Чл. (Изм. Дв, бр. 96 от 1999 г., бр. 101 от 2004 г.) С този закон


с. 1 с. 2 с. 3
ЗАКОН за общинската собственост
Обн., ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г., в сила от 1.06.1996 г., изм., бр. 104 от 6.12.1996 г., в сила от 7.01.1997 г., бр. 55 от 11.07.1997 г., в сила от 11.07.1997 г., изм. и доп., бр. 22 от 24.02.1998 г., изм., бр. 93 от 11.08.1998 г., бр. 23 от 12.03.1999 г., бр. 56 от 22.06.1999 г., бр. 64 от 16.07.1999 г., изм. и доп., бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г., изм., бр. 69 от 3.08.1999 г., в сила от 3.08.1999 г., изм. и доп., бр. 96 от 5.11.1999 г., изм., бр. 26 от 29.03.2000 г., доп., бр. 34 от 6.04.2001 г., изм., бр. 120 от 29.12.2002 г., изм. и доп., бр. 101 от 16.11.2004 г.

кн. 6/96 г., стр. 128; кн. 8/97 г., стр. 117; кн. 3/98 г., стр. 369; кн. 12/99 г., стр. 143; кн. 12/2004 г., стр. 219

т. 12, р. 2, № 49
Глава първа

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г., бр. 101 от 2004 г.) С този закон се уреждат придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи - общинска собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г., бр. 67 от 1999 г., изм. и доп., бр. 96 от 1999 г., изм., бр. 26 от 2000 г., бр. 101 от 2004 г.) (1) Общинска собственост са:

1. имотите и вещите, определени със закон;

2. имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон;

3. имотите, чиято собственост е възстановена на общината при условия и по ред, определени със закон;

4. имотите и вещите, дарени или завещани на общината;

5. имотите и вещите, придобити от общината с доброволен труд и/или с парични средства на населението;

6. имотите и вещите, придобити от общината при ликвидацията на търговски дружества с общинско участие;

7. имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в закон.

(2) Не са общинска собственост имотите и вещите на търговските дружества и юридическите лица с нестопанска цел, дори ако общината е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.

Чл. 2а. (Нов - ДВ, бр. 22 от 1998 г., изм., бр. 101 от 2004 г.) Когато в резултат на административно-териториални промени населени места се включват в друга община, имотите и вещите по чл. 2, ал. 1, които са на територията им, преминават в собственост на общината, в чиито граници се включва съответното населено място.

Чл. 3. (1) Общинската собственост е публична и частна.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г., бр. 101 от 2004 г.) Публична общинска собственост са:

1. имотите и вещите, определени със закон;

2. имотите, предназначени за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация;

3. други имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет.

(3) Частна общинска собственост са всички други общински имоти и вещи. Плодовете и приходите от имотите и вещите - публична общинска собственост, са частна собственост на общината.

Чл. 4. Общината отговаря за задълженията на лица, изискуеми до деня на безвъзмездно придобитите от нея техни имоти и вещи, до размера на тяхната стойност.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.) Общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.) Актът за общинска собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона.

(3) Актът за общинска собственост няма правопораждащо действие.

Чл. 6. (1) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Имотите и вещите - публична общинска собственост, които са престанали да имат предназначението по чл. 3, ал. 2, се обявяват от общинския съвет за частна общинска собственост.

(2) За публична общинска собственост се обявяват имотите и вещите - частна общинска собственост, които са придобили предназначението по чл. 3, ал. 2.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Решенията на общинския съвет по ал. 1 и 2 се вземат с мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници.

Чл. 7. (1) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Имотите и вещите - публична общинска собственост, не могат да се придобиват по давност.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 96 от 1999 г., изм., бр. 101 от 2004 г.) Имотите и вещите - публична общинска собственост, не могат да се отчуждават и да се прехвърлят в собственост на трети лица. Имоти - публична общинска собственост, могат да се обременяват с ограничени вещни права само в случаите, определени със закон.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.) Имотите и вещите - частна общинска собственост, могат да бъдат обект на разпореждане. За тях се прилагат общите разпоредби за собствеността, доколкото в този закон не е предвидено друго.

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Общинският съвет приема решения по придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост и упражнява общо ръководство и контрол.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г., бр. 96 от 1999 г.) Общинският съвет определя с наредба реда за придобиване, управление и разпореждане с общинското имущество и конкретните правомощия на кметовете.

Чл. 9. (1) Застроените имоти - публична общинска собственост, задължително се застраховат.

(2) Застрахователните вноски се предвиждат по бюджетите на общината или на съответните организации и юридически лица на общинска бюджетна издръжка.

(3) Застрахователните вноски за обектите по чл. 69 са за сметка на концесионера.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.) Общинският съвет определя имотите - частна общинска собственост, които подлежат на задължително застраховане.

(5) (Нова - ДВ, бр. 101 от 2004 г.) Кметът на общината определя вещите - общинска собственост, които подлежат на задължително застраховане.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г., бр. 101 от 2004 г.) В структурата на общинската администрация и администрацията на района се създават звена за изпълнение на функциите и задачите по този закон.

Глава втора

УПРАВЛЕНИЕ НА ИМОТИТЕ И ВЕЩИТЕ - ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ

(Загл. изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.)

Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г., бр. 101 от 2004 г.) Имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.) Имоти и вещи - общинска собственост, се използват съобразно предназначението им и за нуждите, за които са предоставени. Предоставените имоти и вещи не могат да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, да се отдават под наем или да се пренаемат, освен в случаите, предвидени в закон.

Чл. 12. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 96 от 1999 г., изм., бр. 101 от 2004 г.) (1) Имотите и вещите - общинска собственост, се предоставят безвъзмездно за управление на юридически лица и звена на общинска бюджетна издръжка.

(2) Имотите по чл. 3, ал. 2, т. 2 се управляват от кмета на общината, съответно от кмета на района, от кмета на кметството или от кметския наместник по местонахождението им.

(3) Имотите и вещите - общинска собственост, които не са необходими за нуждите на органите на общината или на юридически лица и звена на общинска бюджетна издръжка, могат да се предоставят безвъзмездно за управление на други юридически лица на бюджетна издръжка или на техни териториални структури.

(4) Редът за предоставяне за безвъзмездно управление на имоти и вещи - общинска собственост, се определя от общинския съвет в наредбата по чл. 8, ал. 2.

(5) Имотите и вещите - общинска собственост, които не са предоставени за управление, се управляват от кмета на общината.

(6) Когато нуждата от предоставения имот отпадне или той се използва в нарушение на разпоредбите на чл. 11, имотът се отнема със заповед на кмета на общината.

Чл. 13. (1) (Предишен текст на чл. 13, изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г., отм., бр. 101 от 2004 г.).

(2) (Нова - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Общината владее и управлява безстопанствените имоти на своята територия по ред, установен с наредбата по чл. 8, ал. 2.

Чл. 14. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 96 от 1999 г., доп., бр. 34 от 2001 г., изм., бр. 101 от 2004 г.) (1) Свободни нежилищни имоти - частна общинска собственост, които не са необходими за нуждите на органите на общината или на юридически лица на издръжка на общинския бюджет, могат да се отдават под наем на трети лица.

(2) Отдаването под наем на имоти по ал. 1 се извършва от кмета на общината след провеждане на търг или конкурс. Редът за провеждането на търговете и конкурсите се определя от общинския съвет в наредбата по чл. 8, ал. 2. Въз основа на резултатите от търга или конкурса се сключва договор за наем от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице.

(3) Срокът за отдаване под наем на имотите по ал. 1 се определя от общинския съвет в наредбата по чл. 8, ал. 2 и не може да бъде по-дълъг от 10 години.

(4) Отдаването под наем на имоти по ал. 1 за нуждите на общинските ръководства на политическите партии, отговарящи на условията, предвидени в Закона за политическите партии, се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2. Размерът на наема се определя при условията на Закона за политическите партии.

(5) Отдаването под наем на имоти по ал. 1 за нуждите на общинските ръководства на синдикалните организации се извършва без търг или конкурс от кмета на общината по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2.

(6) С решение на общинския съвет имоти по ал. 1 могат да се отдават под наем без търг или конкурс на юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза, по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2. По този ред на търговски дружества могат да се отдават под наем поземлени имоти, необходими като терени за временно използване, за спомагателни и допълнителни площадки, комуникации и други, свързани с изграждането, ремонта и поддържането на обекти на техническата инфраструктура, за срока на ремонтно-строителните дейности. Въз основа на решението на общинския съвет се сключва договор за наем от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице.

(7) Части от имоти - публична общинска собственост, с изключение на обектите, подлежащи на концесиониране, могат да се отдават под наем по реда на ал. 2 за срок до 5 години, след решение на общинския съвет, при условие че наемането им не пречи на дейността на лицата, които ги управляват.

(8) Наемните цени се определят от общинския съвет.

Чл. 15. (1) Наемните правоотношения се прекратяват:

1. поради неплащане на наемната цена за повече от един месец или поради системното й неплащане в срок;

2. поради извършване на ново строителство, надстрояване или пристрояване, разрешени по установения ред, когато се засягат ползваните помещения;

3. (изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) поради лошо управление;

4. с изтичането на срока за настаняване;

5. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.) когато наемател по чл. 14, ал. 4, 5 и 6 придобие в собственост помещения от същия вид, годни за постоянно ползване;

6. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.) когато наемателят престане да отговаря на условията, установени с наредбата по чл. 8, ал. 2;

7. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.) когато помещенията се ползват в нарушение на забраните по чл. 11;

8. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.) други основания, определени с договора.

(2) При прекратяване на наемните правоотношения по ал. 1, т. 2 на наемателя се предоставя друго помещение от същия вид.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.) Наемните правоотношения по чл. 14, ал. 3 и 7 се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.) Наемните правоотношения по чл. 14, ал. 4, 5 и 6 се прекратяват със заповед на съответния кмет, в която се посочва основанието за прекратяването на наемното правоотношение, събраните доказателства и срокът за опразване, който не може да бъде по-дълъг от един месец.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.) Заповедта по ал. 4 може да се обжалва пред окръжния съд по реда на Закона за административното производство. Жалбата не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.) Поддържането и ремонтите на имотите и вещите - общинска собственост, се извършват от лицата, на които са предоставени за управление, като необходимите средства се предвиждат ежегодно по бюджетите им.

Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.) Поддържането и текущите ремонти на имотите и вещите - общинска собственост, отдадени под наем или предоставени за ползване, се извършват от наемателите или ползвателите им в съответствие с разпоредбите на Закона за задълженията и договорите.

(2) С договор може да се уговори основните ремонти да се извършват за сметка на наемателите и ползвателите.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.) При възникване на належаща общинска нужда наемателите на помещения по чл. 14, ал. 4, 5 и 6 са длъжни да ги освободят в срок от три месеца от връчването на съобщението за освобождаване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.) Ако имотът по ал. 1 не бъде освободен доброволно, той се освобождава по административен ред въз основа на заповед на кмета на общината, която се привежда в изпълнение със съдействието на органите на полицията.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.) Заповедта по ал. 2 може да се обжалва пред окръжния съд по реда на Закона за административното производство. Жалбата не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г., бр. 101 от 2004 г.) Вещите - частна общинска собственост, се предоставят под наем при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 8, ал. 2.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) Паметници на културата, които са общинска собственост, се ползват при условията и по реда, определени в специалните закони.

Глава трета

ПРИНУДИТЕЛНО ОТЧУЖДАВАНЕ НА ИМОТИ - ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ,

ЗА ОБЩИНСКИ НУЖДИ

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г., бр. 101 от 2004 г.) (1) Имоти - собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост, или за добив на подземни богатства - публична общинска собственост, след предварително и равностойно парично обезщетение.

(2) За изграждането и експлоатацията на обектите по ал. 1 могат да се отчуждават имоти или части от тях, които се засягат непосредствено от предвиденото строителство или които стават негодни за застрояване или ползване съобразно устройствените, санитарно-хигиенните и противопожарните правила и нормативи и изискванията за сигурност и безопасност.

(3) Части от имоти могат да се отчуждават само когато остатъкът от имота отговаря на изискванията, определени в закон, съобразно неговия вид, местонахождение и предназначение.

(4) Имотите по ал. 1 не се отчуждават, ако общината ги придобие в собственост по реда на чл. 199, ал. 1 от Закона за устройство на територията, чрез замяна с общински имот или собствениците им учредят на общината ограничени вещни права.

(5) Имоти - собственост на държавата, не могат да бъдат отчуждавани принудително за общински нужди. Когато за нуждите на обектите по ал. 1 се засягат имоти - частна държавна собственост, те се прехвърлят безвъзмездно в собственост на общината по реда на Закона за държавната собственост.

Чл. 22. (Доп. - ДВ, бр. 96 от 1999 г., изм., бр. 101 от 2004 г.) (1) Отчуждаването на имоти - частна собственост, може да се извърши изцяло, или на етапи - преди започване на строителството от съответния етап.

(2) Собствениците и ползвателите на имотите, подлежащи на отчуждаване, са длъжни да осигуряват свободен достъп до тях за извършване на измервания и други технически дейности, когато това е необходимо за изготвяне на искането за отчуждаване. При отказ достъпът до имотите се осигурява със съдействието на органите на полицията. Държавните органи са длъжни да предоставят безвъзмездно цялата информация, с която разполагат, отнасяща се до имотите - предмет на отчуждаването.

(3) Кметът на общината възлага изготвянето на оценките на имотите, предвидени за отчуждаване, на независими лицензирани оценители. В случая не се прилагат разпоредбите на Закона за обществените поръчки.

(4) Оценките се извършват по пазарни цени. Когато пазарната оценка на имота е по-ниска от данъчната, обезщетението е в размер на данъчната оценка.

(5) След влизане в сила на подробния устройствен план законните строежи и другите подобрения, извършени от собственика на имота при условията и по реда на чл. 49 от Закона за устройство на територията, се заплащат с по-малката стойност от стойността на направените разходи и увеличената стойност на имота.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.) (1) Производството по отчуждаване се открива с решение на общинския съвет по предложение на кмета на общината, прието с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците. Когато се предвижда изграждането на обекта да се извърши на етапи, общинският съвет може да приеме решение за откриване на производство за отчуждаване само за имотите, необходими за реализирането на съответния етап.

(2) Предложението за отчуждаване по ал. 1 съдържа:

1. копие от влязъл в сила подробен устройствен план, предназначение на имотите, предвидени за отчуждаване, и основанието за отчуждаване;

2. вид, местонахождение и размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост;

3. оценка на имотите, изготвена от лицензиран оценител не по-рано от три месеца преди датата на внасяне на предложението за отчуждаване;

4. общ размер на средствата, необходими за обезщетяване на собствениците, и финансова обосновка на предложението за отчуждаване.

Чл. 24. (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.).

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.) (1) Решението на общинския съвет по чл. 23, ал. 1 съдържа:

1. предназначение на имотите съобразно влезлия в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обект - публична общинска собственост;

2. основание за отчуждаването;

3. вид, местонахождение, размер и собственици на всеки от имотите, които следва да бъдат отчуждени;

4. размерът на дължимото обезщетение.

(2) В 14-дневен срок от приемане на решението по ал. 1 кметът на общината издава заповед за отчуждаване, в която се посочват основанието за отчуждаване, предназначението, видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота, размерът на обезщетението, търговската банка, в която се внася обезщетението, и датата, след която започва изплащане на обезщетението по сметката на правоимащите.

(3) Заповедта по ал. 2 се връчва на собственика по реда на Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 26. (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.).

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г., бр. 101 от 2004 г.) (1) Заповедта на кмета на общината по чл. 25, ал. 2 може да се обжалва пред окръжния съд по местонахождението на имота в 14-дневен срок от връчването й.

(2) В 7-дневен срок от получаването й кметът на общината изпраща жалбата до съда заедно със становище по нея и всички необходими доказателства.

(3) В 5-дневен срок от получаването на жалбата съдът се произнася в закрито заседание по допускането на посочените и представените от страните доказателства, насрочва и разглежда делото в 15-дневен срок. При призоваването не се прилагат правилата на чл. 41, ал. 5 и срокът по чл. 157, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

(4) Съдът призовава задължително и инвеститора на обекта, за изграждането на който се отчуждава имотът, когато той е различен от общината.

(5) Сроковете по ал. 3 се прилагат и при отлагане на делото.

(6) Съдът обявява решението в 7-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. Решението на съда е окончателно.

Чл. 28. (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.).

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.) (1) Имотът се смята за отчужден от датата, на която се изплати обезщетението, определено в заповедта по чл. 25, ал. 2 или в съдебното решение.

(2) Когато отчужденият имот е единствено жилище на собственика, имотът се завзема след изтичане на три месеца от изплащането на обезщетението.

(3) Ако в 6-месечен срок от влизането в сила на заповедта по чл. 25, ал. 2 или на съдебното решение собственикът не бъде обезщетен, по негово искане кметът на общината отменя заповедта за отчуждаването.

(4) Обезщетението, определено в заповедта на кмета на общината по чл. 25, ал. 2 или в съдебното решение, се внася в търговска банка по сметка на правоимащите.

(5) В случаите когато съществува спор между няколко лица за правото върху дължимата сума или за права върху отчуждавания имот, обезщетението се внася в търговска банка по сметка на общината. В този случай банката изплаща сумата на лицето, което установи правата си по съдебен ред.

Чл. 30. (Отм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.).

Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.) Ако в тригодишен срок от отчуждаването на имота мероприятието по подробния устройствен план не е започнало или имотът не се ползва по предназначението, за което е отчужден, по искане на бившия собственик на имота кметът на общината отменя заповедта за отчуждаване след възстановяване на полученото обезщетение.

(2) В случая по ал. 1 общината дължи на собственика обезщетение за причинените вреди.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.) Общината има право да получи по-малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на имота за извършените от нея подобрения в имота.

Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.) Когато отчужденият имот е обременен с вещни тежести, се спазват следните правила:

1. дължимото парично обезщетение в частта му до размера на обезпеченото с ипотека вземане се плаща на ипотекарния кредитор, доколкото вземането му не се предшества от друго такова с предимство за удовлетворение;


с. 1 с. 2 с. 3

скачать файл