Четиридесет и първо народно събрание комисия по транспорт, информационни


с. 1
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ПО ТРАНСПОРТ, ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯ

На основание чл. 74, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание внасяме нечетените в Пленарна зала текстове на пленарното заседание на 20 декември 2011 г. от доклада на Комисията за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения № 102-01-36, внесен от Министерския съвет на 07.06.2011 г. – продължение.
§ 143. В чл. 227 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) в текста преди т. 1 думата „задължително” се заличава и накрая се добавя „най-малко:”;

б) в т. 1 запетаята и думите „което предоставя електронни съобщителни услуги” се заличават;

в) точка 3 се изменя така:

„3. видове, описание и качество на услугите, включително:

а) информация за това, дали се предоставя достъп до услуги за спешни повиквания и информация за местоположението на викащия краен потребител, както и за наличие на ограничения за предоставяне на услуги за спешни повиквания;

б) информация за други условия, които ограничават достъпа до и/или ползването на услуги и приложения;

в) предлаганото минимално ниво на качество на услугите като срок за първоначално свързване и, когато е целесъобразно, други параметри за качеството на услугата, определени от комисията по чл. 236а;

г) информация за процедури, въведени от предприятията с цел измерване и управление на трафика, така че да се избегне претоварване на отделни връзки в мрежата, както и информация за това, как тези процедури биха повлияли върху качеството на услугата;

д) услуги за поддръжка и услуги по обслужването на клиенти, както и начини за достъп до тези услуги;

е) ограничения, наложени от предприятието за използването на предоставените крайни електронни съобщителни устройства;”

г) в т. 4 думите „плащане на цени за” се заменят със „заплащане на”;

д) точка 5 се отменя;

е) точка 8 се изменя така:

„8. начини за получаване на актуална информация за цени на предлаганите услуги, всички приложими тарифи и такси за поддръжка, предлаганите начини на плащане и всички разлики в разходите, произтичащи от различните начини на плащане;”

ж) в т. 9 след думите „начини за” се добавя „извънсъдебно”;

з) създават се т. 12 - 17:

„12. условия и ред за прекратяване на договора от страна на абоната;

13. обезщетения и възстановяване на суми, приложими при неизпълнение на договорени нива за качество на услугата;

14. обезщетения, включително неустойки, дължими от предприятието на абонатите, в случай че предприятието не е спазило или е допринесло за:

а) неспазване на сроковете за реализация на преносимостта на номерата;

б) пренасяне на номера без съгласието на абоната и/или в нарушение на установените процедури за осъществяване преносимостта на номерата;

15. възможностите и условията за включване на необходимите основни и допълнителни данни за абоната в телефонен указател по чл. 182, ал. 1, т. 4 и предоставянето им на предприятия, които изготвят и публикуват телефонни указатели и/или предоставят телефонни справочни услуги;

16. действия, които предприятието може да предприеме при заплаха или в отговор на инциденти, свързани със сигурността или целостта на мрежата;

17. информация, свързана с използването на електронни съобщителни мрежи и услуги за извършване на незаконни дейности или за разпространение на вредно съдържание и със средствата за защита срещу рискове за личната сигурност, неприкосновеността на личния живот и личните данни във връзка с предоставяната от предприятието услуга.”

2. В ал. 2:

а) в т. 1 след думите „съобщителна мрежа” се добавя „и/или информационните му системи”;

б) създава се нова т. 3:

„3. поддържане на услуги за наблюдение и контрол на разходите от страна на абоната, когато такива са договорени или такова задължение е наложено по реда на чл. 237а като предупреждаване на абонатите в случай на нетипичен трафик или прекомерно потребление;”

в) досегашната т. 3 става т. 4 и в нея думата „писмено” се заличава;

г) досегашните т. 4 - 7 стават съответно т. 5 - 8.

3. Създават се ал. 4 и 5:

„(4) Условията по ал. 1 и 2 следва да бъдат съставени от предприятията ясно, изчерпателно и в леснодостъпна за абонатите форма.

(5) Комисията може да дава задължителни указания на предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, относно спазването на ал. 4.”
Предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова:

1. В чл. 227, ал. 1 т. 14 да се измени така:

14. обезщетения, включително неустойки, дължими от предприятието на абонатите, в случай че предприятието е осъществило пренасяне на номера в нарушение на установените процедури за осъществяване на преносимостта на номерата;”



2. В чл. 227, ал. 2, т. 3 думите „като предупреждаване на абонатите в случай на нетипичен трафик или прекомерно потребление” да се заменят с „включително предизвестие преди достигане на определена финансова граница на потребление”.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народните представители Иван Н. Иванов и Михаил Михайлов:

В § 143, чл. 227, ал. 2 се създават нови т. 9, т. 10 и т. 11 със
следното съдържание:


"9. уведомяване на крайните потребители не по-късно от един месец преди изтичане на срока на индивидуалните договори с тях".

"10. недопускане предоставянето на данните на крайни потребители на трети лица с цел изпращане на смс съобщения с рекламна цел, без изричното съгласие на потребителя".

"11. осигуряване на възможност от страна на предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, на крайните потребители за автоматично отстраняване на непожеланите търговски съобщения."
Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 9.
Предложението относно т. 10 и 11 беше оттеглено.
§ 144. В чл. 228 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:

а) в текста преди т. 1 думата „телефонни” се заменя с „електронни съобщителни”;

б) точка 4 се изменя така:

„4. срок на договора и условия за подновяване и прекратяване на услугите и на договора, включително:

а) изисквания за минимално потребление или минимална продължителност за възползване от промоционални условия;

б) такси, свързани с преносимостта на номера и други идентификатори;

в) неустойки и обезщетения, свързани с прекратяване на договора, включително възстановяване на направени разходи по отношение на крайни електронни съобщителни устройства;

г) едностранно прекратяване на договора от страна на абоната с едномесечно предизвестие.”;

в) точка 6 се отменя.

2. Създават се ал. 2 - 6:

„(2) Условията по ал. 1 следва да бъдат съставени ясно, изчерпателно и в леснодостъпна за абонатите форма.

(3) Индивидуалният договор при общи условия влиза в сила в 7-дневен срок след сключването му, освен ако абонатът изрично не е заявил писмено желание договорът да влезе в сила незабавно.

(4) Липсата на заявено желание на абоната по ал. 3 за незабавно влизане в сила на договора не може да бъде основание предприятието да откаже сключване на договор. Изключение от това изискване се допуска в случаите, когато при подписване на договора се предоставят и крайни устройства.

(5) В срока по ал. 3, когато е приложим, абонатът има право едностранно да прекрати договора, без да дължи неустойки.

(6) Комисията може да дава задължителни указания на предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, относно спазването на ал. 1 и 2.”


Комисията подкрепя текста на вносителя за § 144, който става § 148.
§ 145. В чл. 229 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:

а) в текста преди т. 1 думите „освен информацията по чл. 228, и” се заменят с „условията по чл. 227, ал. 1 и 2 и чл. 228, които следва да бъдат съставени ясно, разбираемо и в леснодостъпна за абонатите форма.”;

б) точки 1 - 4 се отменят.

2. Създава се ал. 2:

„(2) Комисията може да дава задължителни указания на предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, относно спазването на ал. 1.”


Комисията подкрепя текста на вносителя за § 145, който става § 149.
§ 146. Създава се чл. 229а:

„Чл. 229а. (1) Срочен договор може да бъде продължен само при изрично писмено съгласие на абоната относно условията за продължаване. При липса на такова съгласие след изтичане срока на договора той се преобразува в безсрочен при същите условия. Абонатът има право да прекрати безсрочния договор с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки за това.

(2) Нищожни са всички уговорки, които противоречат на ал. 1.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 146, който става § 150.
§ 147. В чл. 230 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинеи 2 и 3 се изменят така:

„(2) При изменение на общите условия не по-късно от 30 дни преди влизането им в сила предприятието уведомява абоната за измененията по подходящ начин.

(3) Всеки абонат при изменение на общите условия по инициатива на предприятието има право да прекрати индивидуалния договор без санкции в срок до един месец от влизането им в сила.”

2. Създава се ал. 4:

„(4) Комисията може да определи начина и формата на предизвестие по ал. 2.”


Предложение на народния представител Светослав Тончев:

В чл. 230, ал. 3 се добавя второ изречение, както следва:

Разпоредбата по предходното изречение не се прилага, в случаите когато в индивидуалния договор са включени отстъпки от предприятието по отношение на съответния краен потребител или когато измененията не засягат услуги, ползвани от абоната.”



Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова:

В чл. 230, ал. 3 да се създаде второ изречение:

Разпоредбата по предходното изречение не се прилага, в случаите когато в индивидуалния договор са включени отстъпки от предприятието по отношение на съответния краен потребител или когато измененията не засягат услуги, ползвани от абоната.“


Комисията подкрепя предложението по принцип.
§ 148. Член 231 се отменя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 148, който става § 152.
§ 149. Създават се чл. 231а – 231г:

„Чл. 231а. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са задължени да публикуват на страницата си в интернет, на видно място в търговските си обекти и по друг подходящ начин прозрачна, сравнима, уместна и актуална информация най-малко за:

1. общите условия на договора с крайните потребители, когато е приложимо;

2. наименование, адрес и телефон за контакти с предприятието;

3. предлагани услуги:

а) вид на предлаганите услуги;

б) стандартни тарифи, включително предоставяните услуги и съдържанието на всеки тарифен елемент, като такса за достъп, потребителски такси, такси за поддръжка; прилаганите стандартни отстъпки, специални и целеви тарифни схеми, допълнителни такси и разходи във връзка с крайни електронни съобщителни устройства;

в) политики за компенсации и възстановяване на разходи, включително подробно описание на предлаганите схеми за компенсации и възстановяване на разходите;

г) предлагани видове услуги по поддръжка;

д) стандартни договорни условия, включително минимален срок на договора, прекратяване на договора и процедури и такси, свързани с преносимостта на номерата и други идентификатори, ако е приложимо;

4. процедури за уреждане на спорове, включително разработените от предприятията;

5. информация относно правата на крайните потребители във връзка с универсалната услуга, включително при необходимост устройствата и услугите във връзка с чл. 198, ал.1, чл. 257 и чл. 134, ал. 1.

(2) Информацията по ал. 1 се публикува в ясна, разбираема и леснодостъпна форма.

(3) Комисията може да определи допълнителни изисквания по отношение на формата, в която да се публикува информацията по ал. 1.

Чл. 231б. (1) Комисията самостоятелно или чрез възлагане осигурява предоставянето на интерактивни ръководства или други подобни способи, когато на пазара не се предлагат такива безплатно или на разумна цена, които да дават възможност на крайните потребители да направят самостоятелна оценка на стойността на алтернативни схеми на предлагане.

(2) В случай че комисията е възложила предоставянето на интерактивни ръководства или други подобни способи по ал. 1, изпълнителят има право да ползва безплатно информацията, публикувана от предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги.

Чл. 231в. (1) Комисията може да наложи на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да публикуват на страницата си в интернет и да уведомяват по подходящ начин абонатите си за:

1. приложими тарифи за абоната относно номер или услуга, които подлежат на определени ценови условия; по отношение на определени категории услуги комисията може да изиска информацията да се предоставя непосредствено преди осъществяване на повикването;

2. изменения по отношение на достъпа на абоната до услуги за спешни повиквания или информацията за местоположението на викащия във връзка с услугата, за която те са сключили абонаментен договор;

3. изменения в условията, които ограничават достъпа на абоната до и/или ползването на услуги и приложения, когато такива условия са разрешени съгласно националното законодателство;

4. процедури, въведени от предприятието с цел измерване и управление на трафика, така че да се избегне претоварване на отделни връзки в мрежата, както и информация за това как тези процедури биха повлияли върху качеството на услугата;

5. правата на абонатите да определят дали да включат, или не личните си данни в телефонен указател и други допълнителни данни в съответствие с чл. 258;

6. продукти и услуги, предназначени за абонатите с увреждания.

(2) За постигане на целите по чл. 4 преди налагане на задълженията за уведомяване по подходящ начин на абонатите по ал. 1 комисията може да насърчи мерки за саморегулиране или съвместно регулиране, договорени между предприятията.

Чл. 231г. (1) Комисията може да задължи предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да разпространяват безплатно информация от обществен интерес на съществуващи и нови абонати като:

1. най-разпространените начини на използване на електронни съобщителни услуги за извършване на незаконни дейности или разпространяване на вредно съдържание, по-специално когато то може да засегне правата и свободите на други лица, включително нарушаване на авторското право и сродните му права, и правните последици от тях;

2. средствата за защита срещу рисковете за личната сигурност, неприкосновеността на личния живот и личните данни при ползването на електронни съобщителни услуги.

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя от предприятията на абонатите чрез обичайно използваните средства за комуникация.”


Комисията подкрепя текста на вносителя за § 149, който става § 153.
§ 150. В чл. 232 ал. 6 се отменя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 150, който става § 154.
§ 151. Член 235 се отменя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 151, който става § 155.
§ 152. Създава се чл. 235а:

„Чл. 235а. (1) Комисията може да задължи предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да публикуват сравнима, подходяща и актуална информация относно качеството на услугите си и относно мерките, които са предприели за осигуряване на равнопоставеност по отношение на достъпа за крайните потребители с увреждания.

(2) Комисията налага задължението по ал. 1 след провеждане на консултации със заинтересованите страни.

(3) Предприятията предоставят при поискване информацията по


ал. 1 на комисията, преди тя да бъде публикувана.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 152, който става § 156.
§ 153. Член 236 се изменя така:

„Чл. 236. Комисията може да определя параметри за качеството на обществените електронни съобщителни услуги, които да бъдат измервани, както и съдържанието, формата и начина на публикуване на информацията, включително възможни механизми за сертифициране на качеството, с цел гарантиране достъпа на крайните потребители, включително на крайните потребители с увреждания, до сравнима, надеждна, изчерпателна, разбираема и актуална информация относно качеството на предоставяните услуги.”


Комисията подкрепя текста на вносителя за § 153, който става § 157.
§ 154. Създава се чл. 236а:

„Чл. 236а. (1) Комисията може да определя за предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи, минимални изисквания за качеството на услугите, свързани с предотвратяване влошаването на услугата и затрудняване или забавяне на трафика по мрежите.

(2) Преди да вземе решение за определяне на минимални изисквания за качеството на услугата, комисията изпраща на Европейската комисия и на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения проект на решение, който включва минималните изисквания за качеството на услугата, резюме на мотивите за решението и предложения начин за действие.

(3) Комисията приема решение, като отчита в най-голяма степен получените забележки и препоръки от Европейската комисия.”


Комисията подкрепя текста на вносителя за § 154, който става § 158.
§ 155. В чл. 237 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Предприятията предприемат всички необходими мерки във възможно най-голяма степен да осигурят наличието на обществени телефонни услуги, предоставяни чрез обществени електронни съобщителни мрежи, в случай на значителни повреди на мрежата или в случай на непреодолима сила.”

2. В ал. 2 думите „в определено местоположение” се заличават.


Комисията подкрепя текста на вносителя за § 155, който става § 159.
§ 156. В глава четиринадесета се създават чл. 237а – 237в:

„Чл. 237а. (1) Комисията може да наложи на предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги и/или достъп до обществени електронни съобщителни мрежи, да осигуряват на крайните потребители всички или някои от допълнителните възможности, посочени в чл. 198, ал. 1 и/или чл. 257, ал. 1, при наличие на техническа възможност и икономическа целесъобразност. При преценка на техническата възможност и икономическата целесъобразност комисията отчита очакваното въздействие върху предприятието, на което се налага задължението.

(2) Начинът за ползване на възможностите по ал. 1 се определя в Общите условия за взаимоотношенията между предприятието и крайните потребители.

(3) Комисията при отчитане на осигурения достъп на крайните потребители до възможностите по чл. 198, ал. 1 и/или чл. 257, ал. 1 и след провеждане на консултации по чл. 37 може да вземе решение да не наложи задължения по ал. 1 или да отмени наложените задължения на територия на цялата страна или на част от нея, когато установи, че има осигурен достъп до такива възможности.

Чл. 237б. Комисията може да определя изисквания към предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, за осигуряване на крайните потребители с увреждания:

1. достъп до електронни съобщителни услуги, включително услугите за спешни повиквания и услуги със социална значимост, достъпни чрез номерата от номерационен обхват 116, равностоен на достъпа, предоставян на мнозинството крайни потребители, и

2. възможност за избор на предприятия и услуги, който е на разположение на мнозинството крайни потребители.

Чл. 237в. Предприятията, получили разрешения за ползване на номера в номерационния обхват за хармонизирани номера при хармонизираните услуги със социална значимост, предприемат мерки за популяризиране на тези номера с цел насърчаване предоставянето на услугите, за които тези номера са резервирани.”


Предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова:

В чл. 237а, ал. 1 думата “преценка” да се замени с “анализа”.

Комисията подкрепя предложението.
§ 157. В чл. 241 се създава ал. 3:

„(3) Крайният потребител, независимо от действията, предприети по реда на чл. 238 и 239, във всеки момент от процедурата може да се обърне към компетентния съд за разрешаване на спора по съдебен ред или да отнесе разглеждането му по реда на Закона за медиацията.”


Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 157, който става § 161, и предлага следната редакция:

§ 161. В чл. 241 се създава ал. 3:

(3) Крайният потребител, независимо от действията, предприети по реда на чл. 238 и 239, във всеки момент от процедурата може да се обърне към компетентния съд за разрешаване на спора по съдебен ред или по реда на Закона за медиацията.”


§ 158. В наименованието на глава петнадесета след думата „Сигурност” се добавя „и цялост”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 158, който става § 162.
§ 159. В наименованието на раздел I след думата „Сигурност” се добавя „и цялост”.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 159, който става § 163, и предлага следната редакция:
§ 163. В глава петнадесета, в наименованието на раздел І след думата „Сигурност” се добавя „и цялост”.
§ 160. Член 243 се изменя така:

„Чл. 243. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предприемат подходящи технически и организационни мерки за управление на риска за сигурността на мрежите и услугите, осигуряващи съответно ниво на сигурност, в зависимост от риска. Мерките гарантират ниво на сигурност, съответстващо на съществуващия риск, като се отчита естеството на проблема и разходите за изпълнението им.

(2) Мерките по ал. 1 са насочени към предотвратяване на инциденти и свеждане до минимум на тяхното въздействие върху потребителите и взаимно свързаните мрежи.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 160, който става § 164.
§ 161. Създават чл. 243а – 243в:

„Чл. 243а. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи, предприемат всички необходими действия, за да гарантират целостта на своите мрежи и по този начин да осигурят непрекъснато предоставяне на услуги по тези мрежи.

Чл. 243б. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, уведомяват незабавно комисията за всеки пробив в сигурността или нарушаване на целостта, които са оказали значително въздействие върху функционирането на мрежите или услугите.

(2) Комисията може да информира обществеността или да изиска от предприятията да го направят, ако прецени, че е от обществен интерес пробивът да се оповести.

(3) Комисията по своя преценка може да информира за случаите по ал. 1 компетентните национални регулаторни органи на засегнатите държави - членки на Европейския съюз, и Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност.

(4) Комисията информира министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за случаите по ал. 1.

(5) Комисията представя веднъж годишно на Европейската комисия и на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност обобщен доклад за получените уведомления по ал. 1 и за предприетите действия.

Чл. 243в. (1) Комисията може да изисква от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги:

1. да предоставят информация, необходима за оценяване на сигурността и/или целостта на техните услуги и мрежи, включително документирани политики за сигурност, и

2. да подложат сигурността на одит, извършван от квалифициран независим орган, и да предоставят резултатите от одита на комисията; разходите за одита са за сметка на предприятието.

(2) Комисията може да даде задължителни указания, включително срокове за изпълнение, на предприятията по ал. 1 да предприемат конкретни мерки за осигуряване сигурността на мрежите и услугите, предоставяни чрез тях.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 161, който става § 165.
§ 162. В чл. 244 след думите „уведомява абонатите си” се добавя „по подходящ начин”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 162, който става § 166.
§ 163. В чл. 248, ал. 1 след думите „мрежи и/или услуги” се добавя „включително мрежи, поддържащи устройства за събиране на данни и идентификация” и се поставя запетая, а думата „събират”, запетаята след нея и думите „и използват” се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 163, който става § 167.
§ 164. В чл. 250 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думите „Предприятията, предоставящи” се добавя „обществени електронни съобщителни мрежи или”.

2. В ал. 2 думите „Предприятията по ал. 1” се заменят с „Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги” и се поставя запетая.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 164, който става § 168.
§ 165. В чл. 255 ал. 1 се изменя така:

„(1) Предприятията по чл. 252, ал. 1 обработват и предоставят за своя сметка данни за местоположението на крайните потребители в случай на спешни повиквания, включително когато не е получено предварително съгласие за тяхното обработване или е налице отказ по чл. 253, ал. 3. Данните се предоставят само на съответните центрове за приемане на повиквания към единен европейски номер за спешни повиквания 112 в момента, в който повикването достигне до тях.”


Комисията подкрепя текста на вносителя за § 165, който става § 169.
§ 166. В чл. 257 се правят следните изменения:

1. Алинея 8 се отменя.

2. В ал. 9 думата „пряка” се заменя с „директен маркетинг и”.


Комисията подкрепя текста на вносителя за § 166, който става § 170.
§ 167. В чл. 259 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „електронни съобщителни” се заменят с „телефонни” и думата „предоставят” се заменя с „осигуряват достъп до”.

2. Създават се нови ал. 2 и 3:

„(2) Комисията може да наложи по реда на чл. 160 на предприятията, които контролират достъпа до крайните потребители, задължения с цел предоставяне на телефонни справочни услуги. Тези задължения са обективни, справедливи, равнопоставени и прозрачни.

(3) Комисията не налага регулаторни ограничения, които да пречат на крайните потребители да имат достъп директно до справочни услуги в други държави - членки на Европейския съюз, чрез гласова телефонна услуга или кратко текстово съобщение.”

3. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 4 и 5.


Комисията подкрепя текста на вносителя за § 167, който става § 171.
§ 168. В чл. 260 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 се създава изречение второ:

„Детайлизираната сметка се предоставя в едномесечен срок, считано от датата на нейното издаване.”

2. В ал. 4:

а) в текста преди т. 1 думите „могат да” се заличават;

б) в т. 1 запетаята и думите „включително за осъществени повиквания към безплатни услуги” се заличават;

в) създава се т. 4:

„4. номер на викащия и викания краен потребител.”

3. В ал. 5 думите „електронен или” се заличават и накрая се добавя „или в електронен вид”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 168, който става § 172.
§ 169. В чл. 261 се правят следните изменения:

1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:

„(1) Осъществяването на повиквания, съобщения или електронна поща със или без човешка намеса за целите на директния маркетинг и реклама се позволяват само при предварително получено съгласие на потребителя. Съгласието може да бъде оттеглено по всяко време.

(2) Всяко лице, което е получило при търговска сделка за предоставяне на продукти или услуги данни, чрез които може да бъде осъществен контакт с потребителя по електронен път, може да използва тези данни за изпращане на съобщение за маркетинг и реклама на негови собствени сходни продукти или услуги, като дава възможност на всеки потребител безвъзмездно и по лесен начин:

1. да изразява несъгласие в момента на сключване на сделката;

2. да изрази несъгласие с бъдещо получаване на подобни съобщения, когато това не е направено в момента на сключване на сделката.”

2. Алинея 3 се отменя.

3. В ал. 4 думите „по ал. 3” се заменят с „по ал. 2”.

4. Алинея 5 се изменя така:

„(5) Изпращането на съобщения за маркетингови и рекламни цели се забранява, дори когато са изпълнени изискванията на ал. 1 и 2, ако:

1. не може да се идентифицира лицето, което ги изпраща, или

2. съобщението не включва валиден адрес, на който получателят може да изпрати заявка за отказ от получаване на съобщения, или

3. съобщението не отговаря на изискванията на чл. 5, ал. 3, т. 1 - 4 от Закона за електронната търговия, или

4. съобщението насърчава получателите да посетят уебсайтове, които не отговарят на изискванията на чл. 5, ал. 3, т. 1 - 4 от Закона за електронната търговия.”


Комисията подкрепя текста на вносителя за § 169, който става § 173.
§ 170. В глава петнадесета, раздел ІІІ се създават чл. 261в – 261д:

„Чл. 261в. (1) В случай на нарушение на сигурността на лични данни предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги, уведомява Комисията за защита на личните данни в тридневен срок от установяване на нарушението.

(2) Когато нарушението по ал. 1 може да повлияе неблагоприятно на лични данни или на неприкосновеността на личния живот на абонат или на отделно лице, предприятието уведомява своевременно и съответното лице за това нарушение.

(3) Абонатът или лицето по ал. 2 може да не бъде уведомявано за нарушението по ал. 1, когато предприятието е доказало пред Комисията за защита на личните данни, че е предприело подходящи технологични мерки за защита на сигурността на личните данни, които са обект на нарушението. Такива технологични мерки за защита правят данните неразбираеми за всяко лице, което няма право на достъп до тях.

(4) В случай че предприятието не е уведомило абоната или лицето по ал. 2 за нарушението на сигурността на личните данни, Комисията за защита на личните данни след разглеждане на възможните неблагоприятни последици от нарушението може да възложи на предприятието да уведоми съответното лице.

(5) При уведомяване на абоната или лицето се описват най-малко:

1. естеството на нарушението на сигурността на личните данни на потребителя;

2. точките за контакт, от които може да се получи повече информация;

3. препоръчителни мерки за смекчаване на евентуалните неблагоприятни последици от нарушението на сигурността на личните данни на абоната или на физическото лице.

(6) При уведомяване на Комисията за защита на личните данни за нарушение на сигурността на лични данни предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги, освен информацията по ал. 5 посочва и:

1. описание на последиците от нарушението на сигурността на личните данни;

2. предложените или предприетите от предприятието мерки за овладяване на нарушението.

Чл. 261г. (1) Комисията за защита на личните данни издава инструкции за обстоятелствата, при които предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, уведомяват потребителите за нарушения на сигурността на личните им данни, формата и начина на уведомяването. Инструкциите се обнародват в официалния раздел на „Държавен вестник.”

(2) Комисията за защита на личните данни може да проверява изпълнението от предприятията на задължението им за уведомяване по ал. 1 и да налагат санкции при неизпълнение.

(3) Комисията за защита на личните данни може да проверява техническите и организационните мерки, предприети от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, и да издава препоръки относно най-добрите практики по отношение на нивото на сигурност, което следва да бъде постигнато.

Чл. 261д. Предприятията поддържат регистър на нарушенията на сигурността на личните данни на потребителите. В регистъра се вписват фактите, свързани с нарушението, последиците от него и предприетите действия за справяне с тях.”



§ 171. В чл. 265, ал. 1 думите „съгласувано със Съвета по националния радиочестотен спектър” се заличават.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 171, който става § 175.

§ 172. В чл. 269 се създава ал. 3:

„(3) Уведомлението по ал. 1 може да се подава и чрез единния европейски портал за подаване на уведомления.”


Комисията подкрепя текста на вносителя за § 172, който става § 177.
§ 173. В чл. 271, ал. 2, изречение първо думите „пречат на мрежата или на функционирането й” се заменят с „или пречат на функционирането на мрежата” и се създава изречение трето: „Комисията уведомява Европейската комисия за всеки отделен случай.”
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 173, който става § 178.
§ 174. В чл. 278 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея накрая се добавя „или стандартизационни документи”.

2. Създават се ал. 2, 3 и 4:

„(2) Предприятията, предоставящи обществени цифрови интерактивни телевизионни услуги върху интерактивни цифрови телевизионни платформи, са длъжни да използват отворен интерфейс за приложни програми.

(3) Лицата по ал. 1 и предприятията по ал. 2 си сътрудничат при предоставянето на оперативно съвместими телевизионни услуги за крайни потребители с увреждания.

(4) Лицата, притежатели на правата на приложни програми, осигуряват на предприятията по ал. 2 възмездно, при справедливи, разумни и равноправни условия цялата информация, необходима за предоставянето, в напълно функционална форма, на цифрови интерактивни телевизионни услуги, поддържани от тези интерфейси.”


Комисията подкрепя текста на вносителя за § 174, който става § 179.
§ 175. Създава се чл. 279а:

„Чл. 279а. Комисията определя с решение технически изисквания за осигуряване на оперативна съвместимост на потребителските цифрови телевизионни устройства.”



§ 176. В чл. 280 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) в основния текст след думите „мрежи и/или услуги” се добавя „могат да”;

б) в т. 2 думата „спецификации” се заменя със „стандартизационни документи”.

2. В ал. 2 след думите „по ал. 1, т. 2” се добавя „могат да”, думата „спецификации” се заменя със „стандартизационни документи” и накрая се добавя „(Европейския институт за стандартизация в далекосъобщенията, Европейския комитет за стандартизация и Европейския комитет за стандартизация в областта на електротехниката)”.

3. В ал. 3 думата „спецификации” се заменя със „стандартизационни документи” и абревуатурите „ITU, ISO, IЕС” се заменят с „Международния съюз по далекосъобщенията, Европейската конференция по пощи и далекосъобщения, Международната организация по стандартизация и Международната електротехническа комисия”.

4. Създава се нова ал. 5:

„(5) Нормативен акт, приет въз основа на този закон, може да препраща към европейски и международни стандарти или стандартизационни документи, включително когато не са въведени по реда на чл. 5, ал. 5 от Закона за националната стандартизация.”

5. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така:

„(6) Предприятията които предоставят електронни съобщителни мрежи и/или услуги, задължително прилагат стандартите и/или стандартизационните документи, определени като задължителни в „Официален вестник” на Европейския съюз.”

6. Създава се ал. 7:

„(7) При определяне на изискванията към предприятията, които предоставят обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, комисията се съобразява с приложимите европейски и международни стандарти и/или стандартизационни документи.”


Предложение на народния представител Светослав Тончев:

1. В чл. 280 ал. 5 се изменя така:

(5) Нормативен акт, приет въз основа на този закон може да препраща към европейски и международни стандарти или стандартизационни документи, когато са въведени по реда на Закона за националната стандартизация. "



2. В чл. 280 ал. 7 се изменя така:

При определяне на изискванията към предприятията, които предоставят обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги комисията се съобразява с приложимите европейски и международни стандарти и/или стандартизационни документи въведени по реда на Закона за националната стандартизация."


Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова:

Точка 4 относно новосъздадената ал. 5 и т. 5 относно ал. 6 да отпаднат от законопроекта.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
§ 177. Наименованието на глава седемнадесета се изменя така: „Изграждане и поддържане на електронни съобщителни мрежи и инфраструктура. Право на преминаване”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 177, който става § 182.
§ 178. В глава седемнадесета, в наименованието на раздел I думите „електронна съобщителна” се заменят с „електронни съобщителни мрежи и”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 178, който става § 183.
§ 179. Член 281 се изменя така:

„Чл. 281. (1) Изграждането на електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура се извършва по реда на този закон и Закона за устройство на територията.

(2) Контролът по проектирането, изграждането и въвеждането в експлоатация се осъществява при условията и по реда на Закона за устройство на територията.

(3) Срокът за одобряване на инвестиционен проект, в т.ч. комплексен проект за инвестиционна инициатива, и за издаване на разрешение за строеж на обществени електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура се определя съгласно Закона за устройство на територията, но той не може да бъде по-дълъг от шест месеца считано от датата на подаване на искане от предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или съоръжения.

(4) Надлежно подадено заявление за предоставяне на необходими права за инсталиране на съоръжения и свързаната с тях инфраструктура от обществените електронни съобщителни мрежи се разглежда от компетентния орган в рамките на един месец от подаване на заявлението.

(5) При осъществяване на правомощия на общинските органи във връзка с проектирането, изграждането, въвеждането в експлоатация и поддържането на електронни съобщителни мрежи и съоръжения те не могат да поставят допълнителни изисквания, които не са в съответствие с този закон, Закона за устройство на територията или с други специални закони или с изрично предвидените в тях правилници и наредби, уреждащи тази материя.”


Предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова:

а) да се създаде нова ал. 2:

(2) Договорите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация се подписват от възложителя по чл. 283, ал. 3 с лица, регистрирани по Закона за камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, Закона за камарата на строителите в Република България, лицензирани лица за строителен надзор, с доставчици на машини, съоръжения и техническо оборудване съгласно чл. 161, ал. 1 и ал. 2 от Закона за устройство на територията.”



б) алинея 2 да стане ал. 3;

в) алинея 3 да стане ал. 4 и в нея думите „подаване на искане” да се заменят с „внасянето на инвестиционно намерение”;

г) алинеи 4 и 5 да станат съответно ал. 5 и 6;

д) да се създаде ал. 7:

(7) Инсталация на електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура в съсобствена сграда или на общи части в сграда – етажна собственост, се извършва въз основа на договор в писмена форма и съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата.”



Комисията подкрепя предложението по принцип.

§ 180. Създава се нов раздел II „Право на преминаване. Съвместно разполагане и съвместно ползване”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 180, тъй като той е отразен на систематичното му място в § 185 по доклада на комисията, и предлага да бъде отхвърлен.
§ 181. Създават се чл. 281а – 281в:

„Чл. 281а. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, имат право на преминаване и разполагане на електронни съобщителни съоръжения и свързаната с тях инфраструктура върху, над или под имоти:

1. публична или частна държавна собственост;

2. публична или частна общинска собственост;

3. частна собственост на физически или юридически лица.

(2) Предприятията, осъществяващи електронни съобщения за собствени нужди, имат право на преминаване и разполагане на електронни съобщителни съоръжения и свързаната с тях инфраструктура върху, над или под имоти:

1. публична държавна собственост;

2. публична общинска собственост;

3. частна собственост на физически или юридически лица.

(3) Правото на преминаване и/или разполагане се урежда с писмен договор.

Чл. 281б. (1) Комисията при спазване принципа на пропорционалност може да наложи на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съвместно разполагане и/или ползване на съоръжения от електронната съобщителна инфраструктура, включително в сгради, общи помещения в сгради или входни точки за достъп до сгради, електроразпределителни мрежи, електрически инсталации в сгради, сградно окабеляване, мачти, антени, кули и други поддържащи елементи или носещи конструкции, канали, кутии, кабелни разпределителни шкафове върху, над или под имотите по чл. 281а, ал. 1.

(2) Задължението по ал. 1 може да се налага от съображения, свързани със защита на околната среда, защита на общественото здраве и сигурност или за изпълнение на целите на териториалното и селищното устройство.

(3) Преди да приеме решение за налагане на задължение за съвместно разполагане и/или използване на съоръжения от електронните съобщителни мрежи, комисията уведомява заинтересованите лица, като им дава подходящ срок да изразят становище.

(4) При налагане на задълженията по ал. 1 комисията може да даде указания за пропорционално разпределение на разходите за съвместното използване.



Чл. 281в. Комисията може да изисква от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да предоставят необходимата информация за изготвяне на подробен опис на естеството, наличността и географското разположение на тяхната електронна съобщителна инфраструктура.”
Предложение на народния представител Светослав Тончев:
Член 281в да отпадне от законопроекта.

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова:

1. В чл. 281б, ал. 1 след думите „сградно окабеляване” да се добави „и до първата точка на концентрация или до разпределителна точка, в случай, че тя е разположена извън сградата,”.

2. Член 281в да отпадне от законопроекта.
Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не подкрепя предложението по т. 2.
Предложение на народните представители Иван Н. Иванов и Михаил Михайлов:

В § 181:

1. В чл. 281а се създават нови алинеи 4, 5 и 6 със следното съдържание:

"(4) Изграждането на съоръжения, излъчващи електромагнитни полета в градска среда става след обществено обсъждане.

(5) При изграждането на съоръжения, излъчващи електромагнитни полета на отстояние до 200 метра от детски домове, болници и училища, мощността на електромагнитното поле се намалява с 50%"

(6) Операторите на съоръжения, излъчващи електромагнитни полета за своя сметка инсталират мониторингова апаратура, позволяващи на гражданите да имат постоянна информация за нивото на наситеност на мощността на електромагнитното поле в района на инсталираните излъчватели на електромагнитни полета."
2. В чл. 281б:

1. В ал. 1 думите "може да наложи на" се заменят с "изисква от";

2. В ал. 3 думата "подходящ" се заменя с "едноседмична".

3. Чл. 281в придобива следната редакция:

"Чл. 281в (1) Комисията налага на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, и/или на собствениците на инфраструктура съвместно разполагане и/или ползване на сградно окабеляване и окабеляване от сгради до първата концентрационна или разпределителна точка, в случай, че тя е разположена извън сградата, в случай, че дублирането на такава инфраструктура е икономическо неефективно или практически невъзможно.

(2) При налагане на задължение по ал. 1 разпределянето на разходите при необходимост се съобразява със степента на поетия риск.

(3) Преди да приеме решение за налагане на задължение по ал. 1, комисията уведомява заинтересованите лица, като им дава подходящ срок да изразят становище"
3. Създава се чл. 281д:

"Чл. 281д При налагане на задължение по чл. 281б - чл. 281г, комисията се ръководи от принципите на обективност, пропорционалност, равнопоставеност и прозрачност."
Комисията подкрепя предложението по т. 3 и не подкрепя предложението по т. 1 и 2.

§ 182. В чл. 282 ал. 2 се отменя.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 182, който става § 186.
§ 183. В чл. 283 ал. 4 и 5 се отменят.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 183, който става § 187.
§ 184. В чл. 285 думите „осъществяващи електронни съобщения” се заменят с „предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги” и думите „предоставяне право на ползване” се заменят с „одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 184, който става § 188.
§ 185. В чл. 286 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думата „Кабелните” се заменя с „Обществени кабелни”.

2. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Мрежите по ал. 1 могат да се изграждат въздушно в следните случаи:

1. извън границите на урбанизираните територии, или

2. в урбанизирани територии с население до 10 000 жители, или

3. в урбанизирани територии с население над 10 000 жители в кварталите с преобладаващо застрояване с височина до 10 м.”

3. Алинея 4 се отменя.

4. Създава се ал. 5:

„(5) Правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на обществени кабелни електронни съобщителни мрежи се определят със съвместна наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството.”


Предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова:

а) точки 1, 2 и 3 от § 185 да отпаднат от законопроекта;

б) параграф 185 да придобие следната редакция:

§ 185. В чл. 286 се създава ал. 5:

(5) Правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни електронни съобщителни мрежи се определят със съвместна наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на регионалното развитие и благоустройството.”
Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народните представители Иван Н. Иванов и Михаил Михайлов:

В § 185 чл. 286 придобива следната редакция:

"Чл. 286. (1) Обществени кабелни електронни съобщителни мрежи се изграждат при спазване на техническите изисквания и правилата за безопасност, приложими за съответния вид изграждане.

(2) Предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги ползват безвъзмездно части от сгради за монтиране на активни и пасивни устройства, кабели и други съоръжения, свързани с предоставяне на техните услуги в съответната сграда. Собствениците на имотите имат право на обезщетение за нанесени щети.

(3) Правилата и нормите за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на обществени кабелни електронни съобщителни мрежи се определят със съвместна наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на министъра на регионалното развитие и благоустройството."
Комисията не подкрепя предложението.
§ 186. Досегашният раздел II става раздел III.
§ 187. В чл. 287, ал. 2 думите „раздел III” се заменят с „раздел IV”.
Предложение на народния представител Любен Татарски:

В чл. 287 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 3, т. 2 думите „само за имоти частна собственост” се заличават.

2. В ал. 4 думите „а при имоти публична собственост обезщетения не се дължат” се заличават.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 187, който става § 191.

§ 188. В чл. 293, ал. 1 след думите „по чл. 287, ал. 3” се поставя запетая и се добавя „т. 2”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 188, който става § 192.
§ 189. Досегашният раздел III става раздел IV.
§ 190. В чл. 295 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думата „електроснабдяването” се добавя „електроразпределението” и се поставя запетая.

2. В ал. 3 тирето и думите „държавна собственост” се заличават и след думите „по ал. 1” запетаята се заличава и се добавя „е държавна собственост и”.
Предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова:

В § 190 да се създаде нова т. 3:

3. В ал. 7 след думата „безвъзмездно” се добавя „включително за ведомствата по чл. 3”.


Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Любен Татарски:

В § 190 се създава т. 3:

3. Алинея 7 се отменя.”


Комисията не подкрепя предложението.
§ 191. В чл. 303 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „по чл. 16” се заменят с „по чл. 17” и думите „специалните обекти с отбранително” се заменят със „съобщителните обекти със специално”.

2. В ал. 3 думата „Специалните” се заменя със „Съобщителните”.

3. Алинея 4 се изменя така:

„(4) Съобщителните обекти, инсталираните мощности и електронната съобщителна мрежа по чл. 17 могат да се използват и развиват за нуждите на държавното управление по ред, определен от Министерския съвет.”

4. В ал. 5 думите „обектите и инсталираните мощности по ал. 1” се заменят с „инфраструктурата по ал. 4”.


Комисията подкрепя текста на вносителя за § 191, който става § 195.
§ 192. В чл. 311 се правят следните изменения и допълнения

1. В ал. 3 пред думите „Държавната агенция” се добавя „Комисията съвместно с”, а думите „съвместно с комисията” се заличават.

2. Създава се ал. 5:

„(5) За осъществяване на надзора на пазара по ал. 3 комисията и Държавната агенция за метрологичен и технически надзор изготвят правилник за съвместната си дейност.”


Комисията подкрепя текста на вносителя за § 192, който става § 196.
§ 193. В чл. 313, ал. 1, т. 4 думата „изискват” се заменя с „получават достъп до”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 193, който става § 197.
§ 194. В чл. 318 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Комисията може с решение да спира осъществяването на електронни съобщения в случаите по чл. 78а до отстраняване на нарушенията.”

2. В ал. 2 след думата „съобщения” запетаята, думите „за нарушение на закона, на подзаконовите нормативни актове, на приложимите изисквания по чл. 73 и/или на специфичните задължения или разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс” и запетаята след тях се заличават.

3. Създава се ал. 3:

„(3) Комисията може с решение да спре или отложи предоставянето на услуга или пакет услуги, когато това би довело до съществено нарушение на конкуренцията, докато не бъде осигурено спазване на задълженията за достъп, наложени след анализ на съответния пазар.”


Предложение на народния представител Светослав Тончев:

В чл. 318 ал. 3 придобива следното съдържание:

(3) Комисията може с решение да спре или отложи предоставянето на услуга или пакет услуги,когато е установено с влязло в сила решение, че предоставянето им е довело до съществено нарушение на конкуренцията, докато не бъде осигурено спазване на задълженията за достъп, наложени след анализ на съответния пазар.”


Комисията подкрепя предложението по принцип.
§ 195. Създава се чл. 323а:

„Чл. 323а. (1) Контролът по чл. 261в и контролът за изпълнение на инструкциите и препоръките по чл. 261г се осъществява от председателя и членовете на Комисията за защита на личните данни или от упълномощени от нея длъжностни лица от администрацията й, като административните наказания се налагат по реда на чл. 43 от Закона за защита на личните данни.

(2) По реда на чл. 43 от Закона за защита на личните данни се налага и имуществената санкция, предвидена в чл. 327, ал. 3.”
Предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова:

Да се създаде чл. 323б:

Чл. 323б. Контролът по изпълнение на изискванията на чл. 286, установяването на нарушенията по този член и издаването на наказателни постановления се извършват от компетентните органи по Закона за устройство на територията, като размерът на глобите се определя в съответствие с чл. 332.”



Комисията подкрепя предложението.
§ 196. Създава се чл. 326а:

„Чл. 326а. Който наруши функционалните спецификации за преносимост на номерата, се наказва с глоба в размер, както следва:

1. от 1000 до 5000 лв. - за нарушения спрямо физически лица;

2. от 10 000 до 50 000 лв. - за нарушения спрямо юридически лица, представителства или други организации със статут на дипломатически мисии.”


§ 197. В чл. 331 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 6 местоимението „й” се заменя с „не предостави информация, или”.

2. Създава се ал. 8:

„(8) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което не изпълни наложено временно задължение, се наказва с имуществена санкция в размер от 50 000 до 200 000 лв.”


Предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова:

В чл. 331, ал. 8 думите “временни задължения“ да се заменят с „влязло в сила решение за налагане на временно задължение“.
Комисията подкрепя предложението по принцип.
§ 198. Създава се чл. 334в:

„Чл. 334в. (1) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги, което не изпълни задължение по чл. 261в, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, се налага имуществена санкция в размер не по-малко от двойния размер на наложената по ал. 1 санкция.”
§ 199. В чл. 336 след думите „чл. 325” се добавя „чл. 326а” и се поставя запетая.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 199, който става § 203.
§ 200. В чл. 340 думите „ал. 5” се заменят с „ал. 4”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 200, който става § 204.
§ 201. Създава се чл. 345:

Чл. 345. Контролът по изпълнение на изискванията на чл. 286, установяването на нарушенията по този член и издаването на наказателни постановления се извършват от компетентните органи по Закона за устройство на територията.”


Предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова:

Параграф 201 относно чл. 345 да отпадне от законопроекта, а текста на чл. 345 да бъде отразен на систематичното му място в Глава двадесета „Контрол” като чл. 323б.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 201 и предлага той да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 199 по доклада на комисията.
§ 202. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

1. Точка 2 се изменя така:

„2. „Абонатна линия” е физическата верига, която свързва крайна точка на обществена фиксирана електронна съобщителна мрежа към разпределител или друго еквивалентно съоръжение във фиксираните електронни съобщителни мрежи.”

2. Точка 5 се изменя така:

„5. „Вредни смущения” са смущения, които застрашават функционирането на радионавигационните радиослужби или друга радиослужба за безопасност или по друг начин сериозно увреждат, затрудняват или многократно прекъсват дейността на радиослужба, която функционира в съответствие с приложимите разпоредби на международното, общностното или националното законодателство.”

3. В т. 7 след думите „съобщителна мрежа” се добавя „или чрез електронна съобщителна услуга”.

4. Точка 8 се изменя така:

„8. „Достъп” е предоставяне на съоръжения и/или услуги на друго предприятие при определени условия на изключителна или неизключителна основа с цел предоставяне на електронни съобщителни услуги, включително когато те се използват за доставяне на услуги на информационното общество или услуги за разпространение на радио- и телевизионно съдържание. Това включва достъп до мрежови елементи и свързани с тях съоръжения и услуги, който може да включва и свързването на оборудването по жичен или безжичен начини (включително достъп до абонатната линия и до съоръжения и услуги, необходими за предоставяне на услуги посредством абонатната линия), достъп до физическа инфраструктура, включително сгради, канали, шахти, кули, мачти и стълбове; достъп до съответните програмни системи, включително системи за оперативна поддръжка; достъп до информационни системи или бази данни за предварително подаване на заявки, предоставяне, подаване на заявки, поддръжка, ремонт и таксуване; достъп до системи за транслиране на номера или системи със същата функционалност; достъп до фиксирани и мобилни мрежи, включително за осъществяване на роуминг; достъп до системи за условен достъп за цифрови телевизионни услуги; достъп до виртуални мрежови услуги.”

5. Създават се т. 8а и 8б:

„8а. „Достъп на изключителна основа” е достъп, при който предприятието, предоставящо достъп, не може да ползва съоръженията, до които е предоставило достъп.

8б. „Достъп на неизключителна основа” е достъп, при който предприятието, предоставящо достъп, може да използва съоръженията, до които е предоставило достъп, както и да отстъпва неизключително право върху тях на трети лица.”

6. В т. 15 думите „оборудване за комутация или маршрутизация” се заменят със „съоръжения за комутация и/или маршрутизация”, след думите „други ресурси” се добавя „включително неактивни мрежови елементи” и се поставя запетая, а думите „служат за” се заменят с „позволяват”.

7. Точка 30 се отменя.

8. Създава се т. 34а:

„34а. „Нарушение на сигурността на лични данни” е нарушение на сигурността, което води до случайно или незаконно унищожаване, загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп до лични данни, предавани, съхранявани или по друг начин обработвани във връзка с предоставянето на обществена електронна съобщителна услуга.”

9. Точка 35 се отменя.

10. Точка 39 се изменя така:

„39. Обществена електронна съобщителна мрежа” е електронна съобщителна мрежа, използвана изцяло или основно за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги, които позволяват пренос на информация между крайни точки на мрежата.”

11. Точка 41 се изменя така:

„41. „Обществена телефонна услуга” е обществена електронна съобщителна услуга за осъществяване на изходящи и входящи повиквания, пряко или непряко, на национални или национални и международни повиквания чрез номер или номера в национален или международен телефонен номерационен план.”

12. Точка 47 се изменя така:

„47. „Повикване” е свързване, осъществено чрез обществена електронна съобщителна услуга, позволяващо двупосочни гласови съобщения.”

13. Създава се т. 58а:

„58а. „Разпределение на радиочестотния спектър” е определяне на дадена радиочестотна лента за ползване от една или повече радиослужби и ползватели.”

14. Точка 62 се изменя така:

„62. „Самостоятелен необвързан достъп до абонатна линия” е предоставяне на достъп до абонатната линия или до част от абонатната линия от предприятие със значително въздействие върху пазара, което позволява използване на пълния капацитет на мрежовата инфраструктура.”

15. Точка 66 се изменя така:

„66. „Съвместен достъп до абонатна линия” е предоставяне на достъп до абонатната линия или до част от абонатната линия от предприятие със значително въздействие върху пазара на друго предприятие, като се дава възможност за използване на определена част от капацитета на мрежовата инфраструктура, като например част от честотната лента.”

16. Създава се т. 66а:

„66а. „Съвместно значително въздействие върху пазара” е положение, при което две или повече предприятия, действащи на един и същ пазар, който се характеризира с липса на ефективна конкуренция и на който нито едно от предприятията не притежава самостоятелно значително въздействие, могат да имат значително въздействие върху него, дори при отсъствие на структурни или други връзки между тях.”

17. Създава се т. 70а:

„70а. „Трансгранични пазари” са пазари, установени с решение на Европейската комисия, които обхващат Европейския съюз или съществена част от него и са разположени в повече от една държава - членка на Европейския съюз.”

18. Точка 73 се изменя така:

„73. „Услуга с добавена стойност” е услуга, за която потребителят заплаща на предприятието цена за ползване на съответната електронна съобщителна услуга, в която е включена и цената за съдържание.”

19. Създава се т. 79а:

„79а. „Част от абонатната линия” е частта от абонатната линия, съединяваща крайна точка на мрежата с концентратор или друга междинна точка за достъп във фиксираната обществена електронна съобщителна мрежа.”


Комисията подкрепя текста на вносителя за § 202, който става § 205.
§ 203. В § 3 от Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 накрая се добавя „до преразглеждане по реда на ал. 7”.

2. Алинея 3 се отменя.

3. В ал. 5 думата „предприятието” се заменя с „предприятията”.

4. Създават се ал. 6 и 7:

„(6) С цел гарантиране разпространението на обществените радио- и телевизионни програми предприятието, придобило от Българска телекомуникационна компания необходимите съоръжения и инфраструктура, осигуряващи наземното аналогово радиоразпръскване и пренос на програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио, се задължава да разпространява тези програми качествено въз основа на договор при цени, покриващи разходите за предоставянето на услугите и подходяща норма на печалба. Последната се определя въз основа на нивата на нормата на възвръщаемост на заетия капитал, в държавите - членки на Европейския съюз, при сходни икономически условия. При последващо прехвърляне на съоръженията и инфраструктурата, осигуряващи наземното аналогово радиоразпръскване и пренос на програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио, задължението за разпространяване преминава към предприятието, придобило съответната инфраструктура.

(7) Комисията преразглежда наложените на предприятията задължения за пренос на радио- и телевизионни програми по реда този закон и по реда на Закона за радиото и телевизията в срок до 25 май 2012 г.”
Предложение на народния представител Димитър Карбов:

Новата алинея 6 да се измени така:

(6) С цел гарантиране разпространението на обществените радио- и телевизионни програми предприятието, придобило от Българска телекомуникационна компания необходимите съоръжения и инфраструктура, осигуряващи наземното аналогово радиоразпръскване и пренос на програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио, се задължава да разпространява тези програми качествено въз основа на договор при цени, покриващи разходите за предоставянето на услугите и подходяща норма на печалба. Последната се определя въз основа на нивата на нормата на възвръщаемост на вложения (заетия) капитал, в държавите - членки на Европейския съюз, при сходни икономически условия и за същия вид дейност. При последващо прехвърляне на съоръженията и инфраструктурата осигуряващи наземното аналогово радиоразпръскване и пренос на програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио, задължението за разпространяване преминава към предприятието, придобило съответната инфраструктура."


Комисията подкрепя предложението по принцип.
Предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова:

В ал. 6 думите „разходите за предоставянето на услугите и подходяща норма на печалба” да се заменят с „необходимите разходи за тази дейност при печалба, която би получило несвързано лице при упражняване на същата дейност”, а изречението „Последната се определя въз основа на нивата на нормата на възвръщаемост на заетия капитал, в държавите - членки на Европейския съюз, при сходни икономически условия.” да се заличи. Алинея 6 да придобие следната редакция:

(6) С цел гарантиране разпространението на обществените радио- и телевизионни програми предприятието, придобило от Българска телекомуникационна компания необходимите съоръжения и инфраструктура, осигуряващи наземното аналогово радиоразпръскване и пренос на програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио, се задължава да разпространява тези програми качествено въз основа на договор при цени, покриващи необходимите разходи за тази дейност при печалба, която би получило несвързано лице при упражняване на същата дейност. При последващо прехвърляне на съоръженията и инфраструктурата, осигуряващи наземното аналогово радиоразпръскване и пренос на програмите на Българската национална телевизия и Българското национално радио, задължението за разпространяване преминава към предприятието, придобило съответната инфраструктура.”



Комисията подкрепя предложението по принцип.
Допълнителна разпоредба
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
§ 204. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. за изменение на Директива 2002/21/ЕО относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги, на Директива 2002/19/ЕО относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях и Директива 2002/20/ЕО относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги, на Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. за изменение на Директива 2002/22/ЕО относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги, Директива 2002/58/ЕО относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации и Регламент (ЕО) № 2006/2004 за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите и на Директива 2009/114/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за изменение на Директива 87/372/ЕИО на Съвета за честотните ленти, които ще бъдат запазени за координираното въвеждане на обществени общоевропейски наземни клетъчни цифрови мобилни комуникации в Общността.

Преходни и заключителни разпоредби
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
§ 205. (1) Разрешенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, издадени по досегашния ред, се привеждат в съответствие с изискванията по глава пета до 19 декември 2011 г.

(2) Срокът по ал. 1 може да бъде удължен до 30 септември 2012 г., когато прилагането на ал. 1 води до намаляване на правата по издадените разрешения и при условие че това не засяга правата на други предприятия. Комисията уведомява Европейската комисия за удължаването на срока и посочва причините за това.
§ 206. (1) Предприятие, на което е издадено разрешение за ползване на ограничен ресурс – радиочестотен спектър, преди влизането в сила на този закон и разрешението е валидно за срок не по-малко от пет години от тази дата, на което са наложени ограничения, може да подаде искане до комисията за преразглеждането им в съответствие с чл. 130, ал. 2 - 4.

(2) Преди да приеме своето решение по ал. 1, комисията уведомява предприятието, на което е издадено разрешение за ползване на ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за преразглеждането на ограниченията, като посочва обхвата на правото след преразглеждането и дава 30-дневен срок на предприятието да оттегли искането си.

(3) В случай че предприятието оттегли искането, правото за ползване на индивидуално ограничен ресурс - радиочестотен спектър, остава непроменено до изтичане на неговата валидност или в срок до пет години от датата на влизане в сила на този закон в зависимост от това, кой от двата срока изтича по-рано.

(4) След изтичане на петгодишния срок по ал. 1 комисията привежда в съответствие с чл. 130, ал. 2-4 общите изисквания и издадените разрешения за предоставяне на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър.

§ 207. Задълженията за предоставяне на услугата „избор на оператор”, наложени на предприятие със значително въздействие на пазарите на дребно, се запазват до влизане в сила на решение на комисията, с което се продължава, изменя или отменя съответното задължение.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 207, който става § 210.
§ 208. Предприятията, предоставящи свързване към обществени електронни съобщителни мрежи и/или обществени електронни съобщителни услуги, привеждат общите си условия на договора с крайните потребители в съответствие с изискванията на глава четиринадесета в срок до два месеца от деня на влизане в сила на този закон.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 208, който става § 211.
§ 209. За сключените към деня на влизане в сила на този закон договори по реда на глава четиринадесета се прилагат разпоредбите на чл. 229а.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 209, който става § 212.
§ 210. Образуваните до влизането в сила на този закон административнонаказателни производства за нарушения на изискванията на чл. 286 се довършват по досегашния ред.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 210, който става § 213.
§ 211. В Закона за електронната търговия (обн., ДВ, бр. 51 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2006 г., бр. 41 от 2007 г., бр. 82 от 2009 г. и бр. 77 от 2011 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 1, ал. 3 след думите „такива услуги” се добавя „включително предоставяне на търговски съобщения” и се поставя запетая.

2. Създава се чл. 4а:

„Чл. 4а. (1) Доставчикът на услуги на информационното общество съхранява информация или получава достъп до информация, съхранена в крайното устройство на получателя на услугата, при условие че:

1. на получателя на услуга на информационното общество е предоставена ясна и изчерпателна информация относно целите на съхраняването или достъпа до информацията в съответствие със Закона за защита на личните данни, както и за целите на обработването й;

2. на получателя на услуга на информационното общество е предоставена възможност да откаже съхраняването или достъпа до информацията.

(2) В случаите по ал. 1 доставчиците на услуги на информационното общество осигуряват на получателя на услугата възможност по всяко време да получи информация за съхраняваните в крайното устройство данни.

(3) При последващо съхраняване на информация или получаване на достъп до информация от един и същ доставчик изискванията на ал. 1 не са задължителни, в случай че получателят на услугата не е възразил.

(4) Изискванията на ал. 1 не се прилагат по отношение на съхраняването на информация и предоставянето на достъп до нея, когато те са необходими за:

1. предаването на съобщения по електронна съобщителна мрежа;

2. предоставяне на услуга на информационното общество, изрично поискана от получателя на услуги на информационното общество.”

§ 212. В Закона за пощенските услуги (обн., ДВ, бр. 64 от 2000 г.; изм., бр. 112 от 2001 г., бр. 45 и 76 от 2002 г., бр. 26 от 2003 г., бр. 19, 88, 99 и 105 от 2005 г., бр. 34, 37, 80 и 86 от 2006 г., бр. 41, 53 и 109 от 2007 г., бр. 109 от 2008 г., бр. 35, 87 и 93 от 2009 г. и бр. 101 и 102 от 2010 г.), § 1, т. 9 от допълнителната разпоредба на думите „на хартиен носител” се заличават и след думата „изпращане” се добавя „на хартиен носител”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 212, който става § 216.
§ 213. В Закона за платежните услуги и платежните системи (обн., ДВ, бр. 23 от 2009 г.; изм. бр. 24 и 87 от 2009 г. и бр. 101 от 2010 г.), чл. 2, ал. 1, т. 7, буква „д” думите „на хартиен носител” се заличават.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 213, който става § 217.

§ 214. В Закона за защита на личните данни (обн., ДВ., бр. 1 от 2002 г.; изм. бр. 70 и 93 от 2004 г., бр. 43 и 103 от 2005 г., бр. 30 и 91 от 2006 г., бр. 57 от 2007 г., бр. 42 от 2009 г., бр. 94 и 97 от 2010 г. и бр. 39 и 81 от 2011 г.), чл. 10, ал. 1 се създава т. 14:

„14. издава общи и нормативни административни актове, свързани с правомощията й, в случаите, предвидени в закон.”


Комисията подкрепя текста на вносителя за § 214, който става § 218.
§ 215. В глава шеста от Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 60 и 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 и 112 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93 и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41 и 113 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 14, 37, 42 и 99 от 2009 г., бр. 12, 47, 97, 99 и 101 от 2010 г. и бр. 28 от 2011 г.) се създава раздел VІІ - „Регистрация на радио- и телевизионни оператори, които създават програми, предназначени за аудитория извън територията на Република България”:

„Чл. 125м. Лица, които създават радио- или телевизионни програми, предназначени за разпространение чрез електронни съобщителни мрежи за наземно или спътниково радиоразпръскване, когато предназначението на излъчвания сигнал е за приемане извън територията на Република България, се осъществява въз основа на регистрация от Съвета за електронни медии по реда на този закон.

Чл. 125н. (1) Лицата, които създават радио- или телевизионни програми, предназначени за приемане предимно или изключително от аудитория извън територията на Република България и желаят тези програми да се разпространяват чрез електронни съобщителни мрежи за наземно или спътниково радиоразпръскване, намиращи се на територията на Република България, подлежат на регистрация при спазване на следните общи изисквания:

1. спазване принципите на чл. 10, ал. 1, т. 1 - 8;

2. зачитане на човешкото достойнство;

3. закрила на децата;

4. спазване на авторските и сродните права;

5. предоставяне на информация на Съвета за електронни медии при наличие на мотивирано искане.

(2) Желаещите да се регистрират подават пред Съвета за електронни медии заявление, към което прилагат документите по чл. 111, ал. 1, т. 1, 2, 4, 7 и 8.

(3) Съветът за електронни медии се произнася по заявлението за регистрация с решение в 14-дневен срок от постъпване на заявлението. При регистрацията не могат да се поставят ограничения, свързани с обхвата на разпространение на програмата. При непълнота и нередовност на документите се прилага чл. 112, ал. 2.

(4) Съветът за електронни медии може да откаже регистрация, когато:

1. представените програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема противоречат на разпоредбите на закона, или

2. нередовностите по ал. 3 не бъдат отстранени в срок.

(5) Въз основа на решението по ал. 3 операторът се вписва в регистъра по чл. 125к, ал. 3 и на заявителя се издава удостоверение за регистрация, което съдържа:

1. наименованието (фирмата) и седалището на радио- и телевизионния оператор;

2. наименованието на програмата и способа за разпространението й;

3. вида - обществен или търговски;

4. програмния профил;

5. началната дата за разпространение на програмата.

(6) Регистрираният оператор е длъжен да уведомява Съвета за електронни медии за всяка промяна във вписаните в удостоверението данни в 14-дневен срок от настъпването й.

(7) Регистрациите са безсрочни.

Чл. 125о. Предприятие, което разпространява радио- или телевизионни програми, предназначени предимно или изключително за аудитория извън територията на Република България, се задължава да предоставя на Съвета за електронни медии информацията и документите по чл.125в.

Чл. 125п. Съветът за електронни медии с решение заличава регистрацията, когато са установени нарушения на принципите по чл. 125н, ал. 1.”
Предложение на народните представители Иван Вълков, Светослав Тончев, Валентин Микев, Свилен Крайчев, Станислав Иванов, Петър Петров и Фани Христова:

1. В чл. 125к, ал. 3 от Закона за радиото и телевизията да се измени така:

(3) Програми, които са предназначени за разпространение за аудитория извън територията на Република България и се разпространяват чрез електронни съобщителни мрежи за наземно или спътниково радиоразпръскване, които са на територията на Република България, подлежат на регистрация и се включват в първи раздел на публичния регистър по ал. 1, т. 1.”



2. В чл. 125н, ал. 1 думите “предимно или изключително” да се заличат.

3. В чл. 125о думите “предимно или изключително” да се заличат.
Комисията подкрепя предложението.
§ 216. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 216, който става § 220.


Иван Вълков

Председател на Комисията по транспорт,

информационни технологии и съобщения





с. 1

скачать файл