови актове, чието прилагане ще покаже дали новата система работи и дали дискриминационното отношение и практики към хората с увреждания у нас ще продължат.
Често, за съжаление се наблюдава липса на ясен фокус при изпълнение на държавната политика в сферата на уврежданията. Една от причините за този факт е огромното разминаване между статистически данни, подавани от различни официални източници за броя на хората с увреждания, както и липсата на надеждна информация за тяхната възраст, образование или други характеристики. Подзаконовите актове към новоприетото законодателство в сферата на заетостта оттук насетне ще бъдат създавани.
Редовният доклад от 2003 г. посочва, че финансовото състояние на хората с увреждания е подобрено в резултат от въведения през декември 2002 г. с измененията в Закона за социалното подпомагане гарантиран минимален доход. От 1990 година насам има сериозно увеличениена броя на пенсиите за хора с увреждания – общо 314 милиона лева през 2002 г. (или около 1% от БВП на България). Още много милиони левове (трудно, почти невъзможно е да се цитират цифри) се харчат по различни програми. Итова трябва да се приветства. В много области финансирането все още не е адекватно – например, списъкът с финансирани от правителството технически помощни, които са предпоставка за включване в обществото на човек с увреждане, се състои само от четиринадесет позиции, които са далеч от постиженията на техническия прогрес. Една протеза за крак се заплаща в размер на 100 евро, докато в други европейски страни, включително Чехия, Унгария или Полша, цената й е 2000 евро. Държавните институции не финансират елементарни помощни средства, като например лъжица с дълга дръжка, поради което доставчиците изобщо и не предлагат такива артикули.
Същевременно, единственият източник на финансиране за адаптиране на физическата среда за хора с увреждания остава програмата “Красива България”, в рамките на която са отделени 5 милиона лева. Този факт може да се приеме като положителен, но все пак е необходим по-устойчив финансов план, който да бъде неразделна част от държавния бюджет и да не се уповава на външни програми.
В някои други области, финансирането е погрешно насочено, което демонстрира липса на разбиране за реалните нужди на хората с увреждания. Най-показателният пример за това е т.нар. схема “личен асистент”, която на практика е по-скоро схема за “грижи в семейството/дома”, отколкото “лично (персонално) асистиране” – така както се разбира и практикува в Европа. В общи линии, схемата се оказва по-полезна за създаване на заетост за безработните, отколкото за предоставяне на подходящата помощ за ползвателя на услугите.
Институционалните грижи за хора с физически увреждания все още нямат алтернатива. Що се отнася до хората с ментални увреждания в ежедневието им няма значителни промени.
Предвид описаната ситуация в сферата на уврежданията, от особено значение е също така да се разгледа и рамката за участие на хората с увреждания в политическия процес. Съществува Национален съвет за интеграция на хората с увреждания, който трябва да се произнася по всеки политически документ на правителството, който има отношение към живота на хората с увреждания. Организациите в него получават статут на „национално представителни” и субсидия, основана на брой членове и териториално покритие в страната независимо от ефективността на тяхната работа. Размерът на субсидията трябва да бъде обвързан с намеренията и резултатите, които постигат организациите, получаващи държавни финансови средства. Така по-малките застъпнически организации, понастоящем лишени от възможността да участват в политическия процес, ще могат да представят различни гледни точки или решения в интерес на хората с увреждания и тяхното приобщаване към общата среда.
ПРАВА НА МАЛЦИНСТВАТА
Защита срещу дискриминация

През септември 2003 година бе приет Закон за защита срещу дискриминацията. Девет месеца след влизането му в сила, предвидената в него Комисия за защита срещу дискриминацията все още не е създадена.


Ромското малцинство

Първият едногодишен План за действие на правителството по изпълнение на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество, обявен през септември 2003 г., не обезпечи финансово нейни приоритетни цели и не предвиди необходимите законови промени в ключови области на приложението й. Самата Рамкова програма не е подплатена със стабилни правни и институционални гаранции за устойчивата й реализация.


Образование

Министерството на образованието и науката (МОН) през юни 2004 година огласи публично Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства за периода 2004-2009 година. Тя е иновативен за образователната ни система документ, базиран на международните стандарти за защита правата на човека и малцинстватга. Изработен е с активното участие на граждански организации. На същия припцип е създаден и Планът за действие за изпълнение на Стратегията. Основен приоритет на двата документа е десегрегацията на ромските училища и интегрирането на децата в етнически смесени. В процеса на съглсуването си между различни министерства Стратегията се натъкна на големи препятствия в Министерство на външните работи. Реална е опасността и Планът за действие да има същата съдба. В момента липсват необходимите правни гаранции, образователни, финансови и кадрови условия за реализация на очертаната в тези два документа интеграционна политика, насочена едновременно към приобщаване и към развиване на собствената културна идентичност. Ако не се приемат едновременни мреки за преодоляване на тези проблеми, политиката няма да се осъществи, или ще бъде трансформирана в компромис, който я обезмисля и няма да бъде от полза за никого.


Просветното министерство, отново с активното участие на НПО, разработи проект на Закон за фонд за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. Той бе обсъден в съответните комисии, но не бе включен за гласуване сред приоритетните закони. На проведена скоро кръгла маса, участващите депутати поеха конкретни ангажименти за спешното му внасяне в пленарна зала. Неправителствените организации продължават да следят процеса.
Здравеопазване, система за социално подпомагане и заетост

Между 400 хил. и 2 млн. души, голяма част от които роми, са заплашени от началото на 2005 година да отпаднат от системата на здравното осигуряване. Необходимо е в Закона за социално подпомагане да бъдат определени подробно групите, които той подкрепя и етническите малцинства следва да са една от тях. Наложителен е граждански контрол върху приложението на закона. Програмите на Министерството на труда и социалната политика, в които са включени най-често безработни роми, предлагат работа за по няколко месеца и без стимули за повишаване на квалификацията им.
Други малцинствени групи

Ромите не са единственото малцинство, чиито права са системно нарушавани. Процесът на привеждане на вътрешното законодателство в съответствие с международните стандарти за защита правата на малцинствата все още не е завършен. Фрагментарното и неравнопоставено прилагане от държавните институции на тези стандарти по отношение на различните малцинствени групи води до различната им степен на защитеност от дискриминация и до различно участие в обществения живот. На някои групи (македонци и българоезични мюсюлмани/помаци) не се признава статутът на етнически малцинства. Неотчитането на проявите на етническа и религиозна дискриминация водят до липса на адекватни мерки за преодоляването й.


Обществените електронни медии

Българската национална телевизия - обществена медия, призвана по статут да насърчава културния плурализъм и междуетническата толерантност, редовно тиражира силни антиромски послания чрез едно от най-популярните си предавания. Контролиращият държавен орган все още не му е наложил предвидените от закона санкции, като проявява същото бездействие и към частни ТV канали с подобно поведение. Липсват ефективни законови механизми и професионални стандарти, които да гарантират участието на малцинствени журналисти в обществените електронни медии.


Националният съвет по етнически и демографски въпроси (НСЕДВ)

Тази структура съществува към Министерския съвет. Правомощията му са много ограничени. Сред организациите, членуващи в него като асоциирани членове, липсват представители на непризнатите от държавата малцинства. Предвижда се заменянето му с друга структура – дирекция към МС, но към момента процесът на трансформация е напълно непрозрачен.



ГРАЖДАНСКИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ПРАВА
Редовният доклад на Европейската комисия за 2003 г. (РД) съдържа много ценни наблюдения за развитията в сферата на гражданските и политическите права в България. Но някои от направените наблюдения изкривяват картината на реалния прогрес, който бе направен, а други бяха основани на информация, която е неточна.
РД правилно отбелязва, че положението с полицейския произвол не се подобри съществено. Той обаче подценява степента, в която България трябва да реформира своето законодателство и практика в съответствие с напредналите европейски стандарти. Наказателният кодекс на България все още не съдържа специфичен наказателен състав за изтезания и практиката на изтезаване и на друго забранено малтретиране, която е все още широко разпространена сред българските органи на реда. Разпространена е и свръхупотребата на сила и на огнестрелно оръжие, в която сфера също е нужна цялостна законодателна реформа.
Условията в българските места за лишаване от свобода и по-специално в следствените арести са често нечовешки и унизителни в нарушение на съответните международни стандарти. РД подценява степента, в която страната трябва да реформира своята система на затворите.
Системата на правосъдие за деца бе реформирана, но предстои да се измине още дълъг път. Училищата за деца в конфликт със закона трябва да бъдат или изцяло премахнати, или реформирани, за да обслужват потребностите на своите обитатели. Процедурата за настаняване в тях дори след реформирането продължава да не бъде в съответствие с международните стандарти. Всичко това следва да бъде ясно заявено в РД.
Българската система за правна помощ е неадекватна като в наказателния, така и в гражданския процес. Много бедни обвиняеми не се представляват от адвокати или представителството е с ниско качество. Правна помощ за бедните участници в гражданския процес не съществува.
Законът за убежището и бежанците изисква по-нататъшно реформиране, а РД не отбелязва проблемите в това отношение, както и рестриктивните и дискриминационни практики при неговото прилагане.
Регулацията на електронните медии в България позволява политически контрол и прекалени комерсиални влияния. След публикуването на РД имаше множество негативни развития, които следва да се отбележат в следващия доклад.
РД не отбелязва и не оценява негативните развития в сферата на религиозната свобода. Законът за вероизповеданията е рестриктивен и дискриминационен, а неговото прилагане през 2004 г. доведе до хаос и произвол в тази сфера.

ПРЕПОРЪКИ

Насърчаване спазването на човешките, граждански и политически права за всички български граждани и повишаване на стандарта на живот за най-уязвимите групи българско население, следва да бъдат в основата на правителствената политика. Само когато това стане, една достойна България може да се присъедини към ЕС на равни начала с всички други европейски страни.

Призоваваме българското правителство да приоритизира инвестиициите и усилията си в следните области:

Благосъстояние на детето





  • Да се предприемат по-стратегически усилия, с целево финансиране за затваряне на институциите: все още има около 31000 деца, живеещи в институции временно или постоянно, много от тях в ужасни условия;




  • Адекватни човешки и финансови ресурси трябва да се инвестират за работа по превенция на изоставянето и реинтеграция на децата в техните семейства: броят на децата влизащи в институции не намалява и съществува риск системата да не се промени фундаментално, ако на семействата в нужда не се помага;




  • Драстично увеличаване на броя на професионалните социални работници е от изключителна важност за развитието на алтернативни услуги, например приемната грижа: има градове, където само един социален работник отговаря за население от 11200 души, доста под приетите стандарти другаде в Европа;




  • Трябва да има само един, пълноценно осигурен държавен орган с правомощия да осъществява реформата за повишаване благосъстоянието на децата: по настоящем пет министерства и две агенции са ангажирани с този процес, които дублират усилията си, разходват ненужно средства като не постигат единна и последователна политика за бъдещето на децата в България.




  • Да се създаде единен национален регистър за деца и осиновители в България и да се осигури по-голяма прозрачност в системата на международни осиновявания, по-специално по отношение на свързаните с тях разходи.



Хора с увреждания
Деца с увреждания:


  • Предприемане на активни мерки за достъпност на масовите училища и интегриране на деца с физически увреждания в масовите учебни заведения (училища и детски градини); създаване на подкрепяща среда за децата със специални образователни потребности, които изпитват затруднения в научаването;




  • Включване на „специалните училища” в плана за деинституционализация: това предполага нарочен план на МОН за обучение на специалните учители за работа в общообразователните училища;




  • Регулиране на потока от финансови ресурси така, че парите да достигат до децата със специални образователни потребности, независимо къде са записани да учат.

Пълнолетни граждани с увреждания:




  • Необходимо е политиките в сферата на уврежданията да бъдат по-фокусирани, с ясна цел и добре определени целеви групи – колкото по-голяма и неясно дефинирана е целевата група, толкова по-ниско ефективни ще бъдат и мерките, предприети от държавата. Например: условията за достъп до социални придобивки трябва да бъдат предефинирани като освен досегашният, пределно общ критерий “всеки с документ за изгубена работоспособност” да се отчитат фактори като възраст, образование, компетентност, възможности;




  • Необходими са по-малко на брой, но добре дефинирани държавни програми в контекста на човешките права и целящи интеграцията на хората с увреждания: ако държавната помощ стане по-видима, лесна за отчитане, проследяване и контрол, ще е по-лесно да се постигат резултати Понастоящем има много държавни програми, различни преференции и субсидии, които не водят до реална интеграция;




  • Услугите в общността трябва да бъдат обогатени с услуги за социално включване (освен за подпомагане), адекватни на потребностите на хората с увреждания, които се сблъскват с пречките на неблагоприятната физическа среда и биват маргинализирани, което води до недобро образование и квалификация, безработица и бедност.



Права на малцинствата





  • Трябва да се доокомплектова пакетът от правни гаранции за пълноценното и устойчиво реализиране правата на малцинствата. Понастоящем нормите на вътрешното право се съгласуват с международните стандарти за защита правата на малцинствата “на парче”, следвайки спорадични ангажименти на държавата пред международни институции и в отговор на застъпнически натиск на национално ниво. Наложително е:

  • да бъдат внесени релевантните промени в Конституцията, разширяващи обхвата на гаранциите за правата на малцинствата;

  • нормите на вътрешното право да бъдат синхронизирани с разпоредбите на Рамкова конвенция за защита на националните малцинства и другите международни стандарти, както и помежду си.




  • Правителството трява да разработи и да прилага Обща интеграционна политика, базирана в стандартите за защита правата на човека и малцинствата. Това, което в момента се нарича интеграция на малцинствата, е набор от спорадични институционални мерки без връзка с тези стандарти, без взаимна обвързаност и без ангажиране на обществото като цяло. Общата интеграционна политика трябва да очертава:

  • ценностите и концептуалната рамка на интеграционния процес; баланса във взаимоотношенията между институции, малцинствени общности и обществени организации;

  • краткосрочните и дългосрочните цели, задачи и дейности; общите приоритети и специфичните мерки по отношение на отделните малцинства;

  • ангажиментите на отделните институции, взаимодействията между тях, координационните механизми и структури;

  • начините на финансиране;

  • консултативния процес, критериите и процедурите за наблюдение и оценка.

  • Обществените електронни медии трябва да се утвърдят като посредник в повишаването на обществената чувствителност по въпросите на малцинствата. Обществената среда като цяло е нечувствителна към малцинствената проблематика, а журналистите не се придържат към етични професионални стандарти в работата си по нея. Наложителни са промени в следните насоки :

  • да бъде усъвършенствана нормативната база на обществените електронни медии в посока на: гарантиране етнокултурната плуралистичност на програмите им; регламентиране участието на малцинствени журналисти в тях; ревизиране статута и функциите на регулаторния им орган за гарантиране на неговата политическа независимост; регламентиране публичността на резултатите от извършвания мониторинг на електронни медии;

  • обществените електронни медии трябва в да се придържат към професионални журналистически стандарти за работа по етническата проблематика.


Граждански и политически права
Българското правителството трябва да:


  • Направи изтезанието, така както е дефинирано в Конвенцията на ООН против изтезанията специфичен наказателен състав и да прилага закона срещу полицейски и други служители, които практикуват изтезания;




  • Установи ефективна система на разследване на изтезанията и на нечовешкото и унижаващо отношение и наказание;




  • Приведе сегашната правна рамка, даваща възможност за свръхупотреба на огнестрелно оръжие от правоприлагащите органи, в съответствие с международните стандарти;




  • Приведе условията в затворите и особено в следствените арести в съответствие с Минималните стандарти на ООН за третиране на лишените от свобода и с другите относими международни стандарти. То, по-специално, следва да закрие незабавно подземните арести;




  • Реформира допълнително системата на правораздаване за деца като или премахне училищата за деца с противообществени прояви, или ги реформира така, че те да обслужват по смислен начин потребностите на децата в конфликт със закона. Процедурата за настаняване трябва да се основава на стандартите за справедлив процес;




  • Установи всеобхватна система за предоставяне на правна помощ на бедните обвиняеми в наказателния процес, както и в гражданския процес;




  • Реформира Закона за убежището и бежанците като го приведе в съответствие с Конвенцията на ООН за статута на бежанците и гарантира, че законът няма да се прилага произволно;




  • Установи със закон регулаторен орган за електронните медии, който е независим от политическите и комерсиални интереси, работи на основата на професионални стандарти и взема предвид независимостта на медиите, както и обществения интерес;




  • Реформира изцяло съществуващата рестриктивна и дискриминационна правна рамка за отношението между държавата и вероизповеданията и гарантира, че държавата ще посредничи безпристрастно между спорещите религиозни фракции.




1 Места за постоянно настаняване на деца с постоянно откъсване от семейната им среда


с. 1

скачать файл